Решение № 21296 от 20.6.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 7180/2024 г.

Производството е по реда чл. 145 – 178 от АПК, вр. чл. 90д, ал. 2 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС). Образувано е по жалба на „ВИСТА АВТ” АД, ЕИК: , със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от прокуриста на дружеството М. Д. Я., чрез адв.Д. И. И., срещу мълчалив отказ на директора Териториална дирекция Митница Пловдив към Агенция „Митници“ по подадено от дружеството искане за издаване на разрешение за продажба на тютюневи изделия с вх.№32-864496/23.05.2024 г. Жалбоподателят моли съда да отмени мълчаливия отказ и да върне преписката на директора на ТД Митница Пловдив към Агенция „Митници“ с указания да издаде исканото разрешение. Претендира сторените по делото разноски. В съдебно заседание – жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв.И., който поддържа жалбата. Допълнителни съображения излага в писмени бележки. Моли за присъждане на сторените по делото разноски, за което прилага списък. Ответникът – Директорът на Териториална дирекция Митница Пловдив към Агенция „Митници“, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт А., оспорва жалбата като неоснователна и процесуално недопустима. Претендира юрисконсултско възнаграждение. СГП – редовно призована, не изпраща представител за участие в производството. Административен съд – София град, след като обсъди доводите на страните и прецени представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Дружество „Виста АВТ” АД, ЕИК: , е подало в ТД Митница Пловдив искане за издаване на разрешение за продажба на тютюневи изделия на основание чл. 90в, ал. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС) с вх. № 32-864496/23.05.2024 г. В хода на проверка на представените към искането документи относно изпълнението на изискванията на чл. 114, ал. 1, т. т. 1-14 от Правилника за прилагане на Закона за акцизите и данъчните складове (ППЗАДС), на дружеството е изпратено писмо с per.№32-878794/04.06.2024 г., с което е уведомено, че се извършва допълнителна проверка на приложените към искането документи и непроизнасянето на административния орган в срока по чл.90д, ал. 1 от ЗАДС да не се смята за мълчалив отказ. Писмото е получено на 06.06.2024г. от служител на „Виста АВТ“ АД, видно от върнато в ТД Митница Пловдив известие за доставяне № ИД PS 404 017RMUS. След извършената проверка е изготвено писмо, per.№32-922454/05.07.2024 г., до „Виста АВТ” АД, с което дружеството е уведомено, че е установено неизпълнение на изискванията на чл.90а, ал.2, т.7 от ЗАДС и е даден 14-дневен срок за отстраняване на нередовността. Уведомлението е получено от дружеството на 09.07.2024 г. Преди да получи уведомлението за установената нередовност, на 08.07.2024 г., „ВИСТА АВТ” АД е подало жалба до АССГ срещу мълчалив отказ на директора Териториална дирекция Митница Пловдив на Агенция „Митници“ по искане за издаване на разрешение за продажба на тютюневи изделия с вх.№32-864496/23.05.2024 г. При така установените факти, Административен съд – София град обосновава следните правни изводи: Жалбата, по която е образувано настоящото производство, е подадена в срока по чл. 149, ал. 2 и ал. 3 от АПК, от легимитирано лице по смисъла на чл. 147, ал. 1 от АПК и срещу подлежащ на обжалване индивидуален административен акт /ИАА/ по чл. 90д, ал.1 от ЗАДС, поради което съдът намира същата за допустима. За да е налице мълчалив отказ е необходимо за административния орган да е възникнало задължение да се произнесе по даден въпрос и той да не се е произнесъл в установения в закона срок за това. Съгласно разпоредбата на чл. 90г от ЗАДС, след извършване на проверка на място и когато условията за издаване на разрешение за продажба на тютюневи изделия са изпълнени и подадените документи отговарят на изискванията, директорът на териториалната дирекция по местонахождение на търговския склад или обект се произнася по искането в 14-дневен срок от датата на постъпването му. Според ал.2, когато представените документи не отговарят на изискванията или предоставената информация е недостатъчна, директорът на териториалната дирекция по местонахождение на търговския склад или обект в 7-дневен срок от получаване на искането уведомява лицето, подало искането, и му определя срок 14 дни за отстраняване на нередовностите или за предоставяне на допълнителна информация, считано от получаването на уведомлението. Видно от представените по административната преписка писмени доказателства, жалбоподателят е подал искане за издаване на разрешение за продажба на тютюневи изделия с вх. № 32-864496 на 23.05.2024 г. На 04.06.2024 г. административният орган го е уведомил с писмо, че се извършва допълнителна проверка на приложените към искането документи и непроизнасянето на административния орган в срока по чл.90д, ал. 1 от ЗАДС да не се смята за мълчалив отказ, но за установени нередности в подаденото от него заявление дружеството е уведомено с писмо чак на 05.07.2024 г. – 43 дена от входиране на заявлението. Чл.90д на ЗАДС предвижда, че в сроковете по чл. 90г директорът на териториалната дирекция издава разрешение за търговия с тютюневи изделия или мотивирано отказва издаването на разрешение. Посочено е изрично, че непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ за издаване на разрешение. Предвид изложеното по-горе съдът счита, че в случая е налице непроизнасяне на административния орган в срок, което съгласно чл.90д от ЗАДС следва да се смята за мълчалив отказ за издаване на разрешение. Предмет на оспорване е мълчалив отказ на Директора на ТД Митница Пловдив да се произнесе по подадено от жалбоподателя искане за издаване на разрешение за продажба на тютюневи изделия на основание чл. 90в, ал. 1 от ЗАДС с вх. № 32-864496/23.05.2024 г. Разгледана по същество жалбата е основателна. Предлагането на тютюневи изделия може да се извършват само от лица, получили разрешение за търговия с тютюневи изделия от директора на териториалната митницата по местонахождение на търговския склад или обект. Нормата на чл. 90а, ал.2, т.7 от ЗАДС предвижда, че право да извършва търговия с тютюневи изделия има лице, което наред с останалите изисквания трябва да разполага със собствени помещения, наети помещения или помещения, ползвани на друго основание, предоставящо право за извършване на съответната дейност. Съгласно разпоредбата на чл.90в, ал.1 от ЗАДС, за издаване на разрешение за търговия с тютюневи изделия се подава писмено искане до директора на териториалната дирекция по местонахождение на търговския склад или обект или в най-близкото митническо учреждение. В алинея 2 е предвидено към искането по ал. 1 да бъдат се приложени документи, определени с правилника за прилагане на ЗАДС(ППЗАДС). Според чл. 114, ал.1, т.9 от ППЗАДС, към искането за издаване на разрешение за продажба на тютюневи изделия е необходимо да се представи един от алтернативно изброените документи: документ за собственост; договор за наем на търговския склад или обект; друг документ, предоставящ правото на ползване на помещенията на търговския склад или обект; посочване на индивидуализиращите данни на съответния/те документ/и, въз основа на които да може служебно да се събере информация, чрез извършване на справка в средата за междурегистров обмен; В настоящия случай, към заявлението за издаване на разрешение дружеството-жалбоподател е представило договор за наем от 13.11.2023 г. между „ИНТЕРЛИНК ГРУП“ АД, ЕИК: , в качеството му на Наемодател и „ВСЛ Венчър“ АД в качеството му на Наемател за обект - „склад за промишлени стоки“ (складов модул В), находящ се в Логистична база „Технолинк парк - 4“, разположена в ПИ с [идентификатор], находящ се в [населено място], местност Пръднев кладенец, общ.Марица, обл.Пловдив по кадастрална карта и казастрални регистри. Към искането е бил предоставен и Договор за предоставяне на услуги от 26.02.2020 г. между „Виста АВТ“ АД, ЕИК: в качеството на Възложител и „ВЛС Венчър“ АД, ЕИК: , в качеството на Изпълнител, като в Приложение I, т. 1.1 към договора се излагат подробно в какво се състоят тези услуги: Логистични услуги (т.е складиране, комисионерство, планиране на материалния запаси); Транспорт на услуги; Пакетиране и етикиране на стоки; В обяснителна записка на прокуриста на дружеството до директора на ТД Митница Пловдив е посочено, че „ВЛС Венчър“ АД е част от корпоративната група на „Виста АВТ“ АД и е учредено в резултат на отделяне от „Виста АВТ“ АД по реда на глава 16 от Търговския закон чрез отделяне чрез учредяване съгласно чл. 262в, ал. 2 от Търговския закон. В резултат на посоченото отделяне „Виста АВТ“ АД обособява в отделни дружества отделните направления на дейността си - търговска дейност (която остава във „Виста АВТ“ АД), логистични услуги (които се поемат „ВЛС Венчър“ АД) и административни и управленски услуги (които се поемат от друго дружество от групата - „ВМС Венчър“ АД). Посочено е също, че „Виста АВТ“ АД ще използва склада, нает от „ВМС Венчър“ АД, за съхранение на тютюневи изделия, с които дружеството ще търгува, именно по силата и в рамките на сключения договор за услуги. Съдът счита становището на жалбоподателя, че представения Договор за предоставяне на услуги му дава право да използва недвижимия имот за претендираните от него цели, за неоснователно. В Закона за собствеността е посочено, че с учредяването на право на ползване на имот възникват правоотношения между лицето, което го е учредило и ползвателя. Договорът за наем на недвижим имот е писмено споразумение между наемодател и наемател, с което наемодателят предоставя на наемателя временно ползване на имот срещу определена наемна цена и други посочени в него условия. В настоящия случай, за посочения от жалбоподател обект (склад), в който ще се съхраняват тютюневите изделия е сключен договор за наем, който урежда начина на ползване на обекта. Същият е сключен между две дружества, различни от жалбоподателя - „ИНТЕРЛИНК ГРУП“ АД и „ВСЛ Венчър“АД. В чл.17, т.10 от същия е записано, че наемателят се задължава да не отдава под наем, както и да не предоставя под каквато и да е друга форма ползването на наетия обект на други юридически, или физически лица, без изричното предварително писмено съгласие на наемодателя. Договорът за предоставяне на услуга представлява постигнато съгласие между две или повече лица относно уреждане на техни правоотношения. Това, което го отличава от останалите договори, е неговият предмет-услуга. „Услугата“ по своята същност представлява извършване на нещо за другиго. Това може да бъде определено действие или цяла дейност. Във всеки случай обаче се цели да се изпълни волята на ползващата услуга страна, което не може да противоречи на упражняване законното право на собственост върху имот от трето лице. С оглед гореизложеното, представения в рамките на административното производство договор за предоставяне на услуги от 26.02.2020 г., между „Виста АВТ“ АД и „ВЛС Венчър“ АД, не предоставя възможност за жалбоподателя да ползва склада съобразно разпоредбата на чл. 90а, ал.2, т.7 във връзка с чл.114, ал.1, т.9 от ППЗАДС. В административната преписка са приложени становище от юрисконсулт в отдел „ПН“ в ТД Митница Пловдив, както и проект на Решение по подаденото искане за издаване на разрешение. Видно от тяхното съдържание, дружеството – заявител не е представил доказателство, че обектът – „склад за промишлени стоки“(складов модул В), за който се иска издаване на разрешение по чл.90а, ал.1 от ЗАДС е негова собственост или нает от него, съответно не е изпълнило изискванията на разпоредбите на чл.114, ал.1 от ППЗАДС и чл. 90а, ал.2, т.7 от ЗАДС. В проведеното на 13.05.2025 г. съдебно заседание по делото, процесуалния представител на жалбоподателя е представил на съда Анекс №2 от 26.08.2024 г. към цитирания в предния абзац Договор за предоставяне на услуги, със заглавие на анекса „ Договор за наем на склад“, по силата на който „ВЛС Венчър“ АД преотдава под наем необособена част от склада с капацитет 20 палетоместа на „Виста АВТ“ АД. В анекса са посочени срок, начин на прекратяване и др., като в т.6 от същия е записано, че „ВЛС Венчър“ АД декларира, че е получил съгласието на „ИНТЕРЛИНК ГРУП“ АД. Предвид обстоятелството, че анексът е представен едва в съдебното следствие и след срока на произнасяне на органа, съдът на основание чл.142, ал.2 от АПК преценява и приема същия като годно доказателство, с което се установяват нови факти и обстоятелства от значение за делото. Макар дружеството „Виста АВТ“ АД, подало заявление за разрешение за търговия с тютюневи изделия, да не е страна по цитирания по-горе договор за наем, предвид сключения Анекс за преотдаване под наем на необособена част от склада с капацитет 20 палетоместа на „Виста АВТ“ АД, съдът счита че за заявителя е налице възможност да ползва склада съобразно разпоредбата на чл. 90а, ал.2, т.7 във връзка с чл.114, ал.1, т.9 от ЗАДС. По тези съображения, жалбата срещу мълчаливия отказ на директора Териториална дирекция Митница Пловдив към Агенция „Митници“ по подадено от дружеството искане за издаване на разрешение за продажба на тютюневи изделия с вх.№32-864496/23.05.2024 г. следва да бъде уважена, а административната преписка да се върне на органа за произнасяне съобразно мотивите на настоящото решение. Предвид изхода от делото, на жалбоподателя се дължат сторените по делото разноски, съгласно представен списък и доказателства за тяхното плащане по банков път в общ размер на 1260 лева с ДДС, от които 50 лева държавна такса и 1000 лева адвокатско възнаграждение ( без ДДС). Така мотивиран, Административен съд София-град, ІІІ отделение, 57-ми състав: