Решение № 150 от 19.11.2020 г. на Окръжен съд - Кюстендил по дело № 425/2020 г.

Производството пред РС – Дупница е образувано по повод депозирана искова молба от С. Г. Д., ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. Дупница, •••, като майка и законен представител на малолетните деца Р.Р.К. и К. Р. К., като са предявени искове против Р. К. Б. за изменение на присъдена с решение по гр.дело № 550/2014г.на ДнРС издръжка за малолетните деца на страните - Р.К. и К.К., от 95лв.за Р. и 140лв.за К. – на по 400 лева за всяко от децата. В срока за отговор ответника е изразил становище за допустимост и частична основателност на иска, признава част от фактическите обстоятелства, на които се основава претенцията, и оспорва друга, като основната защитна теза е за невъзможност за заплащане на издръжка в искания размер. С оглед представените пред районния съд доказателства се установява следното от фактическа страна: Страните са родители на малолетните деца Р. и К. – видно от Удостоверение за раждане, издадено на 26.09.2017г. и Удостоверение за раждане, издадено на 26.09.2017г.Приети са и доказателства за месечни разходи във връзка със занимания на децата със спорт /по 35 лв./, както и със спортни танци за К. /по 20лв./. От показанията на свидетелката К.К. е установено, че непосредствените грижи за децата полага майката; К. посещава таекуондо, кикбокс, ходил и на логопед, а Р. преди ходила на художествена гимнастика и английски, но поради финансови затруднения на майката тези посещения били преустановени. Бащата рядко купувал вещи на децата - веднъж годишно обувки, дрехи и таблет на К.. От показанията на свидетелката Б. се установява, че при посещението си през м.май миналата година, бащата донесъл от Италия подаръци, храна и дрехи на децата, водил ги на екскурзия на Рилски манастир, както и преди началото на учебната година дал 200 лева, за да се купи каквото трябва, включително им закупил два таблета. Сочи и, че в началото на тази година не е работил, а също и че не е добре със здравето поради прекаран инфаркт и има два стенда на сърцето. На база представени доказателства за доходи на родителите се установява, че майката получава заплата в размер на 560лв. - видно от Трудов договор № 268/11.03.2019г./л.6 и сл.от делото на ДнРС/. Представен е и трудов договор на ответника Р. К. Б. с „Деконтех България" ЕООД, гр. София от 10.12.2019г. /л.20-22 т делото на ДнРС/, в който е посочено месечно брутно трудово възнаграждение на ответника в размер на 1 369, 08 лева / сума, равняваща се на 700 евро/; като в договора е посочена и опция за допълнително трудово възнаграждение в размер на 0, 6 % за всяка година трудов стаж. На основание чл. 62, ал. 5, т. 3 от Закона за кредитните институции, е издадено извлечение от банковата сметка на ответника Р. К. Б. /л.54 и сл.от първоинстанционното дело/ за периода м.01.2019 г. – 02.07.06.2020 г., в „Алианц Банк България" АД - клон Дупница, при което първоинстанционният съд е взел предвид получавана сума от ответника средно около 1000 евро месечно пресметнато за целия период на справката. Въззивният съд, с оглед момента на предявяване на иска /м.01.2020г./ и приключване на устните състезания в първоинстанционния съд /м.07.2020г./, на база отразените доходи за този период в цитираното извлечение констатира, че общо получените за този период от шест месеца доходи са в размер на 5296 евро / средномесечно 883 евро/, а само от заплата- 3836 евро за 4 месеца /т.е.постоянен доход, предвид и отразеното в приложената справка от НАП, видно от която е налице прекъсване на трудовото правоотношение с „Деконтех България" ЕООД през 2020г./ - или средномесечно 959 евро /около 1876 лева съобразно фиксинга на БНБ/. При така установеното от фактическа страна, КнОС от правна приема следното: Въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти, правната квалификация на предявения иск, е по чл.150 от СК. При преценка на изложеното, както и направените в жалбата оплаквания за неправилност на съдебното решение, въззивният съд, след подробно обсъждане на възможностите на бащата да дава издръжка на своите малолетни деца достига до извод, че към момента бащата следва да поеме по-висок размер издръжка от определения такъв от районния съд. Съгласно разпоредбата на чл. 150 от СК изменение на присъдена издръжка може да се допусне при изменение на обстоятелствата, при които е определена. В т. 19 на ППВС № 5/ 16.11.1970 г. е направено тълкуване на това понятие. Посочено е, че „изменение на обстоятелствата“ по смисъла на чл.86 от СК /отм. / ще има когато е налице трайно съществено изменение в нуждите на издържания или трайна и съществена промяна във възможностите на задълженото лице. Предпоставките са дадени при условията на алтернативност, поради което е достатъчно наличието само на една от тях, за да се приеме, че искът е доказан по своето основание. Не е необходимо също така да има продължителност на периода между предходната издръжка и искането за изменение. Искът за изменение на издръжката може да се предяви веднага, щом е налице промяна в обстоятелствата, при които е определена предходната издръжка. За да се определи размерът на дължимата от ответника издръжка е необходимо да се съобрази, че за бащата към настоящия момент не съществува алиментно задължение по отношение и на други лица – извън децата на страните. При определяне размера на дължащата се издръжка следва са се съобрази и възрастта на децата и нуждите им, и в този аспект да бъде определен размер на издръжка, която е в състояние да им осигури нормален жизнен стандарт за деца на тази възраст. Детето К. към момента е ученик, посещава извънкласни занимания и съответно с това обстоятелство са свързани по-високи разходи за неговото отглеждане. При определяне размера на издръжката е нужно да се отчете и периодът, изминал от определяне на предходната издръжка през 2014 г. - около шест години, през който са налице и съответни инфлационни процеси, както за този период са нараснали нуждите на децата от парични и материални средства за отглеждане, възпитание, обучение и развитие. Промяната в нуждите на децата има траен и продължителен характер. Трайното и съществено им изменение обуславя извода за основателността на исковете за изменение на първоначално определената издръжка. Размерът на издръжката следва да се определи според правилото на чл.142 ал.1 от СК, според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което дължи издръжка. Издръжка на ненавършилите пълнолетие деца дължат и двамата родители съобразно с възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и грижите на родителя, при когото се отглежда детето. (Решение № 280 от 28.09. 2011г по гр. д. № 1654/2010г. 3-то г.о. на ВКС и Определение № 1312 от 10.12.2012 г. по гр. д. № 736/2012 г. на ВКС). Възможността на лицето, което дължи издръжката, е основание за даване на издръжка и показател за размера й. Възможността е винаги обективна и конкретна. Тя се определя от доходите, имуществото и квалификацията на задълженото лице и други обстоятелства. Ето защо, следва да бъде отчетено от съда, че са налице данни във връзка с влошаване на здравословното състояние на бащата, макар и назад във времето, което обстоятелство не би могло да обуслови възможност за допълнително реализиране и на доходи, извън получаваните – с цел отразяване на стандарта на живот в друга европейска държава, в която има данни, че работи / от гласните доказателства се констатира, че същият работи преимуществено в Италия /. От друга страна, доходите на бащата надхвърлят над 3 пъти доходите на майката, върху която е възложено и непосредственото упражняване на родителската грижа. За осигуряването на нормално физическо, умствено, нравствено и социално развитие, образование на децата (чл. 124, ал. 1 СК), съответства задължението на родителя. Израз на горните права и отговорности е и задължението на всеки родител да осигурява условия на живот, необходими за развитие на детето, което включва и издръжка на ненавършилите пълнолетие деца. (Решение № 58 от 16.04.2019 г. по гр. д. № 2931 / 2018 г. на Върховен касационен съд, 4-то г. о.). В чл. 143 СК е посочено, че всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето, респ.чл. 140 СК указва, че когато няколко лица от един и същи ред дължат издръжка, задълженията между тях се разпределят съобразно възможностите им. При посочения от първоинстанционния съд размер на общата издръжка за всяко от децата, въззивният съд счита, че същата следва да бъде разпределена между двамата родители съобразно и относителното съотношение между доходите им и останалите изброени обстоятелства, като бащата да поеме сума от по 280лв.месечно за всяко от децата, а остатъка да се поеме от майката, която полага основната грижа по отглеждането и възпитанието им. По разноските: За всяка от страните в процеса възниква отговорност за заплащане на направените от противната страна деловодни разходи, съобразно изхода на делото в съответната инстанция.Същият принцип е спазен и в хипотезата на чл. 38 ЗА, която правна норма урежда специална адвокатска помощ - безплатно процесуално представителство и според която, само ако в съответното производство насрещната страна е осъдена на разноски, то адвокатът, оказал безплатно правно съдействие, има право на адвокатско възнаграждение, определимо от съда по правилото на чл. 36, ал. 2 ЗА.. На основание чл. 38, ал. 2 ЗА, при безплатна адвокатска помощ, ако насрещната страна дължи разноски, адвокатът, оказал безплатна помощ има право на възнаграждение в размер не по-малък от минималния. Съгласно чл.5, т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.адвокатите могат да оказват безплатна правна помощ на лица, които имат право на издръжка.Видно от приложеното пълномощно, както и предвид осъщественото процесуално представителство в хода на производството пред двете инстанции, такава е оказана на ищцата, поради което съгласно чл.38 от ЗА на пълномощника – адв.И.А., се дължи възнаграждение от ответника в размер на 600лв. – т.е. по 300лв. за всяка от двете инстанции / при усл.на чл.7, ал.1, т.6 от посочената Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения /. С оглед разпоредбата на чл. 36, ал. 2 ЗА осъждането на насрещната страна да заплати по чл. 36, ал. 1 ГПК адвокатски хонорар на осъществилия безплатна адвокатска защита адвокат е обусловено от осъждането на насрещната страна да заплати разноските, т. е. - правото на адвоката да претендира адвокатски хонорар по чл. 38, ал. 1 ЗА е свързано с резултата по делото, даващ право на представляваната от него страна да претендира разноски по чл. 78, ал. 1 ГПК, респ. по чл. 78, ал. 3 ГПК. С въззивното решение въззивният състав от КнОС е уважил частично въззивната жалба на С.Д. срещу първоинстанционното решение, което дава основание за присъждане на адвокатски хонорар в полза на нейния процесуален представител по нейната въззивна жалба., който се претендира. Възнаграждението по чл. 38 ЗАдв се определя от съда, присъжда се лично на съответния адвокат /а не на страната/, понеже той е оказал безплатна правна помощ на страна в процеса при някоя от хипотезите, визирани в този законов текст и има поради това право на такова възнаграждение. Възнаграждението се определя по реда на Наредба № 1/09.07.2004 г. на ВАдвС за минималните адвокатски възнаграждения, но то не е разноска или вземане на страната, на която й е оказана безплатната правна помощ, за да се "прихваща" /или компенсира/ с вземане за разноски на насрещната страна в процеса - в случай на частично уважаване на иска.. Аналогично, предвид направеното пред районния съд искане и при усл. на чл.38 ЗА с оглед отразеното в приложеното пълномощно следва да се определи и възнаграждение на пълномощника на ответната страна адв.С., но само за първа инстанция / за въззивна такова не се и претендира/, което обаче, е дължимо в определения от ДнРС размер - същото е присъдено в размер на 70, 80лв., тъй като няма искане за изменение в тази част, като освен това то е дължимо, както се посочи, на пълномощника, а не на ответника по иска. Предвид увеличение размера на издръжка на всяко от децата се дължи допълнително държавна такса по сметка на КнОС общо 230, 40лв., определена съгласно чл.83, ал.1, т.2 във вр.с чл.69, ал.1, т.7 ГПК. По изложените съображения, Кюстендилският окръжен съд