РЕШЕНИЕ

№ 105

гр. М, общ. М, обл. Вр, 15.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – М, II-РИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вяра Ат. Атанасова при участието на секретаря Надежда Д. Китова-Николчева като разгледа докладваното от Вяра Ат. Атанасова Административно наказателно дело № 20231450200182 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

„Д“ ЕООД със седалище и адрес на управление град С, представлявано от К. Ев. П, гражданин на Република Г - управител чрез пълномощник адв. В. Д. от ВрАК е обжалвало Наказателно постановление № НП-•••/01.09.2022 година на Министъра на земеделието, с което за нарушение чл.2 ал.1 вр. чл.3 от Закона за опазване на земеделските земи /ЗОЗЗ/ и чл.7 ал.1 от Правилника за прилагане на Закона за опазване на земеделските земи /ППЗОЗЗ/, му е наложена, на основание чл.53 ал.1 ЗАНН и чл.44 ал.2 и чл.41 ал.3 вр. ал.1 т.1 ЗОЗЗ, имуществена санкция в размер на 1 000 лева. Оплакванията в жалбата са свързани, както с неправилно прилагане на материалния закон, така и с допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при съставянето и връчването на административните актове. На тези основания се иска отмяна на постановлението като незаконосъобразно и неправилно.

В съдебно заседание процесуалният представител на дружеството - жалбоподател адв. В. Д. поддържа искането си за отмяна на обжалваното постановление. Подробни доводи в тази насока са развити в представените писмени бележки.

Наказващият орган, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Ц. Н., е изразил становище, че обжалваното постановление следва да бъде потвърдено, тъй като описаното в него нарушение се подкрепя изцяло от събраните по делото доказателства. Представена е писмена защита, в която са развити подробни съображения в подкрепа на горното. Претендират се разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН и е процесуално допустима.

Анализирайки събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

Въз основа на подаден сигнал от Ан. Б., живущ в с. Г. Кр. общ. М до Министерство на земеделието С, на 11.05.2022 година свидетелите Х. Х., Г. К. и П. М. – всички служители на Областна дирекция „Земеделие“ Вр извършили проверка на място в обект-поземлен имот с идентификатор •••••••• по кадастралната карта и кадастралните регистри /КККР/ в землището на с. Г. Кр.. Контролните органи установили, че от страна на „Д“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. С, представлявано от управителя К. П. е извършвана дейност, водеща до увреждане, замърсяване и разрушаване на земеделска земя, като върху по-голяма част от имота има наличие на отпадъци, представляващи насипни скални остатъци, образувани при добива на кариерата. От състоянието на скалните отпадъци можело да се направи извода, че се касае за действия извършени в предходен период. В хода на проверката били събрани писмени доказателства. По отношение собствеността на имота бил представен Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 18, том II, рег. № ••••, нотариално дело № 142/2015 година, вписан в Служба по вписванията М, според който „Д-БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е придобило правото на собственост върху недвижим имот № 016070 в землището на с. Г. Кр. с площ 1, 488 дка и начин на трайно ползване: нива с категория на земята при неполивни условия – шеста. Сред материалите в административно-наказателната преписка е Скица № 15-553649/23.05.2022 година, издадена от Службата по геодезия, картография и кадастър гр. Вр /л.25-л.26 от НАХД № 328/2022 година по описа на РС-М/, в която е записано, че посочения по-горе поземлен имот с идентификатор •••••••• по КККР на с. Г. Кр. е с трайно предназначение като земеделска земя и начин на трайно ползване – нива. Отбелязано е също, че номерът по предходния план на поземления имот е 016070 – същият, с който е описан имота в посочения по- горе нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот. Констатациите от проверката са били изложени в протокол, подписан от свидетелите Х. Х., П. М. и Г. К.. Последният изготвил и снимков материал. Въз основа на събраните материали, на 30.05.2022 година в присъствието на свидетелите Т. Т. и П. Т.-служители на ОД „Земеделие“ Вр свидетелката Х. Х. съставила на „Д“ ЕООД АУАН за нарушение на чл.2 ал.1 вр. чл.3 от Закона за опазване на земеделските земи и чл.7 ал.1 от ППЗОЗЗ.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Х. С. Х., Г. Б. К., П. Л. М., Т. Л. Т. и П. Б. Т.. Освен гласни, по делото са събрани и писмени доказателства.

Приложени са също НАХД № 328/2022 година по описа на РС-М и КАНД № 170/2023 година по описа на АС-Вр.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства, изложеното в НП и в подадената жалба от „Д“ ЕООД гр. С, намира същата за основателна по следните съображения:

На дружеството-жалбоподател е съставен АУАН по чл.2 ал.1 вр. чл.3 от Закона за опазване на земеделските земи и чл.7 ал.1 от ППЗОЗЗ. Отчитайки данните съдържащи се в гласните доказателства по делото настоящият състав приема, че в хода на административно-наказателното производство е допуснато нарушение на правилата на чл.40 ал.3 ЗАНН. Този съд нееднократно е имал възможността да отбележи, че в ЗАНН са уредени четири категории свидетели, които е допустимо да присъстват при съставяне на акта и да го подпишат. В първата попадат свидетелите, присъствали при извършване на нарушението, които по същество са лицата, възприели пряко и непосредствено един или повече елементи от състава на нарушението и/или личността на нарушителя, и които в най-голяма степен биха могли да допринесат за изясняване на фактическата обстановка. Във втората категория са свидетелите, присъствали при установяване на нарушението, като това са лицата, възприели факти и обстоятелства, относими към датата, мястото и условията, при които съответния контролен орган е възприел елементи от състава на нарушението или данни за неговия извършител, и чиито показания биха могли да дадат ясна представа за това дали възприетите факти и обстоятелства са надлежно обективирани в акта. Третата категория обхваща свидетелите, които са присъствали при съставяне на акта и това са, както лицата, посочени в горните две групи, така и лицата, които не са възприели нито факта на извършване на нарушението, нито условията, при които то е било установено, а единствено обстоятелствата, свързани с реда на изготвяне на акта. В четвъртата категория попадат свидетелите на отказа на нарушителя да подпише акта и това са лицата, чието участие се налага единствено, когото лицето, посочено като нарушител, се възползва от процесуалната възможност, регламентирана в чл.43 ал.2 ЗАНН. Изложеното до тук налага извода, че изброените четири категории свидетели удостоверяват на практика различни факти и обстоятелства в рамките на административно- наказателното производство. От текста на чл.51 ал.1 б.“б” ЗАНН следва, че законодателят е въвел разграничение между актосъставителя и свидетелите, присъствали при извършване на нарушението. По тази причина в отделните алинеи на чл.40 ЗАНН, са предвидени различни процедурни правила за съставянето на АУАН в зависимост от това дали актът се съставя от актосъставителя в присъствието на свидетелите на нарушението или не. Според чл.40 ал.1 и чл.43 ал.1 ЗАНН, когато АУАН се съставя в присъствието на нарушителя и на свидетелите на извършване или на установяване на нарушението, АУАН се подписва от съставителя и поне от един от свидетелите посочени в него. Ако при извършване на нарушението не е имало свидетели или АУАН не може да бъде съставен в тяхно присъствие, съобразно ал.3 на чл.40 ЗАНН актът може да бъде съставен в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в него. От гласните доказателства по делото безспорно се установява, че свидетели Т. Т. и П. Т. са всъщност единствено свидетели при съставянето на АУАН, като това обстоятелство обаче не е посочено в неговото съдържание. По отношение и на двамата актосъставителя Х. е отбелязала, че са присъствали при установяване на нарушението и при съставяне на акта, като първото обстоятелство не отговаря на обективната истина. От показанията на всички разпитани по делото свидетели безспорно се установи обстоятелство, че Т. и Т. не са участвали при извършената на 11.05.2022 г. проверка, а единствено на 30.05.2022 г. са подписали предварително изготвения от актосъставителката Х. АУАН. От доказателствата по делото става ясно също, че тези двама свидетели не са участвали и в процедурата по връчване на административния акт на дружеството-нарушител. Категорично по делото е установено, че при изготвяне и съставяне на акта на 30.05.2022 г. не са участвали свидетелите М. и К., които са установили констатираното нарушение. Според показанията на свидетеля М., същият не е участвал, тъй като не е бил потърсен за съставяне на акта, а по отношение на свидетеля К. са събрани данни, че същият в този период е бил в отпуск поради временна неработоспособност. С оглед правилата на чл.40 ал.3 ЗАНН актосъставителя Х. е следвало да състави АУАН в присъствието на свидетелите М. и К.. Доколкото това не е сторено и актът е съставен в присъствието на двама други свидетели е налице съществено процесуално нарушение. При това положение административно- наказващия орган при изпълнение на задълженията сия по чл.52 ал.4 ЗАНН е следвало да провери АУАН с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост, а при необходимост и да извърши допълнително разследване на спорните обстоятелства. Вместо да стори това същият е издал обжалваното НП при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила за съставяне на АУАН.

На следващо място, този съд приема, че не са спазени изискванията на чл.42 ал.1 т.5 и чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН, тъй като e налице несъответствие между словесното описание на нарушението и приложената материално- правна разпоредба. В съдържанието на АУАН и НП е посочено, че дружеството-жалбоподател е извършило нарушение на чл.2 ал.1 от ЗОЗЗ, т.е. използване на земеделска земя не за земеделски цели, докато в санкционната част на постановлението юридическото лице е наказано за увреждане, замърсяване и разрушаване на земеделска земя. Безспорно е, че използването на земеделска земя извън основната цел не винаги има за резултат увреждане, замърсяване и разрушаване на земеделска земя. Не я ясно обаче коя от хипотезите на чл.41 ал.1 от ЗОЗЗ е приел административно-наказващият орган. В тежест на „Д” ЕООД с обжалваното постановление са вменени няколко нарушения, а именно: че е извършвана дейност, водеща до увреждане, замърсяване и разрушаване на земеделска земя; както и че ползва земеделската земя в обхвата на поземлен имот с идентификатор •••••••• от КККР на село Г. Кр. за неземеделски нужди без да е променено предназначението на поземления имот. При така изложената фактическа обстановка не става ясно кое нарушение всъщност се приема за извършено, тъй като се говори както за увреждане, замърсяване, така и за ползване на имота за неземеделски цели, като за последното е прието, че съставлява нарушение по смисъла на чл.41 ал.1 т.2 от ЗОЗЗ. Същевременно, с диспозитивната част на НП дружеството-жалбоподател е санкционирано за извършени нарушения на чл.41 ал.1 т.1 ЗОЗЗ. Разпоредбата на чл.41 ал.1 т.1 от ЗОЗЗ разкрива отделен и самостоятелен състав на административно нарушение, изразяващо се в извършване дейност, водеща до увреждане, замърсяване и разрушаване на земеделска земя, който не се поглъща от този по т.2 на чл.41 ал.1 ЗОЗЗ. Освен това, липсват в обстоятелствената част на НП факти, които да аргументират наличието на нарушение по смисъла на тази разпоредба. Следва да се отбележи, че имуществената санкция, наложена с постановлението е една и не става ясно на практика за кое от двете деяния се налага – за това по чл.44 ал.1 т.1 или за това по чл.44 ал.1 т.2 от ЗОЗЗ. Това води до невъзможност за реализиране в пълнота на правото на защита от страна на дружеството-жалбоподател. Очевидно НП претендира от формална гледна точка извършването на две самостоятелни деяния, които на основание чл.18 от ЗАНН следва да бъдат отделно санкционирани, а не само с една санкция, както в случая е процедирал. Дадената квалификация с наказателното постановление е непрецизна и предвид това, че нормата на чл.2 ал.1 от ЗОЗЗ е бланкетна и не установява правило за поведение, което да е възможен предмет на нарушение. Съгласно тази разпоредба, земеделските земи са основно национално богатство и се използват само за земеделски цели. Изпълнителното деяние е ползването на земеделска земя за неземеделски цели, като самото ползване винаги е свързано с определено действие и не може да се осъществи нарушението чрез бездействие. По тази причина е направена препратка към чл.3 от Закона за опазване на земеделските земи, който гласи, че собствениците и ползвателите на земеделски земи са длъжни да ги опазват от ерозиране, замърсяване, засоляване, вкисляване, заблатяване и други увреждания и да поддържат и повишават продуктивните им качества, тоест увреждане, замърсяване и разрушаване са изпълнителните деяния, с които се твърди да е бил нарушен законът. От друга страна, нормата на чл.7 ал.1 ППЗОЗЗ регламентира правото на собственик на земеделска земя свободно да избира начина на ползване на земеделската земя, ако с това не променя нейното предназначение и не нанася вреди на собствената земя, земите на други собственици или на качеството на повърхностните и подпочвените води. Налице е несъответствие в характера на вменените нарушения в тежест на жалбоподателя, като това обстоятелство е видно от цитираните по-горе текстове, съдържащи се в АУАН, респективно в НП, и в този смисъл издаденото НП е опорочено и подлежащо на отмяна. Като не е конкретизирал коя точно норма или норми са нарушени с описаното в наказателното постановление деяние, административно-наказващият орган е нарушил чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН.

На следващо място съдебния състав приема, че не са спазени и изискванията на чл.42 ал.1 т.4 от ЗАНН, респективно чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, като има неяснота относно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено. В АУАН е отразено, че се извършва дейност, водеща до уреждане, замърсяване и разрушаване на земеделска земя и с това се приема, че жалбоподателя е нарушил чл.2 ал.1 във връзка с чл.3 от Закона за опазване на земеделските земи и чл.7 ал.1 от Правилника за прилагане на Закона за опазване на земеделските земи. В НП е посочено, че върху по- голяма част от процесния имот има наличие на отпадъци, представляващи насипни скални остатъци, образувани при добива от кариерата. Отбелязано е също, че няма промяна на предназначението на земеделската земя в имота. От наличното описание на нарушението и установената от страна на административно-наказващия орган фактическа обстановка не е ясно въз основа на какво се приема, че е налице неправомерно използване на земеделската земя не по предназначение, като се образуват отпадъци, представляващи насипни скални остатъци, както и в какво се изразява деянието, предизвикващо увреждане, замърсяване и разрушаване на земеделската земя. Отделно от това, не е конкретизирано кое от трите вредоносни резултата - увреждане, замърсяване и разрушаване се визира или пък и трите едновременно. От страна на контролните органи не е доказан видът и характеристиките на материала, за да се приеме, че същият представлява „отпадък” по смисъла на Закона за управление на отпадъците /ЗУО/, а от тук и констатацията на проверяващият и на наказващият орган за замърсяване и увреждане на земеделската земя. В АУАН и в НП са посочени отпадъци, представляващи насипни скални остатъци, чието посочване като „отпадъци” не е достатъчно да ги обоснове като такива, за да отговори на Закона за управление на отпадъците, респективно на ЗОЗЗ, тъй като не се установява за кой точно вид отпадъци се касае, предвид разпоредбата на чл.2 ал.1 от ЗУО. Посочената разпоредба е за посочени различни видове отпадъци, които подлежат на регулация от страна на държавата по реда на ЗУО. Индивидуализацията на конкретния вид отпадък е от съществено значение предвид подвеждането към отговорност и вменяване на нарушение, изразяващо се в замърсяване и увреждане на земеделска земя от страна на жалбоподателя. Наред с това, не е изяснено в какво се състои изпълнителното деяние, тъй като липсва описание в този смисъл, както в АУАН, така и в НП. Чисто визуално комисията е преценила, че на мястото се извършва нарушение, тъй като върху по-голямата част от имота има наличие на отпадъци, образувани при добива от кариерата. Свидетелят М. уточнява, че констатираното от комисията на място представлява увреждане, а не разрушаване и замърсяване на земеделската земя и същата може да бъде възстановена, като се застеле със хумусен слой след почистване от скалните остатъци, като по този начин може да бъде приведена в състояние за използване по предназначение. След преценка на данните, съобщени от свидетелите - контролни органи, съдът приема, че комисията, извършила проверката на 11.05.2022 година, не е установила кой е изсипал отпадъците. Приела е, че след като имотът е собственост на дружеството-жалбоподател, то същото е нарушител, без да изследва въпроса за състоянието на имота преди датата на проверката. От показанията на свидетелите Х., К. и М. става ясно, че същите не са посещавали имота преди датата на проверката. При това положение контролните органи са приели дружеството като нарушител единствено на база документа за собственост. От гласните доказателства става ясно, че никой от разпитаните свидетели няма преки впечатления за това кой е извършил процесното нарушение. С оглед показанията на свидетеля М., че бил нарушен хумусния слой на имота, следва да се посочи, че предвид легалното определение за хумусен пласт, дадено в т.21 от ДР на Закона за почвите, като слой от един или повече почвени хоризонти със съдържание на хумус, равно или по-голямо от 1 на сто (или със съдържание на органичен въглерод, равно или по-голямо от 0, 6 на сто), определен в средна проба през 10 см, можем да кажем, че по никакъв начин не се установява хумусните пластове на земеделската земя да са била замърсени, увредени или разрушени. Несъмнено е, че използването на земеделска земя извън основната цел не винаги има за резултат замърсяване, увреждане и разрушаване. Административно-наказващият орган окомерно е констатирал, че е нарушен хумусния пласт слой, без да е правен някакъв лабораторен анализ.

На следващо място, както в АУАН, така и в НП не е отразена датата/периодът на извършване на нарушението, както повеляват императивните изисквания на чл.42 т.3 и чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН. В НП липсва дата на извършване на нарушението, такава не е вписана и в АУАН. По този въпрос в постановлението е посочено, че „на 11.05.2022 година от страна на ……се извършва дейност, водеща до увреждане, замърсяване и разрушаване на земеделска земя”. Начинът, по който са изложени данните, не позволява да се приеме, че са спазени изискванията на чл.42 т.3 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. Освен това, от събраните доказателства не се установява по категоричен начин в кой момент е извършено нарушението, тъй като в деня на проверката в имота не е извършвана каквато и да било дейност от страна на дружеството - жалбоподател. Изясняването на този въпрос е от съществено значение, тъй като предопределя решаването на други моменти, които имат и правно значение – приложим закон, спазването на сроковете по чл.34 ЗАНН, упражняване правото на защита, което винаги се осъществява спрямо конкретна дата на нарушението. От доказателствената маса по делото не се изяснява и дали към 18.12.2013 година - датата на подписване на нотариалния акт за покупко-продажба на недвижимия имот, фактическото състояние на имота е било идентично с констатираното на 11.05.2022 година, защото, ако това е било така, няма правно основание да бъде търсена административно- наказателна отговорност от дружеството-жалбоподател за описаното в административните актове нарушение. Според свидетелят М., насипването в този имот е на голяма височина и започва от 2011 година, според картите и самолетните снимки, с които се е запознал. По делото от страна на наказващия орган са представени един брой цветна снимки на имота, направена с GPS и два броя ортофотокарта за времето 2010-2011 година и 2016-2019 година от Агенцията по геодезия, картография и кадастър /л.85- л.87 от НАХД № 328/2022 година/, за които свидетелите К., М. и Х. твърдят, че отразяват действителното състояние на процесния имот към 11.05.2022 година. След преценка на доказателствата настоящият състав не споделя тази теза. Във въпросните снимка и ортофотокарти липсва каквато и да е информация, която да свързва процесния имот със заснетите там имоти. Освен това, според К. и М., датата на тази цветна снимка не е актуална, защото нямат поддръжка и батерията на джипиеса не е сменена. Процесните джипиеси не подлежат на контрол и не се прави актуализация. В този смисъл съобщеното в свидетелските показания не позволява да се сподели тезата на наказващият орган, че въпросните снимка и ортофотокарти са направени в деня на проверката, както и че същите съдържат необходимите реквизити, тъй като датата не е актуална и макар да са уточнени координатните точки на имота и посоката и да показват местоположението на имота, то те не установяват състоянието му към посочената в административните актове дата. Датата на проверката, т.е. периода на установяване на нарушението, не може да замени изискването за дата на извършване на административното нарушение. Ето защо, съдебния състав приема, че липсата на дата на административното нарушение е съществен порок на административно - наказателния процес, обуславящ незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление и е самостоятелно основание за неговата отмяна.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.2 т.1 вр. чл.58д т.1 ЗАНН, съдът