Решение № 1082 от 18.7.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 1258/2025 г.

Производството е по реда на чл. 25 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ) вр.с чл.274, ал.1, т.2 и сл. от Гражданския процесуален кодекс. Образувано е по жалба вх. № 20250624154324, подадена от „МОНБАТ ЕКО ПРОДЖЕКТС“ ООД, чрез адв.Г.Н.Т. срещу отказ № 20250616143900 от 18.06.2025 г. на длъжностно лице по регистрацията (ДЛР) към Агенция по вписванията, за вписване на промени по партидата на дружеството. Ответникът по жалбата депозира писмен отговор, с който я оспорва. Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства, намира следното: Обжалваният отказ е постановен в регистърно производство по заявление с вх. образец А4 № 20250616143900 за вписване на промени вследствие увеличаване на капитала, чрез издаването на нови 655 203 дяла с номинална стойност от 1 лев, които са записани на съдружника А.С.Б., нов дружествен договор и променен адрес на управление на дружеството взети с решение на ОСС проведено на 31.01.2025 г. Към заявлението са представени протокол за взето решение от ОСС за увеличаване на капитала; покани - 2 бр.; вн.документ за вноска в капитала; декларация по чл.13, ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ, дружествен договор и пълномощно и документ за внс.държавна такса. ДЛР е постановило обжалвания отказ с мотиви, че е налице вписан запор върху дружествените дялове на съдружника в тази връзка съществувала правна възможност за взискателя да насочи изпълнението срещу дружествените дялове на удовлетвори свое вземане по реда на чл.517 от ТЗ. ДЛР е посочило, че това би довело до осъществяване на състава по чл.451, ал.1 от ГПК и би представлявало по съществото си изменение на правата на запорирания дял. С поисканото вписване се заобикаляла законовата забрана на чл.451, ал.1 от ГПК, по силата на която длъжникът чиито дялове са запорирани няма право да се разпорежда с нея и да я изменя по начин, накърняващ правата на трети лица. Частната жалба е подадена в законоустановения срок срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно разпоредбата на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и от лице, което има право и интерес от обжалването, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. Съгласно разпоредбата на чл. 21 ЗТР, длъжностното лице по регистрацията проверява дали е подадено заявление за исканото вписване, заличаване или обявяване при спазване на предвидените за това форма и ред, дали заявеното обстоятелство подлежи на вписване и не е вписано или представеният акт подлежи на обявяване и не е обявен в търговския регистър, дали заявлението изхожда от оправомощено лице, дали към заявлението са приложени всички документи съгласно изискванията на закон, съответно подлежащият на обявяване акт, съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона съобразно представените документи, съответно дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона, дали е представена декларация по чл. 13, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ, дали друго лице няма права върху фирмата и тя отговаря на изискванията на чл. 7, ал. 2 ТЗ /при първоначално вписване или промяна на фирмата/; дали документите, които по силата на закон се съставят с нотариално удостоверен подпис или с нотариално удостоверен подпис и съдържание, са въведени в базата данни на Информационната система по чл. 28б от Закона за нотариусите и нотариалната дейност, и дали представените документи съответстват на въведените данни за тях в Информационната система; и платена ли е държавна такса, в случаите когато такава се дължи. Анализът на цитираната правна норма сочи, че проверката, която следва да извърши длъжностното лице по регистърното производството е формална и има за цел да провери и удостовери, чрез извършване на съответното вписване, че заявеното за целта обстоятелство е надлежно удостоверено според изисквания на закона. Проверката обхваща както редовността на подаденото заявление – дали то изхожда от оправомощено лице и е изготвено при спазване на предвидените в закона форма и ред, а също така и за това дали от представените от заявителя документи се доказва, че заявените за вписване обстоятелства съществуват, както и че те съответстват на закона, т. е. че не противоречат на императивни законови норми (чл. 21, т. 5 ЗТРРЮЛНЦ). Установява се от служебна справка в ТРРЮЛНЦ по партидата на дружеството, че върху всички дялове в капитала - собственост на А.Б. до преди заявеното и отказано вписване, е вписан запор с определение на СГС по ч.гр.д.№ 4329 по описа за 2023 г. и по изп.дело № 20231110400924. Запорът, вкл. и върху дялове е мярка на процесуална принуда, чието съдържание е ясно разписано в закона (чл. 451 – чл. 453 ГПК, чл. 507 ГПК и чл. 517, ал. 1 ГПК). Неговото правно действие се изразява в: 1) забрана на притежателя на дяловете да се разпорежда с тях; и 2) забрана на третото задължено лице /дружеството/ да извършва плащания или други престирания на притежателя във връзка с членственото правоотношение – дивиденти, ликвидационни дялове и т. н. Нарушаването на всяка от тези забрани води до относителна недействителност на разпоредителното действие или на престирането спрямо обезпечения кредитор. Запорът върху дялове не е мярка срещу дружеството (което е трето лице), а срещу съдружника, притежаващ тези дялове. По тази причина запорът, несъмнено ограничаващ правата на съдружника да се разпорежда с дяловете си, не може да ограничи по никакъв начин правата на органите на дружеството относно организацията и управлението на вътрешнофирмения живот. Увеличаването или намаляване на капитала, или приемането на нов съдружник, е част от този вътрешен живот, което се извършва с акт на върховния орган на дружеството – ОС или на едноличния собственик на капитала. Запорът върху дялове не препятства законосъобразното приемане на подобно решение, тъй като дружеството е трето лице спрямо запора и извън забраната да престира на съдружника, чиито дялове са запорирани, друго не дължи по този запор. Ето защо и при наложен запор върху дялове, дружеството може да увеличи капитала си, вкл. чрез приемане на нов съдружник – вж. Решение № 91/09.02.2024 г по т. д. № 726/2023 на САС, Решение № 406/21.06.2023 г по т. д. № 469/2023 на САС, Решение № 599 от 16.10.2024 г. на САС по в. т. д. № 782/2024 г. и др. Съгласно разпоредбата на чл. 451, ал. 1 от ГПК, от момента на налагане на запора длъжникът се лишава от правото да се разпорежда с вземането или с вещта и не може под страх от наказателна отговорност да изменя, поврежда или унищожава вещта. Задължението на дружеството при наложен запор върху дружествените дялове на съдружник се свежда до това да обезпечи удовлетворяването на взискателя в процедурата по чл. 517, ал. 3 ГПК. Както е прието в задължителната съдебна практика в Тълкувателно решение № 1 от 31.05.2023 г. на ВКС по т. д. № 1/2020 г., ОСТК на ВКС, възникването на вземането по чл. 125, ал. 3 ТЗ може да бъде осуетено, ако длъжникът се разпореди с дружествения си дял преди изявлението на взискателя за прекратяване на неговото участие да достигне до дружеството. Цитираното тълкувателно решение касае единствено случаи, при които се извършва прехвърляне на дружествени дялове по инициатива на съдружника, но не се отнася до хипотези, при които дружеството взема решение за увеличаване на капитала, чрез приемане на нов съдружник, или пък дружеството чрез своите органи упражнява законоустановеното си право да го изключи. Приемане на противното означава да се ограничи конституционно установеното право на сдружаване при осъществяване на стопанска дейност и ограничаване на дейността на дружеството, тъй като внесеният капитал финансира именно тази дейност и няма основание тези възможности да бъдат ограничавани, включително чрез приемане на нови съдружници или записване на допълнителни дялове за сметка на увеличението от съществуващите съдружници. Вписването на увеличение на капитала не създава пречка за взискателите, които се ползват от вписания запор, да се удовлетворят посредством насочване на изпълнението върху запорираното имущество, като се има предвид, че предмет на запор е самият дружествен дял, а не евентуалното вземане на съдружника за ликвидационен дял, което не съществува при налагането на запора и което може да възникне само при успешно проведен иск за прекратяване на дружеството на основание чл. 517 ГПК. Предвид изложеното постановеният отказ е незаконосъобразен и следва да се отмени и да се изпрати на Агенция по вписвания с указания да извърши вписване по подаденото заявление. Водим от горното, Софийски градски съд,