Решение № 480 от 20.8.2024 г. на Окръжен съд - Велико Търново по дело № 718/2024 г.

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК. Съдът е сезиран с жалба вх.№ 54782 от 05.05.2024 г., депозирана от Г. В. против действие на Държавен съдебен изпълнител при Районен съд – Велико Търново по изп. дело № 280/2023 г. по описа на Съдебно-изпълнителна служба при Районен съд – Велико Търново, изразяваща се в налагане на запор върху средства, които жалбоподателят счита за несеквестируеми, а именно 6 лв., получени по неговата лична партида в Затвора в гр. Ловеч. Посочва, че получава трудово възнаграждение, като според получен фиш за м. април 2024 г. възнаграждението му е било 32, 93 лв., от които след направени удръжки е трябвало да получи сумата от 11, 85 лв., а вместо това е получил 5, 85 лв. С оглед изложеното, счита, че в противоречие с чл. 78 ЗИНЗС, както и чл. 444 и чл. 446, ал. 1 ГПК му е удържана сума в размер на 6 лв. по изп. дело № 280/2023 г. по описа на СИС при Районен съд – Велико Търново. Моли да бъде отменено принудителното изпълнение върху несеквестируемите средства на жалбоподателя. С допълнителна молба от 30.05.2024 г., постъпила по изп. дело № 337/2023 г., длъжникът е уточнил, че жалбата от 05.05.2024 г. е срещу наложените му запори по изп. дела № 280/2023 г., № 290/2023 г., № 336/2023 г. и № 337/2023 г. Редовно е връчен препис от подадената жалба и допълненията към нея на взискателите по делото, като в законоустановения срок не са постъпили писмени възражения. По реда на чл. 435, ал. 3 ГПК са постъпили мотиви от ДСИ при Районен съд – Велико Търново, в които изразява становище за неоснователност и недоказаност на подадената жалба. Сочи, че поканата за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на в Затвора в гр. Ловеч на 22.06.2023 г. Посочва, че съгласно изискано по делото удостоверение от 03.07.2023 г. на ТД на НАП – Велико Търново длъжникът има публични задължения в размер на 12865.48 лв., които са присъединени по делото на основание чл. 458 ГПК, за което страните са уведомени. Сочи, че със запорно съобщение от 26.07.2023 г., е наложен запор на средствата по личната партида на длъжника при Затвора в гр. Ловеч, за което длъжникът е уведомен със съобщение от 26.07.2023 г., връчено на 07.08.2023 г. в Затвора в гр. Ловеч. Намира, че запорът върху вземанията и средствата, които постъпват по личната партида на длъжника в Затвора в гр. Ловеч е наложен законосъобразно, на основание посочения от взискателя по делото способ за изпълнение с молба за образуване от 16.06.2023 г. и е съобразен с разпоредбите на ЗИНЗС и ГПК. Великотърновският Окръжен съд, като съобрази наведените в жалбата оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: От приложеното изпълнително дело се установява, че Изпълнително дело № дело № 299/2023 по описа СИС при Районен съд - Велико Търново е образувано въз основа на възлагателно писмо от 14.06.2023 г., към което е приложен Изпълнителен лист № 90/14.06.2023 г., издаден по гр.д. № 399/2022 г. по описа на Окръжен съд Ловеч, депозирани от взискателя Окръжен съд - Ловеч против Г. В.. Възложителят е посочил начин на принудително изпълнение: запор, възбрана, опис и публична продан на секвестируемите движими вещи и недвижими имоти на длъжника, както и вземания от трети лица, като е възложено на ДСИ да издири същите чрез цялостно проучване на имущественото състояние на длъжника и членовете на семейството му. С разпореждане от 4.07.2023г. на ДСИ на основание чл. 458 от ГПК е конституиран присъединения по право взискател държавата за сумите, описани в приложеното удостоверение на ТД на НАП - Велико Търново - публични задължения на Г. В. в размер на 12865.48 лв. Покана за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на 22.06.2023 С разпореждане от 18.07.2023 г. съдебният изпълнител е разпоредил да се извърши пълно проучване на имуществото на длъжника; насрочен е опис на движими вещи на длъжника на адрес с. Арбанаси, ул. „Никифор Рилски - Грек“ № 9 и е наложен запор върху средствата, постъпващи по личната партида на длъжника. Със запорно съобщение от 26.07.2023 г., е наложен запор на средствата по личната партида на длъжника при Затвора в гр. Ловеч, за което длъжникът е уведомен със съобщение от 26.07.2023 г., връчено на 07.08.2023 г. в Затвора в гр. Ловеч. Като взе предвид установената фактическа обстановка, наведените във въззивната жалба, установените факти по изпълнителното дело и изложеното от съдебния изпълнител в мотивите, Великотърновски окръжен съд намира жалбата, депозирана от Г. В. по изп. дело № 299/2023 г. по описа на СИС при Районен съд - Велико Търново, за допустима, но неоснователна, като съображенията за това са следните: Чрез уредената в чл. 435, ал. 2 ГПК процесуална възможност длъжникът да обжалва насочването на изпълнението върху имущество, което счита за несквестируемо е създаден процесуален ред за защита на имуществените обекти, които са необходими за издръжката на длъжника и неговото семейство. С упражняването на това свое право длъжникът цели да осуети лишаването му от определено имущество, като се основава на неговата несеквестируемост за принудителното изпълнение на предявеното парично вземане. В настоящия случай жалбоподателят навежда твърдения, че по изп. дело № 299/2023 г. по описа на СИС при Районен съд - Велико Търново е наложен запор на личната му партида в Затвора в гр. Ловеч, по която получава доходи от полаган труд, които счита за частично несеквестируеми. Запорът върху личната партида на длъжника по същността си е запор на вземане по смисъла на чл. 450, ал. 3 от ГПК, съответно чл. 450а от ГПК. Запорът върху вземания на длъжника представлява разпореждане на съдебния изпълнител, с което определено вземане на длъжника се предназначава за принудително удовлетворяване на взискателя, като се забранява на длъжника да се разпорежда с вземането, а на третото задължено лице /в случая ГД „Изпълнение на наказанията“, Затвора в гр. Ловеч / - да плащана на длъжника. Затова запорът на парично вземане е несъвместим с несеквестируемостта и в този смисъл я нарушава, а когато паричното вземане е частично несеквестируемо, както се твърд и в случая, наложеният запор обхваща само секвестируемата част. Запорът и възбраната, като изпълнителни действия не подлежат на обжалване. На обжалване подлежи насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество. Насочването на изпълнението се обжалва, когато в жалбата длъжникът се позовава на несеквестируемост (пълна или частична) на запорирано имущество за събирането на определено парично вземане. По такава жалба съдът е длъжен да се произнесе, секвестируем ли е имущественият обект за събирането на предявеното вземане, а по искане за отмяна на запор – само доколкото е несъвместим с несеквестируемостта. От наличните по делото доказателства и приложеното изп. дело № 299/2023 г. по описа на СИС при Районен съд - Велико Търново, в настоящия случая не се установява дали действително са нарушени правилата, уреждащи несеквестируемостта. Макар безспорно да се установява, че по процесното изпълнително делото е наложен запор на личната партида на длъжника в Затвора в гр. Ловеч, то липсват доказателства същият да е получавал възнаграждение за полаган труд по нея и в какъв размер е било то. В подадената жалба се твърди, че е получен фиш за м. април, според който след направени удръжки, длъжникът е трябвало да получи сума в размер 11, 85 лв., а поради незаконосъобразно удържана по запора сума в размер на 6 лв., е получил само 5, 85 лв. В подкрепа на така изложените твърдения жалбоподателят не е представил доказателства. Освен това, по делото не са налични доказателства, които да установят, че по така наложения запор са преведени каквито и да било парични средства на държавния съдебен изпълнител, а съответно и да са разпределени суми по изпълнителното дело. Макар разпоредбите на ГПК да не обуславят действието на запора от изискване за наличие на суми по банковата сметка /или партида/ към момента на връчване на запорното съобщение, настоящият съдебен състав намира, че положителното /кредитно/ салдо на личната партида на длъжника се явява необходимо условие, за да бъде осъществена преценка дали е налице несеквестируем доход и дали той е такъв изцяло или отчасти. Освен това, следва да се посочи, че в настоящият случай става въпрос за запор на лична партида на длъжника в Затвора в гр. Ловеч. По тази партида могат да постъпват парични средства с различен произход, както трудови доходи, възнаграждения и т.н., така и средства, получавани от трети лица, които не се обхващат от правилата за несеквестируемост. В тази връзка следва да се отбележи и факта, за да бъде освободен от заплащане на държавна такса на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК, длъжникът е представил по делото молба и декларация от 05.05.2024 г. за имотно състояние. В тях длъжникът сам е посочил, че не получава никакъв месечен доход, вкл. заплата, което очевидно е в противоречие с твърденията, наведени в процесната жалба. Въз основа изложеното, настоящият състав на Окръжен съд - Велико Търново намира, че обжалваното действие по налагане на запор по личната партида на жалбоподателя Г. В. е законосъобразно и жалбата следва да бъде оставена без уважение. Водим от изложеното съдът