Решение № 359 от 25.10.2024 г. на Окръжен съд - Пазарджик по дело № 459/2024 г.

Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс. С решение на Пазарджишки районен съд № 612 от 14.05.2024г. постановено по гр.д.№20225220103177 по описа на съда за 2022г. е ОТХВЪРЛЕН иска на В. А. С. с ЕГН •••••••••• от гр. В., ул. „Р." №•• против „Н. П.“ ЕАД, ЕИК: •••••••••, седалище и адрес на управление: гр. С., р-н „О. к.“, ул. „Ц. Б.•••" №•••, за осъждане на ответника да премахне на основание чл.109 ЗС притежаваната от него сграда с идентификатор •••••.•••.••.• с площ 45 кв.м. и сграда с идентификатор •••••.•••.••.• с площ 4 кв.м., разположени в поземлен имот с идентификатор •••••.•••.•• по кадастралната карта на земеделската територия на с. В., общ. С., местност „К.“, с площ на имота от 4697 кв.м., с трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване - изоставена орна земя от 5-та категория, при съседи на имота: •••••.•••.•; •••••.•••.•; •••••.•••.••; •••••.•••.••• и •••••.••.••. ОТХВЪРЛЕН е и иска на В. А. С. с ЕГН •••••••••• от гр. В., ул. „Р." №•• против „Н. П.“ ЕАД, ЕИК: •••••••••, седалище и адрес на управление: гр. С., р-н „О. к.“, ул. „Ц. Б.•••" №••• за осъждане на ответника да заплати на ищците на основание чл.59 ЗЗД сумата от 1700 лв. - обезщетение за невъзможността да ползва терена под сградите в своя поземлен имот през периода от 01.12.2019 г. до 01.10.2022 г. Със същото решение е осъден В. А. С. да заплати на „Н. П.“ ЕАД съдебни разноски в размер на 150 лв. Решението се обжалва с въззивна жалба с вх.№14616 от 07.06.2024г. подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от ищеца в производството пред първата инстанция В. А. С., ЕГН-••••••••••, В ЧАСТТА относно отхвърления му иск по чл.109 от ЗС за премахване на притежаваната от дружеството-ответник сграда с идентификатор •••••.•••.••.• с площ 45 кв.м. и сграда с идентификатор •••••.•••.••.• с площ 4 кв.м., разположени в поземлен имот с идентификатор •••••.•••.•• по кадастралната карта на земеделската територия на с. В., общ. С., местност „К.“, с площ на имота от 4697 кв.м., с трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване - изоставена орна земя от 5-та категория, при съседи на имота: •••••.•••.•; •••••.•••.•; •••••.•••.••; •••••.•••.••• и •••••.••.••., и частично в частта с която се иска осъждане на ответника „Н. П.“ ЕАД да му заплати обезщетение до размера на 533лв от претендираните 1700лв, за невъзможността да ползва терена под сградите в своя ПИ през периода 01.12.2019г. до 01.10.2022г. Счита, че в посочените части решението е неправилно, при допуснати нарушения на материалния закон-чл.50 от ЗЗД, нарушение на съдопроизводствените правила, довели до необосноваността му. Твърди жалбоподателят, че по силата на договор за продажба е собственик на ПИ с идентификатор •••••.•••.•• по КК на земеделската територия на с.В., м.“К.“ от 4697кв.м., с трайно предназначение на територията-земеделска, и с начин на трайно ползване-изоставена орна земя V- категория, в който имот съществуват незаконно построени сгради собственост на ответника „Н. П.“ ЕАД, описани в исковата молба и в диспозитива на обжалваното решение, като сградите се ползват от дружеството-ответник и за целта негови служители преминават през имота му за достигнат до тях. Твърди, че съществуването на незаконни постройки и преминаването им до тях представлява пречка за ищеца да упражнява правото си на собственост в пълен обем. Счита за безспорни фактите, че ищецът е собственик на процесния ПИ и че ответника е собственик на процесните две сгради, намиращи се в него; Че въпреки изводите на вещото лице Б., че се касае за търпими сгради /търпим строеж/ в имота му съгласно §127 ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, като построени при действието на ЗПИНМ, ППЗПИНМ и строителните правила и норми и че разпоредбите на §103 ал.1 от СПН допускат изграждането на постройки по охрана към язовири на отстояния над 500м. от селата, съдът не бил длъжен да възприема изводите на вещото лице, а да го преценява наред с другите доказателства. В тази връзка се поддържа, че винаги търпимият строеж е незаконен строеж, и че той е незаконен защото няма строителни книжа; че търпимият строеж не подлежи на премахване, ако е изграден при условията на §127 ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ и че разликата между §127 и §16 се забелязвала както във времето на изпълнение на строежа така и обхвата на строителните граници. Коментира заключението на вещото лице и изводите му, че сградите са построени през 1965г. за което нямало категорични доказателства, като и че без доказателства приело, че сградите са служили за охрана на намиращия се в близост язовир. Акцентира, че строежите са изградени в неурегулиран терен извън населеното място, при действието на ЗПИНМ и издадените въз основа на него строителни правила и норми за изграждане на населени места /СПНИНМ/, издадени от Председателя на Комитета по строителство и архитектура. Посочва се нормата на §181 от ППЗПИНМ предвиждаща, че сгради и постройки се застрояват в строителните граници /части/ на населените места, определени с посочените в нормата планове и че извън тези граници, както и в неурегулирани населени места или в неурегулирани части, включени в строителните граници на населените места, се разрешават строежи, видът, размерът, разположението и назначението на които се определят от СПН по чл.52 ал.2 от ЗПНМ. Цитира се и §103 от СПНИНМ във връзка с §181 от ППЗПИНМ, че извън строителните части на населеното място, в зоната от 1000м. за градовете и 500м. за селата, се разрешава направата на електростанции, резервоари, помпени станции, трафопостове, като строежите се разрешават от Председателя на ИК на ОНС/ГНС/ по обоснован доклад на главния архитект, след съгласуване на идейно-застроително решение с ДКСА /Държавен комитет за строителство и архитектура/. Като в случая за процесните строежи нямало съгласувано с ДКСА идейно застроително решение, като същите били изграден в имоти, представляващи земеделска земя без промяна на предназначението, от което се навежда извода се строежите несъответстват на правилата и нормативите, действали към момента на изграждането им. Допълва, че процесните строежи не съответстват и на сега действащите правила и нормативи-чл.59 ал.1 от ЗУТ допускащо застрояване извън границите на урбанизираните територии, при спазване на предвижданията на действащ общ устройствен план /ОУП/ на територията на общината или за част от нея и въз основа на действащ план за застрояване на ПИ или за група ПИ или парцеларен план за елементите на техническата инфраструктура, след промяна на предназначението на земята. Акцентира, че за имотите в които попадат строежите не е налице одобрен ОУП или застроителен план, поради което същите били недопустими и с оглед действащата нормативна уредба. Според жалбоподателя било пропуснато от съда, че сградите са построени в чужд имот, която е земеделска земя и никога не е принадлежала на ответника, а на ТКЗС и след това е реституиран и че когато се извършва строеж в собствен имот не е необходимо учредяване на право на строеж, но когато строителството се извършва в чужд имот, то е разрешено само ако собственика на земята учреди право на строеж, поради което счита, че §127 е приложим само в случаите на строеж, изпълнен в собствен имот, но не и в чужд имот, а приемането на обратното означавало недопустимо всички строежи, извършени без отстъпено право на строеж от общините и държавата, да са в режим на търпимост. Затова обжалваното решение било постановено в нарушение на §127 ал.1 ПЗР на ЗУТ. Посочва, че вторият аргумент послужил на съда за отхвърляне на иска бил изцяло постановен в нарушение на принципа на състезателност и равенство на страните и че ответникът не бил повдигал подробно възражение, и без съдът да е разпределил доказателствената тежест и по служебен път е обсъждал невъведено в процеса възражение. Моли да се уважат заявените искови претенции предмет на въззивната му жалба. Няма направени доказателствени искания. В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответника “Н. П.“ ЕАД, с вх.№17828 от 10.07.2024г. чрез упълномощен юрисконсулт П. П., с което се моли да се потвърди решението в обжалваните му части. Твърди се, че жалбата е недопустима, неоснователна и недоказана. Доводи за недопустимост на жалбата няма изложени. Акцентира се, че посочените сгради са предназначени за обслужване на Язовир „В.“ с площ от 113.258дка, изграден в ПИ с идентификато𠹕••••.••••, с начин на трайно ползване „Язовир“ в землището на с.В., собственост на ответника и че съгласно ЗВ /Закона за водите/ собственост към язовирите са водохранилищата им до най-високото водно ниво, прилежащите им съоръжения и събирателните им деривации. Коментира се приложена към отговора на ИМ счетоводна справка като официален документ, препис извлечение от сметка 2021, според която дружеството владее имота, така както е индивидуализиран в справката, а именно КАНТОН ЯЗОВИР В., с посочена в него дата на придобиване 31.12.1965г.; че стопанисването на процесните сгради принадлежащи към Язовир „В.“ от Н. П. ЕАД клон Т. и безспорно и като техен собственик ответника е длъжен за изпълнява необходимите грижи за тяхната поддръжка, и които грижи не може да се определят като неоснователни действия на ответника, възпрепятстващи пълноценното ползване на ПИ от страна на ищеца. Моли да се потвърди обжалваното решение и се присъдят разноски в полза на дружеството ответник. Не се сочат нови доказателства по реда на чл.266 от ГПК. Пазарджишкият окръжен съд при условията на чл.269 от ГПК провери валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по неговата правилност съобрази изложеното във въззивната жалба на ищеца В. А. С., ЕГН-•••••••••• от гр.В., с вх.№14616 от 07.06.2024г. и за да се произнесе взе в предвид следното: Предявени са обективно и кумулативно съединени искове с правно основание в чл.109 от Закона за собствеността /ЗС/ и по чл.59 от закона за задълженията и договорите/ЗЗД/. В исковата си молба с вх.№19939 от 05.10.2022г., подадена против ответника „Н. П.“ ЕАД, ЕИК •••••••••, с адрес на управление в гр.С., 1186, район „О. к.“, ул.“Ц. Б. •••“ №•••, представлявано от изпълнителния директор А. С. М., ищецът В. А. С., с ЕГН-••••••••••, с постоянен адрес гр.В., ул.“Р." №••, твърди, че е собственик по покупко-продажба, сключена на 21.11.2019г. под формата на нотариален акт №62, том 9, рег.№14857, н.д. №1558/2019г. на нотариус И., вписана в НК под №423, вписан с вх.рег.№8938, акт 103, том 31, н.д.№5490/2019г. на СВ-Пазарджик, на поземлен имот с идентификатор •••••.•••.•• по КККР, одобрени със заповед №РД-18-1031 от 02.05..2018г. на ИД на АГКК, с адрес на ПИ-с.В., община С., обл. Пазарджик, местност „К.“, с площ от 4697кв.м., с трайно предназначение на територията „Земеделска земя“, ; начин на трайно ползване: -Изоставена орна земя, категория на земята при неполивни условия: Пета, стар идентификатор: няма, с номер по предходен план: 145021, при съседи-•••••.•••.•; •••••.•••.•; •••••.•••.••; •••••.•••.••• и •••••.••.••. Твърди се още, че в поземления имот има две сгради-1.Сграда с идентификатор •••••.•••.••.•, с предназначение: друг вид сграда за обитаване, с площ от 45кв.м. и 2.Сграда с идентификатор •••••.•••.••.•, с предназначение: сграда за битови услуги, с площ от 4кв.м. Твърди ищецът, че двете сгради се ползват от работници и служители на „Н. П.“ ЕАД и че според справките в Община С. не се установявало да има строителни документи за сградите, от които ищецът прави извод, че тези сгради са незаконни. Твърди, че незаконните сгради му пречат на пълноценното ползване на имота на ищеца от което се поражда правния му интерес да иска премахването им, заради накърняване на правото му на собственост. Твърди още, че двете сгради заемат площ от поземления имот и за да се достигне до тях, работниците и служителите на „Н. П.“ ЕАД преминавали без правно основание през имота му. Ползвайки части от имота на ищеца върху които стоят двете незаконни сгради и преминавайки през имота му, за да достигнат до тях, ответникът спестявал разходи и се обогатявал за сметка на ищеца. Твърди, че размерът на обогатяването и обедняването е средния пазарен наем, който може да се получава за тази част от имот, която ответникът ползва. Счита, че средният пазарен наем е в размер на 50лв, а за периода от 01.12.2019 до 01.10.2022г. за общо 34месеца, общият размер на обогатяването и обедняването е от 1700лв, като цената на предявения иск по чл.109 от ЗС се остойностява с разхода за премахването на двете сгради и е от 1500лв. Моли да се осъди ответника „Н. П.“ ЕАД да премахне: - 1.Сграда с идентификатор •••••.•••.••.•, с предназначение: друг вид сграда за обитаване, с площ от 45кв.м. и 2.Сграда с идентификатор •••••.•••.••.•, с предназначение: сграда за битови услуги, с площ от 4кв.м., с държането на които се пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост на ПИ с идентификатор •••••.•••.•• по КККР на с.В., с адрес на ПИ-с.В., обл.Пазарджик, местност “К.“ с площ от 4697кв.м., трайно предназначение на територията „Земеделска; начин на трайно ползване: -Изоставена орна земя, категория на земята при неполивни условия: Пета; стар идентификатор: няма, с номер по предходен план: 145021, при съседи-•••••.•••.•; •••••.•••.•; •••••.•••.••; •••••.•••.••• и •••••.••.••., в който се намират двете сгради. Моли да се осъди ответника „Н. П.“ ЕАД, ЕИК-••••••••• да заплати на ищеца В. А. С. с посочен адрес и ЕГН, сумата от 1700лв, с която ответника се е обогатил за сметка на ищеца, затова, че в периода 01.12.2019г. до 01.10. 2022г. ползва-1.Сграда с идентификатор •••••.•••.••.•, с предназначение: друг вид сграда за обитаване, с площ от 45кв.м. и 2.Сграда с идентификатор •••••.•••.••.•, с предназначение: сграда за битови услуги, с площ от 4кв.м., в собствения на ищеца ПИ с идентификатор •••••.•••.•• по КККР на с.В., с адрес на ПИ-с.В., обл.Пазарджик, местност “К.“ с площ от 4697кв.м.. трайно предназначение на територията „Земеделска“; начин на трайно ползване: - Изоставена орна земя, категория на земята при неполивни условия: Пета; стар идентификатор: няма, с номер по предходен план: 145021, при съседи- •••••.•••.•; •••••.•••.•; •••••.•••.••; •••••.•••.••• и •••••.••.••., и преминава през имота на ищеца за да достигне до сградите, ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата. Ищецът претендира присъждане и на разноските по делото. В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от насрещната по спора страна, ответника „Н. П.“ ЕАД, с ЕИК-•••••••••, с вх.№25874 от 14.12.2022г. Твърди се, че ищецът е станал собственик на процесния ПИ без да са посочени в нотариалния акт двете сгради, описани в исковата молба. Твърди се, че преди сделката легитимираща ищеца като собственик на ПИ, ответното дружество се е снабдило с документ за собственост-н.а. по давностно владение №122, том VI, рег.№10332, н.д.№1052 от 23.08.2019г. по описа на същия нотариус И. и че по силата на този акт ответника “НС“ ЕАД, клон Т. черпи правото си на собственост по отношение на двете сгради -Сграда с идентификатор •••••.•••.••.•, по издадена скица с предназначение: друг вид сграда за обитаване, с площ от 45кв.м. и 2.Сграда с идентификатор •••••.•••.••.•, също по издадена скица с предназначение: сграда за битови услуги, с площ от 4кв.м.. Твърди се, че за издаването на КНА на ответното дружество са представени документи, подробно описани като приложение към нотариални акт. Допълва, че посочените две сгради са предназначени за обслужване на Язовир “В.“, с площ от 113.258 дка, изграден в ПИ с идентификато𠹕••••.••.••, с начин на трайно ползване „Язовир в землището на с.В., собственост на „НС“ ЕАД, с предназначение на язовира -за рибностопанска дейност, който към момента бил отдаден под наем със сключен договор за наем между НС ЕАД и „АР С.“ ЕООД, с ЕИК-•••••••••, със седалище и адрес на управление с.Г., ул.“Д." №•, чрез управителя си Р. С. С., предвид на което се твърди, че служителите на ответника не ползват нито физически нито фактически ПИ, собственост на ищеца и по никакъв начин не възпрепятстват ползването на ПИ от страна на собственика му ищец. Твърди се, че според счетоводна справка препис извлечение от сметка 2021, ответното дружество владее имота, както е индивидуализиран в справката като КАНТОН ЯЗОВИР В., с дата на придобиване от 31.12.1965г. Твърди се, че между страните по делото са започнати преговори за сключване на договор за покупко-продажба на посочените две сгради, при липса на възражение от страна на НС ЕАД за извършване на разпоредителна сделка /продажба/ по чл.66 във връзка с чл.33 от ЗС и при отказ да се извърши, да се осъществи продажба чрез електронен търг съгласно чл.16 ал.3 от Наредба за електроннна платформа за продажба на имоти частна държавна собственост с повече от 50% държавно участие в капитала. Признава се за отправена от ищеца покана до ответника да му заплаща наем в размер на 200лв, считано от 21.11.2019г., при изразена по този повод от ответника позиция за продажба на тези сгради и отправена покана до ищеца за преговори и изразена позиция от пълномощника на ищеца да закупи имота, като чрез това дело се целяло да се инициират такива разговори с ответника. Генералното заключение на ответника е, че той не възразява сградите да бъдат продадени.Моли да се отхвърлят исковете като неоснователни. Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид следното: Ищецът се легитимира като собственик на процесния поземлен имот, без сградите в него на основание покупко-продажба на недвижим имот изповядан във формата на нотариален акт №62, том IX рег.№14857 н.д.№1558 от 21.11.2019г. на нотариус И. с район на действие РС-Пазарджик. Според данните от нотариалния акт, процесният имот е придобит от първоначалните прехвърлители по сделката М. и И. А. чрез публична продан за което е издадено постановление за възлагане. Поземленият имот е индивидуализиран по КККР на с.В. като имот с идентификатор •••••.•••.••, като на приложената скица е записано, че в него се намират две гради: -1.Сграда с идентификатор •••••.•••.••.• със застроена площ от 45кв.м., на един етаж, представляваща друг вид сграда за обитаване, и 2.Сграда с идентификатор •••••.•••.••.•, със застроена площ от 4км.м., на един етаж, с предназначение- сграда за битови услуги. Ответното дружество се легитимира като собственик на основание давностно владение за което е съставен нотариален акт за собственост №122, том VI, рег.№10332, н.д.№1052 от 23.08.2019г., на 1.Сграда с идентификатор •••••.•••.••.•, по издадена скица с предназначение: друг вид сграда за обитаване, с площ от 45кв.м. и 2.Сграда с идентификатор •••••.•••.••.•, също по издадена скица с предназначение: сграда за битови услуги, с площ от 4кв.м., двете изцяло разположени в ПИ с идентификатор •••••.•••.•• /ПИ- имота закупен на ищеца/. Двете сгради са нанесени в КККР на с.В. и са записани като собственост на ответника „НС“ ЕАД, същите са декларирани от собственика им в Община С. и са записани с партиден номер 6310F22255 в ПИ •••••.•••.••, при липса на непогасени данъчни задължения от собственика /удостоверение за данъчна оценка 1-22 от 01.07.2020г./. Установява се, че ответника като наемодател е сключил договор с „АР С.“ ЕООД, ЕИК ••••••••• като наемател, по силата на който се отдава под наем за временно и възмездно ползване на водостопанско съоръжение в качеството му на рибностопански обект, стопанисвано от „Н. П.“ ЕАД, клон Т.- Пазарджик представляващ Язовир „В.“ с площ от 113.258 дка, изграден в ПИ с идентификатор •••••.••.••, /съседен и с обща граница с ПИ, собственост на ищеца В. С./, с начин на трайно ползване-язовир, в землището на с.В., за извършване на рибностопанска дейност, срещу заплащане на годишна наемна цена от 2500лв без ДДС, внасяна авансово до 30-то число на първия месец от новия едногодишен период, , за който се дължи наема, като наемодателят предава имота на наемателя за ползване в състояние, отговарящо за целите за които е нает, без право на наемателя да го пренаема /преотстъпва на другиго наетите съоръжения /Договорът е с №Д-53-1435-99, сключен е на 19.08.2019г. и е за срок от 10 календарни години /чл.32- л.28/.Според приложената по делото инвентарна книга на ДМА на ответника, под №2252 е записана като сграда държана за продажба КАНТОН ЯЗОВИР В. с дата на придобиване 31.12.1965г., дата на въвеждане в експлоатация 31.12.2020г., с посочени отчетна и балансова стойност с еднакви стойности--211.92. Кантонът е записан с инвентарен номер 200043 и е със сметка 2021. Според заключението по извършена финансово- икономическа обосновка от управителя на клон Т. към НС ЕАД, по повод отправено искане за закупване на двете сгради от собственика на ПИ идентификатор ••••••.•••.•• по КККР на с.В., в който се намират, от ищеца В. С., дружеството не възразява да се извърши разпоредителна сделка /продажба/ при условията и по реда на чл.66 във връзка с чл.33 от Закона за собствеността /чл.66, ал.1 Собственикът на постройката може да я продаде на трето лице при съответно приложение разпоредбите на чл. 33 /при съсобственост на продавания имот, каквито данни в случая няма/, като в случай на отказ /л.41/, продажбата да се извърши чрез електронен търг съгласно чл.16 ал.3 от Наредбата за електронна платформа за продажба на имота -частна държавна собственост /ЧДС/ и на имоти -собственост на търговски дружества с повече от 50 на сто държавно участие в капитала или търговски дружества, чиито дялове или акции са собственост на търговско дружество, /с Решение на търговеца, взето съгласно закона и учредителния акт, устава или дружествения договор, което се публикува на електронната платформа, а по преценка на продавача се оповестява и по друг подходящ начин и с изискуемо съгласно ал.3 съдържание подробно посочено в 9 пункта. С писмо до ищеца изх.№3732 от 13.09.2022г. ответното дружество го уведомява, че към момента дружеството не е получило разрешение за продажба на активите си от Министерството на земеделието, като дружеството е готово да отпочне нова процедура по продажба на активи съгласно ППЗПП /Правилника за прилагане на Закона за публичните предприятия/. За изясняване на спора от фактическа страна е допусната и изслушана съдебно-техническа експертиза по която е изготвено заключение от назначеното по делото вещо лице експерта инж.С. Г. Б., с вх.№5393 от 28.02.2024г. /л.95 и следващите/, според което размерът на средния пазарен наем на площта от процесния имот, върху която са построени сградите на ответника, за периода от 01.12. 2019г. до 01.10.2022г., определен по метода на аналога е в размер на 533лв, както и че няма издадени строителни книжа за процесните постройки с допълнението, че изграждането на същите е допустимо съгласно действащите към момента на построяването им -преди 1965г. и към настоящия момент строителни правила и норми, които допускат строителство извън границите на населените места. Посочено е още, че не представляват търпими строежи по смисъла на §16 от ДР на ЗУТ, които разпоредби изискват наличие на подробен устройствен план /ПУП/, какъвто не е изработван за землището на с.В., но са търпими по смисъла на §127 ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. В констативно- съобразителната част на заключението експертът като се позовава на §16 ал.1 от ПР на ЗУТ, че търпими строежи са такива които са построени до 07.04.1984г., били са допустими по действащите ПУП и по правилата или нормативи, действащи към времето на построяването им или по действащия в момента ЗУТ, както и е съобразил и §127 ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ предвиждащ, че търпими строежи са такива, които са построени до 31.03.2001г., били са допустими по правилата и нормативите, действащи към времето на построяването им или по ЗУТ, е констатирал, че процесните сгради са построени преди 1987г. /заведени като актив през 1965г./, с което първото условие на §16 е изпълнено. Предвид обаче на другата констатация, че за територията, в които са построени процесните сгради-земеделска земя в землището на с.В., не са изработвани и одобрявани подробни устройствени планове /ПУП/, което означава, че сградите не биха могли да бъдат допустими по такива планове. Допълва, че към периода -преди 1965г, когато са построени сградите, е действал ЗПИНМ, ППЗПИНМ и строителни правила и норми, като разпоредбите на §103 ал.1 от СПН за изграждане на населени места, които допускат извън строителните граници, но не по-близо от 500м. за селата /в случая разстоянието е от 15536метра/, изграждането на постройки по охрана на язовири. Вещото лице е отчело и разпоредбите на чл.12 ал.3 от ЗУТ и чл.45 от Наредба №7/2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони /ПНУОВТУЗ/, допускащи строителство извън населените места, като заключава, че в случая обектите са свързани с предназначението на земята-земеделска територия /същата квалификация и характеристика е дадена на закупения от ищеца ПИ, и вписана в приложения към исковата молба нотариален акт №62 от 21.11.2019г.; в издадената скица на имота съгласно КККР на населеното място №15-1145985 от 03.10.2022г./, върху която е изграден язовир, както и че постройките са в непосредствена близост до язовира или на брега на язовира, който обслужват. Съобразно посочените разпоредби вещото лице приема еднозначно, че процесните сгради-Сграда с идентификатор •••••.•••.••.•, по издадена скица, с предназначение: друг вид сграда за обитаване, с площ от 45кв.м., разположена в югозападната част на ПИ, заведена като актив на ответника по сметка 201 на 31.12. 1965г.- като кантон-язовир В.; и 2.Сграда с идентификатор •••••.•••.••.•, също по издадена скица с предназначение: сграда за битови услуги, с площ от 4кв.м., представлява външна тоалетна към кантона, разположена северно от първата сграда, двете изцяло разположени в ПИ с идентификатор •••••.•••.•• /ПИ-имота закупен на ищеца/, и са изградени да обслужват язовира, като вероятно са изградени когато е започнало строителството на язовира, но точни данни за това и строителни книжа няма. Предвид на тези констатации експертът еднозначно заключава, че процесните сгради не са търпими по смисъла на §16 ал.1 от ПР на ЗУТ, които изискват наличие на ПУП, но са търпими по смисъла на чл.127 ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението си, не е оспорено от страните като недостатъчно пълно и ясно или като необосновано и възниква съмнение за неговата правилност, и е прието като доказателство по делото. Оспорен е от ищеца единствено извода, относно приложимостта на §127 ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ за търпимост на строежите без да са изложени конкретни факти, обстоятелства, както и правна и фактическа обосновка на това свое възражение, нито е поискано назначаване на допълнителна или повторна експертиза за изясняване на спора. Обжалваното решение е валидно и допустимо. Постановено е от надлежен съдебен състав, в рамките на правораздавателната му компетентност, по предвидения процесуален ред и форма и при наличие на правен интерес за ищеца да установи упражнено спрямо него и притежавания от него поземлен имот неоснователно действие пречещо му да упражнява в пълен обем правото си на собственост и да иска преустановяването му като се постанови премахване на чужди незаконни постройки намиращи се в закупен от него поземлен имот както и да бъде осъден собственика на тези постройки да му заплати обезщетение за неоснователното ползване на застроената част от ПИ, с което единственият собственик на ПИ е лишен от възможността фактически да ползва този имот и да събира плодовете и добивите от него. Разгледани по същество исковите претенции по чл.109 от ЗС и по чл.59 от ЗЗД са изцяло неоснователни. Въпросът за наличието на неоснователни действия от страна на ответника НС ЕАД, с които последният пречи на ищеца В. С. да упражнява в пълнота и изцяло правото си на собственост върху закупения от него ПИ през 2019г. предполага установяване на такова действие което обективно да е в състояние да пречи, да възпрепятства и да ограничава на ищца да упражнява правото си на собственост в хипотеза когато в този имот се намират търпими по смисъла на закона строежи собственост на трето лице /ответното дружество/ което упражнява фактическа власт върху тях и ги владее на законно правно основание-придобити по давност, както и предвид установеното им трайно състояние-да са предназначени, да служат и да са непосредствено и пряко свързани с предназначението на земята върху която са изградени, а именно построени върху земеделска земя по смисъла на ЗСПЗЗ, и върху която е изградено водостопанско съоръжение, имащо качеството на рибностопански обект и представляващо язовир и доколкото тези постройки фактически се намират в непосредствена близост с язовира или с брега на язовира, който обслужват. Установената обслужваща функция на двете сгради, собственост на ответника, по отношение на процесния язовир е факт с правно значение, който успешно се противопоставя на правото на собственост на ищеца доколкото последният в същност няма никакви права на собственост върху тези постройки. Същият е придобил процесния ПИ с идентификатор •••••.•••.•• без тези постройки защото същите са чужда собственост и са търпими строежи по смисъла на §127 ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. В качеството им на търпими строежи, дори да са построени без строителни книжа и документи, същите имат по закон статут който им позволява да могат да са налични, да съществуват и да са без законова забрана да се ползват, като и да се използват по предназначението им от собственика без това да представлява неоснователно действие по смисъла по чл.109 от ЗС, което да бъде санкционирано от закона с премахването на обекта поради неоснователното му пречене на собственика на ПИ в който са изградени и заварени от него, да упражнява правото си на собственост. В случая, предвид установения по делото статут на постройките като търпим строеж, същите не могат да се квалифицират и да попадат в категорията на неоснователни действия, извършвани от ответника чрез които неоснователно на ищеца да се ограничава правото му на собственост. Касае се за законно предвидени тежести върху имота на ищеца, с които той се е съгласил още с момента на придобиване на правото на собственост върху този имот и че същите по своя характер, естество и предназначение не могат да имат характеристиките като на неоснователно пречене на ищеца да упражнява правото си на собственост. Правото на собственост на ищеца върху ПИ в който двете сгради са построени се разпростира върху празната и незастроена част на закупения ПИ, след като застроената част е търпим строеж и следователно тя може да съществува в този си вид самостоятелно и необезпокоявано от собственика на ПИ, като последният не може да се позовава на извършваното чрез тези сгради неоснователно действие върху правото му на собственост, защото това му право не се разпростира успешно и по отношение на тези сгради. Следователно исковата претенция за премахването на сградите като незаконен, но в същност търпим строеж, собственост на ответника, и намиращи се в имота на ищеца е неоснователен и следва да се отхвърли. Предвид липсата на основание ищецът да претендира премахване на процесните сгради, които са търпим строеж, намиращи се в неговия ПИ, факта, че той не е придобил права върху тези сгради, а само върху незастроената част от ПИ, за същият липсва и основание да иска присъждане на обезщетение от ползите от които е бил лишен. Ищецът няма основание да ползва частта от имота застроена от търпими строежи, които им обслужващо предназначение по отношение на процесния язовир, доколкото именно поради това си предназначение сградите са построени там и се намират в непосредствена близост с това водно съоръжение. Търпимият строеж води до неоснователност на претенцията за обезщетение, доколкото същият се намира на правно основание в имота на ищец и освен това сградите са разположени в граничната част на имота към съседните два имота, като правото му на ползване не е нарушено; че ищецът ставайки собственик на ПИ без постройките, не може да претендира обезщетение за неоснователно ползване на онази част от имота му застроена с тези постройки доколкото същите са допустими строежи и има основание да се намират там и изпълняват определени законни функции и че тези обекти както се посочи са свързани непосредствено с предназначението на земята-земеделска територия, върху която е изграден язовира, спрямо който същите имат непосредствена обслужваща функция, затова и са построени в непосредствена близост с него. В този смисъл няма основание за приемане, че е налице неоснователно обогатяване на ответника за сметка на ищеца поради разместване на блага, при което, всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Нито има обедняване на ищеца нито има обогатяване на ответника доколкото се касае до два самостоятелни обекта на собственост със самостоятелно съществуване - ПИ на ищца и търпимите като строеж сгради на ответника, които съществуват самостоятелно и заедно, като всеки собственик упражнява правата си в обема, в който са му признати без да се нарушава правото на собственост на насрещната страна и което евентуално нарушаване да е довело до обогатяване на едната страна за сметка на другата. В този смисъл и двата иска са неоснователни по основание и по размер и не следва да се уважават. Въззивният съд не споделя за основателен нито един от доводите изложени във въззивната жалба от ищеца В. А. С.. Няма налице незаконни постройки по смисъла на закона, защото по делото се установява по несъмнен начин, че се касае за търпими като строеж постройки. Законът не приравнява търпимите постройки на незаконни постройки защото признава правото им на съществуване, на ползване, право да функционират и да се експлоатират необезпокоявано и без въведена за тях по закон забрана за ползване и за безусловно премахване. Процесните постройки имат такъв статут на търпим строеж, намират се в ПИ собственост на ищеца С. и не подлежат на премахване, освен ако това се извърши от собственика на строежа. Безспорно е установено, че строежа на сградите е преди 1965г. предвид записванията в инвентарната книга на ДМА на дружеството-ответник и счетоводната справка-препис извлечение от сметка 2021 /Сгради/, достоверността и автентичността на които документи не са оспорени от ищеца и които са взети под внимание и отчетени и от вещото лице, като приложимите за тези сгради материално-правни норми към момента на изграждането им са ЗПИНМ и ППЗПИНМ и строителните правила и норми за изграждане на населените места /СПНИНМ/. Жалбоподателят цитира §181 от ППЗПИНМ /отм/, действащ от 20.11.1960г. и отменен на 07.08.1973г., според който Сгради и постройки се застрояват в строителните граници (части) на населените места, определени с градоустройствените, уличнорегулационните и дворищнорегулационните планове. Извън тези граници, както и в неурегулирани населени места или в неурегулирани още части, включени в строителните граници на населените места, се разрешават строежи, видът, размерът, разположението и назначението на които се определят със строителните правила и норми по чл. 52, ал. 2 от Закона за планово изграждане на населените места / в сила от 01.01.1950г., като разпоредбата предвижда, че Строителните правила и норми се утвърждават от Комитета по архитектура и благоустройство при Министерския съвет и се обнародват в "Известия на Президиума на Народното събрание"/. Жалбоподателят цитира и §103 от тези строителни правила за изграждане на населените места /СПНИНМ/, според който извън строителните части на населените места, в зоната до 1000м.-за градовете и до 500м-за селата, се разрешава направата на електростанции, резервоари, помпени станции, трафопостове, като строежите се разрешават от председателя на ИК на окръжния, съответно ГНС по обоснован доклад на главни архитект, след съгласуване на идейно застроително решение с ДКСА /Държавен комитет по строителство и архитектура/, от което жалбоподателят навежда извода, че за процесните строежи не е налице съгласувано с ДКСА идейно застроително решение, а същите са изградени в имот, представляващи земеделска земя без промяна на предназначението като счита че това е основание да се приеме, че строежите не съответстват на правилата и нормативите, действали към момента на изграждането им. Изложеният довод е преклудиран, не е въведен от ищеца своевременно в производството пред първата инстанция още в първото по делото заседание, нито страната която го твърди е поставила допълнителна задача на вещото лице за изясняване на този въпрос във връзка с оспорване законността на строителството и режима на търпимост на сградите, поради което пред първата инстанция нито са събирани доказателства по такова възражение нито е и взето становището на ответника респективно не му е указвано да представя доказателства за изясняване на този факт. Предвид изложеното този довод въззивният съд приема за преклудиран и няма основание да бъде въведен и обсъждан в това производство. Излага се и довод във въззивната жалба, че процесните строежи не съответстват и на сега действащите правила и нормативи и на чл.59 ал.1 от ЗУТ, съгласно които извън границите на урбанизирани територии се допуска застрояване при спазване на предвижданията на действащ общ устройствен план за територията на общината или за част от нея и въз основа на действащ план за застрояване на поземления имот или за група поземлени имоти или парцеларен план за елементите на техническата инфраструктура, след промяна на предназначението на земята, като се акцентира, че за имотите, в които попадат строежите не е налице одобрен ОУП или застроителен план, поради което същите са недопустими и с оглед сега действащата нормативна уредба Вещото лице е отговорило еднозначно на въпроса, че обектите са търпими при условията на §127 ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, според койт 127.