Решение № 10299 от 21.11.2025 г. на Административен съд - Бургас по дело № 1509/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано по жалба от „ИНТЕРТУР“ ЕООД, с [ЕИК] и седалище и адрес на управление: общ. Несебър, обл. Бургас, к.к. Слънчев бряг, х-л Астория, подадена чрез упълномощен представител адв. И. – САК, срещу мълчалив отказ на Министъра на туризма във връзка с подадено заявление, депозирано в Министерство на туризма с вх. № Т-26-00-653/30.07.2025г. Жалбоподателят излага твърдения за незаконосъобразност на мълчаливия отказ на Министъра на туризма да се произнесе по заявление от 30.07.2025г. Излага подробно фактологията по спора, като се иска отмяна на мълчаливия отказ и връщане на административната преписка на органа за произнасяне по заявлението от 30.07.2025г. и определяне на срок за това от съда. Претендира присъждане на разноски по делото. Ответникът – Министърът на туризма, в подадено писмено становище, чрез упълномощен представител, изразява становище, че в конкретния случай не се касае за мълчалив отказ, тъй като предстои издаване на заповед, като са предприети действия за преразглеждане на заявлението на жалбоподателя от Постоянно действаща оценителна комисия. На следващо място сочи, че срокът на мярката, по която е направено заявлението на жалбоподателя е изтекъл, поради което липсва правно основание за издаване на нов акт за предоставяне на помощ. В съдебно заседание ответникът, чрез гл. юрисконсулт А., поддържа становище за неоснователност на жалбата. Прави възражение за прекомерност на заявените от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Окръжна прокуратура – Бургас взема становище за неоснователност на жалбата. Настоящата инстанция, като обсъди доводите и становищата на страните и въз основа на приетите по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, от фактическа страна прие следното: Със заявление от 20.11.2021г. с вх. № BG-176789478-2021-05-0305 дружеството е кандидатствало за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по схема BG-176789478-2021-05, обявена в изпълнение на държавна помощ SA.100427 (2021/N) от 08.11.2021г. Със Заповед № Т-РД-27-407 от 13.01.2022г. на Министъра на туризма заявлението е отхвърлено и на дружеството е отказано предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по посочената схема. По жалба на дружеството е образувано адм. дело № 773/2022г. по описа на АССГ, по което с решение № 3247/13.05.2022г. заповедта на Министъра е отменена и преписката е върната за ново произнасяне по заявлението на дружеството, при съобразяване с мотивите на решението в 14-дневен срок. Решение № 3247/13.05.2022г. е влязло в сила на 04.11.2022г. На 09.11.2022г. жалбоподателят е подал заявление с вх. № Т-26-И-110/09.11.2022г. до Министъра на туризма, с което е поискал изпълнение на влязлото в сила съдебно решение, съобразно мотивите на съда в посока, че дружеството отговаря на изискването за получаване на безвъзмездна финансова помощ. В законоустановения 14-дневен срок Министърът на туризма не се е произнесъл по Заявление вх. № Т-26-И-110/09.11.2022г. По жалба на „Интертур“ ЕООД срещу мълчаливия отказ на Министъра на туризма е образувано адм. дело № 11488/2022г. по описа на АССГ, по което с решение № 1846/22.03.2023г. АССГ отменя мълчаливия отказ на Министъра на туризма да се произнесе по заявление вх. № Т-26-И-110 от 09.11.2022г. на „Интертур“ ООД във връзка с първоначално заявление с вх. № BG-176789478-2021-05-0305 по схема BG-176789478-2021-05 при съобразяване с мотивите на влязло в сила Решение № 3247 от 13.05.2022г. и изпраща преписката на административния орган за изрично произнасяне по заявление вх. № Т-26-И-110 от 09.11.2022г., подадено от „ИНТЕРТУР“ ЕООД, като определя 14 дневен срок за изпълнение. Решението е обжалвано пред ВАС, като производството по образуваното адм. дело № 4836/2023г. по описа на ВАС е прекратено с определение № 1264/05.02.2024г. поради оттегляне на касационната жалба на основание чл. 215, ал. 1. т. 5 от АПК. Въз основа на прекратителното определение на ВАС, обжалваното решение № 1846/22.03.2023г. на АССГ е влязло в сила на 05.02.2024г. Между страните е проведено съдебно производство по реда на чл. 304 във връзка с чл. 306 от АПК, във връзка с което е образувано адм. дело № 5350/2023г. по описа на АССГ. С разпореждане [номер]/16.10.2023г., съдът осъдил Министъра на туризма да заплати глоба в размер на 200лв. за неизпълнение на решение № 3247/13.05.2022г., постановено по адм. дело 773/2022г. на АССГ. Разпореждането е оставено в сила с решение 816/07.02.2024г. по адм. дело № 11041/2023г. на тричленен състав на АССГ. Във връзка с наложената санкция заместник-министъра на туризма е издал Заповед № Т-РД-27-107/23.10.2023г., с която отново е постановен отказ по първоначално заявление с вх. № BG-176789478-2021-05-0305 по схема BG-176789478-2021-05 за предоставяне на безвъзмездни средства, обявена в изпълнение на държавна помощ SA.100427 (2021/N) от 08.11.2021г. Тази заповед е обжалвана от дружеството, образувано е адм. дело № 10457/2023г. по описа на АССГ, по което с решение № 24023/19.11.2024г. съдът и е отхвърлил жалбата. Решението е отменено с решение № 7707/10.07.2025г., постановено по адм. дело № 2300/2025г. по описа на ВАС, като е обявена за нищожна Заповед № Т-РД-27-107/23.10.2023г. издадена от заместник-министъра на туризма, с което е отказано предоставянето на безвъзмездна финансова помощ по схема BG-176789478-2021-05, обявена в изпълнение на държавна помощ SA.100427 (2021/N) от 08.11.2021 г., издадена във връзка с Решение № 3247/13.05.2022 г. по адм. дело № 773/2022 г. на АССГ, с което е отменена предходно издадената от Министъра на туризма Заповед № Т-РД-27-408/13.01.2022 г. по заявление, подадено от „Интертур“ ЕООД. Преписката е върната на органа за ново произнасяне, като са дадени указания в насока, че административният орган е „приел повторно същите фактическите установявания и е формирал същия правен извод, т. е. постановеният отказ е идентичен като фактически констатации и правни изводи с първоначално отменения акт, поради което има повторно произнасяне на органа в нарушение на чл. 177, ал. 2 АПК“ - неизпълнение на задължение, посочено в мотивите на съдебен акт, постановен по спор, който се ползва със сила на пресъдено нещо. Във връзка с така постановеното решение на ВАС, жалбоподателят е подал заявление с вх. № Т-26-00-653/30.07.2025г. с искане Министърът на туризма да се произнесе в 14-дневен срок с издаване на съответната заповед при съобразяване с мотивите на решение № 3247/13.05.2022г., постановено по адм. дело 773/2022г. на АССГ. В законоустановения срок Министърът на туризма не се е произнесъл по заявление с вх. № Т-26-00-653/30.07.2025г., във връзка с което „Интертур“ ЕООД е депозирал настоящата жалба с вх. № 9297/15.08.2025г. След анализ на установените факти и въз основа на приложените по делото писмени доказателства, съдът обосновава следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал. 2 от АПК от надлежна страна, имаща правен интерес от оспорването. Разгледана по същество жалбата е основателна. С Решение № 3247/13.05.2022г. съдът е отменил Заповед №Т-РД-27-407 от 13.01.2022г., издадена от Министъра на туризма, с която е отхвърлено заявлението на „Интертур“ ООД и му е отказано предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. Съдът е отменил спорната заповед, като е приел, че са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, които са съществени, отразили са се върху съдържанието и разпоредителната част на крайния акт, при недопускането им би се установила различна фактическа обстановка. Съдът е приел, че допуснатите нарушения са довели и до нарушение на материалния закон, тъй като неправилно са приложени разпоредбите, съдържащи материалните предпоставки за уважаване искането на жалбоподателя за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, а именно, според съда жалбоподателят покрива критерия, заложен в чл.6, ал.1, т.2 от ПМС №393 от 22.11.2021г., възпроизведен в указанията за кандидатстване. Като е приел за установен реализиран оборот за 2019г. и 2020г. в размер, несъответстващ на посоченото в подадените в НСИ отчети за приходи и разходи за 2019г. и 2020г., в противоречие с материалния закон административният орган е приел, че реализираният оборот за 2020г. не покрива изискването за спад с най-малко 30 на сто спрямо реализиран през 2019г. оборот. Следователно от съда е прието категорично, че спадът в оборота (в проценти) за развиваната икономическа дейност „Хотелиерство“ на „Интертур“ ООД за 2020г.спрямо същия за 2019г. е в размер на 38, 13%, с което се покриват и нормативно установените изисквания досежно предварително обявените критерии за допустимост по чл.6, ал.1, т.2 от ПМС №393 от 22.11.2021г., т.6 „Допустими кандидати“, подт.6.2 от указанията за кандидатстване. Следователно в условията на обвързана компетентност и при спазване определения по чл.174, изр. първо от АПК срок, административният орган е бил длъжен да се произнесе по заявление вх.№ BG-176789478-2021-05-0305 и да издаде административен акт при съобразяване мотивите на влязлото в сила на 04.11.2022г. съдебно решение. По делото е представена Заповед №Т-РД-16-403/04.11.2022г., с която на осн. чл. 29, ал. 2 от ЗУСЕФСУ е определил състав на постоянно действаща оценителна комисия за преразглеждане в срок, определен от председателя на комисията на проектите предложения /заявленията/ по различни програми, схеми и мерки за безвъзмездна, държавна или минимална помощ, администрирани от МТ, които след влязло в сила решение на съда са върнати на административния орган за ново произнасяне, като към нея са приложени и заповеди за изменения, касаещи състава на комисията. В раздел IV, т. 3 от заповедта е посочено, че когато с влязло в сила съдебно решение е отменена заповед за отказ от предоставяне на финансова помощ поради несъответствие с критериите за допустимост и методологията за оценка на проектните предложения, комисията се съобразява с решението на съда и може да извърши ново разглеждане не проектното предложение, като първо извърши оценка за административно съответствие на предложението с условията за кандидатстване и допустимостта на кандидата. Видно от заповедта, административният орган е предвидил едно привидно съобразяване с влезлите в сила съдебни решения, тъй като на практика е предвидена възможност административният орган да започне отначало процедурата по оценяване на заявленията и да достига до резултат, при който игнорирайки задължителните указания на съдебното решение, отново да постановява заповед за отказ. Ответникът представя Писмо с № Т-04-19-80/20.06.2025г. на Министъра на финансите, в което е отразено становище, че при изтекла схема за държавна помощ, изпълнението на национално съдебно решение, свързано с нея, не води автоматично до правомерност на финансирането и предоставяните по силата на решението средства, не са по презумпция допустима помощ от гледна точка на чл. 108 на ДФЕС. На следващо място в писмото се сочи, че същото е в отговор и на предшестваща кореспонденция, по която на Министерство на туризма вече е било дадено указание, като са изразени технически забележки и препоръки във връзка с попълнен електронен формуляр за предварително уведомяване, съгласно процедурните изисквания на Закона за държавните помощи, правилника за прилагането му и приложимото европейско законодателство в системата за електронно уведомяване на ЕК – SANI2. Дадени са указания, че е необходимо да се приложи проект на схема с условията на предоставяне на помощта, проект на акт за одобрение на схемата, съдебните решения, връзката с предходните мерки за помощ, като се цитират не номерата на процедурите на Министерство на туризма, а SA номера на ЕК и всяка друга информация, относима към новата мярка и необходима за нейното разглеждане от ЕК. Обърнато е внимание, че без пълнота на информацията уведомлението не може да бъде изпратено технически през системата. Изложеното води до извод, че Министерство на туризма не е предприело адекватни мерки през периода след изтичане на срока на процесната мярка, в който са постановени редица влезли в сила съдебни решения, за да изпълни условията за предварително уведомяване в системата за електронно уведомяване на ЕК – SANI2. Неоснователни са възраженията на ответника в посока, че предвид факта, че срокът на мярката е изтекъл на 30 юни 2022г., издаването на нови актове за предоставяне на помощ, след посочената дата не е правомерно, тъй като липсва правно основание за това. Отделен въпрос е дали в изпълнение на влязло в сила решение, с което е отменена заповед на Министъра на туризма за отказ за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, изпълнението следва да бъде разглеждано като предоставяне на нова безвъзмездна финансова помощ. Настоящият състав не споделя този извод на ответника. Със силата на пресъдено нещо ответникът е задължен да предостави вече одобрена безвъзмездна финансова помощ, определена по размер и за конкретен кандидат. В този смисъл не може да се приеме, че следва да се изчака приемане от ЕК на нова мярка за държавна помощ във връзка с изпълнение на влезли в сила съдебни решения на националните съдилища. По делото е представено от ответника и становище, че съгласно съдебната практика на СЕС национален съд не може да задължи национален орган да предостави помощ, която би нарушила правото на ЕС, като се позовава на Решение на СЕС С-505/14 DEP. Настоящата инстанция приема, че посоченото решение на СЕС не е относимо към настоящото дело, тъй като касае предоставяне на държавна помощ по периодични престации, свързани със сключени договори за доставка, а не за еднократно отпускане на помощ. На следващо място се касае за отпускане на държавна помощ, която е била приведена в действие в нарушение на чл. 108 от ДФЕС, какъвто не е настоящия случай. От изложеното настоящата инстанция приема, че неоснователно ответникът твърди, че не е налице мълчалив отказ по заявление с вх. № Т-26-00-653/30.07.2025г. с искане Министърът на туризма да се произнесе в 14-дневен срок с издаване на съответната заповед при съобразяване с мотивите на решение № 3247/13.05.2022г., постановено по адм. дело 773/2022г. на АССГ. Ответникът не доказа в настоящото производство да е предприел действия във връзка с изпълнението на посоченото решение, въз основа на които съдът да приеме, че не е налице мълчалив отказ. Мълчаливият отказ е бездействие на администрацията в случаите, когато административният орган има задължение да се произнесе по направено пред него искане. Този отказ е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК и е приравнен към изричния отказ, тъй като по същество не е само липса на волеизявление от страна на компетентния орган, а отказ да се издаде акт с посоченото от заявителя съдържание – да се произнесе по подаденото заявление в срока, определен в съдебното решение, като съобрази изискванията на материалния закон, по които съдът изрично се е произнесъл с влязлото в сила съдебно решение. В настоящия случай административният орган е бил длъжен да се произнесе по заявлението на „Интертур“ ЕООД в срок, указан в Решение № 3247/13.05.2022г., постановено по адм. дело № 773/2022г. по описа на АССГ, по първоначалното заявление вх. № BG-176789478-2021-05-0305 и като не го сторил е формирал мълчалив отказ, който следва като незаконосъобразен да бъде отменен. На основание чл. 174 АПК съдът следва да определи срок на органа за произнасяне, който с оглед фактите по делото следва да бъде 14-дневен. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото, своевременно поискани и доказани разноски съгласно приложения списък. С оглед възражението на ответната страна, следва да се съобрази, че според приложимата във връзка с чл. 144 от АПК, разпоредба на чл. 78, ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Съобразно чл. 8, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела с определен материален интерес и предвид заявения от жалбоподателя материален интерес в размер на 49 145, 40лв., претендираното адвокатско възнаграждение съобразно приложения по делото списък по чл. 80 от ГПК, се явява близо до предвидения минимум, поради което с оглед на извършените процесуални действия, фактическата и правна сложност на делото и при съобразяване с разрешенията, направени в Решение на Съда на Европейския съюз (втори състав) от 25.01.2024г. по дело С-438/22, настоящият състав на съда намира, че заплатеното адвокатско възнаграждение не е прекомерно. С оглед на изложеното и на основание чл. 174 от АПК, съдът