РЕШЕНИЕ

№ 230

гр. Девня, 04.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДИМИТЪР В. ВАСИЛЕВ при участието на секретаря АНТОАНЕТА Д. СТАНЕВА като разгледа докладваното от ДИМИТЪР В. ВАСИЛЕВ Гражданско дело № 20243120100735 по описа за 2024 година Правната квалификация на предявените искове е чл.26 ал.1, предл.1 ЗЗД вр. чл. 8 ЗЗД за провъзгласяване за нищожен поР. противоречие със закона на договор от 02.12.2016г., сключен между ЕКО ЕНЕРДЖИ МОГИЛИНО ЕООД и ВАНХИЛ ЕООД за аренда на земеделска земя с вх. рег. №31391/02.12.2016г., акт. №52, том XII, дело №4206/2016г., дв. вх. рег. №31115 на СВ Варна по отношение на притежаваните от ищците 345/504 идеални части от имотите, предмет на договора и в условията на евентуалност иск по чл.26, ал.1 предл. 3 ЗЗД за провъзгласяване за нищожен поР. противоречие с добрите нрави на договор от 02.12.2016г., сключен между ЕКО ЕНЕРДЖИ МОГИЛИНО ЕООД и ВАНХИЛ ЕООД за аренда на земеделска земя с вх. рег. №31391/02.12.2016г., акт. №52, том XII, дело №4206/2016г., дв. вх. рег. №31115 на СВ Варна по отношение на притежаваните от ищците 345/504 идеални части от имотите, предмет на договора.

В исковата молба, подадена от С. Д. Ч., ЕГН ••••••••••, град В., ••••••••; С. К. П., ЕГН ••••••••••, гр. В., ул. „Р•••••••••; Е. П. Т., ЕГН ••••••••••, гр. В., ул. „Р•••••••••; Е. Х. Т., ЕГН ••••••••••. гр. В.. ул. "Р•••••••••; В. И. И., ЕГН ••••••••••. гр. В., жк..П•••••••••••; Ж. Н. Т., ЕГН ••••••••••, гр. В., ул. „Д•••••••••; В. Р. Т., ЕГН ••••••••••, гр. В., жк..В•••••••••••; Е. Г. П., ЕГН ••••••••••, гр. В., жк „В••••••••••••; Д. Й. П., ЕГН ••••••••••, с. С., •••••••••••••••••••••; М. Н. И., ЕГН ••••••••••, с. Ю••••••••••; А. Н. Г., ЕГН ••••••••••. с. Г.•••••••••; Л. Е. Е., ЕГН ••••••••••, гр. В., ул. „••••••••• А; В. Г. П., ЕГН ••••••••••. гр. С.. ул. „А••••••••••••••••••••••••; Р. Н. И., ЕГН ••••••••••, гр. Д., ул. „Ц.••••••••; Е. Н. В., ЕГН ••••••••••, гр. Д.ч., ул..П.“ № •; И. Н. М., ЕГН ••••••••••, гр. Д. ч., ул. „Р•••••••••••; С. П. Т., ЕГН ••••••••••, гр. В., ул. „Д. З.а'•••••••; И. П. Т., ЕГН ••••••••••, гр. В., ул. „Дл З.а“ •••••••••; Д. Е. Е., ЕГН ••••••••••, село К., община Ал; С. П. И., ЕГН ••••••••••, гр. Вл, местност „Б. - ••“ •••, против „ЕКО ЕНЕРДЖИ- МОГИЛИНО“ ЕООД, ЕИК 200854230, със седалище и адрес на управление: град Девня, общ. Девня, бул. „Съединение“ № 134, офис 3, представлявано от управителя Добромир А.ов Добрев и „ВАНХИЛ‘ ЕООД, ЕИК 201185365, със седалище и адрес на управление: град Девня, общ. Девня, бул. „Съединение“ № 134, офис 1, представлявано от управителя Христо Василев Мартинов, се твърди, че ищците са наследници на Х. Т. П., бивш жител на общ. А., р. на 03.03.1885 г., починал на 09.05.1969 г., съгласно съставен акт за смърт № 018/10.05.1969 г. Същият е оставил наследници, както следва: 1. С.Х. М. - починала на 11.11.1984 г. Нейни наследници са: 1. Христо П. Русев, починал на 31.03.1988 г. и оставил наследници: дъщеря - С.Х. Д. - 12/504 ид. части, дъщеря Н. Х. Г. - 12/504 ид. части; 2. Син - Й. П. Р. починал на 22.12.2000 г. и оставил наследници: дъщеря П. Й.а П.. ЕГН •••••••••• - 9/504 ид. части, син Д. Й. П., ЕГН •••••••••• - 9/504 ид. части, дъщеря С. П. И., ЕГН •••••••••• - 9/504 ид. части, син И. П. И. - починал на 01.04.2010 г. - негови наследници са брат му и сестра му; дъщеря - Б. П. И., ЕГН ••••••••••, починала на 18.02.2020 г. и оставила наследници син Р. Н. И. с 9/504 ид. части, ЕГН ••••••••••, дъщеря И. Н. М., ЕГН •••••••••• с 9/504 ид. части. 2. Г. Х. Т. - починал на 12.08.1995 г. Оставил е наследници: 1. Син - П. Г. Т., починал на 01.10.2018 г. и оставил наследници съпруга В. Р. Т., ЕГН •••••••••• с 12/504 ид. части и син Г. П. Г., починал на 01.07.2009 г. и оставил дъщери Е. Г. П., ЕГН •••••••••• с 12/504 ид. части и В. Г. П., ЕГН •••••••••• с 12/504 ид. части. 2. Син - Х. Г. Т., починал на 17.02.2015 г. и оставил наследници съпруга А. Г. Т., ЕГН •••••••••• с 12/504 ид. части и дъщери Е. Х. Г., ЕГН •••••••••• с 12/504 ид. части и Й. Х. Г., ЕГН •••••••••• с 12/504 ид. части. 3. Тодор ХРИСТОВ Т. - починал на 15.11.2000 г. Оставил е наследници дъщеря П. Т. П. - починала на 17.07.2021 г. с наследници син Т. К. П.. ЕГН •••••••••• с 18/504 ид. части, дъщеря С. К. П., ЕГН •••••••••• с 18/504 ид. части; син Христо Т. Т. - починал на 28.04.2014 г. и оставил наследници съпруга Е. П. Т., ЕГН •••••••••• с 18/504 ид. части и дъщеря Е. Х. Т., ЕГН •••••••••• с 18/504 ид. части 4. Димитър Христов Т. - починал на 30.12.2004 г. с наследници син Х. Д. Т., ЕГН •••••••••• - прехвърлил дела си на „Еко Енерджи Могилино” ЕООД и дъщеря С. Д. М., ЕГН •••••••••• с 36/504 ид. части. 5. Х. Х. Д. - починала на 20.10.1937 г. с наследници син Д. Е. Д.. Починал на 19.11.2000 г., негов наследник е син Е. Д. Е., починал на 31.12.2002 г. и с наследници син Д. Е. Е., ЕГН •••••••••• с 36/504 ид. части / и дъщеря Л. Е. Е.. ЕГН •••••••••• с 36/504 ид. части. 6. Станка Х. Попова - починала на 22.07.2000 г. и оставила наследници дъщеря М. Н. И., ЕГН •••••••••• с 24/504 ид. части, син А. Н. Г., ЕГН •••••••••• с 24/504 ид. части и син Г. Н. Г., починал на 09.11.2020 г. с 24/504 ид. части и оставил наследници съпруга С. Б. Г.а, ЕГН ••••••••••, дъщеря М. Г.а Н., ЕГН ••••••••••, дъщеря Н. Г.а Н., ЕГН •••••••••• и дъщеря Б. Г.а П., ЕГН ••••••••••. 7. И. Х. Т. - починал на 29.04.2003 г. и оставил наследници дъщеря В. И. И., ЕГН •••••••••• с 36/504 ид. части, син П. И. Т. - починал на 10.04.2015 г. и оставил наследници съпруга Ж. Н. Т., ЕГН •••••••••• с 9/504 ид. части, син Ивайло П. Т., ЕГН ••••••••••, дъщеря С. П. Т., ЕГН •••••••••• с 9/504 ид. части и син И. П. Т.. ЕГН •••••••••• с 9/504 ид. части. Общият наследодател на ищците е оставил в наследство земеделски земи, находящи се в землището на с. К. р., община А., област Варна, възстановени с Решение на Поземлената комисия № КА-02/25.03.1999 г. за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи съгласно плана за земеразделяне в землището на село Казашка река, а именно: 1. ПИ с идентификатор •••••••••••• по КККР на с. К. р., община А., обл. В., местност „Кл“, с площ от 4750 кв.м., с трайно предназначение земеделска земя и начин на трайно ползване, изоставена орна земя, категория на земята. 6, с предходен номер 056002; 2. ПИ с идентификатор •••••••••• по КККР на с. Кл рл, община Аврен, обл. Варна, местност „Баева чешма", с площ от 2280 кв.м., с трайно предназначение земеделска земя и начин на трайно ползване: дегР.рала орна земя, категория на земята: 4, с предходен номер 073002; 3. ПИ с идентификатор ••••••••••• по КККР на с. К. река, община А., обл. В., местност „Б. ч.", с площ от 2850 кв.м., с трайно предназначение земеделска земя и начин на трайно ползване: нива, категория на земята: 4, с предходен номер 076012; 4. ПИ с идентификатор ••••••••••• по КККР на с. К. р., община А., обл. Варна, местност „А. ч.“, с площ от 12350 кв.м., с трайно предназначение земеделска земя и начин на трайно ползване: нива, категория на земята: 4, с предходен номер ••••••••• ПИ с идентификатор ••••••••••• по КККР на с. К. р., община А., обл. Варна, местност „Сърта", с площ от 7600 кв.м., с предходен номер 093005; 6. ПИ с идентификатор ••••••• по КККР на с. К. р., община А., обл. Варна, местност „Д. ш.", с площ от 1617 кв.м., с трайно предназначение земеделска земя и начин на трайно ползване: нива, категория на земята. 3, с предходен номер 017147. С нотариален акт за замяна на идеални части от недвижими имоти за движими вещи, вписан в СВ вх. per. № 30923, дв. вх. per. № 30642, акт № 140, том LXXX1I, дело № 17440 от 29.11.2016 г., наследникът Х. Д. Т., ЕГН •••••••••• е прехвърлил своите 1/14 ид. части, равняващи се на 36/504 ид. части от описаните по - горе наследствени имоти на дружеството „Еко Енерджи Могилино“, ЕИК 200854230, представлявано от управителя Добромир А.ов Добрев. На 02.12.2016 г. „Еко Енерджи Могилино", ЕИК 200854230, представлявано от управителя Добромир А.ов Добрев, с едноличен собственик на капитала: „Чек инвестмънт холдинг“ ЕООД, ЕИК 05493722, сключва договор за аренда с „ Ванхил" ЕООД, ЕИК 201185365, представлявано от същото лице - управителя Добромир А.ов Добрев, с едноличен собственик на капитала същото дружество - „Чек инвестмънт холдинг" ЕООД, ЕИК 05493722. Договорът е вписан в Агенция по вписванията с вх. per. № 31391/02.12.2016 г., акт № 52, том XII, дело № 4206/2016 г., дв. вх. per. № 31115. Договорът за аренда е сключен за 20 години, считано от 01.10.2017 г. - съгласно чл. 2.2. от Договора. Съгласно чл. 3.1. - за описаните в т. 1, т. 2 и т. 6 имоти с обща площ от 22, 801 дка цената за 1 дка арендувана площ е 15.00 лв„ а за имотите, описани в т. 3, т. 4 и т. 5 с обща площ от 8, 647 дка - по 2.00 лв на дка арендувана площ. Ищците притежават 345/504 идеални части от наследствените имоти. От сключването на договора до настоящия момент не са приемали арендни плащания по договора. Уведомили са управителя на дружествата Добромир А.ов Добрев, че не приемат условията по сключения без тяхното съгласие аренден договор. Излагат, че сключеният договор за аренда е нищожен поР. противоречие със закона. Договорът за аренда по своята правна същност е облигационен договор по повод ползването на земеделска земя и/или недвижимите и движимите вещи за земеделско производсто, съгласно определението, залегнало в чл. 2, ал. 1 от Закона за арендата в земеделието, като арендодателят предоставя временното ползване на обекта на договора, а арендаторът заплаща определеното с договора арендно плащане. В конкретния случай, договорът за аренда е сключен на 02.12.2016 г., като към тази дата, ответникът „Еко Енерджи Могилино“, ЕИК 200854230 е притежавал 1/14 ид. част от собственост от земеделските земи и е имал право да сключи договор за аренда, съгласно редакцията на чл. 3, ал. 4 от Закона за арендата в земеделието. Двете страни по договора обаче представляват едно и също лице. Получило се е слИ.е на страните арендодател и арендатор, като към датата на сключване и вписване на договора за аренда, собственикът на дружествата „Еко Енерджи Могилино“, ЕИК 200854230 и „ Ванхил“ ЕООД, ЕИК 201185365 е един и същ - трето дружество - „Чек инвестмънт холдинг“ ЕООД, ЕИК 05493722, управителят е един и същ - Добромир А.ов Добрев, седалището и адресът на управление на дружествата е един и същ - гр. Девня, бул. „Съединение“ № 134. Налице е пълно покритие между арендодател и арендатор, а слИ.ето на страните по договора за аренда е юридически факт, при който качествата кредитор и длъжник се съединяват в едно и също лице. Това определя, че сключеният договор за аренда е опорочен още при сключването му и сделката не е породила правни последици, като тази недействителност е абсолютна, изначална и непоправима. На второ място, твърдят че сключеният договор за аренда е нищожен поР. накърняване на добрите нрави. В конкретния случай, договорът за аренда е сключен при изключително ниско арендно плащане, и то за срок от 20 год. Според Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСТК „добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона (чл. 26, ал. 1 ЗЗД). Добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях, като за спазването им при иск за присъждане на неустойка съдът следи служебно. Един от тези принципи е принципът на справедливостта, който в гражданските и търговските правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона интерес. Преценката за нищожност поР. накърняване на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора. Накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал. 1, пр.З от ЗЗД е налице, когато се нарушава правен принцип, който може и да не е законодателно изрично формулиран, но спазването му е проведено чрез създаване на други разпоредби, част от действащото право. Такива са принципите на справедливостта, на добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения и на предотвратяването на несправедливото облагодетелстване. Въпросът дали поведението на конкретния правен субект съставлява действие, накърняващо добрите нрави”, злепоставящо чужди интереси с цел извличане на собствена изгода, следва да се преценява във всеки отделен случай въз основа на доводите на страните и събраните доказателства по конкретното дело. Съгласно чл. 9 от ЗЗД, страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и добрите нрави. В съдебната практика е прието, че противоречието с добрите нрави се свързва с нарушаване на морални, неписани норми на обществения живот, от гледна точка на които морално недопустимо е сключеният договор да породи съответните правни последици. Приема се, че нееквивалентността на престациите, когато има за резултат нарушаването на такива норми, обуславя нищожност на договора поР. противоречие с добрите нрави. ВКС в практиката си въвежда по-конкретни критерии при определяне на еквивалентността на престациите като приема, че не всяка нееквивалентност представлява нарушение на добрите нрави и е основание за нищожност, а само значителната и явна нееквивалентност, при която едната от насрещните престации е толкова незначителна, че има практически нулева стойност. В настоящия спор, считат, че договорът за аренда е нищожен на това основание, поР. договорената нееквивалентна цена на арендното плащане съответно за част от имотите 15.00 лв. на дка, а за останалите по 2.00 лв. на дка. След направена справка в Областна дирекция Земеделие Варна, установили, че последователно в годините определеното годишно средно рентно плащане за ползване на земеделска земя в землището на с. Кл рл, общ. Аврен, обл. Варна е както следва: • За стопанската 2017 г. - 2018 г. - 40.00 лв. на дка; • За стопанската 2018 г. - 2019 г. - 40.00 лв. на дка; • За стопанската 2019 г. - 2020 г. - 40.00 лв. на дка; • За стопанската 2020 г. - 2021 г. - 35.00 лв. на дка; • За стопанската 2021 г. - 2022 г. - 35.00 лв. на дка; • За стопанската 2022 г. - 2023 г. - 35.00 лв. на дка; • За стопанската 2023 г. - 2024 г. - 38.00 лв. на дка; • За стопанската 2024 г. - 2025 г. - 41.00 лв. на дка; Насрещната парична престация по договора, не само, че се отклонява от обичайната за региона, а говори за такава недопустимост и неравностойност, която прави самата сделка нищожна. Още повече, арендният договор е сключен за дълъг срок - 20 години, които изтичат, считано от началната му дата 01.10.2017 г. на 01.10.2037 г. Собствениците на имоти не само за изминалите години не са получили нищо за в замяна на това, че земите им се обработват, но и ако потърсят обезщетение от съсобственика си по реда на Закона за собствеността, биха получили смешни суми, особено на фона на днешните стойности на инфлацията. Отделно, законодателната промяна на чл. 3, ал. 4 от Закона за арендата в земеделието от 07.02.2017 г., ДВ бр. 13, е продиктувана от необходимостта да се преустановят широко разпространени практики чрез сключване на дългосрочни арендни договори за целия земеделски имот от миноритарен собственик при засягане на интересите на мажоритарните собственици. Промяната е положителна, от гледна точка на правната сигурност, но дори след толкова години, все още последиците от сключени такива договори, най - често злоумишлено, не са преодоляни. Законодателят не е уредил заварените положения и собствениците на имоти са принудени да търпят негативните резултати от сключени в техен ущърб договори за аренда без да имат път за защита или противодействие.

С оглед изложеното се моли за уважавена на така предявените искове Ответникът ЕКО ЕНЕРДЖИ – МОГИЛИНО ЕООД, ЕИК 200854230 седалище и адрес на управление: гр.Девня, ул.Съединение No 134, офис 3, представлявано от управителя Добромир А.ов Добрев, чрез адвокат С. И. З., АК Варна представя отговор на исковата молба, с който излага, че предявения иск е недопустим поР. липса на правен интерес у ищците. Те не са страна по процесния договор за аренда от 02.12.2016г., сключен между „ЕКО ЕНЕРДЖИ – МОГИЛИНО „ ЕООД и „ВАНХИЛ“ ЕООД, поР. което този договор създава никакви права и задължения за тях. Следователно нямат правен интерес от прогласяване на нищожността му. Твърди и неоснователност на така предявените искове по следните съображения: Страни по договора са две различни юридически лица, с различни ЕИК и различни фирмени наименования. Тези юридически лица имат отделна правна сфера, отделно имущество. Всяко от тях самостоятелно може да поема всякакви задължения, да сключва всякакви договори, в т.ч. и със свързани дружества, какъвто е процесния случай. Т.е. налице са две различни юридически лица между които е сключен процесния договор за аренда. В случая свързаността им не опорочава по никакъв начин сключения договор и не прави нищожен на посоченото основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 8 от ЗЗД. Страните по договора за аренда са търговци по смисъла на определителната разпоредба, уредена в чл. 1, ал. 3 ТЗ, а сделката е търговска по смисъла на чл. 286, ал. 1 от ТЗ. Законодателят приема, че търговците имат по-добри знания и подготовка за сключване на търговски сделки. Специално за търговците, е, че търговска сделка, сключена между търговци, не може да се унищожава поР. крайна нужда и явно неизгодни условия - чл. 297 от ТЗ, т.е. самият законодател е отчел, че дори условията на сделката да са неизгодни и това да води до нееквивалентност на престациите, това не може да доведе до недействителност на договора. Също така между търговци е допустим анатоцизмът, ако е уговорен (чл. 294, ал. 2 ТЗ), а неустойката, дължима по търговска сделка, сключена между търговци, не може да се намалява поР. прекомерност (чл. 309), което може да доведе до рязка промяна в отношението престация-контрапрестация, но последната не може да релевира нищожност по никакъв начин, защото това са хипотези, предвидени и допуснати от законодателя. Първо - няма нееквивалентност на предстациите в договореното арендно плащане, тъй като то е съобразено с достъпността до земеделските имоти на машините, които ще обработват земята и ще събират реколтата и отдалечеността им от пътища, наличието на едри камъни в почвата, които затрудняват обработката и повреждат прикачния инвентар, както и качествата на земята в поземлените имоти /плодородие/. Точно поР. тези различия за част от имотите е договорено арендно плащане от 15 лева на дка, а за други -2 лева на дка. Тези размери кореспондират с реалната пазарна ситуация към датата на сключване на договора за аренда. Второ- съобразно съдебната практика нееквивалентноста на престациите не води автоматично до нищожност на сделката поР. противоречие с добрите нрави. Например съгласно постановките на Решение № 272 от 31.03.2009 г. по гр. д. № 1 I 15/2008 г. на Апелативен съд — София, ГК, I състав: „Нарушаването на принципите за доброволност и еквивалентност на престациите при сключване на двустранен договор не може да се квалифицира като противоречие на анекса с добрите нрави. Възприетото е в съответствие с установената практика на ВКС (вж. решение № 452/25.06.2010 г. по гр. д. № 4277/2008 г., I г. о., решение № 615/15.10.2010 г. по гр. д. № 1208/2009 г., III г. о., решение № 119/22.03.2011 г. по гр. д. № 485/2010 г., I г. о., решение № 24/09.02.2016 г. по гр. д. № 2419/2015 г., III г. о. на ВКС и др.), че неравностойността би следвало да е такава, че практически да е сведена до липса на престация, като отклонението на договорената продажна цена от обичайната пазарна стойност на имота, не може само по себе си във всички случаи да обуслови извод за нееквивалентност на престациите. Законът за аренда в земеделието не съдържа норма забраняваща сключване на договор за аренда за срок от 20 години. След като няма изрична законова забрана, срокът на договора не може да представлява основание за нищожността му. Няма никаква съдебна съдебна практика в тази насока.

В срока за отговор на исковата молба ответникът „ВАНХИЛ‘ ЕООД, уведомен по реда на чл. 50 ГПК, не представя отговор на исковота молба.

Доказателствата по делото са писмени. Изслушани и приети по делото са две съдебно аграрна и съдебно икономическа експертизи на вещите лица Д. Д. и М. И.. Видно от писмевите доказателства, а и с определение от о.с.з. на 04.06.2025г. съдът е приел да установени по делото и ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства: 1. Ищците по делото С. Д. Ч., С. К. П., Е. П. Т., ; Е. Х. Т., В. И. И.; Ж. Н. Т.; В. Р. Т., ; Е. Г. П., ; Д. Й. П., М. Н. И., А. Н. Г.; Л. Е. Е.; В. Г. П.; Р. Н. И., Е. Н. В., И. Н. М., С. П. Т., И. П. Т.; Д. Е. Е. и С. П. И. са наследници на Х. Т. П., бивш жител на община Аврен, поч. на 09.05.1969 г.; 2. Общият наследодател на ищците е оставил в наследство следните земеделски земи, находящи се в землището на с. К. р., О. А., а именнно ПИ с идентификатор ••••••••, ПИ с идентификатор •••••••••••, ПИ с идентификатор •••••••••, ПИ с идентификатор ••••••••••••••, ПИ с идентификатор 35208.93.5 и ПИ с идентификатор 35208.17.147. 3. С акт за замяна на идеални части от недвижими имоти за движими вещи, вписан в СВ вх. per. № 30923. дв. вх. per. № 30642. акт № 140. том LXXXI1. дело № 17440 от 29.11.2016 г.. наследникът Х. Д. Т., ЕГН •••••••••• е прехвърлил своите 1/14 ид. части, равняващи се на 36/504 ид. части от описаните по - горе наследствени имоти на дружеството „Еко Енерджи Могилино" ЕООД, ЕИК 200854230, представлявано от управителя Добромир А.ов Добрев. 4. На 02.12.2016 г. „Еко Енерджи Могилино“ ЕООД, ЕИК 200854230, представлявано от управителя Добромир А.ов Добрев, с едноличен собственик на капитала „Чек инвестмънт холдинг“ ЕООД, ЕИК 05493722, сключва договор за аренда за горните имоти с „ Ванхил" ЕООД, ЕИК 201185365, представлявано от същото лице - управителя Добромир А.ов Добрев, с едноличен собственик на капитала същото дружество - „Чек инвестмънт холдинг" ЕООД, ЕИК 05493722. Договорът е вписан в Агенция по вписванията с вх. per. № 31391/02.12.2016 г., акт № 52, том ХИ, дело № 4206/2016 г., дв. вх. per. № 31115. Договорът за аренда е сключен за 20 години, считано от 01.10.2017 г. - съгласно чл. 2.2. от Договора. Съгласно чл. 3.1. - за описаните в т. 1, т. 2 и т. 6 имоти с обща площ от 22, 801 дка цената за 1 дка арендувана площ е 15.00 лв., а за имотите, описани в т. 3, т 4 и т. 5 с обща площ от 8, 647 дка - по 2.00 лв. на дка арендувана площ.

Съдът намира така предявените искове за допустими по следните съображения:

Правният интерес на ищците от предявяването на исковете произлиза от факта, че отдадената под аренда земеделска земя е съсобственост на ищците и ответника ЕКО ЕНЕРДЖИ - МОГИЛИНО ЕООД. Договорът за аренда е сключен по реда на ЗАЗ в редакцията му, преди влезлите в сила на 7. ІІ.2017г. изменения, съгласно която редакция всеки съсобственик на земеделска земя може да сключи договор за аренда на земеделска земя независимо от правата му в съсобствеността, гарантирайки участието на останалите съсобственици в ползите от съсобствения имот с приложението на чл. 30, ал. 3 ЗС.

Съдът намира така предявения иск за нищожност поР. противоречие със закона за неоснователен по следните съображения:

По смисъла на чл.8, ал. 1 ЗЗД договорът е съглашение между две или повече лица, за да се създаде, уреди или унищожи една правна връзка между тях, следователно за сключването на договора поначало е нужно участието на поне два отделни правни субекта /физически или юридически/, за да може изобщо да се мисли за съгласуване на насрещните им волеизявления. За казуса страни по договора за аренда са две отделни юридически лица и самостоятелни субекти на правото ЕКО ЕНЕРДЖИ - МОГИЛИНО ЕООД и ВАНХИЛ ЕООД, а не едноличния собственик на капитала им ЧЕК ИНВЕСТМЪНТ ХОЛДИНГ ЕООД. Договоращи са двете юридически лица ЕКО ЕНЕРДЖИ - МОГИЛИНО ЕООД и ВАНХИЛ ЕООД, които както отбелязва процесуалния представител на ответника, имат своя самостоятелна правна сфера и свое отделно имущество. ЧЕК ИНВЕСТМЪНТ ХОЛДИНГ ЕООД не прави от свое име волеизявление за сключване на договор за аренда, а волеизявления за сключване на договор като отделен правен субект прави всяка едно от двете юридически лица ЕКО ЕНЕРДЖИ - МОГИЛИНО ЕООД и ВАНХИЛ ЕООД чрез своя представител – управителя Добромир Добрев. Така и съгласно т. 2 от Тълкувателно решение № 3 от 15.11.2013 г. по тълк. д. № 3/2013 г., ОСГТК на ВКС при органното представителство на търговските дружества при сключване на търговска сделка от едно и също лице, като органен представител по силата на закона на две търговски дружества, не се прилага забраната на чл. 38, ал. 1 ЗЗД. Във външните действия органният представител представлява юридическото лице, но волята, която изразява, не е собствена, на субект, различен от юридическото лице, а е волята на самото юридическо лице. Наличието на свързаност между две отделни юридически лица само за себе си не представлява основание за нищожност, нито разкрива фиктивно уговаряне с цел да се увреди трето лице – в този смисъл мотиви на Решение №60149/ 19.07.2021г. по т. д. № 2376 по описа за 2019 г. на I т. отд. на ВКС.

С оглед изхода на спора по предявения главен иск съдът следва да се произнесе по предявения в условията на евентуалност иск за нищожност поР. противоречие с добрите нрави. Съдът намира този иск за основателен поР. следните съображения:

Видно от приложения към исковата молба Договор за аренда на земеделска земя на 24.02.2015 год., в чл.3 от договора страните се уговорили, че възмездяването на арендодателя ще се осъществява чрез ежегодното заплащане от арендатора на арендна вноска в пари: по 15 лв./дка за имотите по т.1, т.2 и т.6 от договора и по 2 лв /дка за имотите от т.3 до т.5 вкл..

Видно от назначените, изготвени и приети експертизи, въз основа на статистически данни средната пазарна рента за отдадени под аренда имоти в землището на с.Казашка река за процесните стопански години е в размер от 35 лв./дка. до 47 лв./дка. В о.с.з. на 05.11.2025г. вещите лица сочат по повод възражението на ответната страна, че част от имотите съставляват необработваема земя, че в системата на Служба Земеделие и гори има заснемане, където се вижда много ясно, защото тези имоти участват в схеми за плащане и няма как земя, ако е необработваема, да получи субсидия. Съответно в първоначалното заключение се посочва, че ПИ №073002 се обработва и е бил деклариран за ползване от различни земеделски производители, само за стопанската 2018/2019г. няма данни кой го обработва, в допълнителното заключение е посочен размер на рентата от 35 лв/дка до 47/лв. дка; в първоначалното заключение се посочва, че ПИ №017147 е обработван и деклариран за стопанските 2020/2021г., 2021/2022г. и 2022/2023г., за останалите години няма данни кой го обработва; в допълнителното заключение е посочен размер на рентата от 35 лв/дка до 42, 75/лв. дка; само за ПИ №056002 няма данни да е бил обработван за процесния период от стопанска 2017/2018г. до 2024/2025г.

Съгласно чл.9 от ЗЗД страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и добрите нрави. Противоречието с добрите нрави се свързва с нарушаване на морални, неписани норми на обществения живот, от гледна точка на които морално недопустимо е сключеният договор да породи съответните правни последици. Нееквивалентността на престациите, когато има за резултат нарушаването на горните морални норми, обуславя нищожност на договора поР. противоречие с добрите нрави. ВКС в практиката си въвежда по-конкретни критерии при определяне на еквивалентността на престациите, като приема, че не всяка нееквивалентност представлява нарушение на добрите нрави и е основание за нищожност, а само значителната и явна нееквивалентност, при която едната от насрещните престации е толкова незначителна, че има практически нулева стойност – така например Решение № 24/09.02.2016 г. по гр.д.№ 2419/2015 г. на ІІІ гр. отд. на ВКС. В него съдът се мотивира с това, че критерии са необходими, тъй като в противен случай преценката на съда би заменила волята на страните и би се накърнил принципът на свободата на договарянето, защото еквивалентността на престациите поначало се преценява от страните и се съобразява с техния правен интерес. В Решение №119/22.03.2011г. по гр. д. №485 по описа за 2010т. на I гр. отд. на ВКС се сочи още, че предвид казуалния характер на възмездните сделки при преценката на тяхната действителност следва да се съобразява не само съдържанието на уговорените насрещни престации, а съгласно чл. 20 ЗЗД следва да се вземе предвид целта, с която е сключена сделката от всяка страна, тъй като тази цел е свързана с удовлетворяване на допустим от закона интерес за страната.

За казуса съдът намира, че установеното наличие на значително отклонение от пазарната стойност на договореното арендно плащане обуславя извод за неравностойност, която да съставлява нарушение на добрите нрави и да води до нищожност на сделката. Процесният договор за аренда в частта му относно договореното арендно плащане от 15 лв/дка и от 2 лв/дка противоречи на добрите нрави, като е сключен при неизгодни условия съобразно средностатистическите данни за района при занижено значително договорено арендно плащане особено в частта, където се предвижда заплащане на арендно плащане от 2 лв/дка, където съотношението между престациите е такова, че едната от тях е съвсем незначителнаи близка до стойност нула лв./дка, като се има впредвид и че ПИ №073002 и ПИ №017147 са били декларирани за ползване като обработваеми за части от процесния период. С клаузата за плащане в размер на 15 лв/дка и от 2 лв/дка се нарушава принципа на справедливост и се създават условия за неоснователно обогатяване на арендатора. При приложението й е налице неравнопоставеност на насрещните задължения, понеже договореното арендно плащане не съответства на обезщетителните си функции. Нищожността на договора в частта относно арендното плащане влече след себе си нищожност на договора, понеже самото договорно правоотношение не би могло да обвързва страните без тази клауза. Съдът намира, че е основателно и твърдението за нищожност и предвид дългия срок, за който са отдадени под аренда имотите - 20 години. Предвидено е в чл.2.3 от договора и автоматично продължаване за същия период след изтичане на двадесет годишния срок. Действително ЗАЗ не предвижда максимален срок на аренда на земеделска земя, а единствено минимален от пет години, но предвид ниската стойност на арендната цена / особено в частта, където е предвидено плащане от по 2 лв/дка / и липсата на заложена индексация спрямо инфлационни процеси и други фактори през годините, съдът намира, че срокът е прекалено дълъг. ПоР. което, съдът намира, че клаузата за срока на договора създава неравнопоставеност и като такава противоречи на добрите нрави и е нищожна При този изход на делото следва да се присъдят разноски в полза на ищцовата страна в размер на 2314 лева съгласно представения списък на разноските. Съдът не приема възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждание на процесуалния представител на ищеца, направено от процесуалния представител на ответната страна. ЕКО ЕНЕРДЖИ МОГИЛИНО АД Размерът на това възнаграждение е съобразен с фактическата и правна сложност на делото / ответната страна ЕКО ЕНЕРДЖИ МОГИЛИНО ЕООД изцяло е оспорила предявените искове, поР. което производството по делото се е развило по правилата на общия исков процес и се е наложило да се съберат всички необходими доказателства, относими към предмета на доказване./, с вида на извършените процесуални действия и с броя на съдебните заседания, отчитайки, че процесуалния представител на ответника се е явявал във всички съдебни заседания.

С оглед изложеното съдът