Решение № 851 от 22.10.2024 г. на Районен съд - Бургас по дело № 2457/2024 г.

Производството е по реда на 58д - 63д от ЗАНН. Производството е образувано по повод жалба на „Максима България" ЕООД, ЕИК: 131324923, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 247, ет. 2, представлявано от управителя..... против Наказателно постановление № 004317/11.03.2024г. издадено от Директора на РД за областите Бургас, Сливен и Ямбол със седалище към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП, с което за нарушение на чл. 230а от Закона за защита на потребителите, на основание чл. 230а от ЗЗП му е наложена имуществена санкция в размер на 1000 / хиляда/ лева. С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно. В съдебно заседание дружеството-жалбоподател- редовно призовани, не се явяват. Постъпила е допълнителна молба по делото, с която се поддържа жалбата и се моли НП, да бъде отменено. За административнонаказващият орган - Директора на РД за областите Бургас, Сливен и Ямбол към ГД "Контрол на пазара" при КЗП - редовни призовани, се явява юк....., която моли за потвърждаване на наказателното постановление. Иска се присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Съдът намери жалбата за процесуално допустима-изхождаща от легитимиран да обжалва субект, подадена в срока за обжалване по чл.59 ал.2 от ЗАНН и пред надлежен материално и териториално съд. След поотделна и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното: При извършена проверка на 21.08.2023 г. в магазин Т-маркет, гр. Бургас, ж.к. „Славейков“, бл.214, стопанисван от дружеството - жалбоподател във връзка с постъпила потребителска жалба били изискани документи, свързани с обстоятелствата по жалбата, като на четвърта страница от Констативен Протокол № 2741481 била посочена дата 28.08.2023г, на която трябва да предостави документите на официалния имейл адрес на Комисия за защита на потребителите РД-Бургас. На посочената дата не били получени документи, поради което била изпратена покана за явяване и предоставяне на документите на място в офиса на РД-Бургас с изх.№Б-03-803/29.08.2023г. и нова дата на явяване 04.09.2023г. Поканата била получена и приета на седалището на търговеца. На посочената дата, търговецът отново не се явил и съответно не предоставил изисканите документи. Изпратена била втора покана за явяване с изх.№Б-03- 803/05.09.2023г, с нова дата на явяване 11.09.2023г, като в поканата било посочено, че при неизпълнение на нареждане на контролен орган, тъговецът подлежи на санкция, съгласно чл. 230а от Закона за защита на потребителите. Поканата била получена и приета на седалището на търговеца, но на посочената дата 11.09.2023г търговецът отново не се явил. За установеното нарушение на 14.09.2023г. бил съставен АУАН с №004317. Въз основа на акта било издадено атакуваното наказателно постановление, в което фактическото описание на нарушението и правната му квалификация са идентични с посочените в акта и за нарушение на чл. 230а от Закона за защита на потребителите, на основание чл. 230а от ЗЗП му е наложена имуществена санкция в размер на 1000 / хиляда/ лева. Тази фактическа обстановка, приета от съда за безспорна, се установява от показанията на актосъставителя, писмените доказателства по административнонаказателната преписка и представените от жалбоподателя писмени доказателства в съдебното производство. По фактите между страните няма спор. Настоящият съдебен състав намира, че при издаване на наказателното постановление и на акта за установяване на административното нарушение не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят неговата отмяна. Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган съгласно Заповед № 7/06.01.2023 г. на председателя на Комисията на защита на потребителите, а АУАН е издаден от компетентно материално и териториално лице. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. При извършената служебна проверка съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере осъществяването на какво неизпълнение му е вменено. При така установената фактическа обстановка, която не се оспорва от страните, съдът приема от правна страна следното: Според разпоредбата на чл.192, т.2 от ЗЗП, длъжностните лица на контролните органи по този закон имат право да изискват необходимите документи във връзка с осъществявания от тях контрол. От показанията на свидетелите се установява по несъмнен начин, че дружеството-жалбоподател не е представило документите, изискани от съответните длъжностни лица. В същото време разпоредбата на чл.230а от ЗПП предвижда санкция за възпрепятстване на длъжностни лица при осъществяване на правомощията им по чл.192 и чл.192а и за неизпълнение на разпореждане по чл.192а, ал. 1, т. 2 и ал. 2. Съдът намира, че след като контролните органи са преценили, че исканите документи са им е необходими за извършване на предприетата от тях проверка, то непредставянето им безспорно е възпрепятстване на длъжностните лица при осъществяване на правомощията им по чл.192, т.2 от ЗЗП и правилно е квалифицирано като нарушение по чл.230а от ЗЗП. Преценката дали поисканите документи са необходими за извършваната проверка е ирелевантна за задължението на санкционираното дружество да изпълни даденото му разпореждане. Посочената норма, освен размер на санкциите, съдържа и описание на действията, за които тези санкции се налагат, т.е. съдържа описание на нарушението, за което се налагат санкциите, при което същата се явява и материалноправна. Предвид гореизложеното следва да се счете, че като не е представило изисканите от контролните органи документи, дружеството-жалбоподател е допуснало неизпълнение на административно задължение по чл. 230а от ЗПП, за което правилно и законосъобразно е санкционирано с обжалваното наказателно постановление. Наказанието е определено правилно, в минималния размер, предвиден в закона, като няма възможност за по-нататъшна индивидуализация. Не са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид. Липсват и някакви особени извинителни обстоятелства за осъществяването на неизпълнението, които да обусловят извод за маловажност на случая. Воден от горното съдът приема, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло, а жалбата -да бъде отхвърлена като неоснователна. Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, в производството по обжалване на НП въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила искане за присъждането им. С оглед изхода на правния спор разноски се дължат в полза на АНО, който е поискал присъждането им и които съдът определи в размер на 100 /сто/ лева. Така мотивиран, съдът