Решение № 6406 от 18.9.2017 г. на Софийски градски съд по дело № 17755/2014 г.

Предявен е иск по чл.422, ал.1 от ГПК вр. с чл.415, ал.1 от ГПК - за съществуване на парично вземане. В исковата молба ищецът „Д.ЗА У.НА Б.В.“ АД с национален идентификационен номер •••••••••регистрирано със седалище в гр.Любляна, Република Словения като правоприемник на „Ф.Б.” АД, с идентификационен номер: •••••••••, със седалище и адрес управление: Словения, гр.Л. претендира установяване съществуването на вземане по отношение на Н.И. ЕООД на основание вписана договорна ипотека върху недвижими имоти, собственост на заемателя “Н.И.” ЕООД, обективирана в нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижими имоти № 197, том VI, peг. № 3988, дело № 1144 от 10.11.2009 год. по описа на Нотариус Г.Н., peг. № 607 при НК, вписана в Сл. Вп. гр. Поморие с вх. peг. № 2927 от 10.11.2009 год., акт № 134, том 1, дело № 2085/2009г.) в размер на 500 000 Евро и лихва за забава върху претендираната главницата за периода от завеждане на настоящия иск (07.03.2014г. - датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК) до окончателното изплащане на дълга, както и направените в заповедното производство разноски в размер на 19 560 лв. В исковата молба се излага, че въпреки многократното предоговаряне на условията по договора за заем, заемателят “Н.И.” ЕООД не е изпълнил в срок изискуемите си задължения към заемодателя „Ф.Б.” д. д., във връзка с което Банката е обявила заема за предсрочно изискуем, считано от 03.02.2014г., като на 20.01.2014 г.е изпратила уведомление за това на “Н.И.” ЕООД, но от срана на заемателя и до момента не са изпълнени задълженията към Банката. Твърди, че горните суми / главница и разноски/ са присъден и по ч. гр. д. № 12470/2014 год., ГО, 64 състав, СРС, по което дело на 12.03.2014 год. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417, т. 6 от ГПК във връзка с чл. 173, ал. 3 от ЗЗД. Срещу заповедта за изпълнение в срока по чл.414, ал.2 ГПК е подадено възражение от длъжника. Ето защо е предявил настоящия иск и твърди, че предсрочната изискуемост по кредита е настъпила на 03.02.2014 г. и моли съда да постанови решение, с което да установи съществуването на паричното вземане срещу ответника така, както е заявено по-горе и да му присъди разноските по делото. Ответникът – “Н.И.” ЕООД ••• оспорва предявения иск по основание и по размер. Твърди, че ищеца е предявил едни и същи права два пъти, тъй като е образувал изпълнително производство 2014804040400190 по описа на ЧСИ Д.Н., peг. № 804, с район на действие Окръжен съд - град Бургас, където е предявил вземането си в размер на 500 000 EUR по Договор за дългосрочен заем № 6841/2009 г. по изпълнителен лист издаден по г.д. № 12470/2014 г. на PC - София. На следващо място се излага, че ищецът „Ф.Б.“ е предявил искова молба за откриване на производство по несъстоятелност пред СГС, по която е образувано т.д. № 5749/14 г., като в това производство е включена и паричната претенция, предмет на настоящето дело. Поради изложените съображения моли съда да отхвърли предявените искове и претендира разноски. Доказателствата са гласни и писмени. Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа и правна страна следното: Установено е, че на 12.03.2014 год. по ч. гр. д. № 12470/2014 год., ГО, 64 състав, СРС е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК в полза на „Ф.Б.” АД/ преобразувано през 2016 год. чрез вливане в „Д.ЗА У.НА Б.В.“ АД / против “Н.И.” ЕООД, ЕИК •••••••за заплащане на дължима по Договор за кредит № 6841/2009 г. от 09.11.2009 г. и Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижими имоти № 197, том VI, peг. № 3988, дело № 1144 от 10.11.2009 год. по описа на Нотариус Г.Н., peг. № 607 при НК, вписан в СлВп - Поморие с вх. peг. № 2927 от 10.11.2009 год., акт № 134, том 1, дело № 2085/2009г. сума от 500 000 Евро и лихва за забава върху претендираната главницата за периода от 07.03.2014г. - датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК в СРС до окончателното й изплащане. На същата дата е издаден и изпълнителен лист за описаното вземане. В срока по чл.414, ал.2 от ГПК от длъжника е подадено възражение срещу тази заповед, поради което съдът е указъл на заявителя да предяви установителен иск по реда на чл.415, ал.1 ГПК. На 07.11.2014 година в срока по чл.415, ал.1 от ГПК във вр. с чл.422, ал.1 от ГПК з аявителят по горното дело е депозирал в СГС настоящата искова молба. От представения по делото Договор за дългосрочен заем № 6841/2009 г. от 09.11.2009 г. се установява, че „Ф.Б.” АД е предоставила на “Н.И.” ЕООД банков заем в размер на 4 000 000 евро, който е следвало да бъде изплатен на шест вноски до 14.12.2012 год.В раздел ІІІ е уговорено за обезпечение на заема, заемополучателя да обезпечи банката, чрез издаване на записи на заповед и учредяване на ипотека върху негови имоти в землището на гр.Каблешково, община Поморие, обл.Бургас. Макар според съда това да е без значение за спора целта на горния заем е била рефинансиране на задължения на заемополучателя, както следва: чл. 2.1 За изплащане на всички задължения на Заемополучателя по Договор за заем № 317/06 от 26.06.2006 г., сключен с „НЛБ Б.С.“ АД, ЕИК: •••••••••, като от 30.10.2009 г. общата стойност на задълженията на Заемополучателя по Договор за заем № 317/06 е 2 061 303.57 евро; Съгласно чл. 2. 2. Изплащането на задълженията на Заемополучателя към „Ф.Р.” ЕООД, комплекс „С.“ № •••••••••, Бургас, ЕИК •••••••••в размер на 700 000 евро, от които ще се уреждат всички неизплатени задължения на „Ф.Р.” ЕООД по Договор за заем № 650/08, сключен с „НЛБ Б.С.“ АД на 12. 12.2008 г. и чл. 2.3. Финансиране на довършителните работи на Заемополучателя в курортен комплекс „Д.В.” в Бургас от оставащата сума по салдото от Заема. Видно от приложения Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижими имоти № 197, том VI, peг. № 3988, дело № 1144 от 10.11.2009 год. по описа на Нотариус Г.Н.в изпълнение на горния договор “Н.И.” ЕООД е учредило в полза на „Ф.Б.” АД/ преобразувано през 2016 год. чрез вливане в „Д.ЗА У.НА Б.В.“ АД / ипотека върху конкретно изброени недвижими имоти/ поземлен имот с площ от 34206 кв.м. в местност „Р.“ в землището на гр.Каблешково, община Поморие, изградените в него хотелски комплекс „В.“, басейн, магазини, нощен бар и офис в този комплекс и такива/вкл. и ресторант/ в жилищна сграда „Ц.“ също изградена в поземления имот / като обезпечение за предоставения заем в размер на 4 000 000 евро. В ипотечния договор изрично е посочено, че изплащането на главницата следва да се извърши на шест вноски, първата с падеж на 15.06.2010 год. в размер на 500 000 евро и последната на 14.12.2012 г. в размер на 750 000 евро. Договора за заем е бил променян впоследствие със седем допълнителни анекса-общия размер на заема е бил увеличен с още 800 000 евро, първата вноска е била увеличена на 2 550 000 евро с нов падеж-15.06.2011 год., впоследствие на 30.11.2011 год. допълнена с капитализиране на лихва, на 15.06.2012 год. също с капитализация, като с последното изменение от 28.12.2012 год. страните са договорили, че общия дълг на ответника възлиза на 5 904 138.22 евро, състоящ се от главница-4 781 008.94 евро и капитализирана лихва в размер на 1 123 129.28 евро. На 20.01.2014 год. банката е изпратила уведомление до ответника, че дължи общо 6 414 529.55 евро с покана за изплащането му и това, че след 03.02.2014 год. и при неплащане ще счита целия дълг за изискуем. В уведомлението е посочено, че въпреки многобройни молби от страна на „Ф.Б.“ д. д. за уреждане на дължимите суми по договора за заем, възлизащи към датата на уведомлението на 591 709.06 евро, дружеството не е получило никакво плащане. Видно от съдържанието на Уведомлението в него е посочено също така, че съгласно уговореното в Анекс № 7 от 28.12.2012г. към договора за заем “Н.И.” ЕООД се е ангажирал да промени ипотеките, учредени в полза на „Ф.Б.“ д. д. върху Хотел „В.“, така че да бъдат отразени новите условия по заема, както и им представи оригинален документ, издаден от съответните органи в Република България, потвърждаващ това, най-късно до 31.01.2013г., който, обаче не им е представен. В Уведомлението е указано, че в случай, че “Н.И.” ЕООД не върне всички непогасени задължения по договора за заем в срок до 03.02.2014 г. „Ф.Б.“ д. д. ще счита дългът за изискуем веднага след изтичането на този срок. По делото е назначена съдебно счетоводна експертиза, чието заключение съдът възприема като обективно и професионално. От същото се установяват отпуснатите от банката суми по договор за дългосрочен заем № 6841/09 в общ размер на 4 000 000 евро /7 823 320 лв./ усвоени изцяло от ответното Д.през месец ноември 2009 год. Размерът на заема към 31.12.2012 г. по счетоводните записвания при ищеца е 11 547 490.65 лв., като в този размер са включени първоначално отпуснатата сума от 4 000 000 евро и допълнителна такава от 800 000 евро /1 564 664 лв. / по анекс № 2 към договора, както и капитализирана лихва по анекс № 7 в размер на 2 159 506.65 лв. или общо 11 547 490.65 лв. От предоставената от «Н.и. ЕООД и провелена от експерта аналитичност по сметки няма отбелязвания ответникът да е извършвал плащания по отпуснатия заем. По делото е приложено в цялост ч. гр. д. № 12470/2014 год., ГО, 64 състав, СРС, Запис на заповед от 10.01.2013г., както и Запис на заповед от 11. 11.2009г., издадени от “Н.И.” ЕООД и авалирани от Г.А.в полза на „Ф.Б.“ д. д. Предвид установената фактическа обстановка, се налагат следните правни изводи: Предявеният иск по чл.422, ал.1 от ГПК вр. с чл.415, ал.1 от ГПК - за съществуване на вземането в размер на 500 000 евро е процесуално допустим. Пред Районния съд е подадено заявление за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т.6 ГПК във вр. с чл.173, ал.3 ЗЗД. Това основание е заявено ясно в т.12 от подаденото заявление, където е записано като основание за вземането-нотариален акт за учредяване на договорна ипотека, поради което съдът следва да съобрази единствено дали са налице основанията и законовите предпоставки за издаване на изпълнителен лист на заявеното правно основание, т. е. налице ли е редовен от външна страна ипотечен акт, установяващ подлежащо на изпълнение вземане на заявителя срещу ответника по заявлението. По делото безспорно е установен факта на сключения между страните Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижими имоти № 197, том VI, peг. № 3988, дело № 1144 от 10.11.2009 год. по описа на Нотариус Г.Н., per. № 607 при НК, вписан в СлВп - Поморие с вх. per. № 2927 от 10.11.2009 год., акт № 134, том 1, дело № 2085/2009 г., с който длъжникът “Н.И.” ЕООД е обезпечил връщането на кредит в размер на 4 000 000 евро, като е ипотекирал свой недвижими имоти. Размера на дадения кредит е достатъчно ясно конкретизиран, както и начина на връщането му-на шест вноски с конкретни падежи и размери, като първата от тези вноски е с падеж на 15.06.2010 год. в размер на 500 000 евро. Ищецът претендира установяване дължимостта на част от цялото вземане, а именно вземането на първата вноска за изплащането на кредита по договор за дългосрочен заем № 6841/09 в общ размер на 4 000 000 евро уговорена в ипотечния договор по нотариален акт № 197, том VI, peг. № 3988, дело № 1144 от 10.11.2009 год. по описа на Нотариус Г.Н., peг. № 607 при НК в размер на 500 000 евро. В рамките на настоящото производство ответникът “Н.И.” ЕООД не е релевирал каквито и да е правопрепятстващи, правоотлагащи или правопогасяващи възражения, че не дължи процесната сума към датата на заявлението, а и към датата на приключване на съдебните прения. Съдът не възприема за основателно относно дължимостта на вземането, възражението на ответника, че за вземането на „Д.ЗА У.НА Б.В.“ АД по горния договор за заем и ипотеката е висящо съдебно дело за обявяване на ответното Д.в несъстоятелност. Това е така, тъй като няма доказателства за съдебно решение за откриване на такова производство, а и при справка в публичния търговски регистър такова не е установено. По въпросното т.д. № 5749/2014 год. по описа на СГС е постановено единствено решение за обезпечение на иск за откринате на производство по несъстоятелност против “Н.И.” ЕООД, но решение за откриване на такова производство няма. От друга страна, ищецът е установил всички твърдени от него обстоятелства, а именно, че между страните е бил сключен договор за заем, по който той е изправна страна като е предоставил заемната сума, която е усвоена изцяло от ответното дружество. Установено е неизпълнението на задължението на ответника да погасява дълга си съобразно установения в ипотечния договор погасителен план. В този смисъл е и заключението на ССЕ. Представеният Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека, от който произтича вземането, е валиден от външна страна и съдържа всички необходими реквизити по чл. 167 от ЗЗД. Доколкото основанието на претенцията е по чл.417, т.6 ГПК във вр. с чл.173, ал.3 ЗЗД според настоящия състав съществуването на претендираното вземане следва да се установява именно от този акт, а не от други документи / Определение № 490 от 2.07.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 298/2010 г., II т. о., ТК/. Доколкото се претендира част от целия дълг, която част е с настъпил падеж и е точно определена по размер, то на практика е без значение дали целия дълг е обявен за предсрочно изискуем. Поради това претендираното вземане в производството по чл. 422 от ГПК е съществуващо и подлежащо на изпълнение, тъй като е било изцяло изискуемо към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. По разноските: При този изход на делото ответникът следва да заплати на ищеца разноските за експертиза в размер на 600 лв и заплатената държавна такса в размер на 19 559 лв., както и сумата от 19 560 лв.-разноски на ищеца в заповедното производство. Водим от изложените съображения, съдът