Решение № 362 от 24.6.2025 г. на Апелативен съд - София по дело № 88/2025 г.

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 283552 от 22.11.2024г. по описа на Софийски градски съд, подадена от „Бумекс“ ООД, ЕИК 121117424, чрез адв. Р. Е., срещу Решение № 260184 от 30.10.2024г., постановено по т.д.№ 1861 по описа за 2019г. на Софийски градски съд, ТО, VI-21 състав, с което е отхвърлено искането на Бумекс ООД, ЕИК 121117424, по чл.362, ал.2 ГПК за обезсилване на постановеното по делото решение № 260403/20.11.2020г. и Бумекс ООД, ЕИК 121117424, е осъдено да заплати на Икис Лайт ООД, ЕИК 131082644, сумата от 19 200 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в производството по искането за обезсилване на съдебно решение.

Въззивникът поддържа, че обжалваното решение е неправилно, по подробно изложени съображения - в решението на Софийски градски съд липсва мотивирано становище по събраните по делото доказателсва поотделно и в тяхната съвкупност; липсва становище по възражение на въззивника; липсват мотиви и правни изводи;

Софийски градски съд не се е произнесъл като инстанция по същество на спора, с което е нарушил материалния и процесуалния закон. Иска въззивната жалба да бъде уважена и да бъде отменено обжалваното решение, като бъде постановено друго, с което да се приеме/уважи искането на „Бумекс“ ЕООД за обезсилване на влязлото в сила решение №260403 от 20.11.2020г., постановено по настоящето дело, както и да му бъдат присъдени всички съдебни и деловодни разноски, сторени от дружеството пред настоящата съдебна инстанция, както и размера на заплатеното адвокатско възнаграждение.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК „Икис Лайт“ ООД, ЕИК 131082644, чрез адвокат В. Д. Д., е представило отговор, в който поддържа становището за неоснователност на въззивната жалба, съответно за правилност на обжалваното решение, по подробно изложени съображения, и претендира сторените разноски в настоящето производство.

Софийският апелативен съд, след като обсъди посоченото в жалбата във връзка с атакувания съдебен акт, намира следното:

С решение № 260403 от 20.11.2020г., постановено по търговско дело № 1861 по описа за 2019г. на Софийски градски съд, ТО, VI-21 състав, е обявен за окончателен, на основание чл.19, ал.3 ЗЗД, сключения на 06.10.2017г. предварителен договор, с който Бумекс ООД, ЕИК 121117424 продава на Икис Лайт ООД, ЕИК 131082644 следните недвижими имоти, находящи се в сградата с идентификатор 68134.1932.2155.1, с адрес гр.София, Столична община, ул.Мур, № 72, а именно:

1.) АТЕЛИЕ А4 (буква „А“ четири), вход „А“, съставляващ самостоятелен обект с идентификатор 68134.1932.2155.1.11 (ЕКАТТЕ шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири, кадастрален район хиляда деветстотин тридесет и две, поземлен имот две хиляди сто петдесет и пет, сграда едно, обект единадесет), с изложение - север-юг, на първия надпартерен/втори надземен етаж, на кога "+2, 95" (плюс два деветдесет и пет), със застроена площ 125, 06 (сто и пет цяло и петдесет и една стотни) кв.м, състоящ се от два кабинета за творческа дейност, общо помещение, кухненски бокс, склад, баня с тоалетна и балкон, при съседи: двор, стълбищна клетка, етажен коридор, апартамент № АЗ (буква „А" три), асансьорна шахта, стълбище, двор и калкан, при съседи по кадастралната карта: на същия етаж - обект с идентификатор 68134.1932.2155.1.8 и обект с идентификатор 68134.1932, 2155, 1.7, под обекта - обект е идентификатор 68134.1932.2155.1.2, обект с идентификатор 68134, 1932.2155.1.1 и обект с идентификатор 68134.1932.2155, 1.4, над обекта - обект с идентификатор 68134.1932.2155.1.18 и обект с идентификатор 68134.1932.2155.1.14, заедно с принадлежащите му 3, 530 % (три цяло петстотин и тридесет хилядни процента) идеални части от общите части на надземната част на сградата, съответните идеални части от общите части на цялата сграда;

2.) 43, 31/854, 17 (четиридесет и три цяло и тридесет и една стотни върху осемстотин петдесет и четири цяло и седемнадесет стотни) идеални части от общия подземен гараж на втория сутерен на кота «-5, 95» (минус пет деветдесет и пет), съставляващ самостоятелен обект с идентификатор 68134.1932.2155, 1.48 (ЕКАТТЕ шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири, кадастрален район хиляда деветстотин тридесет и две, поземлен имот две хиляди сто петдесет и пет, сграда едно, обект четиридесет и осем), целият с площ 854, 17 (осемстотин петдесет и четири цяло и седемнадесет стотни) кв.м; при съседи: вътрешен двор, улица, рампа, стълбищна клетка и коридор, при съседи по кадастралната карта: на същия етаж - обект с идентификатор 68134.1932.2155, 1.49, обект с идентификатор 68134.1932.2155.1.47 и обект с идентификатор 68134.1932.2155.1.50, под обекта - няма, над обекта - обект с идентификатор 68134.1932.2155.1.44, заедно със съответно принадлежащите му идеални части от общите части на сградата, при разпределено ползване на МЯСТО ЗА ПАРКИРАНЕ № 23 (двадесет и три) с площ на разпределеното ползване 16, 17 (шестнадесет цяло и седемнадесет стотни) кв.м, при съседи на разпределеното ползване: от две страни - двор, маневрено пространство и място за паркиране №24 (двадесет и четири);

3.) 34, 47/854, 17 (тридесет и четири цяло и четиридесет и седем стотни върху осемстотин петдесет и четири цяло и седемнадесет стотни) идеални части от общия подземен гараж на втория сутерен на кота «-5, 95» (минус пет деветдесет и пет), съставляващ самостоятелен обект с идентификатор 68134.1932.2155.1.48 (ЕКАТТЕ шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири, кадастрален район хиляда деветстотин тридесет и две, поземлен имот две хиляди сто петдесет и пет, сграда едно, обект четиридесет и осем), целият с площ 854, 17 (осемстотин петдесет и четири цяло и седемнадесет стотни) кв.м; при съседи: вътрешен двор, улица, рампа, стълбищна клетка и коридор, при съседи по кадастралната карта: на същия етаж - обект с идентификатор 68134.1932.2155, 1.49, обект с идентификатор 68134.1932.2155.1.47 и обект с идентификатор 68134.1932.2155.1.50, под обекта - няма, над обекта - обект е идентификатор 68134.1932.2155.1.44, заедно със съответно принадлежащите му идеални части от общите части на сградата, заедно със съответно принадлежащите му идеални части от общите части на сградата при разпределено ползване на МЯСТО ЗА ПАРКИРАНЕ № 24 (двадесет и четири) с площ на разпределеното ползване 12, 87 (дванадесет цяло и осемдесет и седем стотни) кв.м, при съседи на разпределеното ползване: място за паркиране № 23 (двадесет и три), маневрено пространство, място за паркиране № 25 (двадесет и пет) и двор и ПРИ УСЛОВИЕ, че в двуседмичен срок от влизането на решението в сила Икис Лайт ООД заплати остатъка от уговорената продажна цена в размер на 161 568, 50 евро.

С решение № 1061 от 01.08.2023г., постановено по въззивно гражданско дело № 1551 по описа за 2021г. на Апелативен съд – София, Гражданско отделение, 8 състав, е потвърдено решение № 260403 от 20.11.2020г., постановено по търговско дело № 1861 по описа за 2019г. на Софийски градски съд, ТО, 21 състав.

С определение № 1727 от 21.06.2024г., постановено по т.д.№696/2024г. на Върховен касационен съд, търговска колегия, първо отделение, не е допуснато до касационно обжалване решение № 1061/01.08.2023г., по гр.д.№1551/2021г. на Апелативен съд – София.

С молба вх.№ 276403 от 25.07.2024г. по описа на Софийски градски съд „Бумекс“ ООД, чрез адв. Р. Е., е поискало обезсилване на влязло в сила решение № 260403 от 20.11.2020г., по въззивно гражданско дело № 1551 по описа за 2021г. на Апелативен съд – София, Гражданско отделение, 8 състав, като се поддържа, че в двуседмичен срок от влизане на решението в сила Икис Лайт ООД не е заплатило остатъка от уговорената продажна цена в размер на 161 568, 50 евро, по изложени съображения.

Със становище вх. № 279219 от 17.09.2024г. по описа на Софийски градски съд, „Икис Лайт“ ООД, чрез адв.В. Д. Д., поддържа, че молбата е неоснователна, по подробно изложени съображения, и претендира разноски.

С обжалваното решение, съдът е приел, че е редовно сезиран, като постановеното по делото решение за обявяване на окончателен на сключения между страните предварителен договор при условие, че купувачът Икис Лайт ООД заплати в двуседмичен срок от влизането му в сила сумата от 161 568, 50 евро на продавача Бумекс ЕООД, е влязло в сила на 21.06.2024г., следователно двуседмичния срок за изпълнение на задължението за цената изтича на 05.07.2024г.

От представените от ответника по искането писмени доказателства се установява, че на 26.06.2024г. Бумекс ЕООД е получило чрез частен съдебен изпълнител М. П. покана от Икис Лайт ООД, която съдържа изявление за прихващане на задължението на Икис Лайт ООД за заплащане на остатък от цена в размер на 161 568, 50 евро с вземането му за съдебни разноски в общ размер на 16 362, 30 евро с левова равностойност от 32 001, 88 лв., която сума представлява сбор от разноски в размер на 9 601, 88 лв. за първа инстанция, 8 000 лв. за въззивното производство и 14 400 лв. за касационното производство, присъдени с крайните актове по настоящото дело, въззивно гражданско дело № 1551/2021г. на САС и т.д. №696/2024 г. на ВКС.

На 03.07.2024г. по банковата сметка на Бумекс ЕООД е постъпило плащане от купувача Икис Лайт ООД в размер на 284 008, 64 лв., която сума е с левова равностойност от 145 206, 20 евро.

От установените факти е изведен извод, че в срока по чл.362, ал.1 ГПК купувачът Икис Лайт ООД е изпълнило задължението си за заплащане на остатъка от продажна цена в общ размер на 161 568, 50 евро на купувача Бумекс ЕООД, като част от това задължение в размер на 16 362, 30 евро е изпълнена чрез прихващане с насрещни изискуеми и ликвидни вземания, което прихващане е породило погасителен ефект на 26.06.2024г. с получаване на изявлението за извършването му, а останалата част от задължението в размер на 145 206, 20 евро е изпълнена чрез плащане и следователно не са налице предпоставките на чл.362, ал.2 ГПК за обезсилване на влязлото в сила решение № 260403/20.11.2020 г., постановено по настоящото дело.

За неоснователни са приети доводите на Бумекс ЕООД за недопустимост на прихващането като способ за изпълнение на задължението за заплащане на цената по предварителен договор, обявен за окончателен със съдебно решение, по следните съображения: законът не поставя такова ограничение, тъй като разпоредбата на чл.361, ал.1 ГПК изисква „изпълнение“ на задължение, а не само „плащане“, поради което и няма основание прихващането да се изключи като способ за погасяване; не следва друг извод от изрично предвидената възможност за „прихващане“ на платени данъци, а тъкмо обратното - прихващането е признато като способ за погасяване на задълженията, а изричната уредба по отношение на публичните задължения на продавача е обусловена от предвидените норми в защита на публичния интерес, които поставят погасяването им като изискване за сключването на сделки /чл.264 ДОПК/; следователно прихващането е допустим способ за изпълнение на задължението за заплащане на цената в хипотезата на чл.362, ал.1 ГПК.

Единственото ограничение във връзка с прихващането като способ за изпълнение произтича от обстоятелството, че срокът за изпълнение е преклузивен, респективно неспазването му влече като последица обезсилване на решението за обявяване на предварителния договор за окончателен, поради което и за да настъпят и да се зачетат последиците на прихващането именно в този срок, е необходимо насрещните вземания да са безспорни и изискуеми и изявлението на прихващащия да е получено също в двуседмичния срок, като характера на производството по чл.362, ал.2 ГПК изключва разглеждане на възражения за съдебно прихващане и такива относно спорни вземания.

Цитираната от молителя съдебна практика е относима към исковото производство по иска по чл.19, ал.З ЗЗД, което има за предмет упражняване на потестативно право, респективно изключва разглеждането на възражения за прихващане във връзка със задълженията на купувача за заплащане на цена, каквито са допустими като защитно средство само срещу осъдителни претенции за еднородна престация.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Страните не спорят по фактите установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, а по направените от съда правни изводи, въз основа на анализа на събраните по делото доказателства, поради което относно правилно установената фактическа обстановка по правния спор между страните настоящият въззивен състав препраща към мотивите на първоинстанционния съд, на основание чл.272 ГПК.

Във въззивното производство не са представени нови доказателства, които да водят до промяна на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка.

Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК, след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на обжалваното решение, обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразно посочените от въззивника основания за неправилност на първоинстанционния акт, прие следното:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срок по чл.259, ал.1 ГПК от легитимирана страна в процеса, имаща правен интерес от обжалване, и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Първоинстанционното решение, като постановено от законен съдебен състав, в изискващата се от закона писмена форма, в рамките на правораздавателни правомощия на съда и съобразено с твърденията в молбата по чл.362, ал.2 ГПК относно обстоятелствата, на които се основава същата, и търсената защита, е валидно и допустимо.

Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна.

Настоящият съдебен състав приема за правилни като краен извод мотивите на първоинстанционния съд за неоснователност на молбата по чл.362, ал.2 ГПК, като на основание чл.272 ГПК препраща към тях.

Страните не спорят по установената от съда фактическа обстановка, а и същата се установява от представените по делото доказателства, както и от доказателствата представени с молбата по чл. 362, ал.2 ГПК и становището на насрещната страна:

• решението по чл.19, ал.2 ЗЗД е влязло в сила на 21.06.2024г. – на която дата е постановено определение № 1727 от 21.06.2024г., по т.д.№696/2024г. на ВКС, търговска колегия, първо отделение;

• на 26.06.2024г. „Бумекс“ ЕООД е получило, чрез частен съдебен изпълнител М. П. покана от „Икис Лайт“ ООД, която съдържа изявление за прихващане на задължението на „Бумекс“ ЕООД към „Икис Лайт“ ООД за заплащане на остатък от цена в размер на 161 568, 50 евро с вземането му за съдебни разноски в общ размер на 16 362, 30 евро с левова равностойност от 32 001, 88 лв., която сума представлява сбор от разноски в размер на 9 601, 88 лв. за първа инстанция, 8 000 лв. за въззивното производство и 14 400 лв. за касационното производство, присъдени с крайните актове по настоящото дело, въззивно гражданско дело № 1551/2021г. на САС и т.д.№696/2024 г. на ВКС; - размера и дължимостта на посочените в поканата суми се установяват в постановените по делото съдебни актове от първоинстанционния, въззивния и касационния съд;

• на 03.07.2024г. по банкова сметка на „Бумекс“ ЕООД е постъпило плащане от купувача „Икис Лайт“ ООД на „прод. цена съд. реш. 260403 2020 СГС, 6-21 1861/19“ в размер на 284 008, 64 лв., която сума съставлява 145 211, 31 евро.

• или общо заплатената сума е в размер на 161 573, 61 евро - от която сумата от 145 211, 31 евро чрез плащане по банкова сметка и сумата от 16 362, 30 евро чрез прихващане, при съобразяване на фиксирания курс на БНБ за 1 евро – 1, 95583лв.

Страните спорят заплатил ли е купувача на продавача в преклузивния срок по чл.362, ал.1 ГПК своето насрещно задължение при сключване на окончателния договор, определено със съдебното решение по чл.19, ал.3 ЗЗД в размер на 161 568, 50 евро - остатък от уговорената продажна цена, включително и с извършеното прихващане на сумата от 16 362, 30 евро с левова равностойност от 32 001, 88 лв. - присъдени разноски в полза на ищеца /купувач/ с постановените по делото съдебни актове от първоинстанционния, въззивния и касационния съд, съответно налице ли са предпоставките по чл.362, ал.2 ГПК.

С решение №226 от 08.09.2010г. по т.д.№ 141/2009г., Т.К., II т. о. на ВКС е прието, че купувачът би могъл успешно да упражни правото си на прихващане, чрез произтичащо от присъдените му в производството по чл. 19, ал. 3 ЗЗД деловодни разходи и заплатени на осн. чл.298, ал.2 ГПК разноски негово вземане срещу продавача и по отношение на задължението си да изплати остатъка от покупната цена в хипотезата на чл.297, ал. 1 ГПК, но при изричното условие, че волеизявлението е направено е в рамките на законния срок за изпълнение, който е преклузивен.

С решение № 50266 от 10.01.2023 г. по гр. д. № 4826/2021 г., Г.К., IV г. о. на ВКС е прието, че разпоредбата на чл.362, ал. 1, изр.2, предл. 2 ГПК не сочи на друга уредба, нито създава специално правило, изключващо общото по чл.103, ал. 1 ЗЗД. В цитираното правило законодателят прави безспорно по основание и размер, изискуемо и ликвидно, вземането на купувача от продавача по договора за платени, вместо последния, задължения към държавата, но не ограничава до тази хипотеза правото по чл.103, ал.1 ЗЗД.

При съобразяване на установените факти по делото и цитираните решения на ВКС, които споделя, настоящият състав на съда приема, че не са налице предпоставките по чл.362, ал.2 ГПК, тъй като в законоустановения срок по чл.362, ал.1 ГПК /от 21.06.2024г. до 05.07.2024г. включително/ ищецът – купувач по предварителния договор, е изпълнил своето насрещно задължение при сключването на окончателния договор, заплащайки определената сума с решението по чл.19, ал.3 ЗЗД в размер на 161 568, 50 евро, както следва – заплатил е сума размер на 161 573, 61 евро – на 03.07.2024г. сумата от 145 211, 31 евро чрез плащане по банкова сметка; на 26.06.2024г. сумата от 16 362, 30 евро чрез прихващане, при съобразяване на разпоредбите на чл.103 ЗЗД и чл. 104 ЗЗД, и фиксирания курс на БНБ за 1 евро – 1, 95583лв.

При съобразяване на решение № 226 от 08.09.2010г. по т.д.№ 141/2009г., Т.К., II т. о. на ВКС и решение № 50266 от 10.01.2023 г. по гр. д. № 4826/2021 г., Г.К., IV г. о. на ВКС и установените факти по делото, неоснователни се явяват възраженията направени с въззивната жалба, основани на твърдения за:

• неправилност на изводите на съда, че купувачът е изпълнил задължението си за заплащане на пълния размер от продажната цена в общ размер на 161 568.50 евро, като се поддържа, че не е заплатил в дадения от съда двуседмичен срок сумата в размер на 16 362.30 евро;

• купувачът предявил искане към „БУМЕКС“ ЕООД, като чрез куриер му е връчено фактура за плащане на сумата 14 400 лв. за адвокатско възнаграждение в касационното производство, която сума е част от сумата за прихващане, т.е. няма пълно изплащане на общия размер на продажната цена и няма пълно плащане;

• неправилност в посоченото в обжалваното решение, че „няма основание прихващането да се изключи като способ за погасяване“, като се поддържа, че е допустимо погасяване чрез прихващане, но само с платени от купувача за сметка на продавача задължения на продавача към държавата /данъци, мита и задължителни осигурителни вноски/. Законът не позволява на купувача да прихваща с всякакви свои вземания срещу продавача, и ако съществуват такива други вземания, купувачът отново е задължен да плати цялата цена, а другите вземания законово има възможност да събира по съответния за това ред.

• по делото няма и данни липсата на пълното плащане да се основава на обективна невъзможност за изпълнение от страна на купувача;

• изразено несъгласие с част от мотивите на решаващия състав на СГС, който изрично определя, че не подлежат на разглеждане в настоящето производство каквито и да било възражения за прихващане с вземания на купувача срещу продавача, тъй като искът е конститутивен, а не осъдителен, купувачът е ищец и няма как да предявява възражения за съдебно прихващане, като въпросът относно плащането на цената не е предмет на установяване по делото, доколкото не е условие за сключването на договора, по аргумент от чл.362, ал. 2 ГПК.

• приложимост на тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, което разглежда изричното договаряне между страните на начините за прилагане на прихващане, както и възможностите за извършване на прихващане, постановено със съдебния акт. на 08.07.2024г. „Икис лайт” ООД изпраща по куриер фактура № 0000007121 на „Бумекс” ЕООД с искане за възстановяване на разноски в размер на 14 400.00 лв. с включено ДДС - заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно Определение на ВКС № 1727 от 21.06.2024г. – в случая не става дума за нарушението на данъчното законодателство /когато адвокатския хонорар е с включено ДДС, отразено в издадената данъчна фактура, същото ДДС се превежда от адвоката по сметка на НАП и същото не се дължи от ответната страна/, а със несигурността и нарушаването на самото прихващане.

В допълнение и към изложените мотиви следва да се има в предвид, че нормите на чл.362, ал.1 и ал.2 ГПК са процесуални и императивни, а, съобразно трайната и последователна съдебна практика, процесуалните норми, с които се предоставят процесуални права на страните, следва да се прилагат стриктно и не могат да се тълкуват разширително, особено когато предвиждат ограничения. Това разбиране се следва последователно в редица актове на ВКС, сред които в мотивите към т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001г. по гр.д.№ 1/2001г., ОСГК на ВКС, където изрично се посочва, че „Процесуалните норми, регламентиращи правото на защита на страните в процеса, могат да се тълкуват поради този си характер само стриктно, а не разширително във вреда на субектите на това право.“. Идентично виждане е застъпено и в решение № 60105 от 03.08.2021г. по т.д.№ 994/2020г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС, определение № 1006 от 22.04.2024г. по ч.т.д.№ 325/2024г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС, определение № 439 от 26.06.2013г. по т.д.№ 2071/2013г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС, определение № 253 от 20.10.2000г. по гр.д.№ 206/2000 г., 5 с-в на ВКС, определение №127 от 26.02.2015г. по ч.т.д.№ 352/2015г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС. От друга страна в решение № 68 от 25.03.2013 г. по гр. д. № 936/2012г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС, по повод приложението на чл.266, ал. 2 и ал.3 ГПК във връзка с чл.260, т.5 и т. 6 ГПК, ВКС изрично посочва, че „…..тъй като се касае за правни норми, които предвиждат изключения от общото правило, тези правни норми не могат да се тълкуват разширително.“.

При съобразяване на посоченото, да се приеме, че е недопустимо купувачът успешно да упражни правото си на прихващане, чрез произтичащо от присъдените му в производството по чл.19, ал. 3 ЗЗД деловодни разходи негово вземане срещу продавача и по отношение на задължението си да изплати остатъка от покупната цена, при изричното условие, че волеизявлението е направено е в рамките на законния срок за изпълнение, който е преклузивен, което се поддържа от въззивника, е неправилно. Такова тълкуване на нормите на чл.362, ал.1 и ал.2 ГПК е във вреда на купувача, тъй като е разширително и без да намира опора в закона необосновано изключва приложението на нормите на чл.103 ЗЗД и чл.104 ЗЗД, като законоустановен способ за погасяване на задълженията.

Предявяването на 08.07.2024г. от страна на купувача на фактура № 0000007121 на „Бумекс” ЕООД с искане за възстановяване на разноски в размер на 14 400 лв. с включено ДДС - заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно Определение на ВКС №1727 от 21.06.2024г., не може да обоснове различен извод от направения, тъй като е ирелевантно - направено е след изтичане на законоустановения срок по чл.362, ал.1 ГПК /от 21.06.2024г. до 05.07.2024г. включително/, а и към този момент извършеното от купувача прихващането, с присъдените му разноски в производството по чл.19, ал.3 ЗЗД, е породило действието си на 26.06.2024г., при съобразяване на чл.104, ал.2 ЗЗД, т.е. евентуално същото е неоснователно.

Позоваването на Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС е неправилно, тъй като в случая прихващането е извънсъдебно.

Поради съвпадане на крайните изводи на първоинстанционния и въззивния съд обжалваното решение следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

Предвид изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените разноски за въззивното производство в размер на 19 200лв. с ДДС – заплатено адвокатско възнаграждение, за което са представени доказателства, че е направено, приложени към списъка по чл. 80 ГПК.

По тези мотиви и на основание чл.271, ал.1, предл.1 ГПК и чл.272 ГПК, Софийският апелативен съд