Решение № 749 от 22.2.2024 г. на Административен съд - Плевен по дело № 551/2023 г.

Производството е по чл. 145 и следващите от АПК вр. чл. 215 ал.1 от Закона за устройство на територията. Като съобрази приетите по делото доказателства, становищата на страните и приложимия закон и след служебна проверка на оспорения индивидуален административен акт за валидност и законосъобразност на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна: Заповедта е връчена на жалбоподателката на 13.06.2023г. с обратна разписка. Жалбата е подадена по пощата на 27.06.2022г., според пощенското клеймо, в законния 14-дневен срок, от надлежна страна – адресат на акта и срещу подлежащ на съдебно оспорване индивидуален административен акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството е започнало по повод подаден сигнал от Д. Х. Б. – собственик на съседен имот с жалба Вх. № 13-00-5/18.08.2022г. до Кмета на Община Пордим. В сигнала се твърди, че собствениците на съседния имот на [улица] в [населено място] – А. А. и синът й – П. Д. са изградили септична яма на границата с имота на жалбоподателя, а отстоянието по закон трябва да е три метра. Освен това, на около 1, 5м. от септичната яма има изграден водопровод за питейна вода в имота на Б.. Моли септичната яма да бъде разрушена т.е. изместена съгласно закона. Със Заповед № СБР-00-888/19.08.2022г. Кметът на О. П. е назначил комисия на осн. чл. 223 ЗУТ, включваща специалисти по контрол на строителството от О. П. за проверка на изнесеното в жалбата, която да извърши оглед на място на 25.08.2022г. от 9: 30ч. Подателят на сигнала - Д. Х. Б. е уведомен за назначената комисия, деня и часа на извършване на огледа. С писмо Изх. № 13-00-5-1/19.08.2022г., връчено на 24.08.2022г. А. А. А. също е уведомена за проверката като е указано да присъства или осигури представител. Видно от Констативен акт № 4/25.08.2022г. комисията е извършила проверка и оглед в имота УПИ VІ-64, кв.6 в [населено място], [улица]относно подадения сигнал за незаконно изградена септична яма на граница в съседен имот. При проверката са присъствали П. И. Д. – син на А. А. и И. Б. Д. – снаха на А. А.. От представените документи за собственост – Нотариален акт за покупко-продажба № 76 от 26.03.2009г. и Нотариален акт за дарение № 139/05.08.2015г. е установено, че имотът е собственост на А. А. А. и наследници на И. Д. А., а строежът е изпълнен по стопански начин от А. А. А. и сина й П. И. Д. – като собственици на имота и възложители на строежа. В констативния протокол е отбелязано, че за строежа няма съгласуване с контролните органи. Не се изисква одобрен проект и разрешение за строеж съгласно чл. 151 ал.1 т.3 ЗУТ, респективно не се изискват и други строителни книжа. Според описанието строежът представлява водоплътна изгребна яма, разположена в УПИ VІ-64, кв.6, [населено място], непосредствено до границата с УПИ V-63 и уличната регулация. Строежът е шеста категория съгласно чл. 137 ал.1 т.6 ЗУТ и чл. 12 от Наредба №1 от 30.07.2003г. за номенклатурата на видовете строежи. Приложена е снимка на разположението на изгребната яма и извадка от действащия ПУП-ПРЗ, в който е нанесено местоположението на обекта и сградите в имота, съседните имоти, от които се установява конкретното местоположение на изгребната яма, която е ситуирана зад масивната жилищна сграда в имота и в непосредствена близост до границата със съседния УПИ V-63 и уличната регулация. Строежът е изграден на по-малко от 3 м от границите на имота в нарушение на чл. 47 ал.2 ЗУТ. Поради установеното нарушение с констативния акт е предприето административно производство по реда на чл. 223 ал.1 т.8 ЗУТ вр. чл. 225а ал.1 ЗУТ за издаване на заповед за премахване на незаконния строеж. Констативният акт е подписан от всички членове на комисията и от присъствалия при проверката П. Д.. Констативният акт е връчен на А. А. А. с писмо изх. № СБР-00-1347/13.12.2022г., получено на 16.12.2022г., с което е уведомена за установения при проверката незаконен строеж. Указана е възможността за подаване на възражения в 7-дневен срок. В указания срок А. А. подала възражение до РДНСК, препратено по компетентност на кмета на Община Пордим, тъй като се касае за строеж от шеста категория. Във възражението си А. посочва, че е собственик на идеална част от недвижимия имот, но имотът е бил закупен заедно с изгребната яма и външна тоалетна, находяща се на границата със съседния УПИ V-63 по плана на [населено място]. Не оспорва, че ямата се намира на по-малко от 3 метра от границата с УПИ V-63. Но на практика не съществува друга възможност за изграждане на изгребна яма, която да обслужва външната тоалетна. Ямата е укрепена отвътре, обезопасена е, и няма опасност от преливане или свличане. Не причинява неудобство, по-голямо от обичайното и откакто е собственик на имота не са настъпили вреди за тях или за съседите. На осн. чл. 225а ал.1 ЗУТ със Заповед № СБР-02-10/02.06.2023г. Кметът на Община – Пордим е наредил премахването на незаконния строеж съгласно чл. 225 ал.2 т.1 вр. чл. 47 ал.2 от ЗУТ – водоплътна изгребна яма, находяща се в УПИ VІ-64, кв.6, [населено място], изградена непосредствено до вътрешната регулационна граница с УПИ V-63 и уличната регулация. Въз основа на съставения констативен акт и установените с него фактически констатации и правни изводи е приел, че при изграждането на водоплътната изгребна яма не е спазено изискването на чл. 47 ал.2 ЗУТ за разстояние не по-малко от 3 м от границите на УПИ, тъй като строежът е изграден непосредствено до границата със съседния имот и уличната регулация и е незаконен съгласно чл. 225 ал.2 т.1 ЗУТ като извършен в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план, в нарушение на чл. 47 ал.2 ЗУТ. Собствениците на имота - А. А. А. и наследници на И. Д. А. според нотариалните актове за собственост и съгласно чл. 161 ал.1 ЗУТ имат качеството на „възложители“ на строежа. Постъпилото от А. А. А. възражение е счетено за неоснователно, тъй като отговорността за незаконния строеж е на собственика, без значение, дали имотът е закупен с незаконния строеж, тъй като с придобиване правото на собственост по силата на чл. 161 ал.1 ЗУТ собственикът ex lege придобива и производното качество възложител на строежа. Смяната на собствеността не е и не може да бъде обстоятелство, което санира незаконното строителство. Съществуването или не на друга техническа възможност за функционирането на водоплътната изгребна яма не е предвидено като предпоставка за извършване и/или търпимост на незаконен строеж. В ЗУТ не са предвидени хипотези за търпимост на незаконно строителство. Причиняването на неудобство или настъпването на вреди за заинтересованите лица също не са обстоятелства, предвидени в закона, въз основа на които незаконното строителство да се приеме за търпимо. Жалбоподателката А. А. А. е адресат на издадената заповед в качеството на собственик на поземления имот, в който след закупуването на имота семейството е изградило водоплътната изгребна яма по стопански начин, заедно със сина си П. И. Д., и респективно като възложител и извършител на строежа, което е установено при извършената проверка в присъствието на П. Д., както по негови данни, а и видно от представените документи за собственост. Имотът е закупен на 26.03.2009г. от И. Д. А. – съпруг на жалбоподателката, придобит в режим на съпружеска имуществена общност поравно от двамата съпрузи. След неговата смърт на 06.03.2015г., съгласно удостоверението за наследници, е станал собственост на неговите наследници, като съпругата му А. А. А. притежава 4/6 ид.ч., а техните синове – Д. И. Д. -1/6 ид.ч. и П. И. Д. – 1/6 ид.ч. С НА за дарение от 05.08.2015г. П. И. Д. е прехвърлил на майка си своята 1/6 ид. част от УПИ, ведно с построените в имота сгради, в резултат на което А. А. А. е придобила 5/6 ид. части от имота и построените в него сгради. Видно от подаденото възражение на А. А. срещу констативния акт, тя се легитимирала с посочените два нотариални акта като собственик на идеална част от недвижимия имот, не оспорва местоположението на ямата и че се намира на по-малко от 3 м. от границата със съседния УПИ и твърди, че имотът е закупен заедно със съществуваща изгребна яма и външна тоалетна, находяща се на границата с УПИ V-63 по плана на [населено място]. Според дадените от нея обяснения в съдебно заседание - когато са закупили къщата през 2009г. ямата е съществувала, но без укрепления – имала е отгоре едни циментови колци, покрити с пръст и една тръба за отдушник. Понеже е близо до къщата, решили да я направят с цимент 25 см, за да няма проблеми с къщата, направили я изцяло с цимент и арматура отгоре, с плоча и отдушник и отвор, през който да се чисти и понеже има наклон, нямало къде другаде да се изгради ямата, а и къщата така била купена. Имало е и стара външна тоалетна с изкоп, която не е била свързана с ямата. Впоследствие направили нова външна тоалетна и върху самата яма, която е свързана с нея. В къщата имало баня, като след закупуването поставили тоалетна чиния и канала също е свързан със ямата. Според заключението на в.л. и поясненията в съдебно заседание – от огледа на място в.л. е установило, че в УПИ VІ-64, стр. кв.6 по плана на [населено място] е изградена водоплътна изгребна яма, находяща се на север от жилищната сграда и на границата с УПИ V-63. Видимата част на ямата е изградена от бетон с ПВЦ отдушник и метален капак, с което се потвърждават изводите от констативния акт, видно и от снимката към заключението и констативния акт, както и че ямата е ситуирана зад жилищната сграда, непосредствено до границата със съседния УПИ и уличната регулационна линия, до изградени плътни огради с отвор в плътната ограда към улицата за източването на ямата. Няма строителни книжа, от които да се установи кога е била изградена ямата. Жилищната сграда е строена през петдесетте години на миналия век. В имота има изградени две външни тоалетни и една вътрешна в банята. Външните тоалетни са изградени на границата със съседния УПИ V-63. Старата външна тоалетна не е свързана с ямата и не се ползва. Новата външна тоалетна е изградена върху ямата и е свързана с нея, канализационната тръба от вътрешната тоалетна и банята също са свързани с изгребната яма. Изградена е от бетон, ако се съди по видимата част, което я [жк], с възможност за почисване през изградения отвор в плътната ограда, а не като септична яма, каквато според вещото лице е съществувала за обслужване на санитарния възел на къщата и преди закупуването на имота от жалбоподателката и съпруга й. От 2001г., след влизането в сила на ЗУТ се проектират водоплътни изгребни ями, по ЗТСУ е било допустимо да се изграждат попивни септични ями. Според вида и начина на изграждане – бетонова конструкция и ПВЦ тръби, изгребната яма е изградена през последните години, преди това там е имало стара септична яма за отвеждане на водите от санитарния възел в къщата. Изгребната яма се намира в най-ниската част на терена с оглед по-доброто гравитачно оттичане на отходните води и с възможно най-малка дължина на тръбите, затова в.л. дава заключение, че по принцип има техническа възможност за изграждане на нова яма в имота, но предвид наклона на терена, ще бъде по-трудно за изпълнение за доброто оттичане на отходните води. Както по ЗТСУ, така и според ЗУТ за изграждането на септична яма, респективно за изгребна яма, която представлява строеж на допълващото застрояване, е необходимо конструктивно становище от инженер-конструктор и ВиК инженер, включително и за преустройството в изгребна яма. Според уточнение от жалбоподателката вътрешната тоалетна е изградена, когато са купили къщата през 2010-2011г., преди това е имало само баня, което според вещото лице означава, че санитарния възел на къщата е бил свързан със съществуваща яма, когато е направена банята, в която да се оттичат отходните води. Изложеното дава основание на съда да приеме, че се потвърждават констатациите на комисията за вида и разположението на обекта и че водоплътната изгребна яма е изградена от жалбоподателката и семейството й след закупуването на имота през 2009г. на мястото на съществуваща стара септична яма т.е. изградена е при действието на ЗУТ ( ДВ бр.1/2001г., в сила от 31.03.2001г.). Изгребната яма представлява нов строеж по смисъла на §5 т.38 ЗУТ от допълващото застрояване с обслужващо предназначение на имота съгласно чл. 41 ЗУТ, който според плана на [населено място] е предвиден за ниско жилищно застрояване и се разрешава в съответствие с предвижданията на подробния устройствен план. Строеж според същата дефиниция, представлява и основният ремонт, реконструкциите и преустройствата на такива обекти със и без промяна на предназначението. Съгласно чл. 151 ал.1 т.3 и чл. 147 ал.1 т.1 ЗУТ за изграждане на водоплътни изгребни ями не се изисква разрешение за строеж и одобрение на инвестиционен проект, но е необходимо конструктивно становище за изграждането му. При изграждането на водоплътна изгребна яма следва да се съобразяват изискванията на ЗУТ, респективно предвижданията на подробния устройствен план за имота, защото е изградена при действието на този закон. В случая е нарушено изискването на чл. 47 ал.2 ЗУТ, според което водоплътните изгребни ями се изграждат в урегулирания поземлен имот съобразно техническите и санитарно-хигиенните изисквания на разстояние не по-малко от 3 м от границите на имота. В случая не е спазено изискването за отстояние от регулационните граници, тъй като ямата е разположена непосредствено до вътрешната регулационна линия със съседния УПИ – V-63 и уличната регулация. Обектът представлява незаконен строеж по смисъла на чл. 225 ал.2 т.1 ЗУТ, тъй като е извършен в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план – в нарушение на изискването на чл. 47 ал.2 ЗУТ, който подлежи на премахване от А. А. като собственик на имота и възложител на строежа, който е изграден след закупуването на имота от семейството през 2009г. Обектът е строеж от шеста категория съгласно класификацията в чл. 137 ал.1 т.6 вр. чл. 147 ал.1 т.1 ЗУТ и чл. 12 от Наредба №1/30.07.2003г. за номенклатурата на видовете строежи, защото представлява обект на допълващо застрояване с обслужващо жилищния имот предназначение. Съгласно чл. 223 ал.1 т.8 и чл. 225а ал.1 от ЗУТ кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице е овластено да издава заповеди за премахване на незаконни строежи по смисъла на чл. 225 ал.2 ЗУТ от четвърта, пета и шеста категория или части от тях на територията на общината. Заповедта за премахване се издава въз основа на констативен акт, съставен от служителите по контрол на строителството в администрацията на общината. Актът се връчва на заинтересуваните лица, които могат да подадат възражения в 7-дневен срок. Ако заповедта за премахване не се изпълни доброволно в определения в нея срок, тя се изпълнява принудително от общината по ред, определен с наредба на общинския съвет. Въз основа на влязла в сила заповед за премахване на строежа и протокол за извършените разходи по премахването се издава заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс. Принудителното премахване е за сметка на извършителя. Издател на заповедта е Кметът на Община Пордим, на територията на която се намира [населено място], поради което оспорената заповед е издадена от материално и териториално компетентен орган. Оспорената заповед е издадена в предвидената от закона писмена форма, при наличие на всички изискуеми от процесуалния закон реквизити, в т.ч. съдържа правни и фактически основания, които я мотивират. Обекта – водоплътна изгребна яма, категоризиран като незаконен строеж, е индивидуализиран еднозначно, описан с всички негови индивидуализиращи белези и характеристики, от които може да се направи извод за неговия вид и местоположение, което позволява да бъде определен като строеж по смисъла на закона, за изграждането на който не са спазени изискванията на чл. 47 ал.2 ЗУТ, изграден е в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план, което го квалифицира като незаконен съгласно чл. 225 ал.2 т.1 ЗУТ. Съгласно §3 от ДР на Наредба № 13 от 23.07.2001 г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на ДНСК, респективно общинските органи по местната наредба, адресат/адресати на заповедта могат да бъдат - физически или юридически лица, които могат да бъдат собственикът на терена, лице с ограничено вещно право или извършителят на незаконния строеж, спрямо които се създава задължение за премахване на незаконния строеж. В случая собствениците на имота – А. А. и наследници на И. Д. А. са възложители и извършители на строежа. Спазена е процедурата по издаване на заповедта, разписана в чл.225а, ал.2 от ЗУТ - заповедта за премахване е издадена въз основа на констативен акт, съставен от длъжностни лица по чл.223, ал.2 от ЗУТ, а съставът на комисията е определен със заповед на кмета на общината. В констативния акт обектът е описан подробно, чрез предназначението, материалите, от които е изграден и начина на изграждането му, ситуирането върху терена и положението му спрямо съществуващите сгради и регулационните линии. Това подробно и конкретно описание позволява обекта да бъде еднозначно индивидуализиран с неговото точно местоположение и определен като строеж на допълващо застрояване с обслужващо предназначение от шеста категория. Представител на собствениците е присъствал при извършените проверки. Жалбоподателката е получила препис от констативния акт. Упражнила е своевременно и правото си на възражения, при проверката са представени нотариални актове за собственост и е изяснено кога и кой е извършил строителството и по какъв начин, което позволява изграждането да бъде датирано след закупуването на имота през 2009г. от семейството при действието на ЗУТ и А. А. като собственик и наследник на съпруга си И. Д. А., заедно със сина си П. И. Д., респективно като възложители и извършители на строежа по стопански начин, да се определят и като адресати на заповедта, от която за тях възниква задължението за премахване на незаконния строеж. В този смисъл не са допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на заповедта. Оспорената заповед е съобразена с приложимия материален закон. С разпоредбата на чл. 225а, ал.1 ЗУТ е въведено задължение за кмета на общината или за упълномощеното от него длъжностно лице, да издава заповеди за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл.225, ал.2 от ЗУТ. В конкретната хипотеза и видно от доказателствата по делото, процесния обект на допълващо застрояване представлява строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ, който е категоризиран като незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.1 от ЗУТ като извършен в несъответствие с предвижданията на действащия подобен устройствен план – в нарушение на изискването на чл. 47 ал.2 ЗУТ за отстояние от 3 м. от границите на УПИ при изграждане на водоплътни изгребни ями, което не е спазено, тъй като е изградена в непосредствена близост до границата със съседния [УПИ] и уличната регулация. Затова процесния обект представлява незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.2 т.1 от ЗУТ, който подлежи на премахване. С оглед времето на изграждане на обекта - след 2009г. и противоречието с нормативните изисквания в чл. 47 ал.2 ЗУТ за 3 м отстояние от регулационните граници, не намират приложение разпоредбите на § 16 или § 127 от ПЗР на ЗУТ за търпимост на строежа. Всички други изложени съображения от жалбоподателката са неотносими към законовите предпоставки за търпимост на установения незаконен строеж. Затова строежът следва да се премахне, а собствениците да намерят подходящо техническо решение, с изготвяне на конструктивно становище от компетентен специалист по строителството, съгласувано с контролните органи, за изграждането на нова водоплътна изгребна яма в имота при спазване на изискуемото разстояние от границите на имота и другите санитарно-хигиенни изисквания. Заповедта съответства и на целта на закона - недопускане изграждането на строежи, несъответстващи на изискванията на действащите нормативни актове и правилата за строителство. Ето защо жалбата против оспорената заповед следва да бъде отхвърлена. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 1 от АПК съдът