Решение № 1537 от 17.2.2025 г. на Административен съд - Бургас по дело № 2138/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН и е образувано по повод постъпила касационна жалба от А. И. Д. с ЕИК 8309085806, със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет. 1, против решение № 150 от 16.10.2024 г., постановено по АНД № 341/2024 г. по описа на Районен съд- Несебър. В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение, поради нарушение на закона, съставляващо касационно основание по чл. 348, ал.1, т. 1 от НПК. В нея се сочи, че при издаване на наказателното постановление са допуснати съществени процесуални нарушения, които не са съобразени от съда при постановяване на съдебния акт. Оспорват се фактическите констатации на наказващия орган. По същество се иска отмяна на решението и на потвърденото с него наказателно постановление. В съдебното заседание процесуалният представител на касатора поддържа жалбата. Не сочи нови доказателства. Моли за отмяна на решението и на наказателното постановление. Претендира разноски. Ответникът не изпраща представител в съдебното заседание, редовно уведомен. Не заявява становище по касационната жалба. Прокурорът от Окръжна прокуратура- Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е процесуално допустима. При разглеждането и по същество, съдът намира за установено следното: С решението, предмет на касационната проверка, е потвърдено наказателно постановление № 02-65 от 31.05.2024 г., издадено от началника на отдел „Рибарство и контрол- Черно море“ в ГД „Рибарство и контрол“ при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА), с което на основание чл. 81 от Закона за рибарството и аквакултурите е наложено на касатора А. И. Д. административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева и е отнето драгиращо средство- драга с размери: дължина 103 см., ширина 120 см., височина 33 см. и дължина на торбата 430 см., за нарушение по чл. 45а от същия закон. Прието е от съда, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила и в съответствие с материалния закон. Формиран е извод, че са налице обективните и субективните признаци на нарушението, тъй като жалбоподателят е нарушил забраната, предвидена в чл. 45а от ЗРА, вр. с чл. 35, ал. 1, т. 3 от ЗРА. Този извод е обоснован с данните за установено на борда на риболовния кораб драгиращо средство. За неоснователно е прието възражението на жалбоподателя, че не му е известно как и по какъв начин е попаднало драгиращото средство на борда на риболовния кораб, като в тази връзка не са изложени каквито и да било мотиви в съдебния акт. Според настоящия касационен състав решението е неправилно. От фактическа страна по делото е установено, че на 21.12.2023 г. за времето от 12.50 ч. до 14.30 ч. служители на сектор „Рибарство и контрол“ при ИАРА Бургас извършили оглед на риболовни кораби, намиращи се и домуващи в пристанище „Марина Диневи“ [населено място], в т.ч. на РК с външна маркировка БС 2506. В хода на проверката същите констатирали, че на описания риболовен кораб се съхранява драгиращо средство-драга с размери: дължина 103 см., ширина 120 см., височина 33 см. и дължина на торбата 430 см. Огледът бил извършен в отсъствието на капитана и екипажа, както и в отсъствието на представител на собственика „Черноморски риболов- Бургас“ АД. Със съдействието на служители от РУ- Несебър било иззето драгиращото средство, за което били изготвени снимки и доклад. За нарушението бил съставен акт за установяване на административно нарушение срещу капитана на кораба А. И. Д.. В законоустановения срок последният депозирал възражение срещу акта, в което посочил, че риболовният кораб е домувал на пристанището в неработно положение и до него е имало свободен достъп. Заявил, че не е собственик на драгиращото средство и няма представа по какъв начин то е попаднало на кораба. Възраженията били преценени от наказващия орган като неоснователни и въз основа на съставения акт последният издал обжалваното наказателно постановление. С нормата на чл. 35, ал. 1, т. 3 от ЗРА е въведена забрана за стопански и любителски риболов в рибностопанските обекти чрез използване на дънни тралиращи и драгиращи средства, а с чл. 45а от ЗРА е забранено и съхранението на такива на борда на риболовни кораби и други плавателни средства. Съзнателното нарушаване на забраната по чл. 45а от ЗРА съставлява нарушение по чл. 81 от ЗРА, като наличието на съставомерните елементи следва да бъде доказано от наказващия орган. Страните не спорят, че при извършване на проверката е установено на борда на риболовния кораб драгиращо средство, чието съхранение е забранено с нормата на чл. 45а от ЗРА. За да се ангажира отговорността на капитана за това нарушение, обаче, е необходимо да се установи съзнателно поведение на последния, а данни за такова не са налице по делото. Нарушението може да бъде извършено само при пряк умисъл, като той се извежда от обективните данни за деянието, от начина и средствата за извършването му. В случая не се установява наличие в съзнанието на касатора на представи за обстоятелствата, относими към съставомерните признаци на нарушението. От данните по делото е видно, че към момента на проверката корабът домува на пристанище „Марина Диневи“ [населено място] в неработно положение, в отсъствие на екипаж и на капитана, и достъпът до него не е препятстван по какъвто и да било начин. При тези данни не би могло да се приеме, че именно капитанът е пренесъл на борда и съхранява забраненото драгиращо средство, а и такива констатации не се съдържат в обстоятелствената част на наказателното постановление. Поради това съдът счита, че деянието е субективно несъставомерно и касаторът е санкциониран неоснователно. Съобразно разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, в проведеното административнонаказателно производство наказващият орган е следвало да провери съставения АУАН с оглед на неговата обоснованост и при необходимост да събере доказателства. Това процесуално задължение не е изпълнено от последния- извършителят на деянието не е установен по безспорен начин с допустимите от закона доказателствени средства, а обвинението е основано на предположение. Липсата на обективни данни за извършителя на нарушението води до необоснованост на изводите на проверяващите лица и незаконосъобразност на наказателното постановление, изградено върху тях. Като е стигнал до друг извод, районният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени и вместо него да се постанови друго за отмяна на наказателното постановление. С оглед формирания извод за основателност на жалбата и своевременно направеното искане, на основание чл. 63д от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 от АПК следва да се присъдят на касатора направените разноски по делото в размер на 500 лева- заплатено адвокатско възнаграждение. Разноските следва да бъдат възложени върху юридическото лице ИАРА, в чиято структура е органът, издал незаконосъобразното наказателно постановление, доколкото последният не може да бъде носител на права и задължения с облигационен характер, поради липса на гражданска правосубектност. Мотивиран от горното, Бургаският административен съд