Решение № 354 от 27.2.2025 г. на Административен съд - Търговище по дело № 598/2024 г.

Производството е по реда на чл.118 ал.3 КСО, във връзка с чл.145 и сл. от АПК. Делото е образувано въз основа на жалба подадена от Н. С. К. [ЕГН] с адрес в с. Разбойна, обл. Търговище, чрез адв. А. А. от АК -Търговище, съд. адрес [улица], ...., срещу Решение № 2153-25-277/10.07.2024г. на Директора на ТП на НОИ Търговище, потвърждаващо Разпореждане №251-00-1098-7/22.05.2024г., с което на осн. чл. 54ж, ал.1 вр. чл. 54а, 54б и 54в КСО вр. чл.62 от Регламент (ЕО) 883/2024 на жалбоподателя е отпуснато парично обезщетение за безработица в размер на 29, 10 лв., считано от 19.09.2023г. до 18.09.2024 година. Оспорващото лице определя обжалваното решение като нищожно поради липса на годно волеизявление и като незаконосъобразно поради допуснати съществени нарушения на процесуалния закон довели до нарушение и на материалния закон и несъответствие с целта на закона. Не е успял своевременно да подаде жалба или да упълномощи процесуален представител да подаде такава, излагайки твърденията си за процесуална и материална незаконосъобразност на оспорения адм. акт, тъй като се е грижел за болния си баща. Сочи се, че жалбоподателят е подал заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица на основание чл.54а от КСО, поради прекратено трудово правоотношение на територията на държава членка на ЕС – Кралство Белгия. По българското законодателство трудовия доход е равен на осигурителния такъв, но ТП на НОИ е приело за меродавен осигурителен доход, който е формиран не според действително полученото от него възнаграждение в държавата член на ЕС, респ. обезщетението не е съобразено с чл. 54б ал. 1 КСО предвиждащ изчислението му на стойност 60% от среднодневното възнаграждение за тези 15 р.д., която надвишаваща максималния дневен размер на ПОБ съгласно ЗБДОО за 2023г. 85, 71лв. и за 2024г. – 107.14лв. Сочи, че такъв метод на изчисление не е предвиден и в приложимия в случая Регламент ЕО № 883/2004 и му противоречи. Методът на изчисление на административният орган на дължимото му ПОБ се явява незаконосъобразен и е довел до намаляване на среднодневния му размер. Предвид изложените доводи жалбоподателят моли за отмяна на оспореното решение, като преписката да се върне на органа за произнасяне със задължителни указания по прилагане на закона. В проведеното по делото открито съдебно заседание оспорващото лице, редовно и своевременно призовано, не се е явило лично, като чрез упълномощен процесуален представител адв. А. А. заявява, че поддържа жалбата въз основа на посочените в нея доводи. Представя писмена защита, в която развива допълнителни правни доводи в подкрепа на твърденията си. Претендира разноски. Ответната страна Директор на ТП на НОИ Търговище, не се е явил лично, като чрез упълномощен процесуален представител - юрисконсулт е депозирал писмена защита, в която се изразява становище за недопустимост и евентуално за неоснователност на жалбата и се допълват правните доводи във връзка с приложението на §1 и § 2 на чл. 62 от Регламент № 883/2004г. и относимия осигурителен доход, въз основа на който следва да бъде определено паричното обезщетение за безработица. Представен е списък на разноските, които се претендират. Направено е възражение за прекомерност по см. на чл. 78 ал. 5 ГПК вр. чл. 144 АПК. В срока за постановяване на решение, ответната страна, действаща чрез надлежно упълномощения юрисконсулт Г. С.-Т. е подала молба с вх. № 490/14.02.2025г. за спиране на настоящото производството до произнасяне на СЕС по делото, образувано по преюдициално запитване, отправено с определение от 03.02.2025г. по АД №1559/2024г. по описа на АдмС – Благоевград. Към молбата е приложено копие на Определение №500/03.02.2025г. по АД № 1559/2024г. по описа на АдмС – Благоевград. Съдът намира, че по подадената молба следва да се произнесе след обсъждане на твърденията в жалбата за нищожност на издадения адм. акт и за обективни причини да бъдат просрочени възраженията за материална незаконосъобразност, когато тя ще бъде относима спрямо произнасянето по същество във връзка с тълкуването на нормите на чл. 62 §1 и §2 от Регламент (ЕО) № 883/2004. Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, приема за установена от фактическа страна следното: Н. С. К. е подал заявление за отпускане на ПОБ заведено в ТП на НОИ - Търговище с peг. № 251-00-1098/19.09.2023г. В него е декларирал, че считано от 19.09.2023г. е прекратено трудовото му правоотношение с LOCOBEL BVBA. Със справка вх. № 251-00-1098-3/12.04.2024г. са приети представени от Н. С. К. копия на документи от ДЧ Белгия - 1 бр фиш. и Декларация. Чрез системата за електронен обмен на социално осигурителна информация EESSI е изискано от ТД на НОИ издаване на СЕД U017 и СЕД U004 от КИ на ДЧ на ЕС - Белгия, необходими за определяне право, период и размер на ПОБ (случай 3025635), данните в които съвпадат с тези удостоверени в представените от Н. С. К. документи. Въз основа на събраната информация е постановено Разпореждане №251-00-1098-7/22.05.2024г. издадено от Н. Д. - главен експерт по осигуряването в ТП на НОИ гр. Търговище - упълномощено лице съгласно чл. 54ж, ал. 1 от КСО със заповед на директора № 1015-25-48/12.04.2023г., с което на жалбоподателя е отпуснато парично обезщетение за безработица в размер на 29, 10 лв., считано от 19.09.2023г. до 18.09.2024 година. Цитираното разпореждане е потвърдено с атакуваното решение на директора на ТП на НОИ - Търговище. В него са изложени са мотиви, че е правилна направената преценката за право, период и размер по заявлението подадено от Н. С. К.. В него са изложени доводи, че доколкото жалбоподателя е полагал труд в ДЧ на ЕС - Белгия, размерът на паричното обезщетение за безработица се изчислява в съответствие с разпоредбите на Регламент (ЕО) № 883/2004, и в частност чл. 62 от него. Адм. орган се е позовал на Заповед № РД-06-7/03.06.2014г. на Министъра на труда и социалната политика, с която са утвърдени указания дадени по повод запитване на НОИ, относно начина на изчисляване на обезщетения за временна неработоспособност, майчинство и безработица по българското законодателство и Регламент № 883/2004г. на лица, които имат осигурителни периоди по законодателството на други държави - членки в ЕС, ЕИП и Швейцария. Съгласно тези указания, обезщетенията по раздел III, глава IV на КСО зависят от среднодневния осигурителен доход или възнаграждение за определен специален период. Те трябва да се определят изключително на базата на доходи, получавани през завършен, съгласно българското законодателство осигурителен период, преди прекратяване на осигуряването, независимо от продължителността на този период, включително и когато периода е под 24 месеца, като може да е дори само един ден, предвид трайно установената практика на Съда на ЕС. Обезщетението се изчислява на основание чл. 54б от КСО във връзка с чл. 62, пap. 1 и 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004г. само върху среднодневния осигурителен доход, получаван по последна заетост. На основание чл. 54б, ал. 1 от КСО дневното парично обезщетение за безработица в България се изчислява в размер 60 на сто от среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход върху който са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд Безработица за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, и не може да бъде по-малко от минималния и по-голямо от максималния дневен размер на обезщетението за безработица. С оглед на изложеното, прилагането на цитираните разпоредби по отношение на напълно безработните лица, които по време на последната си заетост в друга държава-членка са пребивавали в България изискват за изчисляване на паричното обезщетение за безработица да се вземе предвид осигурителния им доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски за безработица. В секторите „градинарство“ и „селско стопанство“ в Белгия, където предимно са заети българските работници, трудовите и осигурителни правоотношения се уреждат въз основа на еднодневни трудови договори, които не се сключват в писмена форма, а информация за тях се подава до осигурителните служби на Белгия от работодателите, ежедневно, чрез специална електронна декларация (т.нар. декларация - Dimona). Подаването на декларацията онлайн и съдържащата се в нея информация за начало и край на работния ден, както и за броя на работните часове, позволява на контролните органи по труда на Белгия да извършват ефективно проверки на съответния работодател, като сравняват по време на проверката, дали декларираното в началото на всеки работен ден съвпада с действителното положение на място. В случая работниците в секторите „градинарство“ и „селско стопанство“ в Белгия са осигурени за всички осигурени рискове, включително и за безработица, въз основа на единна ставка, която не зависи от получените от тях доходи. Като мотив за издаване на акта е посочено още, че на проведената международна двустранна среща организирана от Европейския орган по труда (EOT) в гр. Братислава в края на месец януари 2024г., във връзка със заповед на управителя на НОИ, са разисквани въпроси относно случаи на злоупотреба при претенции за парични обезщетения за безработица по българското законодателство, след краткотрайна заетост в Белгия. Получено е официално писмо от Националната служба по заетостта на Белгия (RVA), с което информират българската държава в лицето на НОИ, че дневните фиксирани ставки на сезонните работници в Белгия са структурирани ежегодно по сектори в земеделието, като са приложили таблица на дневните ставки за 2024г. Социалноосигурителните вноски се изчисляват въз основа на тези фиксирани ставки. В сектора на селското стопанство и градинарство се прилага специфична система за случаен труд. Тя се основава на факта, че вноските за случайните/селскостопански работници не се изчисляват върху действителното брутно възнаграждение получено от работника, а върху фиксирана дневна заплата, в зависимост от сектора, в който е работило лицето. Адм. орган е приел, че в конкретния случай, видно от представените от лицето фишове за заплати Н. С. К. е работил в сектор „градинарство“ и осигурителните вноски са изчислени въз основа на осигурителния доход, който за последната осигурена заетост е периода от 04.09.2023г. до 17.09.2023г. Този период е потвърден със СЕД U017, като подпериод 1 от общия референтен период. Съгласно българското законодателство през последната заетост работните дни са 10. Осигурителния доход за периода е 485 лв. (248 евро). Той се разделя на 10 работни дни или 48, 50 лв. (24, 80 евро) - среднодневен осигурителен доход. Съответно среднодневния осигурителен доход се умножава х 60 % и се получава среднодневното обезщетение, което в случая е - 24, 80 евро (48, 50 лв.) х 60 % = 29, 10лв. Предвид установеното от фактическа страна, съдът, след преценка на допустимостта на жалбата и като извърши проверка на обжалвания акт съобразно наведените с жалбата основания и правомощията си по чл. 168, ал.1 от АПК, достигна до следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу контролен административен акт, подлежащ на съдебен контрол в отклонение от правилото на чл.145 ал.2 АПК по силата на специалната разпоредба на чл.118 ал.1 КСО, от лице с правен интерес като предвид въведените с нея твърдения за нищожност на обжалвания адм. акт, спрямо тях не е обусловена от срок на подаване, а спрямо останалите твърдения при доказване на посочените обективни причини за пропускането на предвидения законоустановен срок за релевирането им. Предмет на съдебен контрол е Решение № 2153-25-277/10.07.2024г. на Директора на ТП на НОИ Търговище, потвърждаващо Разпореждане №251-00-1098-7/22.05.2024г., с което на осн. чл. 54ж, ал.1 вр. чл. 54а, 54б и 54в КСО вр. чл.62 от Регламент (ЕО) 883/2024 на жалбоподателя е отпуснато парично обезщетение за безработица в размер на 29, 10 лв., считано от 19.09.2023г. до 18.09.2024 година. Решението на Директора на ТП на НОИ – Търговище е издадено от административен орган, разполагащ с материална и териториална компетентност, доколкото съгласно чл.117, ал.1, т.2, б.„б“ от КСО, пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт се подават жалби срещу разпореждания за отказ или неправилно определяне, изменяне и прекратяване на обезщетенията за безработица. Потвърденото с процесното решение разпореждане за отпускане на парично обезщетение за безработица е издадено от компетентно длъжностно лице, посочено в разпоредбата на чл.54ж, ал.1 от КСО – оправомощено изрично от ръководителя на съответното териториално поделение на НОИ. Обжалваното решение е валиден контролен административен акт. Съобразени са изисквания за предписаната от чл. 117, ал. 3 от КСО форма и съдържание, същото съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 АПК, вкл. фактически и правни основания за издаването, което го прави мотивирано и дава възможност да бъде преценена законосъобразността му. Въз основа на тези правни изводи, съдът приема, че липсват отменителни основания по чл. 146, т.1 и т.2 АПК. В тази насока съдът не споделя твърдението на жалбоподателя, че порок водещ до нищожност на обжалвания адм. акт е непосочването в него на конкретния адм. съд, пред когото подлежи на обжалване. В чл. 140, ал. 1 от АПК изрично са предвидени последиците при такава хипотеза – „Когато в административния акт или в съобщението за неговото издаване не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба, съответният срок за обжалване по този дял се удължава на два месеца.“ Съдът намира, че в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като в съответствие с изискванията на чл. 9, ал. 2 АПК, като и на чл. 35 и чл. 36 АПК, са събрани всички документи, необходими и относими за разглеждане на подаденото заявление, вкл. е извършен електронен обмен на социално осигурителна информация с държавата по последна заетост. От това следва, че липсва и отменителното основание по чл. 146 т.3 АПК. В случая доводите на жалбоподателя относно противоречието на обжалвания акт с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона не подлежат на изследване, тъй като са формулирани след изтичане на срока по чл. 149, ал. 1 АПК на 15.09.2024г., в която хипотеза на обсъждане подлежат само възражения за нищожност по аргумент от обратното от разпоредбата на чл. 168, ал. 3 от АПК. В тази насока съдът приема за недоказано по делото твърдението на жалбоподателя, че пропускът му да заяви тези възражения своевременно се дължи на обективни причини. Дори и действително да се е грижел за своя болен баща до такава степен, че да не е можел да напусне дома му, безспорно в случая е имал упълномощен в административното производство процесуален представител – адвокат. В пълномощното оправомощаващо този адвокат е посочено до „приключването му пред вс инстанции“, което го е овластявало да иниицира производство подавайки жалба пред съда. Липсва и логичен довод защо жалбата не е подадена след срока, в който е посочено, че се е грижел за болния си баща – до 01.10.2024г., а едва на 25.10.2024г. Въз основа на направените правни изводи, настоящата съдебна инстанция намира, че атакуваният административен акт е валиден и постановен при спазване на всички съществени административнопроизводствени правила, поради което подадената срещу него жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна. По изложените съображения не следва да бъде уважавано искането за спиране направено от ответника по оспорването. На основание чл. 119 от КСО (изм. - ДВ, бр. 94/29.11.2019 г. в сила от 03.12.2019 г.), решенията на административния съд по чл. 118 от КСО подлежат на касационно обжалване по реда на АПК, с изключение на постановените по жалби срещу актовете по чл. 117, ал. 1, т. 1 и т. 2, буква "б", буква "д" – за суми до 1000 лв., букви "е" и "ж" /в което изключение попада и настоящото решение/. Изменената разпоредба на чл. 119 от КСО е съобразена с чл. 131 от АПК, който допуска изключения от двуинстанционния съдебен контрол, когато в АПК или в друг закон е установено друго – в т.см. пр. Определение № 4406 от 26.04.2023 г. на ВАС по адм. д. № 1612/2023 г., VI о. По отговорността за разноски - При този изход на делото, основателно се явява направеното от процесуалния пълномощник на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, поради което на основание чл.143 ал.3 от АПК, вр. чл.37, ал.1 от ЗПП, вр. чл. 24 от НЗПП, следва да се присъди такова в предвидения минимален размер от 100 лв. предвид фактическата и правна сложност на спора, в полза на ТП -Търговище на Националния осигурителен институт – гр. София, в качеството му на юридическо лице, в структурата на което е ответният административен орган – по аргумент от § 1, т. 6 от ДР на АПК във вр. с чл. 33, ал. 2 КСО и чл. 2, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Националния осигурителен институт. Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд Търговище