Решение № 32 от 27.2.2025 г. на Апелативен съд - Варна по дело № 336/2024 г.

производство пред разследващ орган и пред съдия от ШОС, С. В. М., дадени на досъдебното производство пред съдия от ШОС, М. Д. Д., М. С. Р., М.Х.А., Р. М.М., Ф.С.А., Ц.И.Ц., Е.П.В., Т.Ж.А., Г.Б. Г., А. Ш. Х., дадени на досъдебното производство пред разследващ орган; 2.Различни по своя характер експертизи като вид способ на доказване: съдебно-технически експертизи, физико-химическа експертиза, съдебномедицинска експертиза по метода на ДНК профилиране, пожаро- техническа експертиза, съдебно-икономическа експертиза, съдебномедицински експертизи по отношение на подсъдимите, комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза на подс.А. М.А.. 3.Писмени доказателства – протоколи за оглед местопроизшествие ведно с фотоалбум, протоколи за оглед на веществени доказателства, за доброволно предаване, справки от различни институции, свидетелства за съдимост и др. Всички тези доказателствени средства (вкл. и самопризнанията на подсъдимите лица) и сторената им интерпретация от съответните специалисти в изготвените експертни заключения, анализирани в тяхната съвкупност, дават категоричен отговор на въпросите, включени в предмета на доказване като не оставят никакво съмнение по отношение авторството на деянието. Затова и по фактите спор от страните понастоящем не се повдига, не се е повдигал и пред първоинстанционния съд. Доколкото спор съществува, то той е такъв на правото, а не на фактите – направените от защитата възражения са за явна несправедливост на наложените на подсъдимите наказания лишаване от свобода. На тях ще спре вниманието си и въззивният съдебен състав. Както вече се спомена производството по настоящото дело е протекло по реда на чл.371 т.2 НПК, в рамките на което първостепенният съд е определил наказанията на подсъдимите при констатиран баланс на отегчаващи и смекчаващи вината обстоятелства за подс.А., и при лек превес на смекчаващите - за подс.Р.. При това положение и при граници на предвиденото наказание лишаване от свобода от три до дванадесет години, съдът е отмерил наказание на подс.А. около средата - седем години и шест месеца лишаване от свобода, а на подс.Р. малко под средния размер – шест години лишаване от свобода. Така определените наказания били редуцирани по реда на чл.58а ал.1 НК с една трета – до размера на пет години лишаване от свобода за подс.А., и до размера на четири години лишаване от свобода за подс.Р.. Доколкото въпросната редукция е резултат от приложението на императивните разпоредби на чл.373 ал.2 НПК и чл.58а ал.1 НК, и представлява елементарно аритметично действие, то тя няма как да попада в обсега на въззивната проверка. Единственото условие за нейната приложимост е финализиране на първоинстанционното съдебно производство по реда на чл.371 т.2 НПК, а това условие в случая несъмнено е налице. Затова вниманието на въззивния съд следва да бъде насочено към проверка законосъобразността на оценъчната дейност на съда, извършвана в рамките на Глава 5 от Общата част на НК (в случая на чл.54 от НК и чл.21 ал.1 от НК). По отношение подс.А. А. - в конкретния случай окръжният съд е отчел като смекчаващи вината обстоятелства влошеното му здравословно състояние и доброто му процесуално поведение. Като отегчаващи са приети предходните осъждания, въпреки настъпилата реабилитация – дотолкова, доколкото не са изиграли възпираща роля спрямо подсъдимия, т.е. същият въпреки тях не се е поправил и превъзпитал. Като второ такова е отчетен фактът, че престъплението е продължавано. По отношение квалификацията на действията на подс.А. като продължавано престъпление (за разлика от тази на подс.Р.) настоящият състав има резерви. Съобразно законовата дефиниция за продължавано престъпление то е налице тогава, когато са извършени две или повече деяния, осъществяващи поотделно един или различни състави на едно и също престъпление, през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, като последващите се явяват обективно и субективно продължение на предшестващите. Престъплението по чл.330 ал.3 вр. ал.2 т.1 и 2 вр. ал.1 НК, за което двамата подсъдими са признати за виновни, от обективна страна се изразява в запалване/палеж на имущество със значителна стойност, като в случая са налице и квалифициращи елементи – пожарът е представлявал опасност за живота на пет лица, имало е опасност да се разпростре и върху други имоти и е нанесъл значителни вреди. За да е налице продължавано престъпление в този случай следва да са извършени с различни деяния няколко палежа, пред каквато хипотеза очевидно съдът не е изправен. Такава не е налице – предвид и обвинението на подс.Р.. Съображенията на съда в тази насока са, че подс.А. извършил действията по подбуждане и подпомагане на другия подсъдим в периода 29.07.2023г. – 09.08.2023г. Фактът, че А. на няколко пъти разговарял с подс.Р., и че го водил до местопрестъплението за да му покаже автомобила, не прави извършеното впоследствие престъпление продължавано, то си остава единно – извършено с едно деяние. Действията на А. макар и извършени в десетдневен период от време по съществото си са такива по склоняване и умишлено улесняване извършването на престъплението, т.е. те са елементи от съучастническата му дейност, които не оказват влияние върху единството на престъплението. И тя не следва да обоснове квалификацията на деянието като продължавано престъпление. Поради това и в тази част на обвинението – по чл.26 НК, А. следва да бъде оправдан – за това да е извършил деянието при условията на продължавано престъпление. Съответно този факт не следва да се отчита като отегчаващо вината обстоятелство, а това ще рефлектира и при определяне на наказанието. Т.е. последното следва да бъде намалено, тъй като при това положение везната се накланя в ползата на смекчаващите вината обстоятелства – налице е лек техен превес. Що се касае за доводите на защитата те не могат да бъдат споделени. Изтъква се на първо място като смекчаващо обстоятелство мотивът на подсъдимия за извършване на престъплението – бил предизвикан от действията на пострадалия Д. Д., дъщеря му Д.Д. (с която подсъдимият преди време живял на съпружески начала), както и други техни близки. Установяването на мотивите за извършване на едно престъпление несъмнено е важно, но в случая тези на А. няма как да доведат да смекчаване на неговата отговорност. Просто защото едно цивилизовано общество не може да допусне каквито и да било спорове да се решават извънсъдебно по престъпен начин. Не може да бъде възприето и възражението на защитата за наличие на евентуален умисъл у А. при извършване на деянието. Той е живял на съпружески начала с Д., познава родителите й, близките й, знае къде живеят. Съответно, че след като автомобилът на родителите й е пред къщата, то те са вътре в нея. Знаел е, че този дом се обитава и от други хора. Също така логично е в представите на нормален човек (какъвто няма спор че е подс.А.) да възникне знанието, че запалвайки автомобил - вещ съдържаща летливи вещества, бързо запалима и лесно и силно горима поради това (а и поради съдържащите се в нея други материали), който е спрян в близост до сграда и дървена порта, то винаги съществува опасност огънят да се разпростре както върху тази сграда, така и върху околни на нея, а също и върху спрени в близост други автомобили. Поради което и е очевидно (поне за този съд), че деянието е извършено не при евентуален, а при пряк умисъл – А. е съзнавал общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване. Затова и въззивният съд не съзира други основания за намаляне на наложеното на А. наказание - то е придружено с три квалифициращи признака, а като такова е с изключително висока степен на обществена опасност (застрашен е бил животът на пет човека, унищожено е движимо и недвижимо имущество на много висока стойност). Същевременно престъплението не би било извършено ако А. не стоеше в основата му – той е мотивирал финансово подс.Р., а впоследствие и го завел до местопрестъплението за да му покаже автомобила. С оглед всичко изложено настоящата инстанция счита, че предвид липсата на продължавана престъпна дейност (а оттам и на едно отегчаващо вината обстоятелство) наказанието на А. следва да бъде намалено до размера на седем години лишаване от свобода, и след неговата редукция по чл.58а ал.1 от НК подсъдимият следва да изтърпи наказание четири години и осем месеца лишаване от свобода. Намалянето под този размер би било проява на неоправдана снизходителност, към каквато настоящият състав не е склонен – тя по никакъв начин не би допринесла за постигане целите на закона, както на генералната, така и на личната превенция. По отношение на последната – очевидно след предходните осъждания подсъдимият не се е поправил и превъзпитал, заради което и понастоящем следва да изтърпи наказание четири години и осем месеца лишаване от свобода за постигане и на тази цел. И в жалбата на подс.Д. Р. единственото възражение е за явна несправедливост на наложеното му наказание, но то е неоснователно. По отношение на този подсъдим съдът е приел като смекчаващи вината обстоятелства влошеното му здравословно състояние, направеното самопризнание още на досъдебното производство, доброто му процесуално поведение. Като отегчаващи са посочени осъжданията на лицето, както и користния мотив при извършване на престъплението. При констатирания лек превес на смекчаващи вината обстоятелства съдът определил на подс.Р. наказание шест години лишаване от свобода, като след редукцията по чл.58а ал.1 НК той следва да изтърпи наказание в размер на четири години лишаване от свобода. Липсват основания за намаляне на така индивидуализираното наказание. Както се спомена и по-напред деянието е с изключително висока степен на обществена опасност, със сравнително висока се явява и деецът – Р. е осъждан общо три пъти за умишлени престъпления от общ характер, и веднъж му е наложено административно наказание по реда на чл.78 НК. Като доводи в подкрепа на искането за смекчаване на наказанието защитата изтъква направените от подсъдимия самопризнания още на досъдебното производство, както и липсата на пряк умисъл при извършване на престъплението (по отношение имуществата извън автомобила). Вярно е, че още при първия си разпит няколко дни след деянието подсъдимият е сторил самопризнания – разказал е подробно всичко, но това е отчетено от окръжния съд при индивидуализацията на наказанието. Що се касае за вида на умисъла – то съдът изложи своите съображения по-напред защо смята, че е налице пряк умисъл а не евентуален, и не намира за необходимо да ги повтаря. В този си вид съдът намира наложеното на Р. наказание за ответно на обществената опасност на деянието и дееца, в състояние да постигне целите на закона, а като такова и справедливо. И тук следва да се обърне внимание, че предходните осъждания на лицето очевидно не са довели до корекционен ефект. Поради това за да се подейства върху подсъдимия възпиращо, да се поправи и превъзпита, той следва да изтърпи така определеното му наказание, а не по- ниско по размер. Изложените по-горе аргументи по отношение размера на наказанията на двамата подсъдими по съществото си дават отговор и на възраженията на частните обвинители. Следва да се добави, че определянето на по-високи наказания би било в разрез с правилата за индивидуализация на наказанието (съобразяване на всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства), както и че такива наказания не биха постигнали целите на закона, а напротив – ще доведат до обратен ефект, тъй като биха били обикновена репресия. Този съд не намира и определените на гражданските ищци обезщетения за неимуществени вреди за занижени. При определяне размера на тези обезщетения съдът е отчел конкретните обективно съществуващи обстоятелства – начина на извършване, причинените морални страдания от ищците. Несъмнено те са претърпели от деянието психически вреди, изразяващи се в изживения уплах следствие на възникнал силен пожар през нощта в дома им. Затова и логично са били овъзмездени от съда за тези си страдания, а размерът на обезвредите е ответен както на обществения критерий за справедливост, така и на практиката на съдилищата в тази насока. Не се налага тяхното увеличаване. В съответствие с размера на предмета на обвинението са определени и имуществените вреди, претърпени от ищците, от които те изразяват доволство. Няма основания и за промяна на вида на режима за изтърпяване на наложените па подсъдимите наказания. Той правилно е определен като общ съобразно разпоредбата на чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС. При извършената служебна проверка съдът не констатира нарушения на процесуалния и материалния закон (извън упоменатата квалификация на действията на А. като продължавано престъпление). Предвид изложеното, и като намира че са налице основания за изменение на атакуваната присъда, на основание чл.337 ал.1 т.1 НПК и чл.338 НПК Варненският апелативен съд