Решение № 398 от 19.3.2024 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 624/2024 г.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН. Обжалвано е Наказателно постановление № 23-1030-002736/ 05.06.2023 г., издадено от ВПД Началник Група в ОД на МВР – Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с което на Н. И. К. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400, 00 лева за нарушение по чл. 638, ал. 3 КЗ. С въззивната жалба и в съдебно заседание се поддържа становище за незаконосъобразност и неправилност на атакуваното НП, поради което се моли за неговата отмяна. Претендират се разноски. Въззиваемата страна ангажира становище за неоснователност на жалбата. Не претендира разноски. Релевира възражение за прекомерност. Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество. Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговото потвърждаване. Съображенията за този извод са следните: От фактическа страна съдът установи следното: На 16.05.2023 г. в 09, 55 часа в град Пловдив на бул. „България“ – кръстовището с бул. „Васил Априлов“, жалбоподателката като водач на лек автомобил БМВ 530 Д с рег. № •••, управлявала същото МПС, което било чужда собственост, без автомобилът да има валидна полица по застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите към датата и часа на проверката. Тоест автомобилът нямал сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към 16.05.2023 г., 09, 55 часа. С така посоченото, жалбоподателката извършила нарушение по чл. 638, ал. 3 КЗ, като лице, което не е собственик и управлява МПС, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите. Нарушението било установено от свид. Т., който на процесната дата, съвместно с колегата си изпълнявал служебните си задължения по контрол на пътното движение. Същият съставил на жалбоподателката АУАН № 967724, който бил подписан с отбелязване, че същата има възражения, като такива не постъпили и в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН. Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на актосъставителя, който заяви, че категорично поддържа заявеното в АУАН, като освен това и даде подробни сведения за естеството на нарушението и механизма на установяването му. Показанията на актосъставителя се подкрепят изцяло и от събраните в хода на производството писмени доказателства и доказателствени средства, които съдът кредитира в цялост, като логични, последователни и съответни помежду си, поради което базира фактическите си изводи въз основа на тях. От жалбоподателката не са представени доказателства, нито е твърдяно автомобилът да е имал сключена застраховка към часа на извършване на нарушението. Видно от изготвената справка в сайта на Гаранционен фонд, че към инкриминираната дата процесния автомобил е имал активна застраховка „Гражданска отговорност“ с начален час на покритие – 12, 30 часа. От допълнително изисканата справка от Гаранционен фонд се установява, че процесният автомобил е имал сключена застрахова „Гражданска отговорност“ на 26.09.2022 г. полица № BG/02/122002853972 с начален момент на покритие 26.09.2022 г., 11, 20 часа, която е била прекратена на 10.04.2023 г. в 00, 00 часа, т.е. почти пет седмици преди извършване на процесното деяние. Всичко изложено води до извод за неоснователност на релевираните в обратна насока възражения от страна на жалбопадателката. Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: Не е оспорено от страните, а и от изисканите и приложени по делото оправомощителни заповеди се установява компетентността на наказващия орган, а компетентността на актосъставителя произтича директно от разпоредбата на чл. 647, ал. 1 КЗ. При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН. АУАН е издаден на 16.05.2023 г., а НП - на 05.06.2023 г., тоест преди изтичане на давностните срокове, предвидени в цитираната разпоредба. При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателката. Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази, посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП подробно са изброени обективните признаци на допуснатото нарушение и нарушените правни норми. Противно на възраженията на жалбоподателката, п осочени са всички правно релевантни обстоятелства във връзка с извършеното нарушение - време, място на извършване, субект на нарушението, съставомерни признаци от обективна страна- управление на автомобил, който не е собственост на водача и липса на сключен и действащ към момента на проверката договор за застраховка гражданска отговорност. Изрично е посочено, че жалбоподатеката не е собственик на автомобила, която впрочем не оспорва този факт. От приложената по преписката справка за собственост на автомобила се установява, че същият е собствен на Д.Д.Д.. В тази връзка предвид възраженията на жалбоподателката следва изрично да се отбележи, че непосочване на обстоятелствата чия собственост е процесния автомобил и до кога е била валидна Застраховката „Гражданска отговорност“ в никой случай не може да се третират като съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на санкционираното лице да разбере фактическите параметри на вмененото административно нарушение в пълнота. Както в АУАН, така и в НП ясно и недвусмислено е посочено, че се санкционира поведението на жалбоподателката изразило се в управление на лек автомобил – чужда собственост, без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към датата и часа на проверка, т.е към 16.05.2023 г., 09, 55 часа. Не е съставомерен признак и в този смисъл не се дължи изрично посочване на това до кога е била валидна застраховката. Ето защо няма как да бъдат споделени и възраженията за противоречиво, неясно повдигнато обвинение, доколкото според жалбоподателката в случая се касаело за нарушение по чл. 638, ал. 1 ЗК. Съгласно нормата на чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ „Договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което: 1. притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение; това изискване не забранява и всяко друго лице, различно от собственика на моторно превозно средство, да сключи застрахователния договор; “. Законодателят с тази разпоредба е въвел задължението, чието неизпълнение от субекта на административната отговорност ще съставлява административно нарушение, за сключване на договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за собственика на моторното превозно средство – притежателят на превозното средство регистрирано на територията на Република България и неспряно от движение. Задължението за сключване на договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, както е видно и от цитираната разпоредба на чл. 438 ал.1, т.1 КЗ, е насочено към собственика притежател на автомобила. Очевидно е, че процесните факти са изцяло различни от тези, които изисква разпоредбата на чл. 438, ал. 1, т. 1 КЗ, доколкото се касае за управление на автомобил чужда собственост за който няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към датата и часа на праверката. Цитираната в тази връзка практика на Административен съд Стара Загора касае съвършено различен казус, при който обжалваното НП е било отменено поради противоречие в описанието съдържащо се в АУАН и това в НП, поради което и същата няма как да бъде преценявана като относима към настоящия случай. В аспект на горното, по приложението на материалния закон съдът приема, че от събраните и проверени по делото доказателства се установява по категоричен и несъмнен начин, че жалбоподателк а т а е извършила нарушението по чл. 638, ал. 3 КЗ. От обективна страна на 16.05.2023 г. в 09, 55 часа в гр. Пловдив, на бул. „България“ – кръстовището с бул. „Васил Априлов“ жалбоподателката е управлявала процесния лек автомобил - чужда собственост без за автомобила да има сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. На първо място, доказано е от показанията на актосъставителя авторството на деянието от страна на жалбоподател ката, която именно е управлявала автомобила, когато е спряна за проверка от контролните органи. Същевременно от справката за собственост, приета като писмено доказателство по делото, се установява, че собственик на това превозно средство е Д.Д.. Следователно жалбоподателката е годен субект на административното нарушение по чл. 638, ал. 3 КЗ като лице, което не е собственик и управлява чуждо моторно превозно средство. Доказва се наличието и на следващия съставомерен признак от обективна страна – липсата на сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към датата и часа на проверката – 16.05.2023 г. 09, 55 ч., и във връзка с използването на процесното МПС с рег. № •••. Това обстоятелство се установява от извършената справка в базата данни на Гаранционен фонд, резултатът от която е приложен на лист 8 от делото и е приет като писмено доказателство, както и писмото от Гаранционен фонд, ведно с приложената към същото справка, находящи се на л. 19 – 21 от съд. дело, също приети като писмени доказателства. Фактът на липса на валидно сключена и действаща застраховка „Гражданска отговорност“ се изяснява още от показанията на свид. Т.. Изпълнителното деяние е осъществено чрез действие и представлява управлението на автомобила при специфичните условия от обективна страна на липсваща сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. От показанията на актосъставителя се доказа, че превозното средство е било в движение, когато полицейските служители са решили да извършат проверката. Отново от показанията на свид. Т. се установява и мястото на осъществяване на процесното деяние, както и авторството на същото. Следователно, когато на 16.05.2023 г. в 09, 55 часа жалбоподателката се е придвижвала в гр. Пловдив по пътищата, отворени за обществено ползване, с лек автомобил с рег. № •••, то никой застраховател не е носил застрахователния риск от увреждане на третите лица, което би могло да доведе до препятстване на възможността за тяхното евентуално имуществено удовлетворяване. Именно в това се изразява обществената опасност на нарушението – в този смисъл Решение № 675 от 06.04.2021 г. по к. а. н. д. № 210/2021 г. на Административен съд – Пловдив; Решение № 665 от 18.04.2022 г. по к. а. н. д. № 207/2022 г. на Административен съд – Пловдив. Това нарушение е формално и от обективна страна е довършено с факта на осъществяване на изпълнителното му деяние, без необходимост от настъпването на определен вредоносен резултат. От субективна страна деянието е извършено виновно. Към момента на осъществяването му жалбоподателката е съзнавала, че процесният автомобил е чужда собственост, както и че го е привела в движение, като боравейки с уредите му за управление, се е придвижвала по пътищата, отворени за обществено ползване. По отношение на липсата на сключен и действащ договор за задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за управляваното МПС следва отново да се подчертае, че в чл. 483 КЗ е предвидено, че задължението за сключване на застраховка гражданска отговорност тежи само върху собственика на автомобила. Разпоредбата на чл. 638, ал. 3 КЗ обаче въвежда задължение за всеки водач преди да предприеме управление на МПС, да се убеди, че за автомобила има сключена задължителна застраховка и да се откаже от управлението, ако такава не е налице. Така изрично Решение № 1081 от 16.05.2019 г. по к. адм. н. д. № 779/2019 г. на Административен съд – Пловдив. В тази насока и дължимото поведение от жалбоподателката преди поемането на управлението на автомобила е най-малкото да установи валидността на застраховката чрез проверка на удостоверителния знак по чл. 487 КЗ, от който може да извърши преценка за срока, за който е платена застрахователната премия, респ. дали застраховката е действаща. Същата освен това може да провери наличността или липсата на застрахователно покритие и в сайта на гаранционния фонд, който е публично достъпен и позволява на всеки водач да установи дали управляваният от него автомобил има сключена валидна застраховка. Такава проверка е била дължима и на документите, находящи се в процесния автомобил, наличието на които в процесните ден и час е било установено от актосъставителя. Последният ясно заяви, че след извършване на проверка дистанционно чрез служебно предоставения му таблет, същият е изискал и наличните в автомобила документи, удостоверяващи наличието, респ. липсата на сключена и действаща към момента на проверката застраховка „Гражданска отговорност“. В тази връзка следва да се има предвид и правилото по чл. 100, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, според което задължение за водача е всякога да носи със себе си документ за сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за моторното превозно средство. Следователно жгалбоподателката е била длъжна да се увери, че редом с останалите документи, които водачът е задължен да носи като например свидетелството за регистрация на МПС, автомобилът е разполагал и с документ за за сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. След като не е разполагала с такъв документ, жалбоподателката е предвидила нередовността и е била длъжна да приеме само автомобил с редовни документи. Щом се съгласява да управлява чуждо превозно средство е следвало да се убеди, че разполага с необходимите документи, доказващи неговата изправност. По тези съображения съдът приема за доказано по делото, че жалбоподателката е осъществила от обективна и субективна страна административното нарушение по чл. 638 ал. 3 КЗ. Правилно е определена приложимата санкционна разпоредба, като на основание чл. 638, ал. 3 КЗ административнонаказващият орган е наложил на нарушителя административно наказание „глоба“ в размер на 400 лева. Разпоредбата на чл. 638, ал. 3 КЗ съдържа едновременно правилото за поведение и санкцията под формата на неблагоприятните правни последици при неизпълнението му. Видът и размерът на приложимото наказание са определени от законодателя във фиксиран размер – глоба от 400 лева, поради което не е допуснато нарушение при налагането на санкцията. В случая наказващият орган е определил наказанието в единствения му възможен размер, поради което то не може да бъде намалено или изменено. Накрая възразява се деянието на жалбоподателката да представлява маловажен случай на административно нарушение. Съгласно § 1, ал. 1, т. 4 от допълнителните разпоредби на ЗАНН маловажен случай е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. В конкретния случай съдът приема, че нито обществената опасност на деянието, нито тази на нарушителя са отличаващо се по-ниски от типичните проявления за този вид административни нарушения. Както беше изяснено, обществената опасност при този вид нарушения се изразява в риска при увреждане на трети лица да бъде препятствано имущественото удовлетворяване на евентуално претърпени вреди от тях. Доколкото в случая тази опасност е съществувала при управлението на МПС от жалбоподателката, то обществената опасност на конкретното деяние също не е пренебрежимо ниска. Действително в конкретния случай не се установява нито да са причинени някому вреди, нито жалбоподателката да е била невнимателна при управлението на автомобила. Нарушението по чл. 638, ал. 3 КЗ обаче не изисква наличието на конкретни вреди, то е на поставяне в опасност и в случая тази съставомерна опасност е съществувала, а и неоправдано е била прехвърлена върху обществото. Съдът намира, че налагането на административното наказание е оправдано и наложително, за да се въздейства предупредително и превъзпитателно спрямо жалбоподателката, за да не допуска за в бъдеще при управление на чуждо МПС да излага на риск защитените обществени отношения и гражданската й отговорност да не е обезпечена от застраховател. Фактът, че застраховка е сключена два часа и половина след деянието не определя маловажност на случая. Това е действие, извършено незнайно кога и от кого, след довършване на нарушението. Сключването на договор за застраховка „Гражданска отговорност“ след извършването и установяването на нарушението не е проява на някаква извънредна добросъвестност, а е нормално и дори очаквано поведение, в този смисъл то не е аргумент деянието да се квалифицира като маловажен случай - така Решение № 2286 от 19.11.2015 г. по к. а. н. д. № 2098/2015 г. на Административен съд – Пловдив; Решение № 820 от 11.04.2019 г. по к. а. н. д. № 507/2019 г. на Административен съд – Пловдив; Решение № 1144 от 27.06.2017 г. по к. а. н. д. № 1177/2017 г. на Административен съд – Пловдив; Решение № 1894 от 19.10.2021 г. по к. а. н. д. № 1482/2021 г. на Административен съд – Пловдив. Изцяло несподелимо е възражението на процесуалния представител на жалбоподателката, че автомобилът нямал застраховка „Гражданска отговорност“ по – малко от два часа. Това не е така. Както вече се посочи - от изрично изисканата справка от „Гаранционен фонд“ с категоричност се установява, че автомобилът в продължение на пет седмици от 10.04.2023г., 00, 00 часа до 16.05.2023 г., 12, 30 часа е бил без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, който период не може да се приеме за пренебрежително малък. По тези съображения съдът намира възражението за маловажност на случая за неоснователно, а налагането на наказанието за необходимо за реалното поправяне и превъзпитание на дееца. Наказателното постановление е законосъобразно и обосновано, поради което то трябва да бъде потвърдено. По разноските: С оглед изхода на делото и неоснователността на жалбата право на разноски би имала единствено въззиваемата страна, която обаче не е поискала овъзмездяване на сторени разноски в процеса, нито е доказала извършването на такива. Следователно разноски не следва да се присъждат в полза на никоя от страните по делото. Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 вр. с ал. 9 от ЗАНН, съдът