Решение № 286 от 16.1.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 7428/2023 г.

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК. Образувано е въз основа на въззивна жалба с вх. № 122107/03.05.2023г., подадена от Агенция „Пътна инфраструктура“ срещу решение № 6336 от 24.04.2023г. по гр.дело № 33004/2021г. по описа на СРС, 138 състав, с което Агенция „Пътна инфраструктура“ е осъдена да заплати на ЗАД „БУЛСТРАД В.И.Г.", ЕИК •••••••, сумата от 737.77 лева главница – изплатено застрахователно обезщетение по щета 470420202031596, ведно със законната лихва върху главницата от 09.06.2021 г. до окончателното й изплащане. Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правило, както и поради необоснованост. Жалбоподотелят е посочил, че представеният по делото протокол за ПТП не се ползва с материална доказателствена сила относно механизма на произшествието и настъпилите вреди, тъй като отбелязванията в него не се базирали на лични възприятия на актосъставителя, който не бил очевидец на произшествието, а освен това същият бил непълен и неточен. В него липсвало пълно и ясно описание на пътната обстановка и размера на препятствието, като последното обстоятелство не се установявало нито от изготвената по делото САТЕ, нито от свидетелските показания. Мястото на настъпване на процесното ПТП не било посетено на място от служители на КАТ, не бил изготвен снимков материал, а освен това разпитаният по делото свидетел сочел друго местонахождение, различно от това, посочено в протокола. Неправилно съдът кредитирал представените от ищеца частни документи, които също не се ползвали с материална доказателствена сила, а отразените в тях обстоятелства не се потвърждавали от останалите събрани по делото доказателства. Скоростта на движение на автомобила също не била установена и ако се приеме, че същата е била ниска, както твърдял разпитаният по делото водач, то неясно оставало как същият не е успял да забележи препятствието на пътя. Жалбоподателят допълва, че заключението на вещото лице по техническата експертиза не може да служи като доказателство за установяване механизма на настъпване на ПТП, тъй като то било изготвено въз основа на показанията на водача на увредения автомобил, като вредите можело да настъпят и и при друг механизъм. Полицата не съдържала задължителните реквизити, защото само сочела, че покритите рискове са по клауза „Пълно Каско“. Представените ОУ били бланкетни и неактуални, не съдържали подпис на страните, същите не били датирани, не било установено, че те са приложимите за процесния договор. Водачът не бил тестван за алкохол и нямало доказателства дали не е управлявал автомобила след такава употреба, като това обстоятелство съставлявало основание за отказ да се плати застрахователно обезщетение, съгласно общите условия. Не се установило също така, че не се касае за случаи, в които следва да се откаже обезщетяване поради движение на МПС извън обичайните пътища, наводнени пътища, затворени и забранени участъци, поради нарушаване на правилата за експлоатация и ремонт на автомобила, поради умишлени действия на водача, както и поради използване на превозното средство за обучение, участие в състезание, изпитания и експерименти и др. В представения опис-заключение по претенцията липсвал подпис на експерта и процедурата била незавършена. Сочи, че е налице изключен риск, понеже съгласно процесната полица застрахованото лице следвало да заплати допълнителна премия за допълнително покритие – вреди по гуми. Доказателствата по делото не установявали, че ответникът е имал задължение да поддържа пътя, както и че вредите са резултат от поведение във връзка с такова задължение. Поддържа се, че водачът на л.а. е допринесъл за настъпване на събитието, доколкото се е движил със скорост, която не му е позволила да възприеме навреме препятствието. Моли обжалваното решение да бъде отменено, а предявеният иск - да бъде отхвърлен. Претендира и разноски. В срока по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемото дружество ЗЕАД „Булстрад В.И.Г.“ ЕАД е подало отговор на въззивната жалба, с който оспорва нейната основателност. Излага доводи за правилност и законосъобразност на постановеното първоинстанционно решение. Иска съда да отхвърли жалбата и да присъди направените по делото разноски. Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа страна следното: Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба с вх. № 11967/09.06.2021г. на ищеца ЗЕАД „Булстрад В.И.Г.“ ЕАД, с която е предявил срещу ответника Агенция „Пътна инфраструктура“ осъдителен иск с правно основание чл.410, ал.1, т.2 от КЗ, вр.чл.49 от ЗЗД за заплащане на сумата от 737, 77 лева, представляваща регресно вземане за изплатено по застраховка „Каско Стандарт“ обезщетение за застрахователно събитие - ПТП, настъпило на 12.07.2020г. при движение на л.а. „Фолксваген СС“, рег. № ••••••• по републикански път III-638, в района на бул. „••••••• с посока на движение към гр.Божурище, поради попадане на автомобила в необезопасена и несигнализирана дупка, ведно със законната лихва за период от датата на подаване на исковата молба до плащането. Ищецът твърди, че на 12.07.2020 г. л.а. „Фолксваген СС“, рег. № •••••••, управляван от А.К. по бул. „Сливница“ в посока към гр.Божурище и навлизайки по републикански път III-638, попада в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, в резултат на което са нанесени щети върху автомобила – спукани са двете леви гуми и са изкривени джантите. Събитието настъпило в близост до „Волво Груп България“ ЕООД с административен адрес: гр.София, бул. „•••••••. Мястото на произшествието било посетено от контролните органи на МВР и бил съставен протокол за ПТП. Към датата на произшествието лекият автомобил бил застрахован при ищеца по застраховка „Каско Стандарт“, полица № 47042017303000848 със срок на действие от 05.07.2020г. до 04.07.2021г. при клауза „Пълно каско“. Във връзка с настъпилото ПТП била образувана преписка по щета № 470420202031596, по която бил изготвен опис на вредите, като на 27.07.2020г. било изплатено застрахователно обезщетение в размер на 564, 89 лева. Застрахованият възразил срещу размера на обезщетението, поради което застрахователят извършил доплащане в размер на сумата от 172, 88 лева на 27.01.2021г. С плащането на посочената сума ищецът изпълнил задълженията си по договора и в негова полза възникнало регресно вземане за платеното застрахователно обезщетение. Ответникът отговарял за поддръжката и изправността на пътя, като наличието на необезопасена дупка върху платното съставлявало неизпълнение на задълженията на ответника. Моли ответникът да бъде осъден да заплати исковата сума, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба. Претендира направените по делото разноски. В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Агенция „Пътна инфраструктура“ е подал отговор на исковата молба, като оспорва предявения срещу него иск като неоснователен. Поддържа, че процесният път е общински и не притежава пасивна материалноправна легитимация да отговаря по предявения иск. Оспорва механизма на ПТП, поддържа, че щетите не са настъпили по начина, който се сочи в исковата молба. Представените ОУ били бланкетни и неактуални, не съдържали подпис на страните, не били датирани. Представеният по делото протокол за ПТП не се ползвал с материална доказателствена сила относно механизма на произшествието и настъпилите вреди, тъй като мястото на настъпване на процесното ПТП не било посетено от служители на КАТ, като отбелязванията в него не се базирали на лични възприятия на актосъставителя, който не бил очевидец на произшествието, а освен това същият бил непълен и неточен. Не била описана в нужната пълнота пътната обстановка и размера на препятствието, като липсвал и изготвен снимков материал. Неустановена била и скоростта, с което се е движило процесното МПС. Полицата не съдържала задължителните реквизити, защото само сочела, че покритите рискове са по клауза „Пълно Каско“. Липсвали доказателства застрахователят да е извършил проверка за наличие на изключенията по застрахователния договор за отказ да се изплати застрахователно обезщетение. В представения опис-заключение по претенцията липсвал подпис и процедурата била незавършена. Сочи, че е налице изключен риск, понеже съгласно процесната полица застрахованото лице следвало да заплати допълнителна премия за допълнително покритие – вреди по гуми. Представените от ищеца частни документи не се ползвали с материална доказателствена сила и не доказвали основателността на иска. Навежда възражение, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на МПС поради движението му със скорост, която не му е позволила да спре. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен. По делото са приети застрахователна полица по застраховка „Каско Стандарт” № 47042017303000848 от 29.06.2020г. носеща подпис за страните по нея, от която се установява, че л.а. „Фолксваген“, модел: „СС“, рег. № ••••••• е бил застрахован при ищеца за периода от 05.07.2020г. до 04.07.2021г. при клауза „Пълно Каско“. Приети са и общи условия на ищеца по сключения застрахователен договор, подписани от застрахования. Приет е протокол за ПТП с № 1753814/12.07.2020г., видно от който и от отразената в него схема на 12.07.2020г. лек автомобил „Фолксваген СС“, рег. № •••••••, се е движил по бул. „Сливница“ с посока на движение от ул. „Банско шосе“ към гр. Божурище, като в района на № 630 е попаднал в необезопасена и несигнализирана дупка и са нанесени щети върху две леви гуми с джанти. Към доказателствената съвкупност е приобщено и заявление за изплащане на застрахователно обезщетение от 13.07.2020г., подадено от А.К., в което е отразено, че на 12.07.2020г., при движение по бул. „Сливница“ към гр.Божурище и при достигане на № 630 автомобилът преминал през голяма дупка, в резултат на което били спукани двете леви гуми, а джантите се изкривили. Във връзка с настъпилите щети по процесното МПС е прието опис- заключение, в което са посочени уврежданията по двете леви гуми на автомобила, както и два броя доклади по щета № 470420202031596 от 23.07.2020г. и от 26.01.2021г., с които е одобрено изплащането на застрахователно обезщетение в общ размер на 737, 77 лева. Последната сума е изплатена на застрахованото лице видно от представените по делото два броя платежни нареждания от 27.07.2020г. и от 27.01.2021г. По делото е прието неоспорено от страните заключение на съдебно- автотехническа експертиза, което съдът кредитира като задълбочено и неопровергано от другите събрани по делото доказателства. Вещото лице е посочило, че щетите по процесния автомобил, отразени в описа на застрахователя и протокола за ПТП, се намират в пряка причинна връзка с настъпилото на 12.07.2020г. произшествие. Съгласно заключението на вещото лице, стойността на причинените щети по средни пазарни цени към датата на ПТП възлиза на сумата в размер на 794, 77 лева. При изслушване на експерта в открито съдебно заседание същият е заявил, че дупката попада в опасната зона на водача и той не е имал възможност да предотврати попадането в нея. Вредите можело да се причинят и от качване върху бордюр или преминаване през друго препятствие. Разпитан е и свидетелят А.Г.К. – водач на увреденото МПС. Същият е заявил, че процесното ПТП е настъпило на 12.07.2020г. докато се е движил по бул. „Сливница“ в посока от гр.София към гр.Божурище. Преминал околовръстния път и продължил движението си до магазин „Метро“, след който имало отклонение надясно за напускане на основния път. Свидетелят поел по отклонението, като 100 метра преди базата на „Волво“ попаднал в дупка, която се намирала точно под основния път. Дупката била дълга около 1, 5 метра и много дълбока – 15-18 сантиметра, но не била видима, тъй като върху нея падала сянка от горния път, а предния ден валял проливен дъжд. Поради това свидетелят успял да я възприеме около 2 метра преди да я достигне. Произшествието настъпило около 13: 30 часа, а служители на полицията пристигнали около 16: 30 часа и съставили протокол. След попадането в дупката, автомобилът не можел да се придвижи, тъй като се спукали двете леви гуми. Свидетелят е посочил, че често преминава по пътния участък. Към момента на настъпване на произшествието е управлявал превозното средство със скорост от около 20-25 км/ч. По делото е изготвена и съдебно-техническа експертиза, която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена, по която вещото лице е посочило, че съгласно свидетелските показания мястото, на което е настъпило процесното ПТП, се намира на третокласен път III-638 при преминаване под първокласен път I-8, като и двата пътя са част от републиканската пътна мрежа. При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По въпросите относно правилността той е ограничен от посоченото в жалбата, като следи служебно за правилното приложение на императивна правна норма, както и за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на ненавършилите пълнолетие деца /ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г., на ВКС, ОСГТК/. В случая постановеното от районния съд решение е валидно и допустимо. По същество на спора съдът приема, че решението на Софийски районен съд е правилно. Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл.410, ал.1, т.2 от КЗ, вр.чл.49 от ЗЗД. Съгласно чл. 410, ал.1, т.2 от КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите. Основателността на иска е обусловена от установяването при условията на пълно и главно доказване от страна на ищеца на следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на ответника /бездействието на негов служител във връзка със стопанисването, поддържането и ремонтирането на пътя/ да е настъпило застрахователно събитие, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди. Правилно първоинстанционният съд е приел, че към момента на настъпване на процесното ПТП – 12.07.2020г. между застрахователното дружество – ищец ЗЕАД „Булстрад В.И.Г.“ ЕАД и собственика на лек автомобил „Фолксваген“, модел: „СС“, рег. № •••••••, е съществувало правоотношение, възникнало по силата на договор за застраховка „Каско“, като това обстоятелство се установява от приетата по делото и подписана от страните застрахователна полица № 47042017303000848 от 29.06.2020г. с покритие за периода от 05.07.2020г. до 04.07.2021г. В полицата изрично е отбелязано, че застрахователният договор е сключен при клауза „Пълно Каско“, както и че застрахованият се е запознал, получил е и приел общите условия на застрахователното дружество. Съгласно чл.348, ал.1 КЗ, приетите от застраховащия общи условия са неразделна част от застрахователния договор. В случая по делото са представени общите условия, като в тях са посочени всички включени в клауза „Пълно Каско“ покрити застрахователни рискове. Няма законова пречка застрахователните рискове да бъдат уговорени в отделен акт или в приложимите общи условия, както е в случая, поради което възражението на въззивника, че полицата не съдържа всички задължителни реквизити, тъй като не са конкретно индивидуализирани в нея рисковете, е неоснователно. Същото се отнася и по отношение на оплакването, че представените ОУ са бланкетни и неактуални и не съдържат подпис на страните. Полицата е сключена на 29.06.2020г., поради което съдът счита, че приетите по делото ОУ с последни изменения от 2018г. са актуалните към датата на настъпване на застрахователното събитие. Следва да се посочи също така, че ищецът е представил по делото и препис от общи условия, носещи подпис на застрахованото лице. По делото не е установено, че към момента на сключване на договора за застраховка, съответно към датата на ПТП страните са били обвързани от Общи условия, различни от приетите по делото, като доводите на въззивника в този смисъл са неоснователни. Установява се и фактът на плащане от страна на ищеца на застрахователно обезщетение в общ размер на 737, 77 лева, като в тази връзка съдът съобрази представените по делото два броя платежни нареждания от 27.07.2020г. и от 27.01.2021г. Съдът счита, че по безспорен начин е доказан и механизмът на процесното ПТП и това се установява от съвкупния анализ на съставения протокол за ПТП, свидетелските показания и заключението по авто- техническата и техническата експертиза. По-горе се посочи, че от протокола за ПТП с № 1731685/08.10.2019г., се установява, че на 12.07.2020г. процесният лек автомобил, движейки се по бул. „Сливница“ с посока на движение от ул. „Банско шосе“ към гр. Божурище, в района на № 630 е попаднал в необезопасена и несигнализирана дупка, която е отбелязана върху изобразената в протокола схема, вследствие на което е отбелязано, че са нанесени щети по двете леви гуми. Не се спори, че самият актосъставител не е бил пряк свидетел на попадането на автомобила в дупката, а и възможността принципно това да се случи граничи с минимума. Видно е от съдържанието на протокола, че същият е съставен след посещение на място от органите на полицията около три часа след произшествието. В графата "посетено на място" със знак „х” е зачертан ненужният отговор „не”. Разпитаният като свидетел водач на МПС – А.Г.К. също сочи в показанията си, че на мястото на инцидента са дошли служители на КАТ, където съставили протокол. След като протоколът за ПТП е изготвен от органите на полицията след извършен оглед на местопроизшествието, същият се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените от длъжностното лице факти, пряко възприети от него, които са релевантни за механизма на ПТП - мястото на инцидента, посоката на движение на автомобила, наличието, разположението и размерите на дупката на пътя и на щетите по автомобила, както и за липсата на сигнализация за дупката на пътното платно или нейното обезопасяване. По отношение на възприетите от съставителя факти, а именно наличието на необезопасена дупка на пътното платно /обозначена на скицата в протокола/ и наличието на щети по гумите на автомобила, документът има характер на официален удостоверителен по смисъла на чл. 179 от ГПК, като оплакванията на въззивника за противното са неоснователни. Длъжностното лице е удостоверило факти, които лично е възприело при посещението си на мястото на ПТП, поради което в свидетелстващата си част документът обвързва съда с материална доказателствена сила. Неоснователни са оплакванията, че недоказаността на механизма на ПТП е следствие от непълнотата и неточността на изготвения протокол, тъй като в него липсвало пълно и ясно описание на пътната обстановка и размера на препятствието. Информация относно размерите на дупката се извлича от показанията на разпитания по делото свидетел. Освен това, нито в одобрения образец на протокола, нито в действащ към момента на изготвянето му нормативен акт, е регламентирано изискване служителите на МВР да извършват каквито и да било измервания във връзка с неговото съставяне, в т.ч. и такива, касаещи налични препятствия на пътното платно. В случая графа „Обстоятелства, нарушения, причини и условия за ПТП“ на обсъждания протокол е надлежно попълнена, като в същата изрично е посочено, че произшествието се е реализирало в необезопасена и необозначена дупка, чието конкретно местонахождение е отразено в обективираната в него схемата на ПТП. Отразените в протокола обстоятелства съответстват и на подаденото от водача на увредения автомобил заявление за изплащане на застрахователно обезщетение от 13.07.2020г., в което е посочил, че на 12.07.2020г., се е движил по бул. „Сливница“ към гр. Божурище и при достигане на № 630 автомобилът е попаднал в голяма дупка. Тези факти, заявени от водача на процесното МПС в заявлението, се потвърждават и от показанията, които той е дал пред съда като свидетел, посредством които детайлно е предоставена информация за обстоятелствата около настъпване на инцидента - движение по бул. „Сливница“ от гр.София в посока към гр.Божурище, отклонение на водача надясно за напускане на основния път и попадане в необезопасена дупка 100 метра преди базата на „Волво“, която дупка се е намирала точно под основния път, като свидетелят е посочил и размерите на дупката. Вещото лице по изслушаната съдебно-техническа експертиза е посочило, че мястото, на което е настъпило процесното ПТП, се намира на третокласен път III-638 при преминаване под първокласен път I-8, като и двата пътя са част от републиканската пътна мрежа. Не на последно място – вещото лице по авто-техническата експертиза, след запознаване с приетите писмени доказателства, е посочило, че щетите, удостоверени от длъжностното лице в протокола за ПТП и щетите, посочени в заявлението на застрахования за изплащане на застрахователно обезщетение, се намират в пряка причинна връзка с настъпилото произшествие. След изслушване на разпитания свидетел, който е предоставил информация за размерите на дупката и скоростта, с която е управлявал автомобила, експертът не е променил изводите си. Въз основа на обсъдените по-горе доказателства съдът приема, че е настъпил застрахователен риск - ПТП, реализирано на 12.07.2020г., при движение по бул. „Сливница“ в посока от гр.София към гр.Божурище и в района на № 630, навлизайки по републикански път III-638, автомобилът попада в необозначена и необезопасена дупка на пътното платно 100 метра преди базата на „Волво“, като ответникът не е ангажирал никакви доказателства, оборващи механизма на произшествието, поради което доводите му, че инцидента може да настъпи и при друг механизъм не могат да бъдат споделени. Оплакването на въззивника, че не е настъпил покрит застрахователен риск е неоснователно. Това е така, тъй като от представената полица е видно, че е уговорено покритие по клауза „Пълно Каско“. Съгласно общите условия тази клауза покрива щети, причинени от застрахователно събитие, посочено в клауза „Пожар, Природни бедствия, ПТП и злоумишлени действия“, а ПТП според ОУ, т.I.2 е „събитие, възникнало в процеса на движение на ППС и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на ППС, път, пътно съоръжение, товар или др. материални щети“. Следователно, попадането на автомобила в необезопасена дупка в процеса на неговото движение, което е довело до увреждане на гумите /повреда на ППС/ съставлява покрит риск по застраховката. Попадането в дупка на пътното платно, не може да се изключи от събитието "ПТП", с оглед дадената в общите условия дефиниция. Такова изключение не е изрично предвидено и в т. IX "Общи изключения", каквито специални изключения са предвидени например при допълнително покрития риск „Механична повреда“. Нещо повече в Глава Трета "Изплащане на обезщетение при частични повреди" от общите условия, т.6.3 предвижда право на застрахования да получи застрахователно обезщетение "за щети по гумите, джантите и декоративните тасове на МПС в случаите, когато уврежданията са в резултат на преминаване през дупки и неравности на пътното платно. Обезщетението се изплаща до два броя гуми, джанти и декоративните тасове. Следователно по силата на т. 6.3 от глава Трета „Изплащане на обезщетение” ОУ съставляват покрит риск вредите по гумите и джантите, настъпили вследствие на попадане на МПС в дупка и без да е налице допълнително покритите. Възражението на въззивника, че съдът неправилно е съобразил представените по делото частни свидетелстващи документи е неоснователно. Действително представените по делото документи са частни такива, които не се ползват с материална доказателствена сила, каквато имат официалните свидетелстващи документи. Въпреки това същите не са лишени от доказателствена стойност и се преценяват от съда във връзка с всички останали обстоятелства и събрани в производството доказателства. В конкретния случай лошото състояние на пътната настилка е възприета от пристигналите на място полицейски инспектори, а освен това релевантните за спора факти, в т.ч. и щетите по автомобила се установяват, както от показанията на разпитания свидетел, така и от изготвената САТЕ. Недоказани са възраженията на въззивника, че водачът се е движел с несъобразена скорост, както и че процесното ПТП е настъпило извън обичайните пътища, наводнени пътища, затворени и забранени участъци, поради нарушаване на правилата за експлоатация и ремонт на автомобила, поради умишлени действия на водача, както и поради използване на превозното средство за обучение, участие в състезание, изпитания и експерименти и др., а в негова доказателствена тежест е било да го направи по делото. Следва да се посочи, че тези възражения представляват общо посочване на други възможни причини за настъпване на вредите или за изключване на застрахователното покритие, които обаче са само хипотетично въведени и без каквато и да е конкретика, свързана с процесния случай. Налице са и предпоставките по чл.49 от ЗЗД за ангажиране отговорността на Агенция „Пътна инфраструктура“. Обемът на суброгационното право включва както правата срещу физическото лице – пряк причинител по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, така и правата на увредения по чл.47 – 49 от ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия – в този смисъл р. V от ППВС № 7/4.10.1978 г. Отговорността е по чл. 49 от ЗЗД, доколкото се твърди нарушение на предписано правило (неподдържане на пътя в изправност) и вредата не следва от обективното качество на вещта. Установи се от заключението на съдебно-техническата експертиза, че произшествието се е реализирало и дупката се е намирала на третокласен път III-638 при преминаване под първокласен път I-8, като и двата пътя са част от републиканската пътна мрежа по смисъла на чл. 3, ал. 1 от Закона за пътищата - републикански пътища са автомагистралите, скоростните пътища и пътищата от първи, втори и трети клас, които осигуряват транспортни връзки от национално значение и образуват държавната пътна мрежа. Съгласно чл.19, ал.1, т.1 ЗП републиканските пътища се управляват от Агенция „Пътна инфраструктура“, която на основание чл.30, ал.1 ЗП осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на тези пътища, като съгласно § 1, т. 14 от ДР на ЗП „поддържане на пътищата“ е дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година, предпазване на пътищата от преждевременно износване, охрана и защита на пътищата, водене на техническата отчетност на пътищата. В нормата на чл.167, ал.1 ЗДвП е предвидено и че лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-кратък срок. На ответника са вменени задълженията да стопанисва и поддържа процесния пътен участък, в т.ч. като не допуска и своевременно отстранява появилите се дупки по него. Неизпълнението на тези законови изисквания от страна на работниците и служителите на ответната страна, на които същата е възложила дейността по поддържането и ремонта на републиканската пътна мрежа в процесния участък, е довело до неосигуряването към датата на ПТП на безопасни условия за движение по него. Отговорността на ответника е обективна, като той осъществява дейностите по чл. 30 ЗП чрез своите служители или други лица, на които е възложил изпълнението. Настъпването на разглеждания инцидент е резултат от противоправното бездействие на натоварените от ответника лица, изпълняващи визираната дейност, в т.ч. и поради нарушение на регламентираното с чл.13, ал.1 ЗДвП изискване, задължаващо ги да предупредят участниците в движението за наличието на опасност на пътя /каквато обективно представлява находяща се на пътното платно дупка/, като постави необходимите средства за сигнализиране, чието поведение се явява и виновно, тъй като установената с разпоредбата на чл.45, ал.2 ЗЗД презумпция не е оборена в процеса. По силата на чл.49 ЗЗД за деянията на тези лица отговаря Агенция „Пътна инфраструктура“, чиято отговорност има обезпечително-гаранционен характер. Вследствие на това бездействие, на застрахованото при ищеца лице са причинени имуществени вреди, които подлежат на обезщетяване. Вещото лице е определило, че стойността, необходима за възстановяване на процесния л.а. „Фолксваген“, модел: „СС“, рег. № ••••••• по средни пазарни цени, възлиза на сумата от 794, 77 лева, като причинените повреди на застрахованото при ищеца превозно средство се намират в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП. Застрахователното обезщетение се определя по пазарната стойност на ремонта за отстраняване на претърпяната вреда към момента на застрахователното събитие и същото не може да надвишава действителната стойност на увреденото имущество, като за действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същото качество. При изчисляване размера на обезщетението не следва да се прилага коефициент за овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата действителна стойност /така Решение № 79 от 02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г. на ВКС, ТК, I т. о.; Решение № 6 от 02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г. на ВКС, ТК, I т.о/. Регресното вземане възниква в размер на по - малката от двете суми - на действителните вреди и на извършеното плащане, като в случая размерът му следва да се съобрази с извършеното от застрахователя плащане на застрахователно обезщетение в размер, който е по-нисък от стойността на вредите, а именно 737, 77 лева, като именно и тази сума е била претендирана от ищеца. Предвид това, искът по чл.410, ал.1, т.2 от КЗ, вр.чл.49 от ЗЗД се явява основателен в пълен размер, до който извод е достигнал и районният съд. Наведеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице, съдът намира за неоснователно. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че необозначената и несигнализирана дупка, не може да се приеме като предвидимо препятствие по смисъла на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, нарушаване на която разпоредба от страна на водача е въведено от ответника в отговора на исковата молба. В дължимата грижа при управление на МПС не се включва изискване за знание на неравностите по пътя или презумиране за наличие на такива. Ответникът не е ангажирал каквито и да било доказателства за допуснати от страна на водача на увредения автомобил нарушения на правилата за движение. Липсват и доказателства, които да сочат, че водачът на лекия автомобил се е движел с несъобразена скорост – дори напротив. От показанията на свидетеля се установява, че той е управлявал автомобила със скорост от около 20-25 км/ч., като липсват данни, а и твърдения, че на мястото, където се е състояло процесното ПТП, е имало ограничение на скоростта под тази. Освен това свидетелят сочи, че дупката не е била видима, тъй като върху нея е падала сянка от горния път, а предния ден е валял проливен дъжд, като след изслушване на тези показания вещото лице е посочило, че водачът не е имал възможност да предотврати попадането в нея. Следва да се има предвид, че задължение на служителите на ответника е да поддържат пътищата в състояние, което да не предполага наличието на дупки на пътното платно, поради което и неизпълнението на задълженията им не може да се прехвърли като отговорност на водачите. Предвид това, единствената причина за настъпване на процесното ПТП е неизпълнение на задължението на общината по чл.30 от ЗП и чл.13 от ЗДвП. Въз основа на изложеното, съдът приема, че въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение – правилно, поради което същото следва да бъде потвърдено. По отговорността за разноски: С оглед изхода на делото съдът приема, че право на разноски пред настоящата инстанция има въззиваемата страна ЗЕАД „Булстрад В.И.Г.“ ЕАД, която е претендирала заплащането на адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева. Във въззивната си жалба Агенция „Пътна инфраструктура" е навела възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК, но впоследствие по време на откритото съдебно заседание пред въззивния съд процесуалният представител изрично е заявил, че не прави такова възражение, поради което съдът приема, че не дължи произнасяне по този въпрос. При това положение Агенция „Пътна инфраструктура" следва да бъде осъдена на основание чл.78, ал.3 ГПК да заплати на ЗЕАД „Булстрад В.И.Г.“ ЕАД сумата от 400 лева за сторени разноски в производството пред СГС. Водим от горното, съдът