Решение № 434 от 27.3.2024 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 6487/2023 г.

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН. Постъпила е жалба от М. Н. П., ЕГН •••••••••• против Електронен фиш /ЕФ/ Серия К № 4364837, издаден от ОДМВР Пловдив, с който на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.2 т.4 от Закона за движението по пътищата /ЗДП/ му е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв. за нарушение на чл.21 ал.2 вр. ал.1 от ЗДП. По съображения, изложени в жалбата и в съдебно заседание, жалбоподателят П. оспорва ЕФ и моли за неговата отмяна. Въззиваемата страна, редовно и своевременно призована, не изпраща представител. В писмено становище излага доводи за неоснователност на жалбата и пледира за потвърждаване на ЕФ като правилен и законосъобразен. При условията на евентуалност, прави възражение за намаляване размера на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение до минимално предвидения такъв. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна: Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е основателна. От фактическа страна съдът установи следното: Отговорността на жалбоподателя П. е ангажирана за това, че на 10.01.2021г. в 12: 31ч. на Републикански път ІІ-64 км.50+500, в посока с. Труд към гр. Пловдив, извън населено място, при въведено ограничение на скоростта 60 км/ч с пътен знак В26 и отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 км/ч в полза на водача, управлявал МПС - л. а. „Фолксваген Голф“ с рег. № ••••• със скорост от 97 км/ч, като е превишил максимално допустимата с 37 км/ч. Това било установено с автоматизирано техническо средство или система /АТСС/ TFR1-M № 529. Собственик на регистрираното МПС е жалбоподателят П.. Констатираното нарушение било квалифицирано по чл.21 ал.2 вр. ал.1 от ЗДП, като на основание чл.189 ал.4 вр. ал.2 т.4 от ЗДП на жалбоподателя П. било наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв. Към административнонаказателната преписка са приложени писмени доказателства, като такива са събрани и в хода на съдебното следствие, и същите са надлежно приобщени към доказателствения материал по делото – справка за нарушител/водач, справка за собственост и регистрация на МПС, снимков материал – клип № 33864, Радар № 529, Протокол за използване на АТСС, Протокол № 2-32-20/12.06.2020г. от проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR-1M, Удостоверение за одобрен тип средства за измерване № 10.02.4835, писмо вх./изх.№ 20-00-107-2/18.12.2020г. на БИМ, снимки на разположение на пътен знак В26 и на служебен автомобил, писмо изх. № 11- 00-660/07.12.2023г. на АПИ, ОПУ-Пловдив. Съдът, сле като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и провери законността на обжалвания ЕФ, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, намира, че същият е неправилен и незаконосъобразен, поради което следва да бъде отменен, като съображенията за това са следните: Разпоредбата на чл.21 ал. 2 вр. ал.1 от ЗДП гласи, че при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава определените в ЗДП стойности на скоростта в км/ч, като за извън населено място за ППС от категория В се предвижда скорост от 90 км/ч, а когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак, в случая В26 с указана скорост 60 км/ч. Безспорно се установява, че на 10.01.2021г. в 12: 31ч. л. а. „Фолксваген Голф“ с рег. № ••••• се е движил със скорост от 97 км/ч извън населено място. Не се установява обаче поведението на водача на автомобила да е противоправно на основанието, посочено в издадения ЕФ, тъй като на въведеното във фиша място на извършване на нарушението - Републикански път ІІ-64 км.50+500, в посока с. Труд към гр. Пловдив /както е отбелязано и в протокола по чл.10 от наредбата/ не е действало въведено ограничение на скоростта на движение със знак В26 в размер на 60 км/ч. От приетото като писмено доказателство по делото писмо изх. № 11-00-660/07.12.2023г. на АПИ, ОПУ-Пловдив се установява, че километричното положение км.50+500 от Републикански път ІІ-64 /Карлово-Пловдив/ попада в отсечка с две платна на движение, като нарастването на километража е в посока от с. Труд към гр. Пловдив, като тази посока определя платната като лява или дясно. На самия км.50+500, дясно платно /при движение в посока от с. Труд към гр. Пловдив/ няма поставени никакви пътни знаци, в т.ч. и пътен знак В26. Това място е извън зоната на действие на пътен знак В26 /60 км/ч/, който е поставен на км.49+800, непосредствено преди участъка от пътя, за който се отнася забраната /съгласно чл.61 ал.1 от Наредба № 18 за сигнализация на пътищата с пътни значи/, и действието му се изчерпва при км.49+960, където има кръстовище /при входа/изхода на „Амек тойс“/. Пътен знак В34 е наличен на км.50+415. В случая при нарастване на километража в посока от с.Труд към гр. Пловдив и с оглед посоката на движение на управлявания от жалбоподателя лек автомобил, въведената забрана с пътен знак В26 няма действие за ограничаване на скоростта по отношение на мястото на нарушението, доколкото съгласно чл.61 ал.3 от Наредба № 18/23.07.2001г. за сигнализация на пътищата с пътни значи и чл.50 от ППЗДП обхватът на действие на пътен знак В26 е до следващото кръстовище. Това води до категоричния извод, че твърдяното за извършено от санкционираното лице нарушение въобще не е реализирано поради липсата на задължение за съобразяване със знак В26. Следователно на процесното място и време е действало общото правило, предвидено в чл.21 ал.1 от ЗДП, а именно максимална скорост от 90 км/ч за извън населено място за съответната категория ППС. Доколкото обаче установената и посочена стойност на скоростта, с която е управлявал жалбоподателят П., е 97 км/ч, т.е. превишението на скоростта е 7 км/ч, няма нарушение на правилото на чл.21 ал.1 от ЗДП, т.е. деянието му се явява несъставомерно. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че нарушението е било установено с автоматизирано техническо средство TFR1-M № 529, представляващо мобилна система за видеоконтрол. Техническото средство е от одобрен тип, което е видно от приложеното по делото Удостоверение за одобрен тип средства за измерване № 10.02.483, валидно до 24.02.2020г. Това обстоятелство обаче не се отразява на годността на измерения резултат от процесното АТСС, тъй като съгласно изричния текст на чл.30 ал.5 от Закона за измерванията /ЗИ/, когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип. Действието на тази презумпция се разпростира и върху употребата на мобилна система за видеоконтрол тип TFR1-M № 529, тъй като тя е била в употреба към 10.01.2021г. и е отговаряла на одобрения тип. Следва да се има предвид, че за да намери приложение чл.30 ал.5 от ЗИ следва техническото средство да е преминало през последваща проверка, която да е констатирала, че то продължава да отговаря на одобрения тип. Съгласно чл.43 ал.4 от ЗИ, периодичността на проверките по ал.2 се определя със заповед на Председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, която се обнародва в ДВ и се обявява в официалния бюлетин на агенцията. Съгласно Заповед № 616/11.09.2018г. на Председателя на ДАМТН, обнародвана в ДВ, периодичността на проверка на скоростомери, съгласно чл.31 от заповедта, е една година. По делото е наличен Протокол № 2-32-20/12.06.2020г. от проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR-1M, с валидност една година, т.е. до 12.06.2021г. По тези съображения съдът приема, че нарушението е установено с одобрен тип средство за измерване. Изпълнено е и изискването на чл.10 ал.1 от Наредба № 8121з- 532/12.05.2015г., видно от съдържащия се в преписката протокол за използване на АТСС. Що се касае до спазване на изискването на ал.3 на чл.10 от горепосочената наредба относно съпровождане на протокола по ал.1 на чл.10 със снимка на разположението на АТСС, следва да се има предвид, че измервателното средство тип TFR1-M се поставя за работа в лек автомобил. По тази причина не се изисква изготвянето на снимка на уреда, тъй като разпоредбата на чл.10 ал.3 от наредбата е адресирана до онези АТСС, които са разположени на участък от пътя, каквито са тези от тип ARH CAM S1 или така популярните в разговорната реч „триножници“. Въпреки това снимка на техническото средство в самия патрулен автомобил е налична. Изложената в ЕФ фактическа обстановка за движението на процесния автомобил с посочената скорост на посоченото място се доказва от приложеното по административната преписка статично изображение, което съгласно чл.16 ал.3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. е годно доказателствено средство за обстоятелствата, свързани с упражнения с АТСС видеоконтрол. Обстоятелството, че л. а. „Фолксваген Голф“ с рег. № ••••• е бил собственост на М. Н. П. към датата на нарушението се доказва от представената по делото справка за собственост, като от данните по делото не се установява последният да се е възползвал от възможността по чл.189 ал.5 от ЗДП, чрез която да докаже, че не той, а трето лицето е управлявал горепосоченото МПС на процесната дата и място. По делото не се спори и че на процесната дата л. а. „Фолксваген Голф“ с рег. № ••••• се е движил именно на Републикански път ІІ-64 км 50+500, в посока с. Труд към гр. Пловдив. Установява се и че същият е бил заснет със скорост от 97 км/ч. Законът сочи, че образецът на фиша, както и снимката към него, се утвърждава от Министъра на вътрешните работи, а в случая това е сторено – снимката по чл.189 ал.15 от ЗДП е налице и на нея достатъчно ясно се вижда регистрационният номер на управлявания от жалбоподателя автомобил, като освен това на конкретния клип е селектиран единствено л. а. „Фолксваген Голф“ с рег. № •••••. Марката и моделът на техническото средство пък се потвърждават от протокола по чл.10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., който представлява официален свидетелстващ документ, който до надлежното му оборване удостоверява мястото, времето и начина на осъществяване на контрола на скоростта. Въпреки изхода на делото и на основание чл.63д ал.1 от ЗАНН, съдът не следва да се произнася относно разноските по делото, доколкото от страна на жалбоподателя не е направено изрично искане в тази насока, като претенцията на въззиваемата страна в тази насока е неоснователна. Водим от горното съдът