Решение № 996 от 14.12.2021 г. на Районен съд - Бургас по дело № 5058/2021 г.

Производството по делото е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН, вр. чл. 128, ал. 1 от ЗАДС. Образувано е по жалба на „В” ЕООД – гр. Бургас, представлявано от управителя Н.Т., против Наказателно постановление № 1786/2021 от 06.10.2021 г. на Зам. Директор на Териториална дирекция Митница Бургас, с което на дружеството-жалбоподател на основание чл. 126а от ЗАДС е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение по чл. 47б, ал. 7 от ЗАДС. Претендира се отмяна на атакуваното постановление с релевирани оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон, а при условията на евентуалност се иска приложение на чл. 126б от ЗАДС или на чл. 28 от ЗАНН. Заявена е претенция за присъждане на направените по делото разноски. В съдебно заседание дружеството-жалбоподател не се представлява. Процесуалният представител-юрисконсулт на въззиваемата страна в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на жалбата и пледира за потвърждаване на наказателното постановление като правилно и законосъобразно, евентуално за изменението му по отношение на приложената санкционна разпоредба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в случай на отмяна на наказателното постановление. След като обсъди направените в жалбата оплаквания, становището на страните, събраните по делото писмени и гласни доказателства и извърши проверка на обжалваното наказателно постановление, съдът приема за установено от фактическа страна следното: Не се спори, че „В” ЕООД – гр. Бургас, с ЕИК ••••, е лицензиран складодържател на данъчен склад с ИНДС BGNCA00484001 за бутилирано вино и ферментирали напитки, находящ се в •••, УПИ ХII-•••, •••. На 07.09.2021 г. св. П.П. и И.И. – съответно ст. инспектор и гл. експерт в ТД Митница Бургас, отдел „Акцизна дейност“, сектор „Проверки, са извършили проверка в горепосочения обект. Проверката е извършена в присъствието на представител на “Г“ ООД – изпълнител по договор за комплексно абонаментно обслужване на системата за видеонаблюдение в данъчния склад на жалбоподателя. Предприети са действия по копиране върху външен твърд диск на архивната видеоинформация от сървър на Milestone за периода 26.06.2021 г. – 15.07.2021 г., в резултат на което е установено, че липсва архивиран непрекъснат запис на видеоизображения върху цифровия регистър за времето от 09.06.2021 г. до 09.07.2021 г. включително. На данъчнозадълженото лице е даден тридневен срок да представи писмени обяснения за липсващия архивиран непрекъснат запис на видеоизображения върху цифровия регистратор. Проверката и копирането са обективирани в Протокол за извършена проверка № 21BG1000A039484/07.09.2021 г. и Протокол за обезпечаване на доказателства чрез копиране на информация № 21BG1000A039484/07.09.2021 г. В предоставения срок дружеството е депозирало писмено обяснение, че при монтирането и поддръжката на апаратурата, предоставени на специализираната фирма “Г“ ООД, е поддържана постоянна връзка с митническите органи, като апаратурата е приета и съгласувана, за което дружеството е получило официално писмо от Агенция Митници, поради което са считали, че всичко функционира нормално. Към обясненито е приложен Констативен протокол от 07.09.2021 г. от обслужващата фирма “Г“ ООД, според който направените настройки в записващия сървър са сгрешени, като настройката на архива е 60 дни вместо 90. Констатирано е, че при сравнение с конфигурационния протокол от програмата на Milestone с дата 02.02.2021 г. настройката за архив пак е била 60 дни, като грешката е била допусната още в началото и не е променяна впоследствие. На дружеството-жалбоподател е съставен Акт за установяване на административно нарушение № 1783/16.09.2021 г. Актосъставителят П.П. е констатирал неизпълнение на изискването на чл. 47б, ал. 7 от ЗАДС и е квалифицирал нарушение по 126а, ал. 1 от ЗАДС. Административно-наказващият орган е възприел изцяло фактическите констатации по акта, отчел е дадените обяснения за причината за липсата на архивен видеозапис, преценил е, че случаят не е маловажен, и на 06.10.2021 г. е издал обжалваното Наказателно постановление, с което е наложил на „В” ЕООД на основание чл. 126а, ал. 1 от ЗАДС имуществена санкция в размер на 500 лева за неизпълнение на изискването по чл. 47б, ал. 7 от ЗАДС. Наказателното постановление е връчено на упълномощено лице на 25.10.2021 г. Жалбата е депозирана на 01.11.2021 г. При така установените факти от значение за спора, съдът приема от правна страна следното: Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежно легитимирано лице и е допустима. Разгледана по същество е основателна. АУАН е съставен от митнически орган – инспектор в ТД Митница Бургас на обслужвана територия в гр. Бургас, съобразно регламентираната в чл. 128, ал. 2 от ЗАДС компетентност, а НП е издадено от компетентен орган – от Зам. Директор на ТД Митница Бургас, в съответствие с разпореденото овластяване с ъ с Заповед № ЗАМ-1084/32-246797 от 02.08.2021 г. на Директора на Агенция „Митници“, издадена на основание регламентиращата компетентността на наказващия орган разпоредба на закона – чл. 128, ал. 2 от ЗАДС. Административно-наказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е издадено в шестмесечния срок. В разпоредбата на чл. 47б, ал. 6 и ал. 7 от ЗДАС е предвидено задължение за лицензираните складодържатели да съхраняват информацията за извършваното видеонаблюдение в складовете върху цифровите регистратори за срок не по-малък от един месец, а след изтичане на този срок да архивират информацията, съхранявайки я в данъчния склад за срок не по- малък от два месеца. Не се спори, че устройството за архивиране на видеозаписи в склада на жалбоподателя е било настроено на 60 дни, т. е. за период равен на два месеца. Безспорно се установява по делото от Констативен протокол от 07.09.2021 г., че сервизиращата фирма “Г“ ООД изначално – още при инсталирането, е направила погрешната настройка, като това е било съгласувано и с митническите органи. Изводимо е, че в конкретния случай проблемът е от техническо естество и не може да бъде определен като следствие от действие или бездействие на лицензирания складодържател. След като липсва каквото и да е деяние по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, касаещо неизпълнение на задължение към държавата при осъществяване на дейността на „В” ЕООД, неправомерно е ангажирана отговорността на санкционираното дружество. В този смисъл атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено като неправилно. На следващо място, съдът приема, че е приложен и неправилно материалният закон, поради което са налице основания за отмяна на обжалваното постановление като незаконосъобразно. При проверката на НП се констатира несъответствие между фактически описаното нарушение, изразяващо се в неизпълнение на задължение по чл. 47б, ал. 7 от ЗДАС и субсумирането на така описаната фактология под приложената административно-наказателна разпоредба. Цифровата формулировка на основанието за налагане на наказание по чл. 126а, ал. 1 от ЗАДС прави напълно неясна волята на наказващия орган относно приложената санкционна норма. Разпоредбата на чл. 126а, ал. 1 от ЗАДС предвижда имуществена санкция в размер от 500 лева до 2 000 лева за нарушение на разпоредбите на ЗАДС и на нормативните актове по прилагането му, извън случаите, в които е предвидено друго. В случая нарушението по чл. 47б, ал. 7 от ЗАДС е наказуемо по чл. 122б, ал. 1 от ЗДДС, поради което правната рамка на чл. 126а, ал. 1 от ЗАДС е неправилна. В тази връзка се преценят за основателни оплакванията в жалбата за несъответствие между фактическото и правното основание за ангажиране на отговорност. Съдът по довода на процесуалния представител на въззиваемата страна за изменение на НП в санкционната част намира, че е в невъзможност да измени основанието на наложеното наказание, тъй като разпоредбата на чл. 122б, ал. 1 от ЗАДС предвижда имуществена санкция в размер от 1 000 лева до 5 000 лева, което би утежнило положението на санкционираното с 500 лева имуществена санкция дружество. Предвид изложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и неправилно, поради което следва да се отмени. При този изход на делото, на осн. чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 от АПК, на въззивника следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева. Съобразно представения договор за правна защита и съдействие № 561394/29.10.2021 г. и извлечение от разплащателна сметка, договореното и платено възнаграждение е 350 лева. Съдът намира за основателно направеното от въззиваемата страна възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, който се претендира от въззивника. Съгласно чл. 63, ал. 4 от ЗАНН, при възражение за прекомерност на хонорара, съдът може да намали същия съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, но не по-малко от минимално определения размер по чл. 36 от Закона за адвокатурата. Ал. 2 на последната разпоредба препраща към Наредба № 1/09.07.2004 г. на ВАС за минималните размери на адвокатските възнаграждения, според чл. 18, ал. 2, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 1 от която за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с интерес до 1 000 лева възнаграждението е 300 лева. Съобразно наложеното наказание имуществена санкция 500 лева и предвид обстоятелството, че делото е приключило в едно съдебно аседание, на което процесуалният представител на жалбоподателя не се е явил, адвокатският хонорар не е съобразен и не е в рамките на минималния предвиден размер, поради което следва да бъде присъден в намален размер от 300 лева. Така мотивиран и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът