Решение № 96 от 10.7.2024 г. на Апелативен съд - Велико Търново по дело № 233/2023 г.

С Присъда № 21/30.05.2023 г., постановена по НОХД 581/2022 г. на Окръжен съд – Плевен подсъдимият Д. М. Ш. е признат за невинен в това на 28.01.2013 г. в гр. Койнаре да е заплашил М. М. М. и С. А. М. с насилие и други противозаконни действия с тежки последици за тях и техни ближни - с побой, физическа саморазправа и убийство спрямо М. и М., както и че М. ще бъде принудена насила да проституира на магистралата, като деянието е било придружено със заплаха за убийство на децата на М. и с причиняване на средна телесна повреда на С. М. - счупване на лява ръка, довело до трайно затруднение движението на крайника, а на М. М. лека телесна повреда разкъсно -контузна рана на брадичката и кръвонасядане на лявото коляно, довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като деянието е извършено от две лица - Ц. Б. и Д. Ш., въоръжени с нож и с бухалка, с цел да бъдат принудени М. М. и С. М. да поемат имуществено задължение за 2000 евро, които да дадат на Б., поради което и на основание чл.304 от НПК е оправдан по обвинението по чл. 213а, ал. 3, т. 1, пр. 1, във вр. с ал. 2, т. 1, пр. 1, т. 2, т. 4 и т. 6, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 129, ал. 2, във вр. с ал. 1 и чл. 130, ал. 1 от НК. Подаден е протест от ОП-Плевен против присъдата. Навежда се оплакване за неправилност и незаконосъобразност на постановената присъда, тъй като крайният правен извод не съответствал на събраните по делото доказателства. Посочени са и допуснати съществени процесуални нарушения, с което били нарушени правата на страните в процеса. Иска се да се отмени присъдата, като се постанови нова такава, с която подсъдимият Д. Ш. да бъде признат за виновен по обвинението за извършено престъпление. Подадено е допълнение към протеста с изложени подробни съображения в подкрепа на искането на ОП-Плевен. Иска се отмяна на присъдата, като се постанови нова такава, с която подсъдимият Д. Ш. да бъде признат за виновен по обвинението за извършено престъпление. Алтернативно се прави искане за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на първата инстанция. Подадено е възражение от адвокат Ц. А. против протеста, като се иска да се потвърди присъдата на Окръжния съд. В съдебно заседание представителите на Апелативна прокуратура – Велико Търново поддържат протеста и молят да се уважи. Излагат съображения в негова подкрепа. Адвокат Ц. А., като защитник на подсъдимия Д. Ш., оспорва протеста. Излага съображения и моли да се потвърди присъдата на първоинстанционния съд. В правото си на последна дума подсъдимият Д. М. Ш. моли да се потвърди присъдата. Апелативният съд, като обсъди наведените оплаквания в подадения протест, становището на страните, събраните по делото доказателства и извърши цялостна проверка на обжалваната присъда на основание чл. 313 и чл. 314, ал. 1 НПК, намира за установено следното: Окръжният съд е постановил атакуваната присъда при обективно, всестранно и пълно изясняване на фактическата обстановка по делото, като е събрал относимите и допустими доказателства за обстоятелствата, включени в предмета на доказване, очертан с внесения в съда обвинителен акт. Спазен е процесуалния ред при събирането и оценката на доказателствата, гарантиращ тяхната годност. Въз основа на анализ на събраните по делото доказателства законосъобразно и обосновано е установена фактическата обстановка, като изводите по фактите се възприемат изцяло от настоящата инстанция. Пред въззивната инстанция е проведен повторен разпит на свидетелката С. А. М.. Настоящият състав на въззивния съд след като извърши собствен анализ на доказателствата, събрани в хода на съдебното следствие пред първата инстанция, както и на фактите, установени при проведения повторен разпит на посочената свидетелка възприема следната фактическа обстановка, а именно: Подсъдимият Д. М. Ш. е български гражданин. Същият е роден на 18.08.1983 г. в гр.Бяла Слатина. Подсъдимият има постоянен и настоящ адрес в гр.Койнаре, общ.Червен бряг, област Плевен. Има завършено основно образование. Подсъдимият не е женен и не работи. Същият е осъждан. Св. С. А. М. и М. М. М. живеели на семейни начала в къща в гр.Койнаре на ул. ••••••••. Двамата имали две малолетни деца В. М. М. и М. М. М. Подсъдимият Д. Ш. се познавал с Ц. Б.. Последният живеел в гр.Койнаре на семейни начала с Д.а А.. Св. М. и Ц. Б. се познавали. Двамата започнали интимна връзка. Ц. Б. предложил на св.М. да заминат за Гърция, като й обещал, че там ще живеят заедно и ще си намерят работа. Св. М. не знаела, че Б. имал жена. В началото на 2013 г. двамата заминали за Гърция. Св. М. оставила децата на св.М. без да му каже, че заминава в чужбина. След като пристигнали в Гърция, Б. накарал св. М. да проституира. След няколко дни тя разбрала, че той е женен и чака дете. Ц. Б. и св.М. започнали да се карат. Първият затворил втората в една стая и я карал да проституира. Св.М. не искала да стои в Гърция. Избягала от жилището, в което живеели с Б., сигнализирала полицията, след това се прибрала в България и отново се върнала при М. М. в гр.Койнаре. Св.М. отишла в дома на Ц. Б.. Там се намирала Д.а А., с която последният живеел на семейни начала и била бременна от него. Последната разбрала от св. М., че двамата с Б. имали връзка, като последвал скандал между двете жени. На 27.01.2013 г. вечерта подсъдимият Ш. и Ц. Б. посетили заведение в гр.Койнаре. Там работела св. Д.а Б.. Около 02: 00 часа на 28.01.2013 г. Б. и Ш. си тръгнали с автомобил, управляван от първия, като с тях била и св.Б.. Последната слязла от колата. Ц. Б. и подсъдимият Ш. потеглил по пътя към с.Глава, като завили към влашката махала в гр.Койнаре. На 27 срещу 28.01.2013 г. през нощта св. С. М. и М. М. били в дома си в гр.Койнаре. С тях били и малолетните им деца. Всички спели. Къщата, в която живеели, имала двор. Вратата към двора била заключена с катинар от вътре, но не била заключена входната врата на къщата. Около 02.00 ч. на 28.01.2013 г. Ц. Б. и подсъдимият Ш. влезли в двора, а след това и в къща, в която живеели св. М. и М. М.. Последните двама чули шум и се събудили. В този момент в стаята, където спели, влезли подсъдимият Ш. и Ц. Б.. Последният държал в ръката си бухалка. Ц. Б. казал на св. М. да се изправи и започнал да я обижда. Обвинявал я за това, че се е карала с жена му и че искала да разбие семейството му. Ц. Б. издърпал св. М. в съседната стая, където й нанесъл интензивен побой с бухалката по цялото тяло, по главата, по ръцете и по краката. Един от ударите попаднал в лявата й ръка и счупил костите на предмишницата. Ръката й се изкривила и увиснала. Св. М. плачела и викала от болка, но Б. продължава да й нанася удари. В това време подсъдимият Ш. се намирал с М. М. и децата в друго помещение на къщата. Подсъдимият Ш. казал на Б. да спре да бие св. М.. Вторият не преустановявал действията си. В един момент Б. накарал св. М. да се съблече. Тя останала само по бельо. Б. я извел на двора, където я въргалял в снега. След това я накарал да застане с ръце към стената. Извикал М. М. да излезе от къщата и го накарал да я заплюва. След това Б. взел личната карта на св. М. и актовете за раждане на децата, за да не подаде жалба срещу него в полицията. Двамата с подсъдимия Ш. си тръгнали. Св. М. и М. били изплашени от случилото се през нощта. Към 07.00 часа на 28.01.2013 г. се престрашили да потърсят помощ, като били уведомени органите на полицията. На св. М. и М. бил извършен преглед и била оказана медицинска помощ. Започнато било разследване, като бил извършен оглед на местопроизшествие. Иззета била тениската, с която била облечена М. със следи от кръв, както и били взети проби от следи от кръв по снега в двора на къщата. На 28.01.2013 г. след обяд св. К. В. предал доброволно на органите на полицията 2 бр. удостоверения за раждане на малолетните деца В. М. М. и М. М. М. като обяснил, че му били предадени с тази цел от негов приятел. Предадените удостоверения заедно с тениската, с която е била облечена пострадалата М., иззета при огледа на местопроизшествието със следи и зацапвания от кръв, както и тампони с взети проби от следи от снега в двора на къщата са приложени като веществени доказателства към НОХД № 957/2019 г. на Окръжен съд - Плевен, образувано по внесения обвинителен акт срещу Ц. Б. по ДП № С-152/19 г. по описа на ОП-Плевен. По делото е назначена съдебно- медицинска експертиза, изготвена то вещото лице д-р П. Т.. В заключението са описани причинените телесни увреждания на С. М. и М. М.. На първата са констатирани разкъсно -контузна рана в дясната тилно -теменна част на главата, множество характерни линейни кръвонасядания по тялото и крайниците, оток на левия глезен и лявата предмишница и счупване на двете кости към средата им на лявата предмишница. Уврежданията са получени по начин и време, както се съобщава с многобройни удари с твърд, тъп, продълговат предмет, какъвто може да бъде и съобщената палка. Вещото лице приема, че на М. са причинени продължителни болки и страдания с временно и неопасно за живота разстройство на здравето. Счупването на двете кости на лявата предмишница е довело до трайно затруднение движението на лявата ръка за срок от 2-3 месеца. Вещото лице е посочило, че счупването на тези кости е при т. н. „положение на защита“ на главата и тялото. На пострадалия М. М. е причинена разкъсно -контузна рана на брадичката и характерно кръвонасядане на лявото коляно. Уврежданията отговарят да са получени по време и начин, посочен от пострадалия от поне два удара с твърд тъп продълговат предмет дърво- палка. Причинени са болки и страдания с разстройство на здравето, временно и неопасно за живота. С постановление от 26.11.2019 г. на наблюдаващия прокурор е разделено ДП № С-152/2019 г. по описа на ОП Плевен, като материалите по отношение на Д. Ш. са отделени в самостоятелно наказателно производство под № С-229/ 2019 г. по описа на ОП -Плевен. Наказателното производство е продължено спрямо обвиняемия Ц. Б., като спрямо него е внесен обвинителен акт, въз основа на който е образувано НОХД № 957/2019 г. по описа на Окръжен съд Плевен. Същото е приключено с присъда № 260009/ 12.03.2021 г., с която Ц. Б. е осъден за извършено престъпление по чл. 213а, ал. 3, т. 1, във вр. с ал. 2, т. 1, пр. 1, т. 2, т. 4 и т. 6, във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 129, ал. 2, във вр. с ал. 1 и чл. 130, ал. 1 от НК и му е наложено наказание седем години лишаване от свобода и глоба от 6000 лв. С решение по ВНОХД № 144/2021 г. на ВТАС е потвърдена присъдата. С решение по н.д. № 222/2022 г. на ВКС е отменено решението и делото е върнато за ново разглеждане на въззивния съд. При новото разглеждане на делото с решение № 33/ 20.03.2023 г. по ВНОХД № 149 /2022 г. на ВТАС е изменена първоинстанционната присъда, като е преквалифицирано деянието, за което е осъден Ц. А. Б. от престъпление по чл. 213а, ал. 3, т. 1, вр. с ал. 2, т. 1, т. 2, т. 4 и т. 6, във вр. с ал. 1 от НК в престъпление по чл.129, ал.2, вр. с ал.1 НК, като е намален размера на наложеното наказание от седем на три години лишаване от свобода. С решение № 271/14.07.2023 г. по КНД № 418/2023 г. на ВКС е изменено решението на ВТАС, като е намалено наложеното наказание на Ц. Б. от три на две години лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено за срок от пет години. Така изложената фактическа обстановка се установява от събрания по делото доказателствен материал. Това са показанията на свидетелите С. М., Д.а Б., К. В., както и обясненията на подсъдимия Д. Ш., преписите на протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум към него, медицински и други документи, справки, докладни записки, преписи от материалите по НОХД № 957/2019 г. на ОС-Плевен, по ВНОХД № 149/2022 г. на ВТОС, решение по КНД № 418/ 2023 г. на ВКС, както и изготвената съдебномедицинска експертиза. По делото е категорично установено, че на 27.01.2013 г. вечерта св. М. и М. М. са се намирали в дома си в гр. Койнаре заедно с двете си деца. През нощта около 02.00 часа на 28.01.2013 г. в къщата са влезли Ц. Б. и подсъдимият Д. Ш.. Посочените обстоятелства се установяват от показанията на св.М., както и не се оспорват от последния. На следващо място по делото е категорично установено, че Ц. Б. е носил бухалка. Същият е отправял обиди към св.М., както и е й нанесъл побой. Б. я обвинявал, че ходила да се кара с жена му и искала да разбие семейството му. Посочените обстоятелства се установяват от показанията на св. М.. Последната твърди, че са имали интимна връзка с Б.. Двамата са били заминали за Гърция, тъй като Б. й обещал, че там ще живеят заедно и ще си намерят работа. Св. М. не е знаела, че той е бил женен и очаква дете. Първата твърди, че Б. я накарал да проституира и била затворена в някакво помещение, където три дни извършвала такива услуги. Св. М. се скарала с него, след като разбрала, че Б. съжителства с друга жена, с която ще имат дете, а така също и поради факта, че не искала да проституира. Избягала и се прибрала в България, като се върнала при М. М. в гр.Койнаре. На следващо място от показанията на св.М. се установява, че след като се върнала в гр.Койнаре, отишла в дома на Ц. Б.. Там се намирала Д.а А., с която последният живеел на семейни начала и тя е била бременна от него. Последвал скандал между двете жени. Според св.М., това предизвикало гнева на Б. и било причината за отправените обиди и нанесения спрямо нея побой. По делото е категорично установено, че в къщата на св.М. и М. са влезли Ц. Б. и подсъдимият Ш.. Първата твърди, че само Б. е носил бухалка. Св.М. отрича подсъдимият Ш. да е държал нож. Последният през цялото време, докато са били в къщата с Б., се е намирал друго помещение заедно с М. М. и двете им деца. Св. М. категорично твърди, че единствено и само Б. е отправял обиди и закани към нея, както и че само той й е нанасял ударите с носената от него бухалка. Според нея, подсъдимият Ш. нито я е удрял, нито я е заплашвал. Напротив дори е казал на Б. да спре да я бие, но последният не преустановявал действията си. На следващо място от показанията на св.М. се установява, че Ц. Б. я накарал да се съблече и я извел на двора, където я въргалял в снега. След това я накарал да застане с ръце към стената, а М. М. накарал да я заплюе. Ц. Б. взел личната карта на св. М. и удостоверенията за раждане на децата, за да не подаде жалба срещу него в полицията, което направил преди да си тръгнат двамата с подсъдимия Ш. от дома им. Настоящият състав на въззивния съд счита, че правилно са кредитирани показанията на св. М. по отношение на тези обстоятелства доколкото същите кореспондират с показанията на св. Б. и св. В., както и с обясненията на подсъдимия Ш., а така също и със заключението на изготвената съдебномедицинска експертиза. На следващо място по делото е категорично установено, че на св. С. М. са причинени телесни увреждания в резултат на нанесен побой. Техният вид, характер и механизъм е установен по експертен път. При М. са констатирани разкъсно -контузна рана на главата, множество линейни кръвонасядания по тялото и крайниците, оток на левия глезен и лявата предмишница, както и счупване на двете кости на лявата предмишница. Счупването на двете кости на лявата предмишница е довело до трайно затруднение движението на лявата ръка за срок от 2-3 месеца. Полученото травматично увреждане от св. М. има характер на средна телесна повреда. Докато останалите й констатирани увреждания, са довели до болки и страдания с временно и неопасно за живота разстройство на здравето. По отношение на М. М. са констатирани причинени разкъсно -контузна рана на брадичката и кръвонасядане на лявото коляно. Вещото лице приема, че получените телесни увреждания от св. М. и М. са причинени с твърд, тъп и продълговат предмет, какъвто се явява бухалка или палка. Такава е била носена и използвана само от Ц. Б., според показанията на св. М.. Последната е категорична, че такъв предмет е бил носен от Ц. Б., а именно бухалка, с която са й бил нанасяни ударите по тялото, главата и крайниците. Следователно обективно установените травматични увреждания, причинени на св. М. и механизма на получаването им, посочени от вещото лице напълно кореспондират с показания й за нанесения й побой с бухалка от Ц. Б.. По делото липсват каквито и да било данни за нанасяне на удари с бухалка от подсъдимия Ш. на М. или на М.. На св.М. са проведени три разпита в хода на ДП, както и такива в хода на съдебното следствие пред първата и въззивната инстанция. Същата дава противоречиви показания по отношение поведението на подсъдимия Ш. по време на нанасянето на побоя и отправянето на заплахи към нея. При проведения разпит на 18.02.2013 г. по реда на чл.223 НПК в ДП св. М. е посочила, че подсъдимият Ш. й е бил нанесъл удар и й бил разбил носа и устата, както й че той също я бил заплашвал заедно с Б. /л. 16- 20, т. 1 от ДП/. Докато в дадените от нея показания на 11.07.2022 г. в ДП твърди, че подсъдимият Ш. й е нанесъл удари в задните й части, но категорично заявява, че не я е заплашвал /л. 11-12, т.11 от ДП/. Първите показанията са приобщени по реда на чл.281, ал.1, т.1 НПК, а вторите по реда на чл.281, ал.3 вр. с ал.1 т.1 НПК В дадените показания в хода на съдебното следствие пред първата инстанция св. М. твърди, че докато е била изправена до стената, подсъдимият Ш. й е нанесъл един удар, но не й е разбивал устата или носа. Тези обстоятелства не се потвърждават при разпита пред въззивната инстанция. В тази част показанията й не са кредитирани от първата инстанция, който извод напълно се споделя и от въззивния съд. В посочените по -горе разпити в ДП се съдържат твърдения от св.М., че подсъдимият Ш. й е бил нанесъл удар, с който й е бил разбил устата и носа. В следващия й разпит първата е заявила, че нанесеният удар от подсъдимия е бил в задните й части. В показанията си пред първата инстанция св. М. многократно заявява, че не е била удряна от подсъдимия Ш., включително и при разпита й пред въззивната инстанция в съдебно заседание на 3.06.2024 г. Същевременно при разпита пред първостепенния съд отново се появява твърдение за нанасянето на удар от Ш., който обаче не й бил разбил устата или носа. Налице е противоречие в показанията относно обстоятелството нанасян ли е бил удар от Ш. и в коя част на главата или тялото. По делото няма категорични данни за нанасянето на такъв удар, тъй като липсват обективно установени увреждания при извършения преглед на св. М., които да са отразени в медицинските документи и съдебномедицинската експертиза. Свидетелката говори за нанесен от подсъдимия един удар, с който й е бил разбил устата или носа. В следващ разпит с нанесения удар се твърди, че не й е бил разбил устата или носа. За да е налице увреждане на устата или носа, се изисква да е бил нанесен удар в лицето на св. М.. По делото няма обективно установени данни за нанасянето на такъв удар. При извършения преглед на св. М. е констатирана разкъсно -контузна рана, която е в дясната тилно -теменна част на главата й. Така описания удар, за който тя твърди, че е получила, не съответства на причинената й разкъсно – контузна рана и то в тилно-теменната част на главата й, т.е. нито като механизъм, нито като локализация на увредената част по главата й. Следователно се явяват недостоверни твърденията на св. М. за това, че й е бил нанесен от подсъдимия Ш. удар, който е попаднал в лицето й и е довел до разбиване на устните или носа. По отношение обстоятелството, че е й бил нанесен удар в задните й части, също липсват обективно установени данни действително да е бил нанесен такъв. На следващо място е констатирано противоречие в показанията на св. М., дадени в хода на съдебното следствие и приобщени по реда на чл. 281 от НПК, относно носенето на нож от подсъдимия Д. Ш. и отправянето на заплахи спрямо нея и М. М.. В хода на ДП първата е заявила, че подсъдимият Ш. е носел нож, с който е заплашвал М. М., че ще го намушка с нож, ако се намеси или се опита да преустанови нанасяния спрямо нея побой от Б. /л. 17-18, т.1 ДП/. В хода на съдебното следствие пред първата инстанция св. М. категорично заявява, че подсъдимият Ш. не е носил нож, дори е бил казал на Ц. Б. да спре да я бие. Същевременно категорично сочи, че подсъдимият Ш. нито я е удрял, нито я е заплашвал. Същите обстоятелства се твърдят и в показанията на св. Методиев пред въззивния съд. На следващо място в показанията, дадени от 18.02.2013 г. по реда на чл.223 НПК в ДП, св.М. заявява, че М. М. я е бил накарал да каже пред разследващите органи, че подсъдимият е имал нож, той е разбил устата и носа, както и че ги е бил заплашвал двамата. При разпита си в съдебно заседание пред първата и въззивната инстанция свидетелката твърди, че лично не е възприела да са били отправени от подсъдимия заплахи както към нея, така също и към М.. По отношение на констатираните противоречия в показанията на св.М., дадени в хода на досъдебното производство с дадените такива в хода на съдебното следствие, същата обяснява, че към момента на провеждане на първите й разпити в ДП е била много ядосана за това, че е бил нанесен побой от Б., била е изплашена и се е страхувала. М. М., като я посетил в болницата, й бил казал какво да говори пред разследващите органи, че Ц. Б. и подсъдимият Ш. са й нанесли побой и са й били отправяли заплахи. В показанията си в ДП св.М. е посочила, че Ц. Б. я обвинявал, че заради нея гръцките власти му взели документите и че му дължи 2 000 евро, като е искал от нея заплащане на тази сума, като в противен случай щяла да проституира на магистралата и щели да изкормят децата им, а тях двамата с М. щели да ги убият. В показанията си в съдебното следствие пред първата инстанция отрича тези обстоятелства. Обяснява, че причината да каже това е била, тъй като е била бита и обиждана от Б., а така също е била много ядосана. При разпита си пред въззивния съд св.М. отново твърди, че са й искани пари от Б.. Сочи като причина обстоятелството, че се е карала с жена му, както и че се е оплакала от него в полицията в Гърция. В показанията си св. М. е категорична, че са й били искани пари само от Ц. Б., като не се съдържат никакви твърдения по отношение на подсъдимия Ш. в тази насока. Показанията на св. К. В., дадени в хода на съдебното следствие и приобщените по реда на чл. 281, ал. 1, т. 1 от НПК. Първият доброволно е предал в полицията лична карта и два акта за раждане на деца. Като показанията му кореспондират с тези на св. М. за това, че са били взети тези документи от дома им. От показанията на св. Д.а Б. се установява, посоката на движение на лекия автомобил, с който са се движили Ц. Б. и подсъдимият Ш.. На 28.01.2013 г. около 2: 00 ч. двамата са се насочили към влашката махала в гр. Койнаре, където са живеели М. и М.. Показанията на св.Б. съответства с времевия диапазон, през който Ц. Б. и подсъдимият Ш. са били в къщата на последните двама. При извършване на доказателствения анализ по делото правилно са обсъдени и анализирани обясненията на подсъдимия от първостепенния съд, като са подложени на внимателна и задълбочена преценка и са съобразени с останалите доказателства, които са показанията на разпитаните свидетели и на другите обективни доказателствени източници. Подсъдимият Ш. признава обстоятелството, че е бил в дома на св. М. и М. М.. Първият отрича да е отправял спрямо тях заплахи, както и да им е нанасял удари. Потвърждава обстоятелството, че по време на нанасянето на побоя от Б. спрямо М. се е намирал в друга стая на къщата заедно с М.. Обясненията на подсъдимия Ш. кореспондират с показанията на св. М. в тези части, които правилно са кредитирани от съда, а така също и кореспондират с показанията на св. В. и Б., както и със заключението на съдебномедицинската експертиза. Въззивният съд напълно споделя достигнатия извод от първата инстанция за това, че подсъдимият Д. Ш. не е осъществил от обективна и субективна страна престъплението по чл. 213а, ал. 3, т. 1, пр. 1, във вр. с ал. 2, т. 1, пр. 1, т. 2, т. 4 и т. 6, във вр. с ал. 1 от НК, за което е ангажирана наказателната му отговорност. С престъплението по чл. 213а, ал. 1 от НК се засягат обществените отношения, в чийто рамки се осигурява свободното формиране на воля у личността и вземането на решение за разпореждане с имущество, като се засягат и обществените отношения, които гарантират свободното и необезпокоявано упражняване на правото на собственост и други вещни права. За това престъпление е характерно, че засягането на личността е условие, начин или метод за увреждане на собствеността. Посегателството следва да е насочено само спрямо физическо лице, по отношение на което се осъществява заплашване с насилие, с разгласяване на позорящи обстоятелства, с увреждане на имущество или друго противозаконно действие, с тежки последици за него или негови ближни. Изпълнителното деяние на изнудването по чл. 213а, ал. 1 от НК може да бъде осъществено само чрез действие, като се изразява в престъпно мотивиране на пострадалия да предприеме определено поведение против волята си, като за целта се използва физическа или психическа принуда. Средствата, с които деецът предизвиква страх у пострадалия, са изчерпателно посочени в закона. Това са насилие, разгласяване на позорящи обстоятелства, увреждане на имущество или друго противозаконно действие с тежки последици за жертвата или за нейни ближни. Конкретно при заплашването с насилие, деецът довежда до знанието на пострадалия, че в бъдеще ще бъде упражнена някаква форма на физическо въздействие върху личността му- причиняване на телесна повреда или смърт, отвличане и противозаконно лишаване от свобода, или друго посегателство срещу физическата неприкосновеност или свободата на личността. Принудата е средство и начин за мотивиране на лицето да извърши акт на имуществено разпореждане, поради което тя по необходимост трябва да предхожда поведението на пострадалия. Насилието е вид противозаконно действие с тежки последици, а заплашването с такова действие може да бъде насочено срещу изнудвания или негови близки лица. Осъщественото от дееца заплашване може да бъде насочено срещу пострадалия или срещу негови ближни, по смисъла на чл. 93, т. 10 от НК. Престъплението чл.213 а ал.1 НК е на формално извършване. Изпълнението на заканата с някои от формите на принуда, не е задължителен елемент от осъществяване състава на престъплението. Достатъчно е заплахата да е обективирана за постигането на преследваната от дееца цел- разпореждане от пострадалия със своя вещ, право или поемането на имуществено задължение. Не е необходимо пострадалият да предприеме исканото от дееца поведение, тъй като в последния случай ще е осъществено престъпление по чл. 214, ал. 1 от НК. От субективна страна изнудването по чл. 213а, ал. 1 от НК може да се осъществи само при пряк умисъл. Умисълът на дееца следва да включва представи, че пострадалият не желае да се разпореди със своя вещ или имущество, нито да поеме имуществено задължение, поради което и заплашването се осъществява по отношение на него с цел преодоляване на несъгласието му. Деецът следва да съзнава общественоопасните последици от деянието си, да предвижда тяхното настъпване и пряко да ги цели. Същият действа и със специална цел, а именно - да принуди пострадалия да се разпореди с вещ или със свое право или да поеме имуществено задължение. В инкриминирания случай от показанията на св. М. категорично се установи, че спрямо нея и М. М. не са отправяни заплахи от подсъдимия Ш. да извършат разпореждане с исканата сума, а именно да поемат имуществено задължение за 2000 евро, които да дадат на Ц. Б., както е повдигнато обвинението. Показанията на св.М. са противоречиви по отношение на обстоятелството Ц. Б. искал ли е парична в посочения размер от нея и от М. М.. В проведените разпити в ДП е посочила това обстоятелство, което отрича категорично в първоинстанционното производство. Като причина за промяната в показанията си св. М. сочи, че е била ядосана на Б. за нанесените й обиди и побой. Пред въззивния съд отново се появява твърдение, че Б. е искал заплащане на сумата от 2 000 евро. Св.М. никъде в показанията си пред първата и пред въззвината инстанция не твърди, че подсъдимият Ш. е искал от нея или от М. тази сума. В същата насока са и обясненията на подсъдимия. Следователно в настоящото производство не е налице и не е доказано обстоятелството подсъдимият да е извършил заплашване спрямо св. М. и М. М. с цел да поемат имуществено задължение. На следващо място по делото категорично е установено, че подсъдимият Ш. няма никакво отношение към причинените телесни увреждания спрямо св. М. и М. М.. Първият при посещението си в дома им не е носил оръжие и не е нанасял спрямо тях никакви удари, които биха могли да причинят посочените в съдебномедицинската експертиза увреждания. По експертен път е установено, че тези травми са причинени от удари с твърд, тъп и продълговат предмет, какъвто може да бъде палка или бухалка. Такава е била носена само от Ц. Б., с която той е нанесъл множество удари по тялото, крайниците и главата на св. М., като е причинил констатираните й телесни увреждания. В ранните часове на 28.01.2013 г. подсъдимият Ш. е бил в дома на М. и М. в гр. Койнаре. По делото не са налице никакви доказателства, въз основа на които да се приеме, че първият е отправял заплахи чрез думи и/или чрез действия към М. и М.. През цялото време на нанасянето на побоя от Ц. Б., подсъдимият Ш. се е намирал в друго помещение на къщата заедно с М. М.. Последният не е разпитан в първоинстанционното производство, тъй като не е бил намерен на известните му адреси. М. М. е бил разпитан в ДП от разследващ полицай, като на същия не е бил проведен разпит по реда на чл.223 НПК. С оглед невъзможността за призоваването му и явяването му за разпит в хода на съдебното следствие пред първата инстнация, дадените от него показания не са приобщени по реда на чл.281, ал.4 НПК. Във въззивната инстанция М. М. е допуснат до разпит, като са положени усилия за издирването, които не са дали резултат, тъй като са налице данни, че същият се намира извън пределите на страната. На следващо място е необходимо да се посочи, че подсъдимият Ш. и Ц. Б. са били обвинени в това, че на 28.01.2013 г. в гр. Койнаре са заплашили М. М. и С. М. с насилие и други противозаконни действия с тежки последици за тях и техни ближни - с побой, физическа саморазправа и убийство, както и че М. ще бъде принудена насила да проституира на магистралата, като деянието е било придружено със заплаха за убийство на децата им и с причиняване на средна телесна повреда на С. М., а на лека телесна повреда на М. М.. Деянието е извършено от две лица - Ц. Б. и Д. Ш., които са били въоръжени с нож и с бухалка, с цел да бъдат принудени М. М. и С. М. да поемат имуществено задължение за 2000 евро, които да дадат на Б.. С постановената присъда по НОХД № 957/2019 г. на Окръжен съд Плевен подсъдимият Ц. А. Б. е осъден за извършено престъпление по чл. 213а, ал. 3, т. 1, вр. с ал. 2, т. 1, т. 2, т. 4 и т. 6, във вр. с ал. 1 от НК. С решение по ВНОХД № 149/2022 г. на Апелативния съд присъдата е изменена в наказателно-осъдителната й част. Престъплението по чл. 213а, ал. 3, вр. с ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК, за което е признат за виновен Б., е преквалифицирано от въззивния съд. Същият приема, че подсъдимият Б. е осъществил престъпление по чл. 129, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК, а именно чрез нанасянето на многобройни удари с твърд тъп продълговат предмет /палка, бухалка/ е причинил на С. М. множество травматични увреждания: разкъсно -контузна рана на главата, множество характерни линейни кръвонасядания по тялото и крайниците, с оток на левия глезен и лявата предмишница, които са довели до продължителни болки и страдания с временно и неопасно за живота разстройство на здравето, както и счупване на двете кости към средата им на лявата предмишница, което е довело до трайно затруднение движението на лявата ръка. На следващо място в мотивите на решението на въззивния съд се приема, че на 28.01.2013 г. в град Койнаре подсъдимият Ц. Б. не е заплашил пострадалия М. М. с насилие и други противозаконни действия с тежки последици за него негови ближни /с побой, физическа саморазправа и убийство спрямо М., като деянието му да е било придружено със заплаха за убийство на децата на М. и с причиняване на лека телесна повреда, довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, поради липсата на достатъчно доказателства, които да доведат до такъв несъмнен извод. В мотивите не се коментира поведението на подсъдимия Д. Ш.. Решението на ВТАС е потвърдено с решение на ВКС, което е окончателно, по отношение на правната квалификация на извършеното престъпление, за което е признат за виновен и осъден Ц. Б., като е намален размера на наложеното му наказание. В случая на подсъдимите Б. и Ш. е била ангажирана наказателната отговорност за извършено престъпление по чл. 213а, ал. 3, вр. с ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК, което е осъществено при съвместни действия между двамата подсъдими, според обвинението. Първият е оправдан да е извършил посоченото престъпление, като е осъден за престъпление по чл.129 НК, което не е извършено в съучастие с Ш.. В мотивите на решението по ВНОХД № 149 /2022 г. на ВТАС не се съдържат да са приети за установени данни за наличие на съучастническа дейност от страна на последния. Следователно в случая е налице правен абсурд да се иска постановяване на осъдителна присъда по отношение на подсъдимия Д. Ш. за извършено престъпление по чл. 213а, ал. 3, вр. с ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК, по отношение на което подсъдимият Б. е оправдан с влязъл в сила съдебен акт. В мотивите по –горе подробно са изложени съображения защо се приема от настоящия състав на въззивния съд, че подсъдимият Ш. не е отправял закани и заплахи за нанасянето на побой, физическа саморазправа и убийство към М. М. и С. М., която щяла да проституира на магистралата, а така също и за убийство на децата им, чиято цел е била М. и М. да бъдат принудени да поемат имуществено задължение за 2000 евро. На следващо място от настоящия състав на въззивния съд се приема, че подсъдимият не е извършил никакви действия, в резултат на които да са причинени средна телесна повреда на С. М. и лека телесна повреда на М. М.. В хода на съдебните прения се прави искане от представителите на Апелативна прокуратура, ако съдът приеме, че подсъдимият Ш. не е извършил престъплението по чл. 213а, ал. 3, т. 1 във вр. с ал. 2, т. 1, т. 2, т. 4 и т. 6, във вр. с ал. 1 от НК, за което е обвинен, да бъде признат за виновен за извършено престъпление по чл.322 НК. С престъпленията по чл.213 а НК и по чл.322 НК се засягат различни по вид обществени отношения. Първото е посегателство против собствеността, а с второто се засягат обществените отношения, които регламентират реда и общественото спокойствие. Налице са съществени различия между тези престъпления, както от обективна, така и от субективна страна. Фактическият състав на престъплението по чл.322 НК предвижда от обективна страна наличието на кумулативно дадени предпоставки. На първо място се изисква деецът да попречи за извършването на очевидно тежко престъпление. На следващо място същият следва да е могъл да стори това без значително затруднение и без опасност за себе си или за другиго. По делото не са събрани никакви доказателства за установяване на тези обстоятелства. Подсъдимият заедно с Ц. Б. са били в къщата на св.М. и М.. Първият и последният са били в друга стая, докато Б. е нанасял побой на М.. Подсъдимият е възприел извършваните действия от Ц. Б.. Първият е казал на втория да спре да я бие, но не е предприел конкретни действия, посредством които реално да попречи за извършването му. В инкриминирания случай не е установено могъл ли е подсъдимият да стори това без значително затруднение и без опасност за себе си или за другиго. По отношение на тези обстоятелства в обстоятелствената част на обвинителния акт не се съдържат никакви фактически твърдения, които да са били приети от прокурора и въз основа на които да се извеждат елементите от обективна и субективна страна на престъплението по чл.322 НК, за да се ангажира наказателната отговорност на подсъдимия Ш. за извършването му, тъй като с обвинителния акт се поставя рамката на обвинението. В чл.55, ал.1 НПК са изброени правата на подсъдимия, сред които на първо място е посочено да научи в какво престъпление е привлечен в това качество и въз основа на какви доказателства. Това изисква обвинението му да бъде пълно и точно формулирано както от фактическа, така и от юридическа страна. Неспазването на това изискване винаги води до ограничава правото му на защита. В случая с искането за признаването му за виновен за престъпление по чл.322 НК се излиза извън рамката на обвинението. Представителите на ВТАП отправят претенция за признаването на подсъдимия за виновен и осъждането му за престъпление по чл.322 НК, която се явява по –леко наказуемо престъпление в сравнение с това по чл.213 а НК. Не се сочат никакви конкретни факти, които се приемат от тях и са относими към съставомерните елементи на посоченото престъпление за това, че подсъдимият Ш. действително е могъл да попречи на извършването на очевидно тежко престъпление, което не е достатъчно, тъй като се изисква реализирането му да е без значително затруднение и без опасност за себе си или за другиго. В случая нито в досъдебната фаза, нито в съдебната фаза са събирани доказателства за изясняване на обстоятелствата, касаещи към съставомерността на престъплението по чл.322 НК, а именно могъл ли е подсъдимият Ш. да преустанови действията на Ц. Б. без значително затруднение, а така също и без опасност за себе си или за другиго. Такова искане не е правено и във въззивната инстанция от представителите на прокуратурата в хода на съдебното следствие. В хода на съдебните прения се заявява от представителите на прокуратурата становище, според което явно наличният доказатествен материал се явява достатъчен, за да се направи извод за извършването на престъпление по чл.322 НК, авторството и вината на подсъдимия. Настоящият състав на въззивния съд не споделя този извод, като счита, че въз основа на събраните доказателства в досъдебната и съдебна фаза не може да се приеме, че подсъдимият Ш. е извършил престъпление по чл.322 НК, за което да бъде признат за виновен с присъда от въззивната инстанция. На следващо място е необходимо да се посочи, че инкриминираното деяние е извършено на 28.01.2013 г. За престъплението по чл.322 НК е предвидено наказание до една година лишаване от свобода или пробация. От извършването му до настоящия момент е изминал период над 10 години. Съгласно чл.81, ал.3 вр. с чл.80, ал.1, т.5 НК, наказателното преследване е погасено по давност за това престъпление. По изложените съображения съдът намира, че подаденият протест се явява неоснователен и следва да се остави без уважение. Присъдата на първоинстанционния съд се явява обоснована и законосъобразна, като такава на основание чл. 338 НПК следва да се потвърди. Водим от горните съображения, Великотърновският апелативен съд