Решение № 7113 от 9.8.2024 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 236/2024 г.

Производството по делото е по реда на Глава Единадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.

2. Образувано е по искова молба, предявена от В. Н. М., с [ЕГН], изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора - Пловдив, чрез пълномощника си адвокат Н. Д., срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ /ГДИН/.

Ищецът иска ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение в размер на 10 000 лв., от които 5 000 лв., за периода от 11.11.2022 г. до 12.07.2023 г., за престоя му в Затворническо общежитие от открит тип (ЗООТ) „Хеброс“ към Затвора Пловдив, както и 5 000 лв. за периода от 01.11.2023 г. до 02.02.2024 г. (датата на предявяване на исковата молба ) за престоя му в Затвора Пловдив, ведно със законната лихва считано от датата на настъпване на вредите до окончателното изплащане на сумата, за претърпени от него неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания, обида, огорчение, възмущение, внушаване на чувство за малоценност, в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода (в ЗООТ „Хеброс“ и Затвора Пловдив), а именно: липса на достатъчно жилищна площ (нетната площ не е надвишавала 3 кв. м.) в килиите, в които е бил настанен (в ЗООТ „Хеброс“ и Затвора Пловдив); без санитарен възел на определените и задължителни места (в ЗООТ „Хеброс“ и Затвора Пловдив); лоша хигиена в килиите, в които е бил настанен - наличие на дървеници, хлебарки и гризачи (в ЗООТ „Хеброс“ и Затвора Пловдив); липса на адекватно лечение и постоянна медицинска грижа (в ЗООТ „Хеброс“ и Затвора Пловдив); липса на баня и тоалетна на коридора в Затвора Пловдив; общата баня се намирала навън и зимата било студено да се минава през двора, липса на мивка и тоалетна на мястото за отдих навън /„каре“/, не ползвал такова, като работещ и бил лишен от престой на открито; в Затвора Пловдив нямал право да ползва пералня и дрехите се перяли на ръка и се простирали в килиите, в резултат на което имало мухъл, плесен и влага; в ЗООТ Хеброс сградите са построени с опасен за здравето материал – „интернитни плоскости“, няма пералня; тоалетната е обща; нямало „достъп до покупки в затворническата „лафка“, в общежитието имало график за ползване, но нямало достъп до лекар и зъболекар, с което се твърди, че са нарушени правата на ищеца по чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС.

Претендират се разноски и присъждане на адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ в полза на материално затруднено лице по чл. 38 от Закона за адвокатурата.

3. Ответникът - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, чрез процесуалния си представител, оспорва така предявените искови претенции и счита същите за неоснователни и недоказани, поради което моли да бъдат отхвърлени. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

4. Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност на исковата претенция.

ІІ. За фактите:

5. От данните по делото (Справка от 05.03.2024 г. на ИСДВР Г. А. – л. 41; Справка от 01.03.2024 г. на Инспектор СДВР К. П. – л. 43; Справка от 01.03.2024 г. на ИФЗ НС „ФЛКР“ П.В.- л. 45; Становище към рег. № 1762/29.02.2024 г. на Инспектор СДВР Т. Ц. – л. 47; Становище от 01.03.2024 г. от ИСДВР В. И. – л. 49; Справка за правното положение на ищеца – л. 51, всички издадени от Затвор Пловдив) се установява следното: В. Н. М. е изтърпявал наказание лишаване от свобода по ЧНД 1689/2023 г. на РС Пловдив на основание чл. 25 от НК за групирани наказания по НОХД 6271/2023 г. и НОХД 799/2023 г. и двете по описа на РС – гр. Пловдив, като е определено най-тежко наказание за срок от единадесет месеца лишаване от свобода, с начало на изтърпяването 01.09.2022 г. и освобождаване по изтърпяване на 12.07.2023 г. Също така ищецът е осъден и с протоколно определение № 6634/23.10.2023 г. на РС Пловдив по НОХД 5736/2023 г. за деяние извършено при условия на опасен рецидив на 24.07.2023 г. и на основание чл. 196 от НК е определено и наложено наказание за срок от две години и четири месеца лишаване от свобода с начало на изтърпяването 25.07.2023 г. и с остатък на изтърпяването към 12.03.2024 г. в размер на 01 г., 08 м. и 07 д.

5.1. М.е бил настанен както следва: На 11.11.2022 г. ищецът е бил настанен в стая „РЦ“ на Приемно отделение към Затвора – Пловдив, където пребивава до 17.11.2022 г. (вкл.), когато е разпределен в пета група към същото пенитенциарно заведение. Помещението е с площ от 27, 04 кв/м. (без площта на санитарния възел) и разполага с два прозореца с размери 0, 49 м. х 1, 20 м. и 1, 00 м. х 1, 20 м. Санитарният възел е с площ 2, 66 кв/м. и разполага с прозорец 0, 34 м. х 1, 20 м. Санитарният възел разполага с течаща студена вода, самостоятелно осветление и възможност за вентилация. Стаята разполага с две осветителни тела и достатъчно дневна светлина. Отоплява се с „централно“ парно отопление. Извършва се редовно санитарна обработка против дървеници, хлебарки, гризачи и др. Хигиената на спалните помещения, в т.ч. и на спалното бельо е задължение на самите лишени от свобода. При престоя си в Приемното отделение л.св. М.не е подавал молби и жалби, свързани с лоши битови условия или други форми на причиняван му дискомфорт. През този период М.е пребивавал в стая РЦ с други лишени от свобода, както следва: 11.11. - 5; 12.11 - 5; 13.11 - 5; 14.11 – 6; 15.11 - 5; 16.11 - 4; 17.11 – 4.

За периода от 18.11.2022 г. до 25.11.2022 г. (вкл.) М.е бил настанен в помещение № 54 на пети пост с площ на помещението 25.51 кв/м /без площта на санитарния възел/, с два отваряеми прозореца с размери 0.9 м. х 1, 15 м. и 0, 47 х 1, 15 м. и санитарен възел с площ 2, 42 кв/м с един отваряем прозорец – 0, 32 м. х 1, 15 м. През този период в посоченото помещение са били настанени, както следва: от 18.11.2022 г. до 21.11.2022 г. – 4 л.св., от 22.11.2022 г. до 25.11.2022 г. – 5 л.св. При пребиваването на всички лишени от свобода е осигурен достъп до течаща топла вода, съгласно график за разпределение на времето на л.св., а на работещите е осигурен достъп до баня всеки работен ден. Банята е обща, подът ѝ е с мозайка, стените – с фаянсови плочки. Ползва се по график. Във всеки санитарен възел е осигурен достъп до течаща студена вода. След ремонт в пета група, са подменени изцяло подова настилка, боя и дограма в спалните помещения. Стаите са оборудвани с нови мебели. След умишлени злонамерени действия всичко това било увредено или напълно унищожено, което наложило извършване на няколко допълнителни ремонта и осигуряване на нов инвентар.

От 25.11.2022г. до 18.04.2022г. (вкл.) М.е настанен на трети пост в спално помещение № 39, което е с площ 47, 80 кв/м. /без санитарния възел/, с два отваряеми прозореца с размери 1, 20 м. х 1, 20 м. и 0, 60 м. х 1, 20 м. и санитарен възел с площ 2, 50 кв/м с един отваряем прозорец – 0, 60 м. х 1, 20 м. През този период в посоченото помещение са били настанени, както следва: от 25.11.2022 г. до 29.11.2022 г. – 6 л.св., от 30.11.2022 г. до 02.12.2022 г. – 5 л.св., от 03.12.2022 г. до 09.12.2022 г. – 7 л.св., от 10.12.2022 г. до 12.12.2022 г. – 8 л.св., на 14.12.2022 г. – 7 л.св., от 15.12.2022 г. до 30.12.2022 г. – 6 л.св., от 31.12.2022 г. до 04.01.2023г. – 7 л.св., от 05.01.2023 г. до 09.01.2023г. – 6 л.св., от 10.01.2023 г. до 12.01.2023г. – 7 л.св., от 13.01.2023 г. до 23.01.2023г. – 8 л.св., от 24.01.2023 г. до 03.02.2023г. – 9 л.св., от 04.02.2023 г. до 10.02.2023г. – 8 л.св., от 11.02.2023 г. до 13.02.2023 г. – 9 л.св., на 14.02.2023 г. – 8 л.св., на 15.02.2023 г. – 9 л.св., от 16.02.2023 г. до 17.02.2023 г. - 8 л.св, от 18.02.2023 г. до 24.02.2023 г. – 9 л.св, от 25.02.2023 г. до 31.03.2023 г. – 11 л.св, от 01.04.2023 г. до 09.04.2023 г. – 10 л.св, от 10.04.2023 г. до 11.04.2023 г. – 9 л.св, от 12.04.2023 г. до 13.04.2023 г. – 10 л.св, от 14.04.2023 г. до 18.04.2023 г. – 11 л.св, От 19.04.2022г. до 12.07.2023г. (дата на освобождаване по изтърпяване на присъдата) М.е преместен по негова молба на трети пост в спално помещение № 21, което е с площ 47, 80 кв/м. /без санитарния възел/, с два отваряеми прозореца с размери 1, 19 х 1, 19 и 0, 58 х 1, 9 и санитарен възел с размер на прозорците – 0, 43 м. х 1, 19 м. През този период в посоченото помещение са били настанени, както следва: от 19.04.2023 г. до 26.04.2023 г. – 6 л.св., от 27.04.2023 г. до 30.04.2023 г. – 5 л.св., от 01.05.2023 г. до 23.06.2023 г. – 6 л.св., от 24.06.2023 г. до 12.07.2023 г. – няма данни за броя настанени лица в помещението.

При повторното постъпване на М.в Затвора Пловдив на 01.11.2023 г. е настанен отново в описаната по-горе стая РЦ на Приемното отделение с площ 27, 04 кв.м., където пребивава до 06.11.2023 г. (вкл.) През този период М.е пребивава в стая РЦ с други лишени от свобода, както следва: 01.11. - 8; 02.11 - 8; 03.11 - 6; 04.11 – 6; 05.11 - 6; 06.11 – 7.

От 07.11.2023 г. до 02.02.2024 г. (дата на депозиране на исковата молба) М.е настанен в стая № 35, което е с площ 27, 91 кв/м. /без санитарния възел/, с един отваряем прозорец с размери 1, 20 х 1, 20 и санитарен възел с площ 4, 60 кв/м с един отваряем прозорец – 1, 20 м. х 1, 20 м. През този период в посоченото помещение са били настанени, както следва: от 07.11.2023 г. до 09.11.2023 г. – 6 л.св., от 10.11.2023 г. до 06.12.2023 г. – 7 л.св., на 07.12.2023 г. - 6 л.св., от 08.12.2023 г. до 02.02.2024 г. – 7 л.св., 6. Видно от становище на л. 49 на всички лишени от свобода е осигурен достъп до санитарен възел с течаща студена вода, отоплението е чрез централно-локално парно през отоплителния сезон, проветряването – по желание на пребиваващите, чрез отваряне на прозорците. Хигиената в спалните помещения също се осъществява от лишените от свобода, като за целта получават съответните прибори и имат възможност да закупуват допълнително от лавката на затвора или да им бъдат донасяни от близки.

7. От справка на л. 45 се установява, че спалните помещения, където е пребивавал ищецът са добре осветени и с отваряеми прозорци за естествена вентилация. Проветряването на помещението се извършва от лишените от свобода, настанени в стаята. Същите имат право да притежават нагреватели за затопляне на вода, санитарните възли са плътно преградени от спалните помещения и нямат визуален контакт с тях. През периода на изтърпяване на наказанието на л.св. М.в две от килиите е извършен основен ремонт, който включва: изкъртване на стените, мазилка, шпакловка и боядисване на стените, подмяна на ел и ВиК инсталациии и цялостна замазка на пода. В останалите килии, в които пребивавало лицето, са извършвани текущи ремонти и поддръжка като своевременна смяна на течащи кранчета, отстраняване на течове, смяна на осветителни тела и др. Посочено е в справката, че не се допуска да има счупени прозорци /същите се подменят своевременно/. С постъпването си в затвора на всеки лишен от свобода се осигурява комплект спално бельо и завивки. При желание от страна на лишения от свобода домакинът осигурява колкото комплекта са му необходими. Лишените от свобода имат право да получават и от своите близки спално бельо и одеяла, т.е. да използват лични такива в ротация със служебни. Прането става по усмотрение на самия лишен от свобода - в пералнята на затвора, ръчно или чрез изнасяне за пране от близките. Приложен е седмичен график за използване на служебната пералня (л. 17). Когато дрехите се перат в пералнята на затвора, те се сушат в сушилната машина, когато се перат ръчно от л.св. има пригодени простори в общото помещение на поста или отвън на карето. При ползване на същото няма тоалетна и течаща вода, но при нужда такива могат да се ползват в коридора или в спалното помещение.

8. През процесния период в Затвора Пловдив и в ЗООТ Хеброс е извършена дезинсекция и дератизация против хлебарки, дървеници и гризачи. В тази връзка са представени протоколи за извършена ДДД обработка от м.11.2022 г., 12.01.2023 г., м.02.2023 г., 15.03.2023 г., 17.05.2023 г., 21.11.2023 г., 18.12.2023 г., 28.12.2023 г., 15.06.2021 г., м.08.2021 г. (л. 18 - 25). В цитираните протоколи са описани размера на третираната площ („всички части“), препаратът, с който е третирано и неговото количество, срещу какви вредители, имената и/или подпис на лицето извършило описаните в протокола дейности и имената и/или подпис на лицето приемащо извършената работа.

9. От представена по делото Таблица № 6 за перилни, миещи, дезинфекциращи препарати и хигиенни консумативи в местата за лишаване от свобода за един месец (л. 15) се установява, че на един лишен от свобода – мъж се полагат 200 гр. сапун тоалетен за къпане и миене, 250 гр. сапун обикновен за пране и 400 гр. перилен препарат – прах за пране, които няма данни такива да не са били осигурявани на ищеца.

10. Във връзка с оплакването липса медицински грижи в пенитенциарните заведения, по делото са представени здравен картон на В. М. и медицински документи - амбулаторни листове (л. 58, 59, 61-65, 70-72, 74, 75), медицински направления (л. 67, 68), фиш за спешна медицинска помощ (л. 69), резултати от назначени изследвания (л. 60, 66, 76-79), фиш за спешна медицинска помощ (л. 69), част от които документи са издадени извън исковия период. Видно от издадената от МБАЛ „Св.Пантелеймон“ – Пловдив ЕООД епикриза (л. 73), В. М. е постъпил за лечение в медицинското заведение на 26.04.2023г. и е изписан на 30.04.2023г. Поставена му е окончателна диагноза „Неинсулинозависим захарен диабет с неврологични усложнения“. Посочено е, че пациентът е насочен от дежурния лекар в Затвор Пловдив по повод на новооткрит Неинсулинозависим захарен диабет и измерени стойности на кръвна захар. Назначени са му изследвания и медикаментозно лечение. Посочен е изход от заболяването: „с подобрение“. От представените по делото амбулаторни журнали (л. 81, 108) се установява, че са налице данни за извършени прегледи на М.в исковия период. За същият е налице отбелязване в представените от ответника „Бележки за диети, започната на 01.02.2022г.“ (л.112).

11. По делото е представено е работно време на Медицински център - Затвор Пловдив и АИППМП Д-р Ж. Д., от което е видно, че всеки делничен ден се извършват дейности по прием на лекарства; прегледи на новопостъпили л.св., амбулаторни прегледи за всеки пост. При отсъствие на медицинско лице, лишените от свобода, които са пропуснали графика минават за преглед при първа възможност. Обслужването в МЦ се осъществява от двама доктори, медицински специалист, медицинска сестра и технически секретар.

12. По делото като свидетели са разпитани:

12.1. К. И. С.. Същият заявява, че от шест месеца е в една килия с В. М. и условията за ищеца са много добри, постоянно ходи в стола, постоянно е под лекарско наблюдение. Посочва, че в стаите има затворници и мръсни стени, нищо друго. Стаята в която пребивават е № 35 и са настанени осем човека. Обяснява, че не е хапан от дървеници и хлебарки. В двора имало котки, но в столовата не е виждал такива. Свидетелят сочи, че общата баня се намирала на долния етаж и който иска в определен ден може да я посещава. За да се стигне до нея се излизало на двора и се минавало през будка.

12. 2. С. Б. З.. Същият заявява, че познавал ищеца от предходната му присъда от 2022г. и били заедно в затворническото общежитие към затвора Пловдив, където работили заедно. Свидетелят разяснява, че не е пребивавал в една килия с ищеца, но е посещавал килията, в която същият е пребивавал. Според свид. З.в периода от 2022г. до излизането му на М.му е открито заболяване - захарна болест, поради което са му правени изследвания, но не е подложен на диета и не са му предоставени лекарства. Свидетелят твърди, че в стаите имало хлебарки и дървеници. Тоалетната била вътре в стаята, вратите били от талашит и счупени и с дупки по тях. Посочва, се че нямало топла вода в стаите и за да се стигне до банята се излизало извън самия корпус, минавало се през празно пространство, нямало съблекалня, а самата баня представлявала общо помещение, нямало отделени душове. Според посоченото от свидетеля, л.св. М., при предишната си присъда, е бил работещ и нямал право на каре. Допълва, че въпросното каре е свързано с баня, с магазина - с лавката, и понякога „не може да се правят всички работи наведнъж и се пропускат“. По отношение на сушенето на дрехите свидетелят посочва, че има перално и сушилня, но не са в употреба, поради което дрехите се сушат в стаите. Сочи се, че в стаята има влага, дори да не се простира. Свидетелят няма знание дали всеки ден има лекар, но във всеки отряд си има по три дни в седмицата записване за лекар, но понякога, ако желаещите са много, времето за прегледи не стига. Не може да каже дали М.е записван и преглеждан.

12.3. М. В. М.. Свидетелят е заявил при разпита си: „В Хеброс не съм бил с В., но в една килия сме били. Периодът е от миналата година 2023 г. ноември, до преди 1 седмица, когато го вдигнаха за Пазарджик, поради ремонт на затвора тук“. Свидетелят посочва по отношение на стая № 35, че нямала балатум, имало мухъл по стените, падали мазилките, имало влага по тавана, дупки по пода и счупена е дървената врата на тоалетната. Твърди се, че имало гризачи, дървеници и хлебарки. Перяло се в кофи в стаите, като вода се топлила с бързовари, поради липса на пералня в затвора. Простирали прането в стаите на найлонови чанти, което довеждало до още мухъл и влага по стените. Свидетелят разяснява, че имало място за прането, но имало един простор за 70 човека, на който нямало как да се проснат всички дрехи. Посочва, че общата баня е на 50-60 метра извън корпуса на затвора, ходят до там само по кърпи през зимата и през лятото и се разболяват. Според свидетеля, лекар имало от 3-4 месеца, преди това бил друг, който рядко ги викал, поради заетост.

Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите, доколкото са съответни на останалите кредитирани доказателства и предвид факта, че се касае до лица, изтърпяващи също наказание лишаване от свобода в Затвора Пловдив. Съдът взема предвид факта, че свидетелите С. и М. са пребивавали в Затова Пловдив заедно с ищеца, имат непосредствени впечатления от съвместното съжителство в това пенитенциарно заведение, както и от обстановката конкретно в стая № 35 (свид. М.). Видно е от показанията на свид. М., че условията в конкретното помещението (стая № 35) са посочени като лоши, но се установява също така, че има санитарен възел и достъп до студена вода, обща баня с топла вода, осигурени са хигиенизиращи материали, извършвана е обработка против инсекти и гризачи, осигурено е място и време за отдих на открито и достъп до лавка на лишените от свобода, както и медицински грижи.

ІІІ. За правото:

13. Според чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.

Според чл. 12, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби се осъществяват от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, която е юридическо лице на бюджетна издръжка към министъра на правосъдието със седалище София, като съответно затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ са териториални служби на ГДИН.

Това, от своя страна, определя като пасивно, материално и процесуалноправно легитимирана страна по заявените главни искови претенции за сочените периоди именно ГДИН.

14. Каза се, главните искови претенции на ищеца са за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразна дейност на администрацията на Затвора гр. Пловдив и ЗООТ Хеброс към ГДИН. Дейността по фактическото изпълнение на наложено наказание лишаване от свобода или мярка за неотклонение задържане под стража, обемаща, разбира се, и осигуряване на условията за упражняване на правата от задържаните лица и изпълнението на техните задължения, съобразно правното им положение и статус, е административна по своето естество.

15. На следващо място, следва да бъде съобразено, че според чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Като според чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

При това положение, установяването на кой да е от фактите, посочени в хипотезите на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, обосновава извод, че е налице нарушение на забраната осъдените и задържаните под стража да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Това разбира се очевидно налага, преди всичко да се установи, че ищецът действително, фактически е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ в някое от специализираните за това места и по-точно в тези изрично посочени от ищеца.

Тук е мястото да се посочи, че от наличните по делото доказателства се установява, че В. М. не е пребивавал в ЗООТ Хеброс от 11.11.2022г. до 12.07.2023г., както се твърди в исковата молба.

Както вече бе казано, от данните по делото се установява, че същият е изтърпявал наказание лишаване от свобода в Затвора Пловдив от 11.11.2022 г. (начало на първия исков период) до 12.07.2023 г. (датата на освобождаване от изтърпяване на наказанието) и от 01.11.2023 г. до 02.02.2024 г. (датата на подаване на исковата молба).

Само това е достатъчно да се приеме, че, досежно претендираните неимуществени вреди през периода от 11.11.2022 г. до 12.07.2023 г., през който М.не е пребивавал в ЗООТ Хеброс, исковата претенция е неоснователна.

При това положение, въведените в обстоятелствената част твърдения за допуснати нарушения по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС при изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, ще бъдат разгледани само за престоя на ищеца в Затвора Пловдив от 01.11.2023 г. до 02.02.2024 г. В тази връзка следва изрично да се посочи, че именно фактическите твърдения на ищеца, обективирани в обстоятелствената част на исковата молба, определят предмета на доказване и на произнасяне на съда и е недопустимо, ако не е било предприето изменение на иска по реда на чл. 214 от ГПК, същият да бъде разгледан на фактически основания – различни от посочените в исковата молба.

16. За разрешаването на настоящия административноправен спор е необходимо да бъде съобразена относимата в случая нормативна уредба.

Според чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС, държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3. В случаите по чл. 3, ал. 2 съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора (чл. 284, ал. 2 ЗИНЗС), а в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното (ал. 5 на чл. 284 от закона).

В чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС е предвидено, че всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително въздействие, а арестите - за поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на задържаните лица.

В чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС е установено изискването минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от 4 кв. м. Доколкото обаче, не съществува легална дефиниция на понятието „жилищна площ“, то тя следва да се определя по общоприетите правила, а именно като се измерва по контура на съответните вертикални конструктивни елементи – стени и колони. А за да е достатъчна тази жилищна площ, то тя следва да осигурява възможност лицата да сменят позата си и да извършват свободно движения за задоволяване на битовите си нужди - спане, обличане, занимания в затворени помещения, като гледане на телевизия, четене на книги и т.н.

Според чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС, количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения, се определят с правилника за прилагане на закона, като в чл. 20, ал. 2 и 3 от ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от свобода се осигурява пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване, постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения.

На лишените от свобода се осигуряват условия за къпане - по възможност всеки ден, но най-малко два пъти седмично съгласно чл. 151, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС.

Съгласно чл. 128, ал. 1 от ЗИНЗС при изпълнение на наказанието лишаване от свобода се създават условия за опазване на физическото и психическото здраве на лишените от свобода. Съгласно чл. 129, ал. 1 от ЗИНЗС медицинското обслужване на лишените от свобода се осъществява в медицински центрове и специализирани болници за активно лечение, разкрити към местата за лишаване от свобода по реда на чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения. Лишените от свобода, се изпращат в лечебни заведения извън местата за лишаване от свобода при условията по чл. 135, ал.1 от ЗИНЗС. Всеки лишен от свобода след постъпването му се подлага на първичен медицински преглед за оценка на общото му здравословно състояние и санитарна обработка – чл. 139, ал. 1 от ЗИНЗС. Съгласно същия закон, на л.св. най-малко веднъж годишно се извършва профилактични прегледи и изследвания, имунизации, дават им се предписания и им се предоставят лекарства. Според чл. 151, ал. 1 и ал. 2 от ЗИНЗС на л.св. се осигуряват условия за поддържане на лична хигиена, смяна на личното и постелъчно бельо, ежемесечно се извършва основно почистване и дезинфекция на спалните помещения за общо ползване.

17. Съотнасянето на описаните данни в предходния раздел на решението и цитираните правни норми, налагат да се приеме следното:

17.1. От събраните по делото доказателства (становища и справки, описани в т. 5) се установява, че при пребиваването му в Затвора Пловдив на М.е била осигурена необходимата жилищна площ от 4 кв.м в периодите: 03.11.2023 - 05.11.2023 г. (вкл.), от 07.11.2023 г. – 09.11.2023г. (вкл.) и на 07.12.2023 г. Не така стои въпросът обаче за част от пребиваването му в Затвора Пловдив, когато за периодите: 01.11.2023 г. – 02.11.2023 г. (вкл.), на 06.11.2023 г., 10.11.2023 г. – 02.02.2024 г. (дата на депозиране на исковата молба) или общо за 87 дни ищецът е пребивавал в помещение, в което жизненото му пространство не е отговаряло на предвидените стандарти в чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС, възприети и от Съвета на Европа и от Съда по правата на човека, които са в размер на 4 кв.м. 17.2. Помещенията, които е обитавал М.при изтърпяване на наложеното му наказание „лишаване от свобода“ през периода от 01.11.2023 г. до 02.02.2024 г. в Затвора гр. Пловдив, са разполагали със санитарен възел и постоянно течаща вода, като е осигурен пряк достъп на дневна светлина, а отоплението се е осъществявало посредством централно парно в Затвора Пловдив. М.е имал достъп до баня два, съобразено с изискванията на чл. 151, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС (график за разпределение на времето на лишени от свобода от V-ти пост – л. 44).

17.3. Що се отнася до хигиената в Затвора - Пловдив, от приетите по делото справки и становища се установява, че хигиената в спалните помещения се осъществява от лицата, настанени в тях. Действително от показанията на свидетелят и М. се установява, че в стая № 35 в Затвора Пловдив, в която е бил настанен ищецът, се е задържала влага и имало мухъл. Нейният произход, обаче, според същият свидетел се дължал на ползването на спалните помещения за място за сушене на изпраните дрехи на лишените от свобода, макар в затвора да е налично обособено перално помещение и места за простиране на дрехи. Освен това, установява се, че лишените от свобода имат по всяко време възможност за проветряване на помещенията с оглед незадържането на влага в тях чрез отваряне на прозорците. При това положение няма как отговорността на ответника да бъде ангажирана за лошите хигиенни условия в спалните помещения, в които е бил настанен ищеца.

17.4. Както вече се посочи по-горе, прането в пералнята става с молба от лишения от свобода и по утвърден график (представен по делото). По делото не се твърди и не се установява, ищецът да е поискал и да му е отказано използването на пералнята в затвора. Такива данни не могат да бъдат извлечени и от показанията на разпитаните по делото свидетели.

17.5. Настоящият съдебен състав не приема за доказани и твърденията за претърпени вреди от наличието на дървеници, хлебарки и гризачи в обсъждания период в Затвора Пловдив, тъй като от страна на ответника, както вече бе казано, са ангажирани доказателства за периодично извършени дезинфекция, дезинсекции и дератизации против хлебарки, дървеници и гризачи въз основа на сключен договор от страна на ответника, а именно протоколи за извършени дейности по ДДД в Затвора Пловдив подробно описани в т. 8 от настоящото решение, които съдържат информация за размера на третираната площ, препарата, с който е третирано и неговото количество, срещу какви вредители, имената на лицето, извършило описаните в протокола дейности и имената на лицето заявило/приело обработката. Няма данни за извършена обработка от 01.01.2024 г. до 02.02.2024 г. (дата на подаване на исковата молба), но с оглед периодичността на обработката през предходните години и фактът, че такава е извършена на 28.12.2023г. и има действие за последващ период от време, съдът намира, че не е съществено отклонение от страна ГДИН неизвършването на ДДД обработка в затвора в началото на 2024г. Тоест, от страна на ответника са положени усилия за справяне с проблема и са предприети мерки за решаването му. Този извод не се променя и от показанията на разпитаните по делото свидетели, доколкото от страна на администрацията на ответника са предприети необходимите действия по ДДД, което изключва незаконосъобразното й бездействие.

17.6. По отношение на наведените твърдения в исковата молба за липса на медицински грижи в Затвора Пловдив, се посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 129, ал. 1 от ЗИНЗС и чл. 2, ал. 1 от Наредба № 2/22.03.2010 г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода, медицинското обслужване на лишените от свобода се осъществява в медицински центрове и в специализирани болници, разкрити в местата за лишаване от свобода. При изпълнение на наказанието лишаване от свобода се създават условия за опазване на физическото и психическото здраве на лишените от свобода (чл. 128, ал. 1 от ЗИНЗС). В тази връзка от страна на ответника е представено Работно време на Медицински център – Затвор Пловдив и АИППМП „д-р Ж.Д.“, видно от което лишените от свобода получават лекарства и им се осъществяват амбулаторни прегледи, съгласно график, а в случай на отсъствие на медицинското лице, л.св., пропуснали графика, минават при първа възможност. Не се установява ищецът М.да е имал конкретен здравословен проблем през обсъждания период, за който да му е отказана медицинска помощ и/или да не е лекуван. Напротив, за ищеца са полагани медицински грижи, което е посочено, както при разпита на свидетелите С. и З., така и е отразено в представените по делото амбулаторни журнали и медицински документи. В същите е отразено, че на лицето са извършвани медицински прегледи, назначавани са му изследвания, предписвани са медикаменти и му е назначена диета, с оглед на заболяването му. При влошаване на състоянието му служители на затворническата администрация са предприемали съответните действия, включително и по извеждането му за оказване на медицинска помощ извън затвора. Установява се от съдържанието на епикриза на л. 73, че ищецът, при необходимост, е бил насочен от дежурен лекар в Затвор Пловдив за болнично лечение. Тоест, в Затвора - гр.Пловдив, според събраните по делото доказателства, са прилагани адекватни медицински грижи. В тази връзка съдът не установи незаконосъобразно бездействие в лечението и медицинското обслужване, каквито са твърденията в исковата молба.

17.7. По отношение на твърдението на ищеца, че докато е бил в Затвора – Пловдив, е работел и не е ползвал каре, е необходимо да се посочи, че от свидетелските показания (свид. З.) се установява, че М.действително е работил и като работещ следва да спазва разпоредбите в ЗИНЗС и ППЗИНЗС, досежно работещите. Така, съгласно чл.169а т.1 ППЗИНЗС, по време на работа на лишените от свобода не се разрешава да напускат определените от администрацията работни места. Т.е. дори и същият, съгласно чл. 86, ал. 1 ЗИНЗС, да има право на престой на открито не по-малко от един час на ден, с приемането да упражнява трудова дейност, доброволно се отказва от това си право. От друга страна, според свидетелските показания (свид. М.) М.работил около 10 дни и бил спрян от работа, поради несправяне и рядко слизал на каре.В тази връзка неползването на престой на открито от страна на ищеца няма как да се вмени във вина на затворническата администрация.

17.8. Не се установява от събраните по делото доказателства, че при ползването на престой на открито ищецът е бил лишен от ползването на мивка и тоалетна, каквито, според представените данни от ГДИН е имало в коридора и в спалните помещения и е нямало пречка да бъдат ползвани при нужда от л.св.

17.9. Що се касае до твърдението, че на л.св. се налага, отивайки и връщайки се от помещението за къпане, да преминават през двора, където през зимния сезон било студено и неприятно, съдът намира, че от събраните по делото доказателства не се установява от страна на затворническата администрация да са налице допуснати нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС. Това е така, защото от една страна не се установява по безспорен начин къде точно се намира банята, къде са се намирали стаите, в които ищецът е бил настанен и дали на него лично му се е налагало да преминава през зимните месеци през посочената открита площ. До извод в обратната насока не водят и показанията на свидетелите, доколкото същите са твърде общи, за да се формира въз основа на тях категоричен извод относно спорния въпрос, а именно в кой период се е случвало това, с оглед извършването на преценка, дали той е част от исковия такъв, както и дали ищецът е бил заедно със свидетелите, когато са били навън в студа.

17.10. Непротиворечива в горния смисъл е изисканата от органите по изпълнение на наказанията информация обективирана в цитираните по-горе становища и справки (описани в т. 5 от настоящото решение).

Доказателства, които да подложат на съмнение обсъжданата информация не се ангажираха от страна на ищеца.

С оглед изложеното следва да се подчертае, че възведената в закона презумпция в чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС е само за настъпването на неимуществените вреди, но не и за фактите, обосноваващи наличието на нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС (които подлежат на установяване от ищеца), поради което следва да се приеме, че условията обсъдени до тук, в които ищецът е изтърпявал наказанието лишаване от свобода през процесните периоди не могат да се квалифицират като неблагоприятни по смисъл на чл. 3, ал. 2 от закона, нито могат да се приемат като такива подлагащи го на жестоко, нечовешко или унизително отношение.

Само за пълнота следва да се посочи, че според практиката на Европейския съд по правата на човека разликата между понятието „изтезание“ и понятието „нечовешко или унизително отнасяне или наказание“ се състои в „различната интензивност на причиненото страдание“ (в този смисъл - решение от 18.01.1978 г., по делото Ireland v. the United Kingdom). Приема се, че не всяко действие, което има определени емоционални последици, съставлява „нечовешко или унизително отнасяне“, а само действията, които причиняват „тежко физическо или душевно страдание на едно лице“, каквито не се доказаха в настоящото съдебно производство. Причинените страдание и унижение трябва да надхвърлят онзи неизбежен елемент на страдание или унижение, който е свързан с дадена форма на легитимно третиране или наказание. Мерките, лишаващи определено лице от свободата му, често могат да съдържат такъв елемент. При все това не може да се каже, че лишаването от свобода само по себе си поставя въпроси свързани с нечовешко или унизително отнасяне.

18. Установява се обаче, че при пребиваването си в Затвора Пловдив, а именно за периодите: 01.11.2023 г. – 02.11.2023 г. (вкл.), на 06.11.2023 г., 10.11.2023 г. – 02.02.2024 г. (дата на депозиране на исковата молба) или общо за 87 дни ищецът е пребивавал в помещение, в което жизненото му пространство не е отговаряло на предвидените стандарти в чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС за 4 кв.м. жилищна площ на човек.

Тези факти (на обитаване на пренаселени килии) са достатъчни, за да се приеме, че в така посочените периоди от време, администрацията е поставила изтърпяващия наказание М.в неблагоприятни условия по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС.

19. Конкретният размер на следващото се обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди в периодите описани в т. 18 от настоящото решение, следва да бъде определен при съблюдаване изискването на чл. 52 от ЗЗД, приложим в настоящото производството по препращане от § 1 от ДР на ЗДОВ.

Според цитираната разпоредба на ЗЗД (чл. 52), размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя по справедливост. Понятието „справедливост“ е морално-етична категория и включва съотношението между деянието и възмездието. Всъщност, размерът на обезщетението като паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди следва да бъде определен при съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите нематериалните блага и интереси и при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането, така, че обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване. Спазването на принципа на справедливостта като законово въведен критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размерът на обезщетението за претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда, с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице и в рамките на претендирания размер на съответното обезщетение.

Отчитайки посочените по-горе обстоятелства, периодът на увреждането, характерът и интензитета на породените страдания и негативни преживявания на ищеца, за периодите от 01.11.2023 г. – 02.11.2023 г. (вкл.), на 06.11.2023 г., 10.11.2023 г. – 02.02.2024 г. в Затвора Пловдив (общо 87 дни) на ищеца следва да се присъди обезщетение по справедливост в размер на 440 лв., който най-точно и съответно ще овъзмезди претърпените от него неимуществени вреди, като искът до пълния размер и за периодите 03.11.2023 г. - 05.11.2023 г. (вкл.), 07.11.2023 г. – 09.11.2023 г. (вкл.) и на 07.12.2023 г., следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

По отношение претенцията за присъждане на лихви от момента на увреждането и до окончателното изплащане на обезщетението, съдът намира същата за частично основателна. В тази насока, като се съобрази нормата на чл. 86 от ЗЗД и като се има предвид, че по т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по гр.д. № 3/2004 г. на ОСГК е прието, че началният момент на забавата и съответно дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението при незаконни действия и бездействия на администрацията е моментът на преустановяването им, което в случая, с оглед заявения краен период на оплакването на ищеца, следва да се счете, че е 02.02.2024 г., доколкото до тогава се твърди същият да е бил подложен на неблагоприятните условия, причинили му вреди, то предвид уважаването отчасти на главната претенция за обезщетение, ще следва да се уважи и акцесорната такава за присъждане на законна лихва върху обезщетението, а именно от посочената дата 02.02.2024 г. до окончателното изплащане на обезщетението.

Досежно исковата претенция за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за периода от 11.11.2022 г. до 12.07.2023 г., за който се установи, че М.не е пребивавал в ЗООТ Хеброс, каза се по-горе, исковата претенция е неоснователна и недоказана по основание и размер, поради което следва да бъде отхвърлена.

ІV. За разноските:

20. С оглед изхода на спора, на основани чл. 286, ал. 3 от ЗИНЗС, във връзка с чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата и чл. 8, ал. 1, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ответникът следва да бъде осъден да заплати на пълномощника на ищеца адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство по настоящото дело в размер на 60 лв., съразмерно уважената част от иска.

21. Ще следва също така, ответникът да бъде осъден да заплати в полза на ищеца, сумата от 10 лв., представляваща разноски за заплатената държавна такса.

22. Що се касае до искането на ответника за присъждане юрисконсултско възнаграждение, то същото не може да бъде уважено, доколкото, независимо от това, че е налице частично отхвърляне на исковата претенция, то нормите на чл.286, ал.2 и ал.3 от ЗИНЗС са специални и дерогират общото правило на чл.78, ал.3 от ГПК, съгласно което ответникът също има право да иска заплащане на направените от него разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска. Ето защо, въпреки само частичната основателност на исковата претенция, искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение не може да бъде уважено, тъй като законът не предвижда такава възможност.

Така мотивиран, Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХVІІ състав,