Решение № 457 от 24.6.2024 г. на Районен съд - Горна Оряховица по дело № 240/2024 г.

Предявени са искове с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ. Ищецът Г. Ц. С. с ЕГН ••••••••••, чрез процесуален представител – адв. Н. К. от ВТАК, твърди в исковата си молба, че на 16.04.2021г. в гр. Лясковец се е провела специализирана полицейска акция, в хода на която Г. С., при управление на МПС - лек автомобил „БМВ 120 Д“ с peг. №... е бил спрян от служители на РУ - Горна Оряховица за проверка. Сочи, че след извършване на проверката на място ищецът е бил поканен в сградата на РУ - Горна Оряховица за изпробване с техническо средство (Drug Test 5000) за употреба на наркотични вещества, като проверката е дала положителен резултат за употреба на опиати, а вследствие на това проверяващите органи са отнели свидетелството му за управление на МПС и контролен талон към него, свидетелството за регистрация и номерата на автомобила. Твърди, че е било образувано досъдебно производство № 220/2021г. по описа на РУ - Горна Оряховица, пр. пр. №2464/2021 г. на РП Велико Търново; ищецът е бил задържан за 24 часа и спрямо него е бил извършен обиск; в хода на досъдебното производство лекият автомобил и ключът за него били приобщени като веществени доказателства с протокол за доброволно предаване от страна на ищеца. Въпреки показанията на техническото средство, ищецът поискал да даде кръвна проба, като след извършена токсикохимична експертиза на дадената кръв за изследване от страна на водача в НИК - МВР с № 21/ТКХГ-153/06.08.2021г. е установено, че в кръвта на С. не е доказано наличието на опиати или други упойващи вещества. Посочва, че на 16.08.2021 г. прокурор при РП Велико Търново - ТО Горна Оряховица е издал постановление, с което е прекратил наказателното производство по ДП № 220/2021г. по описа на РУ - Горна Оряховица, образувано за престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, поради това, че деянието не съставлява престъпление. Сочи, че с прекратяване на ДП № 220/2021г. за ищеца възниква правен интерес от подаване на настоящата искова молба. Посочва, че ищецът е работел на длъжност “шофьор лекотоварен автомобил” в предприятието на “АПОЛОН 95” ЕООД към датата на образуване на ДП № 220/2021г.; на 16.04.2021 г. били отнети свидетелството му за управление на МПС и талона към него, свидетелството за регистрация на автомобила и табелите, а на 18.08.2021г. те били върнати на ищеца, заедно с автомобила и ключа към него. Тъй като длъжността на лицето е “шофьор лекотоварен автомобил”, вследствие отнетите документи ищецът не е можел да упражнява задълженията си и е излязъл в законоустановен неплатен отпуск за периода 01.05.2021г. - 18.08.2022г., през който не е получавал трудово възнаграждение. Твърди, че това е било само и единствено по причина на отнетите документи и неоснователно възбуденото наказателно производство, като имуществените вреди за ищеца под формата на пропуснати ползи се състоят в неполучените трудови възнаграждения по трудов договор, задълженията по който ищецът не е можел да изпълнява поради отнетите му документи. Посочва, че ищецът е изпитал силни притеснения и огромен стрес по време на развилото се досъдебно производство и след него; ищецът е изпитал силно чувство на несправедливост, тъй като нямал никаква вина за вменяването в негова тежест на извършване на престъпление по НК. Сочи, че е бил задържан за 24 часа, спрямо него е бил извършен обиск, били са отнети документите му и свалени номерата на автомобила му, който впоследствие бил иззет като веществено доказателство по ДП. Наред с притесненията и стреса за това, че спрямо него е осъществена държавна принуда, ищецът е изпитал психическо и физическо неудобство и стрес от това, че е поставен в невъзможност за срока на наказанието да упражнява длъжността, за която е нает. Това създало неудобства на ищеца в личен и професионален план, тъй като същият за времето на ДП, е нямал право да управлява автомобил, което затруднило ежедневието му, а и го лишило от трудови доходи. Ищецът изпитвал срам пред близки и приятели, защото е следвало да разяснява на отправени му въпроси поради каква причина е задържан от органите на реда, за какво престъпление е обвинен и защо не полага труд. Ищецът е претърпял душевни страдания, свързани с накърненото му чувство на справедливост, тъй като е бил невинен, но му е било вменено извършването на деяние по Наказателния кодекс. Във връзка със сключения трудов договор ищецът не само, че не можел да изпълнява задълженията си, но и основателно се страхувал, че в очите и на работодателя си е извършил престъпление и ще бъде уволнен от работа. Твърди, че са налице елементите от фактическия състав за възникване отговорността на ответника за заплащане на вреди, а именно: 1. образуване на ДП срещу лицето за извършване на престъпление и прекратяване на досъдебното производство поради това, че деянието не съставлява престъпление; 2. настъпили имуществени и неимуществени вреди и причинна връзка между настъпилите вреди и образуваното ДП, което е прекратено поради това, че не е извършено престъпление. Сочи, че с действията си по образуване и водене на ДП, органите по него са причинили неимуществени вреди на ищеца в размер на 1500, 00 лв. и имуществени вреди под формата на пропуснати ползи в размер, не по-нисък от 1500, 00 лв. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да осъди ОД МВР - Велико Търново да заплати на ищеца сума в размер на 1500 лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди вследствие на образуваното ДП № 220/2021г. на РУ - Горна Оряховица, което е прекратено с влязло в сила Постановление за прекратяване от 16.08.2021г. поради това, че деянието не съставлява престъпление, ведно със законната лихва от 16.08.2021г. - датата на прекратяване на ДП до окончателното изплащане на вземането. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да осъди ОД МВР - Велико Търново да заплати на ищеца сума в размер на 1500 лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди под формата на пропуснати ползи (неполучени трудови доходи) вследствие на образуваното ДП № 220/2021г. на РУ - Горна Оряховица, което е прекратено с влязло в сила Постановление за прекратяване от 16.08.2021г. поради това, че деянието не съставлява престъпление, ведно със законната лихва от 16.08.2021г. до окончателното изплащане на вземането. Моли съда да му присъди разноските, сторени в настоящото производство. В съдебно заседание, ищецът, чрез пълномощника си – адв. Р. Т. от ВТАК, поддържа предявените искове. Извършва изменение на размера на предявения иск за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди от 1500 лв. на 3181, 11 лв., допуснато от съда по реда на чл.214 от ГПК с протоколно определение от 30.04.2024г. Излага съображения. Моли съда да уважи предявените искове, като му присъди и направените по делото разноски. Ответникът ОД МВР – Велико Търново с адрес: град Велико Търново, ул. „Бачо Киро“ № 7, представлявано от директора Д. М., депозира писмен отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК. Ответникът оспорва исковата молба като недопустима. Твърди, че в случая от представеното постановление за прекратяване на наказателното производство не се установява ищецът да е имал качеството на обвиняем, т.е. досъдебното производство да е било водено срещу него. Счита, че поради това ищецът не притежава необходимата активна процесуална легитимация за предявяване на иска. На следващо място, счита, че претенцията за присъждане на обезщетение за претърпени вреди от водено ДП не следва да се адресира към ОДМВР - В. Търново, доколкото съгласно действащия НПК прокурорът прекратява наказателното производство съгласно чл.243 от НПК в случаите на чл.24, ал.1, т.1 от НПК – когато деянието не съставлява престъпление, и в случаите, когато намери, че обвинението не е доказано. Посочва, че прокурорът е държавният орган, който проверява съставлява ли деянието престъпление и правилна ли е квалификацията, има ли основание за прекратяване, спиране или разделяне на наказателното производство, събрани ли са доказателствата по делото необходими за разкриване на обективната истина, подкрепя ли се обвинението от доказателствата по делото и пр.; ако намери, че обвинението е доказано, прокурорът съставя обвинителен акт, а ако констатира, че деянието не съставлява престъпление или че не е доказано, прокурорът прекратява наказателното производство. Цитира Тълкувателно решение № 3 от 2004 г. по тълк. гр. д. № 3/2004 г. ОСГК на ВКС. Счита, че ОДМВР Велико Търново не е пасивно легитимирана и не следва да бъде конституирана като ответник по делото. Твърди, че издадените ЗППАМ представляват индивидуални административни актове по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК и въпросите, свързани с тяхната законосъобразност, респективно обезщетяване на вреди, причинени вследствие от такива актове, са изцяло от компетентността на административния съд. Счита, че задържането, отнемането на СУМПС и прекратяване на регистрацията на МПС са осъществени от административни органи, а не от разследващи, както се твърди в ИМ. Сочи, че съгласно чл.52, aл.1, т.2 от НПК разследващи органи са служителите от МВР, назначени на длъжност "разследващ полицай", като в случая се твърдят вреди, причинени от актове и действия на държавни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, т.е. става дума за дейност на администрацията по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и сезираният с исковата молба Районен съд Горна Оряховица не е компетентен да се произнесе по въпроса. В случай, че съдът приеме исковата молба за допустима, оспорва същата като неоснователна. Заявява, че за ангажиране отговорността на ОДМВР - Велико Търново за вреди е необходимо длъжностно лице от състава на областната дирекция виновно да е извършило деяние (действие или бездействие), което да е противоправно, т.е. да нарушава предписани от нормативните актове правила за поведение, и в резултат на това да са причинени вреди. Твърди, че в случая няма данни задържането на ищеца да е било незаконосъобразно, нито индивидуалните административни актове, с които са били отнети съответните документи и peг. табели на автомобила. Допълва, че в случая не се установява ищецът да е бил привлечен в качеството на обвиняем по воденото ДП, а липсата на обвинение води до неприложимост на разпоредбата, на която се позовава – чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, изискваща наличието на две предпоставки: повдигане на обвинение за извършено престъпление и прекратяване на наказателното производство поради това, че деянието не съставлява престъпление или не е извършено от лицето. Моли съда да остави исковата молба без разглеждане и да прекрати делото, като присъди на ответника юрисконсултско възнаграждение. Ако съдът приеме исковата молба за разглеждане, моли същия да я остави без уважение и да му присъди разноски. В съдебно заседание, ответникът, представляван от юрисконсулт Р. Б., поддържа отговора на исковата молба. Оспорва предявените искове. Излага съображения в писмена защита. Претендира разноски. Районна прокуратура Велико Търново, представлява от прокурор Г.Н., намира иска за частично основателен по отношение на имуществените вреди. Заявява, че не са събрани доказателства за търпени неимуществени вреди. Посочва, че ОД на МВР не е разпространило информация, че лицето е дало положителен тест за наркотици, нито е разпространило информация, че е задържан. Поради това счита, че ищецът не е претърпял неимуществени вреди. Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235, ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното: Видно от писмените материали по ДП № 220/2021г. по описа на РУ - Горна Оряховица, приложено по настоящото дело, на 16.04.2021г. в гр. Лясковец е провеждана специализирана полицейска акция, в хода на която ищецът Г. С., при управление на лек автомобил „БМВ 120Д“ с рег. №..., е спрян за извършване на проверка от органи на РУ МВР – Горна Оряховица. От цитираните писмени доказателства се установява също, че след извършване на проверката на място С. е поканен в сградата на РУ – Горна Оряховица, където била извършена проверка за употреба на наркотични вещества с техническо средство Drug Test 5000, като пробата дала положителен резултат за употреба на опиати (докладна записка, писмени сведения, протокол от 16.04.2021г. за извършена проверка на лични вещи, превозни средства, кораби, въздухоплавателни средства, контейнери и на вещите, превозвани в тях, протокол рег. № 268р-8140/16.04.2021г. за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози, и др.). Страните не оспорват фактите, че със заповед peг. № 268зз-70/16.04.2021г., издадена от РУ - Г.Оряховица, приложена по ДП, ищецът е задържан за срок до 24 часа на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, поради установени данни за извършено престъпление по чл.343б, ал.3 от НК – „управление на МПС след употреба на наркотични вещества“, като във връзка със задържането и на основание чл.80, ал.1, т.1 от ЗМВР му е извършен обиск с протокол за обиск на лице от 16.04.2021г., приет като писмено доказателство. Страните в настоящото производство не оспорват и фактите, че със заповед № 21-0268- 000128/16.04.2021г., издадена от началника на РУ - Г.Оряховица, приета като доказателство, на основание чл.171, т.1, б.„б“ от ЗДвП, на ищеца е наложена принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца; отнети са му СУМПС и контролен талон. По делото не се оспорват и фактите, че със заповед № 21-0268-000129/16.04.2021г., издадена от началника на РУ - Г.Оряховица, приета като доказателство, на основание чл.171, т.2а, б.„б“ от ЗДвП, на ищеца е наложена принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца“, отнети са СРМПС и 2 бр. регистрационни табели. Приетите писмени доказателства удостоверяват по делото, че с АУАН серия GA № 252786 от 16.04.2021г., съставен от РУ - Г. Оряховица, за нарушение на чл.5, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП, от ищеца са иззети СУМПС и контролен талон, СРМПС и peг. табели на автомобила. От писмените материали по ДП № 220/2021г. по описа на РУ - Горна Оряховица се установява, че след извършване на проверката за употреба на наркотични вещества с техническо средство Drug Test 5000, ищецът е оспорил получения при тази проверка положителен резултат и е поискал да даде кръвна проба за извършване на медицинско изследване за наличието на наркотични вещества в кръвта (талон за изследване от 16.04.2021г., протокол за назначаване на експертиза, протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техните аналози от 16.04.2024г., 3 броя протоколи за разпит на свидетели). Видно от протокол за извършена експертиза № 21/ТКХ-154/06.08.2021г., в предоставената за изследване кръвна проба, взета от Г. С., в границите на чувствителност на използваните аналитични методи и апаратура не е доказано наличие на опиати, а така също и на други упойващи и/или наркотични вещества. Видно от приетите писмени доказателства, ДП № 220/2021г. по описа на РУ - Горна Оряховица, образувано за престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, е прекратено с Постановление за прекратяване на наказателното производство от 16.08.2021г. на прокурор при ВТРП, с което е разпоредено веществените доказателства: лек автомобил „БМВ 120Д“ с рег. №... и ключ за същия, да бъдат върнати на собственика Г. С.. Видно от приетите писмени доказателства - трудов договор № 1313/14.09.2016г., длъжностна характеристика, удостоверение изх. № 269/26.08.2021г., издадено от управителя на „Аполон-95“ ЕООД гр. Г.Оряховица, към момента на извършване на процесната проверка на 16.04.2021г. ищецът Г.С. е заемал длъжността „Шофьор лекотоварен автомобил“ в „Аполон 95“ ЕООД, като през периода от 01.05.2021г. до 22.08.2021г. е използвал неплатен отпуск по чл.160 от КТ в размер общо от 76 работни дни. Видно от заключението на приетата по делото СИЕ, размерът на трудовото възнаграждение, което би било получено от ищеца, ако би работил през периода от 16.04.2021г. до 16.08.2021г. е в брутен размер от 4099, 45 лв., респ. в нетен размер от 3181, 11 лв. Съдът кредитира изцяло заключението на приетата СИЕ като обосновано и неоспорено от страните по делото. Видно от показанията на свидетеля Н.й Б. /приятел на ищеца/, през 2021г. с ищеца били колеги в Аполон; ищецът бил и шофьор и началник транспорт, постоянно бил ангажиран с шофиране. Свидетелят посочва, че след проверката на С. му вземали книжката, задържали му колата и ходили на паркинга да я загъват. Свидетелят Белчев установява, че около 4-5 месеца ищецът е бил без книжка и без кола, не ходел на работа в този период, бил се сдухал много, искал да ходи даже в друг град, защото колеги са го наричали наркоман и с други обидни думи; останали малко хора, които го подкрепят. Свидетелят сочи, че ищецът криел от майка си около 2 месеца, но тя разбрала от други хора и го приела тежко. Видно от показанията на св. Белчев, през този период от 4-5 месеца той неведнъж давал пари на ищеца, приятели също са му давали, а той не искал да излиза даже от вкъщи. Свидетелят твърди, че още от първия ден, след като го задържали, ищецът доста се притеснявал дали ще го уволнят; това го тормозело и все казвал, че ако стане нещо, той няма други странични доходи, нямало какво да прави и за работата го било страх най-вече. Свидетелят сочи, че после го върнали на работа; след като получил писмо по пощата, той му се обадил и го закарал до полицията; върнали му колата. Свидетелят удостоверява, че ищецът бил неплатен отпуск; чакали да излезе кръвния тест, да се разбере истината. Свидетелят Белчев знае също, че ръката го боляла ищеца; той му се оплакал, че може би от тези хапчета, които е пил, е показало така. Съдът кредитира показанията на св. Н.Б., въпреки че същият е в приятелски взаимоотношения с ищеца, които създават вероятност за заинтересованост от изхода на делото в полза на тази страна, но това не може само по себе си да изключи достоверността на неговите показания. В тази връзка съдът отчита, че именно по повод приятелските си отношения с ищеца, св. Б. е очевидец на описаните от него факти по повод състоянието на С. след извършване на процесната проверка, излизането му в неплатен отпуск поради отнемане на свидетелството за управление на МПС и изпитаните притеснения предвид възможността за оставането му без работа. Предвид изложеното, след като извърши преценката по чл.172 от ГПК, отчитайки добросъвестността на свидетеля по време на разпита и съответствието на изложените от него факти на приетите писмени доказателства, съдът не намира основание да заключи, че заинтересоваността на същия е повлияла на достоверността на показанията му по настоящото дело. При така установеното от фактическа страна, съдът приема, че предявените искове с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ се явяват допустими. Налице е търсене на отговорност от държави органи по реда на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ - за вреди, произтекли от образувано ДП спрямо ищеца, което е прекратено поради това, че деянието не съставлява престъпление, в хода на което ищецът е претърпял неправомерно задържане за 24 часа, обиск, неправомерно отнемане на свидетелството за управление на МПС, задържане на управляваното от него МПС и ключовете за него и приобщаването им като веществени доказателства по ДП, отнемане на регистрационните табели и свидетелството за регистрация на същото МПС, реализирани от разследващите органи в хода на образуваното досъдебно производство. При така въведените твърдения и с оглед постановеното Определение № 5/26.01.2024г. по дело смесен състав № 53/2023г. на ВАС и ВКС на Република България – Смесен петчленен състав, влязло в законна сила на 26.01.2024г., приложено към настоящото дело и задължително за настоящия съдебен състав, съдът намира, че възражението на ответника за недопустимост на предявените искове се явява неоснователно и следва да бъде отхвърлено като такова. Разгледани по същество, предявените искове са основателни. Съгласно чл.2, ал.1, т.3, пр.2 3ОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда при обвинение в извършване на престъпление, ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че извършеното деяние не е престъпление. За да бъде уважен иска е необходимо ищецът да установи кумулативно следните факти: образувано ДП и извършване в хода на същото на твърдените от ищеца действия от разследващите органи, претърпени неимуществени и имуществени вреди и причинно-следствена връзка между вредите и неправомерните актове на държавните органи – в случая разследващите органи при ОД МВР – В.Търново. Съгласно чл.23, ал.1 от НПК, когато са налице условията, предвидени в този кодекс, компетентният държавен орган е длъжен да образува наказателно производство. Страните по делото не оспорват фактите и от приетите многобройни писмени доказателства се установява, че в случая срещу ищеца Г. С. е образувано ДП № 220/2021г. по описа на РУ - Горна Оряховица, като съгласно чл.23, ал.2 от НПК, наказателното производство се счита за образувано с първото действие, с което е започнало разследването за извършено престъпление по чл.343б, ал.3 от НК срещу ищеца, а именно: извършена проверка за употреба на наркотични вещества с техническо средство Drug Test 5000, обективирана в протокол рег. № 268р-8140/16.04.2021г., снемане на писмени сведения от С., съставяне на протокол от 16.04.2021г. за извършена проверка на лични вещи, превозни средства, кораби, въздухоплавателни средства, контейнери и на вещите, превозвани в тях, извършване на обиск на ищеца, обективиран в протокол за обиск на лице от 16.04.2021г., задържане на ищеца за срок до 24 часа на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР със заповед peг. № 268зз- 70/16.04.2021г., издадена от РУ - Г.Оряховица, разпити на свидетели, обективирани в съставени протоколи за разпит на свидетели от 16.04.2021г., и др. Данните по образуваното ДП № 220/2021г. по описа на РУ - Горна Оряховица сочат, че наказателното производство по същото е водено от разследващ полицай при РУ МВР – Горна Оряховица по смисъла на чл.52, ал.1, т.2, предл.1 от НПК. От писмените материали по ДП № 220/2021г. по описа на РУ - Горна Оряховица се установяват и твърдените от ищцовата страна факти, че в хода на образуваното досъдебно производство спрямо Г. С. са осъществени мерки на процесуална принуда, както следва: задържането му за срок от 24 часа със заповед peг. № 268зз-70/16.04.2021г., издадена от РУ- Г.Оряховица, извършване на обиск с протокол за обиск на лице от 16.04.2021г., отнемане на свидетелството за управление на МПС и талона към него, отнемане на свидетелството за регистрация на МПС, на табелите на автомобила, както и задържане на лекия автомобил и ключовете за него и приобщаването им като веществени доказателства по ДП. Въз основа на приетите писмени доказателства, в случая се установява наличието и на другата предпоставка, визирана в чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ – прекратяване на образуваното наказателно производство с Постановление за прекратяване на наказателното производство от 16.08.2021г. на прокурор при ВТРП поради това, че извършеното от С. деяние не съставлява престъпление. По иска за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди: От цитираните по-горе писмени доказателства се установява, че ищецът е бил задържан за срок до 24 часа на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, със заповед peг. № 268зз- 70/16.04.2021г., издадена от РУ - Г.Оряховица, като заподозрян в извършване на престъпление по чл.343б, ал.3 от НК. Задържането за 24 часа е осъществено от разследващ орган, при което не се уведомява прокуратурата. Действието задържане за 24 часа се осъществява само от РУ МВР по преценка на органа, който го извършва, и представлява част от дейността по разследване на престъпление. Заповедта за задържане не е била обжалвана от ищеца, като видно от извършените удостоверявания върху нея, С. е задържан на 16.04.2021г. (петък) в 11, 23 часа и е освободен на 17.04.2021г. (събота) в 10, 00 часа, и задържането е предизвикало извънредни неудобства за лицето – същото е настъпило в работен ден и срокът на задържането е бил около 22 часа и половина, което се отчита от съда при определяне размера на обезщетението. По отношение на осъщественото задържане съдът не приема тълкуването на чл.2, ал.1 от ЗОДОВ, извършено от ОД МВР – Велико Търново, че се касае за отговорност по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, и счита, че съдебната практика е безспорна и трайна в становището си, че "и в трите случая на задържане: до 24 часа от полицейски орган на лице, до 72 часа от прокурор на обвиняем и когато съдът налага мярка за неотклонение "задържане под стража", осъществяваната принуда спрямо задържаното лице е идентична, тъй като със задържането лицето се поставя в принудителна изолация от неговите близки и обществото, налага му се определен режим на поведение и се ограничават гарантираните му от Конституцията права на лична свобода и неприкосновеност, на личен живот, на придвижване, на свобода и тайна на кореспонденцията" (Решение № 95 от 08.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 849/2010г., ІІІ г.о. ГК, постановено по реда на чл.290 ГПК). В обвързващата съдилищата съдебна практика (Решение № 388 от 2012г. на ВКС, ІV г.о., Решение № 3 от 2014, ІV г.о. и др.) ВКС приема, че при търсене на обезщетение за неимуществени вреди по чл.2 от ЗОДОВ, съдът не е строго ограничен от формалните доказателства за установяване наличието на вреди в рамките на обичайното за подобни случаи. Нормално е да се приеме, че по време на цялото наказателно производство лицето, незаконно обвинено в извършване на престъпление, изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено и несигурно; накърняват се моралните и нравствените ценности у личността, както и социалното му общуване. Когато се твърди причиняване на болки и страдания над обичайните за такъв случай, или конкретно увреждане на здравето, а също и други специфични увреждания, с оглед конкретни обстоятелства, личността на увредения, обичайната му среда или обществено положение, съдът може да ги обезщети само при успешно проведено пълно главно доказване от ищеца. Съдът намира за установено от приетите по делото писмени и гласни доказателства, че в разглеждания случай ищецът е претърпял неимуществени вреди, като пряка и непосредствена последица от воденото срещу него наказателно производство, приключило с Постановление за прекратяване на наказателното производство от 16.08.2021г. на прокурор при ВТРП. Съдът намира за доказано по делото, че ищецът е изпитал притеснения и безпокойство, основани на последиците от приетите за съставомерни по чл.343б, ал.3 от НК елементи на извършеното от него деяние на 16.04.2021г. след проверка от органите на РУ – Г.Оряховица за употреба на наркотични вещества с техническо средство Drug Test 5000 (протокол рег. № 268р-8140/16.04.2021г. за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози), обусловило образуване на наказателното производство срещу С., незабавното му задържане за срок до 24 часа, отнемане на свидетелството му за управление на МПС, задържане на управлявания от него лек автомобил и ключовете за него и приобщаването им като веществени доказателства по ДП, отнемане на свидетелството за регистрация и регистрационните табели на автомобила, извършването на обиск и др., при въведени още при извършване на проверката твърдения от ищеца, че не е употребявал наркотични вещества. От показанията на св. Белчев се установява по категоричен начин, че след образуване на наказателното производство ищецът бил психически разстроен и претърпял стрес, сринал се емоционално и физически, нямал желание да излиза, не искал почти нищо да прави, т.е. настъпило е нарушаване на нормалното му общуване с близките (С. криел случилото се от майка си, за да не я тревожи) и с колегите, (някои от които го наричали наркоман и с други обидни думи), тъй като не желаел да дава обяснения за наказателното производство. При тези данни, от свидетелските показания се установява, че действително ищецът е изпитал притеснения и тревога, но не е бил отхвърлен от близките си, нито от своите приятели (св. Белчев), поради което съдът намира, че претърпените в случая неудобства, чувство за унизеност, срам и притеснения са в размер, който не надхвърля обичайното. Съгласно нормата на чл.52 ЗЗД, размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Съгласно т.II от ППВС № 4 от 23.12.1968г., понятието „справедливост” не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, имащи отношение към понесените от пострадалия вреди, каквито са характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при което е извършено, причинените морални страдания и др. фактори, имащи отношение към преценката за справедлив размер на обезщетението. При определяне на този размер съдът следва да вземе предвид всички обстоятелства, които имат отношение към твърдените от ищеца неимуществени вреди, защото принципът за справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице. В конкретния случай, при определяне на размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение, съдът взема предвид и сравнително високата тежест на престъплението по чл.343б, ал.3 от НК, за което е образувано наказателното производство - управление на моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена по надлежния ред; продължителността на незаконното наказателно преследване; различните по вид мерки на процесуална принуда и техният интензитет, броят и продължителността на извършените с негово участие процесуални действия, всички описани подробно по-горе; начинът, по който обвинението се е отразило върху пострадалия с оглед личността му и начина на живот; рефлектирало ли е обвинението върху професионалната реализация на пострадалия, на общественото доверие и социалните му контакти, отраженията в личната му емоционална сфера, здравословното му състояние и др. фактори, които следва да се преценяват съобразно конкретните обстоятелства за всеки отделен случай (Р-57-2016, ІV г.г.; Р-358-2015 IV г. о.). Съдът приема въз основа на събраните писмени и гласни доказателства, че в случая наказателното преследване е продължило и приключило в рамките на 4 месеца – от 16.04.2021г., когато ищецът е бил задържан за срок до 24 часа, до 16.08.2021г., когато наказателното производство е било прекратено с постановление на прокурора, като този срок, макар и разумен, е сравнително продължителен, а с оглед наложените на С. мерки за процесуална принуда и продължителността на извършване на експертиза № 21/ТКХ-154/06.08.2021г. на предоставената от него още на 16.04.2021г. за изследване кръвна проба, незаконното обвинение е рефлектирало силно върху начина на живот и на професионалната реализация на пострадалия. Именно в резултат на образуваното ДП, ищецът, заемащ длъжността „Шофьор лекотоварен автомобил“ в „Аполон 95“ ЕООД гр. Г.Оряховица, е бил принуден да ползва неплатен отпуск през периода от 01.05.2021г. до 22.08.2021г. в размер общо от 76 работни дни, останал е без основния си и единствен месечен доход от получаваното от него трудово възнаграждение (трудов договор, удостоверение изх. № 269/26.08.2021г., издадено от управителя на „АПОЛОН-95“ ЕООД гр. Г.Оряховица, показанията на св. Белчев), търпял е укорително отношение и обиди от страна на колегите си (св. Белчев), както и е изпитвал силни притеснения и страх дали ще успее да запази работата си като шофьор в посоченото дружество. Предвид изложеното дотук и с оглед на тежестта на повдигнатото обвинение, възрастта и социалното положение на ищеца и данните за личността му, както и на обстоятелството, че негативното влияние на наказателното преследване върху общото психологично състояние на ищеца е в рамките на нормалното, повлияло е значително и трайно върху професионалната му реализация (за период от 4 месеца), на доверието към него и на авторитета му, но въпреки това ищецът не е бил уволнен, а е продължил работата си след прекратяване на наказателното производство, съдът намира, че вредите, които той нормално е претърпял, могат да бъдат обезщетени със сумата от 1000 лева, платима от ОД МВР – В.Търново, заедно със законната лихва, считано от датата на постановлението на прокурора за прекратяване на досъдебното производство – 16.08.2021г. до окончателното изплащане на главницата (т.4 Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004г. по тълк. гр. дело № 3/2004г. по описа на ВКС, ОСГК). Искът в останалата част - до размера на претендирата сума от 1500 лв., следва да бъде отхвърлен като неоснователен. По иска за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди: Съгласно чл.4 от ЗОДОВ, Държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.. От субсидиарното приложение на гражданския закон, към който за неуредените случаи препраща § 1 от ЗР на ЗОДОВ следва, че за обезщетяването на вредите ще важат общите правила на ЗЗД за непозволеното увреждане. Пропуснатите ползи като вид имуществени вреди, които подлежат на обезщетяване при непозволеното увреждане, се състоят в неполучено сигурно увеличение на имуществото на увреденото лице. Доказването на тези вреди е в тежест на ищеца. Когато претендира обезщетение за пропуснати ползи, той трябва да установи пред съда, че неговото имущество със сигурност би се увеличило, ако не беше увреждането. Въз основа на цитираните по-горе писмени доказателства - трудов договор, дл.характеристика, удостоверение изх. № 269/26.08.2021г., издадено от управителя на „АПОЛОН-95“ ЕООД гр. Г.Оряховица, се установява по категоричен начин, че към момента на образуване на досъдебното производство срещу него С. е заемал длъжността „Шофьор лекотоварен автомобил“ в „Аполон 95“ ЕООД гр. Г.Оряховица, като предвид внезапното му задържане и отнемане на свидетелството за управление на МПС, С. е бил принуден да ползва неплатен отпуск през периода от 01.05.2021г. до 22.08.2021г. в размер общо от 76 работни дни. От показанията на св. Н.Белчев, кореспондиращи на писмените доказателства и на заключението на приетата СИЕ, се установява, че именно в резултат на предприетото спрямо него наказателно преследване и наложените му мерки на процесуална принуда, ищецът е бил в обективна невъзможност да изпълнява трудовите си задължения като шофьор и съответно – не е могъл да реализира основния си месечен доход от трудово възнаграждение през периода от 01.05.2021г. до 22.08.2021г. и по този начин да увеличи своето имущество, изпитвал е финансови затруднения и е ползвал предоставени му от приятели парични средства на заем. По тези съображения, съдът намира, че по делото са доказани всички необходими предпоставки, за да бъде уважен искът за обезщетение за претърпени имуществени вреди. С оглед изложеното по-горе и въз основа на заключението на приетата СИЕ, съдът определя претърпените от ищеца имуществени вреди в размер на 3181, 11 лв., представляващ сбор от нереализираното и неполучено от ищеца нетно трудово възнаграждение в периода на оставането му без работа поради незаконно обвинение, платимо от ОД МВР – В.Търново, заедно със законната лихва, считано от датата на постановлението на прокурора за прекратяване на досъдебното производство – 16.08.2021г. На основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ ответникът ОД МВР – Велико Търново следва да заплати на ищеца част от направените по делото разноски за възнаграждение за един адвокат (1000 лева), съразмерно на уважената част от предявените искове - в размер от 890 лв., както и сумата от 20 лв. за платената държавна такса за водене на съдебното производство. На основание чл.10, ал.4 от ЗОДОВ ищецът следва да заплати на ответника ОД МВР – Велико Търново част от разноските за юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от предявените искове - в размер от 92 лв. На основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ ответникът ОД МВР – Велико Търново следва да заплати в полза на РС – Горна Оряховица сторените по делото разноски от бюджета на съда за извършване на СИЕ в размер на 120 лв., както и 5 лв. – държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист. Воден от гореизложеното, съдът