Решение № 4932 от 23.8.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 6217/2023 г.

Производството е образувано по искова молба от „А.Д.” ЕООД, ЕИК •••••••, с която са предявени искове срещу „Л.Б.“ ЕООД, ЕИК •••••••, както следва: Главен иск по чл. 49 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 68 951, 03 лв., представляващи разходи на ищеца за платена държавна такса в процедурата по промяна в предназначението на земеделска земя за неземеделски нужди; Акцесорен иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за обезщетение за забава върху присъденото деликтно обезщетение в размер на законната лихва върху главницата от 68 951, 03 лв. за периода от 28.09.2020 г. до датата на исковата молба, която възлиза на сумата от 18 655, 07лв. Ищецът поддържа, че е собственик на ПИ с идентификатор 11845.1.8 по КККР на с. Войводиново, община Марица, област Пловдив, с адрес на имота: с. Войводиново, местност „КАРА АЧА”, с площ 22 875 кв.м., въз основа на Нотариален акт № 38, том 1, рег. № 972, нот. дело № 38/2015 г. на нотариус Н.Х.-С., рег. № 229 на НК, вписан в СВ - гр. Пловдив с вх. рег. № •••••••, Акт № 161, том 13, дело № 2317/2015 год. Твърди, че към датата, на която е придобил правото на собственост, в нито един от документите, установяващи правото на собственост на неговите праводатели – нотариални актове, решение на поземлена комисия, удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания – подробно описани в исковата молба – не са били посочени каквито и да било ограничения на правото на собственост. Такива не са вписани и в кадастралната скица на имота. След придобиването правото на собственост, ищецът предприел действия по промяна в предназначението на процесния имот от земеделска земя в земя за неземеделски нужди с оглед инвестиционното си намерение за изграждане на крайпътен комплекс от бензиностанция, газстанция, магазин и заведение за хранене. В тази връзка, на основание чл. 30, ал. 1 от ЗОЗЗ, заплатил държавна такса в размер на 68 951, 03 лв. Административната процедура приключила с влизането в сила на 26.05.2017 г. на Заповед № РД- 09-344/11.04.2017 г. на кмета на община „Марица“, с която е одобрен проект за ПУП-ПРЗ за разглеждания ПИ с идентификатор 11845.1.8 по КККР, променено е предназначението на земята и е образуван УПИ 1-13, отреден за производствена и складова дейност, обществено и делово обслужване, като в хода на одобряването на проекта не са постъпили никакви възражения от името на уведомените за това от община „Марица” заинтересовани лица. Същевременно, в графичната част на проекта на ПУП-ПРЗ, представляваща неразделна част от заповедта, за първи път е отразен преминаващ през имота нефтопродуктопровод (обозначен на скицата като съществуващ в имота „газопровод”), поради което, за реализирането на вече одобрения и влязъл в сила ПУП-ПРЗ, ищецът е бил принуден да търси допълнително съгласуване на проекта и да издирва собственика на изграденото в имота съоръжение. В отговор на изпратено от ищеца писмо ответникът „Л.Б.“ ЕООД не отрекъл, че е собственик на намиращия се в имота „магистрален тръбопровод ” и посочил, че същият, по силата на цитирана в писмото Наредба, се ползва със сервитут и съответна охранителна зона, поради което отказал да съгласува приложения ПУП-ПРЗ. Ищецът поддържа, че сервитутите, регламентирани с разпоредбата на чл. 64 от ЗЕ са изчерпателно посочени по вид и съдържание. Те възникват само в полза на лицата, които са лицензирани за извършване на съответната дейност. Правомерното упражняване на правата по тези сервитути от техния титуляр е обусловено от кумулативното наличие на посочените в чл. 64, ал. 4 ЗЕ и 64а от ЗЕ предпоставки, само при наличието на които експлоатационно дружество би могло законосъобразно и правомерно да се ползва от съществуващото в имота съоръжение (в случая – нефтопродуктопровод) и да изисква от собственика на засегнатия имот да се съобразява с наложените от сервитута ограничения на правото му на собственост. Твърди, че в разглеждания случай данни, които да сочат, че по отношение енергийното съоръжение, находящо се в ищцовия имот, сочените предпоставки са налице, не били открити в общодостъпните информационни масиви. Излага доводи, че приложимото законодателство въвежда с императивни норми и редица задължения в тежест на титулярите на сервитутните права: за вписване на сервитутните права в Имотния регистър към СВп.; за отразяването им в кадастъра; за обозначаването, заснемането и отразяването на границите на сервитутните зони в съответните специализирани карти и регистри, както и в кадастралните карти и регистри. Заявява, че нито едно от въведените задължения не било изпълнено от страна на ответника, поради което счита негово бездействие за противоправно, от което бездействие за ищеца са произтекли вреди. При липсата на каквито и да било данни за преминаващия през имота нефтопродуктопровод, тези вреди съставляват разходите, които ищецът е направил във връзка с процедурата по трансформация на придобитата земеделска земя в земя за неземеделски нужди, за изработване и одобряване на проект за ПУП-ПРЗ за изграждане на планиран обект. Намира, че писмото от „Л.Б.“ ЕООД до „А.Д.” ЕООД, с което отказва съгласуване на влезлия в сила проект за ПУП-ПРЗ, обективира поведение, което по своето правно значение представлява нарушение на общата забрана да не се вреди другиму и ангажира отговорността на ответника за поправяне на причинените на ищеца вреди. Конкретните противоправни действия/бездействия, с които ответникът е увредил ищеца се изразяват в: 1. неоснователен отказ от съгласуване на одобрения и влязъл в сила след предписаната в закона процедура ПУП-ПРЗ за изграждане на подробно описания в исковата молба обект, тъй като дори да се приеме съществуването на сервитут в полза на ответника, посочената в писмото от 28.09.2020 г. площ на сервитута и охранителната зона са силно завишени и изразеното пълно несъгласие с проекта не съответства на заявеното ограничено вещно право; 2. неправомерно бездействие на ответника за изпълнение на вменените му с нормативни актове задължения за вписване на сервитутните права Имотния регистър към СВп., за отразяването им в кадастъра, за обозначаването, заснемането и отразяването на границите на сервитутните зони в съответните специализирани карти и регистри, както и в кадастралните карти и регистри, подробно описани в исковата молба и уточнителната молба от 18.08.2023 г. Заявява, че ако ищецът бе разполагал с данни за съществуването на сервитут и неговите параметри в процесния поземлен имот, той би могъл да предприеме действия за реализирането на друг вид инвестиционен проект в имота. Ето защо, предявява иск за присъждане на обезщетение в размер на претърпяната вреда – загуба под формата на разход за платената държавна такса - в размер на 68 951, 03 лв., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане, както и иск за сумата от 18 655, 07 лв. – законна лихва върху търсеното обезщетение от 28.09.2020 г. - датата на писмото на ответника до датата на исковата молба – 29.05.2023 г. Ответникът „Л.Б.“ ЕООД, в срока по чл.131 от ГПК е депозирал писмен отговор, с който оспорва изцяло предявените искове като неоснователни. Признава, че е собственик на нефтопродуктопровода Бургас – София, който преминава през процесния имот с идентификатор 11845.1.8 по КККР, собственост на ищеца. Оспорва обаче твърдението, че невъзможността на ищеца да установи наличието на съоръжението, преминаващо през имота, се дължи на виновно бездействие на ответното дружество. Заявява, че е извършил геодезическо заснемане и е заявил за нанасяне в АГКК нефтопродуктопровода Бургас - София още преди приемането на сочения от ищеца чл. 31а от ЗКИР . Заснемането е извършено от лица със съответната правоспособност по ЗКИР и е заплатено изцяло от „Л.Б.“ ЕООД. След приключването на заснемането в землището на всяка община, ответникът в качеството му на възложител, е внасял в Агенцията по геодезия, картография и кадастър документацията (геодезическите заснемания), както на хартиен носител, така и в електронен вид. АГКК е трябвало да отрази заснеманията в кадастралната карта, което не е сторено по независещи от ответника и неизвестни за него причини. Специално геодезическото заснемане на землището на община Марица, в това число с. Войводиново, е внесено за нанасяне в кадастъра със Заявление № 99-9139/27.03.2013 г., а удостоверението, че внесените документи отговарят на специалните изисквания на закона е издадено от АГКК с изх. № 99-9139-16-10- 4401/15.04.2013 г. На следващо място, твърди, че ищецът е знаел за наличието на процесното съоръжение още по време на процедурата по одобряването на процесния ПУП - ПРЗ през 2017 год. Счита, че в случая е налице неизпълнение на нормативни задължения за предварително съгласуване на проекта от страна на възложителя (ищеца) и административния орган, одобрил проекта на ПУП - ПРЗ (кмета на община Марица). Оспорва да дължи възнаграждение за учредяване на сервитут по чл. 64, ал. 4, т. 2 от ЗЕ, тъй като посочената разпоредба касае случаите на възникване на нов сервитут, а процесния е заварен, т.к. съоръжението е било въведено в експлоатация още през 1975 г. Оспорва да е имал задължение за вписване на заварения сервитут в Имотния регистър. Поддържа, че това е било негово право, но не и задължение. Оспорва твърдението, че противоправно не е съгласувал проектите на ищеца досежно процесния имот и по този начин без основание е препятствал строителството в обекта. Заявява, че сервитутната зона е 36 метра от двете страни на нефтопродуктопровода, но размерът й в случая е без значение, т.к. ищецът при всички случаи е следвало да съгласува ПУП-ПРЗ в имота. Заявява, че след като ищецът разкрие инвестиционните си намерения и ПУП- ПРЗ бъде преработен така, че да не засяга безопасната експлоатация на нефтопродуктопровода, проектът би могъл да бъде съгласуван от ответника. По реда на чл. 219 от ГПК като трето лице-помагач на страната на ищеца е конституирана Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК), която изразява становище за липса на противоправно поведение у служители на агенцията, в причинна връзка с което за ищеца да са настъпили вреди. Поддържа, че трасето на нефтопродуктопровода не са обект /предмет/ на кадастралната карта, съгласно ЗКИР и не следва да се отразява в нея. Счита, че увреждащото ищеца бездействие е осъществено от ответника. Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното: Между страните не е спорна собствеността на ищцовото дружество „А.Д.” ЕООД върху ПИ с идентификатор 11845.1.8 по КККР на с. Войводиново, община Марица, област Пловдив, с адрес на имота: с. Войводиново, местност „КАРА АЧА”, с площ 22 875 кв.м., придобит чрез договор за покупко-продажба, обективиран в приложения по делото Нотариален акт № 38, том 1, рег. № 972, нот. дело № 38/2015 год. на нотариус Н.Х.-С., рег. № 229 на НК, вписан в СВп. - гр. Пловдив с вх. рег. № •••••••, Акт № 161, том 13, дело № 2317/2015 год. Ищецът е стартирал процедура за трансформация на придобитата земеделска земя в земя за неземеделски нужди, като е подал заявление до община „Марица” за изработване и одобряване на проект за ПУП-ПРЗ за промяна на предназначението на земеделска земя по 3О33 за изграждане на обект: „Крайпътен комплекс - Бензиностанция, газстанция, заведение за обществено хранене, магазин, гараж” в поземлен имот с идентификатор: 11845.1.8, м. „Кара Ача”, по КК на с. Войводиново, община Марица, обл. Пловдив. В резултат е издадена Заповед № РД-09-344/11.04.2017 год. на кмета на община „Марица“, влязла в сила на 26.05.2017г. (л.37), с която е одобрен проект за ПУП-ПРЗ за ПИ 11845.1.8, е променено предназначението на процесния имот и е образуван УПИ 1-13, отреден за производствена и складова дейност, обществено и делово обслужване. Издадено е Решение № КЗЗ-12/06.07.2017 год. на Комисията за земеделските земи към МЗХГ, влязло в сила на 18.10.2017 г. (л. 35), с което е променено предназначението на ПИ с идентификатор 11845.1.8 по КККР на с. Войводиново от земеделска земя в земя за собствени неземеделски нужди за изграждане на обект: „Крайпътен комплекс - бензиностанция, газстанция, заведение за обществено хранене, магазин, гараж”. С банков превод от 17.10.2017 год. (л. 36) на основание чл. 30, ал.1 от 3033 ищецът е заплатил държавна такса в размер на 68 951.03 лв. на МЗ във връзка с процедурата по промяна на предназначението на земята. В графичната част на проекта на ПУП-ПРЗ (л. 38), неразделна част от Заповед № РД-09-344/11.04.2017 г. на кмета на община „Марица“, е отразен преминаващ през имота „газопровод”, в следствие на което, с писмо от 15.09.2020 г. до ответника „Л.Б.” ЕООД ищецът е поискал съгласуване на проекта за ПУП-ПРЗ на процесния ПИ с идентификатор 11845.1.8. В отговор от 28.09.2020 г. (л.46) ответникът е уведомил ищцовото дружество, че в посочения участък магистралния тръбопровод има сервитут от по 36 м. от двете страни на тръбопровода и охранителна зона съгласно Наредбата за устройство и безопасна експлоатация на нефтопроводи и нефтопродуктопроводи и отказва да съгласува представения от ищеца ПУП за имота. От приложената към писмото на ответника ръчна скица към геодезическо заснемане на изградено трасе на нефтопродуктопровод и прилежащия му сервитут в землище на с.Войводиново, общ.Марица, обл.Пловдив, през процесния имот е маркирана линия, обозначена като „трасе нефтопродуктопровод“. Същото се потвърждава и от приложеното към отговора на ответника обяснителна записка и скица към геодезическо заснемане В удостоверение, издадено на 24.11.2022 г. от СВп. - гр. Пловдив за извършени вписвания, отбелязвания и заличавания за имот на осн. чл.45, буква „б“ и „в“ от ПВ, при извършена проверка по партидата на ищеца и праводателите му не се установява да е вписан сервитут. Липсват данни за носители на други вещни права по данни от КРНИ и в приложената по делото скица № 15-416723/18.04.2022 г. на ПИ с идентификатор 11845.1.8 (л. 34). В отговор на молба на ищеца от 01.12.2022 г. за предоставяне на информация за подземни комуникации на територията на община „Марица“, главният архитект на последната го уведомява, че общината не разполага с база данни за подземен кадастър и насочва за получаване на необходимата информация към експлоатационното дружество „Лукойл-България” ЕООД. От представената с отговора на исковата молба докладна записка от 15.02.1975 г. на приемателна комисия до Министъра на снабдяването и държавните резерви, с приложен към нея протокол акт обр. 16 за приемане на обект „Магистрален продуктопровод Бургас - Пловдив“ се установява, че процесния продуктопровод е въведен в експлоатация през 1975 год. От обяснителната записка и приложената към нея скица за геодезическото заснемане на изграденото трасе на нефтопродуктопровод и прилежащия му сервитут в землището на с. Войводиново, общ. Марица, обл. Пловдив, извършено през м. ноември, 2012 г. от „Кадастър-НИ“ ООД по възлагане на „Лукоил България“ ЕООД се установява, че петролопродуктопроводът и прилежащия му сервитут от по 36 м. от двете му страни, са обозначени върху процесния ПИ. Със заявление вх. № 99-9139/27.03.2013 г. ответникът е представил на СГКК -- гр. Пловдив, посоченото геодезическо заснемане на трасето на изградения нефтопродуктопровод и прилежащия му сервитут, в землищата на селата Костиево, Радиново, Царацово, Труд, Желязно, Войводиново, Калековец, Скутаре, Трилистник, Маноле, Манолско Конаре и Ясно поле, общ. „Марица“, обл. Пловдив, с искане за издаване на удостоверение чл. 52. ал. 5 от ЗКИР и чл. 63 от Наредба № 3 от 28.04 2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри . С писмо изх. № 99-9144/05.04.2013 г. от АГКК във връзка с подаденото заявление, на ответника е указано, че „извършването на услуги по одобрените кадастрални карти се извършва след заплащането на такси по Тарифа 14 на МРРБ“. На 15.04.2013 г. на ответника е издадено удостоверение от АГКК-СГКК - гр. Пловдив в потвърждение на това, че в качеството на възложител по смисъла на чл. 161, ал. 1 от ЗУТ на изграденото трасе за нефтопродуктопровод и прилежащия му сервитут, е представил на АГКК необходимата документация за горепосочения обект, съгласно изискванията на чл. 52, ал. 4 от ЗКИР, чл. 116, ал. 1 и чл. 175, ал. 5 от ЗУТ и Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. От приетото по делото заключение на назначената СТЕ се установява, че нефтопродуктопроводът, преминаващ през имот с идентификатор 11845.1.8. е част от магистрален продуктопровод Бургас - Пловдив, приет и въведен в експлоатация с протокол обр. 16 на приемателна комисия, назначена със Заповед № 58/20.01.1975 г. на МС на НРБ и утвърден от зам.-председателя на МС. Инвеститор на строежа е ДСО „Петрол" - София, а главен изпълнител - ДСО „Минстрой" - София (л. 75). Процесният нефтопродуктопровод в частта на процесния имот е с диаметър 325 mm, дебелина на тръбата 8 mm и работно налягане 3, 4 МРа. Посочените технически параметри се потвърждава от приетото по делото писмо от директора на Главна дирекция „инспекция за държавен технически надзор“ /л.301/. Съгласно списъка, публикуван в Приложение към чл. 1, ал. 1 от ПМС № 181/20.07.2009 г. , като стратегически обекти в сектор „Енергетика" по т. 2.16 са посочени преносни газопроводи, нефтопроводи и нефтопродуктопроводи.