Решение № 5023 от 15.11.2024 г. на Софийски районен съд по дело № 10561/2024 г.

Производството е по реда на чл.72, ал.2 от ЗМВР. В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалваната заповед. Оспорва се, извършено от жалбоподателя престъпление от общ характер, което не е налагало и неговото задържане, намира, че не са били налице материално правните предпоставки за това. Сочи, че оспорената заповед не е била подписан от страна на жалбоподател. Отделно от това сочи, че не са били налице данни лицето да се укрие или да попречи за извършване на разследване. В жалбата се моли да се отмини издадената Заповед за задържане рег.№ 513 зз312/16.07.2024г., като се прави и искане да бъдат присъдени разноски по делото. Жалбоподателят е редовно призован, за него явява се процесуален представител адв.К./с пълномощно по делото/. Излага, че липсват фактически и правни основания за задържане на лицето. Моли за де се отмени заповедта за задържане по доводи подробно изложени в жалбата. Моли да се присъдят направени разноски по делото. Ответникът по жалбата е редовно уведомена, явява се процесуален представител -юрк.•••. Моли жалбата да се остави без уважение, тъй като са били налице основанията за задържане на жалбоподател.Представя писмени бележки, моли да се присъдят направени разноски по делото, прави възражение за прекомерност на претендирани от страна на жалбоподател разноски по делото. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и възраженията на страните, намира за установено следното: Жалбата е подадена в срок от адресат на оспорваната заповед, поради което е допустима. Разгледана по същество жалбата, според настоящия съдебен състав е основателна. М. З. Р. е бил задържан в помещение за временно задържане на 01 РУ на МВР, със заповед за задържане на лице рег.№ 513 зз312/16.07.2024г, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, а като фактически предпоставки за задържането в заповедта било упоменато като евентуален извършител на престъпление по 354а от НК. Жалбоподателят бил освободен на 17.07.2024 година. По делото липсват доказателства по време на задържането с негово участие да са били провеждани каквито и да било действия по разследването в рамките на досъдебно производство или пък оперативни действия в рамките на конкретна полицейска проверка. С нормата на чл. 72 от ЗМВР е регламентирано правомощието на полицейските органи в условията на оперативна самостоятелност да задържат за срок от 24 часа лицата, по отношение на които са налице обстоятелствата на чл. 72, ал. 1, т. 1-7 от ЗМВР. Задържането под стража на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за срок не по-дълъг от 24 часа представлява по смисъла на чл. 22 от ЗАНН принудителна административна мярка, която има за цел чрез задържането да предотврати възможността лицето да извърши престъпление, да продължи да извършва престъпление или да се укрие след извършването на такова. Освен това тя се предприема с цел започване на разследване срещу вероятния извършител на престъпление. Оспорената заповед за задържане е издадена от полицейски орган, който е компетентен административен орган съгласно чл. 72, ал. 1 във вр. чл. 57, ал. 1 от ЗМВР. Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства - заповед за задържане на лице рег.№ 513 зз312/16.07.2024г., книга за задържани лица, протокол за обиск на лице, разписка за върнати вещи. Настоящият съдебен състав кредитира напълно приобщените по делото писмени доказателства, тъй като същите са логични, последователни съответни и не се опровергават при преценката им, както по отделно, така и в тяхната съвкупност, като не са налице основания за дискредитиране, на който и да е от доказателствените източници, събрани в хода на съдебното следствие. Разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, която е посочена като правно основание за издаване на оспорваната Заповед, овластява полицейските органи да задържат лице за което има данни, че е извършило престъпление. Според приложимата норма на чл. 74 задържането на лицата по реда на чл. 72, ал. 1 се извършва въз основа на писмена заповед, чието минимално задължително съдържание е установено в ал. 2. В чл. 74, ал. 2 от ЗМВР са посочени задължителните реквизити, които трябва да съдържа заповедта за задържане. В случая, в нарушение на чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, в оспорената заповед не са посочени конкретни фактически основания, обосноваващи прилагането на принудителната административна мярка именно на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Отразяването на правната квалификация от Наказателния кодекс не съставлява изпълнение на задължението на полицейския орган да опише фактическите обстоятелства, обуславящи задържането. В този смисъл е и константната практика на административните съдилища, както и на ЕСПЧ. За да се обоснове правото на органа да упражни предоставеното му правомощие да задържи конкретно лице и за осигуряване възможност на адресата на заповедта да защити правата си, следва в заповедта за задържане да са описани конкретни фактически обстоятелства, сочещи на обосновано предположение, че лицето, което се задържа е извършило конкретно престъпление или е съпричастно към него. В атакуваната заповед не са изложени специфични обстоятелства или действия на задържаното лице, свързващи го с извършването на престъпно деяние. Липсата на описание на относими към случая конкретни факти засягат правото на защита на оспорващия, който следва да знае за кои свои действия и/или бездействия бива задържан от полицейските органи и съответно да организира своята защита чрез оборване на тези обстоятелства, като неспазването на тези процесуални изисквания е самостоятелно основание за отмяна на заповедта. Същевременно съгласно Тълкувателно решение № 16/1975 на ОСГК, мотивите за издаване на административния акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт и да се съдържат и в други документи от административната преписка, издадени от административния орган, каквито случая не са изложени. Наред с това по делото няма данни, от които да е видно, че от момента на задържането на лицето административният орган да е предприел действия по ангажиране на наказателната му отговорност, и/или извършване на процесуално-следствени действия с негово участие по преписката. Същевременно, не са представени доказателства за указана от страна на задържания съпротива при задържането, бягство и т. н, които да са наложили задържането му за 24 часа. Наред с това, в конкретния случай се установява и несъобразяване с целта на закона като наложената мярка е нереципрочна на целите на чл. 22 от ЗМВР. Със задържането е нарушен принципът на съразмерност, приложим в административното производство. Задържането за срок от 24 часа по реда на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е ПАМ, която се налага като превантивна мярка с цел да предотврати възможността лицето, за което има вероятност да е извършило престъпление, да се укрие, респ. да избегне назателно преследване и да се даде възможност на органите на МВР да реализират правомощията си, свързани с профилактиката, разкриването и разследването на престъпления. В конкретния случай приложената ПАМ не се оправдава от никоя от тези цели, като следва да се вземе предвид и факта, че към него момент лицето е било непълнолетно. Предвид изложеното, оспорената заповед е издадена в нарушение на административно производствените правила и материалния закон, страда от съществени пороци, които са довели до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя, поради което следва да бъде отменена. С оглед изхода на делото и субсидиарното приложение на ЗАНН, жалбоподателят има право на присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за един адвокат за съдебното производство. В случая такива се претендират с подадената жалба, приложен е договор за правна помощ. Искането на адв. К. за присъждане на разноски за адвокатски хонорар в размер на 610 лв. следва да се уважи, като с оглед направеното възражение за прекомерност от страна на юрк. •••, съдът намира, че същото следва да се остави без уважение. Разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК не определя императивно задължение на съда във всички случаи при направено възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение да намалява неговия размер, нито ако реши да намали същото не е длъжен да го намали до минималния размер /Решение от 28.07.2016г по дело С-57/2015 на СЕС/. С аргумента, че не е налице нарушение легитимните цели на тежестта за разноски, както и съобразявайки принципа по чл.3 от ГПК за недопускане злоупотреба с права и съобразяване на обстоятелствата: проведени съдебни заседания и съобразно фактическата и правна сложност по делото, както и отчитайки необходимата правна квалификация за извършване на тези действия за гарантиране на правото на страната на адвокатска защита, счита, че в конкретния случай присъждане на разноски в размер на 610 лева е съответно. Воден от гореизложеното и на основание чл. 72, ал. 4 ЗМВР, съдът,