Решение № 2745 от 19.7.2022 г. на Софийски районен съд по дело № 14443/2021 г.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН. Образувано е по жалба на ••••••••••••••••••••••••••••••• (с ново наименование ••••••••••••••••••••••••••••••• ) срещу Наказателно постановление (НП) №•••••••••-F•••••• от 12.08.2021г., издадено от Ю.Г.В на длъжност „директор“ на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП София, с което на основание чл. 178 от Закон за данък върху добавена стойност (ЗДДС) на дружеството- жалбоподател е наложено административно наказание „имущетвена санкция“ в размер на 500 / петстотин/ лева за извършено нарушение на чл. 96, ал. 1, изр. 2 от ЗДДС. В подадената жалба се излагат подробни съображения относно обстоятелството, че фактическите констатации изложени в НП не отговарят на действителността. Жалбоподателят счита, че дружеството не е достигнало определения по закон оборот от 50 000 лв., тъй като с посочената в НП сделка се е учредило право на строеж не само на него, но и на дружество •••••••••••••••••••••••••••••••. Моли се за отмяна на наказателното постановление. В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован се представлява от адв. АТ. Моли за отмяна на наказателното постановление и присъждане на направените по делото разноски, като депозира писмени бележки, в които излага доводи сходни с тези в подадената жалба. Въззиваемата страна- ТД на НАП София се представлява от юрисконсулт П.. Същата моли за потвърждение на наказателното постановление, като намира същото за правилно и законосъобразно. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съображенията на страните, приема за установено следното: На 22.06.2021г. на служители на ТД НАП София било възложено извършването на проверка на дружеството- жалбоподател. Същата била възложена с резолюция за извършване на проверка №•••••••••••••••••••••••••••••••г. В хода на проверката било изпратено искане до дружеството- жалбоподател за предоставяне на документ и обяснения за целите на проверката. На извършващите проверката били изпратени необходимите документи, а именно нотариален акт за учредяване на право на строеж върху недвижим имот •••••••••••••••••••••••••••••••. При прегледа на посочения по- горе нотариален акт компетентните длъжностни лица преценили, че ••••••••••••••••••••••••••••••• (с ново наименование ••••••••••••••••••••••••••••••• ) е реализирало облагаем оборот за регистрация в размер на 284 826, 20 лв. формиран от учредяване право на строеж върху недвижим имот срещу задължение за строителство. В същото време от процесния Н.А. е видно, че дружеството- жалбоподател заедно с дружеството ••••••••••••••••••••••••••••••• са се задължили да построят сграда и да я въведат в експлоатация. Двете дружества сключили споразумение от 17.05.2021г., съгласно което са регламентирали отношенията си и въпросите относно това кое дружество кои обекти следва да изгражда. Съгласно постигнатото между дружествата споразумение „••••••••••••••••••••••••••••••• (с ново наименование ••••••••••••••••••••••••••••••• ) следвало да изгради самостоятелно и със свои средства 1. Паркомясто №1 със ЗП-16, 45 кв.м. ведно с прилежащите 0, 802% идеални части от общите части на сградата 2. Гараж №1 със ЗП площ- 37, 40 кв.м. ведно с прилежащите 2, 225% идеални части от общите части на сградата, съотвествтащи на 8, 86 кв.м. 3. Апартамент №16-17 със ЗП-112 кв.м. заедно с мазе №16 със ЗП-2, 50 кв.м. и заедно с мазе №17 със ЗП-2, 70 кв.м. ведно с прилежащите 7, 838 № идеални части от общите части на сградата. Същите след построяването им следвало да станат собственост на ••••••••••••••••••••••••••••••• Отделно от това двете дружества се споразумели да изградят съвместно при равни квоти и част от другите обекти. В хода на проверката било установено, че дружеството- жалбоподател не е подало заявление за регистрация в законоустановения период. Същото било подадено на 22.06.2021г. с вх. №••••••••••••••••••••••••••••••• Във връзка с констатираното нарушение свид. Д.Г. съставила на дружеството- жалбоподател АУАН №F•••••• от 08.07.2021г. Същият бил съставен в присъствието на двама свидетели и в присъствието на представител на дружеството- жалбоподател, който получил екземпляр от същия срещу подпис. В законоустановения срок по чл.44, ал. 1 от ЗАНН било депозирано писмено възражение срещу така съставения АУАН. АНО приел подаденото възражение за неоснователно и на база на съставения АУАН издал процесното наказателно постановление (НП) №•••••••••-F•••••• от 12.08.2021г., издадено от Ю.Г.В на длъжност „директор“ на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП София, с което на основание чл. 178 от Закон за данък върху добавена стойност (ЗДДС) на дружеството- жалбоподател е наложено административно наказание „имущетвена санкция“ в размер на 500 / петстотин/ лева за извършено нарушение на чл. 96, ал. 1, изр. 2 от ЗДДС. Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на разпитания в съдебното заседание свидетел Д.Г.– актосъставител, както и въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК – акт за регистрация по ЗДДС №•••••••••••••••••••••••••••••••г.; резолюция за извършена проверка №•••••••••••••••••••••••••••••••г.; заявление за регистрация по ЗДДС; нотариален акт за учредяване на право на строеж върху недвижим имот; споразумение между ••••••••••••••••••••••••••••••• и •••••••••••••••••••••••••••••••; решение №1442 от 16.09.2021г.; 2 бр. фактури; заповед №737 от 30.06.2015г.; Заповед №ЗЦУ-1149 от 25.08.2020г.; ревизионен доклад №Р••••••••••••••••••••••••••••••• Съдът кредитира изцяло дадените от св. Д.Г. показания, доколкото същите са ясни, логични и безпротиворечиви и изцяло кореспондират с приетите по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства. От тях се установяват подробности по отношение на извършената проверка и констатирането на процесното нарушение. Писмените доказателства по делото спомагат за проверка на гласните доказателства, приети са по надлежния ред и затова съдът ги кредитира в цялост. Допълнителен анализ не се налага, доколкото установените обстоятелства се формират въз основа на безпротиворечиви и еднопосочни доказателства. При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: Жалбата е допустима, като подадена от лице с активна процесуална легитимация, в законоустановения срок, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. Разгледана по същество е основателна. В производството по чл. 58д и следващите от ЗАНН районният съд е винаги инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното наказателно постановление, т. е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че съставеният АУАН и оспорваното наказателно постановление са издадени от компетентни органи, съгласно чл. 279, ал. 1 от ДОПК и приложената към материалите на делото Заповед на Изпълнителния директор на НАП. Спазена е предвидената от закона писмена форма, както и императивните изисквания за съдържание на АУАН и НП по смисъла на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Описаната в АУАН фактология съответства изцяло на тази, обективирана в НП и отговаря на дадената от административно-наказващия орган правна квалификация на деянието. Ето защо, съдът намира, че при съставяне на АУАН и НП не са допуснати нарушения на процесуалните правила от категорията на съществените, които да правят административно – наказателното обвинение неясно и да ограничават правото на защита на санкционираното лице, и които да са самостоятелно основание за отмяна на обжалвания акт. Спазени са и сроковете, визирани в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. Налице е редовна процедура по връчването на АУАН и НП на жалбоподателя. По приложението на материалния закон, настоящата съдебна инстанция намира следното: Административнонаказателната отговорност на ••••••••••••••••••••••••••••••• (с ново наименование ••••••••••••••••••••••••••••••• ) е ангажирана за нарушение на чл. 96, ал. 1 ЗДДС, съгласно която разпоредба всяко данъчно задължено лице, което е установено на територията на страната, с облагаем оборот 50 000 лв. или повече, достигнат за период не по-дълъг от два последователни месеца, включително текущия, е длъжно да подаде заявлението в 7-дневен срок от датата, на която е достигнат оборотът. Безспорно жалбоподателят се явява данъчно задължено лице по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗДДС, тъй като е търговско дружество извършващо независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея. В настоящия случай от събраните по делото писмени и гласни доказателства категорично се установи, че на 14.05.2021г. е подписан нотариален акт с №109, том 1, рег. №2984 дело №100 от 2021г. Съгласно същия нотариален акт, дружеството- жалбоподател заедно с дружеството ••••••••••••••••••••••••••••••• са се задължили да построят сграда и да я въведат в експлоатация. Двете дружества сключили споразумение от 17.05.2021г. (приложено по делото) съгласно което са регламентирали отношенията си и въпросите относно това кое дружество кои обекти следва да изгражда. Съгласно постигнатото между дружествата споразумение „••••••••••••••••••••••••••••••• (с ново наименование ••••••••••••••••••••••••••••••• ) следвало да изгради самостоятелно и със свои средства 1. Паркомясто №1 със ЗП-16, 45 кв.м. ведно с прилежащите 0, 802% идеални части от общите части на сградата 2. Гараж №1 със ЗП площ- 37, 40 кв.м. ведно с прилежащите 2, 225% идеални части от общите части на сградата, съотвествтащи на 8, 86 кв.м. 3. Апартамент №16-17 със ЗП-112 кв.м. заедно с мазе №16 със ЗП-2, 50 кв.м. и заедно с мазе №17 със ЗП-2, 70 кв.м. ведно с прилежащите 7, 838 № идеални части от общите части на сградата. Същите след построяването им следвало да станат собственост на ••••••••••••••••••••••••••••••• Отделно от това двете дружества се споразумели да изградят съвместно при равни квоти и част от другите обекти. Предвид гореизложеното, настоящата съдебна инстанция намира, че следва да се съгласи с възраженията направени от дружеството- жалбоподател, че няма как да бъде определено дали към 24.05.2021г. е било възникнало задължението за дружеството да подаде заявление за регистрация, доколкото не е посочено от АНО, а и по делото не се ангажираха такива доказателства, какъв е бил реално оборотът на дружеството в този период. Видно от посоченото в приложения към делото нотариален акт данъчната оценка на обектите към момента на сключване на сделката е била 284 826, 20 лв., но предвид на посоченото в него в т. VI ( … ••••••••••••••••••••••••••••••• чрез управителя си ••••••••••••••••••••••••••••••• заявяват, че се задължават да построят сградата, описана в пункт първи на настоящия нотариален акт лично и чрез трети лица за своя сметка и със свои средства и да въведат същата в експлоатация в срок до 30 месеца считано от датата на подписването на настоящия нотариален акт…“) данъчно задълженото лице не е единствено дружеството- жалбоподател. Същото обстоятелство се потвърждава и от постигнатото между двете дружества споразумение, с което обектите са конкретно разделени между тях. В тази връзка, съдът намира, че по делото остана недоказано твърдението на АНО, че дружеството- жалбоподател към момента на учредяване на правото на строеж е реализирано изискуемият облагаем оборот съгласно чл. 96, ал. 1 от ЗДДС. Поради гореизложеното, съдът намира, че наказателното постановление, с което е ангажирана отговорността на дружество ••••••••••••••••••••••••••••••• (с ново наименование ••••••••••••••••••••••••••••••• ) се явява неправилно и незаконосъобразно и като такова подлежи на отмяна. По разноските: Във връзка с направеното искане от страна на дружеството жалбоподателя за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв. съдът съобрази, че съгл. разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН страните имат право на разноски по реда на АПК. Според нормата на чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Поради това и с оглед обстоятелството, че съдът намери наказателното постановление за незаконосъобразно, както и защото по делото са налице доказателства – договор за правна защита и съдействие, в който е направено отбелязване, че възнаграждението е заплатено, направеното от жалбоподателя искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение следва да бъде уважено на осн. чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 от АПК. Доколкото в административнонаказателното производство не се дължи такса, такава не следва да бъде присъждана. Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН, Софийски районен съд