Решение № 202 от 27.3.2023 г. на Апелативен съд - София по дело № 732/2021 г.

Производството е по чл. 258 и следващите от ГПК, във връзка с чл. 613а, ал. 1 и чл. 633, ал. 2 от ТЗ. Образувано е по въззивна жалба на „Моелхаусен Спа“- Милано, Италианска република, чрез пълномощниците му адв. Ч. и адв. П. от САК, срещу решение № 260522 от 26.03.2021 г. по т.д. № 1530/2019 г. на Софийския градски съд, VІ т.о., 17 състав, с което е отхвърлена молбата му, подадена по реда на чл. 629, ал. 4 от ТЗ, във връзка с чл. 625 от ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на „Интермед 1”ЕООД, с ЕИК 121414808, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Солунска“№ 21, поради неплатежоспособност, евентуално - поради неговата свръхзадълженост. В жалбата се твърди, че първоинстанционният съд неправилно е приложил последиците на доказателствената тежест по отношение на обстоятелството, че „Интермед 1” ЕООД е било платежоспособно, считано от 01.01.2019 г. до 31.12.2020 г. Посочено е, че по делото е установено, че ответникът е спрял изпълнението на изискуемите си задължения, а именно тези, произтичащи от търговска сделка, сключена с жалбоподателя „Моелхаусен Спа“, още на 11.09.2018 г., както и задълженията по сделката си с присъединения кредитор „Нанджинг Унивис Интернешънъл Дивелопмънр Ko“ - още към м. септември и м. декември 2017 г., поради което жалбоподателят счита, че е доказана презумпционната предпоставка на чл. 608, ал. 3 от ТЗ, която задължава съда да се приеме, че длъжникът е изпаднал в състояние на неплатежоспособност още към този момент. Поддържа се, че проявеното още към 2018 г. състояние на неплатежоспособност не се оспорва от ответника, който в кореспонденцията си с „Моелхаусен Спа“ многократно е искал предоставянето на допълнителен срок за изпълнение на задълженията към него, което сочи невъзможността за изпълнение към този момент. Изложено е, че за периода от 1.01.2019 г. до 31.12.2019 г., длъжникът „Интермед 1”ЕООД не е предоставил на вещото лице годишния си финансов отчет за 2019 г., като към датата на подаване на въззивната жалба не е подал и заявление за обявяването му по партидата на дружеството в търговския регистър. Посочено е, че с оглед дадените от вещото лице разяснения „Интермед 1”ЕООД не е осчетоводило задълженията си по частноправни отношения както към кредитора „Моелхаусен Спа“, така и към кредитора „Нанджинг Унивис Интернешънъл Дивелопмънр Ko“ за 2019 г. и публичните си задължения за 2019 г. и не е изпълнило задължението си по чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч., за обявяване на годишния финансов отчет за 2019 г. първоинстанционният съд е следвало да направи извод за нередовност на неговото счетоводство и да не зачете доказателствената сила на записванията в търговските му книги, касаещи периода 1.01.2019 г. до 10.03.2021 г. Наведен е довод, че представянето на нередовни счетоводни документи за 2019 г. и отсъствието на доказателства относно финансовото състояние на „Интермед 1”ЕООД през 2020 г. са довели до доказателствена и фактическа непълнота на първоинстанционното производство по отношение платежоспособността на ответника през периода от 1.01.2019 г. до 31.12.2020 г, поради което жалбоподателят счита, че съдът е следвало да приеме състоянието на трайна обективна неплатежоспособност още към 1.01.2019 г. и оставането му непроменено до приключване на съдебното дирене и да открие производство по несъстоятелност спрямо „Интермед 1”ЕООД. Поддържа се, че съдът неправилно е приложил нормата на чл. 161 от ГПК, тъй като длъжникът е възпрепятствал установяването на финансовото си състояние за целия период от 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г., защото, ако беше сътрудничил на вещото лице, експертизата щеше да разполага с данни за краткосрочните му активи и пасиви още от 01.01.2020 г. Затова се твърди, че последиците от осуетяване доказването на финансовото му състояние следва да се приложат спрямо тази дата, алтернативно спрямо 31.01.2020 г. (изтичането на първия счетоводен период), а не както съдът е приел - от 31.12.2020 г. Посочено е, че този извод на съда не кореспондира и със заключението на съдебно- икономическата експертиза, че през 2020 г. дейността на „Интермед 1”ЕООД е намаляла наполовина спрямо 2019 г., както и с констатациите му относно увеличението на публичните задължения на ответника през 2020 г. до сумата от 384 643, 86 лв. и непогасяването на изискуемите за 2019 г. такива, от което според жалбоподателя следва, че финансовото състояние на длъжника през 2020 г. се е влошило. Затова, жалбоподателят счита, че съдът е следвало да приложи последиците на чл. 161 от ГПК още към 1.01.2020 г., респективно - към 31.01.2020 г., а не спрямо възприетата от него начална дата на неплатежоспособността на ответника 31.12.2020 г. Изложено е, че съдът не е съобразил образуваните преди приключване на първоинстанционно производство две производства по несъстоятелност, образувани по молба на други кредитори на ответника, а именно т.д.№ 1837/2020г. на VI т.о., 13 състав и т.д.№ 1818/2020 г., VІ т.о., 12 състав, които са били спрени до приключването на настоящото производство. Наведен е довод, че под № 20201007164858 по партидата на „Интермед 1”ЕООД в търговския регистър е вписано пристъпване към изпълнение на част от вземането на „Първа инвестиционна банка“АД по договор за заем от 26.05.2017 г. в размер на 3 000 000 лв. от общо 4 500 000 лв. върху заложеното от ответника като съвкупност и в цялост търговско предприятие, която сума следва да бъде прибавена към краткосрочните пасиви на „Интермед 1”ЕООД за 2020 г., тъй като това е изискуемо през този период задължение на длъжника. Жалбоподателят счита, че съдът неправилно е приел, че състоянието на трайна и обективна неплатежоспособност е настъпило едва на 31.12.2020 г., като твърди, че тя се е проявила още към края на 2019 г. Формулирано е искане за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на друго, с което да бъде открито производство по несъстоятелност по отношение „Интермед 1“ЕООД, поради неплатежоспособност, евентуално - поради свръхзадълженост. Длъжникът „Интермед 1”ЕООД, призован във въззивното производство при условията на чл. 619, ал. 1 от ТЗ, не е изразил становище по въззивната жалба. Съдът, като прецени доводите на жалбоподателя, във връзка с доказателствата по делото, съобразно чл. 235 от ГПК, във връзка с чл. 273 от ГПК и чл. 621 от ТЗ, приема следното: Въззивната жалба е подадена в процесуално- преклузивния срок по чл. 633, ал. 2 от ТЗ, срещу валиден и допустим съдебен акт и от надлежно легитимирано лице с правен интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима. Настоящият въззивен състав намира, че по делото е установена активната материалноправна легитимация на жалбоподателя „Моелхаусен Спа“ в производството по чл. 625 от ТЗ, като кредитор на длъжника с парично вземане, произтичащо от търговска сделка. Като писмено доказателство в първоинстанционно производство е приета фактура № VF18002607/10.08.2018 г., издадена от „Моелхаусен Спа“ като продавач за сумата от 305 025 евро, дължима от купувача „Интермед 1”ЕООД като цена на 415 кг. масло от лайка, платима по банков път в 30-дневен срок от датата на издаване на фактурата. Съгласно член 11 от приложимата в отношенията между страните Конвенция на организацията на обединените нации относно договорите за международна продажба на стоки, не е необходимо договорът за продажба да бъде сключен или доказан писмено и за него не важи и каквото и да е друго изискване за форма. Той може да бъде доказан по всякакъв начин, включително и със свидетели. Според член 14.1 от Конвенцията, предлагането да се сключи договор, отправено до едно или повече конкретни лица, представлява предложение, ако е достатъчно определено и изразява намерението на предлагащия да бъде обвързан при приемане- то е достатъчно определено, ако в него е посочена стоката и изрично или мълчаливо са определени количеството и цената или се предвижда редът, по който те да бъдат определени. От цитираните норми следва, че договорът за международна продажба на стоки е неформален и консенсуален и валидното му сключване може да бъде установявано с всички доказателствени средства, включително и с издадена от продавача фактура, която съдържа съгласие на съконтрахентите по всички съществени елементи на продажбеното правоотношение (essentialia negotii) – страни, предмет и размер на продажната цена или начина на определянето ù. Той може да бъде сключен и по регламентирания в Конвенцията механизъм на приемане на предложението, когато то притежава споменатите реквизити. В случая фактурата не е подписана от представител на дружеството-купувач, но по делото е приет приемателно-предавателен протокол, съставен между превозвача и купувача „Интермед 1”ЕООД, с който представител на последното е удостоверил приемането на „карго“ пратка с бруто тегло от 440.200 кг, т.е. колкото е посочено във фактурата от 10.08.2018 г. количество на продадената стока. От разменената между страните електронна кореспонденция, възпроизведена на хартиен носител, съобразно чл. 184, ал. 1 от ГПК и представена в първоинстанционно производство, се установява, че с електронно писмо от 7.10.2019 г., адресирано до „Интермед 1”ЕООД, „Моелхаусен Спа“ е направил изявление за частично извънсъдебно прихващане на задължението на „Интермед 1” ЕООД за заплащане цената на стоките по фактура № VF18002607/10.08.2018 г., с насрещното пасивно по компенсацията вземане на „Интермед 1”ЕООД по издадена от него фактура № 1751/26.08.2019 г. за сумата от 19 550 евро, като остатъкът за плащане възлиза на 242 125 евро. Установено е също, че с писмо от 4.11.2018 г. управителят на „Интермед 1”ЕООД е направил искане „Моелхаусен Спа“ да го информира дали е получил сумата от 305 025 евро, която изцяло съвпада с цената на стоките по фактура № VF18002607/ 10.08.2018 г. преди извършеното прихващане, а от електронно писмо от 7.11.2018 г.- че според твърдение на „Интермед 1”ЕООД, извършеното от него плащане е било върнато обратно по неговата банкова сметка, поради което „Моелхаусен Спа“ следва да му предостави „банковите детайли на своята фирмена бланка“. По делото липсват доказателства за твърдяния от управителя на „Интермед 1”ЕООД неуспешен опит за плащане на сумата по процесната фактура, но следва да бъде споделено становището на състава на първоинстанционния съд, че електронното писмо от 4.11.2018 г., с което купувачът е поискал от продавача потвърждение за получено по безкасов път плащане на сумата по нея, представлява извънсъдебно признание на задължението за нейното заплащане, вкл. и доколкото по делото не се твърди, между страните да са били налице облигационни отношения за заплащане на същата сума на друго основание, за което кредиторът „Моелхаусен Спа“ да е издал фактура или друг равностоен документ, извън процесната фактура № VF18002607/10.08.2018 г. Ето защо, предвид ретроактивното действие на изявлението за прихващане от 7.10.2019 г., следва да се приеме, че „Моелхаусен Спа“ е кредитор на „Интермед 1”ЕООД с неудовлетворено вземане за сумата от 242 125 евро, представляваща цената на доставени 415 кг масло от лайка с падеж 1 месец след издаването на фактурата, а именно на 11.09.2018 г. В първоинстанционно производство са събрани и доказателства за вземането на другия присъединен кредитор „Нанджинг Унивис Интернешънъл Дивелопмънт Ко“ – КНР: инвойс фактура за сумата от 351 000 щ. д., представляваща цена на 400 кг масло от римска лайка и сключено на 1.112018 г. споразумение, с което длъжникът „Интермед 1”ЕООД се е задължило в 5-дневен срок да заплати на кредитора сумата от 189 000 щ.д., което няма данни да е сторил. За установяване икономическото състояние на „Интермед 1”ЕООД в първоинстанционно производство е прието основно и допълнително заключение на съдебно-счетоводна експертиза, съгласно която, според индивидуалните годишни финансови отчети на дружеството, неговите коефициенти за ликвидност през периода 31.12.2014 г.- 31.12.2019 г. имат следните стойности: към 31.12.2014 г. към 31.12.2015 г. към 31.12.2016 г. към 31.12.2017 г. към 31.12.2018 г. Показатели за Стойност Стойност Стойност Стойност Стойност ликвидност (в-хил. Показател (в хил. Показател (в хил. Показател (в хил. Показател! (в хил. Показател лв.) лв.) лв.) лв.) лв.) Текущи активи 7 371 7 283 8 122 7 570 9 556 Обща 1, 2341 1, 4645 0, 7825 1, 3657 ликвидност = Текущи 5 973 4 973 10 380 5 543 6 939 пасиви Парични средства + 4 535 3 458 4 503 3 987 5017 Бърза Инвестиции 0, 6954 0, 7193 + Вземания 0, 7592 0, 4338 ликвидност = Текущи 5 973 4 973 10 380 5 543 6 939 пасиви Парични средства + 4 535 3 458 4 503 3 987 5017 Незабавна ликвидност = Вземания 0, 7592 0, 6954 0, 4338 0, 7193 Текущи 5 973 4 973 10 380 5 543 6 939 пасиви Парични средства 880 1 849 Абсолютна ликвидност - 0, 1473 0, 1295 0, 1781 0, 1488 Текущи 5 973 4 973 10 380 5 543 6 939 пасиви Според експертизите, по данни от консолидираните финансови отчети, показателите за ликвидност за същия период имат следните стойности: към 31.12.2014 г. към 31.12.2015 г. към 31.12.2016 г. към 31.12.2017 г. към 31.12.2018 Показатели за Стойност Стойност Стойност Стойност Стойност ликвидност (в хил. Показател (в хил. Показател (и хил. Показател (в хил. Показател (в хил. Показател лв.) лв.) лв.) лв.) лв.) Текущи 7 460 8 095 8 735 7 829 9 585 Обща активи 1, 1841 1.6148 0, 8330 1, 3871 ликвидност = Текущи пасиви 6300 5013 10 486 5 644 6 868 Парични средства + 4313 3 820 4 861 4 106 4 895 Бърза Инвестиции 0, 4636 + Вземания 0, 6846 0, 7620 0, 7275 ликвидност = Текущи пасиви 6 300 5013 10 486 5 644 6 868 Парични средства + 4313 3 820 4 861 4 106 4 895 Незабавна Вземания 0, 7275 ликвидност 0, 6846 0, 7620 0, 4636 Текущи пасиви 6300 5013 10 486 5 644 6 868 Парични средства 905 1 853 Абсолютна ликвидност 0, 1437 0.1309 0, 1767 0, 1474 Текущи пасиви 6 300 5013 10 486 5 644 6 868 Експертизата е посочила, че референтните стойности на коефициентите за ликвидност са съответно за коефициента на обща ликвидност - стойност по-голяма или равна на 1, 5; за бърза ликвидност - по-голяма или равна на 1; за незабавна ликвидност – по- голяма или равна на 0, 5 и за абсолютна ликвидност – по-голяма или равна на 0, 2 - 0, 25. От анализа на горните данни, вещото лице е направило извод, че за целия изследван период дружеството притежава ликвидност, с изключение на 2016 г., когато общата ликвидност е под единица. Същевременно обаче, съдът констатира, че ако се приемат посочените в същите заключения на експертизата референтни стойности, само за 2016 г. коефициентът за обща ликвидност превишава референтната стойност от 1, 5, като за 2014 г., 2017 и 2018 г., макар и по-висок от единица, той е по-нисък от 1, 5. Това се отнася и за коефициентите на бърза ликвидност, тъй като за целия период техните стойностите не покриват референтната стойност от единица, както и за коефициента за абсолютна ликвидност, който не покрива минималната стойност от 0.2. Единствено незабавната ликвидност покрива, респ. е по- висока от референтната стойност от 0.5. към 31.12.2014 г. към 31.12.2015 г. към 31.12.2016 г. към 31.12.2017 г. към 31.12.201 Показатели за Стойност Стойност Стойност Стойност Стойност автономност (в хил. Показател (в хил. Показател (в хил. Показател (в хил. Показател (в хил. лв.) лв.) лв.) лв.) лв.) Финансова Собствен капитал 1 444 1 709 1 971 1 099 автономност 0, 1712 0, 1755 0, 0706 Пасиви 7 424 0, 1945 9 982 11 229 12 719 14 771 Коефициент на Пасиви 7 424 5, 1413 9 982 11 229 12719 14 771 5, 8408 5, 6971 14, 1637 задлъжнялостСобствен капитал 1 444 1 709 1 971 898 1 099 Експертизата е изследвала и коефициента на финансова автономност, който при референтна стойност не по-малка от 0.5, през процесния период има следните стойности: Вещото лице е констатирало, че през изследвания период дружеството е притежавало сравнително ниска финансова автономност, като по-голямата част от дейността му е била финансирана със заемни средства, а с разпределянето на дивиденти през 2017 г. допълнително е намаляла финансовата автономност, като едва 10% от дейността е обезпечена със собствени средства, а 90% се финансира от кредиторите на дружеството. Направило е извод, че ниският показател за финансова автономност е предпоставка за проблеми при обезпечаване дейността на търговеца. Същевременно съдът констатира, че стойностите на коефициента на задлъжнялост са високи и показват висока степен на зависимост на предприятието на длъжника от неговите кредитори. Експертизата е установила, че съгласно представените справки от НАП, публичните задължения са увеличили от 171 951, 54 (към м. 09/2019 г.) лева на 384 643, 86 лева (към 12.01.2021 г.). В съдебното заседание при приемане на заключението, експертът е заявил, че от представените справки не може да даде категорично заключение дали „Интермед 1”ЕООД е осчетоводило публичните задължения, нито задълженията към присъединените в производството кредитори, в частност на тези към „Моелхаусен Спа“ и „Нанджинг Унивис Интернешънъл Дивелопмънт Ко“, поради липсата на данни на аналитично ниво. От данните по партидата на „Интермед 1”ЕООД в търговския регистър се установява, че на 07.10.2020 г. е вписано пристъпване към изпълнение по реда на ЗОЗ по договор за залог на търговското предприятие на длъжника от 26.05.2017 г. в полза на заложния кредитор „Първа инвестиционна банка“АД, за сумата от 500 000 лева, а на 11.01.2021 г.- за събиране на сумата от 3 000 000 лева, произтичаща от договор за банков кредит, част от общата сума от 4 500 000 евро, заедно с годишна лихва в размер на тримесечния EURIBOR, увеличен с надбавка от 4, 832 пункта, но не по-малко от 4, 5%, както и с лихва за просрочие в размер на договорната лихва плюс надбавка от 20 пункта. Установено е също, че последният обявен годишен финансов отчет на дружеството е към 31.12.2018 г., като същото не е обявило финансовите си отчети за 2019 и 2020 г. При горните данни настоящият въззивен състав намира следното: По смисъла на дефинитивната норма на чл. 608, ал. 1 от ТЗ, като основание за откриване на производството по несъстоятелност неплатежоспособността представлява обективно и трайно състояние на търговеца с краткотрайните си активи да погасява своите краткосрочни задължения, изводът за което се основава преди всичко на показателите за ликвидност- обща бърза, незабавна и абсолютна, определени въз основа на данните от годишните финансови отчети за съответния период. Съгласно чл. 271 т. 1 и 2 от ЗСч, предприятията съставят годишен финансов отчет към 31 декември на отчетния период и консолидиран финансов отчет към 31 декември на отчетния период, когато предприятието майка е дружество по дял трети на част втора от Търговския закон, а съгласно чл. 38, ал. 1, т. 1 от ТЗ, те ги представят за обявяване в търговския регистър, в срок до 30 септември на следващата година. Нормата на чл. 608, ал. 2 от ТЗ, регламентира оборима (процесуална) презумпция, че търговецът не е в състояние да изпълни изискуемо задължение по ал. 1, ако преди подаване на молбата за откриване на производството по несъстоятелност не е заявил за обявяване в търговския регистър годишните си финансови отчети за последните три години, независимо дали е сторил това след тази дата. В случая към датата на подаване на молбата по чл. 625 от ТЗ, по която е образувано първоинстанционно производство – 7.08.2019 г. е бил заявен за обнародване и обявен на 5.02.2019 г. единствено годишният финансов отчет за 2017 г., а след нейното подаване – на 2.10.2020 г. – годишният финансов отчет за 2018 г. Към датата на подаване на молбата още не е изтекъл предвиденият в чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч срок за обявяване на отчета за 2018 г., а именно 30.09.2019 г. Ето защо и предвид липсата на спомената презумпционна предпоставка, неплатежоспособността на длъжника не може да бъде обоснована с неизпълнение на задължението на длъжника да заяви за обявяване годишните финансови отчети за предхождащите подаването на молбата три последователни години. Друг е въпросът, че липсата на обявени годишни финансови отчети, както и процесуалното поведение на длъжника препятстват установяването на действителното му финансово състояние, което следва да бъде преценявано с оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест и на нормата на чл. 161 от ГПК. От заключението на назначената в първоинстанционно производство съдебно- счетоводна експертиза се установява, че представените в табличен вид коефициенти за обща лик-видност на „Интермед 1”ЕООД през периода 31.12.2014 г.-31.12.2019 г., с изключение на този за 2016 г., имат стойности над единица (макар и под приетата от вещото лице рефе- рентна стойност от 1, 5), а останалите коефициенти, съответ-но на бърза, незабавна и абсолютна ликвидност имат стой-ности близки до приетите от експертизата препоръчителни такива. Същевременно, според обясненията на вещото лице Д., дадени при приемане на заключенията му, експертизата не може да установи по категоричен начин, дали длъжникът „Интермед 1”ЕООД е осчетоводил вземанията на жалбоподателя „Моелхаусен Спа“ и на присъединения кредитор „Нанджинг Унивис Интернешънъл Дивелопмънт Ко“, както и публичните задължения, удостоверени с представените по делото справки от НАП и на лихвите по тях, поради липсата на първични счетоводни документи и аналитични данни, каквито не са му били предоставени от длъжника. Доказателствената стойност на извършените от длъжника счетоводни записвания се основава на тяхното редовно водене въз основа на първичните счетоводни документи, обосноваващи отразяването на съответните счетоводни операции, при спазване на изискването за тяхното всеобхватно хронологично регистриране и получаване на аналитична и обобщена информация по счетоводен път, представяща най-точно и по най-подходящ начин годишните финансови отчети на предприятието (чл. 11, ал. 1 от ЗСч.). По аргумент за противното от нормата на чл. 55, ал. 2 от ТЗ, нередовно водените търговски книги не могат да служат като доказателство на страната, която ги е водила, а като деривативни частни документи с формална доказателствена сила, ако съдържат неизгодни за съставилата ги страна факти, следва да бъдат ценени в нейна тежест (така реш. № 423/01.06.2006 г. по т.д. № 9/2006 г. на ВКС, Т. К., определение № 359 от 13.05.2014 г. по т. д. № 3957/2013 г., Т. К., І т. о. на ВКС). Нарушаването на изискването за хронологически последователно и всеобхватно отразяване на съответните счетоводни операции обуславя извод за нередовност на счетоводните книги, като в този случай техният съставител не може да се ползва от извършените в тях записвания. При оспорване редовността на счетоводните записвания, доказателствената тежест да установи редовното им водене при условията на пълно и обратно доказване лежи върху страната която ги е водила – в случая върху длъжник „Интермед 1”ЕООД. От горните обстоятелства следва, че при водене на счетоводството си длъжникът се е отклонил от установения в чл. 11 от ЗСч принцип за пълнота и хронологическа последователност на счетоводните записвания, което обуславя извод за нередовно водене на счетоводните книги, а оттам и на данните за краткотрайните активи и краткосрочните задължения, чието съотношение формира стойностите на показателите за ликвидност. Следва да бъде споделено становището на първоинстанционния съд за приложението на чл. 161 от ГПК. С две определения, съответно от о.с.з. на 12.08.2020 г. и от 21.10.2020 г. първоинстанционният съд е задължил „Интермед 1”ЕООД да предостави на вещото лице по допуснатата експертиза всички счетоводни документи, необходими за изготвяне на заключение за финансово-икономическото му състояние, като го е предупредил за последиците по чл. 161 от ГПК. Същото задължение е вменил на длъжника и въззивният съд с определение № 704/9.11.2021 г. по допуснатата пред въззивната инстанция съдебно- счетоводна експертиза, вкл. с оглед правомощието му по чл. 621, ал. 1, т. 2 от ТЗ, което длъжникът не е изпълнил. Съгласно чл. 161 от ГПК, процесуалното поведение на страната, която е създала пречки за събиране на допуснати доказателства, се преценява от съда с оглед на всички други обстоятелства по делото. Такива обстоятелства могат да бъдат и установени с косвени доказателства доказателствени факти, намиращи се в такава връзка с главния факт, която прави вероятно действителното му осъществяване, при съответна преценка на препятстващото прякото му доказване поведение на страната, за която те са неблагоприятни. От това по аргумент a fortiori следва, че нормата е приложима и когато страната е създала пречки за събиране на доказателства, свързани с проверка на достоверността на счетоводните записвания, като не е предоставила на вещото лице по допусната от съда експертиза достъп до счетоводната си документация за установяване на действителното ù финансово-икономическо състояние. Прилагайки нормата на чл. 161 от ГПК първоинстанционният съд е изложил съображения, че тъй като от една страна длъжникът не е заявил за обнародване годишния финансов отчет за 2020 г., а от друга – не е предоставил на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза достъп до счетоводната си документация, следва два се приеме, че към 31.12.2020 г. ответникът няма никакви краткотрайни активи, като същевременно има изискуеми парични задължения към своите кредитори, които са в размер на 6 058 877, 38 лв., която сума включва сбора от краткосрочните задължения към 31.12.2019 г., според заключението на експертизата в размер на 5 863 096, 60 лв. и от сумата на неосчетоводените публични задължения, възникнали в тежест на „Интермед 1”ЕООД и станали изискуеми към 31.12.2020 г., които съгласно изводите на вещото лице, направени в допълнителното заключение на експертизата възлизат на 195 780, 78 лв. Независимо от това, с позоваване на разпоредбата на чл. 631 от ТЗ, съдът е намерил, че периодът от 31.01.2020 г. - датата, на която е приел, че ответникът не притежава достатъчно краткотрайни активи, с които да погаси краткосрочните си задължения, до приключване на устните състезания пред първата инстанция - 10.03.2021 г., е твърде кратък, за да прецени дали невъзможността дружеството да изпълни своите изискуеми задължения е трайна. Настоящият състав не споделя това становище. В нормата на чл. 631 от ТЗ обстоятелството, че затрудненията на длъжника са временни е уредено като алтернативно предвидена отрицателна предпоставка, която препятства откриването на производството по несъстоятелност по отношение на длъжника, респ. обуславя неоснователност на молбата по чл. 625 от ТЗ. Тежестта да установи временния характер на затрудненията при условията на пълно и главно доказване лежи върху длъжника, който следва надлежно да въведе твърдението си за това като предмет на делото чрез правоотблъскващо възражение, каквото в случая по делото въззиваемото дружество не е направило нито в първоинстанционното, нито във въззивното производство (в този см. решение № 735 от 23.11.2006 г. по т. д. № 446/2006 г., ТК, I т. о. на ВКС). Съдът не е съобразил, че на 11.01.2021 г., т. е. преди датата на заседанието по същество пред първата инстанция - 10.03.2021 г. по партидата на „Интермед 1”ЕООД в търговския регистър е обявено пристъпването към изпълнение от страна на кредитора „Първа инвестиционна банка“АД за събиране на сумата от 3 000 000 лева (част от общото задължение от 4 500 000 евро), въз основа на сключен в полза на банката договор за особен залог на търговското предприятие на дружеството, ведно с годишна лихва в размер на тримесечния EURIBOR, увеличен с надбавка от 4, 832 пункта, но не по-малко от 4, 5%, както и с лихва за просрочие в размер на договорната лихва плюс надбавка от 20 пункта. Доколкото става дума за анюитетни вноски по договор да банков кредит, следва да се приеме, че те са били изискуеми към 31.12.2020 г. При липсата на обявен годишен финансов отчет за 2020 г. и с оглед процесуалното поведение на длъжника, преценено при условията на чл. 161 от ГПК, който с бездействието си да предостави на експертизата достъп до счетоводните си документи, вкл. и първични такива, е препятствал установяването на действителното си финансово състояние, и при липсата на доказателства за обема на краткотрайните материални активи към края на годината, следва да се приеме, че длъжникът е изпаднал в състояние на неплатежоспособност на 31.12.2020 г. Дори хипотетично да се приеме, че стойността на краткотрайните активи е останала непроменена, респ. е идентична с тази към 31.12.2019 г. (9 298 000 лв.), прибавянето на сумата от 3 000 000 лв. към краткосрочните задължения, определени от съдебно-счетоводната експертиза (6 868 000 лв.), както и на неосчетоводените публични задължения от 188 096 лв. и на неосчетоводените вземания на „Моелхаусен Спа“ от 473 555.33 лв. (равностойни на 241 125 евро), както и незаплатената част от цената на доставеното на длъжника от „Нанджинг Унивис Интернешънъл Дивелопмънт Ко“ масло от лайка – 339 784.20 лв. (равностойни на 189 000 щ.д.), сборът само на изброените краткосрочни задължения от 11 343 178 лв. значително надвишава краткотрайните активи. По делото липсват убедителни доказателства, че длъжникът притежава бързоликвидни активи или налични парични средства за посрещане началните разноски по несъстоятелността. В с. з. вещото лице е заявило, че липсват доказателства за касовата наличност (инвентаризационни описи), а данните за паричните средства са към м. 12.2019 г., т.е. експертизата не може да установи дали те са действително налични. Ето защо, настоящият въззивен състав намира, че производството по несъстоятелност спрямо длъжника следва бъде открито при условията на чл. 632, ал. 1 от ТЗ. Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция, на „Моелхаусен Спа“ следва да бъдат присъдени направените по водене на делото разноски за държавна такса от 125 лв. и за заплатено адвокатско възнаграждение от 4889.59 лв., съгласно представения по делото списък по чл. 80 от ГПК и предвид доказателствата за действителното им заплащане. Воден от изложените мотиви, Софийският апелативен съд, търговско отделение, 3 състав