Решение № 120 от 30.4.2023 г. на Районен съд - Кюстендил по дело № 928/2022 г.

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН. Адвокат Е. Й. от АК гр. Кюстендил, в качеството му не пълномощник на К. Р. В., с ЕГН – •••••••••• от гр. Кюстендил, обжалва наказателно постановление № 933/22.07.2022 г.1 издадено от Кмета на община Кюстендил, с което на основание чл. 232, ал.2 от ЗУТ му е наложено административно наказание „ глоба“ в размер на 1000 лева за нарушение на следните норми: чл.137, ал.3 и чл. 148, ал.1 от Закона за устройство на териториите. Иска се отмяна на атакуваното НП като неправилно и незаконосъобразно. Сочат се допуснати нарушения на процесуалните правила и се оспорва НП по същество. Наказващият орган, чрез своя процесуален представител - ю.к. С. оспорва жалбата. Твърди доказаност на нарушението и законосъобразност на проведеното административнонаказателно производство. Като разгледа събраните по делото писмени и устни доказателства при условията на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът прие за установено следното: На 20.01.2022 г. била извършена проверка от служители в отдел „Контрол по строителството“, при Община Кюстендил - свидетелите Й. Т. и Ю. С., която проверка била част от образувана в община Кюстендил преписка касаеща нецаконно строителство в поземлен имот /ПИ/ 41112.503.2395. Проверката е иницирана с жалба на заинтересована страна до Община Кюстендил. В жалбата е посочено, че в описания ПИ, собственост на К. В. има паянтова жилищна сграда, която е полуразрушена и може всеки момент да се срути в съседен имот. Извършени са няколко проверки в имота, като първата от тях е на 20.01.2022 г. В хода на тази проверка е констатирано „незаконно строителство на покрив на двуетажна жилищна сграда, с долепена до нея постройка на допълващо застрояване. В съставения след тази проверка Констативен акт №1 е посочено, че собственици на сградата са С.Е. С. и наследниците на Д. Е. С.. Неизвестно по какви причини в в този констативен акт№1 е посочен, че извършител на това незаконно строителство е К. В., който е собственик на поземления имот, в който е построена процесната сграда. По делото няма категорични доказателства за това, че до К. В. е изпратено съобщение за извършената проверка и за констатациите от нея, както и няма доказателства, че му е връчена покана за явяването му в Община Кюстендил за съставяне на АУАН. Въпреки липсата на знание у соченото за извършител на административното нарушение лице, че ще му бъде съставен АУАН, на 31.03.2022 г. Й. Т., гл. експерт КС при Община Кюстендил съставил, в отсъствие на В., Акт№1 / или 4/, в който описал, че К. В., в качеството му на лице участник в строителството – извършител на незаконен строеж, изгражда покрив на двуетажна жилищна сграда, находища се в ПИ 41112.503.2395, който ПИ е негова собственост. В Акт№1/ или 4/ е посочено, че сградата е собственост на други лица - С. Е. С. и наследниците на Д. Е. С. Посочени са нарушените законови разпоредби. Прието е, че е осъществен състава на чл.232, ал.2 ЗУТ. Същият е предявен и връчен на соченото за нарушител лице на 16.05.2022 г. Въз основа на акта на 22.07.2022г. е издадено атакуваното НП. В постановлението са възпроизведени фактическите констатации по АУАН. Наложено е визираното наказание, обвързвайки нарушението със санкционна норма по чл.232, ал.2 ЗУТ. Горната фактическа обстановка се установява и доказва от събраните по делото доказателства, а именно: документите, съдържащи се в административнонаказателната преписка и тези приложени към жалбата, показанията на свидетелите Т., С. и Р. В.. Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, срещу подлежащ на атакуване акт и от лице, което има право на такава. Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения: В административно-наказателното производство, чийто заключителен акт е атакуваното НП са допуснати съществени нарушения на процесуални правила и неправилно е приложен материалния закон. На първо място нарушена е процедурата, по която е проведено производството по установяване на нарушението и по съставяне на АУАН. Соченото за нарушител лице не е присъствало нито при извършване на проверката, нито е било уведомено за нея, като лично не е получило покана за съставяне на АУАН. Както се установи по делото В. е научил за съставения срещу него акт едва когато същият му е бил връчен. Законът дава възможност на контролните органи да съставят АУАН в отсъствие на нарушителя, но при изчерпателно изброени хипотези. В конкретния случай не се доказа, че жалбоподателят е бил поканен за съставянето на акта срещу него. Още в този момент са нарушени правата му и производството се е опорочило. Производството по ангажиране на административнонаказателна отговорност започва със съставяне на АУАН, който за да породи своите правни последици следва да съдържа всички, предвидени в чл. 42 от ЗАНН реквизити. В процесния Акт №1/или 4/ е описано „…. К. В., в качеството си на лице участник в строителството – извършител на незаконен строеж изгражда покрив на двуетажна сграда находища се в собствен негов поземлен имот, която сграда е собственост на други лица / подробно описани/. В чл. 42 от ЗАНН, в общо 10 точки, са предвидени всички реквизити, които трябва да съдържа актът за установяване на административното нарушение. На първо място, като най-съществен порок на съставения Акт и издаденото въз основа на него НП е липсата на съществени реквизити, характеризиращи нарушението по време. Изрично т.3 на чл. 42 от ЗАНН въвежда като задължителен реквизит както на АУАН така и на НП – посочване на датата на извършван на нарушението. Единствената дата, намерила място в обстоятелствената част на двата акта е датата на извършване на проверката, която категорично не може да се приеме за дата на извършване на нарушението. В т. 4 от посочената законова разпоредба изрично е визирано, че актът следва да съдържа описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. В конкретния случай актосъставителят е пропуснал да посочи от коя категория е строежът. За съда стои възможността след анализ на описанието на обекта да изгради преценка за това, че строежът е VI (шеста) категория, съгласно чл. 137, ал.1, т.6 от ЗУТ и чл. 12 от Наредба № 1 от 30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи. Но липсата на описание на този факт в акта, безспорно е ограничил правото на защита на жалбоподателя. Този извод на съда се основава на факта, че ЗУТ предвижда различни строителни книжа и документи, които следва да се издадат за различните категории строежи, респ. различни са критериите, които дават характеристиката на един строеж като незаконен. Аналогични разпоредби ЗАНН съдържа и по отношение на съдържанието на наказателното постановление - чл. 57 от ЗАНН, а липсата на горните факти е пренесена и в самото НП. Наказателното постановление е издадено за описано в него нарушение на норми от ЗУТ. Съгласно препращащата норма на чл. 238, ал.1 от ЗУТ, установяването на нарушението, издаването и обжалването на НП се извършва по реда на ЗАНН, доколкото в специалния закон няма предвидено друго. Горното сочи, че в процедурата по установяване на нарушението и обективирането му в АУАН и НП намират приложение правилата за задължително съдържание на двата акта, предвидени в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Спазвайки тези правила, съдът намира, че неточното описание на нарушението и липсата на дата на извършването му са пороци от категорията на съществените, които ограничават правото на защита на нарушителя. В този смисъл и според тР.та практика на съдилищата, настоящият състав намира, че се касае за порочно проведено производство по установяване на нарушението и ангажиране административнонаказателната отговорност на нарушителя. Макар посочените пороци да са съществени и да налагат отмяна на НП на това основание, съдът намира, че следва да обсъди и спора по същество: От събраните в хода на съдебното следствие писмени доказателства безспорно се установи, че жалбоподателят е собственик на Поземления имот, в който се намира сграда, собственост на други лица, на която сграда е извършван въпросния незаконен строеж. По никакъв начин от събраните по делото доказателства не можа да се установи, в случай че има незаконен строеж, че именно Кристиян В. е неговият извършител. От страна на процесуалния представител на жалбоподателя е направено искане за присъждане на разноски. То е направено своевременно, като последният има право на такива предвид изхода на спора – отмяна на обжалваното НП и с оглед разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, препращаща към чл. 143 от Административнопроцесуалния кодекс. От съдържанието на приложения договор за правна защита и съдействие и приложеното пълномощно се установява, че жалбоподателят е възложил на адвокат Е. Й. оказването на правна защита и съдействие, изразяващи се в процесуално представителство пред Районен съд - Кюстендил по обжалване на процесното НП. Договореното адвокатско възнаграждение е в размер на 650, 00 лева. Относно размерът на възнаграждението, обаче съдът намира същият за прекомерно завишен, с оглед сложността на спора и с оглед обстоятелството, че процесуалният представител се е явил само в едно съдебно заседание, в което не са извършвани никакви процесуални действия. Разумно в този случай би било минимално предвиденото в чл.18, ал.2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 год., а именно такова в размер на 400, 00 лева, поради което и съдът ще уважи искането за присъждане на разноски именно в този размер. Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН Кюстендилският районен съд