Решение № 109 от 10.3.2025 г. на Апелативен съд - София по дело № 229/2025 г.

Производството е по реда на чл.440, ал.2, вр. Глава 22-ра от НПК. Образувано е по жалба на защитника на осъденото лице М. Ш., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода” в Софийски централен затвор. Жалбата е срещу определение от 05.02.2025 г., постановено по ЧНД № 613/2025 г., по описа на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение молбата на осъдения за условното му предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от неизтърпяната част на определеното му по НОХД № 714/2023 г., по описа на Софийски окръжен съд наказание „лишаване от свобода”, за срок от 3 години и 6 месеца, при първоначален „общ” режим, който е 1 година, 3 месеца и 18 дни. В жалбата се излагат доводи за наличието на всички, визирани в закона, предпоставки за УПО. Твърди се и неправилна оценка от страна на първоинстанционния съд на събраните доказателства, на основание затворническото досие от затвора на осъдения Ш. във връзка с целите на присъдата, както и че плана за присъдата не се изпълнява. Твърди се, че осъденият Ш. е трудово ангажиран, не е наказван и се придържа към установените правила; че е приет положително от заобикалящата го среда, включително от служителите на ГДИН и останалите лишени от свобода лица. Твърди се изпълнение на плана на присъдата, успешно преодоляване на проблемните зони и като резултата – изпълнение на заложените в плана цели и задачи. Този извод бил приет и от първоинстанционният съд, но оставил молбата за УПО без уважение. Иска се отмяна на обжалваното определение и постановяване на УПО за осъдения М. Ш.. Софийски апелативен съд, като разгледа доказателствата по делото и изложените в жалбата доводи, прие следното: Жалбата е депозирана в законоустановения седмодневен срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. За да постанови определението си, първоинстанционният съд правилно е преценил фактите - предмет на разглеждане. Изводите му по приложение на материалния закон са правилни и обосновани и следва да бъдат споделени. С Присъда № 28/14.06.2024 г., постановена по НОХД № 714/2023 г. по описа на Софийски окръжен съд, 9-ти първоинстанционен наказателен състав, М. Ш. – гражданин на Република Босна и Херцеговина е осъден за извършено от него престъпление по чл.304, ал.1, пр.1 и пр.3, във вр. чл.26, ал.1 от НК, като му е било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/ години и 6 /шест/ месеца, при първоначален „общ“ режим на изтърпяване, както и „глоба“ в размер на 5000 лева. С тази присъда, на основание чл.25, ал.1, във вр. чл.23, ал.1 и ал.3 от НК, на Ш. е определено за изтърпяване едно общо най- тежко наказание, между наказанията по НОХД № 286/2024 г. на СОС - 3 години и 6 месеца „лишаване от свобода“ и „глоба“ в размер на 50 000 лева – за престъпление по чл.242 от НК, с определеното наказание по НОХД № 714/ 2023 г.на СОС - „лишаване от свобода“ в размер на 3 години и 6 месеца и „глоба“ в размер на 5 000 лева, а именно наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 години и 6 месеца, при първоначален „общ“ режим на изтърпяване и „глоба“ в размер на 50 000 лева. С тази присъда, на основание чл.59, ал.1, т.1 от НК, при изпълнение на наказанието лишаване от свобода, съдът е приспаднал времето, през което подсъдимият М. Ш. е бил задържан под стража от 16.04.2023 г. до 30.04.2024 г., като един ден задържане под стража се зачита за един ден лишаване от свобода. Осъденият М. Ш. е постъпил в пенитенциарното заведение на 22.04.2023 г., като по отношение на това лице, на основание определение по НЧД № 786/24 г. на СОС, с начало 16.04.2023 г. е приведено в изпълнение наказание по НОХД № 286/2024 г. на Софийски окръжен съд. На 30.05.224 г. е приведен в ЗООТ „Казичене“. Към 03.02.2025 г., съгласно представената справка от същата дата, осъденият Ш. е изтърпял фактически – 1 година, 09 месеца и 17 дни; от работа – 4 месеца и 25 дни или всичко - 2 години, 02 месеца и 12 дни. Остават за изтърпяване – 1 година, 03 месеца и 18 дни. Макар и формално осъденият да е изтърпял фактически повече от половината от наказанието си, което е едно от изискванията на закона, за да се постанови УПО, видно от доказателствата по делото и според настоящата инстанция не е налице другата кумулативно изискуема предпоставка за постановяване на условното предсрочно освобождаване на осъдения Ш. – наличието на доказателства за поправянето му, респективно – да се е поправил. Изготвения на 29.05.2024 г., за М. Ш. доклад във връзка с молбата му за УПО, съдържа данни за отчетени първоначални ниски стойности на риска – 34 т., с фиксирани множество проблемни зони, по които да се работи – отношение към правонарушението; начин на живот и обкръжение; умения за мислене; риск от вреди. По отношение на проблемната зона „отношение към правонарушението“, в доклада на ИСДВР е подчертано, че Ш. не приема отговорността за собственото си криминално поведение, не признава вината си, не разбира мотивите за извършване на престъплението и не осъзнава обществото като жертва. Частично мотивиран към промяна на криминалното поведение. По отношение проблемната зона „начин на живот и обкръжение“ е охарактеризиран като личност чийто начин на живот може да бъде определен като манипулативен, хищнически, безразсъден и рисков, а обичайните му дейности подтикват към извършване на правонарушения. Във връзка с уменията му за мислене, в доклада е посочено, че не разпознава проблемите си и не ги решава по законосъобразен начин. Не осъзнава последствията от собствените си действия; импулсивен и не разбира другите и техните виждания всеки път. Ригиден. В доклада е посочено, че рискът от сериозни вреди при евентуалното освобождаване на Ш. е среден за персонала на пенитенциарното заведение, за обществото, за самия него, и най-вече за децата, предвид характера на правонарушението. Това говори за сериозна възможност от ново престъпно деяние, предвид и категоричното отричане от негова страна на вината му за извършеното престъпление, която е и една от определените дефицитни зони, включена в плана за работа с него. Вярно е, че осъденият Ш. е веднъж награждаван с „удължено свиждане за срок от 4 часа“, но тази награда, както и спазването на вътрешния правилник не са индикатор за поправянето на осъдения, защото дисциплинираността в пенитенциарното заведение е задължителен елемент от превъзпитателната работа с лишените от свобода, нормативно установена както в ЗИНЗС, така и в Правилника за вътрешния ред на това заведение, като неспазването й влече санкционни последици, които са много добре известни на лишения от свобода. Наградата е също част от изпълнението плана на присъдата, в който е заложено стимулиране на социалните контакти, както с останалите лишени от свобода и администрацията на затвора, така и с близките му, с цел да се проследи поведението на осъдения. Със същата цел са и предвидените в разпоредбата на чл.98, ал.1 от ЗИНЗС поощрителни мерки, в които е включено и удълженото свиждане за срок от четири часа, с каквото осъденият е поощрен, но независимо от това, в доклада си инспектор СДВР е отразил, че рискът от рецидив при осъденият Ш. е в средните граници. Доказателство за незавършената кореционна работа с М. Ш. е и Заповед от 01.02.2024 г. въз основа на която той е бил наказан с „Извънредно дежурство за поддържане на чистота и хигиена за срок от 7 дни“. Вярно е, че, както правилно е констатирал и първоинстанционният съд, в действителност това наказание е било отложено по чл.107, ал. 1 от ЗИНЗС, поради което и съда не го взел предвид, с оглед изтеклия законов срок, в следствие на което същото се счита за заличено, но този факт е доказателство за неспазване на установените правила в пенитенциарното заведение, подкрепящо извода на ИСДВР, че поведението на Ш., като цяло, определя риск от вреди в средните стойности. Този извод се подкрепя и от другото, констатирано нарушение на правилата в Затвора София. Видно от съдържанието на Заповед № 174 от 25.06.2024г. в лишения от свобода са намерени „един брой машинка за подстригване и един брой зарядно устройство. Освен това със Заповед № 141 от 17.09.2024 г. на лицето е било наложено „дисциплинарно наказание“ - „писмено предупреждение“, което съобразно чл. 107, ал. 1 от ЗИНЗС е било с отложен за изпълнение срок от 2 /два/ месеца, поради причина, че същият не е бил наказван в продължение на 6 /шест/ месеца. Това дисциплинарното наказание е било наложено за „открити саморъчно заострена ножица, навита ролка шкурка, отвертка, абразивен камък за заточване, мече за боядисване, маламашка, латекс и непълен чувал е гипс“. Заявеното в жалбата, че лишеният от свобода Ш. полага труд, също не следва да се приеме като критерий за постановяване на УПО, защото от една страна скъсява срока на самия престой на Ш. в пенитенциарното заведение, което е в негова полза, а от друга - физически скъсява времето за работа на затворническата администрация с осъдения. Не следва да бъде игнориран и факта, че определеният първоначален „общ“ режим на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“, към настоящата дата не е променен в по-лек. Като в тази връзка следва да се подчертае, че изначално постановения режим на изтърпяване на наказанието е „общ“, предвид отмерения му сравнително кратък срок на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“, за извършеното от него престъпление по чл.242, ал.2 от НК. Освен изложеното по-горе, липсата на убедителни доказателства за поправянето на осъдения се извежда и от факта, че през времето на търпяното от осъдения М. Ш. наказание „лишаване от свобода“, времето от 1 година /от 16.04.2023 г. до 30.04.2024 г./, през което Ш. е бил задържан под стража, е било зачетено и приспаднато от отмереното наказание, представлява половината от фактически изтърпяното наказание, която не е била използвана за провеждане на дейности, свързани с изпълнението на плана на присъдата, с цел постигане на стабилност на резултатите от корекционния процес, предвид обстоятелството, че процесното наказание е за тежко престъпление против митническия режим на Р.България. В оставащия срок от 1 година, 3 месеца и 18 дни от постановяване на обжалваното определение, корекционната работа с Ш. следва да бъде продължена, като принципът за прогресивната система за изпълнение на наказанието следва да бъде реализиран в пълнота. Изложеното сочи, че заявеното в молбата поправяне на Ш. е само декларативно, като този извод на съда се потвърждава и от становището на ИСДВР, отразено в Доклада от 13.01.2025 г., а именно, че „към момента корекционната работа с лишения от свобода акцентира върху утвърждаване на постигнатите резултати и подобряване на уменията за правилно вграждане в обществото.“ Затова и извода на първостепенният съд, че не е налице предвидената в закона предпоставка, а именно убедителни доказателства за поправянето на осъдения е правилен. Предвид тези обстоятелства, не са налице достатъчно доказателства за поправянето на осъдения, а следователно и наличието на визираната в чл.70 от НК кумулативна предпоставка – добро поведение на осъдения, с което да е дал доказателства за своето поправяне, мотивиращи съда да постанови определение, с което да уважи молбата му. При отчитане на другите данни за личността на осъдения не се обоснова извод за трайна промяна и поправяне. Правилно при това положение, първоинстанционният съд е приел, че не са налице основания за постановяване на условно предсрочно освобождаване спрямо осъдения, защото институтът на условното предсрочно освобождаване от остатъка на наложеното наказание „лишаване от свобода“, се явява изключение от правилото, че всеки деец следва да търпи изцяло наложеното му наказание и именно в изключителни случаи, когато освен формалното изтичане на половината или на 2/3 от наложеното му наказание „лишаване от свобода“ деецът е дал убедителни доказателства за поправянето си, които да сочат, че целите на наказанието са изпълнени в цялост чрез поправянето му в пенитенциарното заведение и е възможно същият да бъде условно предсрочно освободен. Процесният случай обаче не е такъв. С оглед изложеното, настоящата инстанция намира атакуваното определение за правилно и законосъобразно, поради което същото следва да бъде потвърдено. Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.440, ал.2 от НПК, Софийски апелативен съд