Решение № 446 от 3.7.2023 г. на Апелативен съд - София по дело № 962/2022 г.

Производството е образувано по две въззивни жалби против решение №260537 от 12.08.2022г. на СГС, ТО, VI-1 състав, постановено по т.д.№ 1673/2020 год.

Ищецът в първата инстанция „БУЛГАРГАЗ“-ЕАД чрез пълномощниците си адв.М. Г. и адв.Г. Д. обжалва решението в отхвърлителната част, с която са отхвърлени предявените срещу „ОВЕРГАЗ МРЕЖИ“-АД искове с правно основание чл.79, ал.1, във вр. с чл.92 ЗЗД за разликата над присъдения размер от 3 994, 22 лева до предявения от 4 011, 14 лева, представляваща договорна неустойка за забавено плащане на сумата 60 928, 74 лева съгласно т.12.14. от Договор № 494-191 от 30.08.2018г. за доставка на природен газ на изходен пункт на газопреносната мрежа за датата 12.01.2020г.

Решението е обжалвано и в частта, с която е отхвърлен иска по чл.92 ЗЗД за заплащане на сумата 36 536, 28 лева, представляваща неустойка по чл.7.5. от същия договор за доставка на природен газ за месеците октомври, ноември и декември 2019г., формирана по следния начин: м.10. – 3 500, 13 лева; м.11. – 21 302, 94 лева и м.12. – 11 733, 21 лева, както и в частта, с която е отхвърлен иска по чл.86 ЗЗД за сумата 2 634, 65 лева, представляваща договорна неустойка за забавено плащане по чл.12.14. и чл.7.8. от горния договор на сумите за неустойка по чл.7.5. за периода от падежа на съответното задължение до предявяването на иска – 04.09.2020г.

Решението е обжалвано и в частта за разноските, възложени върху „Булгаргаз“-ЕАД в размер на 2 220, 79 лева, които следва да заплати на ответника „Овергаз мрежи“-АД.

Жалбоподателят излага доводи за неправилност на решението поради необоснованост и нарушение на съдопроизводствените правила. Подробни доводи са изложени в жалбата. Моли съда да го отмени в обжалваните части и постанови друго, с което уважи изцяло предявените искове като основателни и доказани.

В законния срок е постъпил отговор от ответника „Овергаз мрежи“- АД чрез адв.Б. Д. с развити в него подробни доводи за неоснователност на въззивната жалба. Моли за потвърждаване на решението в отхвърлителната му част като правилно и съобразено със закона.

Втората въззивна жалба е подадена от ответника в първата инстанция „ОВЕРГАЗ МРЕЖИ “-АД чрез адв.Б. Д. против решението на СГС в осъдителната му част, с която дружеството е осъдено да заплати на „Булгаргаз“-ЕАД сума в размер на 60 928, 74 лева, представляваща стойността на осигурени капацитетни продукти по т.11.1. и т.11.4. от Договор №494-191 от 30.08.2018г. за доставка на природен газ на изходен пункт на газопреносната мрежа за м.12.2019г. съгласно фактура №1900009739 от 09.01.2020г., ведно със законната лихва за забава от предявяването на иска до окончателното изплащане.

Решението е обжалвано и в частта, с която дружеството е осъдено на основание чл.92 ЗЗД да заплати на ищеца сума в размер на 3 994, 22 лева, представляваща договорна неустойка за забавено плащане на сумата 60 928, 74 лева съгласно т.12.14. от горепосочения договор за периода от 13.01.2020г. до 04.09.2020г. В жалбата са развити подробни доводи за незаконосъобразност на решението в обжалваните му осъдителни части поради необоснованост и нарушение на материалния закон. Моли за отмяната му в обжалваната част и постановяване на ново решение, с което исковете се отхвърлят изцяло като неоснователни.

В законния срок е постъпил отговор от ищеца „БУЛГАРГАЗ“-ЕАД, в който са изложени съображения за неоснователност на тази въззивна жалба с молба за потвърждаване на решението в осъдителната му част като законосъобразно и правилно.

Във въззивната инстанция при условията на чл.266, ал.2, т.1 ГПК са събрани нови писмени доказателства.

Софийският Апелативен съд, търговско отделение, 9-ти състав, като провери обжалвания съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбите, доводите, развити в отговора и събраните доказателства, приема следното:

И двете жалби са процесуално допустими като подадени от надлежни страни в законния срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледани по същество са НЕОСНОВАТЕЛНИ поради следното: Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно – законосъобразно и обосновано. Релевантните за спора факти са подробно изяснени, правните изводи на съда кореспондират с тях и с относимите законови разпоредби, и съдебна практика. Поради това настоящата инстанция напълно споделя изложените мотиви и при дадената процесуална възможност по чл.272 ГПК препраща към тях. Във връзка с оплакванията в жалбите намира следното:

От сбраните в първата инстанция писмени доказателства се установява от фактическа страна следното:

Ищецът „БУЛГАРГАЗ“-ЕАД е предявил срещу „Овергаз мрежи“ АД, обективно кумулативно съединени искове както следва:

• иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД - за заплащане на сумата 60 928, 74 лева, представляваща стойността на осигурени капацитетни продукти по т.11.1. и т.11.4. от Договор № 494-191/30.08.2018 г. за доставка на природен газ на изходен пункт на газопреносната мрежа за м. декември 2019 г., съгласно фактура № 1900009739/ 09.01.2020г., и на основание чл.92, ал.1 ЗЗД сума размер на 4 011, 14 лева, представляваща договорна неустойка за забавено плащане на сумата от 60 928, 74 лева съгласно т.12.14. от Договора за периода от 12.01.2020 г. до 04.09.2020 г.;

• иск с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД – за неустойка по т.7.5 от договора между страните за м. октомври 2019 г., м. ноември 2019 г. и м. декември 2019 г. в размер на 36 536, 28 лева главница /за м. октомври 2019 г. - 3 500, 13 лева; за м. ноември 2019 г. - 21 302, 94 лева и за м. декември 2019 г. - 11 733, 21 лева/, както и на основание чл.86 ЗЗД сумата 2 634, 65 лева, представляваща договорна неустойка за забавено плащане по чл.12.14. и чл.7.8. от договора на сумите за неустойка по чл.7.5. за периода от падежа на съответното задължение до датата на предявяване на исковата молба. За иска по чл.92 ЗЗД тези размери на претенцията са установени след намаляването на иска по реда на чл.214 ГПК.

В ИМ ищецът „БУЛГАРГАЗ“-ЕАД твърди, че е обществен доставчик на природен газ, притежаващ лицензия за обществена доставка на природен газ на територията на РБ от 29.11.2006 г. На 30.08.2018 г. като доставчик бил сключил с „Овергаз мрежи“ АД като клиент Договор № 494- 191 за доставка на природен газ на изходен пункт на газопреносната мрежа. По силата на договора за доставка се задължил да доставя на ответника природен газ, а ответникът да приема договорените количества и да ги заплаща по реда и при условията на договора за доставка. Договорът за доставка бил сключен за срок от 01.01.2019 г. до 01.01.2020 г. Във връзка с изпълнение на договора за доставка и в съответствие с т.4.1 от него страните били подписали Годишна програма за договорените количества природен газ, които ще бъдат доставени и приети през 2019 г. Твърди, че въпреки съгласуваната годишна програма и заявените и одобрени количества, през м. 10.2019 г., м. 11.2019 г. и м. 12.2019 г. ответникът не бил приел заявените и одобрени от ищеца месечни, респ. дневни количества газ, като неприетото количество през всеки от посочените месеци било с повече от 5% от дневно договореното количество /ДДК/ през всеки един ден на съответния месец на доставка. Неприетите количества природен газ през горепосочените три месеца били отразени в съставени при условията и по реда на договора за доставка месечни актове, съдържащи информация за количеството природен газ, доставено на ответника през всеки от дните на съответния месец за процесния период. Твърди, че видно от изготвените и предоставени на ответника месечни актове за доставка на природен газ през месеците 10.2019 г., 11.2019 г. и 12.2019 г. и към всеки от тях по 7 бр. Протоколи за разпределение за съответните пунктове, ответникът бил приел по-малко от договорените количества природен газ, респ. налице са неприети количества природен газ. Съгласно т.7.5. от договора за доставка, за неприетото количество газ при неравномерна доставка с повече от 5% от ДДК през всеки един ден на съответния месец на доставка, клиентът /ответникът/ дължи на доставчика допълнително 10% от цената на газа в месеца на приемане.

Доколкото в договора за доставка имало одобрена от страните Годишна програма, одобрени и обвързващи за ответника месечни и дневни заявки за приемане на природен газ и неизпълнение от ответника на задълженията му за приемане на договорените количества природен газ, ищецът бил начислил неустойките /допълнителните плащания/ по т.7.5. от договора за доставка и издал уведомления за допълнително плащане за м. 10.2019 г. на стойност 4 483, 88 лева, за м. 11.2019 г. на стойност 24 739, 43 лева и за м. 12.2019 г. на стойност 13 087, 15 лева. /Както бе посочено по-горе, по-късно в течение на производството ищецът е намалил размера на тези искове/.

Твърди, че при неплащане на дължими по договора за доставка суми в договорените срокове, ответникът дължи неустойка в размер на законната лихва върху неиздължената в срок сума за целия период на забава, включително и деня на окончателното плащане /т.12.14. и т.7.8. от договора за доставка/.

Твърди, че по Договора за доставка във връзка с преноса на доставяните количества природен газ, ответникът бил възложил на ищеца да заяви на оператора /„Булгартрансгаз“ ЕАД/ за сметка на ответника за съответната газова година твърд, непрекъсваем годишен, тримесечен, месечен и/или дневен капацитетен продукт за пренос на доставяните количества природен газ. Посочва, че стойността на разходите за капацитетни продукти и пренос се определят в съответствие с действащата Тарифа на оператора за достъп и пренос през газопреносните мрежи, собственост на „Булгартрансгаз“ ЕАД за периода от 01.10.2019 г. до 30.09.2020 г. Разходите за капацитетни продукти, вкл. за превишен капацитет, по договора за доставка са за сметка на клиента /ответника/ и се заплащат от него на доставчика /ищеца/ ежемесечно при условията на договора /т. 11.4/.

Твърди, че за м. 12. 2019 г. по договора за доставка били осигурени конкретно посочени капацитетни продукти, за които ищецът издал фактура № 1900009739/09.01.2020 г. в уговорения срок за сума в общ размер на 60 928, 74 лева, която трябвало да бъде платена до 12.01.2020 г. Сумата не била платена, поради което ответникът дължи и неустойка за забава в размер на 4 011, 14 лева за периода от 12.01.2020 г. до 04.09.2020 г. /т.12.14. от договора за доставка/.

Ответникът „Овергаз мрежи“ АД е оспорил исковете като неоснователни и недоказани. Твърди, че не е просто клиент на ищеца, а краен снабдител, лицензиран от КЕВР за територията на 33 общини в България. Според чл.181 ЗЕ, договорите за природен газ се сключват при регулирани от Комисията цени за услуги за обществен интерес по преноса, разпределението и доставката на природен газ. Посочва, че приложение намират Правилата за търговия с природен газ. Твърди, че по Договора за процесния период изпълнил точно всички свои задължения. Издадените от ищеца фактури за осъществени доставки на природен газ били платени от ответника по начина, договорен между страните в раздел XII. „Цени и начин на плащане“. Посочва, че представените от ищеца 3 броя уведомления за допълнително плащане не били получавани от ответника, не били отразени в счетоводството на „Овергаз мрежи“ АД. Твърди, че ищецът не бил изпълнил основното си задължение по процесния договор да достави природен газ в договорените количества за периода през 2019 г. Счита, че от месечните актове е видно, че клиентът приел такова количество природен газ, каквото доставчикът реално му е доставил съгласно измереното от средствата за търговско измерване, монтирани в Пунктовете за предаване и приемане - съответните изходни пунктове на газопреносната мрежа. Твърди, че „Булгаргаз“ ЕАД неправомерно е начислило на „Овергаз мрежи“ АД допълнителни суми за „неприети“ количества природен газ, тъй като такива количества не са доставени от ищеца. Посочва, че бездействието на „Булгаргаз“ ЕАД следва да се квалифицира като забава на кредитора по смисъла на чл.95 ЗЗД, тъй като ищецът не бил оказал необходимото съдействие, без което длъжникът не би могъл да изпълни задължението си. Съответно е неприложима клаузата по т.7.5. от договора за неприети количества природен газ за м. 10., 11. и 12. 2019 г. и предявеният иск на „Булгаргаз“ ЕАД е неоснователен.

Заявява, че оспорва и размера на предявения иск. Счита за неоснователна и недоказана и претенцията за договорна неустойка върху сумата за главница. Поддържа, че е неоснователен и искът за осигурени капацитетни продукти в размер на 60 928, 74 лева през м. декември 2019 г. Твърди, че сумата е платена на ответника в срок. С едностранно извънсъдебно изявление по чл.103 ЗЗД от 27.01.2020 г. „Овергаз мрежи“ АД е направило прихващане между безспорни насрещни, ликвидни и изискуеми вземания до размера на по-малкото от тях. Ответникът в нито един момент не е оспорвал задължението си по фактура № 1900009739/09.01.2020 г., платил го е чрез прихващане и не е станал повод за завеждане на този иск. Предвид изложеното иска да се отхвърлят исковете.

В допълнителната ИМ ищецът оспорва да се е съгласявал с изявлението за прихващане на ответника от 27.01.2020г. Посочва, че в разменена кореспонденция между страните категорично и изрично е възразил и се е противопоставил на искането за прихващане, като е посочил, че противоречи на условията на договора за доставка /т. 12.16.7/.

В допълнителния отговор ответникът твърди, че ищецът неправомерно му е начислил допълнителни суми за „неприети“ количества природен газ. Твърди, че т.7.5. от договора противоречи на повелителни правила на закона по смисъла на чл.26, ал.1, предл. 1 ЗЗД, поради което клаузата е нищожна. Посочва, че договорът е със срок на действие 01.01.2020 г. и към тази дата всички отношения между страните са окончателно уредени.

За да отхвърли иска по чл.92, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 36 536, 28 лева, представляваща неустойка по чл.7.5. от Договора от 30.08.2018 г. за доставка на природен газ за месеците октомври, ноември и декември 2019 г., съдът е приел на първо място, че тази клауза не е нищожна поради противоречие със закона - чл.30, ал.1, т.7 ЗЕ и чл.5, ал.3 от Правилата за търговия с природен газ и с добрите нрави.

Съгласно чл.30, ал.1, т.7 ЗЕ, на регулиране от КЕВР подлежат цените, по които общественият доставчик продава на крайните снабдители на природен газ. Според ответника клаузата на чл.7.5. противоречи на цитираната разпоредба, тъй като по този начин ищецът събира допълнителни суми, без те да покриват реални разходи и това води до неговото обогатяване в нарушение на чл.30, ал.1, т.7 ЗЕ. Това възражение е прието за неоснователно, тъй като условията на подписания договор са при регулиран пазар и включването на санкции, които са във връзка с изпълнение на договорни задължения по никакъв начин не влиза в противоречие с цитираната разпоредба. В случая не се касае до събиране на „допълнителни суми“, като част от цената на природния газ, а за уговорена между страните договорна санкция, в случай на неизпълнение от ответника на задължението му да приеме договорени по взаимно съгласие количества природен газ през съответния ден на доставка. Ето защо процесната неустоечна клауза не е в нарушение на изискванията на ЗЕ за сключване на договорите за доставка при регулирани от КЕВР цени за услуги от обществен интерес по преноса, разпределението и доставката на природен газ, нито на чл.30, ал.1, т.6 ЗЕ, тъй като за доставения и приет природен газ „Булгаргаз“ ЕАД прилага регулираните от КЕВР цени на природния газ.

Съдът е приел, че разпоредбата на чл.7.5.от Договора не противоречи и на чл.5, ал.3 от Правилата за търговия с природен газ, издадени от КЕВР, които са приложими към процесните доставки. Съгласно чл.5, ал.3, когато страна по договорите по ал.1 е общественият доставчик, условията на доставка са обвързани с условията на договорите, по които общественият доставчик купува, пренася и съхранява природния газ. В случая чл.7.5. от процесния договор не нарушава чл.5, ал.3 от Правилата, доколкото не е доказано уговорените в договора санкции да са в противоречие с уговорки от договорите, по които общественият доставчик купува, пренася и съхранява природен газ.

Прието е от съда, че разпоредбата на чл.7.5.от Договора не противоречи и на добрите нрави. Възприемайки разрешенията, дадени с ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, съдът е постановил, че в разглеждания случай уговорената неустойка не излиза извън присъщите й функции, доколкото същата е обусловена от факта на неизпълнение на договорно задължение от ответника да приеме договорени с ищеца количества газ. Следователно клаузата има за цел да стимулира „Овергаз мрежи“ АД да изпълнява поетите с договора задължения и именно от неговото поведение зависи прилагането на цитираната клауза. Не е налице и неравностойност на престацията при съобразяване определеният размер от 10% от стойността на неприетото количество газ, доколкото се касае за количества, които са предварително уговорени между страните.

След като е приел спорната разпоредба за действителна, съдът е изследвал въпроса дали се установява вземане на ищеца срещу ответника за неустойка за неприети количества за месеците октомври, ноември и декември 2019 г. На този въпрос е дал отрицателен отговор. За да бъде уважен иска за неустойка, следва да се установи, че ищецът е доставил неприетото количество на ответника. Кредитирайки заключението на първоначално изслушаната експертиза, подкрепено и от писмените доказателства, съдът е приел за установено, че по делото не е доказано да е налице разлика между количествата природен газ, които ищецът реално е доставил в спорните месеци и тези, които ответникът е приел. Неприетите количества газ са единствено посочени в едностранно изготвени от ищеца документи на база годишната програма, от една страна, и одобреното от ищеца и прието от ответника количество природен газ, от друга страна. От заключенията както на първоначално изслушаната съдебно-техническа експертиза, така и от повторната такава, не може да се направи категоричен извод, че ищецът е доставил количество на ответника в по-голям обем от приетия от „Овергаз мрежи“ АД за процесните три месеца на 2019 г. А от тук не се доказва неизпълнение на задължението на ответника да приеме количества природен газ, които са договорени, но и реално са доставени от ищеца, за да се приложи клаузата на чл.7.5. от договора. В месечния отчет липсва графа „доставено“ количество от ищеца, а единствено е формирана разлика между „договорено“ количество и „прието“ количество природен газ. Поради това е отхвърлил иска за неустойка по чл.7.5. от договора за трите месеца на 2019г. Поради неоснователността на главния иск е отхвърлил и акцесорния за заплащане на законна лихва върху претендираната неустойка.

СЪДЪТ е приел за основателен и уважил иска по чл.79, ал.1 ЗЗД за заплащане от ответника на сумата от 60 928, 74 лева за осигурени капацитетни продукти за м. декември 2019 г. по фактура № 1900009739/ 09.01.2020г., издадена от „Булгаргаз“-ЕАД.

Ответникът не е оспорвал, че дължи сумата, за която е издадена фактурата, която е надлежно осчетоводена в счетоводствата на двете дружества, но твърди, че е прихванал това вземане на ищеца със свое ликвидно и изискуемо вземане. Съдът е приел, че извършеното от ответника прихващане не е довело до погасяване на задължението му по процесната фактура, издадена на 09.01.2020 г. поради следното:

От приетата допълнителна ССЕ е установено, че на 03.12.2019г. във връзка с чл.12.16.1. и чл.12.16.2 от договора за доставка ищецът е издал фактури с номера № 1900008570/03.12.2019 г. и № 190000 8571/03.12.2019 г. за стойността на договорените количества природен газ през м. декември 2019 г. Първата фактура е изцяло погасена от ответника, а по втората са извършени от „Овергаз мрежи“ АД два превода, като е останал остатък в размер на 71 395, 65 лева. За разликата между стойността на фактурираното и действително приетото количество природен газ и на основание чл. 12.16.3. и чл. 12.16.6. от договора за доставка, „Булгаргаз“ ЕАД е издало на 09.01.2020 г. кредитно известие № 1900009894 от 09.01.2020 г. на стойност 112 555, 51 лева.

От заключението на вещото лице се доказва, че с издаденото кредитно известие № 1900009894/09.01.2020 г. към фактури № 1900008570/03.12.2019 г. и № 190000 8571/03.12.2019 г. за 112 555, 51 лева ищецът е прихванал свое вземане по фактура № 1900008571/03.12.2019 г. на стойност 71 395, 65 лева, съгласно счетоводните отразявания по сметка 412/30 - Клиенти по аванси по партида на ответника. В резултат от прихващането е формирана сума за възстановяване от ищеца на ответника в размер на 41 159, 86 лева. Сумата в размер на 41 159, 86 лева е платена от ищеца на 04.02.2020 г. по сметка на ответника в „Юробанк България“ АД. Към отговора на исковата молба е представено изпратеното от ответника до ищеца писмо от 27.01.2020 г., с което се поддържа, че процесната сума е прихваната от ответника с изявление от 21.01.2020 г. Самото изявление не е представено по делото, но не е спорно, че задълженията на ищеца, към които ответникът прихваща не подадат в обхвата на цитираните по-горе разпоредби от чл.12.16.1. и сл. от договора. Ответникът не е ангажирал доказателства да е заплатил дължимата сума по процесната фактура № 1900009739/09.01.2020 г., поради което съдът е заключил, че искът за главница се явява основателен за пълния предявен размер от 60 928, 74 лева. Сумата по фактурата от 09.01.2020 г. е следвало да бъде платена от ответника до 12-то число на месеца, следващ месеца на доставка, т.е. до 12.01.2020 г., видно от уговореното в чл.12.16.10. от договора за доставка - клиентът заплаща стойността по издадената фактура до 12-то число на месеца, следващ месеца на доставката.Поради това ответникът дължи лихва за забава, считано от 13.01.2020 г., а не както се претендира от ищеца от 12.01.2020 г. По изложените съображения иска е уважен до размер на сумата 3 994, 22 лева, изчислен с помощта на електронен калкулатор по реда на чл.162 ГПК и за периода от 13.01.2020 г. до 04.09.2020 г. До разликата от претендиралия размер от 4 011, 14 лева и за деня 12.01.2020 г. е отхвърлен като неоснователен.

Въззивната инстанция изцяло споделя убедителните съображения на първоинстанционния съд и на основание чл.272 ГПК препраща към тях. Същите не се променят от събраните в тази инстанция нови писмени доказателства /л.55-65 от настоящото дело/, които доказват образувано друго съдебно производство между страните по иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, предявен от „Овергаз мрежи“-АД срещу „Булгаргаз“- ЕАД.

Във връзка с оплакванията във въззивната жалба, следва да добави и следното:

По жалбата на „Булгаргаз“-ЕАД: Противно на оплакванията на жалбоподателя „Булгаргаз“-ЕАД, първоинстанционният съд подробно е обсъдил всички твърдения и възражения както на ищеца, така и на ответника. В мотивите си подробно е развил каква оценка им дава с оглед на целия събран по делото доказателствен материал.

Съгласно разпределената с доклада по делото доказателствена тежест, ищецът следва да установи, че е възникнало облигационно отношение, по което е поел задължение да доставя на ответника природен газ в количества, определени в Годишната програма, както и да установи уговорка за неравномерна доставка, че за доставено, но неприето количество газ при неравномерна доставка се дължи от ответника 10% допълнително от цената на газа в месеца на неприемане, както и че в периода м.10 - м.12.2019г. са налице неприети количества газ, за които се дължи допълнително плащане.

С доклада първоинстанционният съд е дал правна квалификация на иска и се е произнесъл по направените доказателствени искания на страните. В първото заседание по делото процесуалните представители на „Булгаргаз“ЕАД, са заявили, че нямат възражения срещу доклада. Едва във въззивната жалба обаче са наведени нови обстоятелства относно „спецификите на продажбата на природен газ“ и „неограничените възможности за потребление на природен газ от отделните клиенти, в зависимост единствено от техните конкретни нужди“, които твърдения са преклудирани на основание чл.266, ал.1 ГПК.

Представените от ищеца доказателства, а и приетите и неоспорени заключения на СТЕ и повторна СТЕ не установяват изпълнението на основното задължение на ищеца по процесния договор. Съгласно т.2.1 от договора, Доставчикът доставя на Клиента природен газ... срещу задължението на клиента да приема и заплаща природния газ по реда и при условията на Договора. В допълнение на т.2.1 в т.10.1 е уговорено, че Предаването на природния газ от Доставчика и приемането му от Клиента се извършва в пункта за предаване-приемане. От тук следва, че за да може да възникне задължение за клиента да приема количество природен газ на съответния пункт за предаване/приемане, преди това доставчикът трябва да е доставил това количество до този пункт.

Както подробно е коментирал и първоинстанционният съд, събраните доказателства не установяват, че „Булгаргаз“ ЕАД действително е доставило обеми в повече от реално приетите от „Овергаз Мрежи“ АД, за които се претендира, че не са приети. Страните не спорят по разпределените от оператора на газопреносната мрежа „Булгартрансгаз“ ЕАД количества природен газ, преминали през процесните пунктове на предаване/ приемане, който факт се установява и от СТЕ. Именно поради това първонистанционният съд правилно е приложил разпоредбата на т.10.4 от Договора „Количествата природен газ, измерени от средствата за търговско мерене на Оператора (Булгартрансгаз“ ЕАД) са задължителни за страните.“ и текста на т.10.16 „Доставчикът съставя и подписва Месечния акт по т.10.15 на база на представените от Оператора търговски данни“. Всички тези договорни разпоредби изрично уреждат, че доставеният от доставчика на клиента природен газ по договора се установява от Оператора „Булгартрансгаз“ЕАД, съобразно измерените и разпределените от него количества природен газ в съответния пункт за придаване /приемане.

Неоснователно е възражението във въззивната жалба на „Булгаргаз“- ЕАД, че съдът неправилно е възприел и интерпретирал доставката на природен газ като обикновена доставка на стоки, без да отчете спецификите на природен газ. Съдът е направил изводите си на база компетентно извършените заключения на СТЕ – първоначална и повторна, извършени от ВЛ проф. С. Т. и инж. В. Г.. Предаването и приемането на природния газ от „Булгаргаз“ ЕАД на неговия клиент се предшества от транспортирането/преноса на тези количества през газопреносната мрежа. Именно транспортираните количества от оператора, обратно предадени на ползвателя на пункта за приемане (изходна точка), са количествата, които се считат за доставени от доставчика „Булгаргаз“ ЕАД на неговия клиент. Тези количества са реално измерени от оператора и реално приети от „Булгаргаз“ ЕАД на съответната изходна точка, съответно „Булгаргаз“ ЕАД ги е предало на неговия клиент „Овергаз Мрежи“ АД. Точно поради тези обстоятелства и в договора за доставка на природен газ между „Булгаргаз“ ЕАД и „Овергаз Мрежи“ АД е договорено, че:

-измерването на доставения природен газ се извършва чрез средства за търговско измерване, монтирани в пункта за предаване-приемане (т. 10.2);

-пунктът за предаване и приемане е изходен пункт на газопреносната мрежа, собственост на оператора, в който се извършва измерването и предаването на доставяния газ от доставчика на клиента (т.1.27 от раздел I. ДЕФИНИЦИИ);

-количествата природен газ, измерени от средствата за търговско измерване на оператора, са задължителни за страните (т.10.4).

Не е възможно е клиентът „Овергаз Мрежи“ АД да приеме от доставчика „Булгаргаз“ ЕАД по-големи количества природен газ, отколкото реално са транспортирани и предадени от оператора на ползвателя „Булгаргаз“ ЕАД на изходна точка.

Изцяло правилно и в съответствие с доказателствата по делото /експертизата на инж. Г./ първоинстанционният съд, анализирайки правоотноошенията между оператор, доставчик и клиент на газовия пазар, е стигнал до извод, че измереното от търговските уреди за измерване количество природен газ е равно на доставеното. За процесиите месеци одобрените количества от ищеца са в по-малък обем от договорените количества природен газ. Стъпвайки на това заключение и данните от „Булгартрансгаз“ ЕАД, съдът правилно е стигнал до извод, че независимо какво предварително е заявявало „Булгаргаз“ ЕАД към неговите доставчици, реално изпълнените доставки на входна точка на газопреносната мрежа са по- малки от договорените с неговите клиенти. Затова е правилен и законосъобразен изводът на първоинстанционния съд, че няма основание да се заключи, че е налице неизпълнение от страна на „Овергаз Мрежи АД“ на задължението му да приеме договорените количества газ. Изчисляването от страна на ищеца на неприето количество природен газ от страна на ответника (и санкционирането му за това) като разлика между заявеното от последния и прието количество природен газ, правилно първоинстанционният съд е приел, че е недоказано.

По изложените съображения правилно и въз основа на събраните доказателства по делото първоинстанционният съд е приел, че тъй като от страна на ищеца не се доказва да е доставил количества газ повече от приетите от ответника, неприетите количества газ са поради неизпълнение от страна на ищеца на задължението да достави количество газ до договореното.

Не са налице поддържаните от жалбоподателя „Булгаргаз“-ЕАД нарушения на чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, доколкото първоинстанционният съд е преценил всички доказателства по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение. Въззивната страната обаче не е провела пълно и главно доказване на твърдените от нея факти съобразно разпределената й доказателствена тежест в процеса. Първоинстанционният съд е обсъдил всички доказателства, представени от страните по делото, приетите по искане на въззивната страна СТЕ /основна и повторна/ и ССЕ, неоспорени от страните и е формирал изводите си безпротиворечиво, мотивирайки защо приема едното или другото заключение. Анализирал е процесния договор в цялост, като е взел предвид релевантните за спора договорености между страните и е стигнал до правилните и обосновани правни изводи за неоснователност на предявените от „Булгаргаз“ ЕАД искове по чл.92, ал.1 ЗЗД за сумата 36 536, 28 лева и по чл.86 ЗЗД за сумата 2 634, 65 лева, като такива ги е отхвърлил.

По жалбата на „ОВЕРГАЗ МРЕЖИ“-АД: Този жалбоподател обжалва решението в осъдителната част, с която съдът е уважил иска по чл.79, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 60 928, 74 лева, представляваща стойността на осигурени капацитетни продукти по т.11.1. и т.11.4. от Договора за м. декември 2019 г., съгласно фактура № 1900009739/09.01.2020 г, както и иска по чл.92, ал.1 ЗЗД за сумата от 3 994, 22 лева, представляваща договорна неустойка за забавено плащане на сумата от 60 928, 74 лева, съгласно т.12.14. от Договора.

Неоснователно е оплакването, че първоинстанционният съд е възприел невярно фактическата обстановка от представените по делото доказателства, поради което необосновано е приел, че поради договорната автономия в чл.9 ЗЗД, в случая са неприложими разпоредбите на чл.103 и сл. ЗЗД, респ. извършеното от „Овергаз Мрежи“-АД прихващане не е довело до погасяване на задължението му по процесната фактура за капацитетни продукти № 1900009739/09.01.2020 г. В хода на първоинстанционното производство е установено, че по силата на Договора за доставка за осигурените капацитетни продукти за м. декември 2019 г. „Булгаргаз“-ЕАД е издал процесната фактура за капацитетни продукти от 09.01.2020г. Надлежното отразяване на фактурата за капацитетните продукти в счетоводството на ответника се потвърждава от заключението на приетата по делото ССЕ, което също така потвърждава, че фактурата не е платена от ответника в уговорените в Договора за доставка срокове.

Изхождайки от събраните по делото доказателства и заключението на ССЕ, съдът правилно е констатирал, че нa 03.12.2019 г. във връзка c чл.12.16.1 и чл.12.16.2 от Договора за доставка ищецът е издал фактура № 190008570/03.12.2019 г. и фактура № 1900008571/03.12.2019 г., всяка на стойност от 1 109 499.30 лв., за стойността на договорените количества природен газ през м. декември 2019 г. Първата фактура (№ 1900008570/ 03.12.2019 г.) е изцяло погасена от ответника на 09.12.2019 г. с превод на 719 969.84 лв. и кредитно известие № 190008915/09.12.2019 г. за остатъка от 389 529.43 лв. на Булгаргаз;

Втората фактура (№ 1900008571/03.12.2019 г.) е частично погасена от ответника с 2 превода (на 09.12.2019 г. - 389 523.43 лв. и на 16.12.2019 г. - 648 574.22 лв.), като дължимият остатък е 71 395.65 лв.

За разликата между стойността на фактурираното и действително приетото количество природен газ и на основание чл.12.16.3. и чл.12.16.6. от Договора за доставка, ищецът е издал кредитно известие № 19000009894/09.01.2020г. на стойност 112 555.51 лв.

От ССЕ се установява, че „Булгаргаз“-ЕАД е извършило прихващане между сумата от 112 555. 51 лв., която дължи на „Овергаз Мрежи“-АД по кредитно известие № 19000009894/09.01.2020 г. и дължимата от „Овергаз Мрежи“-АД сума от 71 395.65 лв. по фактура № 1900008571/03.12.2019г. до размера на по-малкото задължение (41159.86 лв.). Остатъкът, след извършеното прихващане от 41 159, 86 лв. е платен от ищеца на ответника на 04.02.2020г.

Противно на твърденията на този жалбоподател /ответника/, сумата по фактурата за капацитетни продукти на стойност 60 928.74 лв. не е погасена чрез прихващане, тъй като, както е посочено в решението, разпоредбите на чл.103 и сл. ЗЗД са диспозитивни и страните по Договора за доставка имат право и възможност да уговарят различни условия и предпоставки за извършване на компенсация и упражняването й. В този смисъл напълно законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че предвид установената в Договора за доставка (чл.12.16.7) възможност за прихващане на вземанията за природен газ само с други такива вземания, но не и с процесното вземане по фактурата за капацитетни продукти, твърдяното от жалбоподателя-ответник прихващане не е погасило вземането на ищеца по процесната фактура за капацитетни продукти.

Неоснователни са доводите на „Овергаз Мрежи“-АД, че изводите на съда относно ненастъпване на ефекта на прихващането противоречат на закона и практиката на ВКС. В подкрепа на тези твърдения посочва ТР №2 от 18.03.2022 г., постановено по тълк. д. № 2/2020 г. на ОСГТК на ВКС. Тълкувателното решение обаче съдържа произнасяне по коренно различни въпроси, свързани с: 1/ момента, от който настъпва погасителният ефект на съдебното прихващане (каквото не е налице в конкретния случай); 2/ обхватът на СПН на решението, с което е уважено възражение за прихващане, извършено в процеса с вземане в по-голям размер от вземането по иска, когато активното вземане не е установено с друго влязло в сила съдебно решение или заповед за изпълнение и 3/ относно задължението на съда при предходната хипотеза на уважено възражение за съдебно прихващане да зачете задължителното действие на влязлото в сила решение относно фактите, които са породили вземането.

Изваждайки от контекста на ТР, че изявлението при извънсъдебното прихващане е безусловно и за да породи действие трябва да достигне до адресата, жалбоподателят „Овергаз Мрежи“-АД измества фокуса на съществения въпрос, а именно, дали при уговорен в договора от страните начин и условия за извършване на прихващане тази уговорка е задължителна за страните. Този въпрос правилно е разрешен от първоинстанционния съд и този му извод не противоречи на закона и практиката на ВКС.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че съдът не е обсъдил приетата ССЕ, която безспорно установявала, че сумата по процесната фактура е платена чрез прихващане. Тези твърдения са в пълно противоречие със заключението на ССЕ. Жалбоподателят не сочи ясно кой точно извод в заключението на ССЕ безспорно установява, че процесното вземане е погасено чрез прихващане. Напротив, ССЕ ясно установява как са осчетоводени вземанията на двете страни по Договора за доставка, какви изявления са направени в тази връзка, както и изричното оспорване от „Булгаргаз“ на изявлението за прихващане на „Овергаз Мрежи“.

Изложените до тук съждения водят до заключението, че развитите и в двете въззивни жалби оплаквания са неоснователни и поради съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

Поради неоснователност на двете жалби страните не си дължат разноски.

Така мотивиран и на основание чл.272 от ГПК, Софийският Апелативен съд