Решение № 45 от 14.1.2025 г. на Апелативен съд - София по дело № 213/2024 г.

Производството е образувано по въззивна жалба на „ЗАД Армеец“ АД срещу решение № 261293/ 20.11.2023г. на СГС, ГО, 5 състав, постановено по гр.д. № 5531/17г. в частта, в която са уважени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ. Жалбоподателят счита за неправилно, необосновано и незаконосъобразно първоинстанционното решение в обжалваната от него част. Поддържа, че предявените искове са неоснователни, както и че е оборена презумпцията за вина по отношение на застрахования при него водач на лек автомобил БМВ Х6 с рег. № •••••••. В исковата молба се е твърдяло, че ищецът е управлявала лек автомобил „Опел Астра“ при настъпване на произшествието. Това твърдение не се е установило в процеса, а че В. Д. е бил водач на лекия автомобил. Последният е извършил грубо нарушение на правилата за движение по пътищата като навлязъл в кръстовище, пресичайки път с предимство, по който са се движели други две МПС в противоположни посоки. Той не е спрял на знак „Стоп“ и е отнел предимството на движещия се по главен път лек автомобил „БМВ Х6“. От приетата по делото автотехническа експертиза на вещото лице М. се установява, че водачът на лек автомобил „БМВ Х6“ би могъл да избегне удара, ако се движи със скорост от 17 км/ч. И при движение с 50 км/ч ударът е бил непредотвратим. Скоростта на лек автомобил „ БМВ Х6“ не е причина за настъпване на произшествието. Причина за пътния инцидент са субективните действия на водача на лек автомобил „Опел Астра“. Към момента на навлизането му в кръстовището е попаднал в опасната зона на спиране на лек автомобил „БМВ Х6“. Неправилно е прието от първоинстанционния съд, че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на застрахования при въззивника водач. Неправилно и необосновано не е прието, че ако водачът на лек автомобил „Опел Астра“ бе спазил правилата за движение и е спрял на знак „Стоп“, то произшествие не би настъпило. По делото не е доказано, че ищецът А. Д. попада в кръга от лицата, които са легитимирани да получат обезщетение от смъртта на П. П.. Исковете не са доказани по размер. Свидетелските показания относно отношенията между ищеца и П. П. са оскъдни, съдържат оценки, но не и конкретни фактически твърдения. Разпитаният свидетел няма преки и непосредствен и впечатления за ежедневните отношения между тях. Определените размери на обезщетенията не са съобразени с принципа на справедливостта и търпените болки и страдания. Неправилно е прието, че приносът на пострадалите лица е 20%. Счита, че ако Т. Д. е била с правилно поставен предпазен колан, то тялото й не били отишло в багажното отделение на автомобила. Жалбоподателят поддържа неправилност на първоинстанцинното решение досежно моментът, от който е присъдена законната лихва. Застрахователят не изпада в забава преди представяне на банкова сметка, по която би могъл да плати обезщетение. Ищецът е представила такава в съдебното заседание на 03.10.2018г. Затова моли въззивни съд да отмени решението в обжалваните части и да отхвърли изцяло предявените искове. При условията на евентуалност да отхвърли иска, предявен от А. Д. за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на П. П. или да определи по- ниски размери на обезщетенията за неимуществени вреди и по- голям принос на пострадалите за настъпване на вредите. Претендира разноски. Ищецът А. Д. в депозиран писмен отговор и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Моли първоинстанционното решение да се потвърди в обжалваната част. Счита жалбата за неоснователна. Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства в първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна: Съдът е сезиран с искове по чл.432, ал.1 за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди. В исковата молба ищецът А. Д. твърди, че на 23.11.2016г. около 16.20ч. по пътя между с. Габровница и с. Видраре с последваща посока на движение гр. Монтана е управлявала лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № ••••••••. По същото време по път II-81 с посока на движение от гр. Монтана към гр. Лом П. Й. Н. е управлявал лек автомобил „БМВ Х6“ с рег. № •••••••. При навлизане в с. Вирове на кръстовището, образувано между ул. „Габровска“ и път II-81, ищецът е имала намерение на предприеме маневра „завой на ляво“, за да се включи в движението в посока гр. Монтана. Тя е спряла на знак „Стоп“, огледала се е и след като се убедила, че по път II-81 няма движещи се автомобили и в двете посоки, тя е започнала изпълнението на маневрата. В този момент лек автомобил „БМВ Х6“, управляван от П. Н., навлязъл в кръстовището на с. Вирове и въпреки наличието на пътен знак В26, въвеждащ ограничение на скоростта до 50 км/ч., се е движел със скорост, надвишаваща ограничението. При излизане от ляв за него завой водачът е забелязал лек автомобил „Опел Астра“ и вместо да намали скоростта или да спре, се е опитал да го заобиколи от ляво. При тази маневра е навлязъл в лентата за насрещно движение, където лек автомобил „Опел Астра“ извършвал маневрата си. Виждайки лек автомобил „БМВ Х6“ ищецът се опитала да се изнесе плътно в дясно, но поради скъсяване надлъжната дистанция от страна на водача Н., настъпил удар между предната част на лек автомобил „БМВ Х6“ и лявата странична част в областта на средната колонка и задната врата на лек автомобил „Опел Астра“. В следствие на удара последният се е завъртял по оста си в посока обратна на часовниковата стрелка и навлязъл в съседен двор на ул. „Ломска“ № 1. По същото време по път II-81 с посока на движение от гр. Лом към гр. Монтана се е движел лек автомобил „Алфа Ромео“, управляван от Н. Н., който също се движел с превишена скорост, поради което не могъл да спре, да заобиколи лек автомобил „БМВ Х6“ и се ударил в него в дясната му странична част. При пътния инцидент е настъпила смъртта на П. П. и Т. Д., а на ищеца А. Д. е причинена средна телесна повреда, изразяваща във фрактура на две кости на лявата предмишница с разместване на фрагментите, разстройство на здравето, причинило болки и страдания за повече от 30 дни. Първоначално фрактурата е била имобилизирана с гипс, но на 29.11.2023г. е постъпила за оперативно лечение като на фрактурираните кости е направена репозиция и те са стабилизирани посредством поставянето на вътрешни фиксатори. На 01.12.2016г. е била изписана. А. Д. и загиналият П. П. са живели на съпружески начала повече от 20 години. Той е бил баща на двете й деца, а Т. Д. е нейна дъщеря. В един и същи ден ищецът е загубила мъжът, с когото повече от 20 години е деляла една постеля, нейната опора в живота, но и единствената си дъщеря. А. Д. днес е емоционално осакатена жена. За нея няма утеха, няма спокоен ден. По отношение на лек автомобил „БМВ Х6“ е имало застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, валидна от 15.07.2016г. до 14.07.2017г. Ищецът е отправила застрахователна претенция пред ответното дружество и са образувано две щети. Ответникът я е уведомил, че няма основание за заплащане на застрахователно обезщетение. Затова моли съда да осъди ответника да й заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 200 000 лв. за смъртта на дъщеря й Т. А. Д., 150 000лв. за смъртта на П. В. В., в едно със законната лихва върху двете суми, считано от 12.04.2017г. до окончателното им изплащане и 50 000лв. обезщетение за неимуществени вреди претърпените от А. Д. неимуществени вреди, в едно със законната лихва от 23.11.2016г. до окончателното изплащане. Претендира разноски. Ответникът в депозиран писмен отговор в срока по чл.367 от ГПК оспорва исковете. Не оспорва наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ за лек автомобил „БМВХ6“ с рег. № •••••••. Оспорва, механизма на ПТП, вината на водача на МПС, чиято гражданска отговорност е застраховал. Прави възражение за съпричиняване на вредите от страна на починалите Т. Д. и П. П., защото са нарушили чл.137а от ЗДвП. Поддържа, че, както те, така и ищецът са се качили в лек автомобил, управляван от водач, употребил алкохол. Оспорва наличието на неимуществени вреди за ищеца. Счита претендирания размер на обезщетения за прекомерно завишен. Прието е за безспорно, че 23.11.2016г. е настъпило описаното в исковата молба ПТП. За него е съставен констативен протокол с пострадали лица от 23.11.2016г., протокол за оглед на местопроизшествие от 23.11.2016г. и фотоалбум. Не се спори, че за лек автомобил „БМВ Х6“ с рег. № •••••••• е имало валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника към датата на ПТП. Не е спорно, че с влязла в сила присъда, постановена по нохд. № 73/19г. на ОС- Монтана водачът на лек автомобил „Опел Астра“ В. Д. е признат за виновен за настъпилото на 23.11.2016г. ПТП, при което е причинена смъртта на П. П. и Т. Д.. Не е спорно, че Т. Д. е дъщеря на А. Д., което се установява от удостоверение за раждане, приложено по делото. Безспорно е, че ищецът е отправила извънсъдебна претенция за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди. С писмо от 15.02.2017г. застрахователят е поискал представянето на документи, а с писмо от 12.04.2017г. е отказал определяне и изплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди. Във връзка с получените при ПТП увреди от ищеца са представени две епикризи. Приет е протокол за разпит на ищеца като свидетел в досъдебното производство. По делото са представени медицински експертизи на труповете на Т. Д. и П. П., и История на заболяването на Т. Д., В хода на съдебното дирене е приет автотехническа експертиза, която е посочила механизма на ПТП, скоростите на движение на трите автомобила преди удара, опасната зона на спиране на лек автомобил „БМВ Х6“ като е направен извод, че при движение със 105км/ч., както и при движение с 50км/ч. ударът за водача му е бил непредотвратим. Той е могъл да го избегне, ако се е движел със 17 км/ч. Според експерта причината за настъпване на пътния инцидент е навлизането на лек автомобил „Опел Астра“ без предимство в кръстовището без да пропусне движещият се от ляво на дясно лек автомобил „БМВ Х6“. В хода на съдебното дирене е допусната комплексна автотехническа и медицинска експертиза, изготвена от вещо лице лекар и автоексперт, която е установила травматичните увреждания, получени от А. Д.: счупване на двете кости на лявата предмишница и хематоми зад дясно ухо и челно странично в дясно. Те са получени от ищеца като пътник на предна дясна седалка. Тези увреждания могат да се получат и с поставен предпазен колан. Определена е видимостта на водача на лек автомобил „Опел Астра“ наляво към лек автомобил „БМВ Х6“ и надясно към лек автомобил „Алфа Ромео“. В допълнително заключение вещите лица са посочили, че лек автомобил „Опел Астра“ е бил снабден фабрично с инерционни механични предпазни колани. Според експертите първоначалния страничен удар е в задна лява врата на лекия автомобил, след което той се е завъртял по вертикалната си ос обратно на часовниковата стрелка и се е ударил в бетонен стълб. Този удар е бил с висока кинетична енергия и повечето от уврежданията на пострадалите са в лявата половина на тялото. Основните увреждания на починалите са в лявата част на тялото и те са довели до смъртта им. С оглед механизма на ПТП наличието или не на поставени предпазни колани, не би повлияло на тежестта на получените увреждания. В съдебно заседание вещите лица са допълнили заключението си. Те са заявили, че Т. Д. е била без поставен предпазен колан. Основната травма при нея е далака и счупването на таза. Те са получени при първия удар и независимо от това дали е била с поставен предпазен колан. Според КСМАТЕ, депозирана в съда на 16.03.2022г., изготвена от същите вещи лица, лек автомобил „Опел Астра“ се е движел с висока скорост по път III-10123 при леко ограничена видимост в дясно и е навлязъл в кръстовището без да спре на стоп линията. Посочени са скоростите на движение на трите автомобила при удара и след него. За пътника на задна дясна седалка ударът е изключително силен и няма значение дали е с поставен предпазен колан или не. За пътника на задна дясна седалка Т. Д. вещите лица са посочили, че тя е била без поставен предпазен колан. Според тях последният е най- ефикасен при удар в предната част на автомобила. При страничен удар или удар отзад, коланите не фиксират достатъчно телата на водача и пътниците и те са относително подвижни при удар. Предпазните колани не могат да предотвратят въздействията на инерционните сили върху вътрешните органи, както и травмите, получени от деформиралите се и притискащи части на купето. По отношение на П. П. е прието, че уврежданията, които е получил, могат да се получат независимо от наличието или не на поставен предпазен колан. По делото е прието заключение на медицинска експертиза, изготвена от вещото лице Симеонов, според което травмите, получени от П. П. и Т. Д. са довели до смъртта им. Оперативното лечение на А. Д. е проведено на седмия ден след инцидента. Това не променя съществено начина и общия период на възстановяване. Няма данни за настъпили усложнения през периода на лечение. Периодът на възстановяване от този вид травми е около 5-6 месеца. По делото е приета токсилогична експертиза, според която концентрация на алкохол в кръвта от 1 промил е лека степен на алкохолно опиянение. Вещото лице е посочило с какво се характеризира тя. В съдебно заседание вещото лице е допълнило заключението си. Съдът кредитира заключенията като компетентни, обосновани и безпристрастни, основаващо се на научните правила. В хода на процеса са събрани гласни доказателства. Свидетелят К. Б. е очевидец на произшествието, станало през 2016г., тъй като е бил пътник на лек автомобил „Алфа Ромео“. Заявява, че ударът е станал между лек автомобил „Опел Астра“ и джип. Шофьорът на лек автомобил „Опел Астра“ е било момче и е видяла как се е разменил с една жена. Той не е спрял на знак „Стоп“. От нейно ляво от разклона е идвал лек автомобил „Опел Астра“, а от горе е идвало „БМВ“. Свидетелят не може да каже с каква скорост са се движели двата автомобила, но предполага, че е било с превишена. Свидетелят М.а е снаха на ищеца. Тя депозира показания за болките и страданията, които тя е изпитвала от смъртта на П. П., кога са живеели заедно като съпрузи и от смъртта на дъщеря й. Свидетелят Я. заявява, че не е видял удара, но лек автомобил „Опел Астра“ е бил преминал през оградата на дома му. Негов водач е било момче, а до него е седяла жена. В багажника е намерил тялото на жена. Описва положението на трите автомобила и къде са се намирали в лек автомобил „Опел Астра“ пътуващите в него. Свидетелят Н. е племенник на ищеца и желае да свидетелства. Завява, че я познава, както и В. Д.. На 23.11.2016г. в дома на свидетеля те са били на гости. Били са А., свидетелят, баща му, А., Б.. Седели са около час и след това той и В. са отишли при приятелка. При нея са пили алкохол. Изпили са по една бира. След това са отишли в дома на свидетеля. Там не са пили алкохол. Преди това са пили. Когато са си тръгнали В. Д. е управлявал автомобила, а до него е седяла А.. Съдът кредитира показанията на свидетелите като основаващи се на лични впечатления за фактите и обстоятелствата, които излагат. Показанията на свидетеля Н. съдът възприема при условията на чл.172 от ГПК поради близката му родствена връзка с ищеца, но ги счита за достоверни. При така събраните доказателства първоинстанционният съд е приел като справедливо обезщетение за неимуществени вреди в размер на 104 000лв. за смъртта на Т. Д. и 80 000лв. за смъртта на П. П., както е присъдил 28 000лв. обезщетение за неимуществени вреди на ищеца от преживени болки и страдания от получени травми при ПТП. Приел е за основателно възражение за съпричиняване. Решението е влязло в сила в частта, в която исковете са отхвърлени по пълните им предявени размери. Пред въззивния съд като ново доказателство е представена присъда, описана по- горе. При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че предмет на въззивно разглеждане е са обекти и субективно съедини искове по чл.432, ал.1 от КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди. Въззивният съд се произнася служебно по валидността на първоинстанционното решение, по допустимостта му в обжалваната част, а по отношение на правилността му е обвързан от посоченото в жалбата- чл.269 от ГПК, с изключение на допуснато нарушение на императивна материалноправна норма. Първонстанционното решение е валидно и допустимо. С прекия иск по чл.432, ал.1 от КЗ разполага увреденият от ПТП срещу причинителят на вредите и неговият застраховател. Пострадалият, или неговите близки, може да предявят иска за заплащане на обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди непосредствено срещу застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” след спазване на изискванията на чл.380 от КЗ. Последната разпоредба задължава лицето, което иска да получи застрахователно обезщетение, да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция. Това е абсолютна положителна процесуална предпоставка за упражняване на правото на иск пред съда, предвидена в специален закон и свързана с изтичането на определен срок- чл.498, ал.3 от КЗ. Той е тримесечен и е регламентиран в чл.496, ал.1 от КЗ. Изтичането му обуславя допустимостта на претенцията. / опр. № 332/19.07.2018г. по ч.т.д. № 1614/18г., I т.о. на ВКС, опр. № 179/15.04.2019г. по ч.т.д. № 859/19г., I т.о. на ВКС/. По делото не се спори, а и от доказателствата се установява, че ищецът е отправила писмена претенция към въззивника. Тримесечният срок е изтекъл преди процеса и в него той й е отказал да определи и изплати обезщетение. С оглед на това следва да се приеме, че предявените искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ са допустими. Застрахователят по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ по смисъла на чл.465 от КЗ отговаря за чужди виновни действия и по характер отговорността му е гаранционно – обезпечителна. Той има задължението да покрие, в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума, отговорността на застрахования за причинените от него вреди на трети лица, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. За да се ангажира отговорността на дружеството- застраховател е необходимо да са налице предпоставките на чл.45 от ЗЗД по отношение на застрахования при него. В тежест на ищеца пред първоинстанционния съд, е да докаже наличието им с всички допустими доказателствени средства, както и съществуването на валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ между деликвента и ответника- застраховател. По делото не се спори, че гражданската отговорност на водача на лек автомобил „БМВ Х6“ с рег. № •••••••• е била застрахована при ответника- застраховател. Застраховката е била валидна към момента на настъпване на произшествието. По делото се спори относно механизма му, вината на водача на лекия автомобил, застрахован при въззивника. По делото не се спори, че гражданската отговорност на водача на лек автомобил „БМВ Х6“ с рег. № •••••••• е била застрахована при ответника- застраховател. Застраховката е била валидна към момента на настъпване на произшествието. По делото се спори относно механизма му, вината на водача на лекия автомобил, застрахован при въззивника. Срещу водача на лек автомобил „Опел Астра“ има влязла в сила присъда, която на основание чл.300 от ГПК е задължителна за съда, разглеждащ гражданските последици от деянието. Предмет на доказване в настоящия процес е наличието на предпоставките на чл.45 от ЗЗД по отношение на водача на лек автомобил „БМВ Х6“, чиято гражданска отговорност е застрахована при въззивника. При направеното изрично оспорване в отговора на исковата молба на неговата вина и поддържано в жалбата, на установяване подлежи дали неговото поведение е виновно и противоправно. С оглед на това следва да се изяснят причини за настъпване на ПТП и поведението на водачите на лек автомобил „Опел Астра“ и лек автомобил "БМВ Х6". От приетите автотехинческа и комплексни автотехническа и медицинска експертизи, както и от констативния протокол за ПТП се установява, че пътният инцидент е настъпил на кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство – чл.50, ал.1 от ЗДвП. Застрахованият при въззивника водач се е движел по пътя с предимство, а този на лек автомобил „Опел Астра“ по пътя без предимство. От разпоредбата на чл.47 от ЗДвП за последния произтича задължението да се движи с такава скорост, че при необходимост да може да спре и да пропусне участниците в движението, които имат предимство. От влязлата в сила присъда се установява, че водачът на лек автомобил „Опел Астра“ е нарушил правилата за движение по пътищата и е станал причина за настъпване на пътния инцидент. Но вина за него има и водачът на лек автомобил „БМВ Х6“, тъй като при въведено ограничение на скоростта от 50 км/ч се е движел със 105 км/ч. Вярно е, че според автотехническата експертиза, изготвена от вещото лице М., ударът би бил непредотвратим за този водач и при разрешената скорост, но следва да се приеме, че при шофиране с последната ударът няма да е толкова силен и с толкова висока кинетична енергия, така че да доведе до смъртта на П. П. и Т. Д.. Той също е нарушил правилата за движение по пътищата- чл.20 и чл.21 от ЗДвП, поради което неговото поведение е виновно и противоправно. Следва да се приеме, че са настъпили предпоставките от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, поради което застрахователят е пасивно материално легитимиран да отговаря по предявения иск. Пред въззивния съд се спори по отношение на това дали за ищеца са настъпили неимуществени вреди от смъртта на П. П., по размера на обезщетенията, които да ги репарират и по обема на определеното съпричиняване. По иска на А. Д. от смъртта на П. П.. Тя извежда своето субективно материално право от факта на фактическо съжителство с починалия П. П.. ППВС 5/24.11.1969г. включва в кръга на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди при смърт и лицето, което е съжителствало на съпружески начала с починалия. Тези отношения се считат за изпълнени със същата емоционалност, както и отношенията между съпрузи. За да установи факта на фактическо съжителство и как смъртта на починалия й се е отразила ищецът А. Д. е ангажирала гласни доказателства. От показанията на свидетеля М.а се установява, че познава А. Д. от 20 години, както и че П. П. е неин съпруг. Свидетелят не знае дали са имали граждански брак, но излага, че са живеели в едно домакинство, че са били добро семейство и са били за пример в селото. Заедно са отглеждали животни. А. Д. все още не е преодоляла загубата на П. П.. При тези свидетелски показания следва да се приеме, че А. Д. и починалият П. са живеели във фактическо съжителство и това я прави правоимащо лице да получи обезщетение поради болките и страданията, които са били предизвикани от смъртта му. Пасивно легитимиран да отговаря по предявения иск е застрахователят, застраховал гражданската отговорност на деликвента. Настъпил е покрит риск, който ангажира неговата отговорност. Установено е по делото, че ищецът Д. и П. П. са имали дълга връзка във фактическо съжителство като семейство, имали са общ дом в с. ••• и са споделяли живота си. Липсата на правна обвързаност между тях не игнорира и не намалява по интензитет чувствата, които са споделяли, както и тези, породени у А. Д. от смъртта на П.. Отношенията, които се установяват между фактически съжителстващи мъж и жена, са такива на привързаност, обич, разбирателство и подкрепа. Те обичайно изпълват и връзката между съпрузи. Фактът на фактическо съжителство, установен от събраните свидетелски показания, не се опровергава от останалите доказателства. Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост- чл.52 от ЗЗД. Справедливостта не е абстрактно понятие. То включва обсъждането на обективни критерии, свързани с вида на уврежданията, начина на настъпването им, наличието на остатъчни поражения от тях, от които да няма лечение, прогноза за бъдещото здравословно състояние на увредения, неговата възраст и влошаване на здравословното му състояние, наличие на загрозяване и белези/ПП № 4/23.12.1968г. на ВС/. На основание чл.154 от ГПК всяка страна има задължението да докаже всички факти, от които черпи за себе си благоприятни правни последици. В това се състои тежестта на доказване. Затова ищецът е длъжен да докаже, при пълно и главно доказване и с всички допустими и относими доказателства, претърпените от него болки и страдания, както и в какви отношения е бил с починалия близък. В тежест на ищеца А. Д. е да установи, че е живяла на семейна начала с П. П., че връзката между тях е била като между съпрузи, поради което смъртта му й е причинила болки и страдания, които да бъдат възмездени. С оглед на изложеното по- горе въззивният съд счита, че справедливото обезщетение, което да репарира болките и страданията на А. Д., които й е причинила смъртта на П. П. са 100 000лв. По иска на А. Д. от смъртта на дъщеря й Т. Д.. Ищецът извежда своето субективно материално право от факта, че починалата Т. Д. нейна дъщеря. В тази връзка съдът следва да съобрази ПП на ВС № 4/25.05.1961г., ПП на ВС № 5/ 24.11.1969г., с които се дава разрешение на въпроса относно кръга на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди. Сред тях са родителите, при смърт на дете. На основание чл.154 от ГПК в тежест на ищеца и при условията на пълно и главно доказване да установи обстоятелствата, които твърди като правопораждащи за своето субективно материално право, респективно активната си материалноправна легитимация в процеса. В тежест на ищеца е да докаже, че между нея като биологичен родител и починалото дете са съществували трайни, дълбоки и емоционално силни отношения, които са прекъснати със смъртта на дъщеря й. От този факт за нея са възникнали болки и страдания. Ангажирани са свидетелски показания, от които се установява, че ищецът и починалата й дъщеря са живеели в едно домакинство. Връзката между родител и дете е много силна, основава се на взаимна обич, доверие и привързаност. Всеки родител полага грижи за детето си, формира го като личност като създава у него ценностна система. Внезапното прекъсване на тази силна в емоционално отношение връзка винаги е съпроводено с болка и страдание. И към настоящият момент А. Д. не е преодоляла загубата на дъщеря си като непрекъснато говори за нея, връща се в спомените си за нея. Обезщетението за неимуществени вреди за А. Д. е в справедлив размер от 130 000лв. По иска на А. Д. за неимуществени вреди за причинени й неимуществени вреди от ПТП. Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост- чл.52 от ЗЗД. Справедливостта не е абстрактно понятие. То включва обсъждането на обективни критерии, свързани с вида на уврежданията, начина на настъпването им, наличието на остатъчни поражения от тях, от които да няма лечение, прогноза за бъдещото здравословно състояние на увредения, неговата възраст и влошаване на здравословното му състояние, наличие на загрозяване и белези/ПП № 4/23.12.1968г. на ВС/. На основание чл.154 от ГПК всяка страна има задължението да докаже всички факти, от които черпи за себе си благоприятни правни последици. В това се състои тежестта на доказване. Затова ищецът е длъжен да докаже, при пълно и главно доказване и с всички допустими и относими доказателства, претърпените от него болки и страдания. От приетите писмени доказателства- два броя епикризи, и от заключението на медицинската експертиза се установява, че А. Д. е получила счупване на двете кости на лявата предмишница. Това е средна телесна повреда предизвикала временно разстройство на здравето неопасно за живота. Тази увреда й е причинила временен дискомфорт в бита при извършването на ежедневните нужди и дейности. Първоначално лечението е било консервативно с гипсова имобилизация. След това на 29.11.2016г. е извършена оперативна интервенция в областта на фрактурата като е направена вътрешна фиксация с метална остеосинтеза. Общия възстановителен период при такъв вид травми е 5-6 месеца. По делото няма данни за настъпили усложнения при лечебно- възстановителния период, нито за останали трайни последици, които да оказват за напред влияние върху здравословното състояние на ищеца. Справедливото обезщетение за репариране на болките и страданията на А. Д. е 35 000лв. По възражението за съпричиняване. Нормата на чл.51, ал.2 от ЗЗД предвижда санкция за увредения, ако е допринесъл за вредите, чрез намаляване на обезщетението, което му се дължи. Съпричиняването на вредоносния резултат изисква поведението на пострадалия, изразяващо се в действие или бездействие, да е било противоправно или не, но фактически да е в причинна връзка и да е допринесло за настъпилите вреди. За да е налице съпричиняване не е необходимо пострадалият да има вина за увреждането. На основание чл.154 от ГПК в тежест на ответника е да докаже с всички допустими и относими доказателства съпричиняването на вредите от страна на пострадалия. От него застрахователят черпи благоприятни правни последици и при недоказването му, следва да се приеме, че не са се осъществили твърдените факти по съпричиняването на вредите. Застрахователят е направил възражение за съпричиняване на вредите от ищеца и починалите пътници в лек автомобил „Опел Астра“, тъй като са пътували в МПС с водач, употребил алкохол, когато това е проява на самостоятелен и свободно формиран избор за пострадалия, по отношение на когото е налице знание за този факт или възможност за узнаването му при проявена нормална дължима грижа. Поведението на пострадалия, изразяващо се в поемането на предвидим и реално очакван риск или неговото неоправдано игнориране представлява обективен принос, който е противоправен и е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат. На доказване подлежи не само обективният факт за знание на увредения, респективно възможността при проявена дължима грижа, че водачът на МПС, в което е пътувал, е употребил алкохол./ т.7 от ТР № 1/2014823.12.2015г. на ОСТК на ВКС/ В случая от доказателствата по делото се установява, че ищецът, П. П. и Т. Д. и водачът на лекия автомобил „Опел Астра “ В. Д. са били на гости в дома на сестрата на А. Д.. Там той е употребил алкохол, както и при отиване на гости на приятелка, заедно със свидетеля Н.. В разпита си като свидетел в досъдебното производство А. Д. е заявила, че синът е пил бира при сестра й. Това е признание на неизгоден за нея факт, което следва да бъде съобразено от съда и което има доказателствена сила. Видно от приложената по делото влязла в сила присъда е, че в нея е констатирано управление на МПС при концентрация на алкохол в кръвта от 1 промила. Допусната експертиза е посочила, че това е лека степен на алкохолно опиянение, характеризиращо се с емоционална неустойчивост, бъбривост, намалена самокритичност, отслабване на концентрацията и вниманието, забавени реакции. Именно поради тези характерни и видими белези за степен на алкохолно опиянение и поради това, че е установено управление на МПС след употребата на алкохол, то следва да се приеме, че тези утежняващи вината на подсъдимия обстоятелства, са част от престъплението, за което е признат за виновен. Неоснователно е възражението за нарушаване на чл.137а от ЗДвП от страна на Т. Д., тъй като получените от нея травми, довели до летален изход, биха се получили и с правилно поставен предпазен колан. Затова възражението на застрахователя с правно основание чл.51, ал.2 от ЗЗД е основателно в обем 30%. Приложено по отношение на обезщетенията за неимуществени вреди те получават следното цифрово изражение: Обезщетението за неимуществени вреди от смъртта на Т. Д. е в размер на 91 000лв. Обезщетението за неимуществени вреди от смъртта на П. П. е 70 000лв. Обезщетението за неимуществени вреди за вреди, причинени лично на А. Д. при ПТП през 2016г. е 24 500лв. При определяне на обезщетенията за неимуществени вреди съдът съобрази, че произшествието е настъпило през 2016г., икономическата конюктура и минималната работна заплата за страната-420лв. Размерът на застрахователните лимити не може да бъде водещ и самостоятелен критерий за съда при справедливото репариране на неимуществените вреди./ Р № 34/27.03.2020г. по т.д. № 1160/19г., II т.о на ВКС/. Обезщетението отразява степента на уврежданията, трайните последици от тях, ако има такива, както и други обективни факти, които са предмет на доказване и които да са доказани в хода на съдебното дирене. Определените обезщетения са съответни на жизнения стандарт на страната към правнорелевантния момент. Поради изложеното решението на СГС следва да се отмени в частта, в която искът на А. Д. за обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на дъщеря й Т. Д. е уважен над 91 000лв. до 104 000лв., в частта, в която е уважен искът на А. Д. за обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на П. П. над 70 000лв. до 80 000лв. и в частта, в която искът на А. Д. за обезщетение за неимуществени вреди, причинени от процесното ПТП е уважен над 24 500 лв. до 28 000лв. Застрахователят в жалбата си възразява срещу момента, от който е присъдена законната лихва. Съгласно чл. 429, ал.3, изр.2-ро КЗ вр.чл. 493, ал.1, т.5 и чл. 429, ал.2, т.2 КЗ, застрахователят дължи на увреденото лице лихвите за забавата на застрахования по застраховка "Гражданска отговорност", считано от по-ранната дата на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от застрахования деликвент или от увреденото лице, вкл. чрез предявяване от последното на застрахователна претенция, стига лихвите да са в рамките на лимита на отговорност на застрахователя, определен от размера на застрахователната сума. Втората разпоредба/ на чл.497 КЗ/ урежда случаите, на лихвата за забава при гражданската отговорност на автомобилистите, която се дължи от застрахователят, когато не е определил и изплатил в срока по чл.380, ал.1 във вр. с чл.496, ал.1 от КЗ обезщетението, т.е. лихвата за собствената му забава. Следователно отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ за лихви за забава спрямо увреденото лице включва: както покритата от застраховката отговорност за забава на застрахования -лихвите за забава, за които той отговаря пред увреденото лице; така и отговорността на самия застраховател за забавено плащане на застрахователното обезщетение, ако не е определено и изплатено в срок./Р№ 50001/03.02.2023г. по т.д. № 2530/21г., ВКС, I т.о., Р № 128/04.02.2020г. по т.д. 2466/18г., ВКС, I т.о. / Лихвата по чл.429, ал.2, т.2 във вр. с ал.3 от КЗ не включва тази от датата на деликта до уведомяването на застрахователя. Тази, която следва да се присъди върху обезщетението за неимуществени вреди, претендирано от А. Д. е с начален момент, правилно определен от първоинстанционния съд. Извън посоченото в чл.429, ал.3 от КЗ не може да има друг начален момент на законната лихва. По късното предоставяне на банкова сметка не поставя кредитора в забава и не изключва тази на застрахователя. Решението следва да се отмени в частта, в която застрахователят е осъден да заплати държавна такса по сметка на СГС над 7420лв., както и в частта, в която дружеството е осъдено да заплати на адв. Д. адвокатско възнаграждение на основание чл.38 от ЗАдв. над 8 648, 94лв., както и в частта, в която застрахователят е осъден да заплати разноски по делото над 115, 98лв. По разноските. С оглед изхода на спора на жалбоподателя се дължат разноски за производството пред САС в размер на 555лв. и още 80, 88лв. разноски за СГС. Ответникът по жалбата е направил искане за присъждане на разноски, изразяващи се в адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗАдв. На адв. Д. следва да бъде присъдено такова в размер на 1148, 87лв. Воден от горното, съдът