Решение № 340 от 26.2.2025 г. на Административен съд - Добрич по дело № 601/2024 г.

Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 118, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и е образувано по жалба на А. М. Б. с адрес [населено място], [улица], подадена чрез адв. Д. Г. с адрес за призоваване в [населено място], срещу Решение № 42/30.10.2024 г. на директора на ТП на НОИ -Добрич, с което е отхвърлена жалба срещу разпореждане [номер]-01-41-5/19.09.2024 г. на ръководителя на осигуряването за безработица. Жалбоподателят счита за незаконосъобразни решението и разпореждането, като постановени в нарушение на материалния закони, понеже оспорва приложимостта на новата разпоредба на чл. 54б, ал. 8 от КСО, обн. В ДВ бр. 67/09.08.2024 г. в сила от 13.08.2024 г. Оспорва на нормата да е придадено обратно действие спрямо заварените правоотношения. В тази връзка заявява оплакване за неправилно определен размер на обезщетението за безработица. В съдебно заседание се явява лично и заявява, че поддържа жалбата си. Моли оспореното решение, с което е оставено в сила разпореждането да бъде отменено, а преписката да се върне със задължителни указания по прилагането на закона. Претендира присъждане на разноските за адвокатско възнаграждение за предоставената безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 1 от Закона за адвокатурата. Ответната страна, директорът на ТП на НОИ [населено място], чрез процесуалния си представител, юрисконсулт А. М., оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Излага аргументи за законосъобразност на решението и разпореждането, които били съобразени със становището на Дирекция „Европейски регламенти и международни договори“ по отношение прилагането на чл. 54б, ал. 8 от КСО. Счита за неоснователна претенцията на жалбоподателя, изразена чрез пълномощника му, размерът на паричното му обезщетение за безработица да бъде определен единствено въз основа на неговия осигурителен доход при последния работодател в Испания от 07.06.2024 г. до 13.07.2024 г. Моли жалбата да се отхвърли като неоснователна. Добричкият административен съд, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното: Със заявление вх. № 307-01-82/26.07.2024 г. чрез Бюрото по труда до директора на ТП на НОИ –Добрич А. М. Б. е поискал отпускане на парично обезщетение за безработица. В заявление вх. № 244-01-41/26.07.2024 г. за удостоверяване на осигурителни периоди в друга държава-членка на ЕС Б. е заявил 07.06.2024 -13.07.2024 г. осигурителен период в Испания при работодател MOUNTAIN CHERRY, S.L. като е вписал и осигурителния си номер в тази държава – 50/10698118/61. Като причина за прекратяване на трудовия договор е посочил „уволнение от работодателя.“ Жалбоподателят е представил Декларация относно определяне на пребиваване, във връзка с прилагане на чл. 65, § 2 от Регламент /ЕО/ № 883/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. за координация на системите за социална сигурност, в която е заявил, че през периода 07.06.2024 -13.07.2024 г. е работил в Испания в селското стопанство. Към декларацията е приложил документи на испански, удостоверяващи трудовото правоотношение с работодателя MOUNTAIN CHERRY, S.L. С разпореждане [номер]-01-41-1 от 31.07.2024 г. производството за отпускане на парично обезщетение за безработица е спряно на основание чл. 54г, ал. 4 от КСО за изясняване на осигурителния стаж и доход в Испания. Разпореждането е било изпратено на жалбоподателя по пощата и получено лично от него на 06.08.2024 г., видно от представено по делото известие за доставяне. На 08.08.2024 г. били получени структурирани електронни документи (СЕД) U017 – Осигурително досие (случай 3095631), в който бил посочен осигурителен период 07.06.2024 -13.07.2024 г и СЕД Н001-Уведомление/искане за предоставяне на информация, в който липсвала информация за дохода на лицето. Освен това в представените документи посоченият последен ден на осигуряването, 13.07.2024 г., не съответствал на деня, деклариран от Б. и посочен в документите от Испания – 21.07.2024 г. На 26.08.2024 г.бил получен и СЕД U004 от компетентната институция на Испания, съдържащ информация за заплата - 2607, 19 евро. С разпореждане от същата дата производството било възобновено, но било направено повторно запитване и съответно производството било повторно спряно за изясняване на датата на прекратяване на осигуряването. На 19.09.2024 г. бил получен отговор на искането - Н002, в който компетентната институция на Испания категорично потвърдила, че последният ден от осигуряването на А. Б. е 13.07.2024 г. На 19.09.2024 г. производството било възобновено и било издадено разпореждане [номер]-01-41-5/19.09.2024 г., с което ръководителят на осигуряването за безработица при ТП на НОИ-Добрич, на основание чл. 54б от КСО отпуснал парично обезщетение за безработица на А. Б. в размер на 36, 70 лева на ден считано от 26.07.2024 г. до 22.05.2025 г. Видно от мотивите на разпореждането, размерът на обезщетението, с който жалбоподателят не е съгласен, е определен на база осигурителния стаж след 31.12.2001 г. от 14 г. и 3 м. и осигурителния доход за периода от 01.07.2022 г. до 13.07.2024 г. в размер на 32 049, 56 лв., при среднодневен осигурителен доход от 61, 16 лв. От правна страна разпореждането е мотивирано с нормите на чл. 54ж, ал. 1, чл. 54а, ал. 1, чл. 54б, ал. 8, чл. 64в, ал. 1 от КСО и чл. 62, § 3 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. Изрично в мотивите му е посочено, че са приложени новите разпоредби на чл. 54в, ал. 8 от КСО. Разпореждането е било връчено лично на 26.09.2024 г. на А. Б. и обжалвано от него по административен ред с жалба с вх. № 1012-24-80/30.09.2024 г. пред директора на ТП на НОИ-Добрич. По жалбата директорът на ТП на НОИ Добрич е постановил оспореното в настоящото производство Решение № 42/30.10.2024 г., с което я е отхвърлил като неоснователна. Решението е съобщено на 11.11.2024 г., а жалбата срещу него е подадена чрез административния орган на 21.11.2024 г. За да потвърди разпореждането директорът на ТП на НОИ-Добрич е приел, че при изчисляване на паричното обезщетение за безработица правилно е приложена нормата новата разпоредба на чл. 54б, ал. 8 КСО, тъй като тя се отнасяла за всички лица, за които към тази дата липсвало произнасяне. Подробно в мотивите на решението е посочен механизмът, въз основа на който е изчислен размерът на определеното обезщетение за безработица. При така установената фактическа обстановка съдът приема, че жалбата е допустима, а разгледана по същество и основателна. Обжалваното решение на директора на ТП на НОИ - Добрич и потвърденото с него разпореждане на ръководителя на осигуряването за безработица са издадени в рамките на установената от закона за тези органи компетентност - чл. 117, ал. 3, вр., ал. 1, т. 2, б. "б. " от КСО, съответно чл. 54ж, ал. 1 от КСО. Решението и потвърденото с него разпореждане отговарят на изискванията за форма на административните актове. Съдът не установи в административното производство да са допуснати съществени процесуални нарушения. Неоснователни са изложените в жалбата оплаквания, че били допуснати процесуални нарушения в административното производство. По делото са представени неоспорени от страните писмени доказателства- известия за доставяне, които доказват, че всяко издавано разпореждане в хода на производство е било връчвано лично на жалбоподателя. Същият е имал възможност да обжалва всяко разпореждане, с което не е бил съгласен, вкл. и това за спиране на производството. Затова съдът приема, че правото на защита на жалбоподателя не е било нарушено вследствие от спирането на производството. Самото спиране на производството е извършено на валидно правно основание, чл. 54г, ал. 4 от КСО, и не представлява процесуално нарушение. Решението и потвърденото с него разпореждане са постановени в противоречие с материалния закон. Страните не спорят по установените в административното производство факти, касаещи периодите на трудова заетост на жалбоподателя и размера на осигурителния доход. Спорът се свежда до определяне на това кой е приложимият закон, въз основа на който се определя размера на обезщетението за безработица - дали действалият към датата на възникване на правото на обезщетение за безработица, заявено с искането от 26.07.2024 г., или действащият към датата на издаване на разпореждането за отпускане на обезщетение за безработица, 19.09.2024 г. Ответникът е признал правото на обезщетение за безработица по чл. 54а КСО, възникнало в полза на жалбоподателя към датата на подаване на заявлението му за отпускане на паричното обезщетение, 26.07.2024 г. Към датата на възникване на правото приложимият закон, касаещ размера на паричното обезщетение за безработица е чл. 54б, ал. 1- 7 в редакцията му, публ. в ДВ. бр.2 от 5 Януари 2024 г. и Регламент /ЕО/ № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 за координация на системите за социална сигурност, доколкото са в съответствие с Регламент /ЕО/ № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. за установяване на процедурата за прилагане на Регламент /ЕО/ № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност. Неправилно административният орган е приложил и разпоредбата на чл. 54б, ал. 8 от КСО, която не е съществувала към датата на възникване на правото. Определяйки размера на обезщетението съобразно новата разпоредба, органът не се е съобразил с чл. 14, ал. 1 от Закона за нормативните актове, който определя, че за да има новото правило обратна сила, то това следва да е посочено с изрична разпоредба. Нормата, въз основа на която е определен размерът на обезщетението и която е материално-правна, е влязла в сила на 13.08.2024 г., в процеса на висящото административно производство, когато влиза в сила § 3 от Закона за изменение и допълнение на КСО, публ. в ДВ бр. 67/09.08.2024 г., с който се създава нова ал. 8 на чл. 54б от КСО. Разпоредбата определя, че: „Когато в периода по ал. 1, от който се определя среднодневното възнаграждение или среднодневният осигурителен доход, или в месеца, в който е прекратено осигуряването, се включва осигурителен стаж, придобит по законодателството на държава, с която се прилагат европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност, при определяне размера на паричното обезщетение за безработица се вземат предвид: 1. доходите, получавани от лицето по време на последната му работа; 2. всички доходи в Република България, включително съответните доходи за периодите по ал. 7, както и доходите в други държави, за които се прилагат европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването.“ В случая административния орган е приложил новата правна норма към факти, настъпили преди нейното влизане в сила, с което незаконосъобразно е променил правните последици на възникналото на 26.07.2024 г. право на обезщетение за безработица. Променените правни последици се изразяват в различен начин за определяне размера на обезщетението, което би било допустимо за заварените производства, по които заявленията са подадени преди влизане в сила на ал. 8 от чл. 54б на КСО, само ако такава възможност изрично бе приета в ЗИДКСО ДВ., бр. 67/2024 г., с оглед правилото на чл. 14, ал. 1 от Закона за нормативните актове. В Закона за изменение и допълнение на КСО, публ. в ДВ бр. 67/09.08.2024 г. не се съдържа изрична разпоредба, придаваща обратно действие на материално-правната разпоредба на чл. 54б, ал. 8. Същевременно всички елементи от фактическия състав за възникване на правото на парично обезщетение за безработица по чл. 54а, ал. 1 от КСО са осъществени преди приемането на разпоредбата на чл. 54б, ал. 8 от КСО с ДВ, бр. 67/2024 г. Правото да се поиска отпускане на помощта за безработица също е упражнено преди измененията на нормата, с подаване на заявление от 26.07.2024 г. до ТП на НОИ - Добрич. Общ принцип на правото е, че законовите правни норми, действат за напред (ex nunc), което представлява гаранция за предвидимост на правния ред и като елемент от правната сигурност. Този принцип намира своето място в Конституцията на Република България, която в своя чл. 5, ал. 5 определя, че всички нормативни актове подлежат нa обнародване и влизат в сила три дни след обнародването, освен когато в тях е определен друг срок. Действието занапред означава, че нормативният юридически акт следва да се приложи само по отношение на факти и обстоятелства, които са се осъществели след момента на влизането му в сила. Новият закон по правило, поема под своето действие бъдещите юридически факти и юридическите факти, които той заварва, но не са се реализирали изцяло. В този смисъл решения по адм. дела №№ 159/2016, 841/2016 и 3145/2016 г., ВАС, Шесто отделение). В случая обаче всички правно-релевантни факти, свързани с възникване на правото и визирани в чл. 54а, ал. 1 от КСО, са се реализирали преди изменението на закона, към 26.07.2024г., датата на подаване на заявлението за отпускане на ПОБ. Удължаването на административното производство е ирелевантно, тъй като то е свързано само с представяне на доказателства за вече възникналите факти. Разпореждането, с което се признава възникналото право на парично обезщетение за безработица и се определя размера на паричното обезщетение няма конститутивно действие, а представлява декларативен административен акт. Затова административният орган е следвало да съобрази правилата за действие във времето на материалноправните норми и на това основание да приложи тази норма, която е действала към момента на възникване на фактическия състав. По отношение на втория спорен въпрос, съдът приема, че неправилно административният орган е определил размера на паричното обезщетение за безработица на жалбоподателя въз основа на осигурителния доход за периода от 01.07.2022 г. до 13.07.2024 г., поради което съдът приема жалбата за основателна. Органът се е позовал на чл. 62 § 3 от Регламент № 883/2004 без да е налице хипотезата на тази разпоредба. Нормата на регламента определя, че чрез дерогация от параграфи 1 и 2, доколкото се засягат пограничните работници, обхванати от член 65, параграф 5, буква a) институцията по пребиваване взема предвид трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице в държавата-членка, чието законодателство се е прилагало спрямо него при последната му работа като заето или като самостоятелно заето лице, в съответствие с регламента по прилагането. Жалбоподателят не отговаря на изискванията на горепосочената разпоредба да е пограничен работник, нито последната му месторабота е била в Република България. Доколкото жалбоподателят е декларирал и доказал осигурителен период в Испания, държава-членка на ЕС, към датата на възникване на правото му на обезщетение за безработица, 26.07.2024 г., за която страните не спорят, безспорно е, че приложение следва да намерят правилата за координация на системите за социална сигурност на държавите-членки на ЕС, въведени с Регламент /ЕО/ № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 за координация на системите за социална сигурност и Регламент /ЕО/ № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. за установяване на процедурата за прилагане на Регламент /ЕО/ № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност. Разпоредбите на посочените регламенти определят общите правила и принципи, които трябва да бъдат спазвани от всички национални органи, институции за социална сигурност и от съда, при прилагането на националните закони. Механизмът на координация на системите за социална сигурност, включващ и обезщетенията за безработица, се основава на четири основни принципа: определяне на приложимото законодателство; равенство в третирането; сумиране на периоди на заетост, осигуряване или пребиваване и износ на обезщетения. Като източник на вторичното право на ЕС регламентът се прилага пряко, т.е. съдържащите се в регламента правила, като нормативни разпоредби с обща правна сила, са пряко приложими във всички държави-членки /чл. 288 от ДФЕС/ и са задължителни за спазване от националните органи и администрации, от институциите за социална сигурност и от съдилищата, и имат приоритет в случаите на противоречие с разпоредби от националните законодателства. В разпоредбата на чл. 62, § 1 от Регламент /ЕО/ № 883/2004 е предвидено, че компетентната институция на държавата членка, чието законодателство предвижда изчисляването на обезщетенията да се основава на размера на предишното трудово възнаграждение или професионален доход, отчита изключително трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице при последната му работа по трудово правоотношение или като самостоятелно заето лице, съгласно посоченото законодателство. Съгласно § 2 на същата норма от Регламента, § 1 се прилага също когато законодателството прилагано от компетентната институция предвижда специален изискуем осигурителен период за определяне на трудовото възнаграждение, служещо за база за изчисляване на обезщетенията и когато за целия или за част от този период спрямо заинтересованото лице се е прилагало законодателството на друга държава членка. С други думи, при прилагане на българското законодателство, според което размерът на паричното обезщетение за безработица зависи от среднодневния осигурителен доход или среднодневното възнаграждение за определен специален осигурителен период, то тези величини трябва да се определят изключително на база последния завършен осигурителен период, преди прекратяване на осигуряването, независимо от продължителността на същия, включително и когато периодът е под 24 месеца /както е в случая/, като по този начин законово се дерогира общото правило на чл. 54б, ал. 1 от КСО, да се вземат предвид доходи за последните 24 месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването. С оглед гореизложеното обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане са незаконосъобразни и следва да се отменят, поради допуснато нарушение на приложимия материален закон. Административната преписка следва да бъде върната за ново произнасяне по същество, при което следва да бъдат съобразени мотивите на съда, изложени в настоящото решение. Разноски за осъществена безплатна правна помощ не следва да се присъждат, понеже не се доказват основанията за предоставянето й, посочени в договора между страните. Представен е договор за правна защита и съдействие 15.11.2024 г., в чийто чл. 2 е вписано, че правната помощ се осъществява безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 1 от Закона за адвокатурата (ЗА). Съгласно цитираната в договора за правна защита и съдействие разпоредба на чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗА, адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на лица, които имат право на издръжка. В случая е явно, че жалбоподателят не е от категорията на лица, които имат право на издръжка. Доказателства за това обстоятелство не се представят. Затова съдът не намира основание да присъди възнаграждение за адвокат за оказана безплатна права помощ на основанието по чл. 38, ал. 1 т. 1 във вр. с чл. 38, ал. 2 от ЗА. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд Добрич, пети състав