Решение № 2728 от 21.7.2023 г. на Районен съд - Варна по дело № 9095/2022 г.

Производството е образувано по предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415 ГПК от „В. И К. – В.“ ООД, ЕИК •••, адрес: град В., ул. „П.“ № 33 срещу С. К. И., ЕГН •••••••••• с адрес гр. В., ул. „Г. Р. Д." ••• с искане да се приеме за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 579, 81лева, представляваща дължима сума за ползвани и неплатени ВиК услуги по партида с абонатен номер 1010085 на адрес гр. В., ул. „Г. Р. Д.“ •••, за периода от 17.10.2018г. до 16.08.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 03.09.2021г. до окончателното погасяване на задължението, както и сумата от 76, 45лева, представляваща лихва за забава начислена върху главницата за периода от 26.12.2018г. до 31.08.2021г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 4697/07.09.2021г. по ч.гр.д. № 12908/2021 г. по описа на ВРС, 19 състав. Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: Ответникът има качество на потребител на водоснабдителни и канализационни услуги доставяни от ищцовото дружество, в качеството му на В и К оператор, в обект находящ се в гр. В., ул. „Г. Р. Д.“ •••. На основание чл.5, т. 6 и чл. 33 ОУ потребителите са длъжни да плащат в 30-дневен срок след издаване на фактурата на потребените от тях услуги. Твърди, че за периода 17.10.2018г. до 16.08.2021г. е доставил на ответника услуги, цената, на които той не е заплатил. По партидата му е натрупана като дължима главница в размер на 579, 81лева, ведно с лихва за забава от 76, 45лева, начислена върху всяко задължение от датата на съответните падежи до 31.08.2021г. Поради неплащане на горните суми, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр. д. № 12908/2021 г. по описа на ВРС. С оглед указанията на съда, че заявителят може да предяви иск в едномесечен срок за ищеца се е породил правният интерес да предяви настоящия иск за установяване дължимостта на част от задължението по заповедта по чл. 410 ГПК, по отношение на която плащане не е извършено. Искането отправено до съда е за уважаване на исковата претенция така, както е била заявена. Претендират се направените по делото разноски, както и тези по заповедното производство. В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор от ответника, с твърдения за неоснователност на исковата претенция. Оспорва се, качеството на потребител на ответницата. Сочи, че потреблението не е отчитано своевременно и липсвали доказателства, че именно това са отчетените количества от индивидуалния водомер. Моли исковата претенция да бъде оставена без уважение. Съдът като съобрази събраните по делото доказателства и относимите правни разпоредби, намира от фактическа и правна страна следното: Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Видно от приобщеното ч. гр. д. № 12908/2021 г. по описа на Районен съд, град В., е че в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК срещу ответника за сумите, предмет на установителните искове. Издадената заповед за изпълнение е връчена по реда на чл. 47, ал.5 ГПК на ответника, поради което съдът в съответствие с разпоредбата на чл. 415, ал.1, т.2 ГПК е указал на ищеца да предяви иск за установяване на претендираните вземания в едномесечен срок от получаване на разпореждането. При съобразяване на датата на получаване на разпореждането и на датата на предявяване на исковата молба, следва изводът, че исковите претенции са заявени в указания срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Предметът на спора възлага в доказателствена тежест на ищцовото дружество да установи пълно и главно, че ответникът е потребител на водоснабдителни и канализационни услуги за процесния период, като титуляр на партида с абонатен номер 1010085 на адрес гр. В., ул. „Г. Р. Д.“ •••; реалната доставка на количеството вода в периода 17.10.2018г. – 19.02.2019г., както и количеството вода начислено при налични предпоставки, даващи основание за служебно начисляване за периода 19.02.2019г. – 16.08.2021г.; изискуемостта на задължението и размер на мораторната лихва върху главниците. От приложената на л.25 от делото справка за недобора по партида с абонатен номер 1010085, е видно, че същата се води на името на ответника – С. К. Й., като общото задължение за консумирана вода по фактури за периода 26.11.2018г. до 17.08.2021г. възлиза съответно в размер на 811, 70лева – главница и 76, 45лева – обезщетение за забава. От справка на СВп на л.64 се установява, че С. К. Й. е собственик на ½ ид.части от процесния водоснабден имот за процесния период. От представения на л.68 опис на отчети за процесния абонатен номер се установява, че водомера на ответницата е отбелязан като повреден от 20.03.2019г., както и че на адрес гр. В., ул. „Г. Р. Д.“ ••• има двама живущи. На л.70 от делото е представен карнет, от който е видно, че абонатен номер 1010085 се води на името на А. Б. К. и на ответника - С. К. Й.. С уведомително писмо от 19.03.2019г. (л.73), С. К. Й. е уведомена, че е изтекла валидността на метрологичната проверка на водомера, липсва или е нарушена целостта на фабричната пломба и липсва или е нарушена целостта на пластмасовата пломба на холендъра. Представено е копие от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребители от ВиК оператор „В. И К. - В.” ООД, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-09 от 11.08.2014г., както и Решения на КЕВР - № Ц-34 от 15.12.2017г. на КЕВР; № Ц-20 от 28.12.2018г. на КЕВР; № Ц-37 от 23.12.2019г. на КЕВР; № Ц-46 от 30.12.2020г. на КЕВР, ведно с обяви. За установява размера на исковата претенция по делото бе изслушано и прието заключението на в.л. по изготвена съдебно - счетоводна експертиза. Същото, като обективно и компетентно дадено на база проверка в счетоводството на ищеца и като неоспорено от страните, бива възприето от съда в цялост. Партидата с абонатен номер 1010085 в.лице посочва, че към датата на проверката се води на името на ответника – С. К. В таблица вещото лице е отразило 33 бр. фактури, издадени от дружеството за периода 17.10.20018г. до 16.08.2021г. Стойността на главницата по партида с абонатен номер 1010085 сочи да е 579, 81 лева и 76, 50 лева, начислено обезщетение за забава върху него. Сумите са начислени въз основа на реално доставени и отчетени количества вода към 19.02.2019г., а след месец Март 2019г. количествата са служебно начислявани. Плащания не са установени. За несъстоятелно се приема твърдението, че ответницата няма качеството на потребител на ВиК услуги, за водоснабдения имот. Съгласно легалната дефиниция на понятието „потребител", регламентирано в § 1, ал.1, т.2, б."а" от ДР на Закона за регулиране на ВиК услугите-потребители са юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги. Т.е. от момента на придобиване правото на собственост върху конкретен недвижим имот лицето придобива и качеството „потребител" на ВиК услуги. Имотът е присъединен към ВиК мрежата и в него се ползват В и К услуги. Фактурираното количество вода е дължимо за периода от 17.10.2018г. до 16.08.2021г., през който видно от СВп /л. 64/ ответникът С. К. Й. е собственик на ½ ид.части от процесния водоснабден имот. Съобразно разпоредбата на чл.11, ал.7 ЗРВКУ одобрените от ДКЕВР Общи условия на договорите за предоставяне на В и К услуги стават част от договорните отношения между страните в едномесечен срок от публикуването им. Общите условия на дружеството са влезли в сила и важат за всички потребители, включително и за ищеца, като собственик на водоснабден имот. Печатните издания са публично достояние и представляват общоизвестен факт, който не подлежи на доказване. По възражението на ответника твърдяните ВиК услуги да са реално доставени и съответно потребени, съдът намира следното: От представената справка от Служба по вписванията се установява, че ответницата и лицето А. Б. К. са собственици на водоснабдения имот, считано от 13.05.2005г., т.е за целия процесен период. Съгласно Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребители от ВиК оператор „В. И К. - В." ООД регламентиращи договорните отношения между страните, тяхно задължение е да заплащат ползваните услуги, отчетени по предвидения в цитираните Общи условия ред. Съобразно разпоредбата на чл. 11, ал.7 ЗРВКУ одобрените от ДКЕВР Общи условия на договорите за предоставяне на В и К услуги стават част от договорните отношения между страните в едномесечен срок от публикуването им. Видно от приложените разпечатки от страници на печатни издания, Общите условия на дружеството са влезли в сила и важат за всички потребители, включително и за ответниците. Поради всичко изложено съдът преценява, че в качеството й на потребител за ответницата е възникнало задължението да заплаща стойността на потребената вода и на количествата отведени и пречистени отпадъчни води, реално доставени и отчетени по предвидения в Общите условия ред, за периода 17.10.2018г. до 19.02.2019г. В тази връзка следва да се отбележи още и че по делото е представени карнет, в който е положен подпис на потребител и от който се установява, че за периода 17.10.2018г. до 19.02.2019г. са извършвани отчети на водомера от служител на ищцовото дружество. Доколкото не са налице доказателства за писмено оспорване на това задължение пред ВиК оператора в предвидения в ОУ срок, то следва да се приеме, че ответницата се е съгласила със задължението си, респ. с неговата дължимост. По отношение на твърденията на „В. И К. - В." ООД за служебно начислени кубици вода за периода 19.02.2019г. до 16.08.2021г., съдът намира следното: Приложими в случая са и нормите на Наредба № 4 от 14 септември 2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. В чл.18, ал.3 от Общите условия е вменено задължение за всеки потребител, когато се касае за сграда етажна собственост или такава с повече от един потребител, да постави индивидуален водомер. Съгласно чл.11, ал. 4 и 5 от Наредбата в редакцията й от ДВ бр.63/17.08.2012г., поддържането и ремонтът на тези водомери се осигурява и е задължение на потребителите. Тяхно е и задължението /чл. 22 ОУ, идентичен на чл.35 от Наредба 4/2014г./ да осигуряват свободен и безопасен достъп на длъжностните лица на В и К оператора за извършване отчети на водомерите. Съгласно чл. 32, ал.10 от Наредбата операторът на водоснабдителната система монтира, поддържа и контролира само водомерите, монтирани на водопроводните отклонения или така наречените общи водомери. За разлика от тях, индивидуалните водомери са собственост на потребителите, които носят отговорност за тяхното поставяне и тяхната изправност. По делото безспорно се установи от ангажираните по делото доказателства, че водомер с № 096156 е бил повреден. Това е наложило в процесния период да се извършва служебно начисление, което в случая е било в размер на по 5 куб.м.месечно, съобразно броя на обитателите на имота. От ангажираните от ищеца доказателства - справка Служба по вписванията, се установи, че в процесния имот са регистрирани двама души - С. К. Й. и А. Б. К.. Това налага извод за наличие на повече от един обитател в имота за процесния период. Следва да се отбележи още, че е достатъчен обективният факт на повредата, доколкото монтирането и поддръжката на водомера е договорно задължение и ангажимент на абоната. Следователно ответникът е неизправната страна в облигационната връзка и съобразно общия принцип, че никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение, следва да се приеме, че повредата на индивидуалния му водомер не го освобождава от заплащане на потребените ВиК услуги. Съответно пък невъзможността да бъде отчетено с точност количеството потребени В и К услуги налага при липса на водомер да бъде начислена служебна консумация, изчислена съобразно предвидените в общите условия и Наредба № 4 от 14.09.2004г. методики. Поради всичко изложено съдът преценява, че в качеството на потребител за ищеца е възникнало задължението му да заплаща стойността на потребената вода, която е начислена служебно от ВиК, съобразно предвидения в Общите условия ред, за периода 19.02.2019г. до 16.08.2021г. От друга страна съдът съобрази, че с оглед на представените доказателства от ищеца С. К. Й. е собственик само на ½ ид.части от процесния водоснабден имот, в която насока са и представените доказателства, респ. не следва да носи отговорност за цялото задължение, поради което същата следва да бъде осъдена да заплати половината от сумите, предмет на исковата претенция, доколкото не беше проведено доказване от ищеца същата да е единствения собственик или ползвател на водоснабдения имот. Съгласно заключението на проведената по делото съдебно - счетоводна експертиза за претендирания период по партида с абонатен номер 1010085 задължението за главница е в размер на 579, 81лева или задължението на ответницата е в размер на ½ от същото – 289, 91лева. В тежест на ответника е било да установи при условията на пълно и главно доказване, че е изпълнил задължението за плащане. Доказателства в тази насока не са ангажирани, а и липсват изобщо такива твърдения, поради което съдът преценява, че ответникът дължи посочената сума. Главницата, както е поискано следва да се присъди, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 03.09.2021г. до окончателното изплащане на задължението. По претенция за установяване съществуването на вземане за лихва за забава върху горните задължения съдът намира следното: на основание чл. 84, ал.1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Съгласно чл. 31, ал. 2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребители от ВиК оператор „В. И К. - В.” ООД, потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на фактурирането. Ответникът е изпаднала в забава за заплащане на цената на доставените й ВиК услуги по издадените фактури за процесния период, считано от деня, следващ изтичането на 30 - дневния срок от издаване на съответната фактура. Съгласно заключението на в.л. задължението върху главницата от 579, 81лева е 76, 50лева или ½ от същото е в размер на 38, 25лева. Именно в този размер за процесния период претенцията за обезщетение за забава следва да бъде уважена. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на поискани и доказани разноски. Представен е списък по чл. 80 ГПК, съобразно който реализираните такива в настоящото производство са – 100лева юк.възнаграждение, 75лева допълнителна ДТ, 170лева депозит за вещо лице. На основание чл. 78, ал.8 ГПК и чл. 25, т.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определя юк. възнаграждение в полза на ищеца в размер на 100лева. Така, общо в полза на ищеца, съразмерно с уважената искова претенция следва да се присъдят разноски от 172, 52лева. Съобразно т.12 ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, следва да се присъдят в полза на ищеца и сторените от него разноски в заповедното производство. Претендират се такива в размер на 75лева, като съразмерно с уважената част на исковата претенция следва да се присъдят 37, 50лева. Воден от горното, съдът