Решение № 4664 от 15.7.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 2202/2024 г.

Производството е по реда на чл.435 и сл. от ГПК. Образувано е по жалба на „Еврохид“ ЕООД – длъжник по изпълнително дело № 20238510400170 по описа на частен съдебен изпълнител М.П., рег. № 851 КЧСИ, срещу начислените от съдебния изпълнител като дължими от длъжника такси и разноски по изпълнителното дело. Жалбоподателят счита, че не дължи начислените от съдебния изпълнител такси в размер на 2513.84 лева, като намира отказът на съдебния изпълнител да намали същите за незаконосъобразен. Поддържа, че поетото от него със сключеното с взискателя споразумение задължение да заплати таксите по прекратяване на изпълнителното дело и за вдигане на наложените по делото запори и възбрани не включва заплащане на такси в определения от съдебния изпълнител размер от 2513.84 лева. Излага доводи за недължимост на начислената от съдебния изпълнител такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, като счита, че тази такса се дължи единствено върху събраното парично вземане – предмет на изпълнителния лист, но не и върху вземанията на взискателя за разноски. В изпълнение на дадените от съда указания, уточнява, че счита, че изпратеното му по мейл на 30.10.2023 г. от съдебния изпълнител съобщение обективира постановление за начислени такси и разноски в размер на 2513.84 лева, като заявява, че постановление от 30.10.2023 г. за начислени такси в размер на 205.63 лева не му е връчвано. Препис от жалбата е връчен на взискателя по изпълнителното дело – „Веста профил“ ЕООД, като в законоустановения срок е подаден отговор на жалбата, в които са изложени доводи за нейната недопустимост, евентуално неоснователност. Съдебният изпълнител по изп. д. № 20238510400170 е изложил мотиви, съгласно разпоредбата на чл. 436, ал. 3 ГПК. От приложения препис на изпълнителното дело се установява следното: На 24.01.2023 г., по молба с вх. № 11617 на взискателя „Веста профил“ ЕООД, подадена чрез адвокат, е образувано изп. дело № 20238510400170 по описа на ЧСИ М.П., срещу „Еврохид“ ЕООД, въз основа на изпълнителен лист от 15.12.2022 г., издаден от районен съд - Перник, с който длъжникът е осъден да заплати на взискателя олихвяеми, считано от 15.04.2020 г. главници в общ размер от 15695.38 лева, както и разноски за съдебното производство от общо 4887.28 лева. В молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят претендира събиране на сумите по изпълнителния лист, като с оглед принудителното събиране на вземанията сочи изпълнителен способ – налагане на възбрана и насочване на изпълнението върху недвижим имот на длъжника, за който има издадена обезпечителна заповед за налагане на възбрана, както и налагане на запор върху установените, след извършена справка, банковите сметки на длъжника Претендира и събирането на разноски, включително и адвокатско възнаграждение по представения към молбата договор за правна помощ. Съдебният изпълнител е изискал справки относно длъжника и притежаваното от него имущество, като е изпратил искане за вписване на възбрана върху недвижими имоти на длъжника. Правени са опити да бъде връчена покана за добровно изпълнение до длъжника, като предвид обстоятелството, че вписаният към този момент в ТРРЮЛНЦ негов адрес на управление е бил в с. Драгичево, поканата за доброволно изпълнение, както и постановление за разноските от 20.04.2023 г. са изпратени за връчване по реда на чл. 18, ал. 6 от ЗЧСИ, чрез съдебен изпълнител с район на действие, в който попада адреса на управление на длъжника. Изпратените книжа са връчени от ЧСИ А.В. по реда на чл. 50, ал. 4 вр. ал. 2 от ГПК. С постановлението за разноски от 20.04.2023 г. са начислени следните такси и разноски – по т. 1 от ТТРЗЧСИ за образуване на изпълнителното дело – 24 лева с ДДС; по т. 3 от ТТРЗЧСИ за справка – 18 лева; по т. 4 от ТТРЗЧСИ – 12 лева с ДДС; по т. 5 от ТТРЗЧСИ – 24 лева с ДДС; по т. 5 от ТТРЗЧСИ – 24 лева с ДДС; по т. 10 от ТТРЗЧСИ – 18 лева с ДДС; по т. 26 от ТТРЗЧСИ – 2284.19 лева с ДДС; по т. 31 от ТТРЗЧСИ – 24 лева с ДДС и 2592 лева адвокатско възнаграждение на взискателя. На 04.09.2023 г. е изпратено искане от съдебния изпълинтел за частично заличаване на вписаната възбрана върху недвижими имоти на длъжника. С молба от 13.10.2023 г. длъжникът прави възражение срещу размера на възложените в негова тежест такси и разноски, като на 17.10.2023 г. му е връчено съобщение, в което е обективиран отказа на съдебния изпълнител да намали размера на приетото като дължимо на взискателя адвокатско възнаграждение, както и на размера на начислените по делото дължими от длъжника такси. Със съобщението изрично е указана възможността длъжникът да обжалва отказа на съдебния изпълнител да намали разноските и таксите по изпълнителното дело, в двуседмичен срок, пред Софийски градски съд. На 30.10.2023 г. взискателят е поискал да бъде прекратено изпълнителното производство и да бъдат вдигнати наложените на длъжника възбрани и запори, като с молба от същата дата длъжникът е заявил, че не възразява изпълнителното производство да бъде прекратено. С постановление от 31.10.2023 г. съдебният изпълнител е прекратил изпълнителното производство, като е издал постановление за разноските от 30.10.2023 г., с което е приел за събиране следните разноски: по т. З ТТРЗЧСИ - извършване на справка за длъжника и неговото имущество - 6 лв.; по т. 4 ТТРЗЧСИ – изпращане на призовка по пощата, препис от жалба, уведомление и книжа – 12 лева; по т. 5 ТТРЗЧСИ – изготвяне и връчване от сьдебния изпълнител или от негов служител на покана, призовка, препис от жалба, уведомление или книжа, включително за връчване на изявление на взискателя по чл. 517, ал. 2 и 3 от ГПК - 24.00 лв.; по т. 10 ТТРЗЧСИ - искане до съдията по вписванията за вписване или вдигане на възбрана – 18 лв; по т. 11 от ТТРЗЧСИ – присъединяване на взискател – 60 лв.; по т. 26 ТТРЗЧСИ – изпълнение на парично вземане - 75.63 лв., както и 10 лева за дължимата към АВ-имотен регистър държавна такса за заличаване на вписаната възбрана. На 30.10.2023 г. до длъжника е изпратен имейл, с който е уведомен, че дължимите от него такси към ЧСИ са в общ размер от 2513.84 лева. Така указаните такси са платени от длъжника, като с молба от 20.11.2023 г. длъжникът е поискал да му бъдат възстановена надплатената над реално дължимите такси сума. В изпълнение на дадените от съдебния изпълнител указания, с молба от 11.12.2023 г. взискателят заявява, че на 27.10.2023 г. е получил от длъжника сума в размер на 20584.66 лева в погашение на задължението му по изпълнителното дело, въз основа на сключено между страните споразумение от 27.10.2023 г., което е представено като приложение към молбата. На 13.12.2023 г. на длъжника е връчено съобщение, с което съдебният изпълнител го уведомява, че по изпълнителното дело няма сума, която да подлежи на възстановяване на длъжника. Разпоредбата на чл. 435 ГПК въвежда изчерпателно изброяване на подлежащите на обжалване действия в изпълнителното производство, като посочва и субектите, процесуално легитимирани да подадат жалба. Съгласно чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК, длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението. В случая определените от съдебния изпълнител като дължими от длъжника разноски и такси по ТТРЗЧСИ по изпълнителното дело са обективирани в две постановления – от 20.04.2023 г. и от 30.10.2023 г. Съгласно чл. 436, ал. 1 от ГПК, жалбата срещу съответното действие на съдебния изпълнител следва да бъде подадена в двуседмичен срок от извършване на действието, ако страната е присъствала при извършването му или ако е била призована, а в останалите случаи – от деня на съобщението. Следователно подадената на 20.12.2023 г. жалба на длъжника срещу определените от съдебния изпълнител като дължими такси и разноски по процесното изпълнително дело с постановлението от 20.04.2023 г. не е в рамките на законоустановения преклузивен срок. Отказът на съдебния изпълнител да намали размера на приетите с това постановление разноски и такси е съобщен на длъжника на 17.10.2023 г., като в установения в закона двуседмичен срок не е подадена жалба срещу този акт на съдебния изпълнител. С изтичането на срока, се е преклудирало правото на длъжника да възрази срещу размера на определените като дължими такси и разноски по изпълнителното дело с постановлението от 20.04.2023 г. Противно на поддържаното в жалбата, съобщаването с електронно писмо на размера на останалите дължими от длъжника такси, не представлява акт на съдебния изпълнител, който да има характер на постановление за разноските и с който да се определят като дължими такси и разноски, различни от вече определените такива с постановленията от 20.04.2023 г. и 30.10.2024 г., съответно не може да обоснове допустимост на жалбата в частта, с която се излагат възражения срещу начислените със стабилизираното /поради липса на подадена в законоустановения срок срещу него жалба/ постановление за разноските от 20.04.2023 г. Предвид изложеното, подадената от длъжника жалба следва да се приеме за допустима единствено в частта, с която се оспорват опледелените като дължими с постановлението от 30.10.2023 г. разноски /по изпълнителното дело липсват доказателства това постановление да е надлежно връчено на длъжника/. Разгледана по същество жалбата в тази част е частично основателна. В чл. 79, ал. 1 ГПК е предвидено, че разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в изрично посочените в тази разпоредба случаи. Таксите по изпълнението, които съгласно чл. 78 ЗЧСИ се събират за извършването на изпълнителни действия и на други действия в производството по принудително изпълнение в размери, определени в ТТРЗЧСИ, представляват разноски по изпълнението и следователно са в тежест на длъжника. При тълкуване на нормата на чл. 70, ал. 1 ГПК заедно с тази на чл. 70, ал. 2 ГПК, в която е предвидено, че когато таксите по изпълнението не са внесени от взискателя, те се събират от длъжника, се налага изводът, че разноските по заплащане на таксите по изпълнението винаги се възлагат в тежест на длъжника, без значение дали тези такси са платени авансово от взискателя или не. Отговорността на последния за разноските за заплащане на дължимите по изпълнението такси, обаче, може да бъде ангажирана само ако се установи, че определено действие е реално извършено. Извод в тази насока се налага по аргумент от разпоредбата на чл. 79, ал. 1, т. 2 ГПК, която изрично изключва отговорността на длъжника за разноски за изпълнителни действия, които са изоставени от взискателя или са отменени от съда, т.е. такива, които не са извършени или са признати за незаконосъобразно извършени. Произнасяне в този смисъл е направено и в мотивите по т. 5 от Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г. по тълк. д. № 3/2015 г. по описа на ОСГТК на ВКС, където е посочено, че отговорността на длъжника за разноски в изпълнителното производство е деликтна, има обективен характер и е ограничена до размера на реално извършените в производството разноски, които са направени във връзка с изпълнението и са били необходими за принудителното реализиране на вземането. С оглед на горното в случая се установява, че в тежест на длъжника по изпълнението трябва да бъдат възложени разноски за начислената такса по т. 10 от ТТРЗЧСИ за вдигане на наложената възбрана, както и за платената по сметка на АВ държавна такса за заличаване на тази възбрана. Действията, за които са начислени така описаните такси се установява, че към момента са реално извършени от съдебния изпълнител, че са били необходими с оглед прекратяването на ипълнителното дело, както и че размерът на начислените такси съответства на този, определен в съответните Тарифи. Не се установява съдебният изпълнител да е извършил друга справка за имущество на длъжника, различна от вече направените такива, за които е начислена такса в предходното постановление за разноските от 20.04.2023 г., поради което няма основание за начисляване на друга такса по т. 3 ТТРЗЧСИ, както е направил съдебният изпълнител. В т. 4 ТТРЗЧСИ е предвидено, че съдебният изпълнител събира такса в размер на 10 лв. за изпращане по пощата на призовка, препис от жалба, уведомление и книжа. При тълкуване на тази разпоредба се налага изводът, че посочената в нея такса се начислява само за действия, извършвани от съдебния изпълнител по връчване на страните по делото и на лицата, които имат право да участват в определени изпълнителни действия на конкретно посочени документи, които са призовка, препис от жалба, уведомление и книжа, като тя се начислява само тогава, когато това връчване се извършва по конкретно посочен в разпоредбата начин – по пощата /за връчвания на конкретни документи и книжа, които се извършват по друг начин, а именно от съдебния изпълнител или от негов служител, се начислява друга такса – по т. 5 ТТРЗЧСИ/. От документите по изпълнителното дело не е ясно за връчване на какъв точно документ е начислена тази такса по т. 4 ТТРЗЧСИ, но доколкото на този етап от делото не се установява на страните да е връчван някакъв акт на съдебния изпълнител или други книжа по пощата, то не се установява основание за събиране на начислената такса по т. 4 ТТРЗЧСИ, която се начислява само за извършено чрез пощенската служба връчване. В т. 5 ТТРЗЧСИ е предвидено, че съдебният изпълнител събира такса за извършване на следните действия: за изготвяне и връчване от съдебния изпълнител или от негов служител на покана, призовка, препис от жалба, уведомление или книжа, включително за връчване на изявление на взискателя по чл. 517, ал. 2 и 3 ГПК. При тълкуване на тази разпоредба се налага изводът, че посочената в нея такса се начислява само за действия, извършвани от съдебния изпълнител по изготвяне и връчване на страните по делото и на лицата, които имат право да участват в определени изпълнителни действия на конкретно посочени документи, които са покана за доброволно изпълнение, която задължително следва да бъде връчена на длъжника по изпълнението, както и на други документи, които видно от изброяването са такива, които имат за цел да осигурят правото на всяка от страните по изпълнението да вземат участие в предприетите изпълнителни действия, както и да упражнят защитата си в процеса срещу изявления и искания, направени от другата страна – такива са призовките до страните, които имат за цел да ги уведомят за участие в конкретно предприето от съдебния изпълнител действие, такива са преписите от жалби и други книжа, чието връчване има за цел да им дадат възможност да вземат участие в процеса и да упражнят защитата си срещу конкретно искане на насрещната страна в изпълнителния процес. В т. 5 ТТРЗЧСИ обаче не е посочено, че такса се начислява за изготвяне и връчване на актове на съдебния изпълнител. Това е така, тъй като изготвянето на тези актове е в изпълнение на основните процесуални задължения на съдебния изпълнител, поради което той е длъжен да ги състави при осъществяване на предвидените в ГПК предпоставки за това и след това да ги съобщи на страните, за да могат да се защитят срещу тях. С оглед на това и предвид липсата на яснота за какво точно действие е начислена таксата по т. 5 от ТТРЗЧСИ с процесното постановление от 30.10.2023 г. /с постановлението от 20.04.2025 г. са начислени две такси на това основание от по 24 лева/, то следва да се приеме, че не се установява основание за начисляване на нова такса по т. 5 от ТТРЗЧСИ в размер на 24 лева. По изпълнителното дело липсва изричен акт на съдебния изпълнител за присъединяване на друг взискател, съответно не се установява основание за начисляване и на таксата по т. 11 от ТТРЗЧСИ в размер на 60 лева. Пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители се дължи, тъй като при изпълнение на задължения за парични вземания, съдебният изпълнител събира и т. нар. окончателна такса, държавният - по чл. 53 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, а частният - по чл. 26 от Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители. В чл. 26 от Тарифата за таксите е посочено, че за изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната сума по описания начин съобразно интереса, а не само главницата по изпълнителния лист. Както е посочил законодателят, такса се следва върху събраната сума, поради което в нея трябва да се включат и разноските по изпълнението за адвокатско възнаграждение на взискателя. В случая такава такса е начислена с постановлението от 20.04.2023 г. в размер на 2284.19 лева, като след това не се установява да има приети за събиране, съответно събрани други суми, върху които да следва да се определя допълнително такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, съответно не се установява основание за начисляване на такава такса в размер на 75.63 лева. Предвид изложеното постановлението на съдебния изпълнител за разноските от 30.10.2023 г. следва да бъде отменено в частта, с която са начислени такси по т. З ТТРЗЧСИ в размер на 6 лв.; по т. 4 ТТРЗЧСИ в размер на 12 лева; по т. 5 ТТРЗЧСИ в размер на 24.00 лв.; по т. 11 от ТТРЗЧСИ в размер на 60 лв. и по т. 26 ТТРЗЧСИ в размер на 75.63 лв., като в останалата част жалбата на длъжника срещу това постановление следва да бъде оставена без уважение. Съдът намира, че страните в настоящето производство нямат право на разноски, независимо от естеството на произнасяне по жалбата. В производството по разноските /каквото характер има настоящето такова по отношение на определените разноски по изпълнителното дело/, разпоредбата на чл. 81 от ГПК не намира приложение, тъй като това ще доведе до кумулирането на нови задължения на страните за разноски, което е недопустимо, съгласно практиката на ВКС /обективирана в определение № 489/17.10.2017 г. на ВКС, ІV ГО, по ч. гр. д. № 3926/2017 г.; определение № 393/17.09.2018 г. на ВКС, ІV ГО, по ч. гр. д. № 2845/2018 г. и др./. Ето защо на взискателя не се дължат разноски, съразмерно на отхвърлената и оставена без разглеждане част на жалбата на длъжтика. Така мотивиран, Съдът