Решение № 1121 от 18.6.2019 г. на Софийски градски съд по дело № 444/2019 г.

Производството е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ. Молителят „С.Б.“ ЕООД твърди, че не е в състояние да изпълни изискуеми парични задължения по търговски сделки, произтичащи от търговската му дейност. Поддържа, че е в състояние на неплатежоспособност и моли съда да открие производство по несъстоятелност. Съдът, като прецени събраните доказателства, намира от фактическа и правна страна следното: За да се открие производство по несъстоятелност, следва да са налице предпоставките, посочени в разпоредбата на чл. 608 ТЗ, чл. 625, ал. 1 ТЗ и чл. 631 ТЗ, а именно: 1. Компетентният съд да бъде сезиран с писмена молба от лицата, изрично посочени в разпоредбата на чл. 625 ТЗ – длъжникът, съответно ликвидаторът или кредитор на длъжника по търговска сделка, както и от Н.А.П. за публичноправно задължение към държавата или общините, свързано с търговската дейност на длъжника; 2. Длъжникът да е търговец по смисъла на чл. 1 ТЗ; 3. Да се установи неплатежоспособност на длъжника, съгласно хипотезите, предвидени в разпоредбата на чл. 608 ТЗ или свръхзадължеността му, ако е капиталово дружество – чл. 742 ТЗ и 4. Затрудненията на длъжника да не са временни, а състоянието на неплатежоспособност да е обективно и трайно – аргумент от чл. 631 ТЗ. От събраните писмени доказателства и заключението на СИЕ се установява, че молителят е търговско дружество, което е длъжник по търговски сделки, произтичащи от търговската му дейност в общ размер на 52 107, 27 лева, възникнали в периода 2016г. – 2019г, както следва: към „Национална агенция за приходите“ -сумата от 15 970, 02 лева; към К.И. С. – 35 866, 48 лева; към „Р. (България)“ ЕАД – 113, 34 щатски долара и 157, 43 лева такси за обслужване на банковите сметки на молителя. Задълженията са посочени и в молбата на длъжника като изискуеми. Следователно налице са изискуеми и непогасени задължения от вида, посочен в чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ. Следва да се даде отговор на въпроса, неплатежоспособен ли е молителят. За отговор на този въпрос съдът съобрази следното: Неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемото задължение от горепосочения вид, като това състояние не е временно /арг.чл. 631 ТЗ/ и именно то е в причинна връзка с неизпълнението. Т.е. липсата на изпълнение сама по себе си не сочи на състояние на неплатежоспособност – то е налице, само ако неизпълнението се дължи на влошеното финансово състояние на длъжника. Съгласно презумпцията на чл. 608, ал. 2 ТЗ, неплатежоспособността се предполага, когато търговецът е спрял плащанията на задължения от посочения в чл. 608 ТЗ вид. В настоящия случай спиране на плащането по изискуеми парични задължения е налице. Презумпцията за неплатежоспособност не е оборена от заключението на СИЕ. Вещото лице установява, че през 2018г коефициентите на обща ликвидност са под референтната стойност. Дружеството е в тежко ликвидно състояние с ясно изразена тенденция за влошаване на показателите за ликвидност, която продължава и през първото тримесечие на 2019г. Налице е следователно неплатежоспособност като икономическо понятие. Същевременно от гледна точка на продължителния период, в който дружеството е в посоченото състояние, съдът счита, че затрудненията му не са временни и финансовото положение на молителя не би могло да се подобри. Това с аргумент от чл. 631 ТЗ сочи, че спрямо ответника е налице неплатежоспособност и като юридическо основание за откриване на производство по несъстоятелност. Поради изложеното молбата за откриване на производство по несъстоятелност на основание неплатежоспособност следва да бъде уважена. Относно началната дата на неплатежоспособността: С аргумент от чл. 608, ал. 1 ТЗ следва да се приеме, че началната дата на неплатежоспособността е датата, на която длъжникът не е бил в състояние да изпълни изискуемо парично вземане от посочения в разпоредбата вид. Доколкото самото неизпълнение не е достатъчно за този извод, то за определяне на началната дата съдът следва да издири този времеви момент, в който едновременно са налице и двата елемента на неплатежоспособността – непогасено изискуемо задължение по чл. 608, ал. 1 ТЗ и трайна финансова невъзможност за погасяването му. Стойностите на показателите за ликвидност сочат, че към 31.1 2.2018г. дружеството не е било в състояние да покрива краткосрочните си парични задължения. При липса на достатъчно данни за конкретната дата, на която е настъпила неплатежоспособността на ответника в рамките на календарната 2018г., началната й дата следва да бъде определена именно към края на посочения отчетен период, в който данните за финансовото състояние на дружеството обосновават извод за неплатежоспособност по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ. С оглед изложеното началната дата на неплатежоспособност следва да се определи на 31.12.2018г. Тази дата следва да се определи за начална. По приложението на чл. 632, ал. 1 ТЗ: По аргумент от чл. 639б, ал. 4 ТЗ на този етап от производството „налично имущество“ по смисъла на чл. 629б, ал. 1 ТЗ са само наличните парични средства, а не други активи, подлежащи на осребряване, доколкото възможността за предварително осребряване е ограничена с предварителното съгласие на събранието на кредиторите, т.е. предполага такова да е възможно да бъде сформирано. Наред с това, съгласно чл. 193 ДОПК и чл. 43 ЗОЗ за налично не може да се счита това имущество, което е запорирано по реда на ДОПК или е заложено по реда на ЗОЗ /тъй като изпълнението срещу него не се спира с откриване на производството по несъстоятелност/. В настоящия случай по делото няма данни за налични парични средства в каса. Няма данни за средства по банкови сметки. С оглед на това съдът намира, че следва да постанови решение по реда на чл. 632, ал. 1 от ТЗ. Така мотивиран и на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ, съдът