Решение № 839 от 19.3.2024 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 437/2023 г.

Производството по реда на глава ХІ на дял ІІІ на Административнопроцесуалния кодекс (чл. 203 - чл. 207), във вр. с чл. 1, ал. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) е образувано по искова молба на М. Л. М. от [населено място], с която срещу Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) – Благоевград е предявен осъдителен иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1 500 лева поради незаконни фактически действия по задържането му на 02.04.2023 г. от служители на Районно управление – Петрич, ведно със законната лихва върху сумата от 02.04.2023 г. до окончателното й изплащане. С исковата си молба и в хода на производството ищецът е поддържал, че на 02.04.2023 г. служители на РУ – Петрич при ОДМВР – Благоевград са го задържали незаконно, в нарушение на член 5, § 1 от ЕКПЧ, като е бил придружен и конвоиран против волята му от двама полицейски служители от Национална спортна база (НСБ) – [населено място] до дома му в [населено място], [улица]. На посочената дата 02.04.2023 г. ищецът присъствал на семейно тържество в ресторанта на НСБ – [населено място], когато двамата служители от РУ – [населено място] го предупредили писмено да се въздържа от нарушения на избирателните права на гражданите по повод провежданите на същата дата парламентарни избори. Около половин час след като подписал предупредителните протоколи ищецът бил принуден от двама полицейски служители да отиде до дома си, за да бъде извършено претърсване. Претърсването продължило около един час, като доказателства за извършени престъпления срещу избирателните права на гражданите (купуване на гласове) не са били открити. Тези фактически действия според ищеца са незаконни и са причинили у него страх, стрес, емоционални страдания, които продължават и към момента на предявяване на иска. Оценени са на предявената като обезщетение парична сума. Ответникът ОДМВР – Благоевград, като юридическо лице съгласно чл. 37, ал. 2 ЗМВР, в чиято структура е Районно управление – Петрич, съгласно чл. 9, ал. 1 от Правилника за устройството и дейността на МВР, и което не е юридическо лице – арг. от чл. 37, ал. 2 ЗМВР, е оспорил иска по основание. Поддържал е, че отсъства елемент от фактическия състав по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ – незаконни фактически действия по задържане на ищеца на 02.04.2023 г., нито са доказани причинени вреди като предявените страх, стрес, емоционални страдания. Прокурор от Окръжна прокуратура – Благоевград е изразил становище за неоснователност на иска. В хода на съдебното производство са събрани писмени и гласни доказателства, след анализ на които съдът прие следното за установено: Предявеният иск е по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) и е подведомствен, родово и местно подсъден на сезирания съд, съгласно чл. 128, ал. 1 АПК и чл. 7 ЗОДОВ, с оглед мястото на увреждане. Правната квалификация на иска почива на фактите и обстоятелствата, послужили като основание за завеждането му от ищеца. Всички въпроси за тяхното обективно проявление са свързани с основателността на претенцията, а не обуславят нейната допустимост. Затова от самата претенция на ищеца за настъпили вреди от незаконни действия на служители на РУ – [населено място] и възникналият в тази връзка правен спор, който може да бъде разрешен само по съдебен ред, произтича правния интерес от предявяването на иска по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. От фактическа страна страните в процеса не спорят по фактите на 02.04.2023 г., в частност извършената проверка на ищеца и последващо претърсване в дома му в [населено място]. Установено е, че по подадена жалба за провеждана от ищеца агитация в деня на изборите за определена политическа партия, съпътствана със заплахи за саморазправа и предлагани парични средства (л. 30), във връзка с която и възложена проверка с постановление на прокурор в ТО – [населено място] на Районна прокуратура – Благоевград от 02.04.2023 г. (прокурорска преписка № 3071/2023 г.) (л. 27), служители от РУ – Петрич са снели писмени обяснения от С. Г. (л. 31), Н. Д. (л. 32), С. М. (л. 33) и от самия ищец. На 02.04.2023 г. в 15.30 ч. същият е предупреден писмено по реда на чл. 65, ал. 1 и 2 ЗМВР „да не извършва действия, с които да нарушава политическите права на гражданите и изборното законодателство в Република България“. Протоколът по чл. 65 ЗМВР рег. № УРИ314р-6620/02.04.2023 г. е съставен от служител в РУ – [населено място] (л. 37). В 15.50 ч. на същата дата 02.04.2023 г. служител в РУ – Петрич е извършил проверка по реда на чл. 83 ЗМВР в жилище, находящо се на адрес: [населено място], [улица], ет. 2, обитавано от ищеца, при която не са били иззети вещи. Съставеният протокол за проверката рег. № УРИ314р-6619/02.04.2023 г. е подписан от ищеца без възражения (л. 36). Образуваната по жалбата преписка (УРИ 314р-3544/2023 г. по описа на РУ – Петрич, преписка на ТО – Петрич при РП – Благоевград № 3071/2023 г.) е приключена въз основа на докладна записка на инспектор в РУ – Петрич от 02.04.2023 г. (л. 39) с постановление на прокурор за отказ да се образува досъдебно производство за евентуално извършено престъпление по чл. 167 НК (л-. 24-25). Същевременно по повод публикация в местен ежедневник (докладна записка на л. 56) е била извършена и втора проверка, възложена на органите на РУ – Петрич с постановление на прокурор при ТО – Петрич към РП – Благоевград от 02.04.2023 г. (прокурорска преписка № 3070/2023 г.), завършила с отказ да се образува досъдебно производство за евентуално извършено престъпление по чл. 167 НК (л. 49). В рамките на тази проверка ищецът е дал същите обяснения (л. 60-61), като част от материалите по нея е приложен и съставеният по преписка УРИ 314р-3544/2023 г. протокол за извършена проверка по реда на чл. 83 ЗМВР рег. № УРИ314р-6619/02.04.2023 г. (л. 62), и протокол за предупреждение по чл. 65 ЗМВР рег. № УРИ314р-6620/02.04.2023 г. (л. 63). При разпита на работилите по преписките полицейски служители Я. и М. е изяснено, че по повод подадения сигнал за купуване на гласове от ищеца са посетили на 02.04.2023 г. хотел „В.“ на стадиона в [населено място], стопанисван от ищеца. На рецепцията ги посрещнало момиче, което съобщило, че М. М. е в ресторанта на семейно тържество. По молба на полицейските служители ищецът бил извикан на рецепцията. Двамата свидетели му обяснили, че трябва да подпише предупредителен протокол и той ги поканил в офиса си в хотела, след като се консултирал по телефона с адвокат (конкретно показанията на свидетел М.). В офиса полицейските служители разяснили повода за посещението, като ищецът написал обяснения и подписал протокол за предупреждение. През това време ищецът не е бил задържан, възразил е срещу съдържанието на сигнала срещу него, а не срещу действията от проверката. Оказал е пълно съдействие (показанията на св. М.). Двамата свидетели Я. и М. обяснили на ищеца, че следва да извършат проверка и в жилището, което обитава, и го поканили да отидат на адреса. Ищецът се придвижил до жилището сам с личния си автомобил, а двамата полицейски служители се придвижили със служебния автомобил. Ищецът не е бил конвоиран до жилището с полицейски автомобил. Жилището на ищеца се намирало на около 500 метра от хотела, било отключено лично от него и сам той допуснал служителите вътре. При проверката в жилището, извършена в присъствието на ищеца, не били открити материали, списъци и други доказателства. Съставен бил протокол, който ищецът подписал. По време на проверката в жилището ищецът не е бил задържан, не е изземван телефона му, не са ползвани помощни средства. Свидетел М. е пояснил, че до хотела в спортната база се е придвижил с автомобил без отличителни полицейски знаци. На място имало и други негови колеги от РУ – Петрич, които също не били униформени. И двете проверки – в офиса и в жилището, са приключили за най-много един час, като са били доброволни. Достъпът до офиса и до жилището е осигурен лично от ищеца. На проверката не са присъствали други хора. Самият ищец не се е оплаквал пред полицейските служители, че не се чувства добре. След приключване на проверката и по повод подаден втори сигнал за купуване на гласове на проведените на 02.04.2023 г. парламентарни избори, свидетел Я. не си спомня със сигурност дали лично той е посещавал втори път хотела, стопанисван от ищеца. Посоченият от ищеца свидетел Д. е разказал, че е присъствал на тържество на 02.04.2023 г. в НСБ – [населено място], организирано за рожден ден на внучка на ищеца. Ищецът напуснал тържеството за около два часа, защото му съобщили, че „някаква патрулка е дошла да го извика“. Не са му поставяни белезници, извикан е от ресторанта, но не от полицейски служители, защото такива не са влизали вътре. Свидетелят не е видял ищецът да се качва в патрулка. След като се върнал, ищецът видимо бил неадекватен, разстроен, притеснен, ядосан. След около два-три дни свидетел Д. и ищецът се срещнали, като последният бил „много разстроен“. Според свидетел Д. е бил разстроен, защото гостите на тържеството научили, че го търси полиция. Експертът по допусната съдебно-психологична експертиза е заключил след проведено интервю и тестово изследване на ищеца, че посещението на полицейските служители на 02.04.2023 г. по време на семейно тържество е предизвикало у него психичен дискомфорт, изразил се в раздразнение, понижаване на настроението, гняв, че е опетнено името му пред роднини и гости, и притеснение, че е причина за помрачаване на настроението им. Негативните преживявания са провокирали и едноседмичен физиологичен дискомфорт по твърдение на ищеца – повишени стойности на кръвното налягане и кръвната захар, които е лекувал сам. Преживеният психичен дискомфорт обаче не е надхвърлил капацитета на защитните механизми на психиката на ищеца и негативните преживявания не са причинили личностно и социално дисфункциониране и не могат да бъдат определени като психотравмени. След 02.04.2023 г. той не е отключил състояние на дистрес и емоционално разстройство. Не е лекуван амбулаторно или стационарно от психично разстройство. При тези факти съдът прие следното от правна страна: Предявеният иск е по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, с оглед основанието – незаконни действия по фактическо задържане на ищеца на 02.04.2023 г. в рамките на извършвана от служители на РУ – Петрич проверка по реда на ЗМВР, доколкото не са настъпили допълнителни факти от хипотезата на чл. 2 ЗОДОВ – вземане на незаконна мярка за неотклонение или необосновано повдигане на обвинение. Според твърденията в исковата молба и данните от двете преписки на РУ – Петрич, извършените на 02.04.2023 г. действия от полицейските органи са останали в рамките на правомощията им за проверка по ЗМВР, извън образувано досъдебно производство, с оглед което искът е подсъден на административен съд – чл. 128, ал. 1, т. 6 АПК вр. чл. 1, ал. 2 ЗОДОВ (в този смисъл вж. и Определение № 11 от 27.02.2020 г. на ВКС по гр.д. № 51/2019 г., 5-членен състав, ГК). Искът е допустим, доколкото законът не въвежда като процесуална предпоставка предварително установяване на незаконността на действията на полицейските органи на 02.04.2023 г. – чл. 204, ал. 4 АПК. Доколко са фактически действия и дали съставляват фактическо задържане на ищеца е въпрос на основателност на претенцията. По същество предявеният иск е неоснователен по първата предпоставка от кумулативния му състав, предполагащ установяване едновременно на незаконно фактическо действие на административен орган по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на АПК (арг. от чл. 203, ал. 1 АПК) – което не е основано на закона в широк смисъл и/или на административен акт, вреда и пряка причинно-следствена връзка между незаконното фактическо действие и вредата. Извършените от полицейските органи действия в рамките на извършената на 02.04.2023 г. проверка на ищеца не са незаконни фактически действия по задържането му. Доколкото действията на полицейските служители на 02.04.2023 г. са приравнени от самия ищец с исковата молба на фактическо задържане в нарушение на член 5, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ), съдът дължи произнасяне в тези рамки (по аналогия вж. решения на СЕС от 14 декември 1995 г., Van Schijndel и Van Veen, С-430/93 и С-431/93, EU: С: 1995: 441, т. 22, и от 26 април 2017 г., Farkas, С-564/15, EU: С: 2017: 302, т. 32) – дали действията на полицейските служители на 02.04.2023 г. съставляват задържане като лишаване на ищеца от физическа свобода. В тази връзка, от една страна е безспорно, че спрямо ищеца в рамките на извършената на 02.04.2023 г. проверка не е прилагана мярка за задържане по чл. 72 ЗМВР. Не само защото не е издадена заповед в писмена форма, а защото и фактически ищецът не е държан в място за задържане в РУ – Петрич. От тази гледна точка извършените от полицейските служители на 02.04.2023 г. действия спрямо ищеца (предупреждение по чл. 65 ЗМВР и проверка на дома му по чл. 83 ЗМВР в негово присъствие) не представляват сами по себе си и поотделно задържане и не попадат в обхвата на член 5, § 1 ЕКПЧ. Приложимостта на член 5, § 1 ЕКПЧ обаче не е ограничена единствено от задържане в места от затворен тип, а може да възникне в други случаи, при които от техническа гледна точка лицето е свободно да си тръгне, но които поради претърпените ограничения се считат еквивалентни на лишаване от свобода (вж. Guzzardi v. Italy, 06 ноември 1976 г., no. 7367/76, § 95; Ammur v. France, 25 юни 1996 г., no. 19776/92, § 42; Rantsev v. Cyprus and Russia, 07 януари 2010 г., no. 25965/04, § 314-325). В тази връзка, разглеждани съвкупно, доколкото проверката е започнала с отправяне на писменото предупреждение по чл. 65 ЗМВР и е продължила непосредствено след това с проверка в жилището по реда на чл. 83 ЗМВР, макар да не са класическо задържане, действията на полицейските служители на 02.04.2023 г. следва да бъдат разгледани в контекста на 5, § 1 ЕКПЧ. В съвкупност, с оглед характера, продължителността им и използваните от полицейските служители способи за изпълнение, като критерии (вж. Austin and Others v. The United Kingdom, 15 март 2012 г., no. 39692/09, 40713/09 and 41008/09, § 59), както с оглед интензитета им (вж. Guzzardi …, § 93, цит. по-горе, Stanev v. Bulgaria, 07 януари 2012 г., no. 36760/06, § 115), действия на полицейските органи като извършените на 02.04.2023 г. не биха могли да бъдат форма на фактическо задържане. На първо място, като времетраене, проверката е започнала около 15.00 ч. в офиса на ищеца и е завършила в 15.50 ч. в обитавано от него жилище на [улица] [населено място], според отразените часове в съставените и неоспорени протокол за предупреждение по чл. 65 ЗМВР и протокол за извършена проверка по чл. 83 ЗМВР. По показанията на извършилите проверката полицейски служители, тя е траела не повече от един час (според практиката на ЕСПЧ дори задължението на едно лице да остане в дома си до дванадесет часа на ден не е задържане – Raimondo v. Italy, 22 февруари 1994 г., no. 12954/87, § 13 и § 37). Незначителността на физическото ограничение на ищеца през този един час не е решаваща, но отсъстват други ограничения, като социална изолация и други обстоятелства по време на проверката, които да позволяват действията на полицейските служители на 02.04.2023 г. да се приравнят на ограничаващи физическата му свобода (вж. Creanga v. Romania, 23 февруари 2012 г., no. 29226/03, § 91). В тази връзка действията по съставяне и подписване на протокола по чл. 65, ал. 3 ЗМВР и проверката в жилището по чл. 83 ЗМВР са извършени без използването на помощни средства, като поставяне на белезници (вж. и показанията на св. Д.). Ищецът не е бил изведен принудително от ресторанта в НСБ – [населено място] (показанията на св. Д.) и не е бил конвоиран с полицейски автомобил от НСБ – [населено място], където се е намирал, до адреса на жилището в [населено място] – [улица] (вж. и показанията на св. Д., който не е видял ищецът да се качва в полицейски автомобил). Обратното – ищецът доброволно и сам се е придвижил до ул. Янтра“ № 2 с личния си автомобил (показанията на свидетелите М. и Я.). И двамата полицейски служители са свидетелствали, че е оказал пълно съдействие при извършване на действията от обхвата на проверката. На следващо място, не е установено ищецът да е поискал преустановяване на проверката на който и да е от етапите й и въпреки това да е бил задължен да остане до приключването й в 15.50 ч. Практически не се е нуждаел от разрешението на полицейските служители, за да си тръгне. Останал е доброволно до края на проверката в 15.50 ч. Твърденията в исковата молба, че ищецът се противопоставил на искането за „претърсване“ на дома му, но бил заплашен с използване на физическа сила и помощни средства са останали непотвърдени. Самият посочен от него свидетел Д. не разкрива подобни обстоятелства. Сам посочва, че белезници не са използвани за извеждането на ищеца от ресторанта. Не на последно място, няма данни ищецът да е бил ограничен в контактите си с външния свят през време на проверката. Обратното – разполагал е с телефон и е провел консултация с адвокат. Следователно, макар липсата на принуда при извършване на проверката на 02.04.2023 г. да не е решаващ сам по себе си фактор при установяване наличието на фактическо задържане (вж. Osypenko v. Ukraine, 09 ноември 2010 г., no. 4634/04, § 32), в съвкупност с останалите посочени фактори, като времетраене и начин на извършване на проверката, действията на полицейските служители на 02.04.2023 г. не са еквивалентни на задържане в обхвата на член 5, § 1 ЕКПЧ. Тъй като не са фактическо задържане, не е необходимо съдът да разглежда дали действията са законни, макар че в рамките на образуваната проверка по постъпилия сигнал на 02.04.2023 г., съдържащ данни за евентуално престъпление по чл. 167 НК, полицейските органи са овластени от закона да отправят предупреждение по чл. 65 ЗМВР и да извършват проверка в помещения без съгласието на собственика – чл. 83, ал. 1, т. 1 ЗМВР. В тази връзка, не само действията на полицейските служители спрямо ищеца на 02.04.2023 г. не са прераснали във фактическото му задържане, но и не са извършени без законово основание. С оглед неоснователността на иска, следва да бъде уважено искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за защитата в хода на производството от юрисконсулт (чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ), което следва да бъде присъдено в поискания размер от 200 лв. (под максималния по чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ), с оглед продължителността на разглеждане на делото и извършените процесуални действия в хода му. По изложените съображения и на основание чл. 1, ал. 1, чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ, съдът