Решение № 4695 от 17.10.2025 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 1058/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и сл. от АПК. С Решение № 113/21.05.2025 г., постановено по н.а.х.д. № 650/2024 г., Районен съд – Сандански, е потвърдил като законосъобразно Наказателно постановление /НП/ № 4-10/ 10.11.2023 г. на Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите /РИОСВ/ – Благоевград, с което на Община Сандански, за нарушение по чл. 200, ал. 1, т. 6, във вр. с чл. 48, ал. 1, т. 3 от Закона за водите /ЗВ/, във вр. с чл. 38, ал. 3 от Наредба № 2 от 08.06.2011 г. за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти и определяне на индивидуалните емисионни ограничения на точкови източници на замърсяване /Наредбата/, на основание чл. 200, ал. 1, т. 6 от ЗВ, е наложена „имуществена санкция” в размер на 1000.00 /хиляда/ лева. В законния срок от Община Сандански, чрез надлежно упълномощен юрисконсулт, е подадена касационна жалба срещу посочения по-горе съдебен акт. В касационната жалба се твърди, че атакуваното решение е незаконосъобразно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – касационни основания по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. ал. 2 и ал. 3 от НПК, вр. чл. 63в от ЗАНН. Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на друг, с който НП да бъде отменено, алтернативно – делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на районния съд. Допълнителни съображения за незаконосъобразно на атакувания съдебен акт са изложени в писмена защита. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба ­ Директорът на Регионалната инспекция по околната среда и водите – Благоевград, чрез надлежно упълномощен юрисконсулт, оспорва същата като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Окръжна прокуратура – Благоевград, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. В настоящото производство не са събрани нови доказателства по реда на чл. 219, ал. 1 от АПК. Благоевградският административен съд, след като обсъди събраните в първоинстанционното производство доказателства, във връзка с доводите на страните, намира за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол за законосъобразност пред БлАС. Разгледана по същество е основателна, но по следните съображения: Съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, административният съд е задължен служебно да следи за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. В изпълнение на тези си задължения, Благоевградският административен съд намира, че решението на Районен съд – Сандански, е недопустимо. За да потвърди НП, съдът е приел, че същото е законосъобразно, като издадено от компетентен орган и в съответствие с изискванията на ЗАНН по отношение на необходимото съдържание, процедура и срокове за издаването му и при липса на процесуални нарушения в административната фаза на процеса. Приел е, че правилно е определен субекта на отговорността, а процесното нарушение е безспорно доказано от обективна страна, квалифицирано е правилно от наказващия орган, като съответна по вид и размер на установеното противоправно неизпълнение е и наложената имуществена санкция. Предмет на оспорване пред Районен съд – Сандански, е било Наказателно постановление /НП/ № 4-10/ 10.11.2023 г. на Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите /РИОСВ/ – Благоевград, с което на Община Сандански, за нарушение по чл. 200, ал. 1, т. 6, във вр. с чл. 48, ал. 1, т. 3 от Закона за водите /ЗВ/, във вр. с чл. 38, ал. 3 от Наредба № 2 от 08.06.2011 г. за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти и определяне на индивидуалните емисионни ограничения на точкови източници на замърсяване /Наредбата/, на основание чл. 200, ал. 1, т. 6 от ЗВ, е наложена „имуществена санкция” в размер на 1000.00 /хиляда/ лева. Видно от мотивите и от диспозитива на съдебния акт, обаче, районният съд е потвърдил НП /с идентичен номер и дата на издаване/, но с което според съда на „жалбоподателя А. С. С. – кмет на Община Сандански“, за административно нарушение по чл.200, ал.1, т.6, във вр. с чл.48, ал.1, т.3 от Закона за водите, на основание чл.201, ал.2 от същия закон, във вр. с чл.200, ал.1, т.6 и чл.83, ал.1 от ЗАНН, е наложено „административно наказание „имуществена санкция”“ в размер на 1000.00/хиляда/ лева. Очевидно е, че с процесното НП е ангажирана имуществената отговорност на О. С. като юридическо лице, а не както е приел районният съд - А. С. С. – кмет на О. С.. Такова НП, с което е ангажирана отговорността на последния, не е приложено по делото, не е и предмет на оспорване. Няма спор, че кметът е законен представител на Община Сандански, но това са различни правни субекти, още повече от гледище на административнонаказателния процес. Отделно от горното изрично следва да се акцентира и върху друг съществен момент – според районния съд на Кмета на Община Сандански е наложено „административно наказание „имуществена санкция”“ в размер на 1000.00 /хиляда/ лева. Съгласно чл. 13 от ЗАНН, за административни нарушения могат да се предвиждат и налагат следните административни наказания: а) обществено порицание; б) глоба; в) временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност. Очевидно е, че сред изчерпателно изброените видове административни наказания по см. на ЗАНН не попада „имуществена санкция“. Това е така, доколкото предвидените в чл.13 от ЗАНН административни наказания са само по отношение на физическите лица, тъй като за да бъде определено като административно нарушение едно деяние, то трябва да бъде извършено виновно - чл. 6 от ЗАНН, а вина могат да формират само физически лица - чл. 24 и 26 от ЗАНН. Имуществената санкция е отделен правен институт, въведен с разпоредбата на чл. 83, ал.1 от ЗАНН като обективна, безвиновна отговорност на юридическите лица и едноличните търговци за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност. Съгласно текста на чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, в предвидените в съответния закон, указ, постановление на Министерския съвет или наредба на общинския съвет случаи на юридически лица и еднолични търговци може да се налага имуществена санкция за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност. Имуществената санкция е изведена в специална разпоредба от ЗАНН, в самостоятелна Глава четвърта, озаглавена „Административнонаказателни санкции спрямо юридически лица и еднолични търговци“, която е изведена след Глава втора „Административни нарушения и наказания“. По този начин законодателят прави ясно разграничение между административно наказание и имуществената санкция като правни термини и правни институти. Двата института са самостоятелно регламентирани и са въведени с различни нормативни разпоредби. Имуществената санкция не е сред административните наказания, визирани в чл. 13 от ЗАНН, които се налагат за административни нарушения, за които административнонаказателна отговорност могат да носят само физически, но не и юридически лица. Имуществената санкция е предмет на различна законова регламентация. Поради това „смесването“ не тези два самостоятелни института е лишено от юридическа логика. Предвид изложеното, решението на районния съд, следва да се обезсили, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който да се произнесе по законосъобразността на обжалваното пред него НП, с което е ангажирана отговорността на Община Сандански. Във връзка с претенциите на страните за присъждане на разноски по делото следва да се посочи, че спорът не е решен по същество, поради което касационната инстанция не дължи произнасяне по този въпрос, а това съгласно чл. 226, ал. 3 от АПК, следва да стори районният съд при новото разглеждане на делото, с оглед изхода от спора. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Благоевградският административен съд намира