Решение № 4465 от 1.6.2016 г. на Софийски градски съд по дело № 16721/2013 г.

Предявени са искове с правно основание чл. 74 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД. Ищцата С.С.И. твърди, че с ответникът са бивши съпрузи, като бракът им е прекратен през 2009 год. Твърди, че през 2005 год. ответникът изтеглил от О.Б.Б. АД кредит в размер на 69 000 лева, като парите вложил изцяло в бизнеса си, който развивал тогава чрез фирмата „М. БДК“ ООД. За обезпечение на кредита родителите на ищцата ипотекирали собствения им недвижим имот - АПАРТАМЕНТ № 1, находящ се в гр. •••••••••••••. От средата на 2008 год. ответникът преустановил плащането на вноските по горния кредит и за да не се стигне до изпълнение и евентуално продажба на ипотекирания имот на родителите й от страна на банката, ищцата се принудила да заплаща кредитните вноски, още повече, че в този апартамент живеела и тя и детето й. Твърди, че е заплатила кредитни вноски вместо ответника от м.юни 2008 год. до подаването на исковата молба в общ размер на 44554.55 лв. Мол и съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да й изплати сумата от 44554.55 лв. представляваща изплатените от нея вместо от него вноски по договора за кредит, както и да й заплати лихва за забава върху горната сума за периода от 12.06.2008 год. до 06.12.2013 год. в размер на 12457.06 лв. Претендира разноски. Ответникът Д.А.М. оспорва исковите претенции. Твърди, че сумата от процесния кредит частично е използвана за ремонт на апартамента, в който са живеели преди раздялата, но който е бил собственост на родителите на ищцата. С останалата част от кредита / 45 773.00 лева / бившата му съпруга е закупила друг недвижим имот- АТЕЛИЕ № 1, находящо се в гр. София, на партерен етаж в жилищния блок на ул. „•••••••••••••, с площ от 39, 76 кв., като е имало уговорка тя да изплаща заема, а след развода Д.М. да няма претенции към въпросното ателие. Твърди, че съгласно чл. 25, ал. 2 от СК (отм.), действащ по време на брака и сключване на договора за кредит, к огато едно парично задължение е поето от единия съпруг, солидарната обвързаност за другия възниква по силата на законовата презумпция, че взетата в заем сума се използва за задоволяване нужди на семейството, като в случая тези предпоставки са налице, доколкото се установява от предмета и целта на договора за предоставяне на кредит, че получените пари по заема са именно за ремонт и реконструкция на семейното жилище. Отделно от горното прави възражение за изтекла погасителна давност относно главното и лихвеното вземане претендирани от ищцата. Моли съдът да отхвърли исковете и да му присъди разноски. Доказателствата са гласни и писмени. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна: По делото е представен договор за предоставяне на кредит за ремонт и строителство от 08.06.2004 г., от който се установява, че О.Б.Б. АД е предоставила на Д.А.М. кредит в размер на 69 000 лв. за ремонт/реконстукция на АПАРТАМЕНТ № 1, находящ се в гр. •••••••••••••. На последната страница на договора под името и подписа на Д.А.М. като кредитополучател са написани имената на С.С.И. /съпруга/ и последната също е положила подпис. По делото е установено и няма спор, че към датата на кредита въпросният апартамент, за ремонта на който е теглен кредита, е бил собственост на родителите на ищцата, че същия е представлявал семейно жилище на ищцата и ответника/по смисъла на §1 от ДР на СК/, които по това време били в брак и живеели заедно. Установено е също, че на 11.06.2004 г. горния апартамент е ипотекиран в полза на ОББ АД от родителите на ищцата за обезпечение на кредита получен от Д.А.М.. По делото е прието за безспорен факта, че от м.юни 2008 год. до датата на исковата молба вноските по процесния кредит са заплащани от ищцата С.С.И. и за този период общия им размер възлиза на сумата от 44554.55 лв. Установено е, че с Решение по гр.д.№ 1816/2008 г., по описа на СРС - 80 с-в е прекратен сключения през 1997 год. брак между С.С.И. и Д.А.М.. По делото е представен Предварителен договор от 28.02.2005 г., сключен между Държавно предприятие „Строителство и възстановяване“ и С.С. М., от който е видно, че последната е предприела правни и фактически дайствия по закупуването на АТЕЛИЕ № 1, находящо се в гр. София, на партерен етаж в жилищния блок на ул. „•••••••••••••, с площ от 39, 76 кв. Видно от пиложение № 1 цената на имота е била в размер на 45 645.60 лв., платима на 8 вноски, първата и най-голяма с падел на 09.03.2005 год.От Справка - удостоверение от 11.03.2014 г., издадено от Нотариус Р.Р., per. № 104 от Нотариалната камара, с район на действие СРС е видно, че правата на купувач по горния договор са били прехвърлени от С.С.И. и Д.А.М. на майката на ищцата Ц.К.М.. Видно от Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 155, том I, per. № 4847, дело №135 от 2009 г. на 08.09.2009 год. горния имот е придобит от С.С. М. По делото е приета ССЕ, която дала заключение, че вноските по договора за кредит за периода от 12.06.2008 год. до 28.11.2013 год. са в общ размер на 44 554.55 лв., а лихвата върху тази сума за времето от 12.06.2008 год. до датата на исковата молба-06.12.2013 год. възлиза на сумата от 12457.06 лв. От показанията на св. Ц.К.М. /майка на ищцата/се установява, че парите от кредита отпуснат на Д.А.М. от ОББ АД /към 80 000 лв. според свидетеля/ са вложени от Д. в неговия бизнес-търговия с автомобили. Ателието е купено с лични пари на дъщеря й, която имала магазин за обувки. Св.Б.Д. /съдружник на ответника в „М. БДК” ООД/ установява, че знае за взетия от Д. кредит от ОББ АД, но парите от този кредит не са вложени във фирмата, а са отишли за ремонт на жилището на Д. и С., а с друга част бившата му жена си е купила ателие. Имали са уговорка С. да си плаща вноските по кредита до края, а Д. да няма претенции към ателието. При така очертаната фактическа обстановка, се налагат следните правни изводи: В исковата молба ищцата е изложила категорични твърдения, че за процесния период е погасявала парично задължение по банков кредит на бившия й съпруг, взет от него през време на брака им, но вложен изцяло за развиване на негов частен бизнес. Погасяването е извършила под угрозата, че при необслужване на този дълг, банката би насочила принудително изпълнение върху апартамент на нейните родители /в който живее също и тя с детето си/, който е бил ипотекиран за обезпечение на горния кредит. Твърденията са за плащане на чужд дълг, при наличие на интерес от това, поради което претенцията е квалифицирана от съда като иск с правно основание чл.74 ЗЗД. Съгласно чл. 74 ЗЗД този, който е изпълнил едно чуждо задължение, като е имал правен интерес да стори това, встъпва в правата на кредитора. За да бъде основателна претенцията на ищцата по чл. 74 ЗЗД за посочените суми следва да се установи, че тя е заплатила не свое, а чуждо парично задължение, а също, че е имала правен интерес да стори това. Няма спор, че ответникът Д.М. е бил страна като кредитополучател по Договор за предоставяне на кредит за ремонт и строителство от 08.06.2004 г., както, че по силата на този договор е получил сумата от 69 000 лв. Факта, че към датата на договора кредитополучателят е имал брак със С.С. М., че целта на кредита записана изрично в договора е била е ремонт на жилище /което към 2004 год. е било семейното такова на страните по делото/, а също, че договора е подписан и от съпругата му С. дават основание на съда на основание чл.25, ал.2 СК /отм./ да приеме, че длъжници по горния кредит са станали както Д.М., така и съпругата му С. М.. По делото не се събраха доказателства, че заеманата сума не е разходвана за семейни нужди, като в тази връзка съдът не кредитира показанията на св. Ц.К.М., че сумата от кредита ответникът използвал за закупуване на автомобили. На първо място показанията са очевидно пристрастни-свидетелят е майка на ищцата и в показанията си изразява негативно отношение към ответника. На следващо място става въпрос до факти, които свидетеля не е възприел непосредствено, а е научил от трепи лица и не носят белега на достоверност, а също се подкрепят от други доказателства по делото. Ето защо следва да се приеме, че платения от ищцата дълг не е „чужд“ по смисъла на чл.74 ЗЗД, а неин и на бившия й съпруг при условията на солидарност. На следващо място не е установен и правния интерес по чл. 74 ЗЗД на ищцата да плаща вноските по кредита, доколкото ипотекирания имот, който евентуално е можело да бъде изнесен на публична продан, поради необслужване на кредита, е бил собственост на трети лица-родителите на ищцата. Това, че формално се е водел „семейно жилище“ след развода не обуславя правен интерес, тъй като ищцата няма никакви права /собственост, ползване, наем или др./ върху ипотекирания имот. Фактическия й интерес, да живее в имота на родителите й и риска това да бъде преустановено, при изпълнение върху този имот, не може да се приеме за правен интерес. С оглед на гореизложеното исковата претенция по главния иск с правно основание чл.74 ЗЗД се явява изцяло неоснователна, поради което съдът следва да я отхвърли.При това положение като неоснователна следва да се отхвърли и акцесорната претенция за мораторна лихва. С оглед изхода на спора на ищцата следва да заплати на ответника разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лв. Воден от изложеното съдът