РЕШЕНИЕ

№_ 175

30.04.2009 г., гр. Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, VІІ състав на тринадесети март 2009 година В публично заседание в следния състав:

Секретар: Т. Тодорова като разгледа докладваното от съдията гр. д. №2155/09 г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени исково претенции с правно основание чл.71, ал.2, чл.72 и чл.82, ал.1 от СК.

В исковата си молба Р.Б.С. сочи, че с ответницата С.Н.С. нямали сключен граждански брак. Двамата живеели в извънбрачно съжителство, от което имало родени две деца – С.Р.Б. и Сонер Р.Б.. Ответницата заминала за Република Турция към края на 2007 г. и се установила трайно там, като през този период тя не се интересувала от децата, не полагала грижи за тях и не изплащала издръжка. За това време ищеца с помощта на своята майка се грижел за двете малолетни деца. Поради изложеното моли родителските права върху двете деца да бъдат предоставени нему, да му се даде възможност по реда на чл.45 от ЗДС сам да подаде молба за документи за задгранично пътуване на децата. Също така желае съдът с решението си да се произнесе, че ищеца има право да извежда децата извън пределите на република България, като ищеца може да ги извежда нееднократно, по своя преценка, без да се изисква съгласието на ответницата за всеки конкретен случай. Така подадената искова молба е оставена без движение като са били дадени указания за посочване на размер на издръжката, който следва да се дължи за всяко едно от децата, както и да се конкретизира в коя държава ще пътуват децата и за какъв период от време.

С молба от 10.12.2008 г. ищеца е конкретизирал, че желае ответницата да бъде осъдена да заплаща издръжка за детето С. в размер на 50 лв. и за детето Сонер в размер на 40 лв. Уточнява се, че децата биха могли да пътуват в Република Турция на гости на роднини за период от 15 дни или месец.

Писмен отговор не е бил депозиран.

В ОСЗ ищеца поддържа иска. Сочи, че съдът следва да се произнесе по искането за даване на възможност на ищеца да извежда двете деца извън пределите на страната по негова преценка за неограничен брой пъти и периоди от време. Твърди, че това е в интерес на децата.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи от фактическа страна следното: децата С.Р.Б., ЕГН-•••••••••• и Сонер Р.Б., ЕГН-•••••••••• са със родители – страните в настоящото производство, видно от представените по делото удостоверения за раждане издадени въз основа на актове за раждане №388/17.04.2003 г. и №813/18.07.2005 г. От показанията на разпитаните в производството свидетели – Мустафа и Наим се установява, че майката на децата е напуснала пределите на страната и от повече от година се намира в Република Турция. За това време тя не се интересувала от децата. Не се грижела за тях и не ги издържала. Това правел ищеца в производството с помощта на своята майка.

По делото е бил приет и социален доклад на АСП, който установява, че ищеца има основните битови удобства, за да задоволи нуждите на децата. От него се установява, че ищеца има доходи в размер на 320 лв. месечно. Установява се, че неговата майка помага в грижите за децата.

С оглед на изложеното съдът намира, че иска за предоставяне на родителските права върху двете малолетни деца Сонер и С. за упражняване от ищеца се доказа напълно и следва да бъде уважен. На ответницата следва да бъде определен подходящ режим на лични контакти с децата.

С оглед на възрастта и обусловените от нея нужди на детето С. следва да бъде определена обща издръжка в размер на 70 лв., от които ищеца следва да заплаща 25 лв. месечно, а майката – 45 лв. По-малкото участие на бащата се основава на обстоятелството, че той ще полага непосредствените грижи за децата. С оглед на възрастта и обусловените от нея нужди на детето Сонер следва да бъде определена обща издръжка в размер на 60 лв., от които ищеца следва да заплаща 20 лв. месечно, а майката – 40 лв. По-малкото участие на бащата се основава на обстоятелството, че той ще полага непосредствените грижи за децата. Претенцията за издръжка в останалата част следва да бъде отхвърлена, като неоснователна и недоказана.

Що се отнася до иска за даване възможност на ищеца да извежда децата си извън пределите на страната съдът намира, че пределите на произнасянето му са определени с посоченото в молбата от 10.12.2008 г., когато се сочи, че се иска разрешение за водене на децата в Република Турция за месец на гости на роднини. С оглед определяне на този петитум съдът е оставил исковата молба без движение със своя резолюция от 01.12.2008 г. Подавайки своята молба с уточнение ищцовата страна е определила нов петитум, по който съдът следва да се произнесе. Направените в съдебно заседание искания за произнасяне извън този петитум са неоснователни, но не само това - те са и недопустими в тази фаза. Ето защо съдът намира, че ако се произнесе ще допусне “свръхпетитум”, като такова решение би било недопустимо.

Съдът намира, че следва да уважи иска на ищеца като на същия се даде възможност да подаде молба за издаване на задгранични паспорти по отношение на децата, както и да му се даде възможност да ги изведе еднократно извън пределите на Република България на гости при роднини в Република Турция за период от 1 месец.

Ответника следва да бъде осъден да заплати по сметка на ШРС и следващите се в производството разноски за държавна такса в размер на 122.40 лв., върху тригодишните платежи на сумите присъдени като издръжка. От ищцовата страна няма направено искане за осъждане на ответницата за направените разноски.

Водим от горното, съдът