Решение № 957 от 4.7.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 1199/2023 г.

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от „Д.“ EООД, с която срещу „Застрахователно акционерно дружество ОЗК - Застраховане“ АД са били предявени кумулативно обективно съединени претенции с правна квалификация чл. 435 КЗ за заплащане на сумата 37 988, 87 лв., представляваща размера на дължимото застрахователно обезщетение за покриване на отговорността на превозвача за пълната загуба на превозван товар, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на иска - 27.06.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, както и с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 9590, 00 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 31.12.2020 г. до датата на завеждане на исковата молба в съда. В исковата молба се твърди, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за застраховка „Отговорност на превозвача“ и Добавък № 1 от 21.01.2022 г., с валидност от 13.10.2019 г. до 12.10.2020 г., по силата на който превозвачът „Д.“ ЕООД е застраховал отговорността си към трети лица, във връзка с осъществяваната от него превозна дейност с превозно средство товарен автомобил МАН, с рег. № •••••••, при лимит на отговорност 8, 33 разчетни единици за килограм загубено бруто тегло от товара за едно събитие. Ищцовото дружество е осъществявало превозваческа дейност в трайни тьрговски отношения със спедитор - превозвач „А.“ ЕООД като по възлагане на последното дружество, е извършвало превоз на стоки за зареждане на магазините на веригата „Метро Кеш енд кери“ ЕООД, логистиката, на които е извършвана от „Б.Л. ЕООД. Ha 02.07.2020 г., ищецът, по възлагане от „А." ЕООД, е приел за превоз от склад на изпращача „Б.Л. ЕООД, товари на клиенти на последното дружество, а именно на фирмите „Метро Кеш енд Кери“ ЕООД, „Калатея“ ООД, „СММ Комерс“ ООД и „Тристана" ЕООД, съставляващи хранителни продукти, които били предназначени за доставка до Магазин 400015 „Метро Кеш енд Кери“ в гр. Бургас по дестинация София - Бургас. Хранителните стоки били от различни видове и били натоварени от склада на „Б.Л. ЕООД за времето от 17: 00 часа до 18: 00 часа на 02.07.2020 г., на товарен автомобил с peг. № •••••••. Товара бил подреден в 26, 5 европалета с общо тегло около 39 750 кг., при спазване на определен температурен режим на превоз, сьобразно указанията на товарадотеля „Б.Л. ЕООД съгласно Наряд за работа от 02.07.2020 г., като стоката била придружена с товарна документация. В 18: 00 часа на 02.07.2020 г., автомобила бил натоварен и товара бил приет от превозвача – ищцовото дружество, на негов риск до местоназначението, при условията на вътрешен превоз съобразно Закона за автомобилните превози. По време на превоза, малко преди пристигане до крайния пункт, около 23: 40 часа, на АМ - Тракия, км 312-I-900, АГ.А. при управление на т.а. „МАН“, peг. № •••••••, поради неспазване на дистанция, реализира ПТП с намаляващия скоростта, движещ се попътно преди него т.а. МАН, peг. № ••••••• управляван от В. С. Я.. След удара между двата товарни автомобила, собствения на ищеца т.а. „МАН“, peг. № ••••••• бил ударен отзад от попътно движещия се т.а. „Скания“, peг. № •••••••, управляван от Б. Д. Г.. В резултат на автопроизшествието, товарната композиция на „Д.“ ЕООД понесла сериозни увреждания, изразени в цялостни деформации по купето и полуремаркето, водача А.А. получил телесни увреди, а превозваната стока била унищожена. Бил е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 282Р-594, ОД на МВР - Карнобат, като по случая било образувано досъдебно производство ДП 282314-155/03.07.2020 г. В изпълнение на указанията на застрахователя, превозвачът ангажирал авариен комисар, който на 03.07.2020г. извършил оглед на мястото на верижната катастрофа, на т.а. „МАН“, peг. № ••••••• и на превозваната стока. Аварийният комисар установил, че превозваната от „Д.“ ЕООД стока е с разкъсани и повредени опаковки, като, намиращата се в товарното помещение стока е зацапана и повредена, а останалата е разпиляна около пътното платно и с напълно повредено съдържание. За констатациите, аварийният комисар съставил Авариен протокол № 4953/29.10.2020 г. Поради пълното унищожаване на стоката по време на транспортирането й, собствениците на товара „Метро Кеш енд Кери“ ЕООД, „Калатея“ ООД, „СММ Комерс“ ООД и „Тристана“ ЕООД, предявили претенции към „Берс Лоджистикс“ ЕООД и последното дружеството, в качеството на логистик по складирането и транспортирането на стоките, осигуряващ транспорта и гарантиращ доставката в срок, заплатило стойността на унищожения товар, в размер на стойността на погиналата стока в общ размер на 37 988, 87 лв. От своя страна „А.“ ЕООД, осъществило спедицията на товара е възстановило сумата на „Б.Л. ЕООД по издадени фактури. С Протокол за прихващане №1818/21.10.2020 г., „Д.“ ЕООД, е възстановило на „А.“ ЕООД по Фактура № 000320/31.08.2020 г. платените суми за унищожения по време на превоза товар на „Калатея“ ООД, „Тристана“ ЕООД и „СММ Комерс“ ООД на стойност 6224, 68 лв. По претенция от 31.12.2020 г. от „А.“ ЕООД, ищецът „Д.“ ЕООД окончателно е изпълнило задължението за изплащане на стойността на останалите погинали при автопроизшествието стоки, собственост на „Метро Кеш енд Кери България“ ЕООД за сумата от 31 764, 19 лв. с протоколи за прихващане на насрещни задължения № 2335/31.12.2020 г. и № 2337/31.12.2020 г. /веднъж за сумата от 15882.09 лв. и веднъж за сумата от 15882, 10 лв./. Задължението на „Д.“ ЕООД било оформено като плащане по издадена от „А.“ ЕООД фактура № 2000000063/31.12.2020 г. Ищецът твърди, че на основание чл. 373 от Търговския закон и чл.67 от Закона за автомобилните превози, превозвачът отговаря за погиването или повреждането на товара, освен ако вредата се дължи на непреодолима сила, на качествата на товара или на явно неподходяща опаковка, ако товародателят е дал съгласие по реда на чл. 370, ал. 3 и сл. от Търговски закон като отговорността е, както за пълната или частичната липса или повреда на товара и се носи от момента на приемането му за превоз до получаването му. Твърди се, че в настоящия случай била налице пълна повреда на превозваната стока, в резултат от унищожаването й вследствие на реализираното по време на превоза пътно произшествие и „Д.“ ЕООД, респективно неговия застраховател по застраховка „Отговорност на превозвача“ носи отговорност за обезвреда на щетите на собствениците на стоките. На основание чл. 431 от Кодекса за застраховане, ответното дружество, в качество на застраховател по застрахователна полица № 03101952019000301 от 11.10.2019 г. по договор за застраховка „Отговорност на превозвача“, сключена с „Д.“ ЕООД се е задължило да покрие всички рискове, на които е изложен превоза, вкл. и риска от увреждане, като договора е породил действие от момента на натоварването на стоката. Доколкото отговорността на застрахователя по застраховка „Отговорност на превозвача“ е функционално обусловена от отговорността на превозвача по договора за превоз, за който се прилага Закон за автомобилните превози, то „ЗАД -ОЗК Застраховане“ АД е следвало да изплати обезщетение на ищцовото дружество в размера на причинената при настъпилия застрахователен риск вреда, която е изплатена напълно от ищеца - застрахован, така, че да компенсира увредените лица. По уведомление на ищеца, при застрахователя била образувана преписка по щета №03101950032020. Въпреки, че в хода на ликвидационната дейност, ищецът е представил на застрахователя всички документи, касаещи превоза; настьпилото събитие; погиналия товар и покриването на щетите от събитието от страна на застрахования „Д.“ ЕООД, до момента, почти три години от събитието, застрахователят не бил извършил плащане и не се е произнесъл с окончателно становище. Ответникът „ЗАД ОЗК -Застраховане“ не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по застрахователна полица № 0310195201900030/11.10.2019 г. по застраховка „Отговорност на превозвача при вътрешен превоз на товари“ между „Д.“ ЕООД и „ЗАД ЗК - Застраховане“ АД, към датата - 02.07.2020 г., както и не оспорва факта, че към 02.07.2020 г. покритието по застрахователната полица покрива отговорността на превозвача за липса или повреда на превозваните товари при превоз с процесното МПС марка „МАН“, модел „ТГС“, с рег. № •••••••, посочено в Добавък № 1 към застрахователната полица. Също така не оспорва настъпване на процесното ПТП на посочената дата - 02.07.2020 г. и място. Ответникът счита, че ищецът няма правно основание да води настоящия иск срещу застрахователя, тъй като не установява възстановяването на вредите на собствениците на увредените стоки, също така не установява чия собственост е бил увредения товар, както и възлагането на превоза от собствениците на товара. Също така не ставало ясно кой е поръчал превоза, и какво точно е заявено за превозване. Оспорва извършването на прихващане на насрещни задължения между дружествата, поръчали и осъществили превоза. На следващо място ответникът твърди, че е налице хипотеза на изключен риск по смисъла на чл. 5, т. 4 от Общите условия към процесната застраховка, тъй като процесния инцидент е настъпил поради проявена груба небрежност от страна на лицето, използвано за извършване на превоза, а именно водачът на МПС Марка „МАН“, модел „ТГС“, с рег. № •••••••. Същият е проявил груба небрежност, като не е спазил задължението си да управлява МПС без да отклонява вниманието си от пътя, поради което и не е взел навременни мерки, за да избегне настъпване на удар с движещия се пред него т. а. марка „МАН“, модел „ТГХ “. Водачът на т. а. марка „МАН“, модел „ТГС“ е имал възможност да възприеме движещия се пред него т.а. марка „МАН“, модел „ТГХ“, като е имал достатъчно време да предприеме аварийно спиране или да изпревари движещия се пред него товарен автомобил. Водачът на т.а. марка „МАН“, модел „ТГС“ не е сторил това поради проявена груба небрежност, с оглед на което следва да се приеме, че е налице изключен риск. Ответникът твърди, че е налице изключен риск по смисъла на чл. 5, т. 6 от ОУ, тъй като товарът е бил в явно неподходяща опаковка. От представените по делото снимки било видно, че стоката била опакована предимно в найлонови чували, които не осигурявали дори минималната защита на стоката от нараняване. От друга страна, другата част от опаковките на превозваните стоки не е била годна да запази продуктите при разсипването им от ремаркето на товарния автомобил. Твърди се, че ако хранителните продукти са били опаковани в палета, то щетите по увредената стока са щели да бъдат значително по- малки. В тази връзка застрахователят релевира възражение, че товарът не е бил опакован, съгласно изрично възложеното от собствениците на хранителните продукти, поради което превозвачът не е изпълнил превоза по начина, по който му е било възложено и в този случай застрахователят не е в покритие и не дължи обезщетение за щетите по товара. Застрахователят оспорва механизма на настъпване на процесното ПТП и твърди, че водачите на МПС марка „МАН“, модел „ТГХ“, с рег. № ••••••• и на МПС марка „Скания“, модел „Р420“, с рег. № ••••••• имат принос за настъпване на процесното ПТП. Конкретно сочи, че водачът на МПС марка „МАН“, модел „ТГХ“, с рег. № •••••••, е предпоставил настъпването на ПТП, тъй като се е движил по магистралата с изключително ниска скорост от около 65 км/ч. в тъмната част на денонощието и по този начин е станал опасност на пътя, която е трудно забележима. А водачът на МПС, марка „Скания“, модел „Р420“, с рег. № •••••••, се е движил с несъобразена скорост, поради което не е успял да спре навреме и да предприеме спасителна маневра и да предотврати удара в ремаркето на МПС, марка „МАН“, модел „ТГС“. Именно вследствие на този удар са настъпили най-сериозните увреждания по превозвания товар, тъй като при него, ремаркето на МПС, марка „МАН“, модел „ТГС“, е било сериозно увредено, поради което приносът на този водач е значителен. В заключение застрахователят оспорва размера на претендираното застрахователно обезщетение, като твърди, че същото е прекомерно. Отговорността по процесната застраховка покривала действително претърпените загуби от застрахования, съгласно чл. 10 ал. 1, изр. първо от Общите условия към застраховката. Видно от представения от ищеца Авариен протокол, стойността на цялата стока, която била увредена, възлизала на 32064, 77 лв. Именно така посочената стойност представлявала действителния размер на загубите за застрахования, а не платените на собствениците на товара суми, в които били включени и неустойки поради неизпълнение на договорни задължения. Ответникът оспорва иска за присъждане на мораторната лихва, като неоснователен, поради съображения за неоснователност на главния иск. В допълнителна искова молба ищецът оспорва отговора на исковата молба. В отговор на допълнителна искова молба ответникът оспорва допълнителната искова молба. Третото лице-помагач на страната на ответника- ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, в качеството му на застраховател на товарен автомобил марка „МАН”, модел „ТГХ“, с per. № ••••••• и товарен автомобил марка „Скания”, модел „Р 420“, е peг. № •••••••, е представил становище, в което е изложил съображения за неоснователност на предявените искове. Поддържа, че вина за настъпване на транспортния инцидент е имал единствено водачът на товарен автомобил марка „МАН”, модел „ТГС“, с per. № ••••••• поради нарушение на правилата за движение по пътищата. Сочи се, че водачът не се е движил на такова разстояние от движещото се пред него превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко, в нарушение на чл. 23, ал. 1 ЗДвП. Оспорват се твърденията, че действията на другите двама водачи са допринесли за настъпване на произшествието, доколкото същите нито са имали възможност, нито са били длъжни да предвидят поведението на водача на товарен автомобил марка „МАН”, модел „ТГС“, с per. № •••••••, както и да съобразят собствените си действия, за да избегнат настъпването на удар помежду им. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна: Не се спори между страните и се установява от събраните по делото доказателства, че между ищеца „Д.“ ЕООД като застрахован, и ответника „ЗАД ОЗК - Застраховане“ АД, като застраховател, е сключен договор за застраховка „Отговорност на превозвача при вътрешен превоз на товари“ по застрахователна полица № 0310195201900030/11.10.2019 г., със срок на действие от 00, 00 часа на 13.10.2019 г. до 24, 00 часа на 12.10.2020 г., с покритие за превозно средство съгласно Добавък № 1 от 29.01.2020 г. към застрахователната полица– ВЛЕКАЧ марка „МАН“, модел „ТГС“, с рег. № ••••••• при застрахователна премия от 822, 52 лв., платима на четири равни вноски в периода 11.10.2019 г. – 11.07.2020 г. Посочено е, че застрахователното покритие е в сила и за чужди и/или наети под наем ремаркета/полуремаркета, които не са посочени в полицата, в случай че са прикачени към посочените в нея влекачи. Според чл. 4 застрахователят покрива отговорността на застрахования за превози, осъществявани на територията на Република България, с лимит на отговорност до действителната стойност на липсващия или увреден товар, но не повече от размера на обезщетение, определен в чл. 71, ал. 3 от Закона за автомобилните превози. Според чл. 11 от договора при настъпване на застрахователно събитие застрахованият е длъжен да изиска протокол от авариен комисар за щети в размер над 1000 евро за удостоверяване на събитието. Застраховката е сключена при общи условия, които застрахованият е приел, като не се спори, че това са представените по делото общи условия /л. 120-121 от кориците на делото/, в сила от 01.07.2004 г. и последно изменени с решение на СД на застрахователя от 02.04.2019 г., в сила от 01.05.2019 г. Според чл. 4 от ОУ застрахователят покрива отговорността на превозвача за пълна или частична липса или повреда на товара при вътрешен автомобилен превоз съгласно тези Общи условия. Според чл. 5, т. 4 от Общите условия, по тази застраховка не се покрива отговорността на превозвача за загуба или щета, настъпила поради злонамереност или груба небрежност, проявени от застрахования, от негови служители или от други наети лица, използвани за извършване на превоза. Според чл.5. т.6 от Общите условия, по тази застраховка не се покрива отговорността на превозвача за загуба или щета настъпила при явно неподходяща опаковка на превозвания товар, в случаите, когато при натоварване те са били видими или известни за превозвача и той не е възразил писмено за тях пред изпращача. Според чл. 10, ал. 1 отговорността на застрахователя за всяко застрахователно събитие е до размера на действително претърпените загуби при автомобил превоз на товари в резултат на възникнало застрахователно събитие по тази полица. Размерът на застрахователното обезщетение се определя съгласно чл. 71 от Закона за оавтомобилния транспорт, но не може да надвишава левовата равностоност на 5 щ. долара на килограм товар, като не се покрива отговорността за присъдени съдебни и деловодни разноски, глоби и имуществени санкции от всякакъв вид, както и разходи на ищците, в случаи, когато отговорността е определена по съдебен ред /чл. 10, ал. 3/. Според чл. 10, ал. 2 всички разноски, разумно направени от застрахования с цел предотвратяване, ограничаване или намаляване на щетите и доказани с разходни документи, включително и складови разходи, но за не повече от 48 часа, се възстановяват от застрахователя, наред с обезщетението. Не е спорно, че ищецът е подал до ответника претенция за изплащане на застрахователно обезщетение по процесната застраховка на 08.07.2020 г., като при застрахователя е образувана преписка по щета № №0310-195-0003-2020. С писма от 18.11.2020 г., от 24.11.2020 г. и от 27.01.2021 г. застрахователят е изискал от застрахования представянето на допълнителни документи за доказване на основанието и определяне на размера на застрахователното обезщетение. По делото е представен Наряд за работа с превозвач – ищцовото дружество с дата 02.07.2020 г., издаден от „Б.Л. ЕООД, в който е посочен начало на товарене 17.00 ч. и край на товарене 18.00 часа, като е посочено, че презова ще се извърши с камион с рег. ••••••• и шофьор А.А.. Съгласно представения документ са натоварени 26, 5 европалета при спазване на определен температурен решим на превоз съгласно посоченото от товародателя „Б.Л. ЕООД. Посочени са като клиенти KALATEQ, CMM KOMERS, TRISTANA, METRO EARLY и обект за доставката 15 MCC BOURGAS. Превозваните стоки са били транспортирани във връзка с изпълнение на следните фактури и търговски документи за доставка: 1/ фактура № 16422/06.07.2020 г., издадена от „Тристана“ ЕООД с получател „Метро Кеш енд Кери България“ ЕООД за багета мега с пилешко филе и Багета мега с луканков салам от по 200 г., 246 бр., с единична цена 1, 55 лв., на обща стойност 381, 30 лв. без ДДС; издадена заявка за транспорт от 01.07.2020 г., в което е уговорено навло 46, 00 лв. без ДДС и фактура за транспорт- охладен в размер на 69, 00 лв. без ДДС, респ. 82, 80 лв. с ДДС, както и 2/ Стокова разписка № 191377/03.07.2020 г., издадена от „СММ КОМЕРС“ ООД с получател „Метро Кеш енд Кери България“ ЕООД за хранителни продукти /месни/, различни видове и разфасовки, на обща стойност 3323, 26 лв.; 3/ търговски документ № 0000047596, издаден от „КАЛАТЕЯ“ ООД с получател МЕТРО БУРГАС за 8 кг краве сирене Ралица, 40 бр. с единична цена 57, 60 лв. на обща стойност 2304, 00 лв., и търговски документ № 0000047595, издаден от „КАЛАТЕЯ“ ООД с получател МЕТРО БУРГАС за 10 кг кисело мляко Ралица, 50 бр. с единична цена 12, 90 лв. на обща стойност 645, 00 лв. 4/ Стокови разписки №ТРO0020886/02.07.2020 г., №ТРO0020887/02.07.2020 г. и № ТРO0020888/02.07.2020 г. с изпращач „Берс Лоджистикс“ ООД за магазин 400015/ Метро К&К БУРГАС за различни видове хранителни продукти, като по делото е представена от „Метро Кеш енд Кери България“ ЕООД справка за единичната стойност на артикулите, описани в разписките. По делото са представени и следните фактури с посочен в тях получател „Берс Лоджистикс“ ООД: 1/ фактура № 3370187471/01.12.2020 г., издадена от „Метро Кеш енд Кери България“ ЕООД на обща стойност 31764, 19 лв. с основание „Щети ПТП камион съгласно прилож. Опис“; 2/ фактура № 16467/9.07.2020 г., издадена от „Тристана“ ЕООД на обща стойност 506, 30 лв. с основание на сделката: обезщетение за брак на стоки без ДДС; 3/ фактура № 0100045161/27.07.2020 г., издадена от „СММ Комерс“ ООД на обща стойност 2769, 38 лв. с основание: обезщетение; 4/ фактура № 0800001119/06.07.2020 г., издадена от „Калатея“ ООД по търговски документ № 0000047596 на обща стойност 2304, 00 лв.; 5) фактура № 0800001118/06.07.2020 г., издадена от „Калатея“ ООД по търговски документ № 0000047595 на обща стойност 645, 00 лв. С претенция от 31.12.2020 г. „А.“ ЕООД е заявил срещу ищеца претенция за плащане на сумата 37988, 87 лв., във връзка с катастрофа на товарен автомобил рег. номер •••••••/ •••••••, собственост на ищеца, превозващ хранителни продукти за клиенти на Берс- Метро, Калатея, СММ Комерс и Тристана, предназначени за доставка до Метро 15 Бургас, в резултат на която стоката е била погинала. По делото са изслушани и приети основно и допълнително заключение на съдебно-счетоводната експертиза, които са отговорили на поставените задачи пълно и обосновано след като вещото лице се е запознало с приложената по делото документация и след проверка в счетоводството на търговските дружества. Вещото лице заключава, че ищецът е заплатил стойността на погиналите хранителни продукти на обща стойност 37988, 87 лв. съгласно протоколи за прихващане на насрещни задължения, като с тази сума са покрити вредите, понесени от дружествата, които са собственици на увредения товар – „Метро Кеш енд Кери България“ ЕООД, „Калатея“ ООД, „Тристана“ ЕООД и „СММ Комерс“ ООД. На 02.07.2020 г. „Д.“ ЕООД по възлагане на „А.” ЕООД е приело за превоз от склад на изпращача „Берс Лоджистикс” ООД, товари на клиенти на последното дружество, а именно фирмите „Метро Кеш енд Кери“ ЕООД, „Калатея“ ООД, „СММ Комерс“ ООД и „Тристана” ЕООД, представляващи хранителни продукти, предназначени за доставка до Магазин 400015 „Метро Кеш енд Кери” ЕООД в гр. Бургас по дестинация София - Бургас. Поради пълното унищожаване на стоката по време на транспортирането й от собствениците на товара – „Метро Кеш Енд Кери” ЕООД, „Калатея“ ООД, „СММ Комерс“ ООД и „Тристана” ЕООД, са предявили претенция към „Берс Лоджистикс” ООД. В качеството на логистик по складирането и транспортирането на стоките, осигуряващ транспорта и гарантиращ доставката в срок „Берс Лоджистикс” ООД е заплатило стойността на унищожения товар, по издадени фактури, обсъдени по- горе, на обща стойност 37 988.87 лв., както следва: фактура № 3370187471/01.12.2020 г., издадена от „Метро Кеш енд Кери България“ ЕООД на обща стойност 31 764, 19 лв.; фактура № 16467/9.07.2020 г., издадена от „Тристана“ ЕООД на обща стойност 506, 30 лв.; фактура № 0100045161/27.07.2020 г., издадена от „СММ Комерс“ ООД на обща стойност 2769, 38 лв.; фактура № 0800001119/06.07.2020 г., издадена от „Калатея“ ООД на обща стойност 2304, 00 лв. и фактура № 0800001118/06.07.2020 г., издадена от „Калатея“ ООД по търговски документ № 0000047595 на обща стойност 645, 00 лв. От своя страна „А.” ЕООД, осъществило спедицията на товара, е възстановило сумата на „Берс Лоджистикс” ООД по фактури, издадени от „Берс Лоджистикс” ООД в общ размер от 37 988, 87 лв. Ищцовото дружество е възстановило на „А.” ЕООД сумата в общ размер на 37 988.87 лева чрез извършени прихващания между търговците. С протокол за прихващане №1818/21.10.2020 г. по фактура № 000000320/31.08.2020 г. „Д.“ ЕООД е възстановило на „А.“ ООД платените суми за унищожените хранителни стоки на „Калатея“ ООД, „Тристана“ ЕООД и „ СММ Комерс“ ООД на обща стойност 6 224, 68 лв., като прихващането е осчетоводено в счетоводството на „Д.“ ЕООД със съответните счетоводни операции. По претенцията на „А.“ ООД от страна на ищцовото дружество е заплатена стойността на унищожената стока на „Метро Кеш енд Кери България“ ЕООД в размер на 31 764, 19 лв., за която е била издадена фактура № 2000000063/31.12.2020 г. за сумата от 31 764, 19 лв. чрез извършени прихващания с Протокол за прихващане на насрещни задължения №2335/31.12.2020 г. за сумата от 15 882, 10 лв. и Протокол за прихващане на насрещни задължения № 2337/31.12.2020 г. за сумата от 15 882, 09 лв. Извършените прихващания са били осчетоводени в счетоводството на ищеца, като протоколите за прихващане са представени по делото, като от същите е видно, че са подписани от представител на „А.“ ЕООД /л. 29, л.56, л. 65 от кориците на делото/. Общата стойност на погиналите при автопроизшествието хранителни продукти възлиза на 37 988, 87 лв., която включва кисело мляко 2, 0% - 10 кг, количество 50 бр.х12, 90 лв. – 645, 00 лв.; краве сирене 8, 00 кг, количество 320х7, 20 лв. – 2304, 00 лв.; обезщетение ф-ра 36/26.08.2020 г. и неустойка погинала стока ПТП– 3275, 68 лв. и стокови разписки за количество и стойност на хранителни продукти – 31764, 19 лв. Представен е Авариен протокол № 4953/20.10.2020 г., съставен от авариен комисар при „БЪЛГАРСКА СЪРВЕЙОРСКА КОМПАНИЯ“ ЕООД. В същия е посочено, че се изготвя по заявление от 03.07.2020 г. на „Д.“ ЕООД, изпращач – „СММ КОМЕРС“ ООД, получател е “МЕТРО КЕШ ЕНД КЕРИ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, а превозвач – „Д.“ ЕООД. Посоченото превозно средство е товарен автомобил с рег. ••••••• с ремарке № •••••••, който е превозвал стока, представляваща хранителни стоки по приожен опис. Посочено е, че на 03.07.2020 г. товарен автомобил с ремарке, е претърпял ПТП на АМ „Тракия“, при км. 312+900 в посока Бургас. Извършената от аварийния комисар инспекция е показала, че в резултат на пътния инцидент част от превозваните в товарното помещение на ремаркето хранителни стоки /по приложен опис/ са се преобърнали, зацапали и повредили, а друга част са се изсипали и разпилели около пътното платно. Установено било, че цялата стока е с видимо повредена/разкъсана външна опаковка и напълно повредено съдържание, невъзможна за изброяване и сепариране, описани по групи стоки, както следва: месо и месни продукти; риба и рибни продукти; мляко и млечни продукти; плодове и зеленчуци. Изразено е заключението, че цялата стокова наличност е напълно увредена и доведена до състояние на негодност за употреба по предназначение и без търговска стойност, възлизаща на обща сума по представени документи на 32064, 77 лв., в т.ч. с калкулирани разходи по унищожаване на отпадъци. Изразено е мнението от аварийния комисар, че установените повреди са настъпили на 03.07.2020 г. по време на транспорта в резултат на възникнал пътен инцидент на АМ „Тракия“, при км. 312+900 в посока гр. Бургас, при което товарният автомобил се е напълно повредил, заедно с превозваната в него стока, причинен от верижна катастрофа, за което е съставен Протокол за ПТП от 14.07.2020, издаден от РУ на МВР, гр. Бургас. От заключението на приетата по делото съдебно автотехническа та експертиза /САТЕ/ и от показанията на св. В. С. Я.- участник в процесното ПТП, се установява следния механизъм на настъпване на процесното ПТП: На 02.07.2020 год., около 23: 30 ч., при тъмно нощно време и суха пътна асфалтова настилка по Автомагистрала „Тракия“ в дясната пътна лента посока гр. Бургас са се движили попътно три товарни композици /ТК/, приближавайки района км 313: ТК1 от седлови влекач „МАН ТГХ" с peг.. № ••••••• и полуремарке „Шмитц СКО 24“ с peг. № •••••••, управлявана от В. С. Я. със скорост от порядъка на 65 км/ч; ТК2 от седлови влекач „МАН ТГС“ с рег. № ••••••• и полуремарке „Лапберт ЛВФС“ с peг. № •••••••, управлявана от АГ.А. със скорост 89 км/ч; ТК3 от седлови влекач „Скания Р 420“ с peг. № ••••••• и полуремарке „Шварцмюлер СПА ЗЕ“ с peг. № •••••••, управлявана от Б. Д. Г. със скорост 77, 70 км/ч. При приближаване на района на км 313, водачът на ТК 2 е достигнал преднодвижещата се ТК1 и без да намалява скоростта си на движение я е блъснал. Ударът е челен при задно блъскане, ексцентричен, осъществен с предната част на седловия влекач от ТК2, преимуществено вдясно по задната част на полуремаркето от ТК1 - ПЪРВИ УДАР, за което са отложени следи от протриване: около 3, 0 - 3, 5 м след линията на приетия ориентир симетрично разположени в дясната пътна лента. След удара, водачът на ТК1 е установил композицията в дясната пътна лента и впоследствие водачът го е изместил в аварийната лента на мястото, където е регистриран. ТК2 се е придвижила около 5 м напред до погасяване на остатъчната кинетична енергия и поради ексцентрицитета на удара с насоченост наляво. От удара водачът на ТК2, съгласно СМЕ, е изпаднал в състояние да не може да реагира и управлява ТК. Около минута по-късно към мястото на този първи удар, се е приближила ТКЗ, движещ се в дясната пътна лента. Водачът не е възприел, или е възприел със закъснение авариралата ТК2, задействал е спирачната уредба, от което скоростта й на движение е спаднала до 75, 85 км/ч, завъртял е волана наляво, достигнал до ТК2 и я блъска по ремаркето с предна си дясна част - втори удар с координати: около 8, 00 - 8, 50 м след линията на ориентира, симетрично в дясната пътна лента. Влекачът от ТКЗ се врязва в ремаркето от ТК2 по лявата му задна част и така долепени една до друга, двете ТК навлизат в лявата пътна лента, изминават около 38 м по нея до изразходване на остатъчната кинетична енергия на ТКЗ и се установяват с предните си части на влекачите долепени и увредили лявата мантинела; по ТК 2 са нанесени значителни материални щети по челната част на влекача и по задната и странична част на полуремаркето, както и по товара- увреден и частично разпилян по терена. ТК са се движили със скорости, както следва: ТК1 - от порядъка на 65 км/ч, ТК2 - от порядъка на 89 км/ч; ТКЗ - преди произшествието със скорост 77, 70 км/ч и по време на удара - 75, 85 км/ч. При първия удар – ударът е настъпил между предната част на седловия влекач от ТК2 и задната част на полуремаркето от ТК1. При втория удар – ударът е настъпил между предната част на седловия влекач от ТКЗ и задната част на полуремаркето от ТК2. Водачът на МПС марка „МАН“, модел „ТГС“ – ТК 2 не е възприел, или е възприел със закъснение появилата се опасност в дясната пътна лента, по която се е движил - полуремаркето от ТК1. Тъй като не се съдържат данни на какви светлини се е движел водачът на ТК2, експертизата е приела, по-благоприятното за водача, че седловият влекач е бил с включени къси светлини, при което опасната зона за спиране на ТК2 е била 114, 28 м при скоростта, с която се е движил. Същата е по- голяма от осветеността пред фронта на седловия влекач, което означава, че водачът на ТК2 не е разполагал с техническа възможност да реагира, респ. да преустанови движението на композицията в рамките на осветеността от късите светлини на фаровете. Установено е, че спирачни следи от ТК2 не са регистрирани, което означава, че ТК2 не е била в режим на ефективно спиране. Според експертизата при съпоставяне на отстоянието на ТК2 при движение на къси светлини- 60 м. с минимално необходимото надлъжно разстояние за извършване на маневрата заобикаляне- 49 м., водачът на ТК2 е имал техническа възможност в конкретната пътна ситуация да заобиколи отляво ТК1, с което би успял да предотврати настъпването на ПТП. Вещото лице е констатирало, че за да не настъпи процесното ПТП, водачът на ТК2 е следвало да управлява композицията със скорост не по- висока от 58 км/ч., до която е имал техническата възможност да спре преди мястото на удара с преднодвижещата се ТК1 чрез своевременно аварийно спиране. Установено е, че в конкретната пътна ситуация при невъзприемане или закъсняло възприемане на ТК1, ударът между ТК2 и ТК1 е бил непредотвратим. Водачът на ТК1 няма отношение към настъпване на първия удар и не е разполагал с техническа възможност да предотврати настъпването на процесното ПТП. При конкретната пътна обстановка - движение при ясно нощно време и без наличие на други препятствия на пътното платно, водачът на ТКЗ е имал обективна възможност да възприеме установилата се в дясната пътна лента ТК2 от разстояние: при движение на къси светлини – от 60 м; при движение на дълги светлини – от 150 м; опасната зона за спиране на ТКЗ е била 93, 14 м при скоростта, с която се е движил, която е по-голяма от осветеността пред фронта на седловия влекач с включени къси светилини. Водачът на ТКЗ не е възприел, или възприел със закъснение появилата се опасност в дясната пътна лента, в която е била спряна ТК2. Вещото лице е установило, че ТКЗ не е била в режим на ефективно спиране, не са отлагани спирачни следи по пътното платно и поради закъснялата реакция на водача, същият не е разполагал с техническа възможност да предотврати удара чрез аварийно спиране. Водачът на ТКЗ е имал техническа възможност в конкретната пътна ситуация да заобиколи отляво ТК2 в рамките на осветеността от късите светлини, с което би предотвратил настъпване на ПТП, както и че при съпоставка с момента на възприемане на ТК2 от водача - 20-30 м - водачът на ТКЗ не е имал техническа възможност да извърши маневрата заобикаляне отляво на ТК2. Вещото лице е заключило, че за да не настъпи процесното ПТП, водачът на ТКЗ е следвало да управлява композицията със скорост не по - висока от 58 км/ч, до която е имал техническа възможност да спре преди мястото на удара с установената в дясната пътна лента ТК2 чрез своевременно аварийно спиране, както и че в конкретната пътна ситуация при възприемана на ТК2 от 20 - 30 метра от водача на ТКЗ, ударът между ТКЗ и ТК2 е бил непредотвратим. Вещото лице е посочило, че товарните композиции са били технически изправни. Заключава, че причините за настъпване на ПТП се следните - При първия удар единствената причина е от субективен характер - невъзприемането или закъснялото възприемане от водача на ТК2 на преднодвижещата се ТК1, респ. липсата на реакция на водача на ТК2 за избягване на сблъсъка, както и при втория удар причината е също от субективен характер - закъснялата реакция за аварийно спиране или намаляване на скоростта на движение от водача на ТКЗ, респ. липсата на реакция на водача на ТК2 за избягване на сблъсъка. При процесното ПТП полуремарке „Ламберт ЛВФС“ с peг. № ••••••• от ТК2, в което е превозвана процесната стока, е увредено при втория удар от влекача на ТКЗ, при който удар е увреден и превозвания товар в полуремаркето. Вещото лице е посочило, че при подготовка за спедиция на стоки като процесните, същите се слагат в щайги, картонени кутии, кашони и други подобни и се подреждат на европалети /обозначен със знак EUR са тип, които са най- често използвани/. Стоките се подреждат върху тия палети и се обвиват със стреч- фолио. Натоварените палети се укрепват върху платформата на ремаркето с метални пръти /щеки/, като такива щеки се наблюдават, че са използвани в ремаркето на ТК 2 съгласно приложения снимков материал. Полуремаркето на ТК 2 е тип хладилно с две отделения с врата между тях /предно към кабината на влекача/ с по- нисък температурен режим – ползва се за месни продукти заедно с по- висок температурен режим за плодове и зеленчуци. Вещото лице е констатирало, че в авриийния протокл не са отбелязани нарушения за подготовката за спедиция на процесните стоки, като от снимковия материал е видно единствено, че стоките са подготвени за спедиция и са ползвани щеки с цел предотвратяване произволно движение на стоката върху платформата на полуремаркето. Експертизата дава заключение, че причината за изпадане на стоките, натоварени на полуремаркето на ТК2 е нарушаване на целостта на конструкцията му при произшествието, при което влекача на ТК3 се е врязъл с предната си дясна част в задначата лява част на полуремаркета на ТК2. От показанията на св. С.С.Х., която е служител на ищеца в качеството на „ръководител транспорт“ се установява, че дружеството осъществява транспортни услуги. Заявява, че фирмата има работни отношения с фирмите „А.“ ЕООД и „Берс Лоджистикс“ ООД, които осъществявали логистиката – възлагали транспорта на ищеца и разпределяли камионите по градове. По отношение на процесния инцидент сочи, че от фирма „Берс Лоджистикс“ ги уведомили, че стоката не е пристигнала. Вечерта, когато стоката се товарила в камиона шофьорът присъствал и се издавал наряд за превозваната стока, в който се посочвало единствено броя натоверени палета, които да пътуват за „Метро Кеш Енд Кери България“ ЕООД – Бургас. Сочи, че ищцовото дружество е заплатило на „А.“ ООД изцяло стойността на погиналата стока, като стойността била установена с фактурите, издадени от „Метро Кеш Енд Кери България“ ЕООД и от останалите фирми, които били собственици на стоката. За процесния инцидент викали на място авариен комисар, за което бил съставен протокол. Св. предявила претенция към застрахователя, като била представила всички необходими документи. Свидетелката Х. сочи, че стоките винаги се опаковали на палета и били увивани в стреч фолио, като нищо не било оставяно да падне. Заявява, че за опаковането на стоката отговаряли товарачите от фирма „Берс Лоджистикс“ ООД, като шофьорът присъствал на товаренето на стоката. При така приетата за установена фактическа обстановка се налагат следните правни изводи: Ищецът „Д.“ ЕООД претендира от ответника застраховател заплащане на исковата сума на основание сключения между тях договор от 11.10.2019 г. за застраховка „Отговорност на превозвача при вътрешен превоз на товари“, по който ищецът има качеството „застрахован“, а ответникът – „застраховател“, с период на застрахователно покритие от 13.10.2019 г. до 12.10.2020 г. Претенцията е във връзка с настъпило на 02.07.2020 г. застрахователно събитие, по повод на което ищецът е изплатил на правоимащите обезщетение за увредения превозван от ищеца товар. Договор за застраховка, сключен между превозвача и застраховател с предмет на застраховката отговорността на превозвача за вреди от липса или повреда на стоката, нанесени от превозвача на трети лица при осъществяване на търговската му дейност по превоз на стоки по занятие, притежава характеристиките на договор за застраховка „Гражданска отговорност“. Предмет на такъв договор е рискът от възникване на отговорност на превозвача на основания, произтичащи от неизпълнение на договора за превоз, за вреди, които не могат да бъдат предварително определени. По силата на застрахователния договор отговорността на застрахователя ответник е към третите увредени лица - лицата, които са претърпели действителни вреди от липсата или повредата на превозвания товар. Застрахователят не отговаря към застрахования, именно поради характера на сключения застрахователен договор, с който обезпечава отговорността му като превозвач към третите лица, увредени от действията му при извършвания превоз на товари. При договор за застраховка „Гражданска отговорност“ настъпването на застрахователно събитие поражда правото на третото увредено лице пряко да претендира застрахователното обезщетение от застрахователя /чл. 432 КЗ/. С подобно право самият застрахован не разполага, тъй като не той е правоимащо лице по застраховката, а същевременно застрахователят има само едно парично задължение по нея. В полза на застрахования може да се породи парично вземане срещу застрахователя, но само при настъпването и на допълнителен факт– ако сам е удовлетворил увреденото лице, какъвто е процесния случай, т. е. касае се до право с регресен характер. При настъване на застрахователното събитие и при наличие на валидно застрахователно правоотношение, и в случай че застрахованият реално е удовлетворил увреденото лице за причинените му вреди, той може да иска от застрахователя да изпълни договорното си задължение и да му заплати застрахователното обезщетение. Тази хипотеза е уредена изрично в разпоредбата на чл. 435 КЗ. Съгласно цитираната разпоредба, ако е удовлетворил увреденото лице, застрахованият има право да получи от застрахователя застрахователното обезщетение в рамките на застрахователната сума и на покритието по застрахователния договор и при спазване изискванията на чл. 434 КЗ. За да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл. 435 КЗ, следва да са налице следните кумулативни предпоставки на сложния фактически състав: наличие на валидно възникнало застрахователно правоотношение по застраховка за отговорност на превозвача на товари с покритие към датата на настъпване на събитието; изпълнението на задълженията на застрахования по договора за застраховка, свързани с уведомяването на застрахователя; извършването от страна на застрахования на процесния превоз, при който е настъпило твърдяното застрахователно събитие; застрахователното събитие, от което е последвала отговорността на превозвача за вреди, да е покрит риск по процесната застраховка; обстоятелството, че застрахованият превозвач е удовлетворил третото увредено лице. Горепосочените предпоставки от фактическия състав на предявения иск с правно основание чл. 435 КЗ са налице. Не се спори между страните по делото и е установено, че е сключен между ищеца като „застрахован“ и ответника като „застраховател“ договор за застраховка „Отговорност на превозвача при вътрешен превоз на товари“ по застрахователна полица № 0310195201900030/11.10.2019 г., със срок на действие от 00, 00 часа на 13.10.2019 г. до 24, 00 часа на 12.10.2020 г., с покритие за превозно средство– влекач марка „МАН“, модел „ТГС“, с рег. № •••••••, включително всички ремаркета/полуремаркета, прикачени към влекача, за осъществяване на вътрешни превози на територията на Република България. Следователно налице е валидно възникнало застрахователно правоотношение между страните по застраховка за отговорност на превозвача на товари с покритие към датата на настъпване на събитието – 02.07.2020 г. Установено е, че по време на действието на застраховката е настъпило предвидено в него застрахователно събитие, а именно – на 02.07.2020 г. при изпълняван от ищеца вътрешен превоз на товар от гр. София до гр. Бургас е било реализирано ПТП /верижна катастрофа/ п о Автомагистрала „Тракия“, вследствие на което посочения в застраховката товарен автомобил и ремарке са получили значителни материални щети, а товара е напълно увреден и доведен до състояние на негодност за употреба по предназначение и без търговска стойност. Изпращач на превоза е бил „Берс Лоджистикс“ ООД, като товара е бил предназначен за магазин в гр. Бургас на „Метро Кеш Енд Кери“ ЕООД, като превозът е бил осъществен с участието на спедитора „А.“ ЕООД, а ищецът е бил крайният превозвач, комуто е възложено извършване на превоза от „А.“ ЕООД. Установява се, че собственици на увредения товар са били „Метро Кеш Енд Кери България“ ЕООД, „Калатея“ ООД, „Тристана“ ЕООД и „СММ Комерс“ООД. Те са били обезщетени за сумата от 37 988, 87 лв. от техния спедитор „Берс Лоджистикс“ ООД, който от своя страна е бил обезщетен от „А.“ ЕООД. Последният е заявил срещу крайния превозвач „Д.“ ЕООД претенция за плащане на сумата 37 988, 87 лв., която ищцовото дружество е възстановило на „А.” ЕООД чрез прихващания на взаимни задължения по издадени фактури съгласно сключени между тях договори за компенсация. СГС не споделя възражението на ответника, че процесното събитие представлява изключен риск по чл. 5, т. 4. от Общите условия, приложими към процесната застраховка „Отговорност на превозвача при вътрешен превоз на товари“. Според чл. 5. т. 4 ОУ застраховката не покрива отговорността на превозвача, причинена от или вследствие на груба небрежност от страна на застрахования, на неговите служители или други лица, чийто услуги са ползвани за извършване на превоза. Прието е в правната теория и съдебната практика, че разликата между обикновената и грубата небрежност е в степента на неполагане на съответната грижа. При обикновената небрежност се касае до неполагане на грижата на добрия стопанин /или търговец/, а при грубата небрежност – до неполагане на грижа, която и най-небрежния би положил за своите работи. Груба небрежност е налице, когато застрахованият е съзнавал, че може да настъпят вредоносните последици /увреждането или погиването на застрахованото имущество/, предвиждал е абстрактната възможност да бъде причинено увреждането, но е смятал, че е способен да ги предотврати. В това се изразява неговата груба небрежност, самонадеяното му поведение, неговата нереална субективна представа за обективната действителност. Следователно, грубата небрежност е приравнена на съзнавана непредпазливост по смисъла на наказателно-правната теория и законодателство. В настоящия казус обаче у становените по делото факти не водят до извод за проявена от застрахования превозвач или негов служител груба небрежност, довела до процесното събитие. За такава не може да се приеме поведението на водача на процесния товарен автомобил с рег. № •••••••. Съобразно приетата по делото САТЕ, изготвена въз основа на събраните по делото писмени доказателствени средства, вкл. представени Констативен протокол с пострадали лица №282/ 03.07.2020 г. и Протокол за оглед на местопроизшествие от същата дата, е установено, че причината за настъпването на процесното ПТП е поведението на водача на седлови влекач „МАН ТГС“ с рег. № •••••••, който не е възприел или със закъснение е възприел преднодвижещия се седлови влекач „МАН ТГХ” с peг. № ••••••• и полуремарке „Шмитц” СКО 24 с peг. № •••••••, в резултат на който първи удар, товарен автомобил с рег. № ••••••• е останал на пътното платно и не е бил възприет, или е възприет със закъснение от третата товарна композиция, която се е врязала в ремаркето на авариралия товарен автомобил, в резултат на който втори удар е увредено ремаркето и превозваната в него стока е унищожена. В случая, без значение се явява обстоятелството дали и водачът на седлови влекач „Скания Р 420“ с peг. № ••••••• има принос за настъпване на процесното ПТП, доколкото основния фактор за настъпване на произшествието е именно поведението на водача на товарен автомобил „МАН ТГС“ с рег. № •••••••. В този смисъл възраженията на ответника, че вредите са настъпили в резултат на обстоятелства, за които превозвачът не носи отговорност, се явяват неоснователни. При съвкупната преценка на доказателствения материал по делото е установено, че е налице неизпълнение на задължението на застрахования превозвач „Д.“ ЕООД по сключен договор за автомобилен превоз, което неизпълнение представлява факт, който на основание чл. 373, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 67 от Закон за автомобилните превози поражда договорна отговорност за превозвача, като липсват основания за освобождаване на превозвача от отговорност. Неоснователно се явява и възражението на ответника, че процесното събитие представлява изключен риск по чл. 5, т. 6 от Общите условия, приложими към процесната застраховка „Отговорност на превозвача при вътрешен превоз на товари“. Според чл.5. т.6 от ОУ застраховката не покрива отговорността на превозвача за загуба или щета настъпила при явно неподходяща опаковка на превозвания товар, в случаите, когато при натоварване те са били видими или известни за превозвача и той не е възразил писмено за тях пред изпращача. От представения по делото Наряд за работа с дата 02.07.2020 г., заключението на САТЕ, и от свидетелските показания на св. С.С.Х., които преценени с всички други събрани по делото доказателства - арг. чл. 172 ГПК, съдът приема за достоверни, се установява, че не са допуснати нарушения при подготовката за спедиция на процесните стоки, стоките са били опаковани на палети и са били увити в стреч фолио, поради което единствената причина за изпадане на стоките, натоварени в полуремаркето на процесния товарен автомобил е нарушаване на целостта на конструкцията му при процесното ПТП. Този извод не се опровергава от приложения по делото снимков материал, от който се установява обстоятелството, че за превоза на стоките са използвани щеки, които са били предназначени именно да предотвратят произволното движение на товара върху платформата на полуремаркето. Ето защо не е налице хипотезата на изключен риск по чл. 5, т. 6 от ОУ. Неоснователно се явява и възражението, че не е доказано, че ищецът е заплатил обезщетение на увредените лица, като условие за възникване на претенцията му към ответника по чл. 435 КЗ. Установено е, че обезщетението за вредите от процесното застрахователно събитие са били фактурирани като цена на стоките и са били начислени като задължение на спедитора „Берс Лоджистикс“ ООД, който на свой ред е претендирал същото задължение от страна на следващия спедитор „А.“ ЕООД, а последният е бил обезщетен от превозвача-ищец, като по този начин се установява, че ищецът е удовлетворил увреденото лице, поради което за него е възникнало правото по чл. 435 КЗ да претендира заплатената сума от ответника. Видът и стойността на стоката са доказани посредством издадените от спедиторите фактури, и от заключението на вещото лице по ССчЕ, от които се установява, че същите кореспондират с фактурите и търговските документи, които са били издадени от собствениците на стоката „Метро Кеш енд Кери България“ ЕООД, „Калатея“ ООД, „Тристана“ ЕООД и „СММ Комерс“ ООД. Уговореното между страните по сключения договор за застраховка относно лимита на отговорност за застрахователя е до действителната стойност на липсващия или увреден товар, изчислена по реда на чл. 1 0 от общите условия, който препраща към чл. 71 ЗАвтП и е свързано със стойността на стоката по място и време, когато е била приета за превоз. Извън това застрахователят дължи и възстановяване на всички разноски, разумно направени от застрахования с цел предотвратяване, ограничаване или намаляване на щетите /чл. 10, ал. 2 ОУ /. В случай на цялостна липса се връщат превозната цена, митата и другите разноски по превоза на товара изцяло, а при частична липса - пропорционално, като други обезщетения не се дължат /чл. 71, ал. 3 ЗАвтП/. Следователно, дължимото обезщетение обхваща стойността на товара по пазарни цени по времето и в мястото на натоварване, както и разходите по превоза /навло, митни сборове и др. /. От събраните по делото доказателства се установява, че действителната стойност на процесния товар към момента и в мястото на натоварване възлиза на 37988, 87 лв.– видно от неоспореното допълнителното заключение на съдебно- счетоводната експертиза, основано на представените по делото фактури, издадени от собствениците на стоките, които са декларирали, че фактурираните суми съвпадат с нетната стойност на продуктите в увредения товар, без включен ДДС и отразяват напълно и само действително претърпените вреди. Неоснователно ответникът се позовава на издадената от „Тристана“ ЕООД фактура № 16467/09.07.2020 г. за сумата от 506, 30 лв., като сочи, че същата касае заплащане на неустойка по договор. Такъв извод не може да бъде формиран, тъй като се установява, че както собствениците на стоките, така и спедиторите са обозначили в издадените от тях фактури обезщетението за погиналата стока именно като „неустойки“. Същевременно няма данни да са били начислявани договорни санкции за неизпълнение на задължения от страна на превозвачите. В случая в издадената от „Тристана“ ЕООД фактура в размер на 506, 30 лв. е включена освен цената на превозваната стока, но и цената на превоза, която също е включена в дължимото обезщетение съгласно чл. 71, ал. 3 ЗАвтП. Ето защо по правилата на ЗАвтП дължимото обезщетение за цялостна повреда на процесния товар възлиза на 37988, 87 лв., която сума е в обема на задължението на ответника като застраховател по процесната застраховка /чл. 10, ал. 1 ОУ/, поради което предявеният иск се явява основателен в пълния предявен размер, ведно със законната лихва, считано от 27.06.2023 г. до окончателното изплащане на сумата. За ищеца е възникнало и акцесорно вземане, изразяващо се в парично обезщетение за причинените му вреди от неизпълнението на ответното дружество в темпорално отношение на неговото задължение за заплащане на процесното застрахователно обезщетение. В конкретния случай не се спори, ч е ищецът е заявил пред ответника писмена претенция на 08.07.2020 г. за изплащане на застрахователно обезщетение от ответника, по която е била образувана преписка по щета № №0310-195-0003-2020. Началният момент на исковата претенция се претендира от датата на протоколите за прихващания, посредством които ищецът е обезщетил спедитора „А.“ ЕООД – 31.12.2020 г., от която дата е възникнало вземането за главница. Доколкото не е оспорено от застрахователя, че на тази дата същите са му били представени, следва да се приеме, че от 31.12.2020 г. ответникът е изпаднал в забава и дължи законната лихва за забава. Ето защо съдът намира, че предявеният акцесорен иск се явява основателен за исковия период от 31.12.2020 г. до 26.06.2023 г. За посочения период на забавата размерът на дължимата мораторна лихва върху главницата от 37 988, 87 лв., изчислен с помощта на компютърна програма на основание чл. 162 ГПК, възлиза на исковата сума от 9590, 00 лв., поради което претенцията по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е основателна и следва да бъде уважена. При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се дължат разноски в общ размер на 7504, 00 лв. за държавна такса, възнаграждение за вещо лице и адвокатско възнаграждение съгласно представен списък по чл. 80 ГПК. Воден от гореизложеното, Софийският градски съд