Решение № 375 от 23.5.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 237/2023 г.

Производството е по реда на глава XXI НПК. С присъда от 11.10.22г. по Н.0.X.Д. № 14892 / 21 г. на CPC, НО, 7 с-в е признал подсъдимия П. П. С. за невиновен в това, че на 07.05.2021 г. в гр.София, кв. Горубляне, ул. •••••••, се е заканил с престъпление срещу личността на Г.В. С.а, а именно с убийство, като се обадил на телефона й с № ••••••• от неговия мобилен телефон № ••••••••••••••, и казал: „Ще обеся сина ти в кладенец…. А тебе ще те обеся на вратата!”, като заканата би могла да възбуди у Г. С.а основателен страх за осъществяването й, като е оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК. Срещу присъдата е постъпил протест от СРП и допълнение към него, в които се излагат съображения, че формираният от първоинстанционния съд извод за неосъществен от подсъдимия състав на престъпление по чл. 144, ал. 3 от НК не е съответстващ на събраните по делото доказателства. Предлага се присъдата на СРС да бъде отменена и вместо нея да бъде постановена нова, с която подс. П. С. бъде признат за виновен и осъден по повдигнатото му обвинение. В разпоредително заседание въззивният съд по реда на чл. 327 и следващите от НПК е преценил, че присъдата е атакувана в срок и е от категорията актове, подлежащи на контрол пред въззивния съд по съответния ред, поради което подлежи на контрол в открито съдебно заседание. Приел е, че за изясняване на обстоятелствата от предмета на доказване по делото, не се налага разпит на подсъдимия и свидетели, както и събирането на нови доказателства. В открито съдебно заседание представителят на държавното обвинение поддържа внесеният протест срещу оправдателната присъда и моли да бъде отменена същата като неправилна и незаконосъобразна. В съдебно заседание пред въззивната инстанция упълномощеният защитник на подс. П. С. – адв. И. И. прави искане за потвърждаване на първоинстанционният краен съдебен акт като законосъобразен, мотивиран и задълбочен. Прави искане за направените по време на въззивното производство разноски. Подсъдимият П. С. редовно призован, се явява лично пред въззивната инстанция и в предоставената му от съда право на последна дума моли да бъде признат за невинен. Софийски градски съд, като обсъди доводите в протеста и допълнението към него, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание, и след като в съответствие с чл.314 от НПК служебно провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за нейната отмяна, поради което намира, че постановената присъда следва да бъде потвърдена, по следните съображения: Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, установяваща се от събраната доказателствена съвкупност, обсъдена в мотивите на атакуваната присъда. Въз основа на този доказателствен материал се установява следното от фактическа страна: Подс. П. П. С. е роден на ••••••• г. в гр.Твърдица, българин, с българско гражданство, разведен, неосъждан, със средно образование, живущ в гр. София, кв. Горубляне, ул. •••••••, с ЕГН ••••••••••. Св. Г. С.а и подс. П. С. били съпрузи от 1999 г., като от брака им се родили две деца - С. С., роден на ••••••• г. и св. В. С.а, родена на ••••••• г. Двамата работили в печатница, като създали съвместно собствена фирма. През годините на съвместното им съжителство отношенията ми постепенно се обтегнали. Подс. П. С. многократно проявявал вербална агресия към съпругата си, а по-късно и към децата си като ги обиждал по различен повод. В редица случаи, особено след употреба на алкохол, отправял закани към св. Г. С.а и често се сбивал със сина си С. С., което принуждавало майката да се намесва и да ги разтървава. Подсъдимият се оправдавал с нервно напрежение и обещавал да преустанови злоупотребата с алкохол. Поради влошените взаимоотношения, синът С. С. напуснал семейното жилище. През месец октомври 2020 г. същото сторил и подс. П. С.. През месец декември 2020 г. св. Г. С.а подала молба за развод. Това й решение било с одобрението на двете деца. Междувременно по време на бракоразводния процес подс. С. се запознал със св. В.В., работещ като таксиметров шофьор. Това се случило след като подсъдимият бил претърпял пътен инцидент и се чувствал зле - трудно се придвижвал, имал болки в ребрата. Св. В., който, освен дейността си на таксиметров шофьор, имал претенции да се занимава с билково лечение и да поставя медицински диагнози, преценил, че подс. С. е психически зле и го предразположил към споделяне. Подсъдимият му обяснил, че бил в процес на развод и постепенно със св. В. станали неразделни, като подсъдимият му споделял ежедневно проблемите и тревогите си. На св. В. му направило впечатление, че подсъдимият непрекъснато говорел за жена си и семейството си и страдал за раздялата с тях. Св. В. му дал собствено обяснение за ситуацията, убеждавайки подсъдимия, че причината за раздялата не можела да бъде друга, освен тази, че жена му си имала любовник - факт, който той обяснявал теоретично, позовавайки се на типичните подобни прояви при жени на възраст 35-40 години. Изявлението на новия му приятел обсебило подс. С., който въпреки всичко не можел да повярва на това, че жена му си имала любовник. На 06.05.2021 г., Гергьовден, подс. С. и св. В. отишли да запалят по една свещ в Германския манастир. Св. В. посъветвал подсъдимия преди да запали свещта да си намисли едно желание. Малко по-късно, на тръгване от манастира, те се засекли с автомобил с пазарджишка регистрация, който бил управляван от сина на подсъдимия С. С.. В автомобила подсъдимият разпознал също жена си св. Г. С.а, която седяла на задната седалка с непознат за него мъж. Според св.В., желанието на подсъдимия да види жена си с друг мъж „се сбъднало“. Той бил шокиран от видяното и дълго не можел да продума. Същия ден, между 16: 00 и 17: 00 часа, подс. С. се обадил от собствения си мобилен телефон с № ••••••• ••••••• на мобилния телефон на св. Г. С.а с № ••••••• и я попитал къде са тя и децата им и какво правят. В хода на разговора подсъдимият С. казал на св. Г. С.а: „Ще обеся сина ти в кладенец, а теб ще те обеся на вратата!“. Св. Г. С.а подала на 07.05.2021 г. жалба за случилото се в 07 РУ- СДВР, в която посочила, че телефонният разговор бил от 07.05.2021 г. В с. з. св. С.а твърди, че разговорът се случил на 06.05.2021 г., Гергьовден, в който ден самата тя имала имен ден. След този разговор св. В. често обикалял улицата, където св. Г. С.а живеела, при което установил, че тя живеела постоянно с друг мъж. При едно от минаванията му същият бил спрян и предупреден от сина на подсъдимия - С. С. да не минава повече оттам. Св. Г. С.а потвърждава в с. з., че от февруари 2022 г. живее заедно с друг мъж. От заключението на изготвената на ДП комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза (КСППЕ), възприетите от св. Г. С.а горепосочени закани по телефона са предизвикали у нея преживяване на уплаха и страх в условията на системен физически и психичен тормоз от страна на извършителя. Вещите лица не се наемат да твърдят, че преживеният страх е реален или основателен. От заключението на извършена КСППЕ по отношение на С. С. се е установило, че ситуацията не е довела до възбудено преживяване на реален страх за живота му. С. С. по време на съдебното следствие се възползва от правото си да не дава показания на основание чл. 119 и чл. 121 от НПК. На подс. П. С. също е извършена КСППЕ, според чието заключение той е психично здрав, при него не е оформена алкохолна или наркотична зависимост и същият е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Горните фактически констатации намират сходство в приетите от първоинстанционния съд фактически изводи след обстоен анализ на събраните по делото доказателства: показанията на свидетелите Г. С.а, В. С.а и В.В.; заключение на КСППЕ по отношение на св. Г. С.а (л. 29-34 от ДП); заключение на КСППЕ по отношение на С. С. (л. 36-41 от ДП1); заключение на КСППЕ по отношение на подс. П. С. (л. 43-49 от ДП); справки от мобилните оператори и справка за съдимост на подс. П. С.. Въззивният съд намира, че при извеждане на релевантната фактическа обстановка от районния съд не са допуснати процесуални нарушения при формиране на вътрешното му убеждение. В настоящото производство са събрани в необходимия обем и по съответния процесуален ред доказателства, необходими за правилното изясняване на фактите от значение за разкрИ.е на обективната истина по делото, които са задълбочено и всестранно обсъдени от първата инстанция. Проверката на доказателствения анализ сочи, че районният съд не е подценил или игнорирал част от доказателствата за сметка на други, като доказателствата и доказателствените средства са ценени според действителното им съдържание. Налице е коректност, правилност и последователност в разсъжденията. Контролираният съд е изпълнил и задължението си, вменено му с чл.305, ал.3, изр.2 при противоречиви доказателства да отговори на въпросите, защо дава вяра на едни от тях, а други отхвърля. В обобщение изводите за релевантните обстоятелства и факти са формирани точно в съответствие с информацията от събраните доказателства, а аргументите на съда обхващат всички доказателства и доказателствени източници, като не е допуснато избирателно третиране на фактически обстоятелства или едностранчивост в подхода. Наред с това, мотивите към обжалваната присъда съдържат подробна и аналитична аргументация на доказателствената обезпеченост на обвинението срещу подсъдимия, поради което отправения упрек за недоказаност на обвинителната теза е лишен от основание. Противно и на наведените във протеста възражения при внимателния прочит на мотивите към атакувания съдебен акт е видно, че контролирания съд е отговорил на наведените възражения на държавното обвинение. Предвид изложеното настоящият съдебен състав споделя анализа на доказателствените източници, изложен в мотивите към присъдата, относно кредитирането на показаният на разпитаните по делото свидетели и фактите изведени от тях чрез използване на правилата на нормалната логика. Когато и доколкото изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези които се оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста или тези, които счита за неправилно анализирани / в този смисъл Решение № 372 от 01.10.2012г. по НД № 1158/2012г., НК, III НО на ВКС/. Ето защо и въззивният съд не намира за необходимо да преповтаря доводите на контролирания съд, а да отговори изчерпателно на възраженията на защитата и държавното обвинение. Основен източник на информация, залегнала в обвинителната теза, са показанията на св. Г. С.а, тъй като същата като пострадало лице е и очевидец на процесното деяние. Другите разпитани по делото свидетели – В. С.а и В.В. излагат в показанията си и потвърждават чутото респ. св. В. С.а чутото от майка си (св. Г. С.а, а св. В. разказаното му от подс. С.. На първо място, въззивният съд намира, че присъдата не търпи упрек за проявена селективност и едностранчивост при обсъждане на гласните доказателствени средства във вреда на държавното обвинение. В тази връзка, следва да се отбележи, че съдът е бил длъжен да използва всички критерии за оценка достоверността и точността на показанията на свидетелите, за да достигне до обективната истина. Последното е било особено наложително предвид обективно установената сериозна лична заинтересованост и пристрастност на разпитаните свидетели- Г. С.а и В. С.а, произтичаща основно от влошените им отношения с подсъдимия.Ето защо, внимателната преценка на достоверността на свидетелските показания на свидетелите Г. С.а и В. С.а е била несъмнено необходима, за да е сигурно, че те ще осигурят обективност на познавателния резултат, като при извършването първостепенният съд е изхождал единствено от утвърдените в съдебната практика и признати от теорията критерии - тяхното вътрешно съдържание, логическа издържаност и последователност, преценява се дали са подробни и задълбочени или повърхностни. Следващият критерий, който използва съдът, за да прецени достоверността на свидетелските показания е съответствието им с несъмнено установени обективни данни, чието изясняване не е зависело от волята на нито една от страните в конфликта. Потвърждаването или оборването на определени свидетелски показания от другите доказателства по делото, е от решаващо значение за тяхната достоверност. Изхождайки от тази отправна позиция, въззивният съд се солидаризира с оценката на свидетелските показания, изведена в мотивите на първоинстанционната присъда и също счита, че показанията на свидетелите Г. С.а и В. С.а са еднопосочни, конкретни и последователни, като същите намират опора в останалия приобщен по делото доказателствен материал. Това е така, тъй като в обвинителния акт отправеният към Г. С.а инкриминиран израз гласи: „Ще обеся сина ти в кладенец, а теб ще те обеся на вратата!“, а същевременно нито един от свидетелите не възпроизвежда подобна реплика да е била отправена към пострадалата. Нещо повече, в показанията си св. В. С.а е посочила, че: " мама не ми каза с подробности…, но каза че я е заплашвал, но да не се притесняваме“.От показанията на св. Г. С.а се установява, че подсъдимият със сигурност е казал, че ще ме убие, тъй като той много често казваше това", което означава, че случаят не е с инцидентен характер, а това е било често чуван във времето израз от самата нея. В продължение на дълъг период от време (повече от две години) подсъдимият С. многократно е отправял закани, както и е посягал на нея и децата й.Същевременно обаче нито св. Г. С.а и В. С.а са предприели каквито и да е било действия по уведомяване на компетентните органи или дори осъществяване на ответна реакция срещу твърдения психически и физически тормоз. В допълнение следва да се посочи, че по делото не са приобщени и никакви доказателства в насока да е имало счупена покъщнина в дома им или физическо насилие. Напротив - те са пускали всеки път подс. С. в техния дом, което според настоящия съдебен състав представлява индиция, че за св. Г. С.а и В. С.а тези посещения( преди раздялата на пострадалата и подсъдимия) и заплахите от страна на С. в нито един момент не са били приемани на сериозно, нито пък като реални такива и не са съзнавали в нито един момент, че С. може да реализира която и да е била отправена заплаха. За тях многократно повтарящата се случка в дома им е било обичайно събитие, което не е породило в смут в тях за повече от две години, поради което и настоящата инстанция не може да възприеме наличието на основателен страх или пък наличие на основание, че заканите биха могли да бъдат осъществени в действителност както спрямо Г. С.а. Адекватно са ценени приложените писмени доказателства, т.к. кореспондират с останалите материални източници по делото и точно отразяват и потвърждават правно релевантни обстоятелства, включени в предмета на доказване. Освен това, събраните по делото писмени активи съответстват на кредитираните свидетелски показания и служат за тяхна доказателствена проверка, като по този начин се затвърждават изводите относно стеклите се събития. Точното тълкуване на разпоредбата на чл. 144 от НК предполага обективна възможност заканата да бъде осъществена. Не става въпрос за абстрактна вероятност подсъдимото лице някога, някъде да извърши престъпление срещу пострадалото, негови близки или имуществото им, а за реализиране на конкретното действие, за което се отнася заканата. С оглед обвинението по настоящото дело, това предполага обективна възможност на инкриминираната дата, чрез осъществен телефонен разговор подс.С. да обеси св. С.а. Районният съд правилно е приел, че такава не се установява при изяснените факти. Самата закана не е била в състояние да предизвика основателен страх за живота на Г. С.а поради това, че репликата „Ще обеся сина ти в кладенец, а теб ще те обеся на вратата!“, не е възприета буквално от тях. Този извод се налага от установения до момента стереотип на поведение на подс. С. спрямо пострадалата, тъй като заплахите и тормозът са продължавали над две години преди инкриминираната дата. Не е оспорен фактическият извод на съда, че са получавали и други закани, че подобни реплики са били отправяни многократно и в миналото без да се стига до физическа агресия и Г. С.а да е очаквала реално посегателство над живота си. Било й е добре известно, че С. се е извинявал и оправдавал действията си с нервно напрежение, и с оглед на това обстоятелство както Г. С.а, така и децата й са възприемали заплашителните реплики като очаквана емоционална реакция на гняв, а не като израз на намерението на С. да им причини смърт. Най-вероятно това, което е притеснявало пострадалите, е системността на тормоза и многобройността на проявите на подс. С., а не конкретното съдържание на заканите му. В безогледния си стремеж да си върне така семейството подсъдимият е прекрачил границите на приемливото поведение, и постъпката му безспорно е морално укорима, но обществената му опасност е значително по-ниска от тази на тежко умишлено престъпление от общ характер. (в този смисъл е и Решение № 149 от 24.11.2022 г. на ВКС по к. н. д.№ 779/2022 г.) При това положение, щом събраните по делото доказателствени материали са обсъдени съгласно изискванията на чл. 305, ал. 3 НПК и не е допуснато превратното им тълкуване, вътрешното убеждение на първостепенния съд по фактите е правилно формирано и не може да бъде променяно или замествано. На основата на вярно изяснената фактология обосновано и в съгласие с материалния закон, районният съд е приел, че подсъдимият П. С. не е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 144, ал. 3 вр. ал 1 НК спрямо Г. С.а. Поради тази причина по отношение на подс. С. следва да бъдат приложени последиците на чл. 304 от НПК поради неговата недоказаност. Изложените материалноправни доводи в тази насока са правилни и не изискват коригиране от въззивния съд. В допълнение въззивният съд следва да отбележи, че дори и при формалното установяване на изричането на заплахите, за които е повдигнато обвинението, на следващ етап, във връзка с преценката за съставомерността на деянието, съдът следва да извърши разграничение между битовата свада и престъплението по чл.144 НК, изследвайки съдържанието на умисъла, вложен в думите и действията на дееца – при заканата думите и действията се използват съзнателно и със съдържанието, което имат, а при скарването същите се използват импулсивно, механично и имат единствено емоционален заряд, но в действителност не се цели чрез реална заплаха или реални нападение да се въздейства върху пострадалия. Следователно налице е недоказаност по отношение на главния факт по делото, поради което следва да бъдат приложени последиците, визирани в чл.304 НПК. Недопустимо е постановяването на осъдителна присъда при недоказаност на обвинението по несъмнен и категоричен начин, когато не са изяснени напълно обстоятелствата, касаещи същото обвинение. Само когато всички факти, включени в причинно-следствения процес на престъпно деяние и неговото авторство бъдат установени безспорно и категорично, съдът може да постанови съответна осъдителна присъда. Последната не може да почива на предположения, на съмнителни, несигурни и колебливи изводи досежно осъществяването на обективните и субективните признаци на деянието. Съдът признава подсъдимия за виновен само и единствено, когато обвинението е доказано по несъмнен начин / чл.303, ал.2 НПК/, което е гаранция за реализиране правата на обвиняемите, респективно на подсъдимите в наказателния процес, произтичащи от презумпцията за невиновност, установена и прокламирана в чл.16 НПК. Предвид липсата на обективната страна на престъплението съдът намира, че не следва да се обсъжда субективната му страна. Въз основа на изложените съображения въззивната инстанция прие, че подсъдимото лице е било правилно и законосъобразно оправдано изцяло по повдигнатото му обвинение на основание чл. 304 НПК. Такова произнасяне по същество държи сметка за правото на защита, неразривно свързано с необходимостта съдът на признае подсъдимия за виновен само, когато обвинението е доказано по несъмнен начин. В тази връзка е и разпоредбата на чл.6 КЗПЧОС и чл.14, т.2 от Международния пакт за граждански и политически права ( ратифициран с Указ на Народното събрание от 23.07.1970г.). От това следва, че когато има съмнение дали подсъдимият е извършил престъпление и след изчерпване на всички процесуални средства за доказване на обвинението, съдът следва да признае подсъдимия за невиновен. Този съдебен състав прие, че правилно е преценена настоящата хипотеза, поради което и правилно софийски районен съд е постановил оправдателна присъда за това повдигнато обвинение.съдът не намира за необходимо да обсъжда останалите възражения относно деянието за което подс. П. С. е признат за невиновен, като на същите е даден ясен отговор в мотивите на районния съд и доколкото настоящата инстанция се солидаризира с тях, не е налице необходимост същите да се преповтарят от въззивната инстанция. Така, при извършената на основание чл.314, ал.1 вр. чл.313 НПК цялостна служебна проверка на правилността на атакувания съдебен акт, въззивната инстанция не констатира наличие на основания, налагащи неговата отмяна или изменение, поради което следва да бъде потвърден, а въззивният протест да бъде оставен без уважение, като неоснователен. Така мотивиран и на основание чл.334, ал.1, т.6 вр. чл.338 от НПК, Софийски градски