Решение № 3014 от 7.10.2024 г. на Административен съд - Стара Загора по дело № 495/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по касационна жалба от Директора на Регионална дирекция по горите (РДГ) – Стара Загора против решение № 141 от 18.04.2024 г., постановено по АНД № 20235530203881/2023 г. по описа на Районен съд Стара Загора, с което е отменено наказателно постановление (НП) № 560 от 20.11.2023 г., издадено от Директора на РДГ – Стара Загора, и РДГ – Стара Загора е осъдена да заплати на Д. Д. Р. направените по делото разноски в размер на сумата от 400, 00 лева. В касационната жалба се съдържа оплакване за незаконосъобразност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) във връзка с чл. 63в от ЗАНН. Оспорват се като противоречащи на доказателствата и закона изводите на въззивния съд за непълнота и неяснота в описанието на деянието и за липса на административно нарушение. Иска се отмяна обжалваното решението и постановяване на друго, с което атакуваното пред районния съд НП да бъде потвърдено като законосъобразно. Ответникът по касационната жалба – Д. Д. Р., чрез пълномощника си адв. П. Д. оспорва жалбата като неоснователна и моли обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила. Претендира за направените в касационното производство разноски. Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Касационният състав на съда, като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от касатора касационни основания и становищата на страните и на основание чл. 218, ал. 2 от АПК извърши служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, както и на правилността на обжалваното определение, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Предмет на съдебен контрол пред Районен съд Казанлък е НП № 560 от 20.11.2023 г., издадено от Директора на РДГ – Стара Загора въз основа на акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 560 (сериен № 000476) от 13.10.2023 г., с което на основание чл. 263, ал. 1, т. 3 от Закона за горите (ЗГ) на Д. Д. Р. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200, 00 лв. От фактическа страна административнонаказателното обвинение (АНО) е обосновано с това, че 13.10.2023 г. в землището на [населено място], община Стара Загора, Р. е забелязан в момент на разтоварване на товарен автомобил с рег. № [рег. номер] на около 3.0 простр. куб. м земна маса с камъни в държавна горска територия – отдел 204, подотдел „к“. За да отмени НП по съображения за неговата формална и материална незаконосъобразност, Районен съд Стара Загора е приел, че: в АУАН и НП не е посочено изпълнителното деяние на конкретното административно нарушение – „изхвърляне“ (било посочено, че лицето е забелязано в процес на „разтоварване“, а понятията „разтоварване“ и „изхвърляне“ имали различно значение и смислова същност по отношение на техния обективен резултат), което от една страна е формално нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, а от друга страна нарушава правото на защита на нарушителя, респективно – представлява съществено процесуално нарушение; не е доказана фактическата обстановка, възприета от административнонаказващия орган – от показанията на свидетелите и приложения снимков материал се установявало, че процесът на „разтоварване“ е бил прекъснат при пристигане на контролните органи и лицето не се е освободило от товара на МПС, и отделно от това не се установявало дали описаната земна маса от 3 куб. м е била разтоварена или лицето е направило опит да я разтовари, а по аргумент от чл. 9, ал. 2 от ЗАНН опитът за извършване на конкретното административно нарушение не бил наказуем, независимо дали е бил довършен или не; в случай пък че се приемело, че са били разтоварени само част от описаните 3 куб. м, не ставало ясно каква част от тях е била отстранена от каросерията на товарния автомобил с оглед извършване преценка за приложение на хипотезата на чл. 28 от ЗАНН. Решението на въззивния съд е неправилно. Разпоредбата на чл. 263, ал. 1, т. 3 от ЗГ, на което основание е ангажирана административнонаказателната отговорност на ответника по касационната жалба с обжалваното пред районния съд НП, предвижда глоба от 200 до 2000 лв., ако деянието не съставлява престъпление, за физически лица, които изхвърлят или наредят да бъдат изхвърлени отпадъци и строителни материали, замърсяващи горските територии. В пар. 1, т. 17 от ПР на Закона за управление на отпадъците (ЗУО) е дадена легална дефиниция на понятието „отпадък“ – всяко вещество или предмет, от който притежателят се освобождава или възнамерява да се освободи, или е длъжен да се освободи, като законодателят не въвежда изисквания към действието, чрез което се извършва „освобождаването“ от отпадъка – изхвърляне, разтоварване, изсипване, изливане и т.н., т.е. всички тези и подобни на тях действия, вида на които се предопределя от вида на отпадъка, начина на съхранението и/или транспортирането му до мястото на освобождаването от него, като понятия са синоними от гл. т. на целения резултат – освобождаване от отпадъка. Сравнителният анализ на цитираните разпоредби, който в случая е наложителен, доколкото употребеното в чл. 263, ал. 1, т. 3 от ЗГ понятие „отпадъци“ има легално определение в пар. 1, т. 17 от ПР на ЗУО, сочи, че и смисълът, вложен в понятието „изхвърля“, употребен в чл. 263, ал. 1, т. 3 от ЗГ по отношение на отпадъци и строителни материали, следва да се извежда от гл. т. на целения с извършване на действието „изхвърляне“ резултат - освобождаване от отпадъците или строителните материали, като вида на последните предопределя начина (конкретното действие – разтоварване, изсипване, изливане и т.н.), чрез който дадено лице ги изхвърля – освобождава се от тях. В този смисъл фактическото описание в АУАН и НП на конкретното деяние – разтоварване от товарен автомобил на земна маса с камъни (върху държавна горска територия), съответства на хипотезата „изхвърля“, визирана в чл. 263, ал. 1, т. 3 от ЗГ, респективно изводът на въззивния съд, че НП не отговаря изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като не е посочено изпълнителното деяние на нарушението, противоречи на закона. Несъответстващ на събраните доказателства е изводът на районния съд, че от показанията на свидетелите и приложения снимков материал се установявало, че процесът на „разтоварване“ е бил прекъснат при пристигане на контролните органи и лицето не се е освободило от товара на МПС, а по аргумент от чл. 9, ал. 2 от ЗАНН опитът за извършване на конкретното административно нарушение не бил наказуем. От приложения към делото снимков материал е видно, че каросерията на процесния товарен автомобил е пълна със земна маса с камъни (около 3 простр. куб. м., установено чрез замерване според показанията на актосъставителя и свидетеля по акта И. В.), като на мястото на извършване на нарушението има изхвърлени отпадъци и строителни материали, в т. ч. и земна маса с камъни. Същевременно свидетелите И. В. и И. Ч. – очевидци на т. нар. „разтоварване“, изрично заявяват, че лично са възприели момента на разтоварването – същото е било започнало и част от натоварената в товарния автомобил земна маса с камъни е била изсипана на място, но е било прекратено след пристигането им. Останалите разпитани по делото свидетели не са били очевидци на разтоварването, поради което в тази насока следва да бъдат кредитирани с доверие показанията на очевидците. Въззивният съд обаче се е позовал в мотивите си на показанията на всички свидетели, в т. ч. и на тези, които не са били очевидци, без да констатира и съответно без да обсъди съществуващите противоречия между тях и показанията на очевидците, респективно без да посочи на кои дава вяра и на кои не и защо, още повече, че за отстраняване на противоречията между свидетелите не са били проведени очни ставки, какъвто способ е уреден в НПК, в резултат на което е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила при преценката на доказателствата, тъй като същото е довело до необосновани фактически и правни изводи. След като с оглед на гореизложеното част от намиращата се в каросерията на процесния автомобил земна маса с камъни е била разтоварена (изсипана) на място, представляващо държавна горска територия, то по отношение на тази част от нея нарушението се явява довършено и позоваването на чл. 9, ал. 2 от ЗАНН като основание за ненаказуемост на извършеното е в противоречие с фактите и закона. Необосновано би било да се изисква от наказващия орган да посочи в НП и съответно да доказва в съдебното производство количеството земна маса с камъни, което е било реално разтоварено (изсипано) на място, т.е. изхвърлено, тъй като с оглед на спецификата на конкретния случай това е невъзможно, а и не е необходимо. За съставомерността на разглежданото деяние (изхвърляне на отпадъци и строителни материали) като административно нарушение по чл. 263, ал. 1, т. 3 от ЗГ е от значение изхвърлянето им в държавна горска територия с оглед на следващия се от това замърсяващ я ефект, именно който е определящ за обществената опасност на извършеното деяние, а не количеството на изхвърлените отпадъци или строителни материали, поради което не могат да бъдат споделени и изложените в тази насока от въззивния съд съображения за отмяна на НП. Що се отнася до наложеното с НП административно наказание – глоба от 200 лв., същото съответства минималното предвидено в закона за извършеното нарушение, поради което обсъждането на въпроса съобразено ли е било наказанието с тежестта на конкретното нарушение се явява безпредметно. Изложеното означава, че АНО, предмет на отмененото от районния съд НП, е фактически и доказателствено обосновано, както и че са налице релевираните от касатора касационни основания, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено, включително и в частта му за разноските, като вместо него бъде постановено друго, с което НП № 560 от 20.11.2023 г., издадено от Директора на РДГ – Стара Загора, бъде потвърдено като законосъобразно. Предвид изхода на делото и с оглед на обстоятелството, че касаторът своевременно е направил в производството пред районния съд искане да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 63д, ал. 1 във връзка с ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН ответникът по касационната жалба следва бъде осъден да заплати на РДГ – Стара Загора сумата от 100 лева, представляваща възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна защита в производството пред Районен съд Стара Загора, определено съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ. Касаторът обаче не направил искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и за производството пред настоящата инстанция, поради което такова не следва да му бъде присъждано. Водим от горните мотиви, Административен съд Стара Загора на основание 222, ал. 1 във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение второ от АПК