Решение № 575 от 4.12.2024 г. на Окръжен съд - Благоевград по дело № 515/2024 г.

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от А. Л. Х. и Ш. З. чрез адв.Й. Б. против Решение № 52/15.03.2024г. постановено по гр.д. №952/2022г. по описа на РС-Г.Д.. Жалбоподателите твърдят, че УПИ 3 може да се раздели на два самостоятелни дяла, както и жилищната сграда, поради което решението на РС, с което имотът е възложен на част от съделителите е незаконосъобразно. Сочат, че съществува възможност всеки от наследниците да получи реален дял от имотите. Твърдят, че в парцела има построен гараж, който е тяхна собственост, поради което гаражът с част от парцела следвало да се възложи на тях. Постъпил е отговор от въззиваемите. Сочат, че по делото при допускането на дебата не е имало никакви данни за съществуването на гараж в парцела. Във втората фаза на делбата, е представено удостоверение за търпимост на обект - гараж, което е оспорено, макар да е абсолютно неотносимо към втората фаза на делбата. Счита, че становището на архитекта е неаргументирано, тъй като вещото лице при изслушването му категорично е заявило, че поземления имот е неподеляем. Сочи, че страните, на които е възложен имота са направили искане по чл. 349, ал. 2 от ГПК своевременно; доказали са по делото с гласни доказателства, че към момента на откриване на наследството те са живеели в процесния имот, както и че не разполагат с друго жилище. Затова молят решението да се потвърди. За да се произнесе по подадената въззивна жалбата, в съответствие с чл. 269 от ГПК, БлОС съобрази следното: С решение № 148/27.6.2023 г., постановено по гр.д. 952 по описа за 2022 г. по описа на РС- Г.Д. на основание чл. 344, ал.1 от ГПК е допуснато извършване на съдебна делба между Ш. Л. Х. и Ф. А. Х., от една страна и А. Л. Х. и Ш. З. от друга на съсобствен недвижим имот УПИ 3-274, от кв. 26, ведно с построените в него двуетажна полумасивна жилищна сграда и стопанска постройка при дялове: за УПИ общо 6/10 ид. ч. за Ш. Л. Х. и Ф. А. Х. и общо 4/10 ид.части за А. Л. Х. и Ш. З. Х., за жилищната страда – общо 7/10 ид. части за Ш. Л. Х. и Ф. А. Х. и общо 3/10 ид. части А. Л. Х. и Ш. З. Х. и за стопанската постройка общо 6/10 ид. ч. за ищците Ш. Л. Х. и Ф. А. Х. и общо 4/10 ид. ч. за А. Л. Х. и Ш. З. Х.. С решението по извършване на делбата, предмет на настоящата въззивна проверка имотите се поставени в общ дял на съделителите Ш. и Ф. Х.и, които са осъдени да заплатят сумата от 24 940 лв., представляваща парично уравнение на дела на останалите двама съделители - А. и Ш. Х.и. Страните по делото Ш. и А. Х.и са братя, като те наследяват баща си Л. Х., заедно с останалите негови наследници, като последните им прехвърлят чрез покупко продажби и дарение притежаваните идеални части от наследствените имоти. Заради покупко продажбите, по делото участват Ф. А. Х., която е съпруга на Ш. Л. Х. и Ш. З. Х., която е съпруга на А. Л. Х.. Това е видно от Нотариален акт № 4 от 2021 г., издаден на 23.11.2023 г. на основание наследство и давностно владение от общият наследодател - Л. А. Х., починал на 19.07.2005 г. и на прехвърлените на Ш. и А. Х.и от останалите наследници на общия наследодател идеални части от наследствените процесни имоти, чрез покупко продажби, осъществени с Нотариален акт № 144/2021 г., Нотариален акт за № 75/2022 г. и Нотариален акт за № 193/2022 г. и чрез дарение, осъществено с Нотариален акт № 144 / 2021 г. Не се спори че сделките са осъществени между наследниците на Л. Х., доказващо се и от представеното удостоверение за наследници. Установява се, че една от сделките е осъществена от наследниците на А. Л. Б., починала на 21.7.2019 г., която е дъщеря и наследница на починалия преди нея, през 2005 г. Л. Х.. Доводите в жалбата срещу решението на РС по извършване на делбата, с което имотите са поставения в дял на съпрузите Ш. и Ф. Х. и, са аргументирани от жалбоподателите с възможността и те да получат реален дял от имотите, тъй като ги считат за поделяеми. Вещото лице от назначената и изслушана от РС експертиза сочи, че жилищната сгада и стопанската постройка не може да се разделят при допуснатите от съда квоти, както и че предвид реализираното строителство в УПИ-3, то също не може да се раздели при квотите 6/10 ид.ч. и 4/10 ид.ч., защото при 4/10 ид.ч. не може да се обособи парцел, който да отговаря на изискванията за лице и повърхност по чл. 19, ал. 1, т. 4 и 5 от ЗУТ, вкл. при условията на ал. 4. Според чл. 201, ал. 1 от ЗУТ При съдебна делба на урегулиран поземлен имот с цел образуване на нови урегулирани поземлени имоти съдът изисква становище от общинската (районната) администрация относно поделяемостта на имота. По делото пред РС са получени две становища от гл. архитект на община Гърмен, като второто /на л. 124/ е по обстойно по отношение поделяемостта на процесния УПИ. Според главния архитект УПИ 3, пл. № 274, кв. 16 по плана на с. Горно Дряново може да се раздели на два самостоятелни имота. В становището е конкретизирано, че имотът е поделям при съответните квоти, при които е допусната делбата, като за целта следва да се представи в Общината проект за изменение на ПУП-ПР/План за регулация/, който да предвижда образуване на улица-тупик, която да осигурява достъп до новообразувания УПИ и съсобствената стопанска постройка, като площта на новообразуваните УПИ - та трябва да е в съответствие с квотите на делбата 4/10 или 240 кв.м.и 6/10 или 360 кв.м.; както и да се представи ПУП – ПЗ/План за застрояване/, който да конкретизира устройствените режими на новообразуваните имоти, също така на съществуващите сгради или да отреди нови застроителни петна. С оглед на така дадените предписания от главния архитект и при съобразяване на чл. 201, ал. 3 от ЗУТ, Окръжният съд е указал на страните, не само на жалбоподателите, с определение № 617/4.6.2024 г. да внесат в Общината или представят по делото за изпращането му в общината, проект за изменение на действащия план за регулация съобразно предписанията, обективирани в становището на главния архитект, въз основа, на който проект и ако се издаде, следва да се представи по делото, ведно със съответната заповед за изменение на плана за регулация. Указал им да представят и ПУП – ПЗ/План за застрояване/, който да конкретизира устройствените режими на новообразуваните имоти, също така на съществуващите сгради или да отреди нови застроителни петна. В насроченото о.с.з. 09.07.24 г. макар и да не са представени доказателства за предприети действия от жалбоподателите в изпълнение указанията на съда да представят инвестиционни проекти, съдът е отложил делото по искане на жалбоподателите, за предприемането и представяне на такива само въз основа на твърдението им, че са говорили по въпроса с конкретен архитект- арх. М. Сакелариева. В следващото о.с.з. на 08.10.24 г. е поискано отново отлагане на делото отново без представяне на каквито и да било доказателства в изпълнение указанията на съда, което съдът не е уважил. Затова БлОС приема, че от събраните по делото доказателства не се доказва имотите допуснати до делба да са поделяеми. Представените документи от А. и Ш. Х.и след приключване на делото с искане за възобновяване също не са основание за различен извод. От тях не се установява да са изпълнени указанията на съда, тъй като е съобразена постройка – гараж, която не е предмет на делбеното производство и за който в заданието за изработване на ПУП е посочено, че собствениците трябва да се разберат/?!/, като в тях не се съдържа и конкретните характеристики на обособените с него два парцела /няма данни за площ, лице и т.н./. Като самостоятелен аргумент съдът съобрази и че те нямат да доведат до целения от жалбоподателите резултат, предвид разрешението в казус като настоящия, дадено от ВКС с Р. № 89/12.7.2019 г. по гр.д. 3607/2018 г. по въпроса за възможността във втората фаза на съдебна делба да бъдат обособени реално няколко обекта, когато до делба е допуснато дворно място, застроено със сгради на основното и допълващото застрояване. Отговорено е, че когато имотът е застроен със сгради на основното и на допълващото застрояване и е неподеляем, е невъзможно образуването на два дяла, единият от които да включва сградата на основното застрояване /жилищната/, а другият-сградите на допълващото застрояване и самия поземлен имот. Пречката за такова обособяване на дялове произтича от обстоятелството, че сградите на допълващото застрояване имат обслужващ характер спрямо основното застрояване и затова не представляват самостоятелни обекти, подлежащи на делба отделно от сградата на основното застрояване. В такъв случай както спомагателните постройки, така и дворното място не могат да се отделят в самостоятелен дял, а следват основния жилищен имот. За така дадения отговор ВКС е посочил, че е анализирал разпоредбите на чл. 20, ал. 1 от ЗУТ, чл. 18 от Наредба № 7/22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Основното застрояване съответства на конкретното предназначение на имотите, съгл. чл. 8, определено с ПУП – чл. 20, ал. 2, чл. 37, ал. 1 от ЗУТ, а застрояването със спомагателни стопански, обслужващи и второстепенни постройки допълва основното застрояване в урегулираните поземлени имоти - чл. 20, ал. 3, чл. 41, ал. 1 ЗУТ. От невъзможността да бъдат образувани два дяла, за да се извърши делба по способа по чл. 353 ГПК чрез разпределяне на имотите и по чл. 352 ГПК- чрез жребии, произтича задължението съда да се произнесе по искането по чл. 349, ал. 2 ГПК за възлагане в дял на допуснатите до делба имоти. Такова искане е направено само от съпрузите Ш. и Ф. Х.и в законоустановения в чл. 349, ал. 4 от ГПК срок – най-късно в първото заседание след влизането в сила на решението за допускане на делбата по чл. 344, ал. 1 ГПК. РС е приел, че са налице предпоставките на чл. 349, ал. 2 ГПК. Според разпоредбата ако неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите, които при откриване на наследството е живял в него и не притежава друго жилище може до поиска то да бъде постановено в негов дял, като дяловете на останалите съделители се уравнят с друг имот или с пари. Основно изискване, което законът поставя е недвижимият имот да има характер на жилище; както и имотът да е неподеляем и съделителят направил възлагателната претенция да е живял в него към момента на откриване на наследството, от което черпи права и да не притежава друго жилище. Всички тези предпоставки първоинстанционният съд законосъобразно и обосновано, въз основа на събраните пред него доказателства е приел, че са налице като доводи в жалбата срещу така приетото –няма. Видно е, че е спазено от РС и разясненото в т. 7 на ТР 1/19.5.2004 г. на ВКС по гр.д. 1/2004 г. на ОСГК съдържание на използваното в чл. 349, ал. 2 ГПК „при откриване на наследството“, според което се изключва от обхвата на този способ всяка друга съсобственост освен тази, която е възникнала в резултат на наследяване; като не е нарушена и следващата т. 8 от ТР, която постановява, че комбинираната /смесена/ съсобственост е съсобственост, възникнала в резултат на повече от един юридически факти, при която съдът не може да извърши делба чрез възлагане. За възможността по настоящото дело да се извърши делба чрез възлагане, въпреки извършените между наследниците сделки /покупко-продажба и дарение/, БлОС, съобрази Р. на ВКС № 50156/16.1.2023 г. по гр.д. № 4161/2021 г., с което се споделя до момента практиката на ВКС, че хипотезите при които се достига комбинирана /смесена/съсобственост, разгледана в т. 8 на ТР са тези, при които лице, извън кръга на наследниците е придобило част от собствеността в наследствен имот, чрез правна сделка. Тогава, когато сделката е осъществена между наследниците, не е налице смесена съсобственост, тъй като не се променя наследствения характер на имота, а сделката само уголемява квотата в съсобствеността на някой от наследниците; както и че не възниква смесена съсобственост и когато при извършването й приобретателят сънаследник е в брак, тъй като съпругът участва не като трето лице, което придобива по сделка част от наследствения имот, а правата му произтичат от закона – от СК./в същата насока е и Р. 3753/27.11.23 г. на ВКС, по гр.д. 1341/23 г. и цитираните в него и в Р. на ВКС № 50156/16.1.2023 г. по гр.д. № 4161/2021 г. други решения на ВКС/. За възможността способа да се прилага и за сделки, при които лицата не са преки наследници или по заместване на общия наследодател, а са с права произтичащи от чл. 57 от ЗН /наследствена трансмисия/ съдът съобрази Р. № 89/12.7.2019 г. на ВКС по гр.д. 3607/2018 г., 1 г.о., където в такава хипотеза е също е приложен чл. 349, ал. 4 ГПК. Въз основа на приетата от РС и неоспорена оценителна експертиза с оглед възлагането, на жалбоподателите е присъдена сума за уравнение на дяловете им от 24 940 лв. С оглед изложеното и несъстоятелността на доводите в жалбата съдът потвърждава атакувания акт. Водим от изложеното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, БлОС