Решение № 2677 от 10.3.2025 г. на Административен съд - Варна по дело № 496/2024 г.

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във вр. с чл.166, ал.2 от ДОПК. Образувано е по жалба на "Евроконсулт 2014-2020" ЕООД-гр.Варна с ЕИК 202325037 срещу Акт за установяване на публично държавно вземане № BG05M90P001-2.010-0155/23 от 08.02.2024г. издаден от Ръководител на УО на ОП „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020 в Министерство на труда и социалната политика. В жалбата се твърди, че оспорения АУПДВ е незаконосъобразен. Липсвала компетентност за издателя на акта и било налице противоречие с материалния закон и несъответствие с целта му. От обстоятелствената част на АУПДВ не ставало ясно кой е органа, оправомощен да го издаде. С цитираната Заповед №РД-03-2/01.12.2020г. на МТСП за определяне на ръководител на управляващия орган и възлагане на функции на ръководителя на управляващия орган и на функции на орган за установяване на публични държавни вземания не било посочено, че се определя управляващ орган на оперативна програма по развитие на човешките ресурси. Актът бил издаден при съществено нарушение на материалноправните разпоредби и превратно тълкуване на закона, тъй като се базирал единствено на влязлото в сила и необжалвано по съдебен ред Решение за определяне на финансова корекция на дружеството. В АУПДВ липсвали самостоятелни констатации на УО относно извършеното нарушение, за основанието и размера на корекцията. Поради това считат, че в производството по оспорване на АУПДВ следва да се обсъди и Решението за финансова корекция. Развиват се подробни съображения за липса на нередност при изпълнение на проекта по сключения между страните Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, поради което Решението за определяне на финансова корекция било незаконосъобразно. Това обуславяло незаконосъобразност на АУПДВ, който молят да бъде отменен. Ответникът – Ръководителят на УО на ОПРЧР 2014-2020 в Министерство на труда и социалната политика се представлява от пълномощник, който в писмен отговор изразява становище за неоснователност на жалбата. Дружеството не оспорило решението за налагане на финансова корекция в размер на 79358, 38лв. и то влязло в сила, което не се оспорвало и било установено в инициираното от управителят му производство по несъстоятелност на дружеството заведено като търговско дело №666/2023г. в Окръжен съд-Варна. Освен това като всички актове издадени по ЗУСЕФСУ то подлежало на предварително изпълнени, поради което задължението за лихви възниквало от момента на изтичане на срока за доброволно изпълнение, който в случая изтекъл към 30.10.2023г. Поради това изцяло неоснователни били оплакванията за незаконосъобразност на решението за налагане на финансова корекция. Жалбоподателят неправилно смесвал две различни производства, които приключили с два различни акта. Счита за недопустимо искането в жалбата срещу АУПДВ да се извършва проверка на законосъобразността и правилността на влязлото в сила решение за налагане на финансова корекция. В АУПДВ единствено се констатирало наличието на дълг, тъй като се установявало съществуването на това публично държавно вземане за главницата в размер на 79358, 38лв., което станало ликвидно и изискуемо по влезлия в сила административен акт. Подробно са изложени доводите за неоснователност на оплакванията в жалбата. АУПДВ бил издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и съдържание. В него била изложена установената фактическа обстановка, която била подведена под приложимата правна уредба, поради което бил издаден при правилно приложение на материалните и процесуалните правила. Моли се за отхвърляне на жалбата. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание пълномощникът оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена. В АУПДВ имало изложени подробни мотиви относно установените от издателя му факти, представените от бенефициента възражения, доказателства и тяхната относимост към преценката налице ли е публично държавно вземане. С тези доводи моли жалбата да бъде отхвърлена и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. От изявленията на страните и събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в съвкупност, при отчитане на приложимата правна уредба се налагат следните фактически установявания и изводи: Между страните по делото бил сключен на 15.06.2018г. административен договор № BG05M9OP001-2.010-0155 за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (ДБФП) за изпълнение на проект „Социално включване чрез създаване на предприемчив обслужващ екип за административни и управленски дейности“ по ОП "Развитие на човешките ресурси" 2014-2020г., съфинансиран от Европейския фонд за регионално развитие, с уговорен период на изпълнение на дейностите по проекта 15 месеца, считано от датата на сключването. На основание чл.62, ал.1 от ЗУСЕСИФ по проекта били извършени плащания на сумите 19 839, 60лв., 20 525, 08лв. и 38 993, 70лв. – на средства в общ размер 79358, 38лв. На 16.03.2020г. с решение за верификация № BG05M90P001-2.010-0155/12 по повод искането за окончателното плащане била отказана верификация на поисканите средства в размер на 28143, 70лв. по четвъртото искане за плащане. Това решение било връчено на бенефициента чрез кореспонденция в ИСУН с № BG05M9OP001-2.010-0155-С01-М047/18.03.2020г., не било обжалвано от бенефициента в законово установения срок и влязло в сила. УО уведомил бенефициента за регистриран сигнал за нередност относно изпълнението на проекта и за стартираната процедура по определяне на финансова корекция на 18.03.2020г. Дружеството е депозирало възражение, което е разгледано от решаващия орган. На 16.10.2023г. ръководителят на УО издал Решение за определяне на финансова корекция № BG05M90P001-2.010-00155/17, в което изложил фактите и обстоятелствата въз основа на които направил извод за нарушение на принципа за добро финансово управление на средствата от ЕС. В решението е описано като установено от извършените проверки, че създаденото към фирмата на бенефициента социално предприятие реално не е извършвало стопанска дейност, че не е функционирало като социално-икономически субект и свързаните с това останали дейности по проекта не са допринесли за постигането на заложените цели, за което е предоставена безвъзмездната финансова помощ по договора. С Решението на ръководителя на УО на основание чл.73, ал.1 и ал.3 във вр. с чл.72 от ЗУСЕФСУ е: 1/установено нарушение по смисъла на чл.70, ал.1, т.3 от ЗУСЕФСУ – нарушение на принципите заложени в чл.4, ал.8 от Регламент 1303/2013 за добро финансово управление - за ефикасност и ефективност; 2/на основание чл.72, ал.2 вр. чл.70, ал.1, т.3 от ЗУСЕФСУ е определена финансова корекция за нарушението по т.1 в размер на 100 на сто от допустимите, засегнати от нарушението разходи по целия административен договор; 3/на основание чл.75, ал.1 във вр. с чл.73, ал.4 във вр. с чл.27, ал.2 от ЗУСЕФСУ е извършена финансовата корекция в размер на 59518, 78лв. посредством доброволно изпълнение от страна на бенефициента; 4/на основание чл.71, ал.1 от ЗУСЕФСУ е отменена предоставената безвъзмездна финансова помощ по административния договор; 5/ определена е сума за възстановяване в размер на 79358, 38лв. В решението е указано, че съгласно чл.3.75 от административния договор в срок до 14 дни от получаване на решението бенефициентът "Евроконсулт 2014-2020" ЕООД следва да възстанови преведените по проекта средства в размер на 79358, 38лв. по посочена банкова сметка. В случай, че не възстанови средствата в указания срок съгласно чл.3.76 от административния договор, УО на ОПРЧР има право на обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва за периода на просрочие. В решението е посочен реда и сроковете за оспорването му. От материалите в преписката се установява, че още на 16.10.2023г. Решение за определяне на финансова корекция № BG05M90P001-2.010-00155/17 от 16.10.2023г. е изпратено и е отворено от "Евроконсулт 2014-2020" ЕООД. В 14-дневния срок дружеството не го е оспорило пред съда и то е влязло в сила. Между страните няма спор, че определената в Решението за определяне на финансова корекция сума за възстановяване в размер на 79358, 38лв. не е внесена от дружеството-бенефициент в срока за доброволно изпълнение и съгласно чл.3.76 от административния договор след изтичане на 14-дневния срок от връчването му е започнала да тече лихва за просрочие. С писмо изведено с №2.010-0155/21/13.12.2023г. ръководителят на УО уведомил дружеството-бенефициент чрез управителя му, че на 30.10.2023г. е изтекъл 14-дневния срок за доброволно възстановяване заплатените по договора до прекратяването му средства в размер на 79358, 38лв., за които е издадено решението за налагане на финансова корекция. Поради това считано към 01.11.2023г. задължението възлизало в общ размер на 80254, 84лв., от които 79358, 38лв.-главница и 896, 46лв.-лихва. С писмото дружеството е уведомено, че това са публични държавни вземания по смисъла на т.1 §1 от ДР на ЗУСЕСИФ, които се събират по реда на ДОПК чрез съставяне на акт за установяване на публични държавни вземания, поради което започва производство по издаване на такъв акт. С писмото е указана на дружеството възможността като длъжник в 7-дневен срок от получаване на съобщението да изрази писмено становище, да направи искания и възражения и да представи доказателствата, с които разполага и които счита, че не се намират при органа, а счита като значими за изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за производството по издаване на АУПДВ. Това писмо с копие от решението за финансова корекция и счетоводна справка за размера на публичните вземания към 30.11.2023г. е изпратено по куриер и връчено на 02.01.2024г. на "Евроконсулт 2014-2020" ЕООД чрез управителя му -С. К.. На 08.02.2024г. ръководителят на УО на ОПРЧР издал Акт за установяване на публично държавно вземане № ВG05М9OP001-2.010-0155/23, с който установил, че към 16.10.2023г. държавата чрез Ръководителя на УО на ОПРЧР в Министерството на труда и социалната политика има публични държавни вземания с длъжник "Евроконсулт 2014-2020" ЕООД - гр.Варна в размер на 79358, 38лв., които са определени за възстановяване суми с Решение за определяне на финансова корекция, което е влязло в сила, която сума представлява главница, а натрупаната лихва към 01.11.2023г. е в размер на 896, 46лв., т.е. общия размер на задължението е 80254, 84лв. – главница и лихви, ведно със законната лихва до окончателното изплащане на вземането. АУПДВ с указания за възможността да се обжалва в 14-дневен срок пред съответния административен съд по реда на АПК е връчен на дружеството по куриер на 21.02.2024г. чрез управителя му -С. К.. Дружеството упражнило това право в срок с подадената на 06.03.2024г. жалба до съда, по повод на която е образувано настоящото съдебно производство. Жалбата е допустима. Подадена е в срок и от лице с правен интерес и активна легитимация за оспорването, тъй като "Евроконсулт 2014-2020" ЕООД е субект, чиито права и интереси се засягат неблагоприятно от обжалвания АУПДВ. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Оспореният АУПДВ № BG05M90P001-2.010-0155/23 от 08.02.2024г. е издаден от Ц. И. С. в качеството му на Ръководител на УО на ОП „РЧР“ 2014-2020. Неоснователно е оплакването в жалбата, че АУПДВ е издаден от некомпетентен орган. Съгласно чл.4, т.7 от Устройствения правилник на Министерството на труда и социалната политика приет с ПМС №266 от 10.11.2009г., Министърът на труда и социалната политика управлява програми и проекти в сферата на своята компетентност, финансирани от предприсъединителните и Структурните фондове на Европейския съюз и от други международни финансови институции и донори. В рамките на тази компетентност със Заповед № РД-03-2/01.12.2020г. Министърът на труда и социалната политика е определил Ц. И. С. – зам.-главен директор на ГД „Европейски фондове, международни програми и проекти“ да изпълнява функциите на ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020 в пълен обхват, включително да издава актове за установяване на публични вземания по чл.166 от ДОПК, а при негово отсъствие – функциите на ръководител на УО да се изпълняват от зам.-главен директор А. Н. М.. С оглед тази приета с преписката заповед считано от 01.12.2020г. Ц. И. С. е разполагал с правомощия и компетентност да издаде АУПДВ по отношение на длъжници по ОПРЧР (л.1-2 от преписката). В обжалвания АУПДВ е изложено фактическото основание за издаването му - влязлото в сила решение за определяне на финансова корекция, по което са налице задължения на бенефициента, които не са погасени. Тези задължения представляват публично държавно вземане по смисъла на чл.162, ал.2, т.8 от ДОПК. Установената фактическа обстановка правилно е подведена под приложимата нормативна уредба, която подробно е описана в акта. Изчерпателно са посочени приложените правни основания за издаването на акта - чл.166, ал.2, изречение последно и чл.162, ал.2, т. 8 и т. 9 от ДОПК, чл.75, ал.2 от ЗУСЕСИФ, вр. чл.62 от ЗПФ, вр. чл.35, ал.1, т. 2 и чл.35, ал.2 от Наредба № Н-3/22.05.2018г. и във връзка с чл.9, ал.5 от ЗУСЕФСУ (загл. изменено ДВ., бр.51 от 2022г.). В противоречие с твърденията в жалбата, конкретните фактически и правни съображения, в това число индивидуализация на задължението и от какво произтича то, се съдържат не само във влязлото в сила Решение за определяне на финансова корекция, а също и в писмо изх.№ BG05M90P001-2.010-0155/21/13.12.2023г. на Ръководителя на УО на ОПРЧР (л.47-49 от преписката), което е връчено на жалбоподателя на 02.01.2024г., към което писмо прави референция АУПДВ. От писмо ясно следва и обстоятелството, че въпросната сума включва преведени средства във връзка с изпълнението на ДБФП и вземания за лихви. Съгласно Тълкувателно решение № 16/ 31.03.1975г. на ОСГК на ВС на РБългария, мотивите към административния акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт в друг документ, ако изхождат от същия административен орган, който е издал акта. Такава хипотеза е налице и в настоящия случай. В този смисъл възраженията за немотивираност на АУПДВ са неоснователни и опровергани от доказателствата по делото. С оглед изложеното се налага извода, че при издаване на акта са съобразени изисквания за форма и съдържание. АУПДВ е волеизявление в необходимата форма и съдържа реквизитите по чл.59, ал.2 АПК, вкл. фактически и правни основания за издаването му, което го прави ясен и мотивиран акт, който дава възможност на адресата му да се запознае с него и да упражни правото си да го оспори, а на съда - да извърши проверката, за която е сезиран. Налага се извода, че не са налице основания за отмяната на АУПДВ по чл.146, т. 1 и т. 2 от АПК, нито за обявяването му за нищожен. В хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. АУПДВ е издаден в съответствие с изискванията на чл.9, ал.2 от АПК, като и на чл.35 и чл.36 от АПК и не е налице основание за отмяната му по чл.146, т. 3 от АПК. Съгласно чл.166, ал.2, изр.1 от ДОПК, във връзка с чл.26, ал.1 от АПК дружеството като бенефициент е уведомено с писмо изх.№ BG05M90P001-2.010-0155/21 от 13.12.2023г., което му е връчено на 02.01.2024г., че спрямо него е открито административно производство по издаване на АУПДВ. Съобразно чл.34, ал.3 от АПК, във връзка с чл.35 АПК и във връзка с чл.7 и чл.9 АПК му е предоставена възможност в срок от 7 дни от получаване на писмото да изрази становище по фактите и обстоятелствата, изложени в него, да депозира доказателства, да направи писмени искания и възражения, както и да представи по негова преценка доказателства, които се намират при него и не се намират при органа, с оглед изясняване на случая. Дружеството не е оспорило, че акта за определяне на финансова корекция му е връчен и не го е обжалвала в срок, поради което той е влязъл в сила. В настоящото производство не се твърди да са неправилни установяванията на органа за основанието и размера на дължимите суми – главници и лихви, които са посочени в АУПДВ № BG05M90P001-2.010- 0155/23 от 08.02.2024г. Не са налице факти и обстоятелства, които да са били от значение и да не били изяснени, нито такива, които да са неправилно установено. Правата на адресата на акта са охранени и не са допуснати съществени нарушения на правилата в производството по издаване на оспорения акт. АУПДВ не противоречи на материалния закон. Той е акт, с който се установява съществуването на публичното държавно вземане за главница и лихви в конкретни размери срещу дружеството. Правилно е установено, че вземането е ликвидно и изискуемо към момента на издаване на АУПДВ, с оглед влязлото в сила решение за определяне на финансова корекция от 16.10.2023г. Вземането за главницата по акта за финансова корекция е поискано за доброволно възстановяване в самото решение за определяне на корекция, като и до приключването на делото в съдебно заседание не е възстановена дължимата сума от дружеството – бенефициент. Предвид това обстоятелство задължението за лихва за забава възниква от момента на изтичане на срока за доброволно изпълнение. Срокът е изчислен с оглед приложимата редакция на чл.13, ал.1, 3, 4 и 5 от Наредбата за определяне на условията, реда и механизма за функциониране на ИСУН и за провеждане на производства пред управляващите органи посредством ИСУН, електронен документ и/или електронно изявление се счита за получено от съответния управляващ орган/междинно звено, кандидат. Основният, развит в жалбата довод за незаконосъобразност на оспорвания АУПДВ, е твърдението за незаконосъобразност на решението за определяне на финансова корекция, въз основа на което последният е издаден. Оспореният АУПДВ е издаден на основание чл.35, ал.1, т. 2 от Наредба № Н-3/22.05.2018г. за определяне на правилата за плащания, за верификация и сертификация на разходите, за възстановяване и отписване на неправомерни разходи и за осчетоводяване, както и сроковете и правилата за приключване на счетоводната година по оперативните програми и програмите за европейско териториално сътрудничество (обн. ДВ бр. 44/29.05.2018г.) и на основание чл.162, ал.2, т. 8 и чл.166, ал.2 от ДОПК. Залегналите в Наредба № Н-3 от 22.05.2018г. правила се прилагат за оперативните програми, финансирани от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), Европейския социален фонд (ЕСФ) и Кохезионния фонд (КФ) на Европейския съюз (ЕС) и за програмите за трансгранично сътрудничество по външните граници на ЕС, които са програмите между Република България – Република Сърбия, Република България – Република Турция, и Република България – Бивша Югославска република Македония. По отношение на сключения между "Евроконсулт 2014-2020" ЕООД и министерство на труда и социалната политика административен договор № BG05M9OP001-2.010-0155 за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (ДБФП) за изпълнение на проект „Социално включване чрез създаване на предприемчив обслужващ екип за административни и управленски дейности“ по ОП "Развитие на човешките ресурси" 2014-2020г., съфинансирана от Европейския фонд за регионално развитие, са приложими именно разпоредбите на Наредба № Н-3 от 22.05.2018г., относно изпълнение на договорните клаузи, свързани с изплащането на договорената безвъзмездна финансова помощ. В Глава Трета, Раздел I, чл.19-25 от Наредбата е уредена процедурата по верификация на разходите, която най-общо включва управленски проверки, както на представената документация при междинно и окончателно плащане, така и проверка за спазване на условията на договора, а също и проверка на място. Процедурата приключва с акт, с който се верифицират разходите по искания на бенефициерите или се отказва тяхната верификация – чл.42 от Наредбата. Съгласно чл.43, ал.1, т. 2 от Наредбата, бенефициерът възстановява вземанията по чл.35, ал.1, т. 2 в 14-дневен срок от влизането в сила на акта, с който са установени вземанията. По делото е установено по категоричен начин, че с влязло в сила решение рег.№ BG05M9OP001-2.010-0155/17 от 16.10.2023г. на главен директор на Главна дирекция „Европейски фондове, международни програми и проекти“ и ръководител на УО на ОП "Развитие на човешките ресурси", е прекратен горепосоченият административен договор. Следователно, налице е стабилен административен акт, който подлежи на изпълнение. В чл.35, ал.1 от Наредба № Н-3 от 22.05.2018г. е посочено кога възниква задължение на бенефициера да възстанови предоставената с акта по чл.2, ал.1 финансова подкрепа – при определена индивидуална финансова корекция (т.1); при недължимо платена или надплатена, както и при неправомерно получена или неправомерно усвоена сума (т. 2). В разглеждания случай е установено основанието по чл.35, ал.1, т. 2 от Наредбата, както е отразено в оспорения АУПДВ. Разпоредбата на чл.35, ал.3 от подзаконовия акт сочи, че в случаите по ал.1, т. 2 управляващият орган отчита вземане въз основа на акт за установяване на публично вземане, издаден във връзка с чл.62 от Закона за публичните финанси по реда на чл.166, ал.2 ДОПК, т.е. с акт за установяване на публично държавно вземане. Следователно, след като е налице основание за възстановяване на суми, получени от жалбоподателя в изпълнение на прекратен административен договор, то установяването на същите като публично вземане следва да стане именно по реда на чл.35, ал.3, т. е. чрез издаване на акт за установяване на публично държавно вземане по реда на чл.166, ал.2 от ДОПК. Този ред е спазен от административния орган. Съгласно чл.162, ал.2, т.8 и т.9 от ДОПК, публични държавни и общински вземания са и недължимо платени и надплатени суми, както и неправомерно получени или неправомерно усвоени средства по проекти, финансирани от средства на Европейския съюз, включително свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт, включително финансови корекции, надплатен аванс, надхвърлени процентни ограничения, превишени позиции по бюджета на проекта, кръстосано финансиране, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в националното законодателство и в правото на Европейския съюз и лихвите за посочените по-горе вземания. В случая е налице влязъл в сила административен акт - решение рег.№ BG05M9OP001-2.010-0155/17 от 16.10.2023г. на главен директор на Главна дирекция „Европейски фондове, международни програми и проекти“ и ръководител на УО на ОП "Развитие на човешките ресурси", с който е прекратен административният договор, сключен между страните и е разпоредено възстановяване на предоставените по проекта авансови средства. След прекратяването на договора, изплатените на бенифициера суми се явяват неправомерно получени и като такива съставляват публично държавно вземане, подлежащо на установяване с акт издаден по реда на чл.166, ал.2 от ДОПК. Предвид липсата на спор относно размера на полученото авансово плащане и наличието на влязъл в сила административен акт, с който по безспорен начин е определен размерът на финансова корекция по проекта, респ. е определена сумата за възстановяване, се налага извода, че АУПДВ е издаден при правилно приложение на закона и в съответствие с целта му. В обобщение АУПДВ не страда от релевираните от жалбоподателя пороци, тъй като е издаден от компетентен орган, при спазване на установената форма и на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и целта му, поради което не са налице отменителни основания по чл.146 от АПК и жалбата срещу него е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. При този изход на спора своевременно направеното искане от пълномощника на ответника за присъждане на разноски следва да бъде уважено. Жалбоподателят "Евроконсулт 2014-2020" ЕООД-гр.Варна следва да бъде осъден да заплати на ответната страна - Министерство на труда и социалната политика сумата в размер на 150лв. за юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл.78, ал.8 от ГПК, при отчитане на извършените процесуални действия от представителя на ответника изразяващи се в участие в проведеното открито съдебно заседание и представяне на подробен отговор по жалбата. Водим от това и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Съдът