Решение № 6306 от 21.11.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 5868/2024 г.

Производството е по чл. 463, ал. 1 вр. с чл. 278 ГПК. Образувано е по жалба вх. № 2024/26.04.2022 г. на „Г.-Т. – 08“ ООД – присъединен взискател по ИД № 3838/2021 г. по описа на ЧСИ М. Б., рег. № 838 КЧСИ, срещу разпределението от 20.04.2022 г. по ИД № 3838/2021 г. по описа на ЧСИ М. Б., рег. № 838 КЧСИ. Жалбоподателят „Г.-Т. – 08“ ООД твърди, че е подал молба за присъединяване по ИД № 3838/2021 г. по описа на ЧСИ М. Б., рег. № 838 КЧСИ на 15.04.2022 г. за събиране на вземането му по изпълнителен лист от 25.05.2021 г., издаден по гр.д. № 37 638/2012 г. по описа на СРС, 120 с-в и гр.д. № 11 661/2015 г. по описа на СГС, с длъжник „БГ П.“ ЕООД и Н.В. Ф., по който ИЛ е образувано и висящо неприключилото ИД № 296/2021 г. по описа на ЧСИ М.К.. Доводите в жалбата се свеждат до това, че отказът на ЧСИ М. Б. дружеството – жалбоподател да бъде включено в разпределението по ИД № 3838/2021 г. е незаконосъобразен. Други доводи в жалбата не са наведени. Постъпило е становище по жалбата от взискателя по ИД № 3838/2021 г. „Ю.П.“ ООД, според което той е ипотекарен кредитор, ползващ се от привилегията по чл. 136, ал. 1, т. 3 ЗЗД, поради което жалбата е неоснователна. В мотивите си по отношение на подадената жалба съдебният изпълнител изразява становище за нейната неоснователност. След като се запозна с доказателствата по делото и становищата на жалбоподателя и на съдебния изпълнител, съдът намира следното: По допустимостта на жалбата. Жалбата е подадена от легитимирана страна – лице, подало молба по делото за присъединяване като взискател. На това лице на осн. чл. 462, ал. 1 ГПК е предявено разпределението от 20.04.2022 г. и в тридневния срок по чл. 462, ал. 2 ГПК то е подало жалба срещу него. Разпределението е предявено на жалбоподателя на 20.04.2022 г./сряда/, 21.04.2022 г. /четвъртък/ е работен ден, а срокът изтича в първия присъствен ден след Великден, а именно на 26.04.2022 г., когато е подадена жалбата в 10, 57 часа при ЧСИ. По основателността на жалбата. От фактическа страна. ИД № 3838/2021 г. по описа на ЧСИ М. Б., рег. № 838 КЧСИ, е образувано на 15.03.2021 г. от взискателя „Ю.П.“ ООД срещу длъжника „БГ П.“ ЕООД за събиране на парично вземане - вземане в размер над 4 000 000 лв. по два ИЛ, а именно ИЛ от 13.01.2016 г. по гр.д. № 74 934/2015 г. по описа на СРС, 90 състав и ИЛ от 30.03.2016 г. по гр.д. № 72 039/2015 г. по описа на СРС, 30 състав. Кредитор по ИЛ е „Банка Пиреос България“ АД. Вземането е над 4 млн лева. В молбата за образуване на ИД взискателят „Ю.П.“ ООД сочи, че е цесионер на вземанията на кредитора по ИЛ, а именно „Банка Пиреос България“ АД. Банката с договор за цесия от 30.096.2017 г. му прехвърлила вземанията по ИЛ ведно с обезпеченията и привилегиите, а именно включително и първа по ред договорна ипотека върху магазин МБ-2 на партер, в блок Б, със ЗП 57, 10 кв.м., находящ се в седеметажна жилищна сграда от две секции А и Б, изградена в УПИ I – 2719, 2720 в кв. 48 по плана на гр. София, м. „Студентски град“, с идентификатор на обекта /магазина/ № 68134.1600.4678.1.74. по КК и КР на гр. София. Изрично в молбата за образуване на ИД се посочва начин на изпълнение - насочване на изпълнението срещу магазин МБ-2 с идентификатор на № 68134.1600.4678.1.74. Видно от нот. акт за учредяване на договорна ипотека върху имот № 161, том трети, рег. № 10769, дело № 529 от 2008 г. от 07.07.2008 г. по описа на нот. М. Калоянова, рег. № 200 НК, вписан в СлВп вх. рег. № 49921, акт № 185, том XLVII, дело № 24295 то в полза на „Банка Пиреос България“ АД от собственика на УПИ - „БГ П.“ ЕООД, е учредена договорна ипотека върху УПИ и върху правото на строеж относно процесния магазин МБ-2. Установява се от Удостоверение за вещни тежести изх. № 5193/2022 г. от 02.02.2022 г. на АВ, че учредената в полза на кредитора „Банка Пиреос България“ АД ипотека върху недвижимия имот е първа по ред, както и че същата е подновена преди да изтече 10-годишният срок по чл. 172 ЗЗД /подновена на 02.07.2018 г./. Към момента на образуване на ИД сградата е построена, строежът е завършен. Установява се от договор за прехвърляне на вземания от 30.06.2017 г., сключен в изискуемата съгл. чл. 171 ГПК писмена форма с нот. заверка на подписите и вписан в СлВп рег. № 42057/30.06.2017 г., че на взискателя „Ю.П.“ ООД е цедирано вземането наред с обезпеченията по посочените по-горе два ИЛ. Съгласно чл. 2, 1, б. А от договора вземането се прехвърля ведно с обезпеченията, посочени изрично в приложенията. По този начин ипотекарен кредитор с първа по ред ипотека се явява взискателят. С предварителен договор за продажба на недвижим имот от 04.11.2008 г. собственикът на ипотекирания имот „БГ П.“ ЕООД, като обещател, се е задължил да прехвърли на жалбоподателя „Г.-Т. – 08“ ООД, като купувач, правото на собственост върху магазин МБ-2 с идентификатор на № 68134.1600.4678.1.74. Впоследствие с договор за продажба на правото на строеж по нот. акт № 33, том втори, рег. № 4191, дело № 198/2009 г., вп. СлВП вх. рег. № 44800/16.10.2009 г. собственикът на УПИ „БГ П.“ ЕООД е прехвърлил на Н. Ф. правото на строеж върху същия този магазин МБ-2 с идентификатор на № 68134.1600.4678.1.74. Установява се от приложените по делото документи към възражение от 14.03.2022 г. на „Г.-Т. – 08“ ООД, че то е предявило срещу обещателя по предварителния договор / и длъжник по ИД „БГ П.“ ЕООД/ иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяване на предварителния договор относно магазина за окончателен. Също така „Г.- Т. – 08“ ООД е предявило и Павлов иск срещу „БГ П.“ ЕООД и Н. Ф. за обявяване на относителната недействителност спрямо ищеца „Г.-Т. – 08“ ООД на договор за покупко-продажба на правото на строеж по нот. акт № 33, том втори, рег. № 4191, дело № 198/2009 г., вп. СлВП вх. рег. № 44800/16.10.2009 г. Видно от представените преписи и УВТ е, че искът по чл. 135 ЗЗД на „Г.-Т. – 08“ ООД срещу „БГ П.“ ЕООД и Н. Ф. е уважен с влязло в сила на 19.03.2021 г. решение № 260815/27.10.2020 г. по в.гр.д. № 11 661/2015 г. по описа на СГС. След влизане в сила на това решение пр-вото по иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД /което е било спряно поради това, че предпоставка за уважаване на иска е имотът да е собственост на ответника към датата на устни състезания/ е възобновено. Според УВТ от 02.02.2022 г. няма данни да е вписано решение по иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД. С разпореждане от 01.06.2021 г. на осн. чл. 429, ал. 3 ГПК по ИД е конституирана Н. Ф. като приобретател по договор за продажба на правото на строеж по нот. акт № 33, том втори, рег. № 4191, дело № 198/2009 г., вп. СлВП вх. рег. № 44800/16.10.2009 г. Върху магазин МБ-2 с идентификатор на № 68134.1600.4678.1.74 по ИД е наложена възбрана, имотът е описан и е реализиран на публична продан, провела се от 17.02.2022 г. до 17.03.2022 г. Според протокол за обявяване на постъпилите наддавателни предложения от 18.03.2022 г. е постъпило едно предложение от взискателя по делото за придобиване на имота за сумата от 137 600 лв. На осн. чл. 492, ал. 1, изр. 5 ГПК за купувач е обявен взискателят „Ю.П.“ ООД, който следва да внесе цената в двуседмичен срок от влизане в сила на разпределението. По делото е приложен документ, именуван Протокол за разпределение на постъпилите суми с посочена в него дата 11.04.2022 г. Накрая на протокола е посочено, че той ще бъде предявен на 28.02.2019 г. или една година по-рано от съставянето му. Липсват данни дали и на коя дата изготвянето му е отразено в дневника на извършените от съдебния изпълнител действия съгласно изискванията на чл. 22, ал. 2, т. 4 ЗЧСИ и чл. 5, ал. 1, т. 4 вр. с чл. 9 от Наредба № 4/06.02.2006 г. за служебния архив на ЧСИ. С молба вх. № 19535/15.04.2022 г. настоящият жалбоподател „Г.-Т. – 08“ ООД е представил по ИД № 3838/2021 г. по описа на ЧСИ М. Б. удостоверение по ИД № 296/2021 г. по описа на ЧСИ М.К.. Според това удостоверение „Г.-Т. – 08“ ООД има вземане срещу „БГ П.“ ЕООД по изпълнителен лист от 25.05.2021 г. издаден по гр.д. № 37638/2012 г. по описа на СРС, 120 с-в и гр.д. № 11 661/2015 г. по описа на СГС с длъжник „БГ П.“ ЕООД и Н.В. Ф.. Вземането по ИЛ е в размер на 6 565, 79 лв. Моли на осн. чл. 456, ал. 1 ГПК да бъде присъединен като взискател. Не е постановен изричен акт на ЧСИ за присъединяването му като взискател, но на „Г.-Т. – 08“ ООД на осн. чл. 462, ал. 1 ГПК е връчено съобщение, в качеството му на взискател, че на 20.04.2022 г. ще бъде предявено разпределението. На 20.04.2022 г. разпределението е предявено. От правна страна. Относно магазин МБ-2 с идентификатор на № 68134.1600.4678.1.74 в полза на взискателя „Ю.П.“ ООД по силата на нот. акт от 07.07.2008 г. и договора за цесия е учредена първа по ред ипотека. Или взискателят се явява ипотекарен кредитор с първа по ред ипотека и може да се удовлетвори от имота, в чиято и собственост да се намира той. Поради това сключеният от собственика на имота /към 2008 и 2009 г./ и длъжник по ИД „БГ П.“ ЕООД следващ по време ипотеката договор за продажба на правото на строеж от 16.10.2009 г. не е противопоставим на взискателя. Относно предварителния договор за покупко –продажба на имота на купувача и настоящ жалбодател – той е лишен от вещно-прехвърлителен ефект, сключен е след учредяване на ипотеката. Няма данни за влязло в сила решение по иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД. Имотът магазин МБ-2 е реализиран на публична продан и за купувач е обявен взискателят „Ю.П.“ ООД, който следва да внесе цената в двуседмичен срок от влизане в сила на разпределението. Сумата по проданта е 137 600 лв., като взискателят се ползва от привилегията по чл. 136, ал. 1, т. 3 ЗЗД. Първоначалният взискател и ипотекарен кредитор „Ю.П.“ ООД има вземане над 4 млн лева. Относно това дали във връзка с молба вх. № 19535/15.04.2022 г. настоящият жалбоподател „Г.-Т. – 08“ ООД е присъединен като взискател по ИД съдът отчита следното. Според правната си характеристика присъединяването води до множество взискатели, търсещи удовлетворение чрез едно и също изпълнително производство, всеки от тях става страна в изпълнителния процес и се намира в отделно изпълнително правоотношение със съдебния изпълнител, като при присъединяване на кредитори се достига до съединяване на делата. В мотивите към т. 2 на ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС е изяснено, че със създаването на института на присъединяването идеята на законодателя е не да се образуват паралелни изпълнителни производства по отношение на един длъжник от всеки от кредиторите му, а другите кредитори освен взискателя да се присъединят съгласно чл. 456, ал. 1 и 2 ГПК. От горните мотиви на тълкувателните актове следва извод, че присъединилият се кредитор притежава същото правно положение и права в изпълнителното производство, както и първоначалния взискател. Вярно е, че според чл. 456, ал. 1 ГПК през всяко време на изпълнението, докато разпределението не е изготвено, в производството могат да се присъединят и други кредитори на същия длъжник. В този смисъл е и Решение № 394 от 21.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 610/2008 г., III г. о., ГК, според което определени кредитори са присъединени по право /не по тяхна молба/ – арг. чл. 458 ГПК и чл. 459 ГПК, а останалите могат да встъпят в изпълнителното дело по тяхна молба до изготвяне на разпределението. Според § 176 от Българско гражданско процесуално право на проф. д-р Ж. Сталев, Силна норма АД, 2012, обаче присъединяването може да стане не по-късно от изготвяне на разпределението, за да може да бъде взет взискателят предвид, а ако не бъде взет предвид, то ще следва да се изготви ново разпределение, което е „нежелателно“. Настоящият състав намира, че разпределението, предмет на обжалване, е съставено на 20.04.2022 г., а не на посочената в него дата 11.04.2022 г. За да стигне до този извод съдът взе предвид: противоречивите дати, посочени в протокол за разпределение от 11.04.2022 г., подлежащ на предявяване над година по-рано от изготвянето му /посочена дата на предявяване 28.02.2019 г./; липсата на посочване на дата на протокол за разпределение в уведомленията до длъжника, взискателите и до Н. Ф.; липсата на данни протокол за разпределение да е вписан в регистъра по чл. 22, ал. 2, т. 4 ЗЧСИ на дата, прехождаща 20.04.2022 г.; и поради това, че крайната цел на присъединяването е не толкова осигуряване участието на присъединяващия се кредитор при реализирането на самия способ, а в участието му при разпределението на вече получената парична сума. Така протоколът за разпределение е изготвен на дата 20.04.2022 г. Поради това молба вх. № 19535/15.04.2022 г. на настоящия жалбоподател „Г.- Т. – 08“ ООД за присъединяване по чл. 456, ал. 1 ГПК е основателна, както впрочем е приел и ЧСИ, призовавайки „Г.-Т. – 08“ ООД за датата на предявяване на разпределението, като взискател. Според чл. 462, ал. 1 ГПК съдебният изпълнител предявява разпределението на длъжника и на всички взискатели. Разпределението е акт на съдебния изпълнител, с който се определя кои вземания подлежат на удовлетворяване, какъв е редът за удовлетворяването им и каква сума се полага за пълното или частичното изплащане на всяко едно от тях. В разпределението се включват тези вземания, които са били предявени до деня на изготвянето му - на първоначалния взискател, на присъединените по право или по искане взискатели, както и разноските по изпълнението. Предмет на производството по обжалване на разпределението на постъпили по изпълнителното дело суми е да се провери редовността на процедурата, правилното изчисление от страна на ЧСИ на постъпилите суми, както и дали е спазен редът за удовлетворяване на кредиторите по чл. 136 ЗЗД. Нормите на чл. 462, ал. 2 и чл. 463 от ГПК изрично предвиждат възможност за обжалване на извършеното от съдебния изпълнител разпределение в тридневен срок от предявяването му на длъжника и на всички взискатели пред окръжния съд, чието решение подлежи на обжалване пред съответния апелативен съд, който се произнася с окончателно решение. На обжалване по този ред подлежи само разпределението, извършено от съдебния изпълнител при условията на чл. 460 от ГПК. Съгласно чл. 460 ГПК разпределение следва да се състави ако сумата е недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели, респективно в случаите на присъединяване на взискатели, чиито вземания надхвърлят цената, предложена от купувача в публичната продан. Според Тълкувателно решение № 2 от 22.11.2022 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2021 г., ОСГТК в производството по разглеждане на жалбата против разпределението окръжният съд прилага правилата на въззивното обжалване. Нормите на чл. 136 ЗЗД, независимо че се намират в материален закон, са процесуални по своя характер. Привилегията е процесуално право на кредитора, функционално свързано с вземането му, тъй като обезпечава неговото удовлетворяване. Предвид изложеното относно законосъобразността на разпределението окръжният съд е ограничен само до оплакванията, наведени в жалбата, и ако тя е основателна, той може да отмени разпределението, само доколкото това е необходимо за уважаване на жалбата и доколкото това по необходимост рефлектира върху правата на други взискатели по разпределението. В случая жалбоподателят е присъединен взискател /не по право, а с молба по чл. 456, ал. 1 ГПК/ с вземане в размер от 6 565, 79 лв. Той не заявява да е носител на привилегии по см. на чл. 136, ал. 1, т. 1 – 6 ЗЗД. Искането му в жалбата се свежда до това да бъде включен в обжалваното разпределение. Видно от разпределение, предявено на дата 20.04.2022 г., то „Г.-Т. – 08“ ООД неправилно не е включен в него /въпреки, че не получава суми поради наличието на ипотекарен кредитор/. „Г.-Т. – 08“ ООД като последващо присъединен взискател следва да участва в разпределението. Според горепосоченото ТР от 22.11.2022 г. когато съдът установи, че в разпределението не е участвал присъединен по право кредитор, и същият е подал жалба срещу разпределението, съдът следва да го включи в разпределението, без да се връща делото на съдебния изпълнител. Въпреки че в случая жалбоподателят не е присъединен по право кредитор, а присъединен кредитор по негова молба, то настоящият състав намира, че това разрешение е приложимо и в настоящата хипотеза. Това е така, понеже според разясненията на ТР съдът следва да изготви разпределението, а не да го отмени с даване на указания на ЧСИ освен ако волята на съдебния изпълнител е неясна. Поради това разпределение, предявено на дата 20.04.2022 г., следва да бъде отменено в частта, в която след шести ред съгл. чл. 136, ал. 1, т. 6 ЗЗД е прието, че няма други взискатели. Както се посочи, „Г.-Т. – 08“ ООД като присъединен взискател следва да участва в разпределението, но поради наличието на взискател с привилегия и с неудовлетворено вземане в размер над 4 млн лева, то на „Г.-Т. – 08“ ООД по разпределение, предявено на дата 20.04.2022 г., не се дължат суми. С оглед на гореизложеното съдът