РЕШЕНИЕ

№ 1344

гр. София, 07.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-7 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Гергана Коюмджиева при участието на секретаря Йоана П. Петрова като разгледа докладваното от Гергана Коюмджиева Гражданско дело № 20211100111948 по описа за 2021 година Предявени са субективно пасивно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1, вр. чл.240 ЗЗД, във вр. чл.60, ал.1 ЗН По изложените в исковата молба и уточнителна молба вх.№20500 /066.04.2022г. обстоятелства Н. С. К. ЕГН •••••••••• е предявил против К. Д. Г. •••••••••• и С. Д. Г. ЕГН ••••••••••, в качеството им на наследници на Д.Т. Г., пасивно и обективно кумулативно съединени искове, с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. I от ЗЗД, вр. чл. 240 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, във вр. чл.60, ал.1 от ЗН за осъждане на ответниците да заплатят при условията на разделност следните суми:

• К. Д. Г. да заплати сумата от 146 453.50 лв., представляваща ½ част от дължима главница, дължима по споразумение от 30.10.2010 г. сключено между ищеца и Д.Т. Г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, като и сумата от 44 968.20 лв., представляваща лихва за забава върху главница за периода от 01.10.2018 г. до 01.10.2021 г. - С. Д. Г. да заплати сумата от 146 453.50 лв., представляваща ½ част от дължима главница, дължима по споразумение от 30.10.2010 г. сключено между ищеца и Д.Т. Г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, като и сумата от 44 968.20 лв., представляваща лихва за забава върху главница за периода от 01.10.2018 г. до 01.10.2021 г. В исковата молба са изложени твърдения, че на 27.10.2010 г. между ищеца Н. С. К. и наследодателя на ответниците - Д.Т. Г. са сключени 3 /три/ броя договори за заем в общ размер на 295 907 лева, разпределени както следва:

• по договор за заем от 27.10.2009 г. – главница в размер на 9 000 лева;

• по договор за заем от 27.10.2009 г. - главица в размер на 46 805 лева;

• по договор за заем от 27.10.2009 г. — главница в размер на 240 102 лева. Твърди се, че в цитираните договори за заем изрично е записано изявлението на заемополучателя, че е получил в брой сумата на главницата по съответния договор за заем. Съгласно уговорките между страните, главицата в размер на 9 000 лева следвало да бъде погасена в срок не по-късно от 02.11.2010 г.; Главницата в размер на 46 805 лева следва да бъде върната в срок не по-късно от 20.12.2010 г., а главницата в размер на 240 102 лева - в срок не по-късно от 20.12.2010 г. Наведен е довод, че за обезпечаване изпълнението на задълженията си така сключените договори за заем заемополучателят Д.Т. Г. е издал в полза на ищеца три броя Запис на заповед. Твърди, че преди настъпването падежа за погасяване на главницата по всеки един от трите договора за заем, между ищеца, в качеството на заемодател и заемополучателя Д.Т. Г. е сключено споразумение, с което се преуреждат реда и условията за погасяване на задълженията. При подписването на споразумението на 30.10.2010г., заемополучателят е заплатил сума в размер на 3 000 лева, което плащане е надлежно отразено в сключеното между страните Споразумение. Съгласно чл. 2 от същото, страните се споразумяват остатъкът от общия дълг по трите договора за заем в размер на 292 907 лева, да бъде погасен от длъжника в срок до 31.12.2016 г., като изрично е уговорено, че сроковете по трите отделни договора за заем се удължават до 31.12.2016 г. Страните се договарят също така, че длъжникът не дължи лихва за периода на удължения срок, но дължи лихва за забава в размер на законната лихва за забава. Твърди се, че при настъпването на падежа - 31.12.2016 г. заемополучателят Д.Т. Г. не е погасил своето задължение за главица, произтичащо от посоченото споразумение от 30.10.2010 г. В законоустановения срок по чл.131 ГПК, е постъпил отговор от ответниците К. Д. Г. и С. Д. Г., чрез адв.Н. С. - пълномощник, в който се твърди, че ответниците са се отказали от наследството на Д.Т. Г.. С отговора са представени две удостоверения за вписан в особената книга на СРС отказ от наследство на наследодателя Д.Т. Г.. Ответниците молят производството по делото да бъде прекратено, поради липса на пасивна материално правна легитимация.

В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си адв.Б. поддържа предявените искове.

В съдебно заседание ответниците не се явяват.

Софийски градски съд, ГО, І - състав, преценявайки доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.12 ГПК и чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото не се спори, че на 27.10.2010 г. между ищеца Н. С. К. и Д.Т. Г. са сключени 3 /три/ броя договори за заем в общ размер на 295 907 лева, разпределени както следва:

• по договор за заем от 27.10.2009 г. – главница в размер на 9 000 лева;

• по договор за заем от 27.10.2009 г. - главица в размер на 46 805 лева;

• по договор за заем от 27.10.2009 г. - главница в размер на 240 102 лева.

Видно от приетите договори за заем от 27.10.2009г. заемополучателят заявил, че е получил в брой сумата на главницата по съответния договор за заем. Съгласно уговорките между страните, главицата в размер на 9 000 лева следвало да бъде погасена в срок не по-късно от 02.11.2010 г.; главницата в размер на 46 805 лева следва да бъде върната в срок не по-късно от 20.12.2010 г., а главницата в размер на 240 102 лева - в срок не по-късно от 20.12.2010 г. Прието е неоспорено споразумение от 30.10.2010г., сключено между ищеца Н. С. К., в качеството на кредитор и Д.Т. Г., в качеството на длъжник, което обективира изявление на Г., че дължи суми в общ размер на 295 907 лв. по три договора за заем от 27.10.2009г., както и че заемополучателят е заплатил сума в размер на 3 000 лева, при подписване на споразумението. Съгласно клаузата на чл. 2 от спораумение от 30.10.2010г., страните се уговорили остатъкът от общия дълг по трите договора за заем в размер на 292 907 лева, да бъде погасен от длъжника в срок до 31.12.2016 г., като изрично е прието, че сроковете по трите отделни договора за заем се удължават до 31.12.2016г.

От приетото удостоверение за наследници №59 /10.03.2022г. издадено от Столична община, р-н Триадица, се установява, че Д.Т. Г. ЕГН ••••••••••, починал на 22.11..2018г., като оставил двама наследници по закон - К. Д. Г. •••••••••• и С. Д. Г. ЕГН •••••••••• – синове./л.42 от делото/ От приетото удостоверение издадено от Софийски районен съд на 25.01.2019г. се установява, че ответникът К. Д. Г. се е отказал от наследството на покойния наследодател Д.Т. Г. ЕГН •••••••••• с молба вх.№2002187 /24.01.2019г., като отказът е вписан в специалната книга на съда под №115/25.01.2019г./л.79 от делото/ От приетото удостоверение издадено от Софийски районен съд на 25.01.2019г. се установява, че ответникът С. Д. Г. се е отказал от наследството на покойния наследодател Д.Т. Г. ЕГН ••••••••••, като отказът е вписан в специалната книга на съда под № 366 /11.03.2019г./л.80 от делото/ Така установеното от фактическа страна сочи на следните изводи от правна страна:

Главните искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, предвид поддържаните в исковата молба твърдения се явяват процесуално допустими, предявени при наличие на правен интерес и редовно упражняване правото на иск.

По същество на доводите:

Уважаването на иск за реално изпълнение предполага кумулативното наличие на три предпоставки: наличие на облигационно правоотношение, по силата на което да възниква задължение за изпълнение, пълно или частично неосъществяване на дължимия резултат от страна на длъжника и реалното изпълнение на облигационното задължение да е възможно. Ищецът поддържа наличие на облигационно правоотношение между страните, възникнало по силата на договор за заем.

Договорът за заем за потребление е реален договор, който се счита сключен, когато въз основа на постигнато между страните съгласие заемодателят предаде, а заемополучателят получи в заем парична сума или заместими вещи, на които става собственик като заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид количество и качество. По иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, в доказателствена тежест на ищеца е доказването както на обстоятелството, че сумата е предадена, така и на обстоятелството, че е предадена въз основа на договор за заем, т.е. при наличието на съгласие за връщане у ответника.

Съгласно чл. 240, ал. 1 ЗЗД "с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество". За основателността на иска по чл. 240, ал. 1 ЗЗД по делото следва да се установят следните предпоставки:

1) съществуването на договор за заем между страните;

2) предаването на заемната сума на ответника;

3) изискуемостта на задължението за връщане на заемната сума.

По делото безспорно се установява съществуването на три договора за заем от 27.10.2009г. между Н. К. и Д. Г. – наследодател на ответниците, предаването на заемната сума и изискуемостта на усвоената заемна сума. В настоящия случай, обаче ответниците по делото са направили изрично изявление, че се отказват от наследството на своя наследодател и са вписали изрични откази от същото. Отказалият се от наследство се дезинтересира от включените в него права и задължения. Отказът от наследство, направен по реда на чл. 52 от ЗН вр. чл. 49, ал. 1 от ЗН, има за последица не само невъзможността за отказалия се наследник да придобие включените в откритото наследство права, но и невъзможността да му се възложат задълженията, които се включват в същото наследство. При това тези последици настъпват с обратна сила, т.е. счита се, че отреклият се от наследство никога не е бил носител на останалите след смъртта на наследодателя права и никога не е бил отговорен за неговите задължения. С отказите си от наследство наследниците са се лишили от включените в наследството права и не са приели включените в него задължения. По този начин, двамата ответници не само престават да бъдат наследници, но се счита, че не са били и наследници. При всички случаи обаче отказите имат за предмет правата и задълженията, влизащи в наследството. Отказът от наследство, направен по реда на чл. 52 ЗН във връзка с чл. 49, ал. 1 ЗН, има за последица не само невъзможността за отказалия се наследник да придобие включените в откритото наследство права, но и невъзможността да му се възложат задълженията, които се включват в същото наследство. При това тези последици настъпват с обратна сила, т. е. счита се, че отреклият се от наследство никога не е бил носител на останалите след смъртта на наследодателя права и никога не е бил отговорен за неговите задължения./ в този см. Определение № 1334 от 29.09.2009г. по гр.д. № 1034/2009г., ІV г.о. на ВКС/ Предвид изложеното предявените от страна на Н. С. К. против К. Д. Г. •••••••••• и С. Д. Г. при условията на субективно пасивно съединяване осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. I от ЗЗД, вр. чл. 240 ЗЗД, във вр. чл.60, ал.1 от ЗН, следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

По изложените съображения неоснователни са и акцесорните искове за обещетение за забава с правно основание чл.86 от ЗЗД.

По разноските:

С оглед изхода на спора, на ищеца не се следват разноски.

Съгласно чл.78, ал.3 ГПК ответниците има право на разноски, но същите не са заявили такова искане в процеса.

Водим от горното, съдът