Решение № 13 от 7.1.2025 г. на Районен съд - Перник по дело № 1502/2024 г.

Производството е по реда на чл.58д и следващите от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Образувано е по жалба от К. П. А., ЕГН ••••••••••, срещу Наказателно постановление наказателно постановление №24-1158-001688/02.07.2024г., издадено от началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Перник, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.638, ал.3 от Кодекса за застраховането /КЗ/ е наложено административно наказание глоба в размер 400 /четиристотин/ лв., за това, че на 10.06.2024 г., 18.00 часа, в град Перник, ул. Рашо Димитров управлява МПС - лек автомобил „Фиат Браво“, рег. №•••••, собственост на Ю.Р.А., за което няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите – нарушение на чл.638, ал.3 от Кодекса за застраховането. В жалбата се излагат възражения, че наказателното постановление е издадено в нарушение на закона, при неспазване на процесуалните правила, както и че релевантните за казуса фактически обстоятелства са установени неточно, в разрез с действителното фактическо положение. Жалбоподателката твърди, че е легитимен собственик на управляваното моторно превозно средство, притежавано в режим на съпружеска имуществена общност с лицето, посочено в обстоятелствената част на акта и постановлението, поради което не е осъществен състава на нарушението, вменено и във вина, и неправилно е ангажирана административнонаказателната и отговорност за него. Моли за отмяна на издадения административнонаказателен акт като незаконосъобразен. В условия на алтернативност моли за изменение на същия и налагане на по-леко по размер наказание на основание чл.638, ал.1, т.1 от КЗ. В този случай моли да се даде възможност съгласно чл.79б от ЗАНН да заплати 80 на сто от наложеното административно наказание в 14-дневен срок от влизане в сила на съдебния акт. Аргументира и теза за маловажност на нарушението и приложимост на нормата на чл.28 от ЗАНН. В съдебно заседание К. А. не е участвала лично. Пълномощникът й адв. Й. Й. – АК – София, поддържа тезите в жалбата. Претендира присъждане на направените от жалбоподателката разноски в производството за заплатено адвокатско възнаграждение. Административнонаказващият орган – началник група в сектор ПП при ОДМВР – Перник, в съпроводителното писмо към преписката изразява становище за неоснователност на жалбата и моли обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено. В съдебно заседание представител не е участвал. Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, както и доводите на страните, намира за установено следното: На 10.06.2024г. свидетелят Н. Й. М. – командир на отделение в сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР – Перник и П.В.Д. – мл. автоконтрольор в същия сектор, осъществявали контрол на пътното движение на територията на 02 РУ – Перник. Около 18.00 часа възприели лек автомобил „Фиат Браво“, рег. №•••••, движещ се към тях по ул. Рашо Димитров, в посока от ул. Бучински път към ул. Младен Стоянов. Водачът му бил спрян за проверка до супермаркет „Блян“ на същата улица и въз основа на представените документи служителите на МВР установили самоличността му - К. П. А., ЕГН ••••••••••. При преглед на изисканите от нея документи, в т.ч свидетелство за регистрация на МПС, и след справка в ЦБД – КАТ свидетелят Н. М. констатирал, че управляваният от А. лек автомобил е собственост на друго физическо лице – Ю.Р.А.. Тъй като водачът не представил валидна застрахователна полица за сключена застраховка „Гражданска отговорност“, полицейският служител извършил справка /чрез разполагаемото служебно техническо устройство – РСОД/ в регистъра на Гаранционния фонд, която потвърдила липсата на сключен и действащ към момента на проверката договор за задължителната застраховка за управляваното МПС. Въз основа на установеното фактическо положение срещу К. А. било образувано административнонаказателно производство със съставяне на акт за установяване на административно нарушение серия GА, №1280133/10.06.2024г., като актосъставителят – свид. М. приел, че същата виновно е нарушила разпоредбата на чл.638, ал.3 от Кодекса за застраховането. При съставяне на АУАН в съдържанието му било отразено, че сочената като нарушител няма възражения. К. А. подписала акта и приела връчения й препис, удостоверено с разписка. Свидетелството й за управление било иззето. Непосредствено след установяване на нарушението, в 18.25 часа на 10.06.2024г., за автомобила била сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. След представяне на Застрахователна полица №BG/07/•••••, издадена от ЗД „Евроинс“ АД, свидетелството за управление на МПС било върнато на А.. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН същата не подала допълнителни писмени възражения. На 02.07.2024г., при проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН и въз основа на събраните по преписката доказателства, наказващият орган приел, че са налице основанията по чл.53, ал.1 от ЗАНН и издал наказателно постановление, с което на основание чл.638, ал.3 от Кодекса за застраховането ангажирал административнонаказателна отговорност на К. А. за констатираното нарушение по чл.638, ал.3 от Кодекса за застраховането. Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена по несъмнен начин, като взе предвид показанията на свидетеля Н. Й. М., както и писмените доказателства: АУАН GА, №1280133/10.06.2024г., свидетелство за регистрация на ППС част I, удостоверение за сключен граждански брак №•••••/•••••, писмо, рег. №24073/29.10.2024г. от началник сектор ПП с приложени разпечатки от „Гаранционен фонд“, Застрахователна полица № BG/07/•••••, издадена на 10.06.2024г. от ЗД „Евроинс“ АД, както и заповед №313з-491/21.03.2022г., издадена от директор ОД МВР – Перник. От правна страна съдът намира следното: При извършване на служебна проверка за законосъобразност, съдът намери, че съставеният акт за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление отговарят на изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, както и че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Актът за установяване на административно нарушение е съставен, а наказателното постановление е издадено от длъжностни лица с доказана материална компетентност. От съдържанието на приетата като писмено доказателство по делото Заповед № 313з-491/21.03.2022г., се установява, че на основание законовата възможност, регламентирана в нормата на чл.647, ал.2 от КЗ, директорът на ОДМВР Перник, овластен от закона да налага административни наказания за визираните в нормата нарушения, сред които и процесното, е оправомощил други длъжностни лица, вкл. началниците групи в сектор „ПП“, да издават наказателни постановления за нарушенията по чл. 638, ал.1 – 3 и 5 и чл. 639 от КЗ. Компетентността на актосъставителя произтича пряко от закона, съгласно чл. 647, ал.1, предл.2 от КЗ. Фактическото описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, са изложени ясно и разбираемо, по начин, гарантиращ възможността на привлечения към административнонаказателна отговорност субект да разбере какво точно нарушение му е вменено във вина, при какви обстоятелства го е извършил и въз основа на какви факти е достигнато до формирания извод. Нарушението е квалифицирано законосъобразно, тъй като изложените факти са относими към елементите от състава на чл.638, ал.3 от Кодекса за застраховането. Доколко тези факти съответстват на обективната действителност и са установени правилно е въпрос по същество. Разглеждайки спора по същество, съдът намери, че при установените обстоятелства на нарушението отговорността на К. А. е ангажирана незаконосъобразно, съображенията за което са следните: На жалбоподателката е вменено, че на посочените време и място като лице, което не е собственик, е управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите в нарушение на чл.638, ал.3 от Кодекса за застраховането. В извънсъдебната фаза на административнонаказателното производство, а и в съдебното следствие, жалбоподателката не оспорва, че при изложените обстоятелства, като водач на посоченото моторно превозно средство, е била обект на проверка от страна на служители на сектор „Пътна полиция“ ОД МВР - Перник, не оспорва и обстоятелството, че към същия момент лек автомобил Фиат Браво“, рег. №•••••, регистрирано на територията на Р. България и не спряно от движение, не е имало сключен и действащ договор за задължителна застраховка „ГО“. Безспорен е и факта, че същото МПС е регистрирано на името на Ю.Р.А.. Горните факти се доказват по несъмнен начин от събраните и проверени съобразно принципа на непосредственост в съдебното следствие гласни и писмени доказателствени средства, които съдът кредитира изцяло – показанията на свидетеля Н. Й. М., и писмените доказателства: акт за установяване на административно нарушение от 10.06.2024г., свидетелство за регистрация част I, разпечатки от „Гаранционен фонд“ и Застрахователна полица № BG/07/•••••, издадена на 10.06.2024г. от ЗД „Евроинс“ АД, удостоверяваща сключване на договор за задължителната застраховка непосредствено след установяване на нарушението със съставения АУАН. Доказателства в противовес на изложените факти не са ангажирани, а и както се посочи, тези факти не са спорни. Защитата на А. срещу вмененото й нарушение са основава на възражение, че управляваният от нея автомобил е нейна собственост, притежаван в режим на съпружеска имуществена общност, поради което необосновано е наказана като водач, несобственик, управляващ МПС без сключена задължителна застраховка. Възражението е основателно тъй като се подкрепя от събраните в съдебното следствие допълнителни писмени доказателства. Следва да се посочи, че във връзка с неизпълнението на задължението за сключване на договор за задължителната застраховка „ГО“ на автомобилистите Кодексът за застраховането установява различни състави на административни нарушения. Първото е по 483, ал.1, т.1 от КЗ, което е формално и е довършено и наказуемо по чл. 638, ал.1 от КЗ от момента на изтичане валидността на предходната полица за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. За реализирането състава на нарушението е достатъчно да се установи несключване на застраховката от лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение. При тази хипотеза неизпълнението на задължението на собственика по чл. 638, ал.1, т.1 /за ФЛ/ или т.2 /за ЮЛ или ЕТ/, вр. чл. 483, ал.1, т.1 от КЗ може да се установи по документи, без да е необходимо да е установено и доказано управление на същото. Отговорността на собственика по ал. 1 на чл. 638 КЗ е абсолютна и за реализирането и е без значение дали МПС е било управлявано или не. В разпоредбата на чл.638, ал.3 от Кодекса за застраховането, посочена в случая като нарушена и послужила като основание за наказване, е установен друг състав на нарушение, различен от обективна страна, доколкото предвижда наказване на лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Тук нарушението ще бъде довършено, когато се установи управление на моторно превозно средство от водач - несобственик, за което няма сключен и действащ такъв договор. Третият състав на нарушение, установен в разпоредбата на чл. 638, ал.4 от Кодекса за застраховането, предвижда специален ред за наказване при установено с АТСС управление на моторно превозно средство, за което няма сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“. В тази хипотеза отговорността е на собственика и е обективна, доколкото той я понася и в случаите, в които нарушението, проявено в управление на автомобила без задължителната застраховка, е извършено от друго лице, като се реализира по специален ред – с издаване на електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и по реда, предвидени в Закона за движение по пътищата /чл.647, ал.3 от Кодекса за застраховането/. С така диференцираните състави при констатирано от контролните органи управление на МПС без наличие на сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите във всеки конкретен случай следва да се установи е ли деецът собственик на управляваното МПС или не, което предопределя квалификацията на нарушението, основанието за наказване и размера на предвиденото административно наказание. Както се посочи, когато водачът е собственик, независимо дали управлява своето моторно превозно средство или не, същият осъществява състава на нарушение по чл.638, ал.1, т.1 вр. чл.483, ал.1, т.1 от КЗ. В конкретния случай при съставяне на акта и издаване на наказателното постнаовление фактическите обстоятелства по случая не са изяснени в пълнота, което е довело до необоснован извод относно качеството на субекта на нарушението. Приетите като писмени доказателства по делото Удостоверение за сключен граждански брак от ••••• и Свидетелство за регистрация – Част І, доказват, че към датата на проверката управляваният от К. А. автомобил е бил съсобствен между нея и съпругът и Ю.А.. Видно е от свидетелството за регистрация, че автомобилът е регистриран на 16.02.2021 г., от което съдът прави извод, че същото е придобито от А. в периода между 16.01.2021 – 16.02.2021 година, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 3, ал.1 от НАРЕДБА №I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства на МВР, моторните превозни средства и ремаркетата се регистрират в срок до един месец от придобиване на собствеността. Нито ЗДвП нито цитираната Наредба установяват изискване при първоначална регистрация или при промяна в регистрацията на МПС заявленията да се подават от всички собственици, поради което заявяването от един от тях, води до вписване в свидетелството за регистрация, респ. в регистрите на КАТ, на един от съобствениците /заявителя/. В случая към момента на придобиване на собствеността върху автомобила жалбоподателката и лицето, на чието име същият е регистриран са имали сключен граждански брак, видно от приетото Удостоверение за сключен граждански брак № •••••/ •••••, издадено от Община Перник. Следователно, М П С е придобито при законов режим на общност между съпрузите, тъй като липсват доказателства за избран по време на брака друг режим на имуществените отношения. Съгласно разпоредбата на чл. 21 от Семейния кодекс вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити. Законът въвежда презумция, че съвместният принос се предполага до доказване на противното. Ето защо, при така установените факти, съдът приема, че действително към датата на проверката, управляваният от жалбоподателката лек автомобил е притежаван в режим на бездялова съсобственост /СИО/ от нея и съпругът и Ю.А.. Това обстоятелство не е било известно на актосъставителя към момента на съставяне на акта, тъй като собствеността върху превозното средство, за което не е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, е установена въз основа на представеното свидетелство за регистрация на МПС, което като официален свидетелстващ документ е доказателство за удостоверените в него обстоятелства, включително за собственика на автомобила. При съставяне на акта не са отразени възражения или обяснения от страна на жалбоподателката в насока собствеността върху автомобила, които да дадат основание за проверка, поради което актосъставителят е действал законосъобразно. Възражения в същата насока не са депозирани и след съставяне на акта в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, не са представени и съответни доказателства. По тази причина не е възникнало основание за доплънитлена проверка и от наказващия орган преди произнасяне по преписката съгласно чл.52, ал.4 от ЗАНН. Възраженията и доказателства в подкрепа на тях жалбоподателят е изложил едва в жалбата срещу издаденото наказателно постановление и предвид приетата основателност на същите, съдът упражнява правомощието си да измени административнонаказателния акт като преквалифицира нарушението и приложи закон за по-леко наказуемо такова /по чл. 638, ал.1, т.1, вр. чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ/, при отсъствие на съществено изменение на обстоятелствата на нарушението, в съответствие с разпоредбата на чл.63, ал.7, т.1 от ЗАНН. Както се посочи, този фактически състав е по-тесен от приложения по чл.638, ал.3 КЗ, доколкото за осъществяването му не е необходимо да се установи управление на моторното превозно средство, за което няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите, а предвиденото административно наказание глоба е в по- нисък размер /250 лв./, поради което преквалификацията на нарушението поставя наказания в по-благоприятно положение. В този смисъл, съдът изменя акта по чл.58д, т.1 от ЗАНН, като в съответствие с материалния закон, налага наказание по горепосочения по-леко наказуем състав, който в действителност е осъществен от жалбоподателката съобразно установените в производството факти и обстоятелства. Правото и защита не се нарушава, тъй като се е защитавала срещу същите факти и положението и се смекчава с налагане на глоба в по-нисък размер. Нарушението не е маловажно и не попада в приложното поле на чл.28 от ЗАНН. Същото не се отличава с по- ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на нарушения от същия вид. Твърдението на жалбоподателката, че ползването на автомобила на 10.06.2024г. е било по причина необходимост от лекарски преглед поради неразположение във връзка с бременността й, не се установява от доказателствата, доколкото приложеното медицинско направление, издадено от АГ специалист, е от по- късна дата – 13.06.2024г. По отношение вида и размера на административното наказание: За нарушението п о чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ – неизпълнение на задълженото за сключване на задължителна застраховка "Гражданска отговорност" от лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение, каквото лице е К. А., санкцията се съдържа в нормата на чл.638, ал.1, т.1 от КЗ, а именно глоба 250 лв. Наказанието е определено в абсолютен размер, изключващо възможността за преценка на обстоятелствата по чл.27, ал.2 от ЗАНН. По съображенията, които се изложиха именно такова наказание следва да понесе жалбоподателката. Неоснователно е искането да се даде възможност за заплащане на редуцираното наказание в намален размер в 14 дневен срок от влизане в сила на съдебния акт на основание нормата на чл.79б от ЗАНН. Тази възможност е неприложима в съдебното производство, в което жалбата е разгледана по същество, което ясно следва от разпоредбите на чл.79б, ал.1 -3 от ЗАНН. По разноските: Приложеният по-леко наказуем състав на административно нарушение и следващата от това редукция на наказанието от 400 лв. на 250 лв. обосновава присъждане и на разноски в нейна полза, тъй като своевременно е направила искане за това. Доколкото разпоредбата на чл.143, ал. 1 от АПК урежда присъждане на разноски единствено в хипотезата на отмяна на обжалвания акт, но не и по отношение на изменение на същия, то на основание чл. 144 от АПК субсидиарно приложение намира ГПК. В нормата на чл. 78, ал. 1 и ал. 2 от ГПК се сочи, че ищецът съответно ответникът имат право на присъждане на разноските, направени по делото съразмерно на уважената част от иска. Приложена към конкретния казус нормата дава основание за уважаване претенцията на страната по съразмерност, пропорционално съобразно изменения размер на административното наказание. К. А. е доказала направени разноски за възнаграждение на адвокат в производството в размер 600 лева и е поискала присъждането им. От приложения договор за правна защита и съдействие от 07.10.2024г., сключен между нея и адв. Й. Й., се установява, че страните са договорили възнаграждение за процесуално представителство по настоящото а.н.дело в посочения размер, като е отразено заплащането му в брой при подписване на договора. Същото е над минималния размер, предвиден в разпоредбата на чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 от НАРЕДБА №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което и с оглед направеното в съпроводителното писмо към преписката възражение за прекомерност с искане при уважаване на жалбата да бъде редуцирано до посочения в наредбата минимален размер, то на основание чл.63д, ал.2 от ЗАНН съдът го намалява до 400 лв. Този размер намира за съответен на характера на делото, неотличаващо се с фактическа и правна сложност. В съответствие с така определения размер и предвид изхода на делото, на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 от АПК заплатеното от жалбоподателя възнаграждение на адвокат следва да му бъде възстановено от бюджета на органа, издал наказателното постановление, но по съразмерност, намалено с пропорцията, с която е намален и размера на наложеното наказание, а именно 250 лв. Другата страна не претендира възнаграждение и такова не се присъжда. Мотивиран от гореизложеното, на основание чл.63, ал. 7, т.1, вр. ал.2, т.4, вр. ал.1 от ЗАНН съдът