Решение № 295 от 25.11.2024 г. на Окръжен съд - Бургас по дело № 349/2024 г.

Производството е по чл.25, ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ. Образувано е по жалба на Денко Благоев Атанасов с ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес •••, чрез адв. Ангел Гаврилов, със съдебен адрес гр. Бургас, ул. „Страхил“ № 7, против отказ с № 20241010150910-2/17.10.2024 г. на длъжностно лице по регистрацията /ДЛР/ в Агенция по вписванията, с което е отказано вписване на следните промени в подлежащите на вписване обстоятелства по партидата на „Елиа Транс“ ООД с ЕИК 102857103: заличаване на съдружника Денко Благоев Атанасов поради прекратяване на членственото му правоотношение с дружеството по реда на чл.125, ал.2 от ТЗ - с изтичане на срока на отправеното писмено предизвестие. В жалбата се излагат основания за незаконосъобразност на така постановения отказ, като се сочи, че неправилно е било изискано от жалбоподателя да представи, освен доказателства за отправено 3-месечно предизвестие, и доказателства за надлежно взето от Общото събрание решение, уреждащо съдбата на освободените дялове, попълване на капитала и промяна в дружествения договор, в зависимост от взетите решения. Сочи се, че тези указания на длъжностното лице по регистрация противоречат на нормата на чл. 125, ал.2 ТЗ, която изисква единствено писмено тримесечно предизвестие, като законодателят не е предвидил други условия при напускането на съдружник. Претендира се отмяна на отказа, не се търсят разноски. Представят се доказателства. Агенция по вписванията, в приложения към изпратените от нея книжа писмен отговор на жалбата, изразява становище за неоснователност на същата. Преповтаря доводите на длъжностното лице по регистрация във връзка с постановения отказ. Не представя доказателства. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение във връзка с подаването на отговора от страна на пълномощник Милена Попова – гл.експерт. Бургаски окръжен съд, като разгледа изпратените от Агенция по вписванията, възпроизведени на хартиен носител и заверени от служител на агенцията жалба, заедно с приложения към нея, постановен отказ, приложенията към него и след служебна проверка по партидата на дружеството в електронния търговски регистър, намира следното: Жалбата е подадена от легитимирано лице, което има правен интерес от обжалване като адресат на така постановения отказ. Жалбата е постъпила в срока по чл.25, ал.1 от ЗТР - отказът е постановен на 17.10.2024 год., а жалбата е входирана в системата на електронния търговски регистър на 22.10.2024 год., т.е. в рамките на 7-дневния срок за обжалване по чл. 25, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ, като е внесена дължимата по жалбата държавна такса за нейното разглеждане от настоящия съд в размер на 15 лв. С оглед на това, жалбата е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Видно от партидата на „Елиа Транс“ ООД с ЕИК 102857103 в електронния търговски регистър, дружеството е учредено с вписването му там на 20.06.2008 год. Съдружниците в дружеството са две физически лица, и двамата вписани и като управители на дружеството, с право да го представляват заедно и поотделно – жалбоподателят Денко Благоев Атанасов и Е. П. С.. Със заявление в изискуемата от закона форма с вх.№ 20241010150910 управителят на дружеството Денко Благоев Атанасов, който е и един от двамата съдружници в същото, чрез пълномощника си адв. Гаврилов е заявил заличаването си като съдружник. Представил е писмено предизвестие по чл. 125, ал.2 ТЗ, подписано саморъчно от него, в което е заявил, че желае да прекрати участието си в „Елиа Транс“ ООД с ЕИК 102857103 като съдружник и да бъде заличен от търговския регистър. От обявения в ТР дружествен договор на „Елиа Транс“ ООД е видно, че съдружниците са уговорили също 3- месечен срок на предизвестието до дружеството за прекратяване на членственото правоотношение на някой от тях /т.ІХ, чл.27, ал.3 вр.чл.10, ал.6/. Видно от представените по делото доказателства и в частност – от Констативен протокол от 03.07.2024 г. на Г. Г. – ПЧСИ при Делян Николов – ЧСИ с район на действие БОС, уведомлението е било връчено на последния обявен в ТР адрес на дружеството, а именно – гр. Бургас, ул. „Чаталджа“ № 47, чрез залепване на уведомление по реда на чл. 47, ал.1 ГПК вр.чл.50, ал.4 ГПК на 30.05.2024 г., от която дата е започнал да тече 3-месечният срок по чл. 125, ал.2 ТЗ и същият е изтекъл към датата на заявлението на Атанасов – 10.10.2024 г. Заявлението на Атанасов е било оставено без движение с указания № 20241010150910/11.10.2024 г. на ДЛР, като на жалбоподателя е било указано, че във връзка с необходимостта от спазване разпоредбата на чл. 125, ал.3 ТЗ и на чл. 115, т.3 ТЗ, следва да бъде приложено в срока по чл. 19, ал.2 ЗТРРЮЛНЦ надлежно взето от компетентния дружествен орган решение, уреждащо съдбата на освободените дялове, попълване на капитала и промяна в дружествения договор по чл. 119, ал.4 ТЗ, както и такъв със заличени лични данни, освен тези, които се изискват по закон, в зависимост от взетите решения. Указано е също, че управителят е този, който следва да свика ОС, в чиято компетентност е вземането на решения по въпросите на постъпилото предизвестие, респ. решения за съдбата на освободените дялове и приемане на изменен/допълнен дружествен договор/учредителен акт. Така дадените указания не са били изпълнени от жалбоподателя, което е станало причина за постановяване на обжалвания отказ. В разпоредбата на чл. 125, ал.3 ТЗ, при прекратяване участието на съдружника в дружеството имуществените последици се уреждат въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпил прекратяването /дружественият договор не предвижда нещо различно, доколкото този въпрос не е изрично уреден и препраща за неуредените въпроси към ТЗ/. Не са представени никакви доказателства, а и не се твърди Денко Атанасов, в качеството на управител, да е предприел действия по свикване на общо събрание на съдружниците след изтичане на трите месеца от получаване на предизвестието в изпълнение на разпоредбата на чл.125, ал.3 ТЗ. Не е съставен и не е представен в препис за обявяване в изпълнение на разпоредбата на чл.119, ал.4 от ТЗ, а и не се твърди да е съставен дружествен договор с измененията, произтичащи от напускането на управителя Атанасов като съдружник. С оглед разпоредбата на чл.119, ал.4 от ТЗ преписът от дружествен договор, съдържащ всички изменения и допълнения, който се представя за обявяване в търговския регистър, следва да е заверен от органа, представляващ дружеството, следователно - от управителя. В чл. 125, ал. 2 ТЗ е уредена една от хипотезите на прекратяване участието на съдружника в ООД, а именно – с писмено предизвестие, направено най-малко три месеца преди датата на прекратяването. С изтичането на срока членственото правоотношение се прекратява по право, като прекратяването не е поставено в зависимост от други юридически факти, в т.ч. от уреждане на имуществените отношения по чл. 127 във вр. с чл. 125, ал. 3 от ТЗ между напускащия съдружник и дружеството и от съдбата на дружествените дялове. Уреждането на имуществените отношения е закономерна последица от настъпилото прекратяване на членственото правоотношение, а не е обявено за условие, без което преустановяването на членствената връзка не може да настъпи. Действително, изтичането на срока на предизвестието има автоматичен прекратителен ефект спрямо членственото правоотношение и с осъществяването му съдружникът губи както качеството "съдружник“ /така в мотивите на Решение № 46 от 22.04.2010 год. на ВКС, Второ т.о. по т.д.№ 500 по описа за 2009 год. /.Този факт, обаче, се смята за настъпил само във вътрешните отношения между съдружниците в дружеството, не и спрямо трети лица. За да бъде противопоставен и на трети лица и за да могат и те да се позовават на този факт, той трябва да е вписан в електронния търговски регистър по партидата на дружеството. С оглед на обстоятелството, че този факт настъпва във вътрешните отношения между съдружниците и без да е вписан в електронния търговски регистър, той може и следва да бъде зачетен във всички случаи, в които са налице спорове, отнасящи се до вътрешните отношения между членовете на дружеството-напр. чл.74 от ТЗ /какъвто е бил спорът, разгледан в Решение № 46 от 22.04.2010 год. на ВКС, ІІ т.о. по т.д.№ 500 по описа за 2009 г./, чл.125, ал.3 от ТЗ /какъвто е бил спорът, разгледан в Решение № 515 от 20.03.2002 на ВКС по гр.д.№ 1312/2001 год. на V г.о./, иск по чл. 431, ал. 2 от ГПК /отм./ /какъвто е бил спорът, разгледан в Решение № 10 от 28.01.2004 на ВКС по гр.д.№ 426/2003 год. на ІІ г.о./, чл.71 от ТЗ и др. За да бъде, обаче, този факт оповестен и на третите лица чрез вписване на това обстоятелство в търговския регистър по партидата на дружеството, настъпването му във вътрешните отношения между съдружниците не е достатъчно. Търговският регистър не е вид дружествена книга и не обслужва само нуждите на съдружниците, т.е. вътрешните отношения помежду им. Предназначението му е да ползва третите лица, които влизат в правоотношения с дружеството, като им осигурява предварително проверена, достатъчно надеждна и непротиворечива информация относно конкретни интересуващи ги обстоятелства в търговския обмен. В противен случай съществуването и поддържането на търговски регистър би било безсмислено, тъй като противоречивата информация е равнозначна на липсваща информация. За третите лица, с оглед търговския оборот, не е достатъчно да знаят кои лица са съдружници в едно дружество, за тях е необходимо да знаят кой представлява дружеството, къде може да бъде открито, как са разпределени дяловете между съдружниците, какъв е размерът на вписания му капитал, до който размер то отговаря спрямо кредиторите си, покрит ли е изцяло този размер, или не. Всички тези обстоятелства са част от общия статус на всеки търговец, вписан в електронния търговски регистър. Обстоятелствата, които законът е включил в него, се намират във взаимна връзка и обусловеност, като промяната в част от тях е причина за промени в друга част от тях. Ето защо, взаимно свързаните и обусловени обстоятелства, вписани в търговския регистър, не може да си противоречат или взаимно да се изключват. Прекратяването на участието на съдружник в дружеството, независимо от основанието, на което е настъпило, води до промени състава на съдружниците, в разпределението на дяловете помежду им, като може да засегне и капитала. Ако съдружникът напуска, без да е прехвърлил дяловете си, дружеството е необходимо да установи равностойността на дружествения дял, който следва да му бъде върнат като последица от прекратяването, както и дали след приспадане на тази равностойност от чистото имущество към момента на прекратяването, остатъкът от чистото имущество покрива размера на записания капитал. В зависимост от резултата от горните действия е възможно да не се налага промяна в размера на вписания капитал, но е възможно да се наложи намаление на капитала или довнасяне на парична сума за допълване размера на записания капитал от съдружниците, които решат да поемат дяловете на напускащия. Именно осигуряването на покритието на капитала след напускането на съдружник в хипотезата на чл.125, ал.3 от ТЗ е същественият въпрос, който интересува третите лица, а не дали дружественият дял на напусналия съдружник е реално изплатен или не, т.е. дали са уредени имуществените отношения между съдружниците. С оглед на горното, законът е предвидил при прекратяване на членство на съдружник да се проведе общо събрание, на което да се приемат промени в дружествения договор. При заличаването на съдружник поради прекратяване на членството му, за да бъде вписано това обстоятелство, е необходимо да се представи както решението на общото събрание за промени в дружествения договор, пряко произтичащи от прекратеното членство, така и на основание чл.119, ал.4 от ТЗ препис от дружествения договор с измененията, произтичащи от напускането на съдружника, който следва да е заверен от органа, представляващ дружеството. Промените в посочените обстоятелства следва да се заявят по партидата на търговеца в 7-дневен срок от възникването им съгласно чл.6, ал.2 ЗТРРЮЛНЦ. Неспазването на срока съставлява основание за ангажиране на административнонаказателната отговорност на управителя по реда на чл. 40 и чл. 41 ЗТРРЮЛНЦ. В настоящия случай управителят не е изпълнил нито едно от задълженията си в това му качество. Подал е уведомление за напускане, но не е свикал общо събрание, въпреки че е бил длъжен да стори това, за да осигури редовно водене на дружествените книги на основание чл.143, ал.3 от ТЗ и съставяне на дружествен договор с измененията, заверен препис от който на основание чл.119, ал.4 от ТЗ е бил длъжен да представи за обявяване, заедно със заявлението за заличаване на съдружник. Съгласно разпоредбата на чл.21, т.5 от ЗТРРЮЛНЦ, регламентиращ обхвата на проверката, извършвана в регистърното производство, длъжностното лице по регистрацията проверява съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона въз основа на представените документи по т.4, съответно - дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона. Едно обстоятелство съществува и съответства на закона, ако е възникнало, при това - валидно, и това състояние не е променено. Прекратяването на членственото правоотношение може да се счете, че е възникнало във вътрешните отношения между съдружниците, но не може да се приеме, че е възникнало валидно с оглед интересите на третите лица, за които регистърът се поддържа. Наличието на обусловеност между прекратяването на членството и правното положение на дружеството изискват в търговския регистър да бъдат отразени едновременно всички взаимнообусловени факти, а не само една част от тях. В настоящия случай, обаче, от приложените доказателства може да се установи само преустановяване на членството на съдружника във вътрешните отношения, не и спазването на останалите изисквания на закона, с които се свързва вписването на това обстоятелство в търговския регистър. Както е възприел в мотивите си Бургаски апелативен съд в аналогичен казус, разгледан по в.т.д. № 61/2024 г., при хипотетично вписване на прекратяване участието на съдружник в дружество с ограничена отговорност, без да бъде взето решение относно неговия дял от капитала, се застрашават интересите на кредиторите на дружеството и би останал незаписан капитал, каквато възможност законът не допуска. Дружественият договор трябва да съдържа размера на дяловете, с които съдружникът участва в капитала (чл. 115, ал. 5 ТЗ), а сумата на дяловете трябва да бъде равна на капитала ( чл. 117, ал. 2 ТЗ). При това положение съдружникът, чието членство е прекратено, не може да бъде заличен в ТР, докато не бъде разрешен въпросът относно освободените от него дялове, независимо дали същите ще бъдат поети от друг съдружник или ще бъде взето решение за намаляване на капитала на дружеството. В този смисъл са мотивите към т. 5 на ТР № 1/2020 г. на ОСТК на ВКС: "Подобно изключение от общите правила закономерно не е предвидено за напускащия съдружник предвид задължението на органите на дружеството да уредят последиците от прекратеното участие на съдружника и следователно липсва непълнота на нормативния акт, която да се преодолее чрез прилагане по аналогия на разпоредбата на чл. 141, ал. 5 ТЗ. " С оглед на изложеното по-горе, съдът намира, че постановеният отказ е правилен и следва да бъде потвърден. Искането за присъждане на разноски, направено в отговора на жалбата от АВ, е неоснователно, тъй като Агенция по вписванията няма право на разноски в това производство. Съгласно последователната практика на касационната инстанция, отговорността за разноски е присъща само на спорните съдебни производства, в които право на разноски има страната, в чиято полза е разрешен правният спор. Производството по чл. 25 ЗТРЮЛНЦ не е спорно, а е охранително производство по смисъла на чл. 530 ГПК и Агенцията по вписванията няма качеството на страна в това производство, като всички процесуални възможности, предвидени по отношение на нея (подаване на отговор по жалбата, представяне на доказателства, информиране за решението на съда), са обусловени от възложената й със ЗТРРЮЛНЦ компетентност. Следователно, след като се касае за охранително производство, то и по въпроса за отговорността за разноски следва да се прилага общото за всички охранителни производства правило на чл. 541 ГПК, а именно, че разноските са за сметка на единствената страна в производството, т. е. за молителя. Последователно съдебната практика приема, че новата ал. 6 на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, според която в производствата съдът присъжда разноски на страните по реда на Гражданския процесуален кодекс, не е съобразена с едностранния характер на производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и е резултат от несъвършенството на обнародваните в ДВ бр.105/2020 г. законодателни промени в ЗТРРЮЛНЦ, поради което същата следва да бъде прилагана корективно с оглед общата за всички охранителни производства норма на чл. 541 ГПК. Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд