Решение № 199 от 9.12.2024 г. на Апелативен съд - Варна по дело № 146/2024 г.

Производството е образувано по въззивна жалба на З. Г. Г. и Д. З. Г., и двамата от гр. Добрич, представлявани от общия си процесуален представител адв. С. К. от АК-Варна, насочена против решение № 1488/15.12.23г., постановено по гр. д. № 1617/20г. на ОС-Варна, в частите му, с които са били отхвърлени исковете им за солидарното осъждане на ответниците Т. Б. Б. от гр. Пловдив, „ИНТЕРЕКСПРЕС“ ЕООД с ЕИК148057695, гр. Варна и Т. Г. Н. от с. Болярско, обл. Ямбол, да им заплатят съответно сумата от 50 000 лв. на първия въззивник и сумата от 30 000 лв. на втората въззивница, представляващи обезщетения за причинените им неимуществени вреди, вследствие на смъртта на И.З.К. (баба на въззивника и майка на въззивницата), починала на 02.07.2015 год., за което е съставен акт за смърт № 0004/21.09.2020 год. в с. Здравец обл. Варна, ведно със законните лихви върху претендираните суми, считано от предявяване на исковете на 19.06.2020 год. до окончателното им изплащане, на осн. чл. 45, ал. 1 и чл. 49 от ЗЗД. Счита се, че решението е недопустимо, евентуално – неправилно, поради нарушение на процесуалните правила и на материалноправните разпоредби, както и поради необоснованост. Позовават се на нарушение на чл. 129, ал. 2 от ГПК, тъй като въпреки многократното оставяне на исковата молба без движение, съдът е давал неясни и подвеждащи указания на ищците, в резултат на което много от правноралевантните факти са останали неизяснени, а оттам и до изменението им, което пък е довело до изменение на предмета на иска, при което е постановено едно недопустимо решение. В тази връзка е посочено, че твърденията на ищците са били, че причинените им неимуществени вреди са в резултат на поредица фактори, довели до изчезването на наследодателката им, а впоследствие и до нейната смърт. Всеки един от тези фактори е причинил болки и страдания, а именно – в резултат на конкретно посочените действия и бездействия на ответниците, тяхната родственица е била приета в социалния дом, който не е специализиран за прием на възрастни хора с деменция, след което поради липсата на упражнен контрол за такъв вид болни, тя безпрепятствено е напуснала заведението, в резултат на което е изчезнала, а по-късно е настъпила смъртта й. В замяна на горното съдът е приел, че предмет на спора са обезщетенията за неимуществени вреди от смъртта на тяхната родственица и е акцентирал върху това каква е причината за смъртта на И.З.К. като правен резултат от деликта, изискващо обосноваване и на причинно-следствена връзка между противоправното деяние и настъпилия смъртен резултат. Жалбоподателите поддържат, че не са твърдели смъртта на тяхната близка да е настъпила пряко от противоправното поведение на ответниците, а са посочили, че смъртта е била предпоставена от поведението им – допускане до дома на жена с деменция без лицензиране за такъв прием и неупражнен контрол върху болната, при което се стигнало до безпрепятственото й напускане на дома и до нейното изчезване, а по-късно е била констатирана и смъртта й, настъпила по неустановена конкретна причина. На следващо място въззивниците се позовават на процесуално нарушение на съда, изразяващо се в неизготвянето на доклад по делото и даване на съответни указания на страните за определяне на спорните факти и необходимите доказателства за тяхното установяване, разпределяйки и доказателствената тежест между тях. По този начин не е било разграничено противоправното деяние на всеки от ответниците, нито са били отразени в пълнота възраженията им или признаването на определени факти, както и не е било посочени за кои факти всяка от страните не е посочила доказателства. В тази насока се излага, че ответниците са оспорили подписания договор за предоставяне на социална услуга, твърдейки, че не е подписан от управителя на ответното дружество, както и че в него има извършени от ищеца добавки и поправки. По делото обаче е останало неизследвано дали в договора има допълвания и поправяния, а само е била назначена експертиза за установяване автентичността на подписа на управителя на ответното дружество. Наред с горното е било оставено без уважение доказателственото искане на ищците, свързано с твърдението им, че ответницата Т. Н. е действала от името и за сметка на ответното дружество при приема на тяхната родственица в социалното заведение. Поради неразпределена доказателствена тежест не са били събирани доказателства и относно въвеждането в заблуждение на ищците от страна на ответниците относно това, че домът е за възрастни хора с деменция. Тези процесуални нарушения са обусловили и решаването на делото при неизяснена фактическа обстановка, което е довело до постановяването на немотивиран съдебен акт. Счита се, че съдът е следвало да установи дали за ответниците е съществувало задължение за действие, което не е било изпълнено и дали вредите са последица от това неизпълнение, след което да направи извода за наличието или липсата на причинно-следствена връзка. Позовавайки се на конкретни решения на ВКС се поддържа, че е възможно деянието да не е единствената причина за резултата, но това да не изключва отговорността за деликт, а само да определя нейния обем. На следващо място въззивниците се позовават и на неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на съдебния акт. Сочат, че поради горните процесуални нарушения, не е била установена правилно фактическата обстановка по делото, което е довело до неправилното приложение на материалния закон. В случая не е било съобразено, че шансовете наследодателката на ищците да оцелее в непозната обстановка, в условията на силно залесена местност и умствено заболяване – болест на Алцхаймер, са били минимални, дори нулеви. Така, ако не са били действията и бездействията на ответниците, свързани с приемането на И.К. в дом без лиценз за осъществяването на грижи с деменция, при липсата на правила за движение и контрол на заболелите, което е обусловило безпрепятственото напускане на дома от болната жена, то нямаше да се достигне до нейното изчезване, продължилата над 8 месеца неизвестност и впоследствие установената й смърт чрез намирането на останки от тялото й. Претендират отмяна на решението в обжалваните му части и уважаване на предявените искове, ведно с присъждане на разноските по делото. В предвидения в закона и указан от съда срок е депозиран отговор на въззивната жалба от насрещната страна Т. Г. Н. чрез адв. М. В. от АК-Варна, с който същата е оспорена като неоснователна. Счита се, че първоинстанционният съд се е съобразил изцяло с указанията, дадени с определение № 153/24.03.22г. по в.ч.гр.д. № 95/22г. на ВАпС относно предмета на предявените искове. Освен това първоинстанционният съд е изготвил проект за доклад, в който на ищците са били дадени указания относно подлежащите на доказване факти, както и е уважил исканията им за събиране на гласни доказателства. В съдебния си акт съдът е обсъдил целия събран по делото доказателствен материал. Изцяло се споделя правният извод, че при липсата на доказани по делото причини за смъртта на И.К.(така и от материалите по воденото досъдебно производство), липсват елементите от фактическия състав на деликта, тъй като излизането от дома и настъпилата смърт не са поставени в непосредствена причинно-следствена връзка. Допълва се, че по делото е установено, че ответницата Н. към датата на деликта не е била в трудовоправни отношения с ответното дружество, а свидетелката на ищците И.Г. сочи, че при приема на свекърва й в дома, те са се срещнали с управителката А.. В показанията си другите свидетели също не сочат, че Н. е присъствала при приема на родственицата на ищците. Сочи, че по делото не е установено ответниците да са знаели за заболяванията на И.К. при приема й в дома, а освен това същата не е била поставена под запрещение, още повече, че на 01.07.15г. е дала нотариално заверено пълномощно на З. Г. за извършване на разпоредителни действия с нейно имущество. Вещото лице-психиатър не отрича факта, че е възможно като личност К.да е била с подредено поведение, което е могло да заблуди околните, които не я познават. Поради това и поради направеното възражение за изтекла обща погасителна давност, исковете се считат за неоснователни. Претендира се отхвърляне на въззивната жалба и присъждане на разноските в настоящото производство. В предвидения срок е депозиран отговор и от другите двама ответници - Т. Б. Б. от гр. Пловдив, „ИНТЕРЕКСПРЕС“ ЕООД, гр. Варна, представлявани от общия си процесуален представител адв. Г. Б. от АК-Пловдив. Поддържа се, че жалбата е допустима, но неоснователна, а обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което се претендира да бъде потвърдено, ведно с присъждане на направените от тях разноски за настоящото производство. Счита се, че въпреки усилията на първоинстанционния съд, ищците на са уточнили от какъв деликт претендират настъпили вреди, за чието обезщетение са предявили своите претенции – дали вредите са резултат от изчезването на тяхната родственица или в резултат на нейната смърт, както и не е била посочена каква е причинно-следствената връзка между действията или бездействията на ответниците и евентуално настъпилите вреди. В определението си по инстанционна проверка на прекратителното определение на първоинстанционния съд, въззивният съд е приел, че ищците твърдят вредите да са настъпили в резултат на смъртта на тяхната родственица, а пък смъртта й е настъпила в резултат на твърдяните от ищците действия и бездействия на ответниците. Поради това се счита, че обжалваното решение е допустимо, независимо от продължаващите неясни твърдения на ищците. Поддържа се, че първоинстанционният съд е извършил подробен доклад, който е бил допълнен в първото съдебно заседание и срещу този доклад ищците не са имали възражения. Освен това в доклада е била разпределена и доказателствената тежест между страните за установяване на правнорелевантните факти, представляващи елементи от фактическия състав на деликта. Посочено е, че обжалваното решение е надлежно мотивирано и при липсата на доказателства за конкретната причина за смъртта на И.К., то няма как да се приеме наличието на причинно-следствена връзка между тази смърт и действията или бездействията на ответниците. Поради това няма отношение към предмета на делото дали родственицата на ищците е била правомерно настанена в дома, респ. дали е налице договор за нейното настаняване и как тя е напуснала дома, дали ответниците са били уведомени за заболяването й от нейните роднини. Въззивната жалба е подадена в срок, от страна с правен интерес от обжалването на обжалваем първоинстанционен съдебен акт, при наличието на доказателства за надлежна представителна власт. Предвид липсата на жалба срещу частта от решението, с което е отхвърлен иска на И.Г. П., конституирана като правоприемник на починалия в хода на процеса ищец Г. З.ев Г., за солидарното осъждане на ответниците да й заплатят обезщетение за неимуществени вреди, в тази му част решението е влязло в сила и не е предмет на въззивното производство. В открито съдебно заседание въззивната жалба на двамата въззивници се поддържа чрез общия им процесуален представител. Позовавайки се на нормите на Закона за социалните услуги (ЗСУ) и на подзаконовите нормативни актове по неговото приложение, се поддържа, че отговорността за качеството на предоставяните социални услуги е на доставчика на услугата, на лицата, които го управляват и на служителите, които осъществяват дейността по предоставяне на услугите. В представената от въззиваемите Т. Б. Б. и „ИНТЕРЕКСПРЕС“ ЕООД, гр. Варна писмена защита чрез общия им процесуален представител се поддържа, че събраните пред въззивната инстанция доказателства не променят основния извод, че не е доказана от ищците причината за настъпилата смърт на тяхната наледодателка, а оттам и на причинната връзка между смъртта и действията и бездействията на ответниците. Наследодателката би могло да е починала от инфаркт, инсулт, старост и от всяка друга причина за естествена смърт, която би настъпила по всяко време и на всяко едно място, независимо дали същата се е намирала в дома за възрастни хора, в собствения си дом или на друго място. По делото липсват доказателства за насилствена смърт или злополука. Липсата на сключен договор между възрастната жена и ответното дружество не може да ангажира договорната отговорност на последното, а от друга страна юридическото лице не може да носи деликтна отговорност, тъй като не може да изразява воля и да има вина. Не било установено и домът да е бил рекламиран като такъв за хора с деменция, както и представителите на дома да са били уведомени от близките на възрастната жена, че тя страда от деменция. Освен това по делото се установило, че ищците не били много притеснени от изчезването на родственицата им, тъй като това се случвало и друг път. Недоказани останали твърденията на въззивниците за претърпени от тях негативни преживявания в резултат на смъртта на И.К., нито че посочените от въззивницата заболявания са в резултат на такива преживявания. В депозираната писмена защита от въззиваемата Т. Н. чрез нейния процесуален представител се поддържа, че по делото е било установено, че към процесния период ответницата не е била в трудовоправни отношения с ответното дружество. Освен това от събраните по делото гласни и писмени доказателства не е било установено и някакво друго основание, въз основа на което Н. да е имала задължението да осъществява контрол във връзка с неговата дейност. Такива дейности Н. и фактически не е била осъществявала. Липсват доказателства медицинските документи, доказващи заболяванията на възрастната жена, да са били предоставени при нейния прием в дома. Освен това същата е била дееспособна към 01.07.15г. и е подписала пълномощно в полза на внука си З. Г., което е станало пред нотариус, който се уверил, че тя разбира свойството и значението на действията си. Експертът по делото е посочил, че е възможно възрастната жена като личност да е била с подредено поведение, което да заблуди околните, които не я познават, което доказва, че не е имало възможност в дома да се разбере какво е нейното психично и здравословно състояние. Позовава се и на нормата на чл. 41 от ППЗСП, действала към 02.07.15г., че потребителите на социални услуги в специализирани институции имат правото самостоятелно да организират свободното си време, да имат лични контакти със семейството, приятелите и други лица. В действалата нормативна уредба (Приложение № 1 към чл. 13 от Наредба № 49/18.10.10г. за основните изисквания, на които трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешният ред на лечебните заведения за болнична помощ и домовете за медико-социални грижи) липсва изискване за изграждане на такава архитектурна среда, която да гарантира невъзможност ползвателите на социалната услуга да напускат територията на дома. Необходимостта от евентуално прилагане на мерки за временно физическо ограничаване по отношение на И.З., съобразно Наредба № 1/28.06.2005г. за реда за прилагане на мерки за временно физическо ограничаване при пациенти с установени психични разстройства, е следвало да бъде преценено от общопрактикуващия лекар и от лекуващия психиатър. По делото обаче няма данни за налагане на такива мерки. След като за персонала на дома не е имало задължение да препятстват свободното придвижване на възрастната жена с цел да предотвратят самоволното напускане на територията на дома, то не е налице противоправно поведение на лицата, на които ответното дружество е възложило дейността по осъществяването на социалната услуга в Дом за възрастни хора – с. Здравец. Поддържа се, че не е налице и причинна връзка между действия и бездействия на ответниците и настъпилата смърт на И.З., което е станало след нейното напускане на дома. Поддържа се и релевираното възражение за изтекла погасителна давност на предявените искове. Отбелязва се и това, че ЗСУ е в сила от 01.07.20г. и поради това се явява неприложим спрямо процесния случай. За да се произнесе настоящия състав на съда съобрази следното от фактическа и правна страна: По предявените искове. С предявената на 19.06.20г. искова молба и с множеството уточняващи молби (от 30.07.20г., 25.03.21г., 12.07.21г., 28.10.21г. и 28.09.22г.) ищците Д. З. Г. и З. Г. Г. са твърдели, че са съответно дъщеря и внук на И.З.К.. Сочат, че същата е била настанена в Дом за стари хора в с. Здравец, община Аврен, обл. Варна на 01.07.15г., чиято дейност е била организирана от ответното дружество „ИНТЕРЕКСПРЕС“ ЕООД, гр. Варна чрез неговия управител и ответник Т. Б. Б., както и от ответницата Т. Н., на която са били възложени от дружеството представителни и организационни функции за дома. Ищците са посочили, че до 2002г. тяхната родственица е живяла в едно домакинство със семейството на сина си Г. в гр. Добрич, а след като той, съпругата му и неговата сестра Д. Г. са заминали да работят в Испания, през 2003г. внукът й З. се установил да живее в жилището с баба си. През 2013г. И.З. е била диагностицирана с „Късна болест на Алцхаймер“ и имала паметови нарушения, нямала ориентация за време, място и околна среда, имала деменция. Започнала да се губи из града и не могла да се прибере сама. Била напълно зависима от грижите на близките си, които са я водили на лекар, купували предписаните й лекарства, което основно се извършвало от внука й З.. Била наета жена за полагане на грижи, както и е била записана в социалния патронаж за осигуряване на храна. Д. и семейството на брат й се прибирали за по няколко месеца през годината и също полагали грижи за своята майка. Заболяването на И. обаче се обострило и поради това е била настанена за една седмица в психиатрия, откъдето е било препоръчано тя да бъде настанена в социален дом, за да бъде обгрижвана перманентно. Предвид заболяването на възрастната жена, ищците получили отказ за настаняване в Дома за стари хора в гр. Добрич, а за специализирания дом в с. Опанец е трябвало да изчакват дълго. В последния им били предоставени брошури за дома в с. Здравец на ответното дружество „ИНТЕРЕКСПРЕС“ ЕООД. Синът Г. и съпругата му посетили този дом 2-3 дни преди да заведат своята близка, където ги посрещнала Т. Н., представила се за изпълнителен директор и М.Н., представила се за управител на дома. Запознали ги с условията на дома и ги развели из сградата. Г. и съпругата му представили медицинските документи на И. за заболяването „Алцхаймер“ и получили отговор, че това е правилното място и че домът е за хора с деменция. Указали какви са необходимите документи за приема и дължимата такса. Така на 01.07.15г. Т. Н. е приела Г., неговата съпруга и майка му И. в дома, а на разговора присъствали М.Н. и медицинската сестра Б. П.. Представени били всички документи, вкл. и за заболяването на И., а служителите си направили копия от тях. При постигнатото съгласие е бил подписан и представеният им от Т. Н. договор, подписът върху който за дружеството е бил предварително положен от представляващия го, който също се присъединил към посетителите. На ищците не бил представен Правилник за вътрешния ред на заведението. В договора е било посочено, че домът е за възрастни хора „Света Петка“, с. Здравец, а в съдържанието на договора – че е Дом за хора с деменция – с. Здравец. По-късно било установено, че в регистъра на доставчиците на социални услуги домът е регистриран като дом за стари хора, а не за такива с деменция. На следващия ден след настаняването – на 02.07.15г., поради извършването на строителни дейности в двора на дома, порталната врата е била оставена отворена и И. З. излязла безпрепятствено, а по-късно нейното отсъствие било установено от служителите на дома. Започнало дълго издирване, продължило 2 седмици, в което се включили и самите ищци, кметът на селото, доброволци и полицейски служители със следово куче. Усилията им обаче останали безрезултатни. Неизвестността относно тяхната близка продължила до 28.03.16г., когато ищците са били уведомени, че е открит човешки череп до дом от с. Здравец, с който си играело едно куче. В рамките на образуваното ДП № 2089/16г. на ІV РУ на МВР е била изготвена ДНК експертиза, чрез която се установило, че намереният череп е на И. З.. Още от момента на изчезването на тяхната родственица ищците са изпитали стрес, непрекъснато са мислели какво се е случило с нея, не можели да спят, а ежедневието им е било свързано с разговори и мисли за случилото се. Този шок продължава и до момента на подаване на исковата молба. В резултат на тези негативни преживявания Д. Г. е получила високо кръвно, силна невроза, депресия, трудно й било да остава сама. З. Г. е преживявал душевни притеснения от това, че е оставил баба си в дом, от безрезултатните усилия по нейното издирване и от нейният трагичен край, доведен дотам, че куче да си играе с нейните телесни останки. С оглед на горните твърдения ищците обобщават, че са били подведени от ответниците относно статута на дома, тъй като същият не е бил регистриран като такъв за полагане на грижи за хора с деменция и не е имал правото да приема лица с такива заболявания, за които при приема на И. З. е било съобщено на ответниците, вкл. и чрез представени медицински документи. С оглед на заболяването и състоянието на родственицата им, за същата е било необходимо полагането на постоянни грижи и наблюдение, за да се осигури безопасността на нейното здраве и живот. Вместо това, И. З. е била оставена без надзор и поради липсата на осъществяван непрекъснат контрол и отваряне на порталната врата, е било допуснато безпрепятстването й напускане на дома и изчезването й, което е завършило с нейната смърт. Със своето бездействие при изпълнение на изискванията за предлаганата социална услуга, лицата, на които е било възложено от ответното дружество да организират и изпълняват съответните дейности, са допринесли виновно за настъпилия негативен резултат. В дома е липсвала създадена организация за контрол върху настанените болни, което е създало реалната възможност за увреждането, което е настъпило с И. З.. Вредите са в причинна връзка с описаните действия и бездействия. От момента на своето раждане ищците са имали установени с И. З. много близки взаимни отношения на обич, привързаност и грижа, които са се засилили и станали постоянни с оглед обострянето на нейното заболяване. Дъщерята Д. е поддържала постоянна връзка с майка си и изпращала средства от чужбина за нейната издръжка, а внукът й З. е бил постоянно с нея и я обгрижвал. Въз основа на горните твърдения са отправени искания ответниците да бъдат осъдени солидарно да заплатят на Д. Г. сумата от 30 000 лв., а на З. Г. – сумата от 50 000 лв. като обезщетения за претърпените от тях неимуществени вреди от изчезването и настъпилата смърт на тяхната майка, съответно баба, ведно със законната лихва върху всяко от обезщетенията, считано от подаване на исковата молба до окончателното им изплащане. В молбата от 30.07.20г. е уточнено, че ответникът Т. Б. като собственик и управител на дружеството, организирало дейността на дома, неправомерно е допуснал приемането на лице с деменция, въпреки липсата на регистрация за осъществяването на такава услуга и не е упражнил контрол върху дейността, изискваща осигуряването на специални грижи за родственицата на ищците, в резултат на което е настъпило тяхното увреждане. Ответното дружество носи отговорност като възложител на работата по осъществяването на дейност извън предоставената регистрация, а Т. Н. носи отговорност като лице, на което е била възложена работата от втория ответник и участвала в приемането на родственицата на ищците в дома, представяйки го за такъв за хора с деменция, и поради това, че същата не е упражнила контрол по организацията на работата на персонала относно осигуряването на грижи за здравето на настанените лица. В резултат на своите действия и бездействия и липсата на създадена съответна организация, ответниците са допуснали напускането на И. З. от дома и нейното изчезване, а по-късно и нейната смърт, което им е причинило описаните неимуществени вреди. В молбата от 12.07.21г. ищците са посочили, че претендират деликтната отговорност на ответниците и претендираните за обезщетение вреди са от смъртта на родственицата им, тъй като поведението на ответниците е единно – предпоставка за настъпилия негативен краен резултат е изчезването на пострадалата от дома, което се явява основен и допринасящ за смъртта й фактор. Ако не е било допуснато изчезване – не би настъпила смъртта на един объркан и болен човек, оставен без надзор, който не знае къде отива и къде се намира. Действията и бездействията на ответниците, довели до безпрепятстваното напускане на дома, което пък е довело до изчезването и смъртта на родственицата на ищците, дори и да е съпроводено от други условия, сочи на наличието на причинна връзка между тези действия и бездействия на ответниците физически лица и юридическото лице, което им е възложило работата, и настъпилата смърт. Поради това не се твърди ответниците да са умъртвили И. З. и не самото изчезване е причинило процесните неимуществени вреди на ищците, а смъртта й като последица (така в молбата от 28.10.21г.). В първото по делото съдебно заседание от 21.09.22г. процесуалният представител на ищците е заявил, че деликтът е от смъртта на И.З.К. (л. 244 на гърба). В молбата от 28.09.22г. е допълнено, че от настъпилата смърт на И. З. ищците търпят неимуществени вреди, като към тях се прибавят и тези от нейното изчезване, издирването и неизвестността. За ответницата Н. се допълва, че възлагането на работата й от дружеството – писмено или устно, е въпрос на доказване, но е факт, че е била допусната в дома и е изпълнявала функции по приема и настаняването на лицата, а по- късно не е упражнила необходимия контрол. С оглед на така наведените твърдения по фактите и отправените до искания, следва да се приеме, че предявените против физическите лица искове са по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, а против ответното дружество – по чл. 49 от ЗЗД, за заплащане на обезщетения за претърпените от ищците неимуществени вреди от смъртта на тяхната родственица, обявена за настъпила на 02.07.15г., вследствие на противоправни действия и бездействия на ответниците физически лица (ответникът Б. като собственик на търговското дружество, чрез което е организирана дейността по предоставяне на социалната услуга като Дом за възрастни хора „Св. Петка“, с. Здравец, общ. Аврен, обл. Варна, а ответницата Т. Н. – като лице на което е било възложено от търговското дружество да организира дейността по предоставяне на социалната услуга в дома), свързани с приема в дома на И. З., страдаща от болестта „Алцхаймер“ и деменция, обявени от нейните близки при приемането й на 01.07.15г., без наличието на издадено от съответния държавен орган разрешение за предоставяне на социалната услуга по предоставяне на стационарна грижа за лица с деменция, и поради несъздадената организация и неосъществен контрол за полагането на грижи за лице с такова заболяване, е допуснато свободното напускане от възрастната жена на двора на дома, нейното изчезване и настъпилата смърт, а за ответното дружество – обективната отговорност на възложителя на горната дейност при или по повод на която са извършени описаните по-горе противоправни действия и бездействия, причинили вредите.В тази връзка следва да се има предвид, че право на обезщетение за претърпени неимуществени вреди имат кръга от близки, признати от съдебната практика, но при настъпила смърт, а не от други негативни преживявания на увреденото лице. Ответниците Б. и „ИНТЕРЕКСПРЕС“ ЕООД са оспорили предявените искове. Оспорили са твърденията, че служители на дружеството са въвели в заблуждение ищците относно това, че управляваният от него дом е такъв за грижи на възрастни хора с деменция; че е бил сключен договор между дружеството и тяхната наследодателка или нейните близки; че на 01.07.15г. или преди това служители на дружеството са били уведомени за заболяването на тяхната родственица и са им били предоставени медицински документи за болестта й; че ищците са претърпели описаните неимуществени вреди; че последните са в причинна връзка с поведението на ответниците. Позовали са се на изтекла погасителна давност за предявяване на исковете. Посочено е било, че на 01.07.15г. ищците и тяхната близка са били посрещнати в дома в с. Здравец от М.Н., която е майка на жената, с която ответникът Б. е живеел на семейни начала, и от Т. Н. – приятелка на първата. Двете обаче не са били служителки на дружеството и на същите не им е била възлагана работа във връзка с дейността на дома. Възрастната жена е била оставена пробно да нощува на 01.07.15г. в дома, за да прецени тя, както и нейните близки, дали ще й хареса. Отложено било оформянето на документите за другия ден. На 02.07.15г. дворната врата е била отворена, за да влезе строителна техника за разстилане на чакъл по алеята, и родственицата на ищците е напуснала двора. Нейното отсъствие било установено по-късно от служителите на дома, които заедно с управителя и полицията започнали да я търсят из селото. Към тях се присъединили и ищците, но усилията на всички останали напразни. При узнаването на факта на изчезването на тяхната близка ищците не са били особено разтревожени, тъй като са споделили, че жената често е изчезвала от дома си и се налагало да я търсят, но винаги са я намирали. С допълнителна молба от 03.12.21г. е посочено, че възрастната жена е починала от естествена смърт, която би настъпила и ако жената се намираше в старческия дом или в своя дом. Ответницата Н. е оспорила предявените искове, отричайки да е била в трудово правоотношение с ответното дружество, както и да й е било възложено да изпълнява функции за същото в дома, както и да се е представяла за директор на последния. Сочи, че в процесния период тя е била в трудово правоотношение с Фондация „Вяра, Надежда, Любов“, а присъствието й в социалния дом е било свързано с обмен на информация между ответното дружество и фондацията по отношение на организацията на работа с възрастни хора. Признава, че е присъствала на преговорите между Г. З. Г. (сина на И. З.) и М.Н., проведени на 01.07.15г., като на тази среща не е бил подписван договор и не са били правени копия на медицински документи на възрастната жена, тъй като в този час в дома не е имало ел. захранване. Твърди, че И. З. е била дееспособна към 01.07.15., позовавайки се на даденото от нея на ищеца З. Г. пълномощно на същата дата, което е било с нотариална заверка на подписа й. Поради това и И. З. е била свободна да се придвижва и е можела да напуска дома, когато си пожелае, съответно Н. не е имала правото да ограничи действията на възрастната жена. Позовава се на изтекла давност и на прекомерност на претендираните обезщетения спрямо претърпените вреди. Счита, че не е доказана причинна връзка между влошеното здравословно състояние на Д. З. и смъртта на майка й. След като съдът се е произнесъл по така предявените искове (по наведените като основания на исковете факти и в рамките на отправените искания, съобразно посочената по-горе правна квалификация на исковете), обжалваното решение се явява допустимо. По фактическите състави на предявените искове и приетото в теорията и съдебната практика по изясняване на тяхната същност. Правната норма, в която е уреден генералния деликт, изисква установяването на извършено виновно и противоправно деяние (действие или бездействие) от делктоспособно физическо лице, в резултат на което да са нанесени вреди. Предвид презумпцията на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, доказателствената тежест за липсата на вина е върху ответника, а на всички останали елементи от фактическия състав – върху ищеца. Уредената в нормата на чл. 49 от ЗЗД обективна гаранционно- обезпечителна отговорност на възложителя на работата, предпоставя установяването от ищеца, че физическите лица, които са действали въз основа на възлагането на ответника, и при или по повод на възложената работа, са му причинили вреди със своите виновни и противоправни действия или бездействия. Съобразно приетото в доктрината (проф. д-р Поля Голева, „Деликтно право“, изд. „Фенея“, София, 2011г., стр. 67 и сл.), съществени опорни точки при преценката на противоправността на деянието е признаването на абсолютните права, тъй като те обезпечават защитата срещу всеки. Така, ако деянието нарушава абсолютно право като правото на живот, на телесна неприкосновеност, собственост и др., то е противоправно. Поради това всяко увреждащо абсолютно право на друг правен субект човешко поведение, е противоправно, освен ако не са налице уредените в законодателството обстоятелства, изключващи противоправността. За разлика от престъпленията обаче /уредени като numerus clausus в НК/, непозволеното увреждане е формулирано в една правна норма, т.е. предвиден е общ състав – този на генералния деликт в чл. 45, ал. 1 от ЗЗД. Следователно, налице ли са вреди, причинени от деянието, същото се явява противоправно. Личната отговорност на делинквента (упрекът към извършеното от него вредоносно деяние) се свързва с наличието на вина. Виновно действа този, който извършва деяние, като съзнава неговата противоправност и че от него ще настъпят вреди за другиго, но иска или допуска вредните последици (умисъл като форма на вината) или когато извършителят не иска настъпването на вредите, тъй като не ги съзнава, но е могъл и е бил длъжен да ги предвиди (лека небрежност), или ги съзнава, но не ги предотвратява, съгласява се с тях (груба небрежност). Ако извършителят не е бил в състояние да предвиди и/или предотврати отрицателните последици на своето поведение, деянието не е виновно (случайно по определението на НК – чл. 15 от НК). Както се посочи и по-горе обаче, за разлика от наказателното право, в гражданското право е въведена оборимата презумпция за наличието на вина при извършено противоправно и вредоносно деяние. Това означава, че извършителят на деянието е длъжен да доказва, че не е действал виновно – че е положил в конкретната обстановка изискуемата се от него грижа. Относно причинната връзка между деянието и вредите в случаите, когато последните са резултат от съвкупното въздействие на множество явления/събития. В тази връзка с решение № 9/02.02.18г. по гр.д. № 1144/17г. на ВКС, ІІІ г.о. е прието, че преки и непосредствени вреди от деянието са тези вреди, които се намират в причинна връзка с деянието. Причинната връзка е философска категория и общото понятие за нея е създадено от философската наука, но то е валидно за всички науки, включително и за правната. Изискването към причинната връзка между деянието и вредата е деянието да предшества във времето настъпването на вредата и да я обуславя под влиянието на вътрешни, решаващи и съществени връзки на необходимост. Деянието трябва да е това условие, което с вътрешна необходимост предизвиква настъпването на отрицателната последица в сферата на увреденото лице. То трябва да бъде conditio sine qua non за вредата, т. е. условие, без което вредата не би настъпила. И обратно, ако вредата би настъпила в сферата на едно лице и ако деянието не беше осъществено, липсва причинна връзка между тях. Следователно, най-напред се прилага теорията за еквивалентността, въз основа на която следва да се отсеят тези фактори, без които вредата не би настъпила. Това обаче не е достатъчно, за да се реши въпроса дали има причинна връзка между деянието и вредата. Вредата следва обективно, необходимо, закономерно да произтича от деянието, както и да не бъде негово случайно следствие. За да има причинна връзка вредата трябва да бъде адекватна последица на деянието. Адекватността е налице, когато деянието по своята природа е годно да доведе до настъпилия отрицателен резултат. Става дума за така наречената теория за адекватната причинна връзка, известна още като теория за относимата причина. Едно действие или бездействие представлява адекватна или относима причина, когато по своя характер е практически годно да причини вреда, подобна на тази, която е настъпила, т. е. ако при нормалното стечение на обстоятелствата би настъпила същата последица. Теорията за адекватната причинна връзка позволява извършването на преценка дали дадено деяние е причина за дадена последица. То не е причина, ако е напълно негодно да предизвика настъпилия резултат. Същевременно е необходимо да се има пред вид още едно важно обстоятелство. Преди да се осъществи в действителността, вредата като закономерна, необходима последица от деянието, следва да съществува като реално възможна или преди да настъпи следствието вредата съществува като вероятност, като потенциална възможност. Затова от значение са не само действията или бездействията, които превръщат тази реална възможност в действителност, но и тези, които създават реалната възможност. Затова при изясняване на причинната връзка е нужно да се отговори и на въпроса, дали резултатът е бил реално възможно следствие на извършеното деяние. Ако между дадено обстоятелство и резултата не може да се докаже една с по-голяма вероятност настъпила обусловеност, причинната връзка не бива да се приема за дадена. За да се изясни ролята на всяко от предшествалите следствието необходими условия за неговото настъпване, трябва да се види, дали те създават конкретна, реална възможност за това или я превръщат в действителност. В обобщение е прието, че причинната връзка е зависимост, при която деянието е предпоставка за настъпването на вредата, а тя е следствие на конкретното действие или бездействие на деликвента. Възможно е деянието да не е единствената причина за резултата, тоест вредата, да е предпоставена от съвкупното въздействие на множество явления/събития, едно от които е соченото в процеса за вредоносно такова, но това не изключва отговорността за деликт, а само определя нейния обем. Причинната връзка не се предполага, а трябва да се докаже - Постановление № 7 от 30.12.1959 г. на Пленума на ВС РБ, т. 2. Горното становище изцяло е възприето и в решение № 50051/12.06.24г. по гр.д. № 1822/22г. на ВКС, ІІ г.о., макар и при друга фактическа обстановка. По установените по настоящото дело факти: Видно от представените с исковата молба доказателства, че Д. З. Г. е дъщеря на И.З.К., а З. Г. Г. е син на Д. З. Г. и поради това се явява внук на И.З.К. (така от удостоверения за раждане и удостоверение за родствени връзки на л. 13, л.15 и л.16 от гр.д. № 6704/20г. на ВРС). От представеното на л. 21 от делото на ВРС пълномощно с нотариална заверка на подписа на И.З.К., извършена от нотариус Др. Б., рег. № 535, гр. Добрич, се установява, че със същото е бил овластен ищецът З. Г. с представителна власт пред всички органи на централната и местната власт и пред банкови и застрахователни дружества, органите на съдебната власт, както и пред Дома за възрастни хора с деменция, с. Опанец, общ. Добрич във връзка с настаняване на упълномощителката в специализирана институция и предоставяне на социална услуга. Като свидетел по делото е бил разпитан нотариус Др. Б., който си спомня, че е би помолен от З. Г. да изготви пълномощно в посочения по-горе смисъл, но тъй като не било ясно кой ще бъде пълномощникът, било оставено празно място в тази част на документа. Проектът на документа бил предоставен за запознаване вкъщи, с уговорката, че нотариусът може да мине през дома на И., тъй като наблизо живеели и родителите му. Нотариусът не могъл да извърши домашното посещение и поради това в неговата кантора се явили лично възрастната жена, придружена от мъж, за когото нотариусът предполага, че е бил нейният син. Жената отговорила на въпроса на нотариуса, че е запозната с пълномощното и била спокойна. Поради възрастта на жената нотариусът я помолил да си изпише и трите имена и тя се съгласила и ги изписала върху документа. Свидетелят Б. не е останал с впечатлението жената да е била неориентирана и не е имал притеснения, че тя не разбира случващото се около нея. От представените с исковата молба копия на медицински документи (л. 60-79 от гр.д. № 6704/20г. на ВРС), обобщени в заключението на СМЕ, приобщено от първоинстанционния съд и кредитирано от настоящия състав на съда, се установява какво е било здравословното и психичното състояние на И.З.К. за периода до 01.07.15г.: на 02.06.14г. в направление от образно изследване е поставена вероятна диагноза „Болест на Алцхаймер; Съдова деменция; Левкоенцефалопатия“; от резултата от образното изследване от 11.06.14г. (л. 73 от делото на ВРС) се установява наличието на МР данни за екстрааксиална туморна формация вдясно фронтобазално, най-вероятно вкалцен менингиом. Корова атрофия; на 26.08.14г. са налице данни за прием на ноотропни и съдоразширяващи препарати и предварителна диагноза „Деменция неуточнена F03 МКБ 10 ревизия“; на 29.09.14г. след консултация с психиатър е констатирано „Леко когнитивно разстройство“ и е издадено медицинско удостоверение във връзка с обслужване от Домашен социален патронаж; на 03.11.14г. е издадена Етапна епикриза и експертно становище от УМБАЛ „Св. Марина“ Варна, Консултативен медицински съвет, в която е отбелязана диагноза „Късна Болест на Алцхаймер“, G30.1, с документиран когнитивен дефицит от проведените неврокогнитивни изследвания (с получени резултати, отговарящи на умерено тежък когнитивен синдром и висок риск от деменция). Описаните в анамнезата симптоми и заключението на експертизата на комисията, дават основание на вещото лице да приеме, че към посочения момент И. З. е имала когнитивен и екзекутивен дефицит - изразени нарушения в паметта, ориентацията, нарушения в инструменталните дейности, съответно в самообслужването, мотивацията и планирането, довели до сериозни промени в самостоятелното ежедневно функциониране. В амбулаторен лист от 26.05.15г. от лекар-психиатър са били описани халюцинаторни изживявания и дезориентация. На 11.06.15г. И. З. е била хоспитализирана в ЦПЗ „Д-р П. Станчев Добри“ ЕООД и изписана на 16.06.15г. с диагноза „Деменция при Болест на Алцхаймер с късно начало; Органична халюциноза“. Издаден е бил протокол на ЛКК от 29.06.15г. за настаняване в Дом за възрастни хора с деменция. Поради всичко това вещото лице заключава, че към дата на постъпването 01.07.15г. в Дома за възрастни в с. Здравец, при И.К. са били налице изявени промени в базисните психични функции – възприятието, мисленето, паметта, волята и интелекта й не са били в състояние да взема решения за свой собствен интерес. В с.з. вещото лице е допълнило, че с оглед констатациите в медицинските документи, следва да се приеме, че при освидетелстваната И. е била налице една напреднала деменция, което е довело до неадекватност в поведението и затруднения в самообслужването. Пациентите с деменция, дори и в по-леки фази, са изключително чувствителни от промяна на обичайната среда и в такъв момент те стават дезориентирани, психотични и се изисква по- дълго време за адаптация. Същевременно обаче, по-високо диференцирани хора, които имат по-заучен характер, може да създадат първоначално впечатление за адекватност в поведението – те изглеждат добре, механично поздравяват и отговарят на поздрави. Така те могат да създадат илюзия за подреденост в поведението, но от медицинските документи в настоящия случай се установява, че освидетелстваната е била с нарушена ориентация. От показанията на разпитаната като свидетел И.Г. снаха на починалата И. З. (съпруга на нейния син Г. Г.), които съдът преценява с оглед на нейната заинтересованост в полза на ищците, се установява, че от 21.07.03г. те със съпруга си работят в Испания и всяка година се връщат в България за по един месец задължително. Престоявали по 2 седмици при свекърва й и две седмици в родния край на свидетелката – Ямбол. След като свекърът й е починал, племенникът й З. се грижел за баба си И. – отивал да я види преди да отиде на работа и след това я навестявал след работата си; водел я на лекари. След установяването на заболяването Алцхаймер и деменцията, И. била прибрана в дома на З., а по-късно се наложило И. да бъде настанена в дом. След заболяването си през 2015г. И. е била прибирана от околните улици от съсед. Свидетелката сочи, че два или три пъти се е случвало свекърва й да я няма с часове. Не се е случвало обаче да я търсят и да не я намерят. Решението за настаняване на И. в дом взел съпругът на свидетелката - Г.. В държавните домове не е имало свободни места и някой ги насочил към дома за стари хора в с. Здравец. Имали брошура, че това е дом за хора с деменция. Отишли заедно с И. да видят дома и говорили с управителката, която се казвала А.. Качили се в стаята, където трябвало да бъде настанена И. и в същата имало още 2 жени. Сестрата Б. била в сградата, но не присъствала на подписването на договора. Свекърва й била спокойна и даже е успокоявала снаха си, която изпитвала вина, че не може да се грижи за нея и да я вземе при себе си, но били принудени от обстоятелствата да постъпят така. Свидетелката сочи, че съпругът й представил медицински документи – от психиатър, от личния лекар, както и личната карта на възрастната жена. Договорът бил подписан от съпруга й, който го прочел преди това. А. и мъжът й попълнили документите. Когато на другия ден отишли заедно със съпруга и племенника си до дома, за да занесат допълнителен багаж за И., А. излязла и казала, че родственицата им я няма. Всички се притеснили и тръгнали да я търсят, обикаляйки цялото село. Научили за смъртта на И. през м. март на 2016г., а през 2018г. излязъл резултатът от ДНК експертизата. Видели и управителя, но свидетелката помислила, че това е нает служител на работа, тъй като той шофирал камиона с чакъла. Свидетелката отрича свекърва й да е подписвала пълномощно в полза на племенника й. Видно от представеният от ищците оригинал на договор от 01.07.15г. (л. 322-325), че същият е оформен върху бланков документ, на чиято заглавна страница е отразено наименованието на дома – „Дом за възрастни хора „Св. Петка“ – с. Здравец, община Аврен, област Варна“, а в т. 1 като страна по договора е записано „Дом за хора с деменция“, с. Здравец, представляван от Т. Б. Б., в качеството си на управител на „ИНТЕРЕКСПРЕС“ ЕООД, гр. Варна, като доставчик на услугата. Имената на И.З.К. като съконтрагент по договора, в качеството си на потребител на услугата, са попълнени ръкописно и както сочи свидетелката Г. – договорът е бил подписан от съпруга й Г. З.ев Г.. Чрез заключението на СГЕ, приобщено към доказателствата от първоинстанционния съд, е установено, че подписът върху договора за доставчик не е изпълнен от лицето Т. Б., който е управител на ответното дружество „ИНТЕРЕКСПРЕС“ ЕООД. Съдът приема, че такъв договор е бил подписан за И. от нейния син Г. (последният без пълномощно за това) и не е бил подписан от управителя на дружеството. Твърдението на ищците, че договорът е бил подписан от Т. Н., остана недоказано по делото. Съдът приема още, че договорът е бил предоставен като бланка от служители в самия дом в с. Здравец на 01.07.15г., тъй като копие от този документ е бил представен от управителя Б. в хода на ДП № 2089/16г. при разпита му на 26.03.18г. (л. 119-126 от настоящото дело). Освен това към копието на този договор управителят на ответното дружество Т. Б. е приложил и попълнените от името на И.К. молба за ползване на социална услуга от 01.07.15г., отправена до управителя на Дом за хора с деменция, с. Здравец. В бланката на тази молба са били описани като приложения документи: копие от документ за самоличност, копие от ЛАК (ако има такъв), копие от решение на ЛКК, ТЕЛК, РЕЛК, НЕЛК, ЦТЕЛК (ако има такова); медицинско удостоверение от общопрактикуващ лекар; медицинска характеристика за психичното състояние с насочване към подходяща специализирана институция; други. Върху бланката не е отбелязано кои от изброените документи са били представени от молителя. Представена е била и Информация за семейството и близките на настаняваното лице, в което като такива са били описани синът й Г., внуците й З. и И. (л. 127-128). От данните в Търговския регистър се установява, че „ИНТЕРЕКСПРЕС“ ЕООД е било регистрирано на 29.03.10г. с първоначален едноличен собственик на капитала и управител В.Н.Н., (съпруг на ответницата Т. Н. според нейното изявление), който на 04.11.14г. е продал дружествените си дялове на ответника Т. Б. Б.. В търговския регистър по партидата на дружеството все още е отбелязан като електронен адрес за кореспонденция този на ответницата Т. Н. – teodora1975@abv.bg. Страните не спорят, че ответното дружество е имало регистрация, издадена от АСП, гр. София към МТСП, за предоставяне на социални услуги като Дом за стари хора. Това се установява и от приетото пред въззивната инстанция като доказателство удостоверение за регистрация № 1279-02/30.01.15г., издадено от АСП на основание чл. 44, ал. 1 от ППЗСП (л. 122). Дружеството не е имало регистрация за предоставяне на социални услуги като Дом за хора с деменция. Видно от представеното копие на страници от трудовата книжка на ответницата Т. Н., че за периода от 01.03.12г. до 31.08.16г. тя е била в трудово правоотношение с Фондация „Вяра, Надежда и Любов“, изпълнявайки длъжността оперативен счетоводител в поддържаната от фондацията социална кухня. За периода от 25.07.16г. до 20.05.18г. е имала трудово правоотношение с „Интерекспрес-М 2015“ ЕООД с едноличен собственик на капитала М.И.Н., за длъжността „управител на дом за стари хора“. За периода от 18.07.16г. до 16.06.17г. същата е била упълномощена с пълномощно от Т. Б. Б. като управител на ответното дружество с генерална представителна власт по отношение на дружеството – л. 32-46. В показанията си по ДП № 2089/18г. (които съдът взема предвид, като съдържащи извънсъдебно признати и неизгодни за страната факти), ответницата Н. сочи, че през 2015г. тя е работила в социална кухня към Община Варна, където заедно с Т. Б. са били колеги, а домът в с. Здравец за възрастни хора е бил на М.Н. (майка на жената, с която Т. живее). Тъй като никой е нямал толкова свободно време, направили Т. управител на дома, а Т. Н. е помагала изцяло в този дом. Признава, че на приема на баба И. е била в дома като сочи „на 01.07.15г. беше датата, когато я приехме в дома“. Признава, че домът в с. Здравец е за възрастни хора, но повечето от тях си страдали от старческа деменция (л. 115-116). Свидетелят К., който изпълнявал функции на общ работник в дома, излага, че през 2015г. Т. Н. е помагала документално във фирмата „ИНТЕРЕКСПРЕС“ ЕООД. М. се явявала като собственик на дома и го ръководела изцяло. Участието на Т. било само на документи – той готвел всяка сутрин на фондацията, която била създадена от М. и имала социална кухня. На 01.07.15г. свидетелят и Т. били сами в дома и не е имало ток. Баба И. била приета от М. и Иван, а Т. не е била на самия прием. Свидетелката Н. също е работела като готвач в социалната кухня „Вяра, Надежда и Любов“ към М.Н., която по това време е била управител на кухнята и е имала дом в с. Здравец. Поради това нейните показания съдът преценява съобразно нормата на чл. 172 от ГПК. Същата сочи, че всеки ден в късния следобед, била зареждана храна от кухнята в дома. Когато двамата с Т. Б. занесли храната в късния следобед в дома в с. Здравец на 01.07.15г., ги привикала М. да им каже, че има една жена, която ще остане за вечерта и работещите в дома хора трябва да се грижат по-добре за нея, за да й хареса и да остане в дома. Т. не е ходил при посетителите, които придружавали възрастната жена. На другия ден получили информация, че бабата е вечеряла и е спала спокойно. Сутринта е трябвало да се достави и разстеле чакъл в двора на дома и тогава бабата е излязла. Свидетелката не е присъствала в този момент в дома, а е научила по-късно, когато е пристигнала и е заварила близките на възрастната жена. Споделя, че те са й казали да не се тревожат, тъй като и друг път се е губила и че ще се върне. Разпитаната пред въззивната инстанция като свидетел Б. П. е работила към процесния период в дома в с. Здравец като медицинска сестра и поради това нейните показания съдът преценява съобразно нормата на чл. 172 от ГПК. Като управител на дома е била М.. Не познава Т. Б., но Т. Н. познава като управител на социалната кухня към посочения период. Освен това тя се е грижела за закупуването и доставката на продуктите и за храненето на възрастните хора в дома в с. Здравец. Именно Т. е завела свидетелката и я е препоръчала за работа в дома. Сочи, че в дома е имало рапортна тетрадка, в която е трябвало да бъде отразено кога точно е била приета баба И.. Не са дали на свидетелката Правилник за вътрешния ред при постъпването й на работа. Самата свидетелка е изискала дезинфекционна програма и вида на дезинфектантите, които да се осигуряват. Вратата за двора на дома в с. Здравец била голяма, желязна и се е заключвала, а ключ за същата не са имали нито медицинските сестри, нито санитарките. Този, който е докарвал персонала и който е носел храната, е имал ключ и той е отключвал и заключвал порталната врата. Когато са идвали посетители, този, който ги посреща, е отключвал портата. Т. Н. е ангажирала санитарките да приготвят за възрастните хора топла закуска, осигурявайки им продуктите за това. Т. е идвала в дома обикновено по обяд или след обяд. Гледала е каква е чистотата, дали има продукти, които трябва да се доставят – предимно е гледала трапезарията и по рядко целия дом. По стаите е влизала, но по-рядко. Не знае дали М. е възлагала на Т. да приема пациенти, но допуска това да се е случвало, макар и да не е присъствала на такъв прием от Т.. Свидетелката не знае дали баба И. е страдала от деменция, нито си спомня да й е давала някакви лекарства. От придобития си опит свидетелката е разпознавала наличието на отклонения в поведението при някои от настанените лица. За това тя е предпочитала да държи възрастните хора на терасата, за да са й пред очите, тъй като всеки възрастен човек подлежи на пазене. Не е имало обаче хора с тежки отклонения – такива, които да не могат да се ориентират в обстановката и да е било нужно да бъдат придружавани навсякъде. Свидетелката е имала контакт с баба И. около 2-3 часа в деня, когато тя е изчезнала. Когато санитарките казали, че баба И. е изчезнала, свидетелката заключила вътрешните врати на дома. Двамата мъже, които се занимавали с чакъла в двора, тръгнали да търсят жената, а по-късно дошла и М.. От показанията на разпитаната като свидетел съпруга на ищеца З. Г. и снаха на ищцата Д. З. – Б. Г., които съдът преценява с оглед нейната заинтересованост в полза на ищците, се установява, че първите наченки на деменция при баба И. са започнали през 2013г.-2014г. и тогава З. е започнал да я води по лекари и консултации. Тя забравяла, губела се няколко пъти из града и не се ориентирала на моменти. З. се грижел, тъй като майка му Д. и неговият вуйчо Г. не били в България. З. я посещавал всяка вечер след работа. Той бил отгледан от баба си и е живял в тях, а освен това на всички празници са били заедно. След влошаване на състоянието на баба И. и дадените препоръки от лекарите за настаняване в дом за хора с деменция, близките й предприели действия в тази насока, но поради липсата на места в държавния дом от този тип в с. Опанец, се ориентирали към частен дом. Когато Г. и И. са се върнали от Испания и са проучили дома в с. Здравец, на 01.07.15г. са отишли да настанят баба И.. Вечерта след настаняването споделили на свидетелката, че възрастната жена е била спокойна, а денят протекъл добре. След като на следващия ден отишли със З., научили за изчезването на своята родственица. Предприетите търсения останали безрезултатни. З. първите дни бил доста притеснен, не можел да спи, мислейки какво да направи и къде да отиде, за да я намерят по-бързо. Тогава са имали дете на 3 месеца. Когато З. научил за смъртта на баба си, това за него било тежък момент, защото имал надеждата, че отнякъде тя ще се появи. Имал и угризения, че нещата е можело да протекат по друг начин и да се търси друго място за настаняване. З. имал постоянно главоболие, изпитвал мъка и тъга от това, че баба му не е открита, от неизвестността относно нейната съдба и от това, че няма да я видят повече. При телефонни разговори с Д. свидетелката е разбрала, че тя е много съкрушена от факта на смъртта на своята майка и че няма вече да я види. Докато е текло издирването, Д. е имала пристъпи на паника, на задух, а след това в Испания й установили високо кръвно. Пристъпите на паника започвали надвечер и били свързани със задушаване. Доказателства за медицинските констатации на влошаване на здравословното състояние на ищцата Д. Г. са приложени на л. 80-84 от делото на ВРС. От същите се установява, че на 04.04.16г. е имала тревожно разстройство, а по снетата й анамнеза и описани документи – че седмица преди това е посетила спешното отделение поради високо кръвно налягане, свързано с виене на свят. Извършени са били лабораторни изследвания и физикален преглед и е било назначено медикаментозно лечение. Видно от Постановление от 28.06.19г. на прокурор при ВРП, че наказателното производство по ДП № 2089/16г. е било прекратено, тъй като не са били установени данни за извършено престъпление по чл. 127, ал. 1 от НК, за това, че на 28.03.16г. е било подпомогнато самоубийството на И.З.К.. В постановлението е било прието, че чрез заключение на назначена по ДП СМЕ е било установено, че всички черепни шевове били напълно облетерирали (срастнали), които процеси били с голяма давност. Установено било, че по размери черепът е женски от европеидна раса, чиято принадлежност била на лице от женски пол на възраст над 65 години. От допълнителната СМЕ било установено, че по черепа са били налице дефекти с неравни ръбове в областта на двата мастоидни израстъка по черепната основа в областта на носните кости и горната челюст, които дефекти са били относително повърхностни и нямали отношение към настъпването на евентуалния смъртен изход; че по черепа не са установени травматични увреждания или болестни изменения, от които да се установява причината за смъртта; установено било, че скелетирането, отпадането на меки тъкани от черепни кости напълно, както било в конкретния случай на намерения череп, било в зависимост от условията, при които е престояло тялото, главата и черепа; в летните условия, при високи температури и действие на насекоми (личинки на месната муха), практически пълно скелетиране на главата можело да се получи за срок от порядък на 2-3 седмици; при условия на ниски температури, липса на действие на насекоми и други животни, скелетирането можело да настъпи за период от няколко месеца и повече; че в конкретния случай – изчезване към 01.07.15г. и намиране на черепа през м. март 2016г., т.е. престояване в условията на летен и зимен сезон, било съвсем реално черепът да е имал този вид. От заключението на назначената ДНК експертиза е било установено, че черепът е на майката на Г. З.ев Г. (дал биологичен материал за изследването) – копие от заключението на ДНК експертизата е на л. 354-356. Горното постановление е било отменено с определение от 24.07.19г. по ЧНД № 3361/19г. на ВРС. С определение от 24.09.19г. по ВЧНД № 988/19г. на ВОС цитираното определение на ВРС е било отменено, а постановлението за прекратяване на досъдебното производство – потвърдено. Последвал е отказ да се образува наказателно производство за извършено престъпление по чл. 123, ал. 1 и ал. 2 от НК и друго престъпление от общ характер по повод установената смърт на И.З.К. – постановление от 18.11.19г. на ВОП, потвърдено с Постановление от 16.12.19г. на ВАпП (л. 42-54 от делото на ВРС и на л. 369-382). С решение от 14.08.20г. по гр.д. № 1133/20г. на РС-Добрич е било прието за установено спрямо Община Добрич и кметство с. Звездица, общ. Аврен, че И.З.К. е починала на 02.07.15г. в с. Здравец и е разпоредено на кметството на с. Здравец да състави акт за смърт на починалото лице. В мотивите си съдът е приел, че тъй като от проведените в досъдебното производство медицински експертизи не може да се определи точен или приблизителен момент на смъртта на починалото лице, приложима се явява презумпцията на чл. 16, ал. 1 от ЗЛС, съгласно която, при липсата на данни за деня на смъртта на лицето, се приема денят, за който се отнася последното известие. Така съдът е определил датата 02.07.15г. за ден на смъртта (л. 215-217). Акт за смъртта на И.З.К. е бил съставен на 21.09.20г., видно от удостоверението за наследници, издадено на 29.04.22г. (л. 187). С протоколно определение от 08.02.23г. първоинстанционният съд е задължил ответника „ИНТЕРЕКСПРЕС“ ЕООД да представи Правилник за вътрешния ред в Дом за възрастни хора „Света Петка“, с. Здравец. Такъв не е бил представен с обяснението, че управителят Б. не разполага с никакви документи, за периода, в който е бил управител на дружеството, тъй като цялото управление се е извършвало от майката на неговата жена, с която той живее на семейни начала. След като ответникът Б. е напуснал Варна преди 3 години, всички документи останали при нея и макар и той да се води управител на това дружество, реално няма такива документи (изявление в с.з. от 17.05.23г.) Поради наличието на хипотезата на чл. 266, ал. 3 от ГПК (виж мотивите от определение от разпоредително заседание на въззивния съд от 11.04.24г.), на осн. чл. 190 от ГПК въззиваемият (той и ответник в исковото производство) „ИНТЕРЕКСПРЕС“ ЕООД, чрез неговия управител ответникът Т. Б. Б., е бил задължен в 1-седмичен срок от уведомяването му, да представи с преписи за всеки от въззивниците списъчен състав на лицата, които са били настанени в дома към 01.07.15г., ведно с подписаните договори за социална услуга за тези лица. На осн. чл. 190, ал. 2, вр. чл. 161 от ГПК съдът е указал на посочените ответници, че при непредставянето на изисканите документи, съдът с оглед на другите обстоятелства по делото би могъл да приеме за доказани твърдените от ищците факти, че домът е бил представян като дом за възрастни хора с деменция и са били сключвани договори за предоставяне на социални услуги като дом за възрастни хора с деменция, както и че като представител на дружеството в тези договори е била представяна Т. Г. Н.. В молба-становище от 24.04.24г. въззиваемите „ИНТЕРЕКСПРЕС“ ЕООД и Т. Б. Б. са посочили отново, че последният, в качеството си на управител, не разполага с абсолютно никакви документи за посочения период, вкл. и изисканите от съда – списъчен състав на настанените в дома към 01.07.15г.(какъвто документ не е съществувал никога) и подписаните договори за социална услуга за тези лица. Поради това се приема, че не е налице предпоставката на чл. 190, ал. 1 от ГПК и е неприложима нормата на чл. 190, ал. 2, вр. чл. 161 от ГПК. Правни изводи, които се налагат въз основа на установените по делото факти. Според действалата към 01.07.2015г. правна уредба – Закон за социалното подпомагане (ЗСП), за изпълнение на държавната политика в областта на социалното подпомагане се създава Агенция за социално подпомагане към министъра на труда и социалната политика, чиито териториални поделения са регионални дирекции за социално подпомагане в областните административни центрове и дирекции „Социално подпомагане“ (л. 5). Част от регламентираните компетенции на АСП са били да координира и контролира дейностите по планиране и развитие на социалните услуги; да разработва критерии и стандарти за качество на социалните услуги; да разрешава откриване, закриване, промяна на вида и капацитета на социални услуги, когато са делегирани от държавата дейности; да регистрира лицата по чл. 18, ал. 1, извършващи социални услуги, при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона (чл. 6 в действалата към процесния период редакция). С нормата на чл. 18, ал. 2 е бил въведен разрешителен режим за лицата, предоставящи социални услуги. Според действалите към 01.07.15г. норми на § 1, т. 5 и т. 6 от ЗСП, „специализирани институции“ са домове от пансионен тип, в които хората са отделени от своята домашна среда, а „социални услуги“ са дейности, които подпомагат и разширяват възможностите на лицата да водят самостоятелен начин на живот и се извършват в специализирани институции и в общността. В ППЗСП са били изброени и видовете социални услуги, които се предоставят в общността и в специализирани институции, като в чл. 36, ал. 3 са били посочени специализираните институции за предоставяне на социални услуги – 1. домове за деца (3 вида), 2. домове за възрастни хора с увреждания: а) дом за възрастни хора с умствена изостаналост; б) дом за възрастни хора с психични разстройства; в) дом за възрастни хора с физически увреждания; г) дом за възрастни хора със сетивни нарушения; д) дом за възрастни хора с деменция; 3. домове за стари хора. Следователно, в нормативната уредба е налице диференциация между дом за стари хора и дом за възрастни хора с деменция. Според чл. 40 от ППЗСП, лицата, които желаят да ползват социални услуги, подават писмена молба до органа на управление, когато доставчикът на социалните услуги е физическо лице, регистрирано по ТЗ, или юридическо лице. Предвидено е, че към молбата се прилагат документ за самоличност (за справка); копие от личен амбулаторен картон, ако има такъв; копие от експертно решение на ТЕЛК/НЕЛК или медицински протокол на ЛКК, ако има такива. В действалата норма на чл. 40д от ППЗСП е било предвидено доставчикът на социални услуги да води регистър на потребителите, който съдържа информация за личните му данни, акта за настаняване или за приемане в социалната услуга; името, постоянния и/или настоящия адрес и телефонния номер на настойник, попечител или близък роднина на потребителите; името, адреса и телефонния номер на личния лекар на потребителите; датата на настаняване/приемане и др. Освен това доставчикът е бил длъжен да води книга, прономерована, прошнурована и подпечатана с печата на специализираната институция, която съдържа опис на паричните средства и материалните ценности, предоставени от настанените лица за съхраняване и тяхното движение. Според чл. 40е, социалните услуги, предоставяни в специализирани институции, и социалните услуги в общността по чл. 36, ал. 2, т. 5, 7-9 трябва да отговарят на посочените стандарти и критерии за местоположение и материална база. В нормата на § 1, т. 43 и т. 44 са били дадени определения за „Дом за възрастни хора с деменция“ - специализирана институция, предоставяща комплекс от социални услуги на лица с деменция, установена с медицински протокол от ЛКК и/или с експертно решение на ТЕЛК/НЕЛК; и на „Дом за стари хора“ - специализирана институция, предоставяща комплекс от социални услуги на лица, навършили възрастта за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст съгласно КСО, включително на онези от тях, които имат процент намалена работоспособност, установен с експертно решение на ТЕЛК/НЕЛК. С оглед на представените от самия ответник Б. в рамките на воденото досъдебно наказателно производство копия на договора от 01.07.15г., на попълнената от името на И.З.К. молба за ползване на социална услуга и информация за близки от семейството, следва да се приеме, че при приема на възрастната жена на 01.07.15г. са били създадени документи. Въпреки това, между ответното дружество и посочената като потребител на социалната услуга И.К., не е бил сключен писмен договор за предоставяне на услугите, изпълнявани чрез дома за стари хора, защото договорът не е подписан от потребителя (която не е била лишена или с ограничена дееспособност), нито от упълномощено от нея лице, както и не е бил подписан от лице с представителна власт спрямо търговското дружество. Въпреки това обаче, от цитираните документи следва да се приеме, че домът в с. Здравец е бил представян като дом за възрастни хора с деменция (така в бланката от договора от 01.07.15г. в т. 1 и в бланката на молбата за ползване на социалната услуга, представени от неговия управител на органите по разследване), макар и търговското дружество да е имало удостоверение за регистрация за предоставяне на социални услуги като дом за стари хора. Съдът приема, че въпреки липсата на съответно разрешение и регистрация, в дома са били приемани и хора с деменция – така от показанията на св. Б. П. и от признанието на ответницата Т. Н. при разпита й пред органите на разследването на 19.04.18г. Косвено доказателство в тази насока е и обстоятелството, че продължаващият да бъде управител на ответното дружество ответник Т. Б. (който ако не желае да бъде такъв, може да предприеме съответни правни действия по прекратяване на дейността на дружеството или пък ако желае да изпълнява своите функции – да изиска документите от съответните лица, стопанисващи фактически дома, използвайки всички предвидени за това правни средства) не изпълни указанието на въззивния съд да представи Правилник за вътрешния ред на дома в. с. Здравец, както и документи, относно настанените лица към 01.07.15г. Както посочва и св. Б. П., в дома е имало рапортна тетрадка с подробно отразявани факти относно приема на лица. От материалите по делото следва да се приеме, че ответницата Т. Н., макар и да не е била изрично упълномощена, е била натоварена с функции по управление на дейността в дома, наред с действията в тази връзка, изпълнявани от лицето М.Н., вкл. и по приема на потребители – така от нейното признание пред органа на разследването, че тя е участвала в самото приемане на баба И. на 01.07.15г., а М. не е била в дома. Това се потвърждава и от показанията на св. Б. П., която сочи, че Т. Н. е извършвала организационни и контролни дейности в дома - ангажирала санитарките да приготвят за възрастните хора топла закуска, осигурявайки им продуктите за това; посещавала дома всеки ден, следяла за чистотата в трапезарията и на целия дом, вкл. и на хигиената в стаите. Очевидно показанията на свидетелката И.Г. че ги е посрещнала лице на име А., която е приела документите и възрастната жена, са неточни относно назоваването на лицето по име – по делото се установи, че лице с такова име не е работило в дома. Последното обаче не опровергава горния извод относно извършваните от ответницата Т. Н. възложени й дейности в дома в. с. Здравец – в извънсъдебното признатите факти в цитирания разпит по ДП същата сочи, че Т. Б. го направили управител, защото другите нямали толкова свободно време; М. е движила основно нещата, а Т. Н. изцяло е помагала в дома, което очевидно е ставало при знанието и със съгласието на управителя Б.. По делото не са налице безпротиворечиви доказателства относно това дали при приема на баба И. нейните близки са представили медицински документи за нейното здравословно състояние, както и дали същите са информирали приемащите лица за заболяванията й. От една страна са показанията на св. И.Г. която твърди, че съпругът й представил медицински документи – от психиатър, от личния лекар на възрастната жена, а от друга страна, в молбата за ползване на социална услуга, попълнена от името на И.К., но подписана от нейния син, не са били отбелязани документите, които се представят (върху бланково описаните документи липсва отбелязване). Същевременно обаче съдът намира, че от множеството косвени доказателства следва да се приеме за установен фактът, че близките на възрастната жена са дали информация за нейното здравословно състояние на приемащите я в дома в с. Здравец лица на 01.07.15г. Така по делото се установи, че за периода от края на 2014г. до м. 06.15г. здравословното състояние на баба И. се е влошило - на 03.11.14г. в Етапна епикриза и експертно становище от УМБАЛ „Св. Марина“ Варна, е отбелязана диагноза „Късна Болест на Алцхаймер“, с документиран когнитивен дефицит от проведените неврокогнитивни изследвания (с получени резултати, отговарящи на умерено тежък когнитивен синдром и висок риск от деменция); на 26.05.15г. лекар-психиатър е описал халюцинаторни изживявания и дезориентация; на 11.06.15г. И. З. е била хоспитализирина в ЦПЗ „Д-р П. Станчев Добри“ ЕООД и изписана на 16.06.15г. с диагноза „Деменция при Болест на Алцхаймер с късно начало; Органична халюциноза“; на 29.06.15г. е бил издаден протокол на ЛКК за настаняване в Дом за възрастни хора с деменция. Наред с това са налице свидетелски показания (тези на св. Ир. Г. и на Б. Г.), че баба И. няколко пъти се изгубвала в гр. Добрич и е била прибирана от съседи. Горното сочи, че нейните близки са полагали постоянни и адекватни грижи по следене на здравословното й състояние и по предприемане на необходимите действия по нейното лечение, особено в периода на обостряне на заболяването й, вкл. и чрез настаняване в специализирано частно заведение за психично здраве. Освен това същите са предприели действия по опит за настаняване на баба И. и в специализирания и съществуващ в региона на община Добрич единствен Дом за възрастни хора с деменция в с. Опанец (така от документа на л. 79 от делото на ВРС), което очевидно е останало безрезултатно. Тогава е било взето решението от нейния син Г. тя да бъде настанена в частен дом, предлагащ такива услуги. И след като на предлаганите бланкови документи (договор и молба за ползване на социална услуга) домът в с. Здравец е бил оповестяван като дом за хора с деменция (а поради това и с голяма вероятност така е представян и при водените разговори с лицата от този дом), това е насочило близките на възрастната жена за настаняването й в този дом. Съвсем логично е тогава при самото настаняване въпросът за болестното страдание на И.К. (като страдаща от деменция поради болестта на Алцхаймер) да е бил обсъден и приемащите я в дома да са били информирани, както твърдят и ищците по настоящото дело. По делото не се установи какви са били утвърдените вътрешни правила в дома, вкл. и при признанието, че са били настанявани и други лица с деменция. Същевременно обаче от показанията на св. П. се установява, че поведението на баба И. на 02.07.15г. не се е отличавало с някаква явна дезориентация (макар и тези показания да се приемат като заинтересовани и в полза на самата свидетелка). Последното се подкрепя от изнесеното от свидетелката Ир. Г., която сочи, че докато на 01.07.15г. са чакали в стаята на дома заедно със свекърва си, последната е била спокойна и дори е успокоявала снаха си, тъй като тя е била много емоционална и е имала угризения. Същото сочат и другите свидетели, водени от ответниците. Както се посочи и по-горе, според вещото лице по СМЕ, при освидетелстваната И. е била налице една напреднала деменция, което е довело до неадекватност в поведението и затруднения в самообслужването. Същевременно обаче, по-високо диференцирани хора, които имат по-заучен характер, може да създадат първоначално впечатление за адекватност в поведението – те изглеждат добре, механично поздравяват и отговарят на поздрави. Така те могат да създадат илюзия за подреденост в поведението. Последното може да обясни и впечатленията на разпитания като свидетел по делото нотариус, който е заверил подписа на баба И. на 01.07.15г. върху пълномощното, на което тя е изписала саморъчно трите си имена и видимо и от почерка й същата не е била с изцяло разстроени двигателни навици при писане (л. 21 от делото на ВРС). Това очевидно е занижило вниманието на персонала на дома и същите не са положили необходимите грижи за осъществяване на постоянен надзор върху възрастната жена на 02.07.15г., когато тя безпрепятствено е напуснала отворената врата на двора на дома. Поради своето заболяване действията на И.К. са били дезориентирани и същата очевидно се е изгубила. По делото обаче не се установи каква е била конкретната причина за настъпилата смърт на родственицата на ищците, нито кога точно е настъпила тази смърт (приетата от съда в производството по обявяването на смъртта дата е презумптивно определена). Същевременно при изследване на намерения череп установените дефекти са били относително повърхностни и нямали отношение към настъпването на евентуалния смъртен изход. Освен това по черепа не са установени травматични увреждания или болестни изменения, от които да се установява причината за смъртта. При това положение настоящият състав на съда намира, че не е налице причинна връзка между настъпилата смърт на И.К. и всички отбелязани по- горе действия и бездействия на ответниците физически лица и на натоварените от ответното дружество други лица, допуснали нейното безпрепятствано напускане на дома и последвалото й изгубване поради болестното й страдание. Това е така, защото при горните факти не се изключва възможността смъртта да е била естествена и в резултат на всички установени заболявания на възрастната жена, която макар и да се е изгубила в околностите на селото (а че това е така може да се приеме от факта, че останки от нейното тяло са били открити месеци по-късно в чертите на селото, вероятно донесени от животни), да не е могла да бъде предотвратена, дори и да е била в дома за възрастни хора или в собствения си дом. Както се посочи и по-горе, деянието следва да е условие без което вредите не биха настъпили – то трябва да е това условие, което с вътрешна необходимост предизвиква настъпването на отрицателната последица. И обратно, ако вредата би настъпила в сферата на едно лице и ако деянието не беше осъществено, липсва причинна връзка между тях. Наред с това, вредата следва обективно, необходимо, закономерно да произтича от деянието, както и да не бъде негово случайно следствие. За да има причинна връзка, вредата трябва да бъде адекватна последица на деянието. Адекватността е налице, когато деянието по своята природа е годно да доведе до настъпилия отрицателен резултат. В случая, способстването от ответниците възрастната жена да се изгуби и при липсата на доказателства за причините за настъпилата смърт, не може да се приеме, че тяхното бездействие по осъществяването на необходимия надзор, е адекватната причина за смъртта. Друг би бил извода, ако по делото беше установено настъпването на насилствена смърт (самопричинена или причинена от друг) или смърт от глад и безсилие поради безпомощното състояние на възрастната жена. Напускането на двора на дома поради неполагане на дължимата грижа за надзор, не може да се обвърже закономерно с настъпилата смърт, при липсата на установено причина за смъртта. Поради горното следва да се приеме, че поради липсата на елемент от фактическия състав на генералния деликт, предявените искове против физическите лица като делинквенти, а против юридическото лице – като възложител на работата при или по повод на която да е причинен деликт, са неоснователни и следва да се отхвърлят. Съвсем на самостоятелно основание искът на ищеца З. Г. е неоснователен, тъй като същият не проведе пълно и главно доказване на критериите, възприети в ТР по т.д. №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС - наличие на особено близка духовна и емоционална връзка с починалата, които да обосноват основание да се направи изключение от правилото за определяне кръга на правоимащите съобразно постановления №4/1961г. и №5/1969г. на Пленума на ВС, и проявление на неимуществени вреди в правната сфера на претендиращия обезщетение, чийто интензитет и продължителност да надхвърлят нормално присъщите за отношенията между баба и внук морални болки и страдания, за да се приеме, чее справедливо в конкретната хипотеза същите да бъдат обезщетени. Както се установи по делото, ищецът е имал силна емоционална връзка с баба си, която в рамките на традиционно приетите отношения в българското общество е полагала грижи при неговото отглеждане, подпомагайки в това неговата майка (своята дъщеря). Когато последната е заминала за Испания през 2001г. ищецът е бил на 18 години, имал е самостоятелен живот и макар да е живял в едно домакинство с баба си, не може да се приеме, че е била налице такава житейска ситуация, при която да се е стигнало до особено близка духовна и емоционална връзка, отличаваща се по съдържание от традиционно съществуващите връзки между баба и внук. Освен това се установи, че ищецът е създал свое семейство и е имал свое дете, а едновременно с това е полагал грижи за своята баба поради отсъствието на своя вуйчо и своята майка, които също са продължили да полагат грижи и са давали издръжка на своя родител. Поради това и настоящият състав на съда намира, че на ищеца З. Г. не може да се признае по изключение активна материалноправна легитимация по предявения иск. Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че погасителната давност за предявените искове не е изтекла, тъй като същата е общата такава от 5 години и е започнала да тече най-рано от настъпването на смъртта (презумптивно определена на 02.07.15г.), а исковата молба е подадена на 19.06.2020г. Независимо от това обаче, исковете са неоснователни по посочените по-горе съображения и следва да се отхвърлят. Решение в обжалваните му части следва да се потвърди. По разноските за настоящата инстанция. Въззиваемите са отправили искания за присъждане на разноските по делото и предвид формирания по-горе извод за неоснователност на въззивните жалби, налице е хипотеза на чл. 78, ал. 3 от ГПК. Въззиваемата Т. Н. е представила доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 3 000 лв. (л. 164), която сума следва да й се присъди. Въззиваемите Т. Б. и „ИНТЕРЕКСПРЕС“ ЕООД са представили доказателства за заплатени адвокатски възнаграждения в размери от по 7 050 лв. (л. 35а и л. 38). Процесуалният представител на въззивниците е релевирал възражение за прекомерност на така заплатените адвокатски възнаграждения, претендирайки да бъдат намалени до размера, заплатен от самите тях (видно от представения списък и доказателства – в размери от по 2 000 лв.). Заплатените адвокатски възнаграждения от посочените двама въззиваеми са в минималните размери, изчислени по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 на ВАдв., съобразно защитата, осъществена срещу материален интерес за всеки един от по 80 000 лв. Съгласно решение по дело С-438/22г. на СЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи национална правна уредба, определяща по задължителен начин минимални размери на адвокатските възнаграждения, като вместо това следва да разреши въпроса за дължимите възнаграждения след като направи цялостна преценка на всички релевантни обстоятелства, включително вид, характер на спора, материален интерес, вид и количество на свършената работа, фактическа и правна сложност на делото, предприети действия и др. Поради това и съдът не е обвързан от Наредба № 1 на ВАдвС за минималните размери на адвокатските възнаграждения, но определеният размер следва да е справедлив и обоснован. В актуалната съдебна практика на ВКС се споделя становището, че посочените в цитираната наредба минимални размери, са само ориентировъчна мяра при извършване на съвкупната преценка относно адвокатското възнаграждение. Поради идентичността на релевантните по делото факти и на оплакванията във въззивната жалба, въззиваемите Б. и дружеството са подали общ отговор на въззивната жалба и предприетата защита за двамата е била идентична – осъщественото процесуално представителство е в две открити съдебни заседания и депозирано писмено становище за третото открито съдебно заседание, както и изразени извънсъдебно две писмени становища. Основният доказателствен материал е бил събран пред първоинстанционния съд, а поради допуснати процесуални нарушения пред въззивната инстанция бяха събрани писмени доказателства и беше проведен разпита на едни свидетел. Материалният спор не се отличава с висока правна сложност, а обема на събраните доказателства не го определят като такъв с висока фактическа сложност. Поради всичко това съдът намира, че в полза на тези въззиваеми следва да се присъдят разноски за адвокатски възнаграждения в размери от по 3 000 лв. за настоящата инстанция (по-високи от заплатените от въззивниците и равни по размер на заплатеното от въззиваемата Н.). Воден от горното, съдът