Решение № 264 от 9.11.2023 г. на Окръжен съд - Шумен по дело № 284/2023 г.

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение №79/27.03.2023г. по гр.д.№45/2023г., поправено с решение №137/30.05.2023г., НПРС е признал за установено, на основание чл. 124 от ГПК, по иска на М. Б. К. спрямо Х. Б. К., че последният не е собственик на 1/12 ид.ч. от следните недвижими имоти, находящи се в землището на с..... общ. Никола Козлево, обл. Шумен: 1/ нива с площ от 15002 кв.м., ІV кат., м. „====“, представляваща имот с идентификатор 12509.37.4 по ККР на с..... общ. Никола Козлево, при граници имоти с идентификатори: 12509.37.24, 12509.37.9, 12509.37.8, 12509.37.3 и 12509.37.202 и 2/нива с площ от 15793 кв.м., ІV кат., м. „....“, представляваща имот с идентификатор 12509.43.5 по ККР на с..... общ. Никола Козлево, при граници имоти с идентификатори: 12509.43.40, 12509.43.23 12509.43.24, 12509.43.43 и 12509.37.230. Със същото решение е отменен частично, на основание чл. 537, ал.2, изр.3-то от ГПК нотариален акт №....2022г. на нотариус с рег. № 682 на Нот.К, в частта, в която Х. Б. К. е признат за собственик на 1/12 ид.ч. от гореописаните имоти. Присъдени са и следващите се разноски. Недоволен от решението останал ответникът, който го обжалва изцяло. Излага, че същото било изцяло неправилно, по подробно изложени съображения. Неправилни се явявали изводите на съда, че нотариален акт №116/2014г. обективирал валиден договор за дарение на недвижим имот Не можела да се тълкува воля на страните, при липсващо волеизявление на страна. Съгласно чл.255 от ЗЗД, с договора за дарение доверителят отстъпвал веднага и безвъзмездно нещо на дарения, а последният го приемал, поради което и за да е налице договор за дарение, следвало да има направени две насрещни волеизявления, а в случая липсвало волеизявление на лицето, което приема дарението. По отношение на въведеното основание на иска за собственост-давност, сочи, че неговата и на ищеца майка, и вуйчо им, се считали за собственици на дела си от имотите към 2014г. и не възприемали ищеца като давностен владелец. Ответникът също не го бил възприемал като такъв. Ето защо и нямало как да се приеме, че до 2014г. ищецът бил осъществявал давностно владение, макар и да ползвал имотите, защото считал майка си и чичо си за собственици по наследство на техните наследствени дялове. Към датата на завеждане на настоящото производство, за ищеца не бил изтекъл 10 годишен срок на давностно владение. Същият не се явявал добросъвестен владелец, тъй като нищожното правно основание не можело да бележи начало на добросъвестно владение. Моли съдът да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което искът за собственост бъде отхвърлен, включително и да се отхвърли акцесорния иск за отмяна на нотариален акт №...2022г., в частта за отмяна идеалните части от процесните имоти като неоснователен, а в частта касателно идеалните части останалите два имота-като недопустим. Въззимаемият М. Б. К.в, чрез процесуалния си представител адв.Б.И. при ШАК, взема становище по неоснователността на жалбата. Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 от ГПК, от надлежна страна, поради което се явява процесуално допустима. Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбата и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, приема за установено следното: Съгласно удостоверение за наследници №1/03.01.2023г., ищецът и ответникът са братя, низходящи от първа степен на З.А.Р. поч. на 10.10.2020г. и оставила за свои наследници по закон, освен ищеца и ответника-нейни синове, и А.С. и К. Б., низходящи на починалия преди нея син-Р.Б.К., поч на 03.07.2010г.. Съгласно същото удостоверение, З.А.Р. заедно с Р.А.Х. З.А.Х. и И.А.Х. са наследници по закон-низходящи от първа степен на А.Ю.Н., поч на 22.07.1982г.. Видно от решение №...1992 г. на ПК- Никола Козлево, на наследниците на А.Ю.Н., било възстановено правото на собственост върху следните недвижими имоти: 1/ Нива с площ от 15, 000 дка, ІV кат., м. „====“, представляваща имот № 037004, при посочени в решението граници и 2/ Нива с площ от 15, 792 дка кв.м., ІV кат., м. „....“, представляваща имот № 043005 по плана за земеразделяне на с..... общ. Никола Козлево. Съгласно отразеното в нотариален акт за дарение на недвижими имоти №.....2014 г. на нотариус с рег. № 346, З.А.Р. и И.А.Х. дарили на ищеца М. Б. К. собствените си по наследство по 1/4ид.ч. от гореописаните две ниви. Видно от представените скици на поземлен имот от 15.01.2023г., сочените две ниви, по КК и КР, одобрени със заповед от 28.05.2019г., съставляват: 1/ Нива с площ от 15002 кв.м., ІV кат., м. „====“, представляваща имот с идентификатор 12509.37.4 по КК и КР на с..... общ. Никола Козлево, при граници имоти с идентификатори: 12509.37.24, 12509.37.9, 12509.37.8, 12509.37.3 и 12509.37.202. и 2/ Нива с площ от 15793 кв.м., ІV кат., м. „....“, представляваща имот с идентификатор 12509.43.5 по КК КР на с..... общ.Никола Козлево, при граници имоти с идентификатори: 12509.43.40, 12509.43.23 12509.43.24, 12509.43.43 и 12509.37.230. По делото е представен и нотариален акт за собственост върху недвижим имот по документи №.../2022г. на нотариус с рег.№ 682, с който е признато на ответника Х. Б. К. правото на собственост по наследство върху 1/12 ид.ч. от реституираните на наследниците на Н. имоти/ нива с площ от 15, 000 дка, ІV кат., м. „====“, представляваща имот № 037004, а сега представляваща имот с идентификатор 12509.37.4 по КК и КР на с..... и нива с площ от 15, 792 дка кв.м., ІV кат., м. „....“, представляваща имот № 043005 по плана за земеразделяне на с..... общ. Никола Козлево, а сега представляваща имот с идентификатор 12509.43.5 по КК и КР на с..... об /, както и върху 1/18ид.ч. от други два недвижими земеделски имоти, всички находящи се в землището на с...... Представен е и договор за аренда от 12.10.2015г., сключен между ищеца и Ю.Р.Ю. арендатор, по силата на който ищецът е предоставил на Ю.Ю. за временно ползване-10 години сочените по-горе две ниви. Последният разпитан като свидетел в хода на първоинстанционното производство сочи, че обработвал земите като арендатор от 2015г., като преди това те се обработвали от ищеца, на когото вършел земеделски услуги, като му е помагал в обработката на земите. Всяка година изплащал дължимата рента за земите на ищеца, като едва през есента на миналата година /2022г./ му се обадил зетят на ответника Х., който заявил свои претенции за земите и поискал плащането на рентата за тях да стане на него, лично. Свидетелят сочи, че братята имали и други наследствени земи. Съгласно показанията на свид.Х.Д. до 2014г. процесните ниви били обработвани от ищеца, но след като се разболял ги предоставил на Ю.Ю. да ги ползва. Ответникът не бил ползвал земите и не ги работил. Ищецът М. е давал на останалите съсобственици дял от рентата.. Ищецът живял в къщата на родителите си до тяхната смърт и обработвал земите от момента на възстановяване на собствеността. СвидО. сочи, че майка на страните не деляла децата си.. М. работел нивите до 2020г. когато починал, след това М. поел работата. Той ги работел откакто раздали земите, Х. не бил работел тези земи. Така установената по-горе фактическа обстановка, налага следните изводи: Съобразявайки изложените от ищеца обстоятелства и заявения петитум, съдът намира, че са заявени отрицателни установителни претенции за собственост с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК по отношение 1/12ид.ч от два недвижими имота. Тъй като претенциите са установителни, то абсолютна процесуална предпоставка се явява наличието на интерес за ищцовата страна от предявяването им, като този интерес следва да се прецени към момента на приключване на съдебното дирене. С дадените разяснения в ТР№8/2012г. на ОСГТК се приема, че при отрицателния установителен иск за собственост ищецът следва да докаже твърденията, с които обосновава правния си интерес, а ответникът – всички правопораждащи основания на правото му, което се отрича от ищеца. Съгласно мотивите на соченото решение, правният интерес при отрицателния установителен иск за собственост или друго вещно право се поражда от твърдението за наличие на притежавано от ищеца, различно от спорното, право върху същия обект, чието съществуване би било отречено или пораждането, респективно упражняването му би било осуетено от неоснователната претенция на насрещната страна в спора. Интерес от отрицателния установителен иск за собственост може да е налице, когато ищецът заявява самостоятелно право върху вещта, както и при конкуренция на твърдяни от двете страни вещни права върху един и същ обект. Интерес от предявяване на отрицателен установителен иск е налице и когато ищецът има възможност да придобие имота на оригинерно основание или по реституция, ако отрече претендираните от ответника права. В настоящия случай ищецът сочи, че ответникът се е снабдил с констативен нотариален акт по отношение на собствените му 1/12ид.ч. от процесните два имота, които той е придобил по силата на договор за дарение и които е владял и продължава да владее и до настоящия момент, т.е. ищецът е изложил фактическите обстоятелства, въз основа на които обосновава правния си интерес от отрицателния установителен иск. Твърди, че е носител на правото на собственост върху имота. Същевременно ответната страна оспорва това му право. Или налице е правен интерес от предявяване на процесните отрицателни установителни претенции. Съгласно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК всяка от страните носи тежестта да докаже факта, от който извлича претендираната, изгодна за себе си правна последица. Тъй като в настоящия случай обаче, ищецът отрича съществуването на конкретен факт, тежестта на доказване се прехвърля върху ответника-той следва да докаже, че е придобил право на собственост върху спорните идеални части от имотите/р-е №1436/1962г. по гр.д. №986/1962г., ІV г.о./. В настоящия случай същият сочи като придобивно основание – наследствено правоприемство от своята майка и наследодател З.Р., майка и праводател и на ищеца, за което бил издаден констативен нотариален акт по документи №.../2022г. на нотариус с рег.№ 682. Не се спори между страните, а и видно от представеното удостоверение за наследници, страните са наследници по закон на З.Р., тяхна майка, като на последната, приживе, като наследник на А.Ю.Н./ заедно с Р.А.Х. З.А.Х. и И.А.Х./, е реституирано с решение №...1992 г. на ПК- Никола Козлево, правото на собственост върху процесните два имота: 1/Нива с площ от 15, 000 дка, ІV кат., м. „====“, представляваща имот № 037004 и 2/ Нива с площ от 15, 792 дка кв.м., ІV кат., м. „....“, представляваща имот № 043005 по плана за земеразделяне на с...... Същата, с нотариален акт за дарение на недвижими имоти №.....2014 г. на нотариус с рег. № 346, е дарила на сина си М. Б. К.-ищец по делото, собствените си по наследство по 1/4ид.ч. от гореописаните две ниви. Съгласно разпоредбата на чл. 77 от ЗС правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона. Договорът за дарение е правна сделка, по силата на която дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно нещо на дарения, който го приема (чл. 225, ал. 1 ЗЗД). В чл. 18 от ЗЗД е залегнало изискването договорите, с които се прехвърлят вещни права върху недвижими имоти, да бъдат сключени с нотариален акт. В случая от представения по делото нотариален акт за дарение се установява наличието на твърдяното от ищеца правно основание, което е годно да прехвърли собствеността върху притежаваните от майка му идеални части върху процесните два недвижими имота, защото е спазена предвидената нотариална форма за действителност, и защото праводателят му е бил собственик. Предвид това и доколкото З.Р. се е разпоредила със собствените си идеални части от имотите, то същите не са били в нейния патримониум към момента на смъртта й и откриване на наследството, поради което и съответната част от тях не е преминала по наследство в патримониума на ответника. По отношение на неоснователността на депозираното от ответната страна въражение за недействителност на сделката и липсата на сключен договор за дарение, настоящата инстанция споделя мотивите на първоинстанционния съд и на основание чл.272 от ГПК, препраща към същите. В случая договорът за дарение на недвижими имоти е сключен в законоустановената нотариална форма. Ясно и недвусмислено е изразена и волята на дарителя З.Р. да отстъпи веднага и безвъзмездно на сина си М. Б. К. собствената си 1/4ид.ч. от процесните два имота. Действително в акта е пропуснат изразът „дареният приема с благодарност дарението“, но обстоятелството, че страните са се явили пред нотариуса и подписали нотариалния акт недвусмислено сочи на осъществено от надарения приемане на дарението, при което е налице пълно съответствие между желанието и неговото проявление, изразено чрез полагане на съответните подписи, като съгласието е постигнато към момента на сключване на сделката.Подписвайки нотариалния акт за дарение М. Б. К. изрично е изразил воля “че е дарен“ от дарителите със собствените им по наследство общо 1/2ид.ч. от двете ниви. Предпоставките на особените правила по чл. 578, ал. 4 и чл.479, ал.1 от ГПК не са опровергани по надлежния ред./решение № 439 от 20.05.2009г. по гр. д. № 5856/2007г., I г. о./. Предвид гореизложеното и доколкото е налице валидна правна сделка, чийто вещноправен ефект/включително и досежно процесните 1/12ид.ч. от имотите/ е настъпил в патримониума на М. Б. К. преди смъртта на праводателката му и негова майка, обстоятелствата имала ли е последната различно отношение към синовете си и владял ли е ответникът процесните идеални части. от имотите, са ирелевантни за настоящия спор, поради което и събраните в тази връзка доказателства не следва да бъдат обсъждани. Ето защо съдът намира, че ответникът не е придобил по наследство процесните 1/12ид.ч. от нива с площ от 15, 000 дка, ІV кат., м. „====“, представляваща имот № 037004 и нива с площ от 15, 792 дка кв.м., ІV кат., м. „....“, представляваща имот № 043005 по плана за земеразделяне на с..... поради което и заявените отрицателни установителни претенции следва да бъдат уважени. Като последица от уважаването на установителните претенции, констативен нотариален акт по документи №.../2022г. на нотариус с рег.№ 682, следва да бъде отменен в частта, с която ответникът Х. Б. К. е признат за собственик на 1/12ид.ч. от горепосочените два имота. Първоинстанционното решение се явява правилно и следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, жалбоподателят следва да заплати на въззиваемия направените от последния деловодни разноски пред настоящата инстанция в размер на 300лв.. Водим от горното, съдът