Решение № 240 от 5.3.2025 г. на Административен съд - Монтана по дело № 44/2025 г.

Производство е по реда на чл.208 и сл. от Административно процесуален кодекс (АПК) във връзка с чл.63в от Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН). С Решение №107 от 29.11.2024г., постановено по АНД №20241610200012/2024г., Районен съд Берковица е отменил Наказателно постановление №92/11.12.2023г. издадено от Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ гр.София, с което на Д. Б. от [населено място] на основание чл.115, ал.2 от Закон за лечебните заведения (ЗЛЗ) е наложена глоба от 2000 лева. Недоволен от така постановеното решение, касатора, чрез пълномощника си юрисконсулт П., го обжалва и моли да бъде отменено, като развива доводи, че е неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В съдебно заседание, касатора не се явява, като в писмено становище от юрисконсулт П. поддържа жалбата си, като алтернативно моли делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на районния съд, като моли за присъждане на разноски по делото. Ответника, чрез пълномощника си адвокат С., представя писмено становище с доводи за неоснователност на жалбата и моли присъждане на разноски по делото. Представителят на Окръжна прокуратура Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна и атакуваното решение следва да се потвърди изцяло като правилно и обосновано. Настоящият състав на Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата нормативна уредба намира за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по 211 от АПК, от надлежна страна имаща правен интерес от обжалването, поради което е допустима. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА. За да отмени наложеното административно наказание, въззивният съд е приел, че наказателното постановление страда от съществени пороци водещи до основания за неговата незаконосъобразност, като е посочил като такива неточно изписване на ЕГН на административнонаказаното лице и неточно посочване на санкционната разпоредба. В мотивите си, въззивният съд е посочил, че тези пороци са достатъчно основание да се отмени наказателното постановление без да се разглеждат по същество други въпроси по спора. Настоящата съдебна инстанция, счита въззивното решение следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, при следните доводи: Основателно в жалбата се поддържа, че неправилно въззивният съд е приел, че допуснатата неточност в изписването на ЕГН на посочения за нарушител е съществен порок във формата на АУАН и наказателното постановление. В случая безспорно е налице фактическа грешка в изписването на ЕГН и извършителя на нарушението е ясно и конкретно индивидуализиран както в АУАН така и в наказателното постановление, респективно формализирането на допуснатата неточност в изписването неправилно е приета за съществен порок даващ основание да се отмени наложеното административно наказание. Основателно в жалбата се поддържа, че не е налице сочения порок в посочването на нарушената материалноправна разпоредба, която е различна в АУАН и в наказателното постановление. Това е така, тъй като съгласно чл.53, ал.1 от ЗАНН, наказващият орган издава наказателно постановление, с което налага на нарушителя съответно административно наказание, когато установи по несъмнен начин факта на извършеното нарушение, самоличността на лицето, което го е извършило, и неговата вина, ако не са налице основания за прекратяване на производството, за прилагането на чл. 28 или не е сключено споразумение с нарушителя. В случая тези изисквания са спазени, като обстоятелството, че в АУАН е посочена като нарушена разпоредбата на чл.39, т.1 от ЗЛЗ не нарушава правото на защита на административнонаказаното лице, тъй като в наказателното постановление е пренесено същото описание на нарушението, като административнонаказващият орган е посочил в санкционната част, че нарушението е на разпоредбата на чл.39, ал.1 от ЗЛЗ. С оглед обстоятелството, че въззивният съд изрично е посочил, че не обсъжда делото извън горните формално установени от него нарушения, които не се установяват, за настоящият съдебен състав не е налице възможност да реши делото по същество, тъй като по този начин би лишил административнонаказаното лице от възможността на справедлив процес с произнасяне по наведените от него основания за незаконосъобразност на наказателното постановление. Предвид изхода на настоящето съдебно производство, разноски на страните не се дължат, като те следва да се претендират пред въззивната инстанция. На основание изложеното, касационната инстанция намери жалбата за основателна. Обжалваното решение следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на Районен съд Берковица, който да даде отговор на сочените в жалбата основания и се произнесе по законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, предвид което на основание чл.222, ал.2 от АПК във вр. чл.63в от ЗАНН, настоящият състав на Административен съд Монтана